(Нова страница: ==Остани с нас!== „ Остани с нас, защото е привечер, и деньт превали." *) Има учени хора в света, к…) |
(→Остани с нас!) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
==Остани с нас!== | ==Остани с нас!== | ||
− | „ Остани с нас, защото е привечер, и | + | „ Остани с нас, защото е привечер, и денят превали." |
− | Има учени хора в света, които, от един малък скъпоценен камък, създават | + | Има учени хора в света, които, от един малък скъпоценен камък, създават цяла история: произходът и образуването на този камък, условията на създаването му и т.н. Има учени хора в света, които, от една малка кост на някое предпотопно животно, възстановяват цялото животно: скелетът му, неговата големина, условията, при които е съществувало това животно и т.н. Онези, които имат картината на това животно, чудят се, как е дошло на ума на тия учени да възкресяват мъртвите животни от миналите векове. Те се запитват, защо трябва да изучават това предпотопно животно. Химикът пък ще запита, защо е трябвало да се знае състава и разположението на земните пластове, когато се е образувал този малък скъпоценен камък. Кой как се спре върху историята на скъпоценния камък, ще каже: Ние можем да носим скъпоценните камъни на главата, на ръцете, на вратовете си, без да знаем тяхната история. Това на половина е право. Ако черноземът, в който са посяти плодните дървета, не беше обработен, той щеше да поквари техните цветове, и те нямаше да вържат, нямаше да дадат добри плодове. Значи, хубавите цветове се крият в канарите, затова трябва да ги изучаваме. Следователно, кажете ли, че миналите форми не ви са потребни, вие падате в друга крайност. Всички предпотопни животни, които са изчезнали вече, са оставили своята плът, своите кости на земята, и досега още ние се храним от изобилието на това, което те са ни оставили. Благодарение, че те са измрели, за да съществува сегашното човечество. Иначе, то не би могло да съществува. Ето, съвременните хора считат за свой дълг да турят на гроба на някой виден покойник – герой за отечеството си, държавник, или някое духовно лице, бюста му. Защо турят бюстовете на видните хора върху гробовете им? Да покажат на хората, че в света нищо не умира. Също така се доказва, че и с изчезването на тези грамадни, предпотопни животни и растения, които някога са съществували, те окончателно не са изчезнали. След като са завършили своята работа на земята, те са отишли другаде някъде да работят – влезли са в човека. Нима машините, които са взели участие при съграждането на някоя голяма стена, след свършването на стената изчезват? Те не са изчезнали, но са отишли другаде да работят. |
− | + | В природата съществува непреривен процес, непреривни действия. Ученият, в широк смисъл на думата, трябва да познава непреривността в процесите на природата. И всякога, когато се прекъсват процесите, идват страданията. От такива прекъсвания на бентовете си, често американците страдат. Американците, които минават за най-културни, за умни, цивилизовани и практични хора, често, поради някаква несъобразителност от тяхна страна, пострадват от своите бентове, не знаят, де да ги поставят. Те са големи любители на бентове. Преди години, над един от своите градове, те подпушили една голяма ръка, направили бент, за да заградят едно езеро, в което да могат зимно време да се разхождат с шейни и с кънки. Този бент представял грамадна стена, висока 25–30 метра, за да събира голямо количество вода. Инженерите, които строили тази стена, мислили, че тя ще издържи на напора на водата. Обаче, един ден тази стена се съборила, и водата заляла града. хиляди къщи били залети с вода и хиляди хора удавени. На няколко места в Америка са се случили подобни прекъсвания на бентове, от които хиляди хора са пострадали. Ще кажете, че тези американци са излезли глупави, като не са взели пред вид всички възможности за станалите нещастия. Казвам: колко бентове днес не са поставени на място! Нима вашите бентове са поставени на място? Досега аз не съм срещнал нито един човек, на когото всички бентове да са на място. Много от вашите бентове са над града, а много са под града, и всякога се очаква да дойде някаква опасност в живота. По този начин, именно, аз обяснявам моралното падане на някои хора. Когато казват, че някой човек е паднал морално, казвам, че някой бент над града на този човек се е прекъснал някъде и залял голяма част от този град. Това е криза в неговия живот. Този човек не е могъл да устои на едно свое силно желание. Той не е могъл да устои пред известна съблазън, пред касата на своя господар. Отворената каса на неговия господар е сила, която нахлува в сърцето му, събаря бента и завлича всичко, което е под него. С бента заедно отива и човекът. | |
− | + | Следователно, човек трябва да гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животът е бил поставен. Затова той трябва да знае, какво е необходимо за този живот. Не е въпросът за задгробния живот. Като процес, задгробният живот представя цъфтенето, но преди цъфтенето е растенето. Преди да цъфне, дървото ще расте ред години. Значи, всеки трябва да се запита, кое е най-същественото за деня. Същественото за всеки ден е онова, което можем да постигнем. Значи, при съзнателното растене съществено е онова, което може да ни достави необходимите материали, да свършим работата, която ни е дадена за деня. След като свършим тази работа, ще имаме едно малко удоволствие, едно малко възнаграждение. Това наричаме ние постигане на нашите идеали. За всеки ден е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умът ви се усилва. Ако не постигнете това, което желаете, във вас настава разслабване на силите ви. На това основание, ударите, които идат отвън, хората наричат съдба. Не, това не е нищо друго, освен разкъсване, разпадане на бентовете им. Ударите, които идат отвън, са разумни актове. Когато чукът удря добре, и гвоздеят пада на място. Но когато гвоздеят се забива повече, отколкото трябва, той става непотребен. Всеки гвоздей трябва да отиде на своето място. | |
− | + | След възкресението си, Христос се яви на учениците си, и те Му казаха: „Остани с нас!" Защо? Защото е вечер, не е ден, когато слънцето изгрява, но е вечер. Изгряването на слънцето подразбира изгрев на Божественото в човека. „Остани с нас!" Остани с нас тази вечер да ни разправиш нещо от Божественото, което носиш с себе си. Значи, Христос трябва да ни остави най-хубавото, което носи с себе си. Защо рударят промива златния пясък? Той иска да отдели златото, а пясъкът да тури настрана. Какво е желанието на търговеца, който се занимава с клиентите си? Той има желание всичките му клиенти да влязат в неговия дюкян, да купят нещо, да му оставят част от парите си, а после той да остане сам със своето съкровище. | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | След възкресението си, Христос се яви на учениците си, и | + | |
159 | 159 | ||
Ред 148: | Ред 138: | ||
28. Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1928 г., София – Изгрев. | 28. Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1928 г., София – Изгрев. | ||
+ | |||
+ | * Лука 24 : 29 |
Версия от 11:30, 6 февруари 2010
Остани с нас!
