(→Достоен) |
(→Заглавие на раздел) |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
живот. Всбко желание на човека представя един малък цв-ьт, в който истинският чов-вк влиза и седи повече или по-малко време, според това, какво може да получи. Лко в своето желание човек намери това, което търси, той се задържа в него по-дълго време. Ако друг н"вкой е обрал от неговото желание това, което е тър<~ил, той кацва на ново никакво желание в себе си и там започва да вади онова, което му е нужно. | живот. Всбко желание на човека представя един малък цв-ьт, в който истинският чов-вк влиза и седи повече или по-малко време, според това, какво може да получи. Лко в своето желание човек намери това, което търси, той се задържа в него по-дълго време. Ако друг н"вкой е обрал от неговото желание това, което е тър<~ил, той кацва на ново никакво желание в себе си и там започва да вади онова, което му е нужно. | ||
+ | == Заглавие на раздел == | ||
+ | |||
* Сегашните хора се намират в среда, в почва, на която всичкият мед е обран. Като ходят от цвЪт на цв"бт да събират мед, и виждат, че тук няма, там няма, те казват: Толкова време вече, как се лутаме, и нищо не можем да намерим.– Как н"вма да се лутат? Ще се лутат, разбира се, мед н-вма по цветята. В това отношение хората мязат на Исава, синът на Исака. Той беше по-гол-бм от брата си Якова, но Яков беше по-умен. Яков беше наследил характера на майка си; той съумъ1 да използува всички добри условия. Исав мязаше на баща си. Той беше космат и се занимаваше с лов. Един ден Яков намисли да обере баща си незаконно, затова, като видъ\ че баща му беше цъвнал, влезе при него и обра всичкия мед. След Якова влезе Исав при баща си, да получи неговото благословение, т. е. да получи от неговия мед. Като го вид- баща му, рече: Синко, друг дойде преди тебе и обра всичкия мед. – За мене нищо ли не остана? | * Сегашните хора се намират в среда, в почва, на която всичкият мед е обран. Като ходят от цвЪт на цв"бт да събират мед, и виждат, че тук няма, там няма, те казват: Толкова време вече, как се лутаме, и нищо не можем да намерим.– Как н"вма да се лутат? Ще се лутат, разбира се, мед н-вма по цветята. В това отношение хората мязат на Исава, синът на Исака. Той беше по-гол-бм от брата си Якова, но Яков беше по-умен. Яков беше наследил характера на майка си; той съумъ1 да използува всички добри условия. Исав мязаше на баща си. Той беше космат и се занимаваше с лов. Един ден Яков намисли да обере баща си незаконно, затова, като видъ\ че баща му беше цъвнал, влезе при него и обра всичкия мед. След Якова влезе Исав при баща си, да получи неговото благословение, т. е. да получи от неговия мед. Като го вид- баща му, рече: Синко, друг дойде преди тебе и обра всичкия мед. – За мене нищо ли не остана? | ||
Ред 22: | Ред 24: | ||
законите на природата, според който всичко е подложено на постоянно обновяване. Природата носи нов живот за хората. Всички болести, нещастия, страдания, смърт в свтзта се дъпжат на стария живот. Всичко, каквото хората преживяват, не е нищо друго, освен последствие на стария живот. г\ко се върнете в миналото, вие ще разберете, защо животът днес носи страдания за хората. Мнозина казват, че условията са причина за лошите прояви на хората; т подържат, че условията развалят хората, раз-валят и самия живот.– Не, сегашният живот е отдавна развален, няма какво повече да се разваля, няма защо да се обвиняват условията за неговата развала. | законите на природата, според който всичко е подложено на постоянно обновяване. Природата носи нов живот за хората. Всички болести, нещастия, страдания, смърт в свтзта се дъпжат на стария живот. Всичко, каквото хората преживяват, не е нищо друго, освен последствие на стария живот. г\ко се върнете в миналото, вие ще разберете, защо животът днес носи страдания за хората. Мнозина казват, че условията са причина за лошите прояви на хората; т подържат, че условията развалят хората, раз-валят и самия живот.– Не, сегашният живот е отдавна развален, няма какво повече да се разваля, няма защо да се обвиняват условията за неговата развала. | ||
+ | == Заглавие на раздел == | ||
+ | |||
Сегашните хора се намират в положението на един турски кадия, който се подкупил с едно гърне масло. Той бил мирови еждия. Един ден при него дошъл един турчин, с молба да отежди дълото му в негова полза. Той му казал: Господин еждия, ако отеждиш дтзлото в моя полза, ще ти донеса едно гърне с пръсно кравешко масло. Турчинът знаел, че еждията обичал пръсно кравешко масло, затова предложил да му донесе едно голямо гърне, пълно с пръсно масло. Сжцията решил дълото в полза на турчина.. Обаче, турчинът бил голтзм скъперник. Като дошло време да носи гърне с масло на еждията, до-свидтзло му да го напълни, затова турил пръст в гърнето и като останало четири-пет пръста празно, допълнил го с пръсно кравешко масло, според даденото обещание на еждияга. Като получил гърнето с масло, еждията си казал: Нека да опитам, какво е маслото до дъното. Брък-нал навътре, но каква била изненадата му, когато напи-пал пръст и разбрал, че малка част от гърнето била пълна с масло. Питам: Заслужава ли човек да се продава за едно гърне масло? Ще кажете, че този кадия не е бил умен човек. Колко хора днес се продават като този кадия за такива гърнета с масло! Да е за чисто масло поне, а то малко масло в гърнето, останалото – пръст. Лз взи-мам този пример в преносен смисъл. | Сегашните хора се намират в положението на един турски кадия, който се подкупил с едно гърне масло. Той бил мирови еждия. Един ден при него дошъл един турчин, с молба да отежди дълото му в негова полза. Той му казал: Господин еждия, ако отеждиш дтзлото в моя полза, ще ти донеса едно гърне с пръсно кравешко масло. Турчинът знаел, че еждията обичал пръсно кравешко масло, затова предложил да му донесе едно голямо гърне, пълно с пръсно масло. Сжцията решил дълото в полза на турчина.. Обаче, турчинът бил голтзм скъперник. Като дошло време да носи гърне с масло на еждията, до-свидтзло му да го напълни, затова турил пръст в гърнето и като останало четири-пет пръста празно, допълнил го с пръсно кравешко масло, според даденото обещание на еждияга. Като получил гърнето с масло, еждията си казал: Нека да опитам, какво е маслото до дъното. Брък-нал навътре, но каква била изненадата му, когато напи-пал пръст и разбрал, че малка част от гърнето била пълна с масло. Питам: Заслужава ли човек да се продава за едно гърне масло? Ще кажете, че този кадия не е бил умен човек. Колко хора днес се продават като този кадия за такива гърнета с масло! Да е за чисто масло поне, а то малко масло в гърнето, останалото – пръст. Лз взи-мам този пример в преносен смисъл. |
Версия от 08:53, 22 февруари 2010
Достоен
„Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми." *)
В живота на човека има три важни момента: да говори право, да постъпва добре и всяка добра постъпка да има резултат. С други думи казано: почвата, в която човек сее, трябва да е добра, да е добре наторена, добре напоена и осветена; после, семето, което се посажда, трябва да е добро и най-после, посятото в почвата да даде добри резултати. Много от съвременните хора мязат на някои абонати на гостилници, които мислят само за ядене, за това, което гостилничарят е сготвил и за това, което ще сготви. Обаче, това не е никаква наука. Това е удоволствие. Ако синът се ражда, само, за да очаква на своя богат баща; да мисли, по какъв начин да вземе от него пари, за да се облича добре; да се представя пред хората като богатски син, това не са синовни отношения. Ако ученикът влиза в гимназията или в университета, с цел, да се представи пред хората, че е ученик или студент, това не е никакво ученичество. Ако набожният ходи на черкова, пали свещи, за да покаже пред хората, че е религиозен човек, това не е никаква религиозност. Ако младият момък ходи на хорото да играе, а оттам отива с другари да пие, да се весели и с това иска да покаже на хората, че е млад, че е свободен, от никого независим, това не е никаква младост.
