Разлика между версии на „Две думи“

Версия от 08:49, 16 февруари 2010

Две думи

“В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог."

Йоан 1:1

Ще взема само първите думи от първия стих: „В начало бе Словото".

Да се произнесат и да се напишат две думи, това е най-лесната работа, но трудно е да се изтълкуват и осмислят тия думи. Още по-трудно е пък да се реализират тия думи. Реален, действителен свят, или свят на щастие и блаженство е този, който има начало, а няма край. Който търси края на нещата, той живее в материалния свет. Обаче, в материалния свят няма слово. Той е безсловесен свят. Както виждате, има известни идеи, които непременно трябва да се изяснят, да се представят в прост вид. Запример, ако вие сте пътували три деня през някоя пустиня и сте ожаднели, първата капка вода, която ви даде някой, ще бъде най-ценна за вас. После могат да ви дадат още много капки вода, но веднъж сте задоволили жаждата си, вие не искате повече вода. Казвате: тази вода вече не ми е нужна. Значи, първата капка вода е най-ценна за вас; последната капка вода няма вече такава цена.

Същото нещо се отнася и до разбиранията на хората за душата. Те казват: душата е малко нещо, тя представя малка част от цялото. Представете си, че всяка такава част събира по един килограм вода. Като се съберат 100 части по един килограм, те ще напълнят цяло буре. Това показва, че хората на физическия свят оценяват големите, великите работи, когато Божественият свят се занимава с безконечно малките величини. Красивите неща в света са малките, а не големите величини.

Сега вие разсъждавате и казвате: философ е само онзи, който разбира живота, който нито плаче, нито скърби, нито съжалява. Който плаче, скърби и съжалява, той не разбира живота, той не е философ. И наистина, кой плаче най-много? – Децата плачат най-много. Защо? – Защото нямат никаква философия и се намират, като загубени, като захвърлени в този свет; те плачат, за да ги намери майка им, да ги отгледа и отхрани. Като ги намери майка им, те престават да плачат. Майката е рибарката, която хвърля мрежата във водата и улавя децата в мрежата си.

“В начало бе Словото.” Всички неща в света са създадени само за словото. Онова, което осмисля живота, това е словото. Правиш къща. Защо? – Да влезе някой да ти проговори. Правиш училище. Защо? – Да дойдат деца да се учат. Правиш църква. Защо? – Да дойдат богомолци да се молят. Правиш си нови дрехи. Защо? – За своя възлюбен, или за своята възлюбена. Ако вашата възлюбена е няма, безсловесна, т.е. не може да говори, тогава и новите ви дрехи стават безсмислени. Следователно, всички неща в света имат смисъл само в словото. Като се цитира стихът „в начало бе Словото", питам: кое е това начало? Това начало аз наричам момент на пробуждане съзнанието у човека. В този момент човек започва да мисли за първия лъч на Божествената Любов. Тогава човек се пробужда. Започне ли да мисли за края на нещата, той моментално умира. Някой пита: какъв ще бъде краят на Вечния Живот? Който пита за края на Вечния Живот, това показва, че неговият край е свършен вече; той е свършил своя живот. Какъв ще бъде краят на праведния? Когато праведният започне да мисли за края на своя живо, той ще изпадне в положението на грешника. Когато пък грешникът започне да мисли за началото на нещата, животът му ще протече като светлина. Следователно, когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той става грешник; когато грешникът започне да мисли за началото на своя живот, той става праведен. Как ще разберете тези неща? Може ли грешникът, като помисли само за началото на нещата, да стане праведен? Може. Защо? – Защото само онзи човек мисли за начало на нещата, у когото живее Божественото Слово. Тъй щото, мислещ човек е само онзи, у когото е Божественото Слово. Може да мисли само онзи, който обича, който люби. И забележете, човек може да мисли само за този, когото обича. Тъй седи истината. Всека друга философия, всяка друга мисъл, в която няма любов, аз наричам афектация, а не любов. Такава любов съществува и в растенията, и в животните. Казвате: еди-кой си плаче от любов. Ако е въпрос за плач, и растенията плачат, и животните плачат. Какъв е смисълът на плача? – Еди-кой си скърби. – Ако е въпрос за скръб, и растенията, и животните скърбят. Какъв е смисълът на скръбта? Скръбта, страданията са отрицателни прояви, по които може да се намери истинският живот. Ако човек скърби и не може да намери противоположното нещо на скръбта, тази скръб няма смисъл; ако човек се радва и не може да намери противоположното на радостта, тази радост няма смисъл. Радостта е началото, а скръбта е краят на един живот. Грехът е краят, а правдата е началото на един живот.

Следователно, всички отрицателни прояви, в които човек може да изпадне в живота си, това са зачевания, в които той е търсил само края на нещата. Обаче, казано е в Писанието: “Бог е безначален и безконечен." Любовта, която Бог изявява към хората, няма начало, няма и край. Искате ли да видите края на живота, както и края на любовта, посетете хората и вижте, как те свършват живота си. Искате ли да намерите началото на словото, идете при хората, да видите, как се раждат. Аз не подразбирам само раждането на съвременните хора, но имам предвид процеса на раждането и в миналото, в най-отдалечените времена от днес, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелите се пробуждали от своя дълбок сън. Това означава начало на словото. Казвате: какво може да стане от един ангел? Питам: какво може да стане от един човек, който едва сега започва живота си? Един знаменит проповедник държал няколко беседи на една конференция. Като свършил беседите си, запитал: какво мога още да направя? Един негов приятел му отговорил: да си отидеш в къщи. Същото може да се каже и за някой писател, който написал много книги. Този писател казва: написах много книги за бъдещето поколение. Какво още трябва да направя? – Да си отидеш в къщи. Съвременните хора, които не знаят, какво да правят, умират. Които умират, търсят края на нещата. Какво означава краят на нещата? – Смърт. И действително, човек трябва да умре, за да дойде до началото на живота. Който иска да намери края на нещата, той трябва да; слезе в ада, дето ще намери края на всички противоречия. Който търси началото на нещата, той ще отиде в рая. Значи, краят на всички неща се намират в ада, а началото им – в рая.

Иоан, който бил запознат с науката на Божията Любов казва: без любов не може да съществува никаква положителна наука; без любов не можем да изговорим нито една дума; без любов не можем да проучваме човешката душа. Изобщо, без любов не можем да направим нищо. Любовта е единствената светлина, с която разполагаме, за да познаем живите същества, с които сме заобиколени. Да познаваш една душа, това значи да придобиеш нов смисъл в живота. Какво би било тогава, ако всички хора в света отворят душите си едни за други? При това, около един и половина милиард хора днес имат отношения към вас. Не само хората, но и млекопитаещите птиците, рибите, насекомите, всички живи същества имат отношение към вас. Това е велико благо за човека! Всяко живо същество все допринася нещо за щастието на всеки човек.

Сега, аз разглеждам този въпрос, защото той е във връзка със закона на кармата. Според обясненията на някои учени, кармата не е нищо друго, освен странствуване на човешката душа из космоса. След като направи обиколка из целия космос, след като завърши екскурзиите си, тя се връща при Баща си, отдето е излязла, но вече обогатена, пълна с опитности и знания. Душата, дошла при своя Баща, не седи без работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една душа е по-напреднала, толкова и вселената, която тя съзнава, е по-голяма. Казвате: какво може да се работи в онзи свят? Ако отидете в онзи свят, ще видите, че ангелите работят усилено, цели слънчеви системи творят.

