Разлика между версии на „Ще ви се даде“

Версия от 15:46, 9 февруари 2010

Ще ви се даде

„Давайте, и ще ви се даде!"*)

При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: "взимай"! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт. Кое е това "себе си" в човека? – То е видимият човек. Кое представя видимият човек? – Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото на човека е неговата глава. В съвременната техника правят опити, да създадат желязна кола, която да пътува по една релса, а не както досега, на две релси. Тази кола ще бъде поставена на две колелета и ще върви по права линия. На тази кола, отгоре, ще има една топка, която ще се върти. Докато топката се върти, и колата ще се движи по права линия. Престане ли топката да се върти и колата ще престане да се движи, или пък, ще се преобърне. Колкото по-бързо се върти топката, толкова по-бързо ще се движи и колата. Учените отдавна са забелязали същото нещо, по отношение на човека: и човек се движи по права линия, на две колелета и с една топка отгоре. Двата крака представят двете колелета. Човек се движи дотогава, докато и неговата глава мисли. Праволинейното движение в света е движение на правата мисъл. Триъгълникът е хармонично разпределение на силите в духовния свят. Квадратът е хармонично разпределение на силите във физическия свят. Точката, пък, представя опора на мисълта.

Заглавие на раздел

И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. гЛко ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли се-

144

бе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Наприм^р, картината, която художни-кът е рисувал, може да се изгори и разруши;; къщата, в която човек жив-ве, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художникъ^ до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това. е основна мисъл, която всички трябва да имат пр-вд вид. Мисли ли чов^к, че нт^кой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова тъ* казват: понеже сл~Ьд смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отжиз^ем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с т-вх. Те са свършили вече. На гези хора ние пожелаваме да си зземат сеоите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на; природата, тя дава диплом, като пише отдолу „диплом на смъртта'*. Защо? – Понеже те-зи хора са свършили всички науки на смъртта: тъ" са свършили науката иа страданието; тъ1 са свършили науката на греха; тъ" са свършили науката на лъжата; тъ" са свършили науката на измамата; те са свършили науката иа личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой ка-зал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата или в джоба на нъжого и извадил няколко лева, сто лева, напри-м^р, това оше не е кражба, то е само опит за. кражба. Когато някой представя известни нт^ща, като в1зрни, а в същност не са в-врни, това още не е лъжа, то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изслъ\цва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човеж. постоянна м^рка за ня-

145

щата, той трябва да познаЕа себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.

Заглавие на раздел

Сега, като говоря за познаването, аз не раз-бирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човт^к познае себе си, в правия смисъл на думата, тсй ще престане да страда; когато чов-ек познае себе си, в правия смисъл на думата, тсй ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликзидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато чоьек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смърттв; когато човтьк познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в жииота. Чоь^к не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако тсй не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т. е. с Истината, с Бога? Следователно, човт^к, като единица, като козмически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се неправи с нея? При това състояние материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И зато-ва^ за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди никакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познсвене на материалното в живота. То се явява като есте-хлвено последствие на стремежа в хората да опитат всички желания. Желанията пък пред-. ставят материала, с който ние трябва да съгра-дим нашето тело, главно външната страна на нашето. тело.

Заглавие на раздел

Мнозина се спъват по въпроса за желанията, и каззат: защо ни са желанията? Казвам:

146

в живота на хората трябва да има много желания, за да съградяг телата си. Щом се съгра-дят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които пр^дсгавят облекла н? \ влата. Отбд това ще се дойде до вжгрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже г са тверди и ще ги нараняг. Като тверд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с т-бх само да се гради. Значи, всбко желание трябва да се постави на своето м^сто, да се използува като материал за гра-дежъна тЬлою. Щсм дейдем ^о чуьоЕате, чо-в-бк вече трябва да има изв-естенътерк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при се-сашните разбирания на живота, хората считаг желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си, и по този на-чин си създават голями нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат жи-вот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето т-вло, така и много чузетва и желания трябва да се изтъркат, да умраг, докато се прояви живогът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата моке да се облаче. Нвкойказза: моиг"Б чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утр% можеш да облъ-яеш втора, посл трета и т. н. Вие не трябва да <е спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се ^поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Пр-вди всичко той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо? Групирането на няколко способности съ-ставят силата на човека. Също така и няколко желания, няколко чувства, сгрупирани на «едно място, съставят потика на самия човек.