„ Остани с нас, защото е привечер, и денят превали."
Има учени хора в света, които, от един малък скъпоценен камък, създават цяла история: произходът и образуването на този камък, условията на създаването му и т.н. Има учени хора в света, които, от една малка кост на някое предпотопно животно, възстановяват цялото животно: скелетът му, неговата големина, условията, при които е съществувало това животно и т.н. Онези, които имат картината на това животно, чудят се, как е дошло на ума на тия учени да възкресяват мъртвите животни от миналите векове. Те се запитват, защо трябва да изучават това предпотопно животно. Химикът пък ще запита, защо е трябвало да се знае състава и разположението на земните пластове, когато се е образувал този малък скъпоценен камък. Кой как се спре върху историята на скъпоценния камък, ще каже: Ние можем да носим скъпоценните камъни на главата, на ръцете, на вратовете си, без да знаем тяхната история. Това на половина е право. Ако черноземът, в който са посяти плодните дървета, не беше обработен, той щеше да поквари техните цветове, и те нямаше да вържат, нямаше да дадат добри плодове. Значи, хубавите цветове се крият в канарите, затова трябва да ги изучаваме. Следователно, кажете ли, че миналите форми не ви са потребни, вие падате в друга крайност. Всички предпотопни животни, които са изчезнали вече, са оставили своята плът, своите кости на земята, и досега още ние се храним от изобилието на това, което те са ни оставили. Благодарение, че те са измрели, за да съществува сегашното човечество. Иначе, то не би могло да съществува. Ето, съвременните хора считат за свой дълг да турят на гроба на някой виден покойник – герой за отечеството си, държавник, или някое духовно лице, бюста му. Защо турят бюстовете на видните хора върху гробовете им? Да покажат на хората, че в света нищо не умира. Също така се доказва, че и с изчезването на тези грамадни, предпотопни животни и растения, които някога са съществували, те окончателно не са изчезнали. След като са завършили своята работа на земята, те са отишли другаде някъде да работят – влезли са в човека. Нима машините, които са взели участие при съграждането на някоя голяма стена, след свършването на стената изчезват? Те не са изчезнали, но са отишли другаде да работят.
В природата съществува непреривен процес, непреривни действия. Ученият, в широк смисъл на думата, трябва да познава непреривността в процесите на природата. И всякога, когато се прекъсват процесите, идват страданията. От такива прекъсвания на бентовете си, често американците страдат. Американците, които минават за най-културни, за умни, цивилизовани и практични хора, често, поради някаква несъобразителност от тяхна страна, пострадват от своите бентове, не знаят, де да ги поставят. Те са големи любители на бентове. Преди години, над един от своите градове, те подпушили една голяма ръка, направили бент, за да заградят едно езеро, в което да могат зимно време да се разхождат с шейни и с кънки. Този бент представял грамадна стена, висока 25–30 метра, за да събира голямо количество вода. Инженерите, които строили тази стена, мислили, че тя ще издържи на напора на водата. Обаче, един ден тази стена се съборила, и водата заляла града. хиляди къщи били залети с вода и хиляди хора удавени. На няколко места в Америка са се случили подобни прекъсвания на бентове, от които хиляди хора са пострадали. Ще кажете, че тези американци са излезли глупави, като не са взели пред вид всички възможности за станалите нещастия. Казвам: колко бентове днес не са поставени на място! Нима вашите бентове са поставени на място? Досега аз не съм срещнал нито един човек, на когото всички бентове да са на място. Много от вашите бентове са над града, а много са под града, и всякога се очаква да дойде някаква опасност в живота. По този начин, именно, аз обяснявам моралното падане на някои хора. Когато казват, че някой човек е паднал морално, казвам, че някой бент над града на този човек се е прекъснал някъде и залял голяма част от този град. Това е криза в неговия живот. Този човек не е могъл да устои на едно свое силно желание. Той не е могъл да устои пред известна съблазън, пред касата на своя господар. Отворената каса на неговия господар е сила, която нахлува в сърцето му, събаря бента и завлича всичко, което е под него. С бента заедно отива и човекът.
Следователно, човек трябва да гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животът е бил поставен. Затова той трябва да знае, какво е необходимо за този живот. Не е въпросът за задгробния живот. Като процес, задгробният живот представя цъфтенето, но преди цъфтенето е растенето. Преди да цъфне, дървото ще расте ред години. Значи, всеки трябва да се запита, кое е най-същественото за деня. Същественото за всеки ден е онова, което можем да постигнем. Значи, при съзнателното растене съществено е онова, което може да ни достави необходимите материали, да свършим работата, която ни е дадена за деня. След като свършим тази работа, ще имаме едно малко удоволствие, едно малко възнаграждение. Това наричаме ние постигане на нашите идеали. За всеки ден е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умът ви се усилва. Ако не постигнете това, което желаете, във вас настава разслабване на силите ви. На това основание, ударите, които идат отвън, хората наричат съдба. Не, това не е нищо друго, освен разкъсване, разпадане на бентовете им. Ударите, които идат отвън, са разумни актове. Когато чукът удря добре, и гвоздеят пада на място. Но когато гвоздеят се забива повече, отколкото трябва, той става непотребен. Всеки гвоздей трябва да отиде на своето място.
След възкресението си, Христос се яви на учениците си, и те Му казаха: „Остани с нас!" Защо? Защото е вечер, не е ден, когато слънцето изгрява, но е вечер. Изгряването на слънцето подразбира изгрев на Божественото в човека. „Остани с нас!" Остани с нас тази вечер да ни разправиш нещо от Божественото, което носиш с себе си. Значи, Христос трябва да ни остави най-хубавото, което носи с себе си. Защо рударят промива златния пясък? Той иска да отдели златото, а пясъкът да тури настрана. Какво е желанието на търговеца, който се занимава с клиентите си? Той има желание всичките му клиенти да влязат в неговия дюкян, да купят нещо, да му оставят част от парите си, а после той да остане сам със своето съкровище.