Като разглеждаме живота, ние виждаме едно вътрешно безсмислие и търсим причината на това безсмислие. Има вярващи, които дълго време са били християни и по едно време, става някакъв обрат в живота им, вследствие на което, изгубват вярата си и казват: Какво постигнахме досега? Напразно следвахме този път. Трябваше да си поживеем в света. – Това е анормално явление в живота. Други хора пък, които са живели дълго време в света, по някакъв случай, влизат в духовния път и започват да съжаляват, че са изгубили времето си в света. Те съжаляват, че навреме не са влезли в духовния път. Значи, едни излизат, други влизат. Има учени, които посветяват десетки години на някакъв научен въпрос, на някакво научно изследване, а после съжаляват, че са се занимавали с толкова маловажни работи. Един английски учен посветил цели 20 години за изучаване трите члена в гръцки език, но после съжалявал за изгубеното време. Той се специализирал по въпроса за членовете в гръцки език, но после съжалявал за погълнатото време. Такива специализации, за изучаване трите члена в гръцки език, има навсъкъде. Значи, след като иждивил цели 20 години, за изучаване на трите члена в гръцки език, този учен заявява, че не трябвало да се занимава само с трите члена в гръцки език, но трябвало да се занимава и с нещо по-сериозно. Кой човек не е иждивил по 20 години от живота си за изучаване на нещо обикновено, дребно, което не заслужава голямо внимание? Коя домакиня не е иждивила поне 20 години от живота си, за изучаване начина на готвене, на правени баници и т.н.? Днес виждате, как домакинята прави свои научни изследвания върху качеството на брашното, върху направата и опитването на баницата и т.н. И, след като 20 години наред изучава правене на баници, след като ги яде, най-после казва: Животът не се оправя само с правене и ядене на баници. С баници работите не се уреждат. Те се уреждат, с правилно разбиране на живота.
Заглавие на раздел
Съвременните хора се намират в крайни противоречия. Учени и невежи, богати и бедни, верващи и невер-ващи, любещи и които живеят в безлюбие – всички се намират в голями противоречия. Едни влизат в противоречията, а други излизат; едни влизат в живота, а други излизат. Ако запитате някого да ви обясни научно, защо влиза, и той не знае. Запитвате другиго, защо излиза, и той не знае. Често съм правил наблюдения върху пчелит, да видя, как живеят. Виждам една пчела влъзе в някой цвът, и дълго време седи там. Влъзе в цвъта и се чува „бът." Излъзе от цвъта, пак се чува „бът." Аз зная, защо пчелата седи дълго време в цвъта. Някои ще кажат, че човек не трябва да се занимава с такива работи, колко време седъла пчелата в цвъта, зашо сед-вла и т. н. Защо да не се занимава човек с пчелит? Какво, в същност, представя човек? За напредналите същества, човек представя също така малка мушица, малка пчелица. Т се занимават с него, намират нещо интересно в неговия
80
живот. Всбко желание на човека представя един малък цв-ьт, в който истинският чов-вк влиза и седи повече или по-малко време, според това, какво може да получи. Лко в своето желание човек намери това, което търси, той се задържа в него по-дълго време. Ако друг н"вкой е обрал от неговото желание това, което е тър<~ил, той кацва на ново никакво желание в себе си и там започва да вади онова, което му е нужно.
Заглавие на раздел
- Сегашните хора се намират в среда, в почва, на която всичкият мед е обран. Като ходят от цвЪт на цв"бт да събират мед, и виждат, че тук няма, там няма, те казват: Толкова време вече, как се лутаме, и нищо не можем да намерим.– Как н"вма да се лутат? Ще се лутат, разбира се, мед н-вма по цветята. В това отношение хората мязат на Исава, синът на Исака. Той беше по-гол-бм от брата си Якова, но Яков беше по-умен. Яков беше наследил характера на майка си; той съумъ1 да използува всички добри условия. Исав мязаше на баща си. Той беше космат и се занимаваше с лов. Един ден Яков намисли да обере баща си незаконно, затова, като видъ\ че баща му беше цъвнал, влезе при него и обра всичкия мед. След Якова влезе Исав при баща си, да получи неговото благословение, т. е. да получи от неговия мед. Като го вид- баща му, рече: Синко, друг дойде преди тебе и обра всичкия мед. – За мене нищо ли не остана?
Сега аз привеждам този пример, за да обърна вниманието ви на това, че когато медът от цветята е обран, няма защо да влизате в празните цветове да губите времето си. Медът там е обран вече. Вие требваше да изберете ново поле, дето медът по цветята още не е обран. Тъй щото, когато говорим за идването на новата култура, ние имаме пред вид влизането на човечеството в ново поле, дето медът на цв-втята още не е обран. Условията, при които миналото поколение са живели, не са подходе-щи за сегашното поколение. Ако новото, младото поколение би жив-бло при същите условия, при които миналото поколение е живяло, с него всичко е свършено. Нови условия се искат за младото поколение! Това е един от великите закони на природата. Природата не търпи нищо старо. В нея е всичко младо, ново. Когато н1зкои хора препоржчват стари методи и се държат за т-Ьх, са прави само в н-Ькои отношения, но те не разбират един отъ
81
законите на природата, според който всичко е подложено на постоянно обновяване. Природата носи нов живот за хората. Всички болести, нещастия, страдания, смърт в свтзта се дъпжат на стария живот. Всичко, каквото хората преживяват, не е нищо друго, освен последствие на стария живот. г\ко се върнете в миналото, вие ще разберете, защо животът днес носи страдания за хората. Мнозина казват, че условията са причина за лошите прояви на хората; т подържат, че условията развалят хората, раз-валят и самия живот.– Не, сегашният живот е отдавна развален, няма какво повече да се разваля, няма защо да се обвиняват условията за неговата развала.