Заглавие на раздел

147

На първо место човек трябва да указва известно втиянле върху своите способности. Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представя г само потоци. Любовта към Бога също така не е способност, но чувство, което дава силен тласък, по-тик в живота на човека. Въпросът за способностите пък могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смета, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй що го, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията» които съществуваг в природата, както и законите, кои го са сверзани с тех. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини* При това, забелезано е, че всека способност дава известна пластичност на човешкото тело. Запример, силният човек трябва да има до-бр устроено тело. Като говоря за силен човек, аз немам пред вид този, който може да се боксира, да надвива другите в физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл може да се бори и с най-големия юнак. Някой гол^м юнак може да се бори с 2б – 30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, кбито хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у

148

човека се събудило желание да излезе от своето инертно състояние., п да произведе единицата. Обаче, явят ли се двъ1 единици, ражда* се злото в св-вта, не както хората го разбиратъг но злото, като творческа сила, като творчески принцип. Адептите от древните времена още са считали всички числа от 1 – 10 като реално-добро, понеже произтичат от единицата. Всички числа пък, коиго произтичат от двойката, те* са считали за лоши числа, понеже имат лоши,. фатални последствия.

Заглавие на раздел

Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и женит-в, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже. Не, жената никега не може да примири двама скарани* мъже. По-скоро жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е въ-състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действуватъ-благотворно върху мъжетъч Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири двъ* скарани жени. Бащата само е в състояние да примири двъ1 скарани жени. В това отношение мъжът и жената пр^дстазятъ-страни в един трижгълник. Тези двъ^ страни в трижгълник се основават на един вътре-шен принцип, който дава потик на тяхно^о-движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равноа^йствуваща Божествена линия, която лава потик на човека да , мисли^ и да чувствува. В своето развитие, чрвт^к т поставя като идеал извъхтии ипеи, които . иска-да постигне. Най-първо той иска да развие своето-физическо тяло, да създаде в себе си дебр*в ус-троен стомах, добре развити ръце и крака, добръ1 развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развите мозък. Човек знае, че като има добре развито гЬлог от това зависи и неговото бъдеще щастие.."След като развие добр" физическото си т+^ло, той име-

149

желание да развие и разработи в себе си, извъхт-*ни добродетели. Запример, седне до взс някой човек, койго не е дос&тлив, и ще се доближи с крака си толкова близо до вас, че ще ви причини болка, но не се досЬща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне н^кой досетлив човек, той ще запази излетно разстояние, ще седне най-малко един мегър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другия г недосътлив? От голямо значение е това. Досътливияг човек на физическия свят ще бъде досътлив и в духовно отношение. Недосътливият в физическо отношение ще бъде недосътлив и в духозно отношение. Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.

Христос казва: „Давайте и ще ви се даде!" Какво трябза да дава чозек от себе си? Чо-век трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, койго «сам по себе си, е нед^лим, трябва да сле-зе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се д^ли, но не може де. се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което, тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата странна на живота. Това, именно, осмисля и самия жи-вот.

И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом пръхтанем да даваме, тогава и -бедногията започва. Няма по-лошо нещо в све-та от това, да остане човек сам, да ходи тукъ-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може

150

да даде нещо на учителя си: първо той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а посл.-започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е^ сл^д като учителят е пр-едавал уроци няколко часа на-ред, ученикът да каже: господин учителю, ре-ши ми задачата! Ако учителят всЬки ден р-вшаг ва задачите на своя ученик, в края на краища-та той нищо Няма да научи. Учителят ще стане: по-учен, а ученикътъ – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е да знае, какво представя той, като човек. Чов-екът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица* постоянно радиира; тя е живата душа, от която-е произлезло всичко в света. Лз \ е говоря за* тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под единица* подразбирам всеобемащето съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата* едно, две, три, десег, хиляда, до милиони; всеки. лъч има свое предназначение. В тоз^и емисъл. всеки човек включва, т. е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме,., да гово-рим истината! Питам: какво нещо е обичьта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример, вие сте хлебар, продавате никому хлеб, и този човек ви пита: пр%сен ли е хлебът? – Пресен е. Тъй щото, да казваш, че: обичаш некого, това подразбира да имаш го-товността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома" си поне за две-три вечери, да го нагостиш до-бое и т. н. Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хора^-та не могат да действуват.