159
ВсЬки човеж, най-после, все иска да остане с никого. И тъй, основната идея трябва добре да се разбере. Защо? Защото понякога хората разбират нещата, но не знаят гбхното приложение. Значи, всъжо нещо има свое теоретическо разбиране, както и свое практическо приложение. И наистина, вие можете да срещнете двама лъжари, единият силен в теорията, а другият – в практиката. Викат първия лъжар при едиого, кракът на когото е счупен. Той преглежда крака на болния, констатира на кое мтбсто е счупен и на колко парчета е надробена кость-та. Питат го: Какво трябва да се направи сега? Той казва: Яз констатирам само, че кракьт на еди-кое си място е счупен, а вие трябва да намерите човеж, който може да го намести. Викат втория лъжар. Той веднага пристъпва към работа: туря ръцетъ- си на счупената кост, разбира положението на болния и започва да поставя всьжа част на нейното м-бсто. След това той казва на болния: Ще държите крака си неподвижно, 40 деня нтбма да го местите никак. Питам: кое е по-хубаво – да познаете, коя кост е счупена и на колко части, или да поставите всъжа кост на нейното м~Ьсто. По същия начин, при съграждане на вашия живот, вие трябза да разбирате онези вътрешни процеси, според които да знаете, де да поставяте всъжо ваше чувство. В всеки даден момент, в съзнанието на човежа се зараждат известни мисли, идеи, желания, които занимават неговия ум. Той се решава да действува, да реализира тия свои желания, но нема план, не знае, как и де да ги постави. Напримъо, нъжой става прьв мини-сгър, иска да внесе известни реформи, известни ^одобрения, но няма опред-влен план, отде и с какво най-напред да започне. Ако нъжой стане министър, първата му работа е да уволни всички чиновници, всички стражари, които не са от неговата партия, и на тяхно място да назначи свои хора. И това е добре, но кога? Когато новоназначените чиновници са по-способни, по-благородни от първиг. Обаче, ако не са по-способни от първите, тази смьна е безпредметна. Ако новитъ' чиновници са хора без морал, без култура, без наука, каквито често се срещат, учени-недоучени, г не могат да помогнат на отечеството си. Тъ- са хора, които обират на общо основание, за което ще ги видите в затвор, уж несправедливо оеждени за нъжакви злоупотребявания. Такава реформа на място ли е? Даже и на място да е, с нея не трябва да се започва,
160
Когато един министър дойде на власт, той първо трябва да се примири с враговете си, да ги извика и да им каже: Вие имате такива и такива възгледи, с които никога можете да ми бъдете полезни; когато не постъп-вам добре, искам от време на време да ми напомняте.
Сега ще приведа един случай из живота на един американски проповЪдник, който обичал да преувеличава нещата. Веднъж той чул някои от слушателите си да се произнасят за него: Нашият проповЪдник не говори всЬкога истината. Като чул това, проповедникът казал на своя приятел: Слушай, приятелю, ще те моля, когато се увлека в пропов-вдьта си и започна да преувеличавам фактитй, дай ми знак с пръста си да се корегирам. Един ден, когато проповЪдвал на слушателите си, требвало да спомене за един еврейски герой, който хванал 300 лисици, вързал на опашките им по една запалена свещ и така ги пуснал. При това, трябва да се знае, казвал той, че опашките на тези лисици били по три метра дълги. Приятельт му го погледнал, дал му знак с пръста си, че преувеличил. Тогава проповедникът про-дължил: Като преглеждах писаното от различни автори за тия лисици, намерих, че невъзможно е да са имали те по три метра дълги опашки. Пък и мене ми се струва, че е невъзможно това. Опашките им са били дълги от 2–2х1г м. Приятельт му пак дал знак, че и това е много. – Ще ме извините, драги слушатели, струва ми се, че и два метра не са били дълги опашките на лисиците. Те ще са били най-много \х1г м. Приятельт пак дал знак, че и това е много. – Впрочем, казал проповедникът, повече от един метър не са били. Приятельт пак дал знак с пръста си. – Вижте какво, няма защо да говоря за ония времена. Тогава опашките на лисиците може да са били и по един метър дълги, но според мене, най-вероятно е да има грешка в тия данни, повече от половин метър не могат да бъдат дълги. Приятельт му пак дал знак.– Не, от половин метър надолу не слизам!
Казвам: трябва да се знае, че дължината на опашката на лисицата е точно определена. Ако този проповед-ник беше си дал малко труд да изучи лисицата, щеше да види, че невъзможно е от 2500 години насам дължината на лисичата опашка да се намали от три метра на половин метър. По същия начин един английски про-поведник изненадал слушателите си, като им казал,
161
че овцете пият вода, само когато са болни. Знанието на много хора, които разискват върху известни обществени въпроси, се простира не по-далеч от това на английския проповЪдник, който казал, че овцете пият вода, само когато са болни. В същност, когато са болни, овцете или никак не пият вода, или малко пият. Понеже съвременните хора са бързи в своите разисквания, в своите заключения, темите, които те развиват, стават безинтересни. Те мязат на ония хора, които обичат да раз-играват лотария. Взимат един билет и с нетърпение чакат деня да се тегли лотарията, да спечелят нещо. Това говори за големото суеверие на съвременните хора. Като не спечелят с първия билет, те купуват втори, трети, с надежда, че този път ще спечелят нещо. Дз познавам един господин, който от 15 години насам постоянно купува лотарийни билети, но и до днес нищо не е спечелил. Той все верва, че ще спечели първата премия. Преди неколко години дохожда при мене един българин иманяр, да ме пита, не зная ли, де е имането, което преди две хиляди години някой виден римски адмирал го заровил некъде. В Бургаз се е образувало едно дружество, което търси това злато. Интересно е, на какво, именно, се съгражда тази вера, че чо-век може да спечели. На какво отгоре се крепи вероят-ността, че може да се спечели нещо, било на лотария, било да се намерят заровени пари в земята. Един мой по-знат твърдеше, че ще живее 120 години. Не се минаха една – две години, и той замина за онзи свет на 70 годишна възраст; значи, с 50 години по-рано. Казвам: изчисленията на този човек не са били верни. Човек може да живее 120 години, но той трябва да има такова разположение на духа, че отдето и да дойдат вълни, каквито страдания и удари да му дойдат, да не предизвикат в него никакво сътресение. Ако страданията в живота про-извеждат сътресения в човека, той едва ли ще може да доживее 50 години.