Заглавие на раздел
Сегашните хора се намират в положението на един турски кадия, който се подкупил с едно гърне масло. Той бил мирови еждия. Един ден при него дошъл един турчин, с молба да отежди дълото му в негова полза. Той му казал: Господин еждия, ако отеждиш дтзлото в моя полза, ще ти донеса едно гърне с пръсно кравешко масло. Турчинът знаел, че еждията обичал пръсно кравешко масло, затова предложил да му донесе едно голямо гърне, пълно с пръсно масло. Сжцията решил дълото в полза на турчина.. Обаче, турчинът бил голтзм скъперник. Като дошло време да носи гърне с масло на еждията, до-свидтзло му да го напълни, затова турил пръст в гърнето и като останало четири-пет пръста празно, допълнил го с пръсно кравешко масло, според даденото обещание на еждияга. Като получил гърнето с масло, еждията си казал: Нека да опитам, какво е маслото до дъното. Брък-нал навътре, но каква била изненадата му, когато напи-пал пръст и разбрал, че малка част от гърнето била пълна с масло. Питам: Заслужава ли човек да се продава за едно гърне масло? Ще кажете, че този кадия не е бил умен човек. Колко хора днес се продават като този кадия за такива гърнета с масло! Да е за чисто масло поне, а то малко масло в гърнето, останалото – пръст. Лз взи-мам този пример в преносен смисъл.
Някой казва, че има отлични идеи: верва в Бога, принадлежи към известна църква, счита се гражданин на една държава, числи се към един народ. Ако този човек принадлежи към една църква, и>ма едно верую, а не обича Бога и ближните си, какво втзрую е това? Ако този човек принадлежи към един народ, и нито народът е дал н-тзщо за него, нито той – за народа, каква връзка е
82
тази? Ако този човек следва университет, но този уни-верситет не е дал нищо за неговото облагородяване, каква връзка може да има той с университета? Много младежи влизат в университета като здрави грънци, а излизат спукани грънци. И обратното е върно: много младежи влизат в университета като неопечени грънци, а излизат хубаво опечени грънци. ОнЪзи, които излизат от университета като хубаво опечени грънци, т имат високи идеали, те разбират смисъла на живота. Човек трябва да разбира живота; той трябва да знае, че веднъж дошъл на земята, дадена му е задача, която трябва правилно да реши. Задачата на човека не седи само в това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се см-ве. – Не, човек трябва да работи. Яз взимам думата „работа" като най-възвишеното нещо в света. Ако не знае, как да работи, човек трябва да се труди. Ако не знае да се труди, той трябва да се мъчи. Ако не знае да се мъчи, той ще бъде осъден на смърт. Ако не знае, как да умира, най-после той ще изчезне. Най-страшното нещо за човека е изчезването му от света. Да умре човек не е толкова страшно, колкото да изчезне. Мнозина мис-лят, че като умре човек, всичко е свършено с него.– Не, с смъртта на човека не се свършва всичко. Когато търговец фалира, намира се в състояние на смърт: капитали няма, стоката му разграбват и разпродават, него изпъждат навън, гол и бос, измъчват го, затварят магазина му, унищожават името, фирмата му, но той все още остава да се мъчи, да изживява своята неразумност, своето неправилно разбиране и използувене на живота. Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни ср-вдства за съществуване, когато изгубва всичко, и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт.
Съвременните хора търсят нещо, но не знаят, какво. "Тб трябва да знаят, каква задача им предстои да реша ват. Някои пропов^дват, че тр-Ьбва да се верва в Бога. Това е много общо казано. Кой трябва да верва?– Учени-кът. Той не може да свърши училище, ако не в-врва. Уче-никът трябва да верва, че ще свърши гимназия, университет. Но само с в-вра въпросът не се решава. Той трЪб-ва да учи, за да придобие нужното знание. Като придобие това знание, той трябва да го приложи в живота. Всички проповедници говорят за втзрата, но какви условия са не-
83
обходими, за да има човек ввра в себе си? И учениците Христови казвали на Христа: „Учителю, придай ни вера!" Какво нищо е верата? Верата е подобна на семенца и, следователно, като тях може да расте и да се развива. Верата се нуждае от специфична почва в човека, върху която може да расте. За да учи, за да стане учен, човек се нуждае от специфична материя, от специални условия, в които да се развива. По причина на това, че тези условия са различни за различните хора, всички не могат да се учат еднакво добре. Същото нещо може да се каже и за добродетелит. За развиването на вська добродетел се изисква специална материя. Ако човек има тази материя в себе си, той може да прояви съответна добродетел; ако няма тази материя в себе си, той не може да прояви никаква добродетел. Чудни са хората понякога, когато мислят, че могат да бъдат добри. Човек може да бъде добър дотолкова, доколкото има в себе си специфичната материя на доброто.
Когато е бил на земята, между учениците си, Хри-стос им е преподавал науката за живота като сила, чрез която може да се добие сжшественото, да се създаде една форма удобна за живеене. Сегашните учени и философи говорят за съдържание на разума. Щом се говори за съдържание на разума, това показва, че разумът е форма, в която се налива някакво съдържание. Как тръб-ва да се нарече съдържанието на разума? Ние го наричаме разумен живот. Откак се е появило на земята, съвременното човечество е достигнало до съдържанието, т. е. до живота.
Следователно, ако разумът няма никакво отношение към своето съдържание, той нищо не струва. Като форма, разумът съществува за живота. Ценното за човека, за всички живи същества е животът. Щом изгуби живота, всичко е изгубено. Докато живее, човек има много идеи: да бъде здрав, щастлив, богат, да има знания. За да постигне нещо, за да реализира своите идеи, необ-ходим е животът. Вън от живота човек нищо не може да постигне. За да разполага с живота, човек трябва да знае елементит, с които той оперира. Един от елементите на живота е верата. Направете следния опит: накарайте двама души да излъзат вън, да изложат гърбо-вет си на слънце и вижте след това, какви резултати ще имат, Единият ще пече гърба си на слънце, съзнателно
84
ще използува лъчебните слънчеви лъчи и ще верва в тях. Другият ще седи, ще става, ще се движи недоволен, пак ще съда и няма да верва в силата на слънчевите лъчи. Той по-скоро ще верва в някаква течност, предписана от лекаря, отколкото в лъчебните слънчеви лъчи. В края на краищата, първият ще се почувствува обно-вен и ще се върне дома си радостен, а вторият ще сж-жалява, че е изгубил времето си и ще търси лекар да му даде никакви наставления, да му предпише някакво лекар-ства. Какво показва това? Това показва, че първият човек е умен, разбира елементите на. живота. Вторият е глупав, не разбира живота. Умният човек ще се ползува от слънчевите лъчи, а глупавият ще се съмнява в лъчебното свойство на слънчевите лъчи, ще боледува и ще казва, че волята Божия е такава. Умният човек, като вижда, че организъмът му е лишен от известна енергия, той я събира от слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всъкакъв недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган на чо-въка, крак или ръка, или когато отслабват очите или паметта му, това се дължи на недоимък от известна енергия в организъма. Слабостта на кой и да е орган или мускул в организъма говори за недостатъчно прииждане на храна в него. Ето защо, за да функционират правилно органите на човешкото тъло, т трябва добре да се хранят.
