Разлика между версии на „Раб и син“

Версия от 13:46, 8 февруари 2010

Раб и син

„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". *)

„Всеки, който прави грях, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва". Този стих, преведен в нова форма, може да се изрази с думите „от смърт в живот". Смъртта и животът са две състояния на човешкия дух. В смъртта духът на човека се намира в ограничения, във вързано състояние. Това показва, че смъртта се явява в гъстата материя. Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твердят, че материята се разширява, но в същност материята не се разширява.

Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате едйн топ платно. Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нкщо ново не придоби. Следователно; от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят никакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са слъ\цните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облаче в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздали. Вследствие на това желание н^ материята, да обсеби духа, между тех се' явява борба. По са-

• ) Йоана 3:3435:

60

щия начнн и вълкът, като хване една овца,, започва да я дели на парчета, за да я обсеби. Когато човек туря храна в устата си, и той я де-ли на малки парченца. Защо я дели? Той иска да вземе от нея това, което е потребно за неговия организъм. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света – духът и материята. Материята иска да обсеби, да раздали д^уха, а духът иска да се освободи от нея. Същото н*Ьщо виждаме във вееки човек. Той се усЬща ограни-чен, иска да се освободи. И ще чуете всеки да се оплаква, че Иван, или Петко, или Драган го стяхнявал. Не, никой никого не може да стеснява, но материята ограничава духа, а той се бори да се освободи. Казват за н^кой човек, че е станал материалист. Какво означава думата ма-териалист? Думата материалист подразбира чо-век, който е навлязъл дълбоко в материята; Пръ\ци всичко вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй щото н*Ь-ма мъхто за никого. Щом няма празно мъхто в материята, тогава де ще вл^зе човек? За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитросг – създава си друга форма, в която отново се облича. Материята казва: сполу-чих да разделя духа. Тя пак започва да обсебва духа, като се стреми да разчупи това ново яйце, да види, какво особено се крие в тази нова форма. Ако материята успее да счупи това яйце» настъпза състояние, което наричат смърт. При смъртта духът пак се освобождава, пак създава нова форма и така борбата между него и материята се продължава непрекъснато. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствувани едни от други.

Заглавие на раздел

Следователно, съвр-вменната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята. Материята, като не е успяла да раздали духа, тя поне го е индиви-

61

дуализирала. Духът, като се е индивидуализи-рал, той изпада в заблуждение, да мисли, че е разширил материята и затова казва: аз владЕя живота. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцетъ" ви. Следователно, чов^к не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на духа. Само цухът може да се разширява, а в материята, която по естество е инертна, н/вма никакво разширение. Когато духът вл*Ь-зе в материята, той внася живот. Материята без духа е мъртва. Когато духът влъ^зе в ня-коя форма, според закониг, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направа пластична, удобна.

И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато духът пр-вобладава, ражда се вечният живот. Пръюдоляващето състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира. Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като напрявят тъ\лото си по-го-лямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото. В условията, при които сега живе-ем, голямото тяло представя излишен баласт за човека, с който той трябва разумно да се справя. Ако сравним по тегло тялото на един съвременен човек с тялото на един ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда ангели. Обаче, ан-гелът, със своето малко тъ\по, е толкова мощен,

че може да носи цялото човечество на гърба си,

когато чов-вкът едва може себе си да носи. Чо-

в^к едва ли може да дигне 100 клгр. ,на ръката си, когато един ангел може да дигне един ми-лиард хора на ръката си.

И тъй, силата на човека седи в неговия дух. Когато духът се въплоти в материята» той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стре-,межи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя н^ма идея за някакъв стремеж. Тя е спяще същество. Когато човек се нахрани добре, той изпитва известно удоволствие от това и започва да дреме. Дрямката, сънът, това са състояния, приежщи на материята. Като се събуди от сън, човек си спомня смжтно, че е сънувал нещо, ходил е <некъде, но де – не помни; разговарял се е с никого, но с кого и какво – и това не помни- Не-кои от съвременните физиолози казват, че естественото състояние за човека, когато спи, е да .не сънува нищо. Това е сън на мъртвите. Чо-век трябва да сънува, но не лоши, тежки сънища, като например, че го гонят, че пада в пропасти, че къщата му гори и т. н. Тези сънища са резултат на анормалности, на отклонения в живота. Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънът е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката, и те могат съзнателно да излизат и вли-зат в телото си. През време на своето излизане, те оставят телото си на по-низкостоещите от тех същества, те да се грижат за него* да го обновят, да го пречистят и след като сб пречисти, тогава се връщат. Те не се безпоко-ят за живота си, понеже са уверени в Великото Начало, което регулира и ръководи живота.