„В начало бе Словото." Някой казва: какво ще стане с мене, като умра? Като умреш, ти ще се разпръснеш навред из пространството на безброй малки частици, и тогава от тебе нищо няма да остане. По този начин ти ще научиш закона на абсолютно малките величини, и ще се смалиш. Сега, хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини, чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лекуват негативните страни на живота. Например, вие сте недоволни. Казвам: има едно изкуство, което може да ви направи доволни. Кое е това изкуство? – Ще вземат всичко, каквото имате и ще ви оставят без никаква собственост. Няма да ви дадат даже и едно стъпало, да си турите крака. Тогава у вас ще се зароди желание, да имате едно малко местенце, с каквото разполага микробата, та да осмислите поне малко живота си. Казвам: днес вие сте на земята, дето се сипят най-големите богатства, и пак сте недоволни. Бог ви е дал здраво, силно тяло, но вие не сте доволни и казвате: защо ни е това тяло? Храните се, не знаете, защо се храните; спите, не знаете, защо спите; обличате се, не знаете, защо се обличате; дишате, не знаете, защо дишате. Човек трябва да знае защо се храни, защо диша, защо спи, защо се облича и т.н. Човек яде, а мисли, че яденето е безсмислен процес. Не, по-смислен процес от яденето няма. Безсмислен е само, когато човек преяжда. В яденето е вложено началото на словото. Някой казва: аз се уча да постя. – Колко време можеш да постиш? Най-много 40 – 50 деня. Един Ирландец постил 80 деня, и след това умрял – повече не могъл да издържи. Има напреднали същества, които могат да постят хиляда години и на края на поста те закусват. С какво нетърпение, с каква радост очакват те тази закуска! След нея те се разцъфтяват, като цвят. Съвременните хора ядат на всеки два-три часа, вследствие на което са обезсмислили процеса на яденето и казват: какво представя яденето? Трябва да се знае, че Божественият живот се влива в човешкия чрез яденето. Бог е направил устата и езика, за възприемане на този живот. Когато Христос е из-казал стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си", Той е вложил дълбок смисъл в него. Духовното е скрито във физическото. Духовният свят става понятен само чрез физическия. Душата е достъпна за нас само чрез тялото. Ако човек не познава тялото си, как ще познава душата си? И ако не познава сърцето си, как ще познава ума си? Съвременните физиолози, например, имат особено понятие за сърцето. Те го считат нещо като помпа, от свиването и разпущането на която кръвта се докарва в движение из цялото тяло. Това е отчасти вярно, но всъщност сърцето само не докарва кръвта в движение. За докарване на кръвта в движение е причина особена жива сила, която иде като течение в организма и кара клетките на сърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор в мозъка. Следователно, клетките на сърцето са разумни същества с голяма интелигентност. След клетките на мозъка по интелигентност идат клетките на сърцето. Оттук се вади заключението: каквото е сърцето на човека, такъв е и самият човек. Затова, именно, идейно човек трябва да държи живите същества близо до сърцето си, а далеч от ума си. Защо? Причината за това е следната: когато някои същества са близо до неговото сърце, те идват на гости у него, и по този начин му носят своето благословение. На онези пък, които са далеч от него, той ще отива на гости и ще им занася своето благословение. Правило е: на едни същества вие да ходите на гости, а на вас други да дохождат. Следователно, в умствено отношение вие ще отивате при Бога, а по отношение на сърцето Бог ще дохожда у вас, чрез Духа си. И когато ние казваме, че Господ трябва да ни научи, ще знаем, че Той не може да дойде в ума ни. Дойдем ли до живота на ума, ние, трябва да отидем при Бога; за тази цел трябва да водим чист и свят живот, за да олекнем. Същото нещо е и в училищата: ученикът отива при учителите си, а не учителите при ученика. Такъв е законът. Няма изключение от този закон. Не е известен случай, когато учител да е отишъл при ученика си. Ученикът отива при учителя си. В Писанието е казано: „Които ме намерят, само те ще придобият живот.” Щом човек се допитва до Бога, той ще се освободи от злото, което съществува в света. Бог напътва хората към положително знание.

Съвременните хора и досега още спорят, съществува ли Бог, съществува ли Учител в света и най после казват: какъв е смисълът на живота? Чудно е, когато един ученик се запише в първо отделение, научи се да брои до десет и после казва: какъв е смисълът на това смятане? Той още не знае началото на математиката, а иска да знае, какъв е краят на тази наука. Питам: какво е началото на математиката? Когато единицата се завърти четири пъти около себе си, тя образува двойката. Какво ще разберете от това? Ще разберете, че се образува едно количество. Когато двойката се завърти четири пъти около себе си, тя образува тройка и т.н. Такъв е законът. Или, друго положение: нещата стават ясни, осезаеми, видими, реални, само когато се сгъстяват. Това са отвлечени работи, които имат смисъл към сегашния живот на хората. Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито тялото. Богатството, знанието, тялото са само средства, условия, дадени на човека, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода. Под думата свобода се разбира работа. Свободата може да се постигне само чрез усилена работа. Засега хората не са свободни, но има хора, които и след сто хиляди години няма да се освободят. Казвате: Христос ни е освободил. – Това още не е свобода. Най-голяма свобода, човек може да постигне, когато спазва стиха: „Ако устоите в моята дума, наистина сте мои ученици; ще познаете Истината, която ще ви направи свободни." Следователно, само онзи човек е абсолютно свободен, който живее в закона на Любовта. Такива трябва да бъдат отношенията на ученика към учителя. Който се домогне до великата Божествена наука, той ще придобие големи опитности. Само тази наука е в сила да обърне човека към Бога. Когато казвате, че сте обърнали някого към Бога, вие се самоизлъгвате. Никой никого не може да обърне към Бога. Да посочите на някой човек пътя към Бога, това е възможно; обаче, да го обърнете към Него, това е абсолютно невъзможно! Мойсей навремето си казваше: „До този ден още не мога да обърна еврейския народ към Бога.” При това, Мойсей беше голям адепт и като такъв, пак не можа да обърне еврейския народ към Него. И днес още евреите не вършат това, което Мойсей им казвал. Днес и християните още не вършат това, което Христос им проповядвал. Това показва, че у човека съществува вътрешен закон на свобода. Законът на свободата, законът на великата Истина изисква човек сам да се обърне към Бога. Той сам трябва да Го потърси. В това отношение човек трябва да разбере, какво нещо е сърцето. Той трябва да намери сърцето си и да го изучи. Следователно, най-важното нещо за човека е свободата. Всеки иска да бъде свободен. Всяко живо същество иска да го обича някой. Този е основният камък на живота. Когато човек се убеди, че има някое същество, което го обича, животът му се осмисля. Щом се поколебае в тази основна идея, животът му отново се обезсмисля. Обаче, пробуди ли се съзнанието на човека, той вече разбира, че първото същество, което го обича, това е той сам. Щом човек обикне себе си, той се свързва с Бога. Иначе, той не може да намери истината. Казвате: да обичаш себе си, това е егоизъм. Ако човек в любовта към себе си не може да види онзи, който го обича и внася в него истината, тази негова любов няма смисъл, т.е. любовта му не е на място.