„Остани с насъ'" Великото, красивото в живота трябва да остане с нас. Думите „остани с насъ" могат да се отнесат до Христа, а могат да се отнесат и до некоя наша основна идея. Идеите не са само форми. Всека евещена идея е идея на некое живо, разумно същество, което е тесно свързано с нас. Неговият живот е пре-плетен с нашия. Следователно, всека идея, която живее
11
162
в нас, и от която не можем да се освободим, е преплетена с нашия живот и верви паралелно с него. Ето защо, ние трябва да подържаме разумни отношения с всъка наша идея, като с живо същество. Вземете, напри-мЪр, идеята, която всеки човек подържа в себе си – да бъде обичан. За да бъде обичан, човек трябва да има н-Ъщо в себе си, за което да го обичат. Всеки иска да му дойде един приятельда го нагости. Отлична идея е тази. Но за да ти дойде някой, трябва да има с какво да го нагостиш. Друг е въпросът, ако той сам ти дойде на гости и донесе нещо за ядене. Обаче, ако ти го поканиш да дойде, и н-Ьмаш с какво да го угостиш, а той донесе всичко» ти ще се почувствуваш унизен, че не си бил в състояние да приемеш един гост, както трябва.
„Остани с нас!" Този е важният въпрос, който трябва да се разреши на земята. Този въпрос трябва да се разреши днес, а не в бъдеще. Ако тази идея „остани с насъ" я разрешите още днес, и вервите паралелно с нея, за вас всичко ще бъде възможно. Когато учениците пожелаха Христос да остане с твх, Той осгана ли? Остана. Казва се в Писанието, че Христос им отворил умовете, и ттб Го познали. След като си заминал, г били радостни и весели и се вернали при приятелите си да им разправят, че срещнали Учителя си, Който им разправил велики работи за бъдещето, за плановете на небето, на невидимия свет и т. н. Когато говорим за невидимия свет, вие разбирате свет, който н"вма никакви отношения към вас. Не, невидимият свет е реален; той има отношения към вас. Той е Божественият свят, който се проявява и в най-малките неща на живота. Този свет ви упътва, той ви дава посока, направление. Понякога искате да кажете някоя лоша дума, но нещо ви казва: Въздържай езика си, защото лошите думи носят лоши последствия. Никога допуснете н-бкоя лоша мисъл в ума си, но отвътре нещо ви казва: Не оставяйте тази мисъл в ума си, защото лошите мисли оставят след себе си нечистотии, от които мъчно ще се освободите.
За потверждение на тази мисъл, ще приведа следния прим-вр. Игуменът на един монастир заминал за онзи свет, без да успЪе да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време. Новияг игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свет, да му разправи, де оста-
163
вил парит, какво да прави с тях и т. н. Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присжтствието си в монастиря, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да премъхтят ц-Ьлия монастир другаде нЪкъде. Новият игумен забравил и монастиря, и парите, не помислил вече да се връща назад. Никой не смеел да влезе в този монастир. Игуменът си казвал: Защо ми требваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на монастиря?–Монастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам требваше да намери парите, не требваше да се обръща за съдействие към умрелите. Той требваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън нЪкъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в монастиря. Как постъпи той? Като еждия, който ежди някой престъпник. Такива са разбиранията на съвременните хора. Те викат един престъпник и казват: Да дойде невежият, простакът. Казвам: ако е въпрос за простащина, всички хора са простаци. Защо? Защото, ако не бЪха простаци, тъ* щЪха да бъдат щастливи, щеха да бъдат безсмъртни. Ако ка-жат днес някому, че е простак, той ще се обиди. Питам: защо трябва да се обижда^ Ако майка му и баща му са умрели, той е простакъ–нищо повече. Ако и той умре, и той е простак. Йема защо да се обиждате. Едно ще знаете: който умира, той е простак. Като умре някой, мЪма защо да пишете, че тук почива млад и зелен момък, не вкусил още от живота. По-добре пишете: Тук почива един простак, който не разбираше Божиите закони.
Казвате: Така не се говори. Какво прави лЪкарьт, като прегледа н^кой болен и намери в него нечисто, заразено, место. Той изважда ножчето си, изрязва заразеното, нечистото место и започва да стърже. А когато види на дървото някой красив, узрял плод, той внимателно го хваща с двата си пръста и го опитва. Следователно, който иска да бъде обичан, той трябва да има идея в себе си, да бъде искрен човек. Днес р^дко се срещат искрени хора в света. Повечето хора са турили маски на лицата и ми-слят, че с този морал, който имат, ще могат да спа-сят себе си, ще могат да спасят света. Това не значи,
164
че светът не е спасен, но вашият свет не е спасен. Съвременният морал е бент, който един ден ще се прекъсне нЪкъде и ще зал-ве цъ\пия град под него. Какъв морал е този, когато приятельт ти едно говори пред тебе, а друго зад тебе? Какъв приятел е този, който, преди да е познавал твоитъ1 слабости, те е обичал, а щом научи слабоститъ1 ти, изменя мнението си и чувствата си към тебе? Какъв приятел е този, който ти дава пари с 30–40% лихва? Хората се търсят днес, за да се хвалят едни-други, да си бъдат полезни, за да си помагат, а не защото се обичат. Още в времето на Христа бЪше казано, че когато някой е нещастен, не трЪб-ва да влиза в дома на приятеля си, В Стария Завет още е казано, когато някой е заразен от чума, от проказа, или от друга никаква опасна болест, той не трябва да влиза в дома на приятеля си. Свещено трябва да се пази приятелското чувство. Тъй щото, ако н-бкой има известна слабост, той трябва да знае, че гЪзи стари форми, тези стари навици и недъзи и при новитъ- убеждения, и при новия живот пак ще се явят, но с нови форми. Значи, старото ще верви паралелно с новото.
„Остани с нас!" Идейното тр-вбва да остане с нас. Идейното в живота носи радост и веселие за душата. Щом идейното изчезне, страданията дохождат. Който не разбира този закон, той се оплаква от живота, от страданията и казва, че братята и сестрите му го измъчвали.– Това е невъзможно. Никъде в историята на човечеството не се е срещнал случай, дето братя и сестри, които те обичат, да те измъчват. Онзи, който измъчва никого, той няма нищо общо с братството. И Христос бЪше из-мъчван, бит. Кой би Христа? Кой измъчваше светиит? Все гр-Ьшните хора. Съвременните християни не са си обяснили още, кои са причиниг, задето хората се измж-чват едни-други. Ще кажете, че някои хора имат слабост да бият, да измъчват другите. – Това не може да бъде обяснение. Едно трябва да се знае, че човешкият дух е по-силен от всякаква слабост.–Ама някой имал настроение, че се проявил по един, или по друг начин.