И тъй, за да придобияг живота, хората трябва да имат стимул. Това, което стимулира човека да намъри смисъла на живота, е любовта. Оттук казваме: Разумът, това е форма; животът, това е съдържание, а любовта, това е смисълът. И ако човек не е придобил този вж-трешен смисъл, т. е. любовта, той не може да извади необходимите елементи от живота и да ги тури на работа. Който не може да впрегне елементите на живота на работа, той ще бжп» нещастен човек, и всъкога ще се утешава с думиттб: Такава е волята Божия, така е опредъ-лено, такава е кармата ми, това съм наследил от дъдо си и от баба си и т. н. Той ще наследи много работи, но в низходеща степен и всъкога ще отрича всичко положително. Той ще отрича съществуването на Бога, ще казва, че животът няма смисъл, че не струва да се живее, че вселената не е добре устроена, че хората са глупави, лоши и т. н. Това са все философски работи, които не доприна-
85
сят нищо в дивота. Обаче, ако Човек намъри разума, ако придобие живота и ако се стимулира от любовта, той ще подържа положителната философия. Ако неговият ра-зум е на мъхто, ако е разбрал живота и ако е приел любовта, за него св-Ьтът ще има съвсем друг изглед.
Тъй както хората живЕят, мнозина от тях влизат в политическия живот неподготвени. Що е политически-ят живот? – Той представя формата на н-вщата, т. е. разума на хората. Политическият живот е една от фор-мите, в която животът се излива. Когато се говори за живота, изобщо, разбираме съдържанието, което се излива в различни форми: политически, обществен, сем-вен живот и т. н. И най-после, когато се казва, че животът трябва да се осмисли, разбираме любовта. Само любовта е в състояние да осмисли живота. Политиката не подразбира самоуправление. Да бъдеш министър, това не значи да се качиш на файтон, да вземеш камшик в ръка и да шибаш конете в галоп. Това всеки може да направи. Да жив"веш, това не значи да взимаш вода от една стомна и да я преливаш в друга. Това и глупавитъ-хора могат да направят.
Съвременните хора са изложени на голяма опасност. Те разбъркват мъхтата на нЪщата, или ги пренасят от едно мъхто на друго, без да придобиват същественото. Така постъпват ония, за които се казва, че дъската им е мръднала. Влизате в една болница, дето има много такива хора, и виждате един философ, който дълго време се е занимавал с отялечени въпроси. Като не могъл да ги разреши, най-после дъската му мръднала и започ-нал да се занимава с събиране на сламки. Като събере достатъчно сламки, нереди ги на купчина. На другия ден пак започва да ги брои, да прави друга купчина. Така мъхти той сламките от едно мъхто на друго, брои ги, разрешава нещо. Ден след ден купчинките се увели-чават, стават 20 купчинки. Този философ започва отново да ги брои и намира, че в една от купчинките има една сламка повече, отколкото в другитв. Започва отново да ги изравнява. Какво придобива този философ при събиране на тия сламки? По-добре щъше да бъде, ако той бъше събирал тези сламки в света на добродетелит. Днес той събира сламки и прави от тях купчинки, защото на времето не е събирал това, което е трябвало. Следователно, когато човек на време не взима това, което
86
природата му дава, той е осъден да съоира сламки от земята и да ги нарежда на купчинки.
Като говоря по този начин, мнозина казват: Ние искаме да живтзем добре. Кажете ни нъшо хубаво. Кажете ни н-бщо, което ще стане. – Това, което сега ви казвам, е най-хубавото. Какво по-хубаво от това, човек да бж-де разумен? Какво по-хубаво от това, да има съдържание в този разум? Какво по-хубаво от това, туй съдържание да има смисъл? Сегашните хора са оставили хубавото, което им е дадено – разумът, съдържанието на този разум и смисълът на това съдържание. Из са отрекли разума, отрекли са съдържанието на живота, отрекли са и смисъла на живота – любовта и търсят онова, което не познават. Тази е причината, задето т не разбират закона на любовта. Единственият закон, който действува в евтзта, това е законът на любовта. Едновременно с него действува и противоположният закон – законът на умразата. Докато люби и мрази, човек живее и се развива правилно. Като престане да люби, върху него действува само закона на умразата, и той започва да се втвер-дява. Ние превеждаме думата „умраза" с думата „студ." Щом някоя планета започне да истива, нейната птзсен е изптзта вече. Докато младата мома играе на хорото и в сърцето си има любов, тя живее. Щом престане да люби, животът й се свършва. Ако се ожени и престане да люби, между нея и възлюбения й настават крамоли, недоразумения. Днес се карат, утре се карат, докато един ден къщата им запустее. Как ще запустее? – Като зами-нат всички за онзи евт^т. И жената, и мъжът, и децата заминават за онзи евтзт, къщата им се изпразва и по-мен не остава от т-бх. В който пом влтззе умразата, тя всичко ще помете. Единствените хора, от които не остава никакъв помен, това са хората на умразата. Нъ-кой казва, че мрази. С това той иска да каже, че е сво-боден да се проявява, както желае. Ако иска, той може да изпита умразата на хората, но сам не трябва да мрази. Като обича, човек все ще изпита умразата на хората, но сам не трябва да мрази. Да мразиш, значи да изневъ-риш на себе си, да изневериш на ц-блото човечество. Колцина от вас сте свободни от умразата? Кой човек може, като кажат нещо лошо за него, или за в-вруюто му, да не се обиди, да не прояви умразата си? Има такива Хора, но те са малко. Повечето хора, като ги обидят, вед«
87
нага се нахвърлят върху тия, които са ги обидили, и тър-сяг начин, как да им отмъстят. И след това ще се молят на Бога да махне този изедник от земята, да се освободят от него. Защо да не се помолят за този чо-вЪк да му помогне Бог да познае любовта, да преобрази живота му? Трябва ли да искат от Бога да отнеме разума за този човек, да излЕе съдържанието му, да обезсмисли живота му? Какво ще стане с тях, ако друг някой се помоли и на т-бх да се даде същото н%що?