Много от съвременните културни* хора. са;

151

слезли до най-низкото положение, вследстеие на което се намират в противоречие със себе си. Каквото и да правят, в края на краищата, гк казват: ние все ще умрем един деь, и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, тъ* казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, тсва ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, тб казват: за нас е важно да се оже* ним, а за каква жена ще се оженим и какви д-вца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и тжж-ни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно чоз^к да се намира в положението на старит^ турци, които имат обичай да женят младия, . без той да знае, коя ще бъде неговата избран-; ница. Младият, като знае този тяхен обичай, казва на своитъ" близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избран-ница требвало да си свали булото, едва сггбд оженването си. По този случай тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото ис-каш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Пи-там: на какво се дължи нещастието, което спо-легЬло този турчин? То произтича от обичаитъч които сжшеавуват в живота. Според обичаи-г& на турцитъ1 този чсвък н1вмал право да си направи свободен избор. Пон-вкога и ние се намираме в същого положение: речем да се по-кажем пръ\ц хората, но с това създаваме и на себе си, и на т-бх нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не

152

се показваме? Обаче, при такъз въпрос и на нас ще отговорят: на когото искаге се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея и себе си, и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене на се показвай. Най-поел^ ти се чувствуваш нещастен и казваш: аз съм чозъж без ицеи. Питам: на какво прилича чозек без идеи? Или, на какво прилича чо-въж, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от м^жа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на же-ш вдовица, или на мъж вдо* вец. Обаче, не е правилно да съществуват в евега вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Спо-ред великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Го* спод дал, Господ взел. Не е така. Човеж не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица. Ако дъщата на някоя майка измират, това не е по волята Божия. Какво представя дом без деца?

Сега, като говоря така, не тр-вбва да се взима само външната страна на тия думи. Вие трябва да ги разглеждате в т-бхния духовен сми-съл. Дъщата предсгавяг нещо хубаво в живота. Защо? – Защото дъщата създават най-хубави-те н ьща. И т прт^дставят известна интелигент-ност от себе си. Те сж тактични, знаят, как да пзстъпват с роцчтелите си. Често виждате някое д^ге да злиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи н~бщо, а то дойде полека при него, приближи се, цълуне го и седи, чака. Какво чака то за дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, дътето си излиза. На другия ден пак огиза при баща си, целуне го и чака. Така прави то вськи ден, докато кутията с ло-

153

(кумитв се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Каго пристигне нова кутия с локуми, дътего пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но т стимулират човека в негозия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на '.Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, пр-встава да ходи на църква и на Бога вече не благодари. Казвате: какво тр-вбва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посвщаван от дъцага си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се ^благодари. Ето философия, която тр*ъбва да се приложи в живота на хората. Църквата пр-вцета-*вя човешкото сърце, което трябва да се отвори. Съвр^менните хора са много невежи. Те"Б ми-*слят, че като излъжаг н-вкого, ще придобият нъ-що. Не, срещне ли ви някой човек и ви запита |*н~бщо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътт за село Раднево? Ти не „знаеш пжгя за това село, но не искаш да се лзложиш, че не знаеш и объркаш човека. АЦом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой чо-мвък, койго знае пътя, и го помоли да му услужи. Или пък тръгни заедно с него, да търсите пж--тя за това село. Вземете работата му присърце, »като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, вевки ще бъде готов да му "помогне. Послъ* срещате един беден чов-бк, и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бвдният е умен човек. Още като ви соещне той, веднага ще ви првдложи своя труд. Ще вземе мотиката заелно с вас и ше се опретне на работа. Като *<върши( работата си, ще се усмихне, с което ще шокаже своята добра воля, че всякога е готов на

154

I

работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. &бдният чо-век ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гл^дувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да-дойдеш. при мене, да се запознаем и да завержем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката, и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Ка-звам: докато не научим езика на мотиката, т. е.. езика на работата, ние нт^ма да станем хора.

Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за. възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него^ че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш ц-бл ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черенъ-труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бътат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд,, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законитт^, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нъ*~ що особено, никаква особена философия. Всека тревица, всбко дръвче, които израстват, пр"ед-ставяг проводник на Божествената ингелигент-ност. Съзнаете ли това, всбки от вас ще се заеме да огради, да запази всбко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъвне и ла даде плод. След време това стръкче, което е станало голямо дърво, ше каже: много ти благодаря,. че бт^ше така благороден да пожертвуваш ецинъ-два часа от времето си за мене! Аз ще-се отплатя, като ти дам възможност да почер-

155

Г

пиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т. н.

Питам: знаете ли, какво пр*вдставят всички цв-бтя и плодни дървета, които ви обика--лят? Те пр^дставят синове и дъщери на ангелите. Те^ са слезли от небето с единствената цъл да помага г на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите днес сгават жертва за подигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде некей и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не -е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че-и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горитъч Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара нема никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царства могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията нема ника-къв прогрес. Човек трябва да работи земята дневно поне от 2 – 10 часа и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито требват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики!; Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копа-ем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Р\кс хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и« разкопава с цел за разбогатяване, тя не кска да страда. Съвременните хора не искат да се урецят в това, но милиони хора изплащатъ-тази своя неразумност, като пълнят гробовете^

• 156

С своя жизог те изплащат неразумността си. Следователно, време е вече да се впрегне човешката ингелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд. Казвате: „ние трябва да бъдем богати, и затова трябва да работим повече. Верно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква раз-умносг. Само разумният чов-вк може да използува добр^ своето богатство.