Иоан казва: ,,В начало бе Словото.” Той говори за разумното Слово, което иде в света, да обясни нещата и да се всели във всяко живо същество. Запример, вие още не сте си обяснили, какво нещо е любовта. Често хората наричат любов онези повърхностни отношения, когато едни-други се ревнуват, дразнят, обиждат и т.н. Това не е никаква любов. Това са само изпитания. По този начин Бог изпитва хората, да види, каква е тяхната любов. Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите пасоми, а пасомите се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря. Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго, освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създадат повече, да го увеличат. Вие трябва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот. Като я тури веднъж в джоба си, през целия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши. Както водата тече и не се свършва, така и златото на адепта всеки ден приижда и не се свършва. Учените казват, че златото е твърдо тяло. Също така и водата при студ може да се втвърди. Обаче, адептите, като привличат златото от пространството, те го докарват в особено състояние, в най-високото му състояние. Щом обикнете златото, вие ще се домогнете до неговия възвишен живот, до неговото най-високо състояние. Това пък ще ви даде големи знания. Учени, които се занимават с астрология, уподобяват златото на слънце. Те го взимат като емблема. И действително, живот без злато не може. Мнозина запитват: какво нещо е животът? Казвам: животът, който ние имаме, е злато. От този живот и вие можете да изкарате, колкото искате злато. Колко злато трябва на човека за един ден? Малко злато му трябва. Обаче, ако познавате свойствата на златото, което имате в себе си, с него вие ще можете да превръщате неблагородните метали в злато.

Сега, у вас може да се яви желание, час по скоро да придобиете това знание. Казвам: вие трябва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. В какво седи този живот? – В словото. Тогава, за да придобиете това слово, този живот, какво се изисква от вас? Положителна вяра. Божественото учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнение. Съмнението е признак на невежество. Дето има невежество, там Словото не може да се прояви, не може да работи. Някои казват, че за да се намери Истината, човек трябва да се съмнява. Истината се намира само чрез положителни качества, но не и чрез съмнение.

„В начало бе Словото." Ние казваме, че Иоан е проповядвал за Христа, а Христос преди две хиляди години още е проповядвал на хората, но какво от всичко това? Какво са направили хората през тези две хиляди години, след като им е било говорено словото? Вие трябва да знаете, че това начало, за което Иоан е говорил, днес е по-реално, отколкото в неговото време. Какво са реализирали хората от това слово? Какво са изработили досега? Словото представя Божествения план, който постепенно ще се реализира. Де е словото у нас? Велика наука е да знаете, как действува словото в човека. Доколко словото е в човека, се познава от това, какво той е изработил, какво е придобил в себе си. Има хора, у които словото отсъствува. Когато словото работи в някой човек, вие ще познаете това по степента на неговата разумност. Разумният човек има специфична светлина на съзнанието си. Този човек е направен от разумни линии, които са в постоянно движение. Ако погледнете на разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети.

Сега, мнозина от вас се вглеждате повече в отрицателните прояви на живота и казвате; .ние знаем всичко това, което ни се говори. Какво знаете? – Знаем стиха „в начало бе Словото." Много пъти сме слушали това нещо. – Нищо не сте слушали. Опитвали ли сте онази любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази любов да изпълните волята Божия? Казвате: ние сме опитвали тази любов, но вече сме я изгубили. Казвам: ако разсъждавате така, вие сте на крива посока. Това, което се губи, не е реално. Ако веднъж само сте се докоснали до любовта, вие не можете да я изгубите. Тя е реалност, а реалността не се губи. Закон е това! Пръстът, който е свързан с ръката ми, той не може да се отдели по своя воля. За този пръст смисълът е само ръката. Отдели ли се от ръката, той е осъден на смърт. Следователно, когато човек познае Бога, той става вече уд на Божествения организъм. Само тогава той има тежест и сигурност в живота. Той има вече тил зад себе си. Някой беден човек ме пита: де е Господ? Казвам: ела с мене, аз ще ти покажа, де е Господ. Започвам да му проповядвам „в начало бе Словото". Той казва: тези неща сега не ми трябват, аз съм беден човек, жена ми е болна, децата ми са гладни, а сам съм гол и бос, дрехите и обущата ми са окъсани. – Почакай малко, аз сега ще ти покажа, де е Господ. Завеждам го при един дрехар и казвам: услужете на този човек! Бедният човек веднага сваля старите и окъсаните си дрехи и облича нови. Казвам: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Как не го познаваш? Той те облече. След това го завеждам при един обущар и казвам: услужете на този човек? Бедният събува старите обуща и веднага обува нови. Питам го пак: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Как не го познаваш! Той те обу. После този беден човек казва: аз ти благодаря; облякох се, обух се, но гладен съм. Завеждам го в една гостилница да се нахрани добре. – Ами сега нямам пет пари в джоба си. Отивам с него при един банкер и го питам: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Той те познава и сега ще ти услужи с една сума. Казвам: виждаш ли сега? Този, който те облече, обу, нахрани и напълни кесията ти с пари, той е Господ. Иди сега и разкажи на другите, какво направи Господ заради тебе.

Казвам: има една велика, Божествена наука, която показва на човека начини и методи, с които да си послужи при случай на обезсърчение. Когато се обезсърчите, спрете се в себе си и? кажете: защо трябва да се обезсърчавам, когато имам глава, ръце, крака, с които мога да преодолея всички трудности? Значи, Бог ми даде всички възможности да преодолявам мъчнотиите в живота. Едно време нямах глава, нямах нито ръце, нито крака. Ако влезете в пространството, като дух, вие няма да имате никакви удове. Духът е само мислещ център. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но глава няма. Иска да направи нещо с ръцете си, но ръце няма. Такова е състоянието на обезплътените човешки духове. И най-после, той трябва да ходи от човек на човек, да се моли да му услужат в нещо. Духът е в положението на майстор, който може да направи много нещо, но няма инструменти, с които да си послужи. Като му дадат тесла и чук, майсторът вече е в ролята си. Тъй щото, докато ние сме на земята, имаме отношения и с Божия Дух, имаме отношения и с духовете у нас.

Тъй както Бог е създал хората, те представят складове за разумните души. И затова, всяка душа, като се въплъти на земята, тя трябва да има на разположение всички инструменти, с които Духът може да си послужи. Само по този начин Духът може да работи. Затова и Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Значи, когато Духът влезе в сърцето на човека, той почва да работи. Ако не разбирате тези закони, вие си създавате големи мъчнотии. Мъчнотиите се крият във вътрешното неразбиране на живота. Вземете, например, един ден човек е щастлив, а на втория ден изгубва щастието си, изгубва смисъла на живота. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сте били в реалността на нещата.