Нтзкои християни се хвалят с това, че Господ ги слушал всякога. За каквото се помолят, веднага им се давало. Когато казвате, че всичко, за което сте се молили, ви е дадено, то е, защото Бог ви е дал всичко това още като сте се родили. И сега като се молите, всичко си иде само по себе си. Веднъж обещал, Господ не измЪня на обещанията си. Ако някой мисли, че е получил нещо, защото се е молил, той се лъже. Казва някой: Помолих се и ми се даде. Обаче, след два-три деня пак се моли, но ни глас, ни услишание на молитвата му. Друг казва: Помолих се за един болен, и той оздравъ\ – Добре, помоли се сега за друг болен.– Молих се, но не оздравъч Не зная, как да се моля за него. – Значи, още не е дошло времето за този болен да му се помогне. С празни думи работитъ' не се уреждат. Мнозина казват, че всичко, каквото са помислили, е станало. Има учени, които твердят същото. Т казват: Каквото човеж помисли, всичко става. – Това е криво тълкуване на закона. Този закон тр-Ьбва да се изрази в следната формула: Доброто, което човек помисли и пожелае, да стане. Тук законът е предаден в положителен смисъл.
Двама стари светии спорили върху въпроса, дали наистина, каквото човек помисли, може да стане. Единият от тбх настоявал, че каквото човек помисли, става. Другият отричал тази теория. Един ден първият светия излЪзъл из града да свърши никаква работа. Втори-ят останал у дома и решил да наготви боб. Той сва-рил боба, но съзнателно не турил в него сол, с което искал да докаже на приятеля си, че нещата не стават само с мисъп. Като се върнал светията от града, седнал с приятеля си на обЪд и започнал да яде. – Защо бо-бът е безеолен?–Нищо от това. Помисли само, и бо-бът ще се осоли.
Често някои религиозни хора подържат идеята, че и
88
без пари може да Се живее.– Не е всвкога така. Живол тът се нуждае от осоляване. Осоляването не е нищо друго, освен опаричване. При сегашните условия хората се ну^ ждаят от пари, като средства за живеене. Паритъ1 осоля-ват живота. Ако посолите боба толкова, колкото е нужно, той става приятен, вкусен за ядене; ако не го осолите, той не може да се яде. Животът представя гърне, в което се вари боб. На боба, който се вари в гърнето, т. е. в живота, ще турите толкова сол, толкова пари, колкото да стане по-приятен. Какво ще стане с вас, ако турите в гърнето на живота повече сол, т. е. повече пари, отколкото трябва? Ако вие станете милионери, и всеки се стреми да ви ограби, къде е щастието ви тогава? Парите са необходими като елемент в живота, да внесат известен потик в човежа. Когато говорим за богатство, за пари, ние подразбираме онази чиста материя, която е необходима за функциониране на идеалния живот на хората.
Всички хора говорят за подобряване на живота. Когато казваме, че животът трябва да се подобри, ние разбираме, че в него трябва да влЪзе чиста материя, чиста мисъл. Когато някой стане министър и поеме властта, той трябва да се проникне от чиста, безкористна мисъл, да втурва, че животът може да се подобри. Как може да внесе какво и да е подобряване в живота, ако той не в-врва в н"вщо? Лко министърът е човеж с разум, с вътрешно съдържание на своя разум и с любов, той ще може да привлече към себе си, към своя народ мощните сили на природата, чрез които да подобри живота на своите съотечественици. Когато бащата е разумен, той ще изложи на слънце своя гръб, както и гърбовет на своите деца, да се лЪкуват. Като придобие това разположение към слънцето, той ще използува неговит- мощни сили за лекуване. Следователно, когато човек се лъжува на слънце, той трябва да държи в ума си светли, чисти мисли. Той трябва да държи в ума си мисълта, че първоначално чо-въж е бил здрав. Болестите са дешли отпосле. Без да се тревожи, човек трябва да изучи, какви са били пър-вит% условия, когато хората са били здрави. Кой човек е здрав? За да познаете, дали сте здрави, направете следния опит: изнесете една маса пред прозерците на кжшата си и турете на нея сто лева. Оставете масата с перите вън и влезте в къщата си спокойно, без да мислите, какво ще стане с парите ви. Вечерта ще отидете да видите, ка*
89
кво е станало с тех. Виждате, че парите ги няма, задиг-нал ги е някой. Казвате си: Няма нищо, спечелих един приятел. След това повторете опита и следете, какво ще изпитате. Като направите опита пет пъти, и тия 500 лева из-чезнат, ако сте здрав, окото ви няма да трепне. Ще бж-дете доволни, че сте придобили пет нови приятели. Който не е здрав, който няма вера, той ще съжалява за парите си. Колцина от вас могат да направят този опит, без да мръдне сърцето им, без да съжалявате за изгубените пари? Здравият може да направи този опит, за себе си поне, да се увери, че е здрав. Някой казва, че обича Господа, че иска да Му служи. Казано е в Писанието: „Без вера никой не може да угоди на Господа". Ако Господ ви каже да изнесете масата си на пътя, да турите върху нея пари и да не мислите, какво ще стане с тях, ще Го послушате ли? Вие ще започнете да философствувате: Господ ли казва да направим това, или някаква случайна мисъл е дошла в ума ни? –Не, направете опита и не мислете повече. Ако се вкисвате, не сте здрави; ако не се вкисвате, здрави сте.
След това направете втор опит. Вземете в джоба си няколко златни монети и излъзте на улицата да ги раздавате. Срещате един човек, давате му една златна монета. Срещате втор, давате му две златни монети. Срещате трети, давате му три златни монети и т. н. Тия, на които сте дали по-малко, веднага ще се нахвърлят върху вас с обидни думи, с упрек, че не сте справедлив човек. Ако всичко това изслушате спокойно, без никакво смущение и горчивина, вие сте здрав човек. Обаче, ако се върнете у дома си неразположен, вкиснат, с решение в себе си никога да не давате пари на бедни, вие не сте здрав човек.
Сега ние отиваме още по-нататък. Срещате един млад човек, който има на разположение всичко. Баща му, майка му го обичат; има средства да учи, да се развива, но той е недоволен, липсва му нещо. Той казва: Човек не може да живее сам. Едно време Бог създаде човека сам, но после вид, че сам не може да жив^е и му даде другарка. Човек трябва да прогресира, трябва да има нещо, което да го вдъхновява. – Прав е този млад човек. За да прогресира, за да се развива човек, нужни му са две, три, четири и повече съзнания. Като се убеди в това, той започва да си избира едно съзнание. Като го избере,
90
той му казва: Ти си моят ангел, моят живот, не мога без тебе. Задигне това съзнание у дома си, накичи го с цвЪтя, облаче го с бтзла рокля, с панделки. После взима музика и започват тържества, веселия. След това двете съзнания започват да функционират. На другия ден още виждате на бтзлата рокля едно черно петно. След един месец виждате две черни петна на балата рокля. Ден след ден, месец след месец балата рокля се пъстри, нова тъкан се тъче. След една година гледате, че роклята съвсем се напъстрила, и бълият й цвЪт съвършено из-чезнал. Тогава първото съзнание, което казваше, че чо-втзк сам не може да живтзе, започва да се оплаква: Чудно нещо! Едно време второто съзнание бтьше цтзл ангел, а сега нищо не остана от този ангел. Как ще се върна при това съзнание? Не ми се влиза у дома. Не ми се жи-втве вече.