„От смърт в животъ". Вие трябва правилно да разбирате тези два закона, а не механически. Не мислете, че ако вярвате днес, а угре не правите усилия, вашата веоа ще расте сама по себе си. Семето само по себе си не може де расте. Някой казва: като сме повярвали вед-нъж в Господа Исуса Хоиста, Той ще ни спаси. Това е така, но то действува временно. В семе-

63

I

то има зародиш на живот, но върху този заро-диш трябва да действува слънцето, въздуха, влагата и почвата – ред разумни фактори. Всеки ден човек трябва да прави нови усилия; всЬки ден той трябва да придобива нови разбирания за живота. Ще бъде смешно, ако, откато сме се родили, докато умрем, имаме едни и същи схващания за живота. Йекои казват: защо трябва да учим? Такива хора мязат на турците, които казват: „Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу. Повече от това няма какво да мис-лимъ". Какво разбират те под тия думи „седем ката нагори и седем ката надолу"? И съвременните биолози изпадат в догматизъм по отношение проблемата на живота. Като са взели клетката на протоплазмата, те я надуват, като сапу-нен мехур, докато изкарат от нея човека. Не, човек не излиза от клетката, както и кокошката не излиза от яйцето. Това твердение може да ви се вижда противоречиво, но е факт. Смешно е, ако човек, като слезе от някой ва-гон, си въобрази, че е произлезъл от вагона. Той влиза и излиза от вагона, но не е произлезъл от него. На ежилото основание и кокошката не е произлезла от яйцето, но временно е на почивка в него. Тя седи скрита в яйцето, като в бомба. Щом бомбата се пукне, и тя излиза вън от нея. След това казват, че кокошката излезе от яйцето. Да се тверди такова нещо, то е равносилно на това, да се казва, че растенията произлизат от земята. Растенията растат в земята, но не произлизат от нея.

Питам: отде иде животът? Да ви задавам такъв въпрос, това подразбира да имам механическо схващане за живота. Животът не иде отникъде. Дето духът се вселява, там животът се явява като непреривен процес, като постоянно течение. Дето духът преодолява, там и животът тече. Казано е в писанието: „Изпраща Духа си, и те оживяват; отнима духа си,

64

и те умиратъ". Следователно, животът се отличава по това, доколко духът се проявява въ~ нашите тела. Често в умовете на хората се раж-дат съмнения, но те не са продукт на гбхния* дух. Запример, мнозина се съмняват в реал-ността на сънищата и казват, че те сж илюзорни неща, предизвикани от външни причини. Ако» на краката на някой човек турят топло желязо, или гореща тухла и така заспи, има възмож-ност, той да сънува, че ходи по нагорещени въглени. Тогава, как ще си обясните съня на чо-век, който сънува, че е станал голям бога-таш, милионер? С какво сж го нагорещили,. за да сънува такъв сън? Кой е външният сти-мул за този сън? Наистина, топлината произвежда и известни анормалности не само във вре-ме на сън, но и в будно състояние. Обаче, как. се създават толкова многобройни сънища, без да се постави нещо горещо на краката на човека? И тъй, смъртта всЬкога произтича от пре-обладаьащето състояние на материята. Чато ре-зултат на това състояние се явяват ред анормални желания, които запушват кръвоносните еждозе в човешкия организъм. От преяждане пък се явява задръстване на нервната система, вследствие на което кръвообръщението в човека не става правилно, мозъчната енергия не изтича и не приижда правилно. Тогава настава про-цес на втвердяване на артериите, при което те губят своята пластичност. Най-после човеш-кият дух се принуждава да напусне телото. Това състояние се нарича смърт. Или, в духовно отношение ние наричаме това състояние прекжева-не съобщението с Бога. Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Богс, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вж-трешно, и да ор^иегги живота си, той не трябва

65

да допуша дълбоко в душата си абсолютно никакво съмнение. За това се изискват герои хора» Съмнението може да дойде отвън, но същевр-в* менно човек трябва да различава в себе си две състояния: едно състояние постоянно, неизменно, както Бог е неизмтбнен; друго състояние – изменчиво, както човек се изменя, И тогава* чувствителният човек ще изпитва състоянието на хората. Ако един чувствителен човек вл*к-зе между хора, които имат желание да станат богати, и в него ще се яви желание за богатство; ако влезе между хора, които имат желание да станат музиканти, и у него ще се яви също-то желание; ако попадне между весели хора, и той ще стане весел; ако попадне между скръбни хора, и той ще стане скърбен; ако попадне между учени хора, и той ще има желание да стане учен; ако се намери между болни хора, и той ще се почувствува болен; ако влезе в някое религиозно общество, и той ще стане религиозенъ* Обаче, той трябва да знае, че това не произтича дълбоко от неговата душа. Това са натрупвания, наслоявания в съзнанието, които идат некъде отвън. Тт^зи състояния са подобни на състояние-