Някой казва: еди-кой си човек ме обича. Кои са признаците на истинската обич? Не се минават две години, и същият човек казва: този, който ме обичаше, вече не ме обича. Питам: каква е тази любов, която след две години изчезва? Каква е тази любов, когато някой ти даде една дреха, а на другия ден си я взима? Какво добро е това, което на другия ден ще го разказвате наляво-надясно, ще проглушите ушите на хората с него? Бог, който е направил толкова добрини на хората, не е казал дума по това. Той никому не се е хвалил, че е направил добро на този – на онзи, или че обича хората. Бог ви прави добро, а вие, като не съзнавате това, всеки ден вършите грехове и престъпления. Той само погледне към вас, усмихне се и мълчи – нищо не казва. И добро да вършите, и зло да вършите, Бог ви оставя свободни, сами да се учите от това, което правите. И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво. От Божествено гледище, между скръбта и радостта няма разлика. Следователно, ако не искате да скърбите, трябва да приложите Божията Любов в живота си, да бъдете подобни на Него. Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. Направите ли някому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Оставете човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чрез вас. Много християни изпадат, именно, в тази грешка. Направят едно добро, и после цял живот го споменават. Няма по-лошо нещо от това, да ограничиш съзнанието на човека.

Следователно, правилният начин за развитие е пътят на Любовта и Мъдростта. В Божествения свят нещата се дават даром. Каквото добро направиш, ще го забравиш. Този пък, на когото си направил добро, той сам трябва да изрази любовта си спрямо тебе. Ако дам никому семенца от хубави плодни дървета, трябва да забравя това. Обаче, няма да мине много време, и аз ще получа плодове от тези развити вече плодни дървета. Значи, ако обичате някой човек и му правите добро, то е все едно, че насаждате семенца от най-хубави плодни дървета в неговата градина. Вие ще видите, че след известно време всички тия семена ще дадат плодове, на които и той ще се радва, и вие ще се радвате. По същия начин и ние трябва да разработваме всичко онова, което Бог ни е дал, за да можем след време да принесем от тези плодове пред олтара на Божията Любов. Като помагаме на другите хора, същевременно помагаме и на себе си. Всеки човек трябва да вложи в ума си мисълта да помага, да дава и на другите. Дали ще можете да помагате, или не, то е друг въпрос, но никога не трябва да се съмнявате в това. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е слаб човек. Погрешката седи в съмнението. Който иска да служи на Бога, той може да реализира всички желания и копнежи на своята душа. Всяко добро желание може да се реализира още сега, а не след хиляди години.

„В начало бе Словото". Това начало разполага с цялата вечност. Щом е така, няма защо да се бърза. Законът е следният: всеки ден вие виждате слънцето да изгрева и да залязва. Какво означава изгревът на слънцето? – Начало на деня и край на нощта. Какво означава залезът на слънцето? – Край на деня и начало -на нощта. Началото на деня е край на нощта, а краят на деня е начало на нощта. Значи, имаме два живота едновременно. Какъв е краят на радостта? – Скръбта. Какъв е краят на скръбта? – Радостта. Какъв е краят на знанието? – Невежеството. Какъв е краят на невежеството? – Знанието. Следователно, щом дойдете до някакво противоречие в живота, ще знаете, че следният момент минавате във възходящо състояние, т.е. вие сте в началото на нещо, от което сте се отклонили. Какъв е краят на безверието? – Вярата. Какъв е краят на вярата? – Безверието. Какво е началото на вярата? – Безверието. Какъв е краят на безверието? – Вярата. Вярата, сама по себе си, има начало, а няма край. По същия начин ние не можем да говорим и за края на нашия живот, понеже още не сме завършили нито една стомилионна част от това, което за в бъдеще ни предстои да извършим. Преди всичко, съвременните хора още не са развили своите тела, както трябва. Те така трябва да усъвършенствуват телата си, че никога да не боледуват. Те така трябва да изправят живота си, че дето отидат, всеки да е готов да им услужи. Адептът на доброто само като се усмихне, всички врати пред него се отварят. Достатъчно е той да спре пред едно плодно дърво, и то вече навежда клонете си пред него, да си откъсне, който плод пожелае. Хиляди примери из живота ни говорят за знанието, което съвременните хора трябва да придобият, както и за знанието, до което сега са дошли. Днес знанието на хората е дошло до своя краен предел. Краят на живота, според сегашното разбиране на хората, ще бъде смъртта. Днес нищо друго не ги очаква, освен смърт. За да излязат от смъртта, те трябва да изменят своите стари възгледи. Както живеят, както мислят и както чувствуват хората днес, всичко това не носи нищо друго, освен скръб, нещастие след нещастие и смърт. Съвременните хора трябва коренно да изменят живота си. Това не значи, че сегашният живот няма смисъл, но всички търсят днес само края на нещата, края на живота.

Срещате един млад момък, едва 21 годишен, и той вече мисли за края на живота, иска да се осигури, да тури стотина хиляди лева в някоя банка за черни дни. Той ще се осигури толкова, колкото се е осигурил един господин от Варна, който във време на войната спечелил сто хиляди лева. Турил парите си в една банка и казал: сега вече се осигурих най-малко за 20 години. Войната може да продължи, колкото иска, не ме е страх вече. Обаче, след 24 часа той умира. Ето как се осигурил. Това е крива философия. В природата не съществува никаква философия на осигуряването. Този човек се осигурил само за 24 часа.

Казвате: ние трябва да бъдем силни, ако искаме да постигнем своите желания. Аз считам силен човек само онзи, който без пет пари в джоба може да прекара цял живот. Не е въпросът да тръгнете от къща на къща да просите. Както вървите из улицата, срещате един каруцар и го поглеждате. Той веднага ви предлага да се качите на колата му, да ви заведе дома си. После както вървите по улиците на някой град, минавате покрай някоя къща, виждате един човек отвън и му се усмихвате. Той веднага ви поканва дома си, да ви нагости. При това, като влезете вътре, вие няма да разправяте, че имате жена, деца, че сте човек без средства, но ще мълчите. Малко ще приказвате, повече ще мислите. А какво правите вие? Отивате в някоя къща, отваряте Библията и като започнете от Битието, свършвате с Откровението – приказките ви нямат край. Вие искате изведнъж да научите хората. Понеже и вие едва сега започвате, то и на хората ще давате малко. Ако отивах в света, ето какво бих направил аз. Ще вляза в един дом и ще забележа, че един от домашните страда от цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го превържа и ще кажа: циреят ще мине, в скоро време ще се освободите от всякаква болка. Както казвам, така става. Това е проявление на Божията Любов. Щом излекувам този човек, той никога вече няма да ме забрави, никога няма да изляза от ума му. Циреят ще бъде връзка между мене и него. И после, аз няма да кажа на този човек, че съм го излекувал, но той сам ще си помисли: какъв беше този човек, който така скоро можа да ме излекува? Как е името ми, какъв е баща ми и каква е майка ми, отде съм роден, това не е важно за него; за него е важно, че го излекувах. И най-после, ако той пожелае да ме познава, аз пък ще се заинтересувам от това, дали той ме обича и дали аз го обичам. Тъй щото, когато искам да се запозная с някой човек, мене не ме интересува нито името, нито произхождението му, нито какво е свършил, но аз искам да зная само едно мога ли да го обичам, и той може ли да ме обича, за да съм готов при всички условия на живота на всякакви услуги и жертви за него, както Бог е готов на всички жертви за нас. Аз искам да зная, мога ли да постъпвам с този човек така, както Бог постъпва с мене. Като ни е пратил на земята, Бог никога няма да ни остави да пропаднем. Той ще ни постави в положение да скъсаме хиляди костюми, за да Го познаем. Тези костюми не са нищо друго, освен разните форми на раждане и прераждане. Запример, много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновените хора се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като в Лондон, в Париж, в Берлин, в София и другаде. Някой казва: какви ли са ангелите? На вид те са обикновени хора, но дават насока на всички същества в живота. Те са капацитети по разни въпроси и представят нещо подобно на стрелките в часовника, които определят времето и дават посока на движението. Те са постоянни по характер и прояви и всякога верни на обещанието си: каквото казват, изпълняват.