Сега аз правя превод на неговите думи и каз-вам: Отлична е твоята жена, ти не я разбираш. Тя е на-клала огън и пече кебап за объ\ц. – Остави се! Тя ще опече кебапа, но и мене ще опече. Питам: какво ще кажете за един човек, който е взел едно съзнание у дома си и, като не може да го оцени, постоянно се оплаква от него? Според мене този човтвк е болен. Ако жената се оплаква от мъжа си, и като види, че той се връща дома си, тя се стряска от него, това е болна жена. Ако мъжът, който иде отвън, влиза с затворено сърце у дома си, и той е болен. И ако сърцето на жената се свива, като види, че мъжът й се връща от работа, и тя е болна. Мо-гат ли да съществуват правилни отношения между болни хора? Ще кажете, че това са наследени чърти у хората, останали от дтзди и баби. – Нито са наследени чърти, нито е опред-ьлено така да бъде. Хората сами създават нещастията си. Когато ви дават чаша вода, не я приемайте на доверие за чиста. Вземете чашата с вода, опитайте я и тогава пийте. В това отношение вие трьбва да се учите от магарето. Магарето е специалист в познаване на водата. Ако господарят му го заведе на каква и да е чешма и го застави да пие вода, то нтвма да пие, докато не се увтзри, че водата е чиста. Ако се укаже, че водата не е чиста, то ще отиде на няколко чешми, ще обиколи няколко извора, докато намери съвършено чиста вода. Следователно, стане ли въпрос за чиста вода, пийте от извори, от които магарето пие. Ще кажете, че това е мага-
91
решка работа. – пе, тази е една от най-добрите чърти на магарето, на която хората трябва да подражават. То знае, къде има най-хубава вода и от нея пие. По отношение на храната, магарето е много скромно, но по отношение на водата е много взискателно. При това, отдето мине магарето, всички го чуват. То обича да се покаже пред хората. Като реве, магарето иска да каже на хората: Вие ме осъждате, смаете се на голямите ми уши, но знаете ли, какво означават голямите уши? Т са признак на ще-дрост. Магарето казва: От много години насам хората ме хулят, гскят, усмиват, но характерът си не изопа-чих. Пак пия само най-чиста вода и все още продължа-вам да издавам гласа си. Наистина, и до днес още магарето верви напред и води камилит, конет, овцет. Ум има магарето.
И рече стотникът: „Господи, кажи само реч, и момчето ми ще оздравее". Стотникът имал вера в онзи, от когото трябвало да черпи знания. Значи, човек трябва да черпи знания. Човек трябва да верва в този, който заслужава неговата вера. Той трябва да обича този, който заслужава неговата обич. Ти не можеш да верваш в онзи, който не заслужава твоята вера; не можеш да обичаш онзи, който не заслужава твоята обич. Следователно, ние трябва да верваме в Бога и да Го обичаме, понеже Той заслужава това. Бог, който е създал цялата вселена, дал всичко в изобилие, предвидъл нуждите на всички хора, здрави и болни, заслужава нашата вера, заслужава да Го обичаме. Някои искат да убедят хората, че Бог съществува в света. Не е въпрос да се убе-ждават хората механически, че един Бог има в света, или че едно веруго съществува. Важно е всеки човек да схване Бога като вътрешна първична причина на нещата, която може да внесе в него здраве, живот, сила да понесе всички мъчнотии и правилно да ги разреши. Това разбиране на човека за Бога внася в него сила, мощ. Съвре-менният живот, съвременната наука се крепят на тази вътрешна потаена сила. Как се нарича тази сила, не е важно. Различни имена можете да й дадете. За човека е важно, че той може да се подчини на три нъща в себе си: на своята разумност, на своя живот и на своята лю-бов. С своята разумност той трябва да схваша външната страна на нещата. С своя живот той трябва да схваща
92
съдържанието на тази сила. С своята любов той трябва да осмисли всичко онова, което иска.
Следователно, вс+зки, който иска да се повдигне в свъ-та, непременно трябва да бъде разумен. Той не трябва да се запитва, разумен ли е, или не, но да приеме това като математическа аксиома. Защо? – Защото формата може да прояви силата си, когато има смисъл. Що се отнася до живота ви, също няма да питате, имате ли живот, или нямате, но встзки ще си каже: Животът ми е влъзъл вече в моята разумност и се е осмислил. Когато съзнаете, че имате разумност, живот и осмисляте всичко, тогава само ще започнете да работите.
Като говоря по този начин, виждам, какви мисли минават през главите ви. Тия мисли, тия възгледи са чужди, наследени от вашите дЪди и прад+зди. Досега не съм срещнал нито един човек, който да има свои, самостоятелни възгледи. Всички ваши възгледи са отражение на вашето минало. Те са наследени от няколко поколения насам. Вие отсега нататък ще изработвате свои собствени възгледи. Ако Някой се осм+зли да каже, че има свои възгледи, ще го питам: Здрав ли си? Доволен ли си от живота си? Знаеш ли, къде ще отидеш, след като напу-снеш земята? Зцрав човбк е онзи, който притежава качествата, елементите на здравето. Абсолютно здрав човек е онзи, в организъма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човтзк, в организъма на когото не става абсолютно никакво гниене, никакво разлагане. Здравето подразбира свбт, в който живтзят ангелит+з. В кръвта на ангелите няма никакви условия за развиване на бактерии. Кръвта на ангелите е в сила да преобрази встзка микроба, която би попаднала там. Встзки човек може да бъде здрав. В един час, в една минута, в една секунда човек може да придобие здравето си.–Как?–Като се постави на влиянието на специални токове. Такива токове сж-ществуват в природата. В самото слънце съществуват особени лъчи, особени токове, които могат да възкръсят човтзка. Човек трябва да има знания, да знае, как и кога да възприеме тези лъчи, за да се ползува от тях. Ако турите умртзл човек на действието на тези лъчи, той веднага ще се съживи. Казва се в Евангелието, че Хри-стос се приближил до гроба на Лазара и казал: „Лазаре, излвз вън!" Как стана това? Христос сверзал Лазара С такива токове в природата, които могат да възкръсятъ
93
мъртвия. По този начин Той го възкръсил. Тези токове се наричат „лъчи на живота". Които не разбират закони-те и силит, с които Христос работил, т мислят, че това става по механически начин. – Не, този процес не е механически. Той е съзнателен процес, но на такъв процес може да се постави само онзи, който го заслужава. Защо? – Защото, като придобие живота, той ще го оцени. Как ще се ползува от живота онзи, който, като го е при-добил, не може да го оцени?