Сега ще направя аналогия между растител-„ността в природата и растителносгьта в човешкия организъм. Чов-вк трябва да живее добре! Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителносгьта в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както зем-леделецът постоянно тоебва да сади семена в ..своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела предсгавят горите в човека, които привличаг влага, необходима за неговия рас-теж. Те не могат да спасяг човека, но му да-ват условия за растене. Така седи въпросът в .научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво предсгавят добродетелите в морално отношение, той трябва да има пред вид, че те са нещо подобно на раегигелността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той? – 'Никаква кулгура.

Следозателно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора, е да насаждат гори. Щом горите се насаждат и запазват, гслес тех ще се явят изворите. Засега земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отежгствие на гори. Места, дето нема гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелезва и в характера на човека. Когато нема гори, раегигелност в човека, и характерът ,му ^ студен, суров. Когато срещнем някой

157:

груб човек, ние казваме, че- горите в този ча-' век са изсечени. Какво трябва да се направи^ тогава? Трябва да се подобри състоянието на него в иг морални гори. Когато се изсЬкат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя н^що велико, започва да полятеа> малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издържлив в чувст^ вата си. Нечистите мисли в човека предетавятъ-порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по тоЗи начин измиват и огнасят всичко, каквото нам-врят по поверх-ността й, вследствие на което тя постепенно по-лятеа навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителностьга, постепенно се измива и остават само камъни. Слъ\д няколко поколения, от брадата на този човек, т. е. от тази местност остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този чо-в1зк се е деформирал!в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпжкват навън, а страните хлът-ват навътре. Носът също така се дефбрмира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изко-чили навън. – Защото горите ти са изсечени. У некои хора пък, в такива случаи носът са пречупва, или скъсява; челюстите зйпочват да се издават навън, като у животните* черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва, и този чозек се пригърбва и казва: тежък е живо-тът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине ояад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на* човека стаза лек. Това нещо може ца се^подло-жи на научен опит. Който казва, че животът -

158

& тежък, той може да прекара теченията от задната част ,на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своитъ1 състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма въовяг перпендикулярно на ^гръбначния стълб. вследствие на коего става силно сътресение в мозъка. Това се забел-взва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовет на обущата у такива хора са .много изядени, и такива хора обикновено биват неврастеници. За да не удря силно в петиг си, такъв човек трябва да п^знава закониг на ходенето. Злото не е в изяждането на токовет, но това ходене става причлна за големи разстройства в нервната система.

1

„Давайте, и ще ви се даде!" Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при н"БКОЙ банкер, вие трябва да му дадете нъчцо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това те се пигат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамба-рът ти е пълен. Никой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на цруги хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6еднит, ,но поне излишното. Ако пък има и богат. ум при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чйфлик, чр-вз който да създаде работа на много хора. Този е правилният начин на даване.

Съвременните учени трябва да нам*врят един метод за правилното възпитание на младото поколение. Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне. С старото :е ликвидирано

159

'вече, невъзможно е да си служимъс него, невъз-можно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото, ще .внесе смут в целия живог. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, напримт^р, прави опити за подмладяване с присаждане на никаква жлеза, но това е временно средство. След това човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живог. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за ^прехрана, да мислят, че на сгарини ще жив-бят на тяхен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живЕяг при родителите си, не да ги подържат, но да из-пълнят известни закони, да разр*вшат известни задачи. Дко те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо .за самите тех. Същото може да се каже и за държавит^. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, вс^ка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи моментално да умрем. Дали има истина в света, да-

160

ъ

ли тя може да се отрича, или не, това е опиталъ*. един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича, Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всЬкакъв смисъл в живота, като добави лъг ако, наистина, съществува някеква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент!. Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, пад-нал на земята мъртав. /Американските вестници веднгга изнесоха този важен факт предъ-американската публика. Не само един америка-нец умре, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога, Оттогава много американци станаха внимателни. Много пъти човек мсже да се отрече от Есга, но при това отричане случва се няксга и да умре. Пи-там: ако се отречете от Бога, от Истината* от Висшата интелигенткост и разумност, кому ще служите тогава?