Сълзи на очите им няма да видите, скърби – също нямат, обаче, носят скърбите на хората.

Богати не са, но дето отидат, в който дом влязат, внасят богатство и щастие.

Казвам: такова трябва да бъде новото положение, към което всички хора се стремят. Всеки има някакъв идеал, но питам: какъв е този идеал, когато всички хора едни-други се ограничават? Днес хората се групират и казват: има обществено мнение! Утре това обществено мнение се изменя. Не, трябва да има само едно мнение, което през всички времена да бъде едно и също. Днес хората едни-други се ограничават и казват: какво ще каже общественото мнение за това? Какво представя днес общественото мнение? Често то представя сбор от най-некултурни хора, от хора на модата, облечени със светли, или с черни дрехи. Какъв трябва да бъде истинският цвят на дрехите? Всеки човек има свой любим цвят, който отговаря на него. Всички хора не трябва да носят еднакви цветове. Всеки човек има право сам да си избира цвят и модел на дрехите, каквито той желае. В природата съществува вечно разнообразие. Такова трябва да съществува и в живота. Обаче, ние казваме: това не трябва да носиш, или онова не трябва да носиш! Човек може да носи, каквото желае, стига то да не бъде спънка в живота му. След първия костюм ще дойде втори, после трети, четвърти, които ще се сменят един подир друг. Всяка дреха, всеки костюм трябва да съответствува на знанието, което сърцето на човека има. Ако човек е хубаво облечен, това съответствува на неговия ум и на неговото сърце едновременно. И тъй, при тази наука всеки трябва да предвижда своето бъдеше, да знае, какво го очаква. Това интересува човека. При това, той иска да знае, богат ли ще бъде или сиромах, учен ли ще бъде или прост и т.н. Има моменти в живота на човека, които определят неговото положение. Ако разумният човек иска да подобри съдбата си, и той, като земеделецът, трябва да спазва годишните времена. Всяко нещо трябва да се постави на време и на място. Ако го постави навреме, и работата му ще излезе успешна; ако не го постави навреме, и работата му няма да бъде сполучлива. Ако човек възприеме истината не навреме, той непременно ще я пометне. Казвате: не е мъчно да се възприеме истината. Обаче, трябва да се знае, че всеки човек не може да възприеме истината, както и всеки не може да я предаде. За да предадете истината в душата на другите хора, вие сами трябва да бъдете чисти и съвършени. Всеки може да проповядва, но истината може да внесе само онзи, който е чист и съвършен. И само онзи може да обърне човека към Бога, който има чистота и съвършенство. Тъй щото, опасността в предаване на истината седи в това, че едновременно с предаване на положителните качества, вие предавате на хората и своите отрицателни качества и недъзи. Това е опитано. Има хора, които могат да лекуват по магнетичен начин, но в това лекуване има опасност, да не би самият магнетизатор, с внасяне на положителното в своя пациент, да внесе и своя някаква болест. Тъй щото, той ще го излекува от една болест, но ще му внесе друга. Запример, един човек има никаква физическа болест, но при лекуването си по магнетичен начин, той изгубва тази болест, а придобива някакво отрицателно качество, става съмнителен, изгубва вярата си в Бога, която по-рано имал. По-добре е човек да има някаква външна болест, отколкото да изгуби вярата и любовта си към Бога. Тъй щото, истината не може да се проповядва на всички хора. Който проповядва истината, той трябва да внесе любов в душите на хората. Който проповядва истината, той трябва малко да говори и да не преувеличава нещата. Той не трябва да изпада в положението на онзи свещеник, който, за да убеди слушателите си, че наистина Христос нахранил петхиляден народ с пет хляба и две риби, той казал, че тези хлябове били големи като могили. По този начин ние искаме да докажем, че и невъзможните неща са възможни. Не е така. Ние трябва да знаем, че малките неща могат да се разрастват. Вземете, например, ако всеки житен клас дава по 30 зрънца, в продължение на 15 – 20 години, той може да се развие толкова, че да покрие цялата земя. Кога? Ако се дадат благоприятни условия на това житно зърно, то ще бъде в сила да изхрани цялата земя. Тази възможност е вложена в самото житно зърно. Следователно, ако човек има в себе си такава малка сила, каквато има в житното зърно, след 5 – 10 години тя ще се развие в такава грамадна енергия, че той ще може да разполага с големи богатства, каквито земята има. Може ли да се нарече сиромах онзи, който има богатствата на цялата земя?Днес светът се нуждае, именно, от такива хора, които могат да вярват и да помагат на цялото човечество. Такъв човек беше Христос.

Казвате: как ще се преобрази светът? Светът вече е преобразен. Казано е: „В началото бе Словото". Сега вече ще се даде начало на новата култура, на новото сеене. Всички досегашни култури са били приготовителни условия за идването на новата, на бъдещата култура. Време е вече да се посее началото на Словото. Това начало не беше нито във времето на Адама, нито във времето на Мойсея, нито пък във времето на Христа. Всички тия времена бяха приготвителни епохи. Сега е време вече за разумното начало, за пробуждане на съзнанието. Христос казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между человеците? Това означава: когато Любовта дойде в света, ще бъдат ли хората готови да възприемат тези благоприятни условия на живота, да подемат тази велика работа? Казвате: какво трябва да правим? Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовта. – Ама знание нямаме. – Не се лъжете. Извадете торбите си и ще видите тук-там скрито богатство, знание. Извадете златото от торбите си и го стопете. Всичко трябва да пожертвувате за Царството Божие. Какво коства на европейските народи на место да дават средствата си? Съвременните народи влагат своите средства за направа на топове, оръдия, задушливи газове, но ако те разбираха нещата правилно, биха могли да вложат тия средства, тия богатства на друго место. Казах ви, че в света идат вече осем хиляди адепти. Те са. носители на бъдещето, и това бъдеще ще се наложи на човечеството. Бъдещата култура ще се наложи на хората, както спят още. Както спят хората, сутринта ще се събудят преобразени от гъсеници в пеперуди. Много хора са в положението на копринените буби, въртят си главите на една, или на друга страна. Казвате: какво мисли тази буба? – Тя размишлява, прави си някакви планове, ходи, снове, създава някаква своя архитектура.

Някои казват: много от съвременните хора са изветрели, извеяни са станали. Не, те не са извеяни, но размишляват, защото иде новото в света. Те са разумните хора в света, които се приготовляват за новите условия на живота. Аз наричам изветрели или извеяни хора само тия, които не правят нищо. Сега е начало на нещата. Мислете за това начало, а не за края. Не мислете, че началото е било в миналото. Не, началото е сега, а краят, именно, е бил в миналото. И в Писанието е казано, че нощта вече е преминала. Значи, краят е това, което наричат тъмен век, нощ. Сега иде пробуждането на онзи светъл, вечен Божествен ден, в който Бог слиза и казва: „Ще залича всичките им грехове и няма вече да ги поменавам. И тогава, от мало до голямо, всички ще ме познават. Няма да има нужда вече да се проповядва на хората: познай Господа!