„Речи само реч, и момчето ми ще оздравее". Почуди се Христос на тази вера. Продължаваше стотникът: „Ето, и аз имам слуги, на които заповъдвам. Каквото им за-повъдам, всичко изпълняватъ". Питам: кое е онова, на което човек може да заповъда? Ако не можеш да запо-въдаш на своя разум, на своя живот и на своята лю-бов, какъв човек си тогава? Това трябва да се разбере точно обратно. Когато каззам, че човек трябва да заповъдва на своя разум, на своя живот и на своята лю-бов, имам пред вид закона за съзнателното подчинява-не. Човек трябва да заповъдва на своя разум, разбирам, че той трябва да знае, как да се подчинява на своя разум. Човек трябва да заповъдва на своя живот, разбирам, че той трябва да знае, как да се подчинява на своя живот. И най-после, да заповъдва човек на своята лю-бов, това значи, да знее, как да й се подчинява. Когато някой каже, че трябва да заповъдва на разума си, питам: кое е онова в човека, което може да заповъдва на разума? Ти, който заповъдваш на разума, сам имаш нужда от него, да извърши някаква работа, която сам не си спосо-бен да извършиш. Лко ти заповъдваш на живота, а не си в състояние да извършиш това, което той върши и което той дава, твоята заповъд не е на място. Какъв смисъл има да заповъдваш на живота, а не можеш да извършиш това, което той върши? Или, как можеш да заповъдваш на любовта, ако не можеш да направиш нищо от това, което тя прави? Следователно, ако човек не може да даде на разума, на живота и на любовта това, което т дават, как може да им заповъдва? Кой не заповъдва днес? Обаче, запоздта на хората е фиктивна. Тя е подобна на заповядта, която един руски войник да-вал на своите офицери, само затова, защото временно го облекли в генералски дрехи.
В един анекдот се разправя, как няколко апаши
94
успЪли да облекат един войник в генералски дрехи и да го използуват за свои специални цели. Те видели един пиян войник, заспал на земята, и решили да се възпол-зуват от него. Както сп-Ьл, те го облекли в генераски мундир и го чакали да се събуди. По едно време войни-кът се събудил и започнал да се оглежда наляво – надясно, да се чуди, какво е станало с него, че е облъ-чен в такива дрехи. Той се запитал: Къде съм аз? – В онзи свят.– Кой, какъв съм сега? – Генерал. Апа-шите използували верването на просгите хора, според което, щом някой умре като войник на земята, в онзи свят ставал генерал. Тъй щото, когато казали на войника, че е в онзи свят, и затуй е в генералски дрехи, той се убедил в това. Дпашите го държали при себе си 40 деня, и каквото им заповядвал, всичко изпълнявали. Т играли роля на офицери, на войници, за да подържат в него мисълта, че наистина е на онзи свят. Като искал ракия, казвали му, че на този свят има всичко, но ракия само няма. Щом го убедили, че е умръл, че се намира на онзи свят, и затова е генерал, казали му, че ще го оженят. За тази цел те му намърили една красива мома. Един ден апашите отишли при него и му казали: Сега ще отидем в един от голямите градове на този свят, да купим всичко, каквото е необходимо за тебе и за твоята избранница. Пазарили една хубава каляска и всички заедно, на чело с генерала, отишли в Петроград, в един от най-богатите манифактурни магазини, и започнали да избират най-скъпи платове, накити, скъпоценности и др. Като накупили всичко, каквото им било нужно, тър-говецът направил сметка и я представил на господата – апашит. Т дали една малка сума на търговеца и се извинили, че не им достига да платят останалата сума. Един от т-бх казал на търговеца: Ние веднага ще се вер-нем у дома да вземем останалите пари, през което време господин генералът ще ни почака при вас. Япа-шите излъзли от магазина, като оставили генерала да ги чака. Генералът седъл, ставал, разхождал се час, два, три, апашите никакви не се виждали. Генералът изли-зал на улицата, пак влизал в магазина, но другарите му все още не дохождали. По едно време той видъл няколко офицери, които минавали покрай него, без да го поздравят. Той ги извикал и ги набил. Като се вгледали в него, те забелязали, че този генерал прилича на единъ
&
от техните войници и се чудили, как е станал гене-рал. Като изследвали случката, разбрали, че тук има никаква фалшификация.
Често н+зкои хора изпадат в положението на пияния войник, който мисли, че е генерал. В положението си на фиктивен генерал, т си представят, че могат да се разхождат с най-хубави каляски из града, че могат да правя 1 всичко, каквото желаят, докато свтбтът ги използува напълно, вземе им всичко, каквото имат, подиграе се с т-бхните вярвания и убеждения и най-после ги захвърли. Разочаровани от всичко в света, те казват: Изстискаха ни като лимон, изпиха соковете на живота ни и ни захвърлиха като непотръбна вещ.
Сега аз питам разумните хора: Кой може да ни изстиска?– Само неразумното в човека е в състояние да го изстиска. Лко чов"бк играе ролята на пиян войник, това е неразумното в него, което не разсъждава, което не разбира Божиите закони. То трябва да се възпитава, да се учи на трезв живот, ла не се стреми към излишъци, но да се задоволява с необходимото. Само трезвото, разумното начало може да направи човека щастлив. Само то може да придаде н"вщо на разума, на живота и на любовта в човека.
И тъй, да се върнем сега към една от основнитъ1 мисли. Тя е мисълта за вЬрата и за обичьта. Когато вярвате в някой чов"вк, той заслужава тази в"вра. Когато го обичате, той заслужава тази обич. Защо? – Защото Бог живтзе в него, и той – в Бога. Тъй щото, верата, обичьта на чов-вка се отнасят до Бога, до Първичната Причина, до Любовта. Любовта е велик фактор в живота. Тя се проявява непреривно, като спазва законитъ1 на своето движение: приливи и отливи на любовта. Докато любовта не посети човека, той е подобен на малко дете, което всичко очаква от майка си, тя да го учи и възпитава. Щом стане голям, и любовта го посети, той стъпва вече на краката си и започва самостоятелно да учи, да работи. С помощ-та на любовта човек създава в себе си условия за развиване на своето сърце и на своя ум. Само при тези условия любовта може да се задържи в чов-вка. Иначе, без развите ум и без обработено сърце любовта не може да остане в човека. Когато хората казват, че трябва да се обичат, г имат пред вид това, именно – да задържат любовта в себе си. Това е иде-
96
алното състояние за човека. Когато обичате някого, вие се сверзвате с него, и той става отзивчив към всичко онова, което ви занимава и вълнува. По този начин вие взаимно си помагате. Ако мразите някого, вие пак се сверзвате с него, но при този случай става взаимно отблъскване помежду ви, вследствие на което не можете да си помагате. Когато обичате никого, той трябва да ви се отплати с вера, да верва във вас. Когато някой иска да го обичате, кажете му: Щом искаш любовта ми, готов ли си да в-вр-ваш в мене? Мко може да верва във вас, вие ше го обичате. Между верата и любовта има известно отношение. Верата представя противоположния полюс на любовта. Когато н-бкой мъж иска да усили вярата си, той трябва да се ожени за жена, която има много любов в себе си, която е любвеобилна. Когато някоя жена иска да усили любовте си, тя трябва да се ожени за мъж, у когото верата е силна, който не се разколебава и при най-тежкитъ-условия на живота. Няма случай в живота, когато н-бкой човек има абсолютна вера във вас, а вие да не го обичате. Това е невъзможно. Вие непременно ще обичате този човек.