С това аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота. Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата. Преди всичко той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя 'мозък,:за да може-правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдите или нераз-положен нещо, той трябва да знае, че това гневно1 състояние се дължи на енергия, събрана -около ушите; в задната част на главата, и тсй трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия,'-да' не' стане некакъве взрив. Дко не' успее да - я трансформира,, сще този деь той ще се скара или= с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да- се съсредоточи и ;по некакъвъ начин да трансформира тази енергия. Тя може да се- впрегне в работа и разумно да се използува. Че се е ^азгневил. човек, в,

161

това няма нищо лошо, но то показва, че марс го е посбтил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва с злото в себе си. На другата сутрин пък го посбтил сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие. Още като верви по пътя, той започва да мисли, да не би нАкой да го срещне, да го убие, упи пък да го сполети никакво нещастие. У българите има много суеверия. Наприм-вр, когато някой селя-нин трътеа рано сутрин на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи никакво нещастие, или пък работата му нт^ма да верви до-бре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе ср-вщал ли те е поп? – Не ме е сръпдал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти требваше да излезеш или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък в%р-ват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай псзлмопт^вецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливитъ1 числа, да ми-нат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията, Мко минава лр-вз някоя гора, дето има разбойници» той веднага схваща, че му се готви никаква засада, и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се„ отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук.. Нека отидат при някой бо-гат човЯк. Мнозина мислят, че молитгата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молишъ» това е работа; да любиш, това е работа; да мис-пиш, това пак е работа. Музиката, науката сж-що така са работа. Който работи, тей може да бж~ де свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо чозек става роб? Защо го

162

затварят в затвора и му туряг пранги на краката? – - Защото не знае да люби. Нъжой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се раз-цъвти като цвят, на която да накацат Боже* ствениг пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пжпешът узрее, той отдалеч още започва да мирише. Това показва, че той обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение пжпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узр*ьл вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам сЬмето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрЬе, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отр-вже, ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна. Не, тя е по-слаба в културно отношение.

Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да иззадим морал. Св-бтът е пълен с образци, които могат да дадат н-б-какъв морал на хората. Като наблюдавам про-явиг на съвр-Бменнитъ1 хора, казвам: колко много още има да жив-вят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато при-добият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде чозек, когато отива до н^кой из-вор! Той тр-вбза да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Осв-бн това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от сЬвер или от юг и, като се увери въ

163

доброто разположение на този извор, тогава с благоговение да се приближи и пие от водата му. Много от болестит^ на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват некъде из планината, изпотени пияг студена вода; или, както са били натоварени с никаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разбол"вят, или ще ги сполети никакво гоп^мо нещастие. Пийте пода от извори, ко;-ио<сж изложени на юг, а не на сЬвер! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни иззори, но само при специални условия. В България има извори, които действуват добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думил б ми. Учите-лят може да изведе около 50 – 60 деца в не-коя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара неколко часа. Като се верне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало некакво преобразование, ма-кзр и несъзнателно. За да се яоберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в телото им. После те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за не-каква анормалност в организма. В това отношение учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почеезат тукъ-там по главата, бъркат в ушите си и т. н. Изобщо, много хора правят дви-

164

жения, които не са правилни и несят лоши последствия за т^х. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения. Запример, ако чов-вк пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него. Тъй щото, требвала има съовететвие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.

т

Като говоря тези работи, мнозина ще кажат че това е суеверие. Не, това са научни данни, които могат да се проверят. Много от съвременните учени подържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може чрез физически упражнения да се въздействува на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, какъ-да държи ръката си? Някой започне да съчинява некаква поезия, и не знае, как най-правилко да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае,. как да постави ръката си? Или, как е възможно цигуларят да свири хубаво, ако тей не знае* как да държи лжка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъдат съвършено свободни. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до бра пата му, и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Мко тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са. правилни, съзнанието му няма да бъде будно. Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава ръката му няма да бъде свободна в движенията си-

Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя? Говоря ви за цигулката и за

165

цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху никого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и злияние. Влиянието носи най-великите н-вща в света. Всъжи би желал да му влияяг добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворит^, верховете, светлината и т. н. Влиянието в живота не може да се избегне, ио поне да е добро. В светлината има възвишен морал, до-^бро влияние, понеже чрез нея се изразява ми-съльта на възвишените същества. Любовта пък на възвишените същества се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горе-ние, вследствие на което някой път температурата се подига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учели, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз нема да се спи-рам върху въпроса за промената на температурата. Това спада към друга област. Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот,го-рение с изгаряне носи смърт.

Христос казза: „Давайте, и ще ви се даде"! В живота кой дава? – Майката дава, бащата дава, учителят цава, слънцето дава, изворите да-ват, горите, дърветата дават. От тех ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е да се научи той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам големо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като

166

се помирише карамфил, или друго никакво цве-те, неразположението изчезва. Аз бих прт^порж-чал на всички да си насадите по един карам-фил в саксийка, че като сте неразположени, д^ го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрт^шавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдиг си день – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом пре-цъвти, на другата година пак ще цъвне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им в-внец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цв-бтя, и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главитт^ им, казват: както ние ще ув^х-нем след няколко часа, такъв ще бъде и ва-шият живот. Ние не сме и за изкуствените цве-тя. Ако направите н^що, или ако приложите не-що в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки* саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснатиз цветя. И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които сж донесли за сватбата й, каквото и да пожелзе тя*. каквато работа и да започне, във всичко ще има усп-вх. Такова тр-вбва да бъде възпитанието на младото поколение!