Сега ще ви приведа един пример за един адепт от древността. Един от великите адепти – Анмру-Мура, като завършил развитието си, трябвало да принесе жертва на свещения огън на Любовта. Този безсмъртен огън се палил с особена запалка. Запалката носил един от учениците на адепта. Каква била изненадата на адепта, когато видял, че ученикът му забравил кутията със запалката. Жертвеникът бил вече приготвен, обаче, нямало кутията със запалката. Ще кажете: защо ученикът не се затичал да я донесе? Този свещен огън трябвало да се запали при първия лъч на слънцето, а кутията този момент, именно, я нямало там.

Казвам: вие всякога трябва да носите със себе си кутията със запалката, за да може великият адепт на Любовта да принесе своята жертва на време. Питам: вие носите ли със себе си огъня на безсмъртието? Това не е за обезсърчение, но за поощрение. Аз не разглеждам въпроса както вие досега сте го разглеждали. Какво е досегашното ви положение, не ме интересува; какво е новото ви положение, това е важно и за вас, и за мене. Казано е: всички ще минем от смърт към живот. Смъртта, това е тъмният век – век на омраза, на убийства и т.н. Цялата земя е покрита с кости на смъртта. Всички тия кости трябва да оживеят. Това значи: всички души, които са заспали, трябва вече да се пробудят. Когато Божественото дойде в човека, всички отрицателни състояния и прояви ще изчезнат. Без него все ще има нещо, което да го измъчва. Вие сте недоволни, страдате от съмнение. Оглеждате се наоколо, няма кой да ви обича. И действително, малко любов има днес на земята. Ако бащата не праща пари на сина си в странство, синът веднага се съмнява в него и казва: не ми трябва такъв баща! Сега хората са толкова материалисти, че ако синът не дава нищо на бащата, последният казва: не ми трябва такъв син! Съвременните хора са крайни материалисти. Докато мъжът принася в къщи той е добър мъж; докато жената работи в къщи, тя е добра жена; докато синът помага на родителите си, той е добър син; докато дъщерята помага, и тя е добра дъщеря. Престане ли всеки да изпълнява своите задължения към дома си, той вече не е добър, не е човек на местото си. Тъй щото, докато се плаща на хората, те са добри. Днес на всички хора се плаща за извършената работа. Аз разглеждам този въпрос от добрата му страна. Не е лошо, че се плаща някому. Че хората работят с пари, в това няма никаква съблазън. Златото е живот. Обаче, тъй както се разбира животът, ако на един професор не се плаща, той ще престане да работи. Следователно, ако човек работи в тялото си, той има живот; престане ли да работи, всякакъв живот изчезва. Значи, от всички се изисква работа.

И тъй, истинското благословение, което иде в света, това е новият живот, който трябва да се вложи в душите на хората. Със стария живот, който сега имат, те по никой начин не могат да влязат в невидимия свят. Старият живот може да се уподоби на книжните пари, с които си служат съвременните държави. Те не представят някакъв ефектив. Колко струват, например, българските книжни пари? Тяхната цена един ден ще се изгуби, както се изгуби цената на германските книжни пари. Те се обезцениха толкова много, че с 45 милиарда марки човек не можеше да си достави един добър обед. Това положение мяза на приказките от хиляда и една нощ. Сегашният живот се е обезличил като германските марки. Човек, след като живее сто години на земята, той не може да си изкара даже и за един обед. Като отиде на онзи свят, и там не може да се нахрани. И в този, и в онзи свят, за да се нахраните, трябва да плащате. И затова Христос е казал: „Събирайте съкровища за онзи свят, които никой не може да ви отнеме!" Кои са тези съкровища, които трябва да събирате за онзи свят? Те представят великото добро, което човек може да извърши на земята. Питам: можете ли да направите такова добро, което да ви радва през целия живот? Човекът, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за момент да не го помрачите с нещо. Това наричам аз добро на Любовта. То създава голяма радост за човешкия дух. Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема радост. Този е идеалният живот, който човек може да прекара. Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има, и кражба няма да има, и сиромашия няма да има – всеки ще бъде доволен от положението си. Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват? Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш. Обаче, при Божиите благословения, които ни са дадени, днес ние сами отваряме вратата на злото.

Новата култура изисква работници за Бога! Тези работници трябва да работят от любов, да не мислят за пари. Обаче, засега златото е велико благо на човечеството, и всички хора казват: ние трябва да бъдем богати! Често аз съм казвал, че зная местата, дето има заровено злато в земята. По този случай българите ми казват: като знаеш, де има злато, защо не ни кажеш, да отидем и да го разровим, да си платим дълговете? Това, че българите имат много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си към Бога. Ако те изпълнят задълженията си към Бога, аз ще им кажа, де има заровено злато. Ще кажете: ти ни покажи, де е златото, ние обещаваме, че ще изпълним задълженията си към Бога. Тяхното положение мяза .на онова, в което се намерил един циганин, който искал да прегази една река, но не се решавал, та се обърнал с молитва към свети Никола и му обещал нещо. Той му казал: моля ти се, свети Никола, помогни ми да прегазя реката, без да се удавя. Ако ми помогнеш, ще ти запаля една голяма свещ. След молитвата, той се опитал да прегази реката, и я преминал благополучно. Като се видел вече на другия бряг на реката, той се обърнал пак към свети Никола с думите: свети Никола, ти си богат човек, аз съм беден, откажи се от свещта, която обещах да ти запаля. При това, както виждаш, цял се измокрих. И съвременните хора, какво ли не обещават на Бога? Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отказват се и намират ред причини за оправдание. Бог не се нуждае от нищо друго, освен от нашите сърца. И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот. Не мислете, че като станете отшелници, ще бъдете добри. Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на Любовта. В това сърце блика светлина; в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой от какво се нуждае и може да му помогне. Отдето мине, той знае вече, какво трябва да прави. Целия ден, от сутрин до вечер, той е зает да помага. Аз разглеждам въпроса от мое гледище. Ако река да ви съдя, че не сте направили това или онова, не съм на правата страна. Важно е, какво аз мога да направя, затова разглеждам въпроса за себе си, като казвам: това, което е вярно за мене, е вярно и за вас. Някой казва: аз съм болен. – Следвайте моя път, и всякаква болест от вас ще изчезне. – Ама не съм учен. – Следвайте моя път, и наука ще придобиете. – Как да го следвам? – Изучавайте ме. Елате при мене, и както постъпвам аз, така постъпвайте и вие. Аз съм търсил ред методи, пътища, и видях, че друг път, освен този на Любовта, няма. Като влезете в Божия път, всички болести, всички страдания ще изчезнат. Щом дойдете до този път, ще постигнете всичко, каквото душата ви желае.