— Чов-вшкият дух е по-силен от всякакво настроение. — — Яма обществото, условията са лоши.– Човешкият дух е по-силен и от обществото, и от условията. Ако вярвате, че човек е произлЪзъл от Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трябва ли да се влияете от об- — 1б§
ществото? Обществото е част от това Велико Начало.
Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху човека. Едното мнение е на един английски писа-тел, който казва, че героитъ- създават обществата. Тол-стой казва обратното: обществата създават героиг. В една своя критика за Наполеона, Толстой казва, че Напо-леон сам нищо не е направил. Ако той правъше всичко сам, защо при Бородино издаде една заповЪд, която после отмЪни? Кой го накара да издаде запов-вдьта и после да я отмени? В приложенията си, и двата възгледа са прави. Според първия възглед, обществото е слама, а ге-роят е искрицата, която запалва тази слама. Не, обществото не може да бъде слама. Защо? Защото, ако обществото е слама, като изгори сламата, нищо не остава от нея. Така ли е в същность^ Обществото е почва, а геро-ят е семето, което се посажда в тази почва. Ако семе имате, а почва нямате, как ще израсте това семе? Зърното само ли се произвежда, или почвата го произвежда? Толстой подържа, че почвата създава семето, а английски-ят писател подържа точно обратното. Ако почвата не съществуваше, семето нямаше отде да черпи сокове. И ако семето не е близо до почвата, тя не ще може да го издържа. Това са външнигб страни на гбзи два възгледа.
Външните условия са само служби. Например, ня-кой е герой: герой в яденето, герой в борбата, герой в носенето и т. н. За вейки даден случай, геройството е служба. Геройство е, когато никой човек иска да освободи един народ. Има нещо по-високо от ге ^йството. Не е въпросът в външното освобождаване. Съвременните хора и без това се намират в епоха на вътрешно освобождаване, когато се създават условия за друг живот, в който хората трябва да бъдат щастливи. И тогава всеки чов-Ък ще бъде на своето мъхто.
Сега, като говорим за положението на съвременния живот, веднага си спомняме за създаването на човека от пръст. Казано е, че Бог взе пръст и направи от нея първия човек. Тази пръст представяла никаква смЪс,т. е. конгломерат от всевъзможни елементи, свързани с раз-лични сили. На научен език казано: първият човек бил създаден от най-фини елементи, свързани помежду Си с различни сили. Вс-бки от тези елементи има свои ^пецифични качества, на които човек още не може да 6*де господар. Понеже не разбира законит, по които се
166
управляват гкзи елементи, чов-бк още не е дошъл до положение да ги влад-ве. Например, в н-бкой чов-бк се явява никаква страст, или никакво желание за слава, но той не знае, как да се справя с тази страст, или с това желание, понеже не знае, кой е елементът, който е в връзка с тази страст, или с това желание. Какво лошо има в желанието на човека за слава? В Писанието е казано: „Славете Господа!" Следователно, щом сме из-л-бзли от Бога, и ние се стремим към слава. Щом Бог иска хората да Го славят, и ние искаме да ни славят. В това няма нищо лошо. Лошото е, когато чов^бк иска да го славят, без да заслужава. Някой направи една малка услуга, или едно малко добро, и веднага иска да го славят. Обаче, ако някой се хвърли в водата да спаси н-ького, с риск на живота си, той заслужава слава. Когато давате никому средства да учи, това заслужава слава. Ако н"ькой откаже да подаде никому ржната си, да го спаси, той е загубен чов-бк. И ако спасеният откаже да благодари на онзи, който го е спасил, и той е загубен чов-бк.
За изяснение на последната мисъл, ще приведа следния пример. Един варненец, адвокат в Горна-ОрЪхо-вица, стои един ден на Горно-ОрЪховската гара, чака трена, който отива за Варна. В това време, един селя-нин отива да си купи билет до една от близките станции, но указва се, че само 30 стотинки не му достигат за билета. Обръща се той натукъ-натам, да види н-бкой по-знат да му услужи, но като не вижда никакъв познат около себе си, приближава се към адвоката и му казва: Господине, услужете ми, моля Ви се, с 30 стотинки, защото не ми стигат за билет. Ддвокатът го погледнал, направил се, че не го чул и се обърнал на другата страна. Той счел за обидно даже да се спира, да вади пари от кесията си да услужва на този селянин. Щом тренът пристигнал, адвокатът, веднага се качил и тръг-нал за Варна. Селянинът погледнал към отдалечаващия се трен, въздъхнал си и казал: Какво струваше на този господин да ми услужи с 30 стотинки? Поогледал се пак на една и на друга страна, метнал торбичката си на рамо и поел пътя си пеш. Няколко години след това, този адвокат попаднал в Мнглия, и требвало да пътува от един град за друг. Отишъл на гарата да си купи билет. Извадил пари от кесията си да плати
16?
билета, но каква била изненадата Му, когато вид-Ъл, че 30 стотинки не му достигат за билета. Понеже нямал никакъв познат, от когого може да поиска услуга, той се принудил да вземе багажа си на рамо и да тръгне пеш. Едва сега в паметта му изпжкнал образа на селянина в Горна-ОрЪховица, на когото той не пожелал да услужи само с 30 стотинки. Ако беше му услужил, щЪше да се намери човек, който и на него да услужи с 30 стотинки.
Съвременните хора често пропущат хубавит, вели-китт5 моменти в своя живот, като този Горно-ОрЪховски адвокат. Ако някой човек влЪзе в известно общество, с цел да работи за неговото повдигане, веднага ще му при-качат различни епитети, че той бил славолюбив, че имал никаква користна мисъл и т. н. – И това е възможно, но проверете първо, дали е така. Всбки, който работи за дадено общество, или за един народ, трябва да бъде изслушан. Който иска да каже една добра дума, той трябва да бъде изслушан. Същото се отнася и за вас. Кажете ли нЪкому една добра дума, повече не я повтаряйте. Ще му кажете, че времето ви е скъпо, не можете да повтаряте. И когато някой ви говори, са що така трябва да му кажете, че времето ви е скъпо, и следователно, нека ви каже само това, което не е казал.