ч

то на парче желязо, което се поставя в огън. То се нагорещява и започва да свети, но това състояние не е свойствено на желязото. Щом желязото се извади от огъня, то истива и придобива първоначалния си вид. Следователно, има една топлина в живота, която е подобна на тази на нагорещеното железо. Обикновено хората ме-рят температурата на болните, и като видят, че тя се е подигнала до 41 °, плашат се. И наистина, ако температурата не спадне, болният заминава за онзи свет, и всички казват: Бог да го прости, замина за онзи свет! Освен тази топлина, йма и друга, която не може да се измерва. Тя е същинската топлина на живота, която не е физическа. Тя е мека, приятна топлина и се равнява на хиляди градуси. Тази топлина е

66

толкова силна, че в нея могат да се разтопя-ваг ония елементи на материята, които при никаква друга топлина не се топят. Тя разлага материята и я реформира. Съвременните учени зна-5гг, че температурата на човешкото тело е 36 – 37°. Физическата топлина на човека е 37°, но когато се гозори за духовната топлина, тя е много висока. При това, огношениато между физическата и духовната топлина е обратно пропорционално: когато духовната топлина се намалява, физическата се увеличава; когато духовната топлина се увеличава, физическата се намалява. Това е проверено с ред опити. На хора, коит/о стават проводници на духовния свет, краката и ръцет исгиват, Много хора се плашат от това, защото знаят, че когато ръцет и краката на човека истиват,. смъртта настъпва. Обаче, това не е всякога така. Чоаек може да се изстуди и да излезе от тялото си, но след 43 ч. пак може да се възверне естествената му топлина. Индусите, които са. изучавали тия закони, могат шесг месеца след смъртта на някой факир да го извадят от гроба и да възстановят неговата топлина. За това те имат начини, които старателно крият от европейците. Когато говоря за учението, не мислете, че не оценявам знанието, което е придобито в науката. Знанието е резултат на усилията на човешкия дух. Има лъжливо знание, но има и знание, което е придобито чрез опитността на щгялото човечество. Това знание, именно, се предава от род в род, от раса в раса, от човечество на човечество. Това знание изпжква естествено над всички други неща. Как ще си обясните, например, изкуството на паяка да тъче своята мрежа? Кой го е научил на това изкуство? Съвременните тъкачи още не са. придобили това изкуство. Пчелата пък отде е научила изкуството да прави мед и да се организира по такъв разумен начин? Вземете пеперудите, за-пример, какви добри хирурзи са, как майстор-

67

<кк правят операциите си. Когато наближи вре-ме на каказидата да излезе от пашкула си, тя бодва внимателно пашкула и излиза вън, като пеперуда. Много учени хора биха завидели на изкуството на тия малки същества. Де са се учили т&? Некои ще ко-кат, че Господ ги е учил на това изкуство. Не, това не е работа на Господа.

На същого основание трябва да се заключи, -че Господ е учил хората да правяг топове, с които да се убиваг едни-други. Да се мисли, че Господ учи хората да правят 42 сантиметрови орждия в диаметър, за да се убиват, това са детински размишления. Бог никога не се е зани-мавал с такива работи. Те са изобретения на хората, които постъпзат като малки деца. Ще видите, как малки деца си правят пукала от свирки и си въобразяват, че това е топ. Казвам: да разрушаваш, това не е наука; да живеш непорядъчен живот, това не е наука; да живеш охолен живот, това не е наука; да искаш всякога радостен да бъдеш, и това не е наука; да мислиш само за себе си, без да обръщаш внимание на страданията на другите, и това не е наука. Това е смърт. Всичко, което съвременните хора вършат, в по-гол*Ьмата си част, представя условия за съграждане на своите ковчези. Месото, което закачат на куки да <:еди по няколко дни и после го ядат, носи неизбежна смърт за хората. Българи, които са свършили в Германия, разправят, че германците имали некакви особени методи, чрез които оставяли месото да ферментира и тогава го употребявали за ядене. Препоржчват го за много вкусно. Казвам: по*голема глупост от тази не->ма. Американците пък считат за правило, всеки мъж да бъде без мустаци и брада, за по-толема чистота. И в това нема никаква наука. То е необмислена работа. Да боъснат мустаците си, все още се търпи, но да бръснат брадите <р, това е вредно. Като бръснат брадите си, те ,

68

излагат гърлото си на простуда. И ще забележите, че американците, мъжег, разбира се-, много често заболяват от бронхит. Причината за тези чести заболявания се дължи, именно, на това безогледно бръснене на брадите. Освен това, колкото по* често се бръсне брадата, космиг ста-ват по-дебели, от което и самият човек за^ почва да огрубява. Други пък стрижат косите-си до дъно, по военному, но и това не е правилно. Положителна, истинска наука е нужна н*а хората! Щом природата е създала космите на< човека, тя е вложила някакъв смисъл в тях,-От нас се изисква да ги регулираме, да знаемъ^ как да направляваме своите мисли и чувства,. Вместо да се бръснат и стрижат, хората трябва да кажат на брадата си: позволявам ти да изникнеш най-много до един сантиметър, не ловече. У някои хора брадата е дълга почти до-пръстиг на ръцег, както косиг на някои жени са толкова дълги, че могат да ги обвият 2 – 3 лжти около себе си. И дългит- коси не са лошо нещо. Р са признак на дълъг живот, на изобилие. Когато косата на някой човек почне да пада, за него казват, че той е учен. Не е така. Когато пък цялото лице на човека се покрие с косми, това показва, че този човек се е вернал към своето първобитно; диво състоя*-яние. Обаче, когато главата на човека почва да оголява, и това е лош признак, който говори* не за ученост, а за умствено подивяване. Причината за оголяването на главата се дължи на голямото натрупване на млечна киселина около космите. Млечната киселина изкоренява космигй,-Аз уважавам онзи чов*Ьк, на когото главата е