„В начало бе Словото". Ние трябва да приемем това слово с отворени сърца и души. Това слово трябва да светне в училищата, в домовете, в църквите, и като се срещнат хората, всички да представят запалени свещи. Тогава всеки ще се радва на присъствието на своя брат. Това наричам аз хора на новата култура. Днес, обаче, хората не се срещат по този начин. Те са чужди едни на други. Когато хората станат запалени свещи, те ще се разбират, ще могат да работят солидарно, ще правят опити от различен характер. Ако сега, например, ви кажа, че човек може да отиде до слънцето, вие ще кажете, че това може да говори само умопобъркан човек. Питам: преди 400 години, когато хората казваха, че може да се лети с някакви машини из въздуха, бяха ли умопобъркани? И тогава може да са ги считали за умопобъркани, но днес вече не са такива. Днес хората летят из пространството с аероплани. Това хвърчене на хората из въздуха днес още повече осмисля живота им. Ако човек за половин час може да отиде до слънцето, да види, как живеят съществата там, той няма да бъде тъй стар, както го виждаме днес. Ако някой отиде до слънцето и се върне, той ще каже: виждам вече, как може да се живее. Можете ли да отидете поне до луната, като до по-близка станция? Учените днес казват, че на луната нямало никакъв живот, никаква култура. Така е за човек, който не е ходил там, но за онзи, който е ходил и се върнал от луната, не е така. Като слуша твърденията на съвременните учени, той казва: това е само едната страна на въпроса, но аз зная и другата страна. Който знае, какво има на луната, той няма да разправя, да убеждава хората, да го вярват, но ще им каже: ето един билет за луната! Идете и вие там и сами вижте, какво има. – Какво има на слънцето? – Заповядайте един билет! – Ама аз не мога да отида. – Щом не можеш да отидеш, тази наука не е за тебе. Тази наука е само за онзи, който може да отиде до слънцето, до луната и да се върне обратно на земята. Въпросът може да се постави ребром: или ще отидеш сам да провериш, или ще вярваш на тези, които са ходили. За нас е важно новото, великото, реалното, което можем да приложим в живота си.

Христос, великият брат на човечеството, днес хлопа пред вратата на всяко сърце. Не само Христос хлопа, но заедно с Него хлопат и всички ония, които са избрани като предвестници на новото. И за това ние се радваме на всички нови хора, на всички нови течения в света. Всичко ново работи за доброто. Няма крайни течения в света. От Божествено гледище всички крайни течения работят днес за реализиране на Божествения план, който сега ще се приложи. Знанието, което новата култура носи, е за онези, които го възприемат. Това знание ще бъде ката лек за всички рани, които старата култура е създала. Имате ли някаква рана, ще вземете от това лекарство, и раната веднага ще премине. Някой има слаба памет. И за това има лекарство. Друг има слаби разсъдителни способности. И за това има лекарство. Новият живот, новата култура носи хиляди начини и методи, чрез които може да се подобри живота на съвременното човечество.

,,В начало бе Словото." Казвате: започнало ли е това начало? Започнала ли е новата култура? Като дойде новата култура, човек ще има велики стремежи. Тогава духът му няма да отпада, ще бъде винаги бодър и крепък. Само чрез тези велики стремежи, той ще се добере до великата Истина, да стане гражданин на Царството Божие. Само по този начин човек ще може да разполага с всички средства и възможности на своята душа. И по този начин само той ще може да възлюби Бога с всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. Такъв човек, и като става, и като ляга, ще бъде изпълнен с трепет към Бога. Тогава ще настане онова време, за което се казва в Писанието: „Земята ще бъде изпълнена със знание за Бога."

Виждали ли сте лицето на Бога, или поне лицето на някой ангел? Вие се давите в някоя река, запример , и ангелът ви хваща за ръката, извежда ви вън от водата и казва: идете си сега дома! Казвате: кой беше този, който ме спаси? – Това беше ангелът на вашия живот. Някой човек е беден, поставен на големи изпитания, рискува да изгуби живота си. Веднага се явява неговият ангел, подава му ръката си, усмихва му се, извлича го от това бедствие и му казва: иди си дома! Този човек се чуди, кой е този, който, в такъв тежък момент на живота му, иде със своята помощ при него. Кой от вас не е минал през такава опитност? Вие се запитвате: кой беше този, който ми помогна? Казвам: не е важно, кой беше той; важно е, че в. него беше скрит Бог. Бог се крие и се изявява чрез хиляди образи. Той се крие във всички: форми на битието, и в малки, и в големи. Този, който иде да ви помогне, ще ви подаде ръката си и след това ще изчезне. Докато се обърнете, той вече не е при вас. Когато учителят влиза в клас, и той се усмихва на учениците си. Този момент е кратък, но в него се крие цялата работа на учителя. И денят има своя усмивка. Този момент, тази усмивка крие всичкото благо за света. Може да има ред още промени през деня, но всичко се крие в тази усмивка. Тя е най-важното нещо в живота. Някой казва: защо не ми се усмихнеш? – Няма условия. Както виждаш, тъмно е сега, вечер е, няма да видиш усмивката ми. И за усмивката се изискват условия. В това отношение и духовният свят се изразява с усмивка. Ти си болен, гладен, беден, искаш усмивка. Как ще ти се усмихна? Аз мога да се усмихна, само след като ти донеса дрехи да се облечеш, или след като ти дам да се нахраниш, или след като те излекувам. Тогава вече мога свободно да си изляза, да ти се усмихна и да кажа, че и втори път пак ще дойда. Ако пък дойда при вас, които сте гладни, боси, болни и нищо не ви дам, нищо не направя за вас, а само ви се усмихна, вие ще кажете: защо този човек дойде и ни остави скръбни? Само онзи може да се усмихне, който е дошъл от Бога и ви е донесъл всичкото Негово благословение. Носителите на новата култура ще бъдат богати, ще разполагат с всички средства, ще бъдат силни и мощни. Те ще бъдат извори, които непрестанно бликат.

Време е вече да се ликвидира със старото и да се постави в живота началото на словото, за което се казва: „В начало бе Словото." Който приема този ден, той е за него. Който не го приема, за него ще дойде друг ден. Приемете ли този ден, тогава ще дойдете до велики открития. Тогава ще разберете отношението на слънцето към човека, както и отношението на светлината към човека. Светлината има седем цвята, и всеки цвят е носител на нещо. Питам тогава: на какво са носители човешките мисли? На какво са носители човешките чувства? Ние говорим за човешките чувства, но те трябва да се разбират конкретно, като плод. Ние говорим и за човешките мисли, които също така трябва да се разбират конкретно, като плод. Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плод. И тогава, от всяка ваша мисъл, от всяко ваше чувство или от всяко ваше знание вие ще можете да извлечете сладостта, както я извличате от зрелия плод. Човешката мисъл или човешкото чувство расте в Божествения свят, като плод. Обаче, със своето съмнение, със своето неверие, със своята малка любов хората проглушиха света и се лишиха от благоприятните условия за развитие. Някой казва: знаете ли, колко много съм дал за Господа! – Колко си дал? – Цели десет хиляди лева. Друг казва: аз цял месец съм слугувал на Господа! Какво представя един месец работа за Господа в сравнение с дългия живот, който Бог ви е дал? Човек трябва да работи най-малко един живот за Господа. Целият живот на човека трябва да бъде работа за Господа! В новата култура Божиите служители няма да се ръкополагат, както сега. Те ще бъдат ръкоположени отгоре, чрез дух и огън. Днес казват за никого, че Духът го ръкоположил, а всъщност този човек живее и свършва по старому. Той започва добре, а свършва зле. Новата култура изисква хора абсолютно безкористни, които нито да съдят, нито да се самоосъждат. Новата култура не се занимава с недъзите на хората.