Съвременното общество се нуждае от развиване на Божествените идеи и прилагането им в живота. В това отношение, човек е дотолкова важен, доколкото е носи-тел на Божествените идеи в света. Същото може да се каже и за отдЪлните удове на човешкия орга^изъм. Рж-ката, например, е важна дотолкова, доколкото е носителка на нещо хубаво, велико. Окото е важно дотолкова, доколкото възприема светлината. Много хора ослъпяват по единствената причина, че не четат и не учат. Умът на много хора се осакатява по единствената причина, че се отказват да мислят. Ето защо, когато се натъкват на ред противоречия и страдания, хората не мислят право и считат, че всичко това става произволно. Всичко, което се случава в света, не е произволно. Но човек трябва да мисли, за да разбере, че това е действително така. Един ден хората ще разберат, че всичко, което се случава в живота им, е за гбхно добро. Ако чов-Ък втурва в това, няма да минат много години и ще се убеди в този за-кон. Ако не верва, той ще опита обратното, Обаче, дали
168
верва, или не в-врва, законът работи. Който се храни съобразно законите на своето тЪло, той се ползува; който не се храни съобразно законитъ- на своето гбло, той не може да се ползува от тия закони, той се осакатява, безразлично, дали верва, или не верва. Изобщо, който работи разумно, той в-врва в законитъ\
В природата съществуват три важни н-ьща: права мисъл, прави чувства и прави действия. Без тези три неща н^ьма вера» Когато в ума ви проникне една права мисъл, ще я приемете без никакво съмнение. Ще правите ред опити, ще проверявате нещата, без да падате духом. Щом се убедите в правотата на нещо, ще издържате до край. Христос направи този опит. Много тояги се сложиха на гърба на Христа, но Той не каза, защо Бог го постави на този изпите да го бият. В ударитъ\ които се сложиха върху гърба на Христа, се крие никаква тайна. Ако тия удари не бЪха се сложили върху гърба на Христа, човечеството нямаше да верви напред. Същевременно, от енергията, която се съдържаше в тия удари, се помете и цъчпата римска империя. Въз основа на същия закон, ще знаете, че при страданията действува Божествена енергия, която един ден ще помете препятствията от вашия живот и ще ви освободи. Страданията, които хората пре-живяват, са ударит-в, тоягит1з, чрез които Божествената енергия се излива върху т"бх. Ударит-в, страданията пред-ставят инсталация, по която тече Божествената енергия. В такъв случай, който веднъж само те удари, той ще ти стане най-добър приятел. Мко 50 души те ударят, ще имаш 50 добри приятели. От Божествено гледище, Бог така е наредил св-вта, че каквото и да се случи на он-Ьзи, които верват в Него и Го любят, всичко ще се преверне в добро.
„Остани с нас!" Остани с тази мисъл в душата си! Каква е тази мисъл? Не че моят приятел ми е нг-правил никаква пакост, но че Бог мисли заради мене, за моето добро. Бог изпратил моя приятел до мене, но като не Го разбрал, той направил една погрешка. Мз няма да се сърдя на приятеля си, но веднага ще взема телефона и ще запитам Бога, как седи въпросът. По този начин ще видя, де е погр-вшката. Следователно, когато някой постъпва неправилно по отношение на вас, вие ше знаете, че той не е разбрал това, коего му е предадено. Така, именно, вие ще се домогнете до истината в живота.
163
Казвате: Ями, ако отида до телефона и нищо не ми отго-ворят? – Ако имате права мисъл, прави чувства и прави действия, непременно ще ви отговорят. Има ред факти в живота, които показват, че Божественото работи, но не чрез детински умове, но чрез философски умове, които мислят право. И чрез детски умове може да работи Божественото, но умове на разумни деца, които по сърце са деца, а по ум мъже. Такова дете, такъв син знае, че баща му никога не лъже. Той знае, че баща му е честен и никога не го поставя на изкушение. Той изисква от баща си толкова, колкото в дадения момент може да му даде. Който постъпва по този начин, той ще разбере, че великата Истина се проявява в живота и обединява всички разумни хора в едно. Ако се допитате до тази Истина, вие ще разберете, защо и за какво стават всички н"вща в живота. Как ще се допитате до тази Истина? Чрез някоя разумна душа. Обаче, ако подложите нейнитъ" знания на критика, гя веднага ще се отегли и ще ви остави сами да носите последствията си. Всички трябва да знаете, че светът не е създаден от нас. Този свет е съществувал преди нас, а ние сме съработници в него. Ако допуснете, че нещата в света стават и по един, и по друг начин, вие сте на крив път.
Питам: може ли да се нарече герой онзи, който не е проявил никакво геройство? Трябва ли да се украси онзи, който не се е проявил като герой? В съвременното общество, когато млада мома се жени, турят вЪнец на главата и, букет в ръцетъ" й, огърлица на врата й, без да е проявила никакво геройство. Какво геройсг3 • ще прояви тя? Че ще роди няколко деца. Не е достатъчно само да роди н-вколко деца, но тя тртббва да ги възпита, и то така, че да внесе в т-бх прави мисли, прави чувства и прави действия. Тя трябва да ги възпита така, че един ден т-б да бъдат признати за герои ог ц-блото човечество. Ако направи това пъчцо, тя заслужава в-внци, букети, огърлици; ако не го направи, нищо не заслужава. ВЪнци, букети се дават само на герои. Огърлици, пръстени се турят само на герои. Докато не е станал герой, човек може да носи пръстен и огърлица, но ще знае, че това е по задължение само, а ие по заслуга. Пръстен се дава на чов-Бка само за геройство, да се знае, че той е извършил нещо велико в света. Всички хубави работи в света се дават само на ония, които са готови, при всички условия
170
на живота, да устояват зй Своите идеи и да работят не само за себе си, но и за общото благо. Тъ- знаят, че общото благо е и тяхно благо.