оголела от трезва, възвишена мисъл за подобрение па човечеството, но няма такива случаи* Космиг окапват и от тежки болести, каквато е, например, тифусът. Тъй щото, чов-Мкъ* трябва да се пази от лъжливи заключения.

69

„От смърт в животъ". Смъртта, тежките състояния, които човек пр-вкарва, са не-триятни за него. Понякога човек се усвща уе-.динен, изоставен от майка, от баща, от приятели, никой не го обича, и той не може никъд ,да си намери мъхто, ходи натукъ-натам, лута се отчаян, търси помощ. Това състояние е смърт. Това показва, че ние живеем още в неразумния свет. Възможно ли е човек да живее в разумен свят и да изживяза такива тежки състояния? Не е възможно. Значи, всЬки трябва да даде възможносг на съзнанието си да внесе в него начатък на Вечния Живот. За постигане на този живот има вече съответна материя, която е одухотворена, прогресирала. Духът е успял да подигне, да събуди съзнанието на тази материя, от която ще се създаде в бъдеще новото тяло на човека. Само в такова тяло човек може да живее разумен живот. При сегашното състояние, в което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той вевка минута е оежден на смърт. И затова, човек трябва да се моли най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете!" Като яде човек, той може да се задави и да умре; като минава покрай някоя къща, може да падне керемида върху главата му и да го убие; отива в гостилница, яде нещо, което е отровно, той пак .може да изгуби живота си; запали мангал, внесе го неразгорял в стаята си, но от образувалия се въглероден окис, той може да се отрови. Всяка минута животът на човека е изложен на опасност.

Казвам: животът изисква дълбоко вътре-шлно разбиране и изучаване. Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се подават на временни, преходни състояния в се-<бе си. Трябва ли човек да се подава на някак-<во неразположение? Тъй както разбирам Бога,

70

Той всякога е разположен, всякога е тих и спо~ коен. В Него няма никакво безпокойствие. Какъ-е възможно тогава, човеж, който вярва в Бога, да се безпокои? Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да жив*ве в сиромашия? Това е немислимо. Такъв закон не сж-ществува в природата. От разумна майка и отъ-разумен баща всякога се раждат разумни д*е-ца. Това е правилното положение. От глупава. майка и от глулав баща, се раждат и глупави-' деца. От добра майка и от добър баща се раждат добри дъща. Щом едно дъте е родено от добър и морален баща и от добра майка, никой не е в състояние да го развали. Някой7 казва: човек не може да не се подаде на никаква слабост. Казвам: това, което наричат човешка слабост, това е дяволска слабост. Дойде; дяволът в него и му казва: без грахове не-може. – Тази е дяволска мисъл. – Без пари не може. – И тази е дяволска мисъл. Може безъ-пари. Какво разбирам под думитъ' „може и безт>-пари"? Само синът може да работи без париг а робът, както и всички хора, които умират, които мислят само за този свет, да ядат и пият, те работят с пари. Те са роби на гръоса-и трябва да работят с пари. Когато казвам,. че синът може да работи без пари, подразби-рам, че той служи на великия закон наЛюбов-та, която е погълнала изцяло неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Любовта ражда живота. Защо евреите и досега страдат? Когато-Аков бъташе от брата си Исава, той легна на едно мъхто да си почине и там заспа. В съня* си виде една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: това е: Божие мътто. Тук ще направя олтар на Бога.. Послъ1 той се обърна към Бога със сл^дните ду-г ми: Господи, ако ми помогнеш да разбогат^я и* ме благословиш да се верна при брата си забо-гатял, от есичкото си богатство ще отдъ\пя де-

71

сятък и за Тебе. Така разбирал Аков, и така; се молил на Господа. Оттогава и досега евреите са все същите. Некои казват: евреин е този чов^к! Питам: кой човек днес не е евреин? Обаче, евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Нко запитат българина, как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете бъл-гарин да отговори: слава Богу, добре върви. Бъл-гаринът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава,'че трябва да даде деся-тък, Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде на ума на Акова тази идея, да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства? Тази е дълбока ми-съл, която има приложение и в самата природа. „От смърт в животъ". Често в хората се събужда вътрешният живот, и те поставят своята надежда ту в църквата, ту в своя на-род, ту в Бога, но всичко това е външно. Обаче, виждаме, че макар и външно, гбзи идеи отчасти са помогнали. Това не показва, че хората н^мат и нещо хубаво, нещо дълбоко в себе си. Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват гбзи хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: де отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съ-вестта си за 10 – 100,000 лева. Други пък про-дават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили с цел да има кой да ги гледа на старини. И мж-жът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой косо ще