„Давайте, и ще ви се даде"! Ако ние не даваме, ще се деформираме. Ако пък се научимъ* да даваме правилно, ние ще дойдем до онзи вж-тр"ьшен правилен строеж, коренно да преобра-зим себе си. Сега, като наблюдавам съвременните хора, аз се чудя, защо се плашат. Казано» е Писанието: „Потърсете ме в ден скърбенъ*

167

и аз ще ви помогна!*' Казано е още: „Прославете ме, и аз ще ви прославя!" И наистина, ака н^кой е лишен от мъдрост, да проси от Бога. Запример, има студенти, които професорите им постоянно ги късат, не могат да си издър-жат изпитите. Защо ги късат? – Понеже немат В"Бра. Има един вътрешен разумен закон, който е сверзан със съществата на вярата. И ако-човек спазва този закон и се ръководи от него, той ще може да разреши много въпроси, които го смущаваг; той ще може да подобри състоянието на своя ум и на своята памет. Съвременните хора не са добре в това отношение. Казват за никого, че имал силна памет. Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, д^ сме се срещали с него преди две хиляди години. Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали преди две хиляди години само? Значи, най-първо ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като сре-щнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които,. ни сверзват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да попра-вим тези отношения.С такава силна памет човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т. е. да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето. Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде*'!

Казвам: при възпитанието на децата съвре-

168

менниг учители трябва да започнат с елементарната геометрия. Изобщо, децата обичат геометрията, и ако учителят може нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между т-бх истински морал. Всбко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Мо-ралът е съвокупност от строго опр-БД^Блени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира да отворим воагата, отдвто разумните същества мо-гат да дойдат за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и какго мислим, такива ставаме. Каго четете Посланията, какво разбирате под думага ,,послание"? Под думата ,,Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всъ-ка мисъл, която го подига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всбко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той тръ-бва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищо-жат, но да се изхвърляг навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на чозъшката душа. Тъ1 н-вмат право да се настаняват в душата на човека и да прь-пятствуват на неговите красиви стремежи. На-пример, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залъз-ва. Питам: какво ще дойде сл^д този зал"вз?

169

Ние знаем, какво настава след залеза. ^Сл-бд залеза винаги настъпва почивка. Зал+ззът на една култура е начало на друга култура. Изгрев и залт^з са два процеса, които вервят последователно. Значи, в тях има см"вна. Иизгрт^в и зал-вз същевременно са две състояния. Като се казва, че езролейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разпрлджение и сега не може да ги набави, понеже верви по един крив, неестествен път на развитие.

Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че те не гледат с разположение на нея. Един ан-гличанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени, Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена вдовица с четири деца, че запалила къщата на един богаг помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който немал нйде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз немам никого в този свет. Моят живот нема смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуж-даят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в ежда и казал: аз съм извършил престъплението, за което оеждихте бедната вдо-еица. гя запалих къщата на богатия помещик. Тогава еждът решил да се освободи жената, а щтадият човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор. Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този .млад човек. Защо се пожертвувал той? От съзнание, от разбиране на положението, в козето се намирала тази жена с четири деца.

170

След години пред един свещеник се явил истинският пръхтъпник и се изповъ\цал, че той е запалил къщата на" помещика. Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се указало, че той вече се е поминал. Вдовицата, обаче, и до това време още била жива, останала да изгледа своите малки д^ца.

Пигам: какво заключение може да се изва» ди от този прим*ер? – Че в новата култура се. изисква самопожертвуване. Казвате: ние се жертвуваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертвувание е истинска жертва? Да се пожертвува човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Лз бих желал хората да отиват на бойното поле да се бият доброволно, а не по за-кон. Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле. От идейно гледище от всички се изисква жертва, на доброволно дадена.