Христос остана с ученицитъ" си да им разправя за Царството Божие, за бъдещето общество, за верата в Бога, за правилните отношения между хората и т. н. Какви са отношенията между съвременните хора? Съберат се двама приятели, поживЕят няколко деня заедно, и любов-та им през това време изчезва. Каква любов е тази, която в няколко деня изчезва? Това не е любов, това е само заблуда. Вие не можете да обичате никого, и любов-та ви да се измЪни. Такъв закон не съществува. Казвате, че сте обичали никого, но днес не го обичате. Лко е верно, това показва, че никога не сте обичали този чо-вЪк. Някой говори за своята първа любов. Щом говори за първата си любов, значи той има втора, трета любов и т. н. Първата любов се отнася до хора, които отчасти знаят, отчасти разбират. Япостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти разбираме." Когато дойде в света Божествената Любов, не може да се мЪни. Тя изключва всички съмнения, всички подозрения. Докато отчасти знаем, ние сме в положението на младенци. Тогава и любовта ни ще бзде такава. В кого можете да се съмнявате? В слабигь* хора, а не в силниг. В силните хора никога не можете да се съмнявате. Следователно, когато хората се съмняват в Бога, това показва, че и Той е като гЬх. Понеже тъ- са пълни с неджзи, с слабости, казват, че и Бог се е объркал като тях. Значи, както пътелът се обърква в кълчища, така и хората могат да се объркат. Не е така. Така могат да мислят само хората на старото учение, но хората на новото, на Божественото или на идейното учение трябва да развиват в себе си висшето, т. е. Божественото съзнание. Въчовека едновременно вервят два живота, две съзнания: Божествено и чов-Ьшко. В Божественото съзнание той се чувствува свързан с всички хора по лицето на земята по мисъл, по чувства и по действия. Ако при това положение срещнете двама души, с различни професии, с различно обществено положение, това не е прЪчка за тяхнитъ- отношения. Добрие хора се познават помежду си по своит- правилни възгледи и всякога си съдействуват. Ако на един добър човек поискате нЪкаква услуга, той не се замисля да услужили, или не, но веднага пристъпва към действие. Той не чупи рж-
171
цег си, не се колебае. Когато човек се намери в голяма скрьб и не знае, какво да прави, тогава само започва да чупи ръцет си. Когато изгуби богатството си, богатият започва да чупи ръцете си, да се оплаква, да съжалява за изгубеното. Когато имате нужда от пари, или от друго нещо, идете при чов^к, който не чупи ръцет си. Той веднага ще ви каже; Приятелю, заповядай, колкото искаш. Ще извади от кесията си 20–30 хиляди лева и ще ви услужи. Онзи, който се нуждае, той ще вземе само толкова лева, колкото му трябват. Това са новите хора, които раз-бират и прилагат онези принципи, върху които се гради бъдещето общество. Що се отнася до стария живот, всички го познават, няма защо да се критикува този живот.
„Остани с нас!" Какво тр-Ьбва да остане с нас? Онзи вътрешен метод за работа. При сегашните условия, човек може да придобие толкова много знания, чеда стане сух. При това положение, в него се развива гордостта. Сухотата показва, че мислите на човека са неестествени. Това е лош признак. Обаче, голямата влага в човека е друга крайност. Тя образува в него много отлагания, вследствие на което той напълнява, става повече тлъст, отколкото трябва. Сухотата и дебелината в човека са две болезнени състояния. Нормалното състояние в човека е, когато той е изтъкан само от мускули и от нерви. ТЬлото на нормалния човек е пластично, а движенията му са хармонични и се предават по всички удове на неговия организъм.
Да работим за Бога – това е веруюто, което всички трябва да носим в себе си. Да работим за Бога, това значи да преустроим своето физическо тЪло. Когато работи за Бога, чов%к може да възкръсне, да придобие безсмъртие. Той може да възкръсне и докато е на земята още. Някои евангелисти казват, че са възкръснали. Т възкръсват, но после пак умират. За да бъде възкресението непреривен процес, човек никога не трябва да греши. Ако греши, той пак ще се верне назад. В този смисъл, възкресението подразбира закон за възпитанието на душит, правилно да разбират и прилагат Божествените закони. Казано е в Писанието: „Който яде от забранения плод, той непременно ще умре." Това може да се потвърди с ред примери от живота. Например, има случаи, когато някой мъж по никой начин не трябва да се ожени за дадена жена. Ако пристъпи този закон,
172
той непременно ще умре. И обратното се случава: ако нъ-коя жена се ожени за мъж, с когото не хармонира, тя непременно ще умре. Защо? Силите на единия, или на другия са подобни на динамита и произвеждат взрив в организъма. На обикновен език казано: тези хора не са един за друг. Те представят динамитни съчетания. Какво виждаме в живота? Някой момък се влюбил в една мома, с която не хармонира, и иска да се ожени за нея. – Ще се ожени, но ще умре. И така става. Това значи неразбиране на великия закон, който работи в света. Този момък трябва да се ожени за такава мома, с която може да живЪе, а не след една – две години да умре. Който иска да умре, той се движи по закон, вън от правилата, които Бог е поставил в живота.
Като не разбират тия закони, хората казват: Каквото и да се говори, животът другояче се развива. – Тъй както сегашният живот се развива, това са непра-вилности. Дко искате да знаете, какъв е правилният начин на живеене, четете съчиненията на автори които изнасят новите идеи и ще видите, какви лесни пъти-ща препоржчват те на човечеството. Кой е най-лесният път на движение? Той е пътт на най-малките съпротивления. Наистина, когато садите н-Ъкоя градина, н-Ьма да я поставите на място, дето духат силни ветрове и бури, но ще я поставите на тихо, спокойно място, дето едва лъха в-втрец. Когато правите воденица, няма да я турите в н"б-коя долина, но ще я поставите на такова м-бсто, дето има голямо течение, че постоянно да се верти. Също така ще внимавате, теченията да не бъдат много голями, че да я задигнат. Когато ловите риба с малка вждица, ще знаете, че с тази вждица можете да хващате риби, най-много от 5 – 6 килограма. Попадне ли в вждицата ви някой сом, тежък от 50 – 60 кгр., ще оставите вждицата си свободна, да излезе сомът вън. Иначе, и вие заедно с сома ще отидете в водата. Пон-вкога вие сте от гъзи герои, които хващат в своята малка вждица големи омове, от 50 – 60 кгр. но сомът е пехливанин, не излиза вън. В края на краищата, вие теглите, той не излиза, докато ви завлече в водата. Не, приятели, за голямигб сомове се изисква голяма наука. За да се извади от водата голям сом, трябва да дойдат най-малко десет души и заедно да теглят.