Разправяше ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно оплакване от страна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя, колко много му дължал еди-кой си, пак евангелист. Като го изслушах, казва моят познат, веднага добавих: знаеш ли какво? Грешката тук е моя Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Предвид на това, вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден. Това изисква новото учение – да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен. Ще платиш за брата си, нищо повече. Това е любов! Сега хората знаят само да се оплакват и да казват: Господи, не виждаш ли, колко страдам, какви големи изпитания имам? Не, вие не трябва да призовавате Бога, да вижда вашите страдания, но трябва да Го призовете да види, какво сте посели, да види, какво добро сте направили. Като посееш нещо, кажи: Господи, ела да видиш, какво съм направил! Ако пък нищо не си посял, ще се обърнеш към Господа с думите: Господи, досега нищо още не съм посял, но почакай малко, ще изпълня, каквото трябва. Тъй щото, докато нищо не сте посели, не викайте Господа да вижда вашите страдания и неправди. Бог често влиза в онзи, който ви измъчва, и пита: познаваш ли, кой съм?

Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в гората, да лови мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Обаче, пушката била пълна със съчми, вследствие на което той могъл само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видял на тясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: Господи, моля ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък обещавам, че ще хвърля пушката, няма повече да убивам мечки. Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. След това Господ му казал: Как няма да те натиска тази мечка, щом искаш да я убиеш? Тази работа не става лесно. Питам: кого не е натискала мечка? Човек трябва да обещае пред Бога, че няма да убива мечки, ако иска да се освободи от техните лапи. Великата наука на Любовта е новият път, по който всички хора трябва да вървят.

Казвам: великата наука на Любовта включва в себе си всички други науки. Който има любовта в себе си, той познава хората, разбира ги и може да се справя при всички положения в живота. Вземете, в Америка, например, тази културна страна, има ред бюра от опитни физиогномисти, астролози и хиромантици, които услужват на хората, когато някой иска да се жени, или когато някое семейство иска да си избере съответни за тях слуга или слугиня. По чертите на лицето, по устройството на главата и по линиите на ръцете, те познават, кои хора си подхождат, било когато ще влизат в брак, или когато ще взимат лица за прислуга в домовете си. Това са ред науки, които влизат и в науката на Любовта. Понякога тези учени се подкупват, но влязат ли парите в тези науки, те вече нямат успех и попадат в грешки. Когато някой човек дойде при мене, аз мога да му покажа характерните черти на лицето, или на главата му. Ако той има някаква лоша черта, която е в зародиш, тя е поставена само като малка точица. Обаче, развие ли се тази черта, тогава вече тя се изразява в линия, или в друг някакъв знак. Щом линиите се оформят в човека, той може да види в себе си правата линия на любовта, правата линия на мъдростта, правата линия на истината, правата линия на правдата, правата линия на добродетелта и т.н. Пет главни линии има на човешкото лице, както и на главата му. Който ги знае, той ще ги види разположени във вид на пентаграм на лицето на човека. Това не са измислици, но действителни положения. Всеки човек има тия пет линии. Запример. ти виждаш един човек, обикваш го, харесваш го и си готов, в случай на нужда, да му дадеш пари, без никакво съмнение. И този човек е готов също така да ви услужи. Кое ви дава право да повярвате в този човек и да го обикнете? Вие виждате в него линията на любовта. Така и светските хора се познават. Усъмните ли се, обаче, веднага и злото се явява. Всички трябва да познавате тези пет основни линии по лицето на човека. Щом научите тези пет линии, ще се заемете с изучаването и на останалите линии по човешкото лице. Ако познавате линиите по лицето на човека, вие няма да си правите илюзии, няма да се заблуждавате едни в други, но ще се разбирате и познавате. По този начин хората ще могат лесно да се сприятеляват. Има хора, които по никой начин не могат да живеят заедно. Защо? – Понеже техните знаменатели не могат да се подведат под общ знаменател. За да живеят заедно, между тях трябва да дойдат други някои. Това не показва, че те са лоши, но не могат да се уравновесят. Провидението не ги е създало едни за други. Запример, между краката и ръцете има известно подобие. В някой случай краката могат да помогнат на ръцете, и ръцете могат да помогнат на краката, но те извършват две противоположни служби. Следователно, ръцете и краката не могат да се съберат на едно място и да си приказват. Ако те спрат своята служба, всичко в света ще се свърши. Някои мислят, че всички хора трябва да се съберат на едно место. Няма защо хората да се събират на едно място. Едно е важно: всички хора да мислят еднакво за любовта. Еднаквото разбиране не е закон на еднообразие, но е закон на велико разнообразие. В това разнообразие се крие Божественото. Божествено е, когато човек е доволен от себе си, че никога не е изневерил на своя морал, на своето вътрешно разбиране. Доволен ли е човек от себе си, всички хора ще бъдат доволни от него; ако човек не е доволен от себе си, никой не може да бъде доволен от него. Ако човек е доволен от Божествената светлина, той ще може да изпълни волята Божия. От това гледище, ако човек върши всичко в името Божие, тогава най-малката работа ще бъде благословена, ще бъде написана с златни букви.

Често хората казват, че са отдалечени от някого, например, че се чувствували отдалечени от Бога. Какво разбирате под думата отдалечени? Ще приведа един пример, за да изясня значението на тази дума. Например, един писател иска да напише една голяма книга. За тази цял той взима няколко топа хартия и започва да пише: написва първата страница, после втората, третата, четвъртата, и така продължава, докато изпише първото топче хартия. След това оставя първото топче настрана и започва да пише второто топче. Като изпише него, взима третото, после четвъртото и т.н. Така продължава да пише, докато свърши замислената книга. Трябва ли сега първото топче хартия, което писателят отдалечава и туря настрана от себе си, да мисли, че той го е изоставил? Трябва ли след това и второто топче да мисли по същия начин? Или, трябва ли първите страници, които вече са изписани и оставени настрана, да мислят, че писателят ги е изоставил? Не, този писател пише, сравнява, връща се отново към първите страници, докато свърши цялата работа. Най-после той написва заглавието на книгата върху първото томче и с това счита, че делото му е завършено. Тази е великата философия на живота, която всеки трябва да разбира. В този смисъл всеки човек е лист от великата Божествена книга, която сам Бог пише. Всеки човек има свое определено име и място в тази книга. Бог държи всички тия листа в ума си и каквото ново напише, сравнява с написаното дотогава. Тъй щото, който мисли, че е изоставен от Бога, той е още ненаписан лист, към който Бог току-що се отправя. И ако иска да бъде близо до Бога, той трябва да се задоволи с положението на бял, ненаписан още лист.

Желая на всички да бъдете по ум далеч, а по сърце близо до Бога! Следователно, по сърце всички сте ненаписани още книги, в които Бог всеки ден пише по нещо ново.

„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога!" Това слово трябва вече да се прояви!

33. Беседа от Учителя, държана на 5 Юни, 1927 г. в гр. София.