72

гледа? Тази идея днес не може да се реализира. Като седнат на два огделни кревата, какво ще правят? Положението на съзр-Бменнит-Б мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инзалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другиятъ – без крака и без една рж-ка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виж-даш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна. Патерицата представя знание на законитъч Значи, съвременните хора не знаят законите, не знаят, как да по-стъпят.

Следователно, сега се изисква от всички хора трезва мисъл. Хорага мислят, че животът може лесно да се уреди. Така мислят обикновените хора. Както те мислят, животът не може да се уреди. Някой казва; не ни трябва много философия! Не, трябва ни философска мисъл. – Много богатство не ни трябза. – Много богатство ни трябза, но не външно; вътрешнз богатство ни тръбза! Истинското богатство оше не е дошло. – Много красота не ни трябва. – Трябва ни красота, но не само външна; вътрешна коасота ни трябва! – Много сила не ни трябва. – Трябва ни и сила, но главно вътрешна. Под сила аз не разбирам външна, механическа сила. Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се раз-валяг. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един азтор изчислил, че мухата, или ня-кой боъмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой универ-ситет в Езропа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързинз, оавна на бързината на мухата? При то-ува, тази бързина не е най-голямата. Същият ав-тор казва, че има друга муха, която се движи съ

73

«бързина 5,000 клм. в час. И тази бързина още «е е нищо. Дойдем ли до земята, тя с,е движи с още по-голяма бързина и то в продължение на милиони години непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тело, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност. Земята не е от найеързите тела. В невидимия свят има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина по-голяма от тази на светлината. Ако едно от т^зи същества би дошло при нас, ние бихме казали, че то има около шест милиона крила, всеко от които развива грамадна енергия. Каква интелигентност се крие в същество, което може да си служи с толкова крила! Сегашните цепелини имат по 5 – 6 крила, по 4 – 5 мотора, и всички казват: грамадно нещо е този це-лелин! Какво нещо представят ангелите със своите шзсг милиона криле, това хората не мо-гат да го помислят .

Сега, а'з обоъщам внимание на съотношението, което съществува между бързината на движението и интелигентността. Н-ккои от съвременните учени знаяг причините за интелигентността; те знаят, от какво произтича Веч-- ния Живот, но не смеяг още да изнесат своите знания в света. В окултната наука, напри-мер, се говори, при какви условия човек може да придобие Ввчен Живот. Старите алхимици, напоимер, са се занимавали с откриване на жизнения елексир, от който се придобива Веч-ният Живот. Достатъчно е да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино, или в чиста вода и да се изпие, за да се получи за хиляди години вечен живот. Който веднъж придобие този живот, той и да иска, не може да се освободи от него. Ако човек е страдал огъ

74

никаква тежка, неизлечима болест, като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка отт> жизнения елексир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от 1г01 нощ. Сам Христос на времето си още е говорил на учениците си върху темата „От смърт в животъ".

„От смърт в животъ". Това подразбира: който в+фва в Бога, в Великия Закон, ще придобие Вечния Живот. Лз не говоря за физическия живот, защото животът не се заключава само в физическото тело. За да се подържа красивият, Божественият живот, преди всичко необходимо е чиста и хубава храна, която навсе-къде може да се намери. Мнозина мислят, че такава храна не може да се намери навсекъде и е скъпа. Не, най-хубавата храна е най-евтина, и тя навсекъде може да се намери. Некои казват, че сто лева не им стигат на ден за храна. Чиста храна, обаче, можете да си доставите само срещу пет лева. В времето на кръстоносните походи живел некакъв пустинник, който цели 40 години прекарал върху един пън и се хранилъ-само един път на седмицата. Питам: с бифтеци, с баници, или с пресно масло се хранил. този човек? Той се хранил с много проста, но чиста храна. Хората от целата околност се събирали около него, и той им помагал, като им проповедвал, церел ги и т. н. Той минавал за светия. Този човек разбирал закона на ве* рата. Не само вярвал, но верата му имала приложение. Тъй щото, ако низ приложим в храненето християнството, като наука, ще имаме добри резултати.