Идейният живот, който създава гениит, светиит, великите хора в света, се крепи на двата велики закона: абсолютна вера и пълна, съвършена любов. Тези закони управляват света. Дето има абсолютна вера и пълна любов, там съществува разумът, като форма на нъщата; там съществува великата любов, която всичко осмисля. Това са прилагали в живота си светиит, гениитъ\ адеп-тите, великите хора, които са завършили развитието си. Това трябва да прилагате и вие. – Ама ние сме дребни сж-щества.– Който н-вма никаква идея в себе си, той е дреб-нав човек. Външно може да е голям, едър, но вътре-шно е дребнав, няма идея в себе си. Който няма идея, който не обича, който няма вера, той е дребнав човек. В него всичко е надуто, като сапунен мехур, и лесно може да се пукне. Щом има идея в себе си, колкото ма-лък да е, той мяза на скъпоценен камък, с скрита вж-трешна сила и красота. Всеки трябва да има велика идея в себе си, с помощта на която да открие онези богатства, които са вложени дълбоко в неговата душа. Както в земята има скрити богатства, съкровища, скъпоценни камъни, така и в човешката душа Бог е вложил голъ-ми богатства, Човек се ражда на земята, за да придобие
97
наследството, което му е дадено. Човек живее на земята около 50 – 60 години и, като наближи деня на заминаването му, казва: Изпълних волята Божия. Сега мога свободно да си замина. В какво седи волята Божия? – Да пра-вим добро, да мислим добре за хората. Питам: правили ли сте такова добро, което да се отнася едновременно до всички хора? Мислили ли сте добре за всички хора едновременно? Вие правите добро, но нито другите са доволни от вашето добро, нито вие сте доволни. Защо? – Защото в това добро има примесени човешки работи. Човешките работи създават нещастията в света. Водата на вашия живот е нечиста, мжтна. Тя трябва да се пречисти по един от познатите на вас начини: чрез утаяване, чрез пре-цеждане или чрез дестилация. Водата може да се пречисти още и като се пусне през нея силна струя чиста вода. Това течение ще отнесе мжтилката, нечистотиите и ще остане само бистра, чиста вода.
Следователно, за да изчистите живота си, пуснете през него силна струя вода, да го избистри. Тази силна вода, това силно течение е Божията Любов. Пуснете тази Любов да тече през вас, да ви окъпе, да ви изчисти и приготви за новия живот. Любовта е силна струя, силно течение, което трябва да пуснете през вас да тече, да отнесе всички мжтилки и нечистотии на миналото. Ще каже нькой, че не вижда това течение. Няма защо да го вижда. Той трябва да започне първо с пипане, а после с виждане И с пипа-не само може да се познае характера на човека. Достатъчно е да се докоснете с пръсти до кожата на човека, за да се познае, груб или мек е характерът му. Колкото по-н-б-жна, по-фина е кожата на чов-Бка, толкова по-благородни са чувствата му. Лицето на такъв човек е светло, приятно; усмивката му е красива, отворена, внася доверие в човека. Благородният човек е вътрешно красив. Той е го-тов вевкога да заеме последно място. Той знае, че по отношение на великото е невежа, затова не се представя за знаещ.
Ще приведа един пример за един многознаещ ангел. Този ангел се наричал Яфоел. Един ден, като погледнал към земята, той видвл голями противоречия, и се произнесъл, че святът не е добре създаден. Той искал да разбере причините на противоречията, искал да разбере, защо хората не живеят добре. За да си обясни причинигтз за противоречията, Господ изпра-
98
тил този ангел на земята с един голям тевтер и му казал: В този тевтер ще записваш всичко онова, което хората искат. Всбко тяхно желание, всбко тяхно мнение ще се пише в тевтера. Този тевтер ще остане на земята в продължение на десет години, през което време н-вма да се реализира нищо от написаното в тевтера. След изтичането на десеттъ1 години, ангел Яфоел занесъл книгата на небето. От това време насам започнали да се изпълняват всички желания на хората, които те сами поискали да се напишат в големия тевтер, който ангел Яфоел донесъл на земята. Тъй щото, ако хората намират никакви противоречия в живота си, тб трябва да знаят, че сами са причина за това.
Днес ангел Яфоел пак слиза на земята с една голяма книга, в която хората сами ще пишат всичко онова, което считат за необходимо за изправяне на своя живот. Това, което хората писаха в миналото, днес го жив-бят. Я това, което днес ще напишат, в бъдеще ще го жив-бят. Като знаете това, вие трябва да бъдете разумни, да искате от Бога разумност, живот и любов. Всичко друго отпосле ще ви се придаде. Второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Искайте разумност, живот и любов, за да бъдете здрави, да не се вкисвате и да имате всичко в изобилие, както любовта дава. Искайте от Бога любов в изобилие, да носите всички мъчнотии без затруднения; пред обидите да не се спирате, а лошото да трансформирате в добро. Ако синът или дъщерята ви са непослушни, лоши, ще ги турите в кюпа, който ангел Яфоел носи с себе си и, като ги извадите оттам, т ще станат чисти, святли, с нови премъни. Янгел Яфоел ще се яви пред всеки чов-бк, с кюп в едната ръка и с книга в другата и ще ви слуша, какво ще кажете. Ако се оплачете от нещо, веднага ще ви потопи в кюпа, отдето ще ви извади преобразен. След това ще ви накара да запишете в книгата всичко, което желаете за в бъдеще.
Казвам: след десет години ще настане нов живот на земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години с вас ще станат големи вътрешни промъни, при които ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви. Новите хора – хората на бъдещето, ще се осво-
99
бодят от всякакво недоволство, от всички противоречия на живота.
„Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее". И вие, като този стотник, обърнете се към Христа с думи-т-б: „Господи, кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво". Това значи: Господи, кажи само една дума за моята разумност, за моя живот и за моята любов. Това трябва да искат днес всички хора от Господа. От това се нуждаят всички съвременни хора.
Разумност, живот и любов – това са трите елемента, без които животът н-Бма смисъл.
19. Беседа от Учителя, държана на 9 юний, 1929 г. София. – ИзгрЪв.