И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл славяните не трябва да вервят по пж-тя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде место на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината, и жи-вотът им ще се уреди. Намери ли се Истината^. човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и раз-умност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна. ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче,. в природата не е така. В природата зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействуват на волята Божия„ те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат не-

171-

правилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно да се мисли, като онези хора, които, като пж-тува.т в пустинята, дигат прах с краката си и каззат, че цялата мтьстност зад тях и пр-ъд тях е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременник хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в ттьх ще настане вж-трешен мир; и там, дето сж мислили, че природата е мъртва, тя щео живтБе; там, д^тоусловията сж били най-лоши, растителността веднага ще се поправи, и всичко ще започне да расте и да се развива правилно. Само по този начин сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: у,Бог държи сърцата на всички хора". Ако е такаг не могат ли всички хора да отворят сърцата-си? Щом сърцата на хората сж затворени и корави, това показва, че те сж причина затова. Да-ходиш в църква, това още не е даване; да на-правиш едно добро д^ло, това още не е даване. Това е само вртьменно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, азъ< имам пр-ьд вид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение щблиятъ-козмос не е нищо друго, осв-ьн израз на човека. Като се говори за ангелит, например, трябва да се знае, че те сж разумни същества^ подобни на хората, с т^ла приблизително като тбхнит, с тази разлика само, че те нито се же-нят, нито се размножават, нито- се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелипз, вие ще си съставите крива пр-ъдстаЕа* за гбх. "Рб сж разумни същества, които седат по-високо от човека. Когато ангелът се храниг той използува всичко, което е приел, като храна в себе си, и от нея не остава никакъв изли--шък. При това, те ядат много малко, понеже*

172

познават добр.ъ1 всЬка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.

Днгелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище ангелът ни се представя като сфера, но в същност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разум-ност, неговата ингелигентность- Сферата изразява съвършения живот, формата, която имат хората, говори за тяхного несъвършенство. Засега ние сме в квадрата, а кзадратът показва великата мърка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, посл в шестоъгълника и най-посл в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примъри за страданията на хората и за резултатитъ^ от т*Ьзи страдания? +-1ай-великиг хора в света със страдали най-много. Обаче, сл^д като с работили усилено върху себе си, г с пръодол-^ли страданията.

1Це ви приведа един пример за страданията на един американски студент, да видите, какво в същност пр"вдставят страданията, бил млад, красив момък обичал една от своит-в състуденгки в университета. Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега на-татък аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга нъжоя мома, която да те обича. Като долучил това писмо, младият момък извед-

173

нъж посърнал: животът му изгубил смисъл,. науката – също, и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива, Започнал. да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една -дума съвършено се напуснал и отчаял. Два дни стбд това тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си-пак моятъобичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с ра-дост и осмислил живота си. Такова нт^що са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му. няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радость-та е второто писмо на момата.

Питам: де се крие магическата сила на второто писмо, т. е. на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думит; не се обезсърдчавай, аз исках само да те изпитам. Той повярвал и веднага се насърдчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята съсгудентка? Ти си посърнал, обезсърд^ чил си се в живота, не знаеш, какво да пра-виш. Казвам: повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърдчиш, ще се изправиш. По-в^рваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Пр-вди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствувате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любозните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам мъхто, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой,.' това значи да те срещне една разумна душа и да ти помогне, ито в такъв случай, когато ти се-

174

намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си, Отиде на едно место, изпждят го; отиде на друго место, и оттам го изпждят. Най-после той отива в гората, отчаян, обезсърд-чен, не знае, какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе сако ми е надеждата, Казано е, че Си Любов. Помогни ми по нЬ-какъв начин! След малко той среща на пж-тя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери.

Ще ви приведа един от тези примери да видите, какви са резултатите на в^оата и на справедливостта. В един американски град жив-вл един беден, но много честен и в-вр-ващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да , отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вера и упование в Бога. По едно време в фабриката наста-,нала голема криза, и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и тази беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умрела .тарга, и му казва: Ето, вземи тази гарга, Господ, на когото се молиш. ще ти помогне! Той искал по този начин да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за грък-ланя, усеща, че нещо твердо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпо-ценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабри-, ката. Той измива огърлицата със сапун и вода и

175

31 занася на господаря си. Господарьт, като ви-дял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв чес-тен човек не трябва да се изпуща. Друг на негово место би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник; да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или да я предаде на господаря си?

Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно на време. ГГова са мсменти, чр*ьз коиго се познава Божията Любов. Само при трудните условия на живота ще познаете» че има една душа в св*вта, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спаси-тел. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. г\ко не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви .нтема да има смисъл. Ако ние трябва да се ро-дим само и да умрем, без да намтфим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в -лауката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любозьта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днее иде отгоре, минава пр-вз прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъвнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завержете плод, като плодните дървета, за жертва на другитУ Онзи, който ви обича, казва: Бедете като изворите, които непреривно изтичат «авън, и давайте като тЬхъ\ Ако чозек не може да направи това, тогава в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готозността ни да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим съ

176

далата си. Не е достатъчно да нссим името чо-век, но и да го оправдаем. Да носим името< човек, без да сме такива, то е все едно, да се: наричаме Ангел, Христо, Мария и т. н. г\нгел, напримт^р, е хубаво име, но всЬки, който носи това име, аигел ли е? Христо е хубаво име* но всеки, който носи това име, Христос ли е? Сега ние имаме нужда от истински вярващи хора, които да лриложат новото учение.