Второто положение, на което трябва да се обърне внимание, е музиката. Днес навсекъде. се чува музика. В това отношение тя е предвест-ник, глашатай, който оповестява на всички идва-

75

нето на новото човечество. Музиката облагородява и развива чувствителността на човека. Тоно-нет в музиката се отличават с три измъре^ пия. Р имат дължина, широчина и дълбочина. Йс-шнскиНз музиканти различават. в музиката и /онове на вдъхновение. Някои певци пеят само по тоновет на продължението, други пеят само по тоновете на разширението, а малко засъ-гат тоновет на дълбочината. Що се отнася до-вдъхновението, срещат се малко певци или музиканти, които пЕят или свирят с вдъхновен пие. В света има велики адепти на музиката. Мко човек присжтствува само един път на-един от техните концерти, този концерт ще остане за него паметен през ц-ьлия му живот. Не само това, но каквито слабости е имал този човек, в един миг т"Б ще изчезнат ст него. Това показва, че в музиката има запалки» както музикални, така и физически.

И тъй, когато човтьк е гнъвен, той не иска да пъе. Затова, именно, музиката може да се използува като възпитателно средство. Някое дъ-те се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изп^е една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но' мека го застави да изпее една песен. Ако-ученикът изпъе пъсеньта, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влъзе учителят в клас, изгледа строго учениците си, и т замръз-нат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара най-напр^д учениците си да изп-вят една песен, а посл^ да започне работата си. Знанието, което съвремен-ните ученици придобиват било в гимназиитъ> или в университета, т^ го изгубват скоро, като* влкзат в живота. Само това зкзние остава за

76

дълго време в живота, което почива на истинската музика и на правилното хранене. Докато ми--съльта е музикална, тя е мощна; докато чувството е музикално, то е мощно. Изгубят ли ващитъ* смиели и чувства музикалността си, т*в вече нищо ле представят. Тогава чавек престава да се моли. Има ли човек никакво неразположение, нека, изпее една песен, или да изсвири едно парче на н-вкакъв инструмент и неразположението му ще изчезне. Някой се отчаял от живота, иска да се самоубие. Преди да пристъпи към реализиране на това си желание, нека изпее една пъхен за последен път. Щом изпве пъхень-та, ще си каже; ще поживея още малко. Откаже ли се от това желание, всички мрачни мисли ще ?го напуснат, и той ще изтрезнее.

„От смърт в животъ". За да се подържа животъг, всъжи трябва да знае методите, чръз които се постига това. Всеки трябва да се стрели да съчини една песен. Една наша позната за- болъла досга сериозно, имала силна кашлица, ви~ -сока температура, вследствие на което била при* .нудена да легне. Като размишлявала известно време въоху болестта си, най-посл-в дохожда й (Мисълта, да съчини ецна песен за своята бо-лест. Тя съчинила следната песен: нямам вече кашлица, н-вмам вече температура. Така п-в-ла тя на болестта си около една седмица, и ду-хът й започнал да се ободрява, да се подига. След една седмица тя била съвсъм здрава. За чозък, кой го пъе, действително н"вма кашлица, нвма температура. За онзи, който не пъе, и кашлица има, и температура има. За онзи, който пъе, и сиромашия няма. Трябва ли бъдният човек да подава ръка за помощ? Нека поработи върху гласа си, да го развие и после да излезе на главната улица и да пее. Веднага около него ще се съберат много хора, ще искат да го чуят. Който е постигнал това изкуство, трябва ли много да мисли,, как да разреши задачите на жи-

77

вота? Ще пееш и нищо повече. – Ама певец ли ще ставам? – По-добре ли е да ходиш от министерство на министерство да се молиш за никаква служба?

Преди няколко дни вървя по една из софийските улици и виждам край пътя седнал стар човек, на около 60 години, с цигулка в ръка и свири. По всичко се вижда, че сега започва да се учи. Хванал цигулката по особен, своеобразен начин и стърже ли стърже с лъка върху струните. Кой как мине покрай него, поспре се, засмее се и си замине. Спира се една дама, усмихва се, навежда се към паничката на земята и хвърля нещо. Минаха още няколко души, всички му подхвърлиха по нещо. Поспрях се и аз да го послушам, но нищо не му дадох. Ако бях му дал нещо, щях да опороча неговото изкуство. Никой музикант досега не ми е правил такова приятно впечатление, както този стар човек със своята цигулка. Той ме поглежда и като че казва: на стари години и аз се заех да уча. Да бях по-млад поне! – Нищо, и сега не е късно. – Желал бих хубаво да свиря, да спра вниманието на тия хора. – И това ще бъде никога.

Казвам: и ние сега трябва да се поучим от този старец. Така и животът се придобива. Животът, сам по себе си, е музика. Който пее, или който свири за самата музика, или за самия живот, той ще влезе в Божественото пение и в Божествената музика, дето истинският живот започва. Който пее или свири правилно, той е правдив човек. Който има широчина в тоновете си, той е пластичен човек и лесно може да се приспособи към всички условия на живота. Каквито мъчнотии и да срещне, той ги преодолява. Който има дълбочина в тоновете си, той съзнателно може да се справи с мъчнотиите в своя живот.

Сега, аз разглеждам музиката не само въ

78

^

външната, но и във вътрешната й страна. Когато човек мисли и чувствува правилно, той е доволен, понеже мислите и чувствата му се нареждат според закониг на музиката. Писателят не може да пише, ако не е музикант. Художникът ,не може да рисува добр, ако той не е музикант. Между краскит^ на боигЬ'и между му-зикалнигъ1 тонове има известно съотношение. Не се ли спазва това съотношение, едни линии из-лизат по-къси, отколкото трябва, а други – по-дълги. Това нарушава общата хармония на картината. Като наблюдавате картина, в която н~Ьма музика, ще видите, че в нея е изразена и състоянието на художника. Като разглеждате лицата на хората, като картини, рисувани от някой худож-ник, ще познаете, дали майката е пъла, когато е раждала своето дъте, или е била скръбна. Усилията, които духът прави, се отпечатват върху нашитъ" бъдещи гьла, върху нашите бъдещи дарби, върху бъдещиг ни мисли и чувства. И тогава, щом човек се обърне към Бога, нему се дават вече условия да се развива. Обърнат веднъж към Бога, той започва да се учи. Тъй щото, не е достатъчно само човек да се обърне към Бога. Казваг за някого: този чов^к вл"взе в Царството Божие. Щом влЬзе в Царството Божие, той ще мине през великия процес на учението, ще почне да учи.

„От смърт в жизотъ". Ако вярваш, ще влезеш в безсмъртието; ако изгубиш вярата си, ще се вернеш към смъртта. Ако любиш, ще вл*кзеш в безсмъртието; ако изгубиш лю-бовьта си, ще умреш. Ако придобиеш светлина, знание и мъдрост, ще влезеш в безсмъртието, във вечния живот; ако изгубиш светлината, знанието и мъдростта си, ще влъзеш в смъртта. Ако обичаш Истината, ще влъзеш в живота; ако се подхлъзнеш и нарушиш първото правило на Истината, като кажеш, че без лъжа не може да .се жив^е, ще влезеш въ

79

смъртта. Това е приложението. Искате ли да постигнете В-бчния Живот, ще изхвърлите гр*еха вън от душата си, а в душата си ще поставите великия идеал на безсмъртието. За лошигб, за страничните мисли и чувства, които идат от-вън, вие на сте отговорни. Дз говоря за онова, което е скрито дълбоко в душата. То не тр-вбва да се разклаща от нищо. Човеж трябва да има «свещена, велика идея за Бога, да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използува. Това никога не е било и няма да бъде! Бог постоянно дава живот от себе си на всички същества. Бог никсгз не бърза, никога не се безпокои. Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога с молба за н^що, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е го-тов да помогне на всички без изключение, но при известни условия, Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се ояове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака Бог да отиде при него, той е горделив чов-бк, той е величие. Нъжой казва: ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои. Да, -ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Обаче, това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. Смирението представя Божествена долина, в която расгатъ/всички безсмъртни плодове. Смирението е райска! градина. Който не е смирен, той няма рай в себбхси. Дето има смирение, има и високи верхове. Смирениятъ__човеж има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще ту каже: и ти си чов-бк, и в тебе има дух и .душа, и в тебе има високи верхове. От гбзи ^високи верхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и осв-вжава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота пък растат всички безсмъртни пло-

81

дове. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимамт> гордостта в прав, в хубав смисъл, Гордость-та без смирението е болезнено състояние на човешкия дух. Самоуважението пък е качества присъще на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя духъ„ той никога не трябва да изневерява на онзи ве-лик принцип, върху който е съгрзден неговия* живот. Дойде ли до този принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. Той трябва да предпочете свободата пр-вд робството, живота пред смъртта.

Некои казват: да умрем е по-добръ\ отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да* се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят н*вма нищо. Сега аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг св-бт, или не, но казвам: който' вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него н-яма друг светъ*. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има. Който губи духа си, нито живот има> за него, нито бъдеще има.

Христос казва: „Всбки, който прави гр-вх,. роб е на греха". Робството пък е ограничение. Сега всички хора трябва да пожелаят дълбоко-в душата си да придобият вътръчини добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора* виждат, но говоря за онзи префинен грех, който се таи дълбоко в човека, че и той самъ» не го подозира. Докато този грях не се е проя-вил и никой не го вижда, чов-вк е добър, но* щом го поставят на големи изпитания, тогава. може да се познае, какъв е, дали е добър, или не* Когато реката излезе от своя извор, тя е: чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се бооба между вълните на морето и нозия живот на реката, докато

81

най-поел* нечистоиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват, и тя отново става чиста. Следователно, и чов^к, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е кален, защото ограниченията в живота му вна-сят тази кал. Отдъ* иде тази кал? Ти се оже-ниш, родиш дъща, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100,000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, зз да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грахове, падашъ-ставаш, докато най-послъ* зами-неш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганитъ1 пък обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използува послъ\ като я праща да проси. Той казва: много пари да-дох за своята жена, но имам голям приход от нея, Питам: циганитъ* ли мислят по-право,. или българиг? – Нито еднитъ* мислят право, нито другитъч