Казвате: в какво седи новото учение? Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичаже горите, но всбки ден насаждайте по една сЬмка от плодни дървета! Всеки ден изчиствайте по един тревясал извор! Всеки. ден преверзвайте счупения крак на н-ькое животно! Всбки ден гледайте да насърдчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък вие имате никакво голямо нещастие, идете при нт^кой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин вашата скръб ще се асимилира, а скръбьта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да по-стъпвате като онзи американски майстор, който във вр-вме на работа изгубил първата фаланга на^ един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да дигнат един голям ка-мък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той по-дигнал поглеца си нагоре и кззал: Благодеря: Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! И с радост продължил по-нататък работата. си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не: се е продължило по-нататък, да дойде по-го-лт^мо зло.

„Давайте, и ще ви се даце!" Дошло е време-вече за даване, понеже иде съдба на света. Гос-под иде в света! Като дойде, Той ще погледне--

177

в хамбарите, в главите и в сърцата на хора-7а и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Госгтод в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тевтерите на търговците? В тевтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взи-мат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-нолно си килограма тамян, восък и въглища са. изгорени. Като отиде Господ при вярващите, ка-къв отчет ще Му дадат? Бог нема да окди хората, както те мислят, но ето, каква ще бъде еждбата. Господ ще се изправи пред всеки едното, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се вернеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вЬчен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира лошите условия на живота, които човек сам си е съз-дал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжапявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използувам добрите условия, които имах! Съжалявам, че не бех полезен нито за себе си, нито за ближните си^ нито за Бога.

Като говоря така, аз не искам да се само-оежждате, защото сега са най-хубавите минути^ най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си. Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Яка грешникът се изправи и се верне от своите. грехове, те нема да му се вменят; те ще се за-

178

личат от книгата на неговия животъ". Христос казва на едно място в Евангелието, че работни-цитъ\ които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онъзи, които работили от сутриньта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение всички съвременни хора имат събрана опитност от миналитъ1 векове, и сега трябва да я използуват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Н^ма чозък в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в сверта, причините затова не седат в желанието им да бъдат лоши, но г се крият другад-в нъжждъч В съзнанието на всички хора жив-ъе Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. Когато някой човек направи едно лошо дело, или когато пр"вз него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене? Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото. „Давайте и ще ви се даде!" Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всбки сам трябва да се съди. Всбки сам тр-вбва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в н-бкого, оставете го сам да си я изправи. Вярвайте, че всбки е в състояние сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у нъ-кого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност хората искат едни други да изправят погръчикитъ1 си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешкигБ, с да се сприятелите помежду си и да си кажете погръшката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до поло-

179

жигелни резултати. Така не се поправят погр-вш-«и. По този начин нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни. И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е въз-питавал, но по този начин свъпгът и до днес не се е изправил. Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене. Следователно, ако зз физическото развитие или възпитание на човека е нужна доброкачествена храна, колко повече е необходима такава за неговото духовно възпитание. Духовното възпитание седи в разумното слово, което пък се изразява в чисти мисли, чувства и действия.

Мнозина каззат: тоягата ще спаси света. Тоягата не може да оправи света. Това, което може да създаде хармонични отношения между хората, то е абсолютната в&ра в Бога, без изнасилване едни-други. Дз говоря за вяра на съзнанието. Казвате: при такава в"вра хората могат да ни из-нудват. Питам: кой може да изнуди слона? Никой не може да го изнуди. Комарът може ли да изнуди слона? Не може. Никой не може да изнуди добрия, силния чов^к. Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната в^ра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите таблото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. гАко имате големи натрупвания, по некакъв начин трябва да се освободите от тех. Също на е за препоржч-ване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отгова-

180

ряте. Вратът трябва да бъде два пъти по*ши-рок от размера на ръката. Като хванете ръка-та си, от нейнитъ* размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вервите. Тъй щото* човек трябза да работи върху физическото си тъчло и от него постепенно да верви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма-Усетите ли нькакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте единъ-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!

Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде!" Този е новият начин на възпитание. Истински религиозните и духовни хора трябва да жи-вЕят хигиеничен живот. Този живот е необ-ходим, за да могат порите на тялото да бж-дат отворени.

„Давайте, и ще ви се даде!*' Дко ние даваме, и Бог ще ни дава.

И тъй, пожелавам на всинца ви, като давате, и на вас да се даде!

30 неделна беседа от Учителя, държана на 15 май, 1927 г., София