Сега, аз не искам да засътам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбитъ* не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратилъ-на земята. Това, което хората наричат женитба* не е нищо друго, осв^н пр-еспкпление. Защо? – Защото тъ" първо ги венчават, а послъ" ги раз-венчават. Писанието казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Тъй щотог когато говорим за женитба, ние разбираме вж-тръчината връзка. Любов може да съществува само между двъ* разумни души. Между един раз-умен н ^дин глупав човек никаква любов

82

не може да съществува. Между гЬх може д има отношения само, като между господар и слу га. Човек не може да обича ецин мъртав ка мък. Той не може да обича едно, мъртво куче Любовта съществува само между разумни души Тази любов не мяза по нищо на любовта н стържелите. В нея няма ревност, няма под зрение. Любовта между разумниг души е шир ка; тя е Божията Любов, която обхваща цели свет. В своята Любов Бог ни оставя свобо ни, да се проявяваме, както разбираме. В таз свобода ние правим и добро, и зло. Някой к зва: защо грешим? – Защото Бог ни обича ни осгавя свободни. Защо правм добро? – Защ то Бог ни обича и ни оставя свободни. Той казва: при доброто, и при злото вие сте свободни. И когат някой казва, че други го заставили да греши, то лъже. Можете ли да заставите умрелия чов-вк яде? Само живият човек иска да яде. Дайте, об че, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите да яде от нея, Щом хап от нея, той веднага ще я поверне. Никой нико не може да застави да върши зло или добро. Един българин се връщал от града селото си, като водил и своето магаре. Той би доста пиян, защото, дето ходил на гости, пи ; много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра *, другиго. Като видял чешма на пътя, т се отбил да напои магарето си. Магарето се н пило добр и се дръпнало от чешмата. Господ рят му казал: хайде пий още малко, за хат на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма пия и за хатъра на господаря си. Свободно е гарето, никой не може да го застави да напра това, което не иска. На същото основание и н сме свободни. Тази мисъл трябва да влезе умовет-в на всички хора, както и в умовет младото поколение. Някой казва: , условията такива,- човек е роден така и т. н. Не, ние вс

83

зки сме свободни. Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. От ^хиляди содини насам бият магарето, но то си остава «пак магаре. Магарето прави това, което си знае. То казва: трябва да знаете, че аз имам воля, <вобода имам. Може да ме бият, каквото ис-кат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето. Магарето не е щестлавно, но горделиво- То казва: аз съм магаре, но на време ста-©ам, на врЬме лътам, на вр*Ьме пия и рева, но ако моят господар не живт^е добр и не разбира закониг, главата му ще оголее. Когато магарето верви пред овчаря, то всякога му показва, кога ще дойде вълк. Пок^кога магарето верви «апр^Ьд, понякога назад. Верви ли магарето пред камилитъ\ и ти верви, не бой се. Остане ли магарето зад камилит, и ти се обърни назад, Слушай магарето! Докато пътлитъ" пЕят в двора ти, не бой се, и ти верви. Всичко ще се оправи тогава, и здраве ще имаш. Пръхтанат ли пътлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; пръхтанат ли да лаят и избътат, и ти избътай от тази къща. Това са закони. Когато горит" изсъхват, когато изворите се пръхушават, напусни тази мъхтност.

И тъй, докато магаретата въпвят напръ\ц, .докато кучетата лаят денем, докато пътлиге пе--ят, докато горит* растат, докато изворите те-«кат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето мъхто. Турете магарето на своето мъхто; турете кучето на своето мъхто; турете пътела на своето мъхто; турете гората на своето мъхто турете извора на своето мъхто! По този на* чин ще имате една математическа задача, ед-«о уравнение, с което ще можете да работите. Ръчните ли тази задача правилно, ще п*еете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а «серванът да си верви, вие не сте разрешили за-

64

дачата правилно. Умните кучета не лаят керва^ на. Поговорката: „Кучетата, нека лаят, а керва-нът да си верви" е изопачена. Умниг кучета лаят на място; умниг петли кукуригат на местото си; умното магаре верви пред камилит. И умният ученик трябва да постъпва по същи» закон. Ако кучето лае на време, ако петелът п*ее на време, ако изворът извира на вр^ме, ако* дървото расте на вр+.ме, питам тогава: ние, раз-умниг хора, които имаме зачатъка на духа, мо-жем ли да останем назад? Не, възможность-та за разумен, за възвишен живот у нас е хиляди пткти по-мощьна, по-силна.

И тъй, казвам ви сега: „От <^гърт въжи» вотъ"

27 неделна беседа от Учителя, държана на 17 април 1927 г., София.