Сега всички хора искат да се занимаватъс голямитб
173
мъчнотии в своя живот. Казвам: оставете големите мж-чнотии за после. Като ви дойде н-Ькоя голяма мъчнотия, извикайте десетина ваши разумни приятели и започнете да разисквате философски върху въпроса, защо и за какво е дошла тази мъчнотия, защо и за какво е дошло известно страдание. И когато ви посети някое голямо благо, пак извикайте няколко ваши добри приятели, да разисквате върху въпроса, защо и за какво е дошло това благо. Какво правят съвременните хора? Като задлъжнЕят, те викат своитъ- приятели да говорят с тях, защо и за какво им е дошло това страдание, и какво трябва да правят да се освободят от него. Когато спечелят нгькаква голяма сума, те скриват това благо от своитъ- приятели. Според мене, като получат известно благо, например, сто хиляди лева, тъ" също така трябва да извикат приятелите си, да се раз-говарят с тях, да се посъветват, какво да правят с това благо. Следователно, щом викате приятелите си при сготъ- хиляди лева загуба, ще ги викате и при стоте хиляди лева печалба. Въз основа на същия закон, когато трябва да се произнасяте за някой човек, вие се спирате главно върху неговите неджзи, върху лошата страна у него. Да, но този човек има и добра страна. Представете си, че некога този човек ви е обрал. Обаче, неколко години след това той съзнае грешката си и се нагърбва да издържа сина ви в странство. Той е вернал вече парите ви, но вие трябва да измените мнението си за него и да кажете: Герой е този човек! Той изправи грешката си. Това, именно, обича Бог в нас. Сега ние идваме до една фаза, според която всеки трябва да бъде спр^ведливъ– не само да не говори за лошото, но ако говори за лошото, да говори и за доброто. Всеки трябва да държи в себе си тези два принципа паралелно. Те работят само при това положение. Когато чуете, че някой лош човек е направил добро, говорете за това добро. Това е един на-чин за изправяне на погрешките в човека. Ако не се спрете върху доброто в човека, колкото и да се извинявате, че сте говорили за него лошо, той няма да ви извини. Обаче, ако чуе, че сте говорили за него добро, той ще се зарадва и ще ви извини.
„Остани с нас!" Кое трябва да остане с нас? С нас трябва да остане Божественото, което да ни обясни начина, чрез който можем да придобием вътрешен мир. Някой искат да си направят къща, с две-три
174
стаи, но нямат пари и се чудят, какво да правят. Т съжаляват за своя идеализъм, който са имали на младини, че не са използували условията да се оженят за някоя млада и богата мома, че днес и къща щъли да имат, и деца щъли да имат, Я сега? Седат сами, хо-дят по чужди къщи, наеми плащат – двата края не мо-гат да свержат на едно. Друг казва: Едно време бтьх началник на министерство, имах възможност да стана министър, но като идеалист, отказах се от всички тия блага. Голям глупак излъзох! Трети пък съжалява, че пропуснал условията да стане владика.– Красиви неща са т-бзи, но тт представят само външни условия на живота. Разрешаването на важнигБ въпроси не седи в външните условия.
„Остани с нас!" Когато Любовта минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! Когато Мъдростта минава, ще й кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! Когато Истината минава, ще й кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! На всъка добро-детел, която минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! Този е великият смисъл на живота. Н.ма по-хубаво нещо за човека от това, когато той направи едно добро дело. Колкото микроскопи-ческо да е това дтьло, човек изпитва вътрешно доволство в себе си. В този момент, като че всички разумни са-щества по лицето на земята виждат това нещо и удобря-ват постъпката му. Този е пътт, по който човечеството може да се поправи. В всички хора трябва да се всади мисълта, че гб могат да направят това. Капо минат добродетелите покрай тбх, да ги поканят в дома си, поне за дадената вечер. Минава покрай дома ви н-бкой беден човек – поканете го. Външно е беден, но в същност той е велик адепт, или светия, който носи любовта в себе си. Казвате: Ние не верваме в суеверия. Яз не казвам да вярвате в суеверия, но обръщам вниманието ви на следното: докато е идеалист, чов*бк е щастлив. Щом стане материалист, едновременно с това става нещастен. Що е материализъмътъ^ Материализъмът е ръка, която постоянно тече и завлича всичко, каквото срещне на пътя си. Хубаво нещо е реката, но тя тече и завлича. Ако тази ръка минава през вашит- градини и оставя своята влага на житото, на овеса, на царевицата, на диниг, на пипоните и на всички останали растения, тя е
175
на мЪстото си. Докато реката пои градини, ниви и бостани, тя е на мЪстото си; щом тече и само завлича, каквото срещне на пътя си, тя е „Луда Яна." Дко енергията на „Луда Яна" се впрегне разумно, тя може да извърши хубави работи.
„Остани с нас!" Тази беседа е само за онези от вас, на които съзнанието е високо повдигнато, и за които е наближило времето да цъвнат. И затова, казвам; Ставайте рано сутрин, да видите, как изгрева Божественото слънце. И като видите първия лъч на това слънце, кажете му: „Остани с нас тази вечерь'" Когато в материалния свет е вечер, в Божествения свет е сутрин. Ако Божественото остане при вас, настанал е вече за вас новият ден. Дко остане при вас Божественото, ще направи с вас непреривна връзка. Тогава и вие, като учениците на Христа, ще слушате да ви се говори за великите Божии закони.
Сега като имате свободно време, прочетете сами цялата глава на Евангелието, от която взех само стиха „Остани с нас!" В нея има много недоизказани работи, върху които вие сами трябва да мислите. Когато цъвнете, вие ще дойдете до ред Божествени мисли, които ще опредЪлят, какъв е великият смисъл на живота. Така само ще разберете, защо сте дошли на земята и какво можете да постигнете. Така само ще станете съучастници в общите блага на човечеството. Ще дойде ден, когато всички единодушно ще кажете: Всичко, каквото Бог е внесъл в нас, и всичко, каквото ние сме внесли в Него, няма да се загуби. Това, именно, подразбира стиха, в който Христос е казал: „Събирайте съкровища за небето, дето нито крадец, нито молец може да влезе!"
„Остани с нас, защото вечер е, а деньт превали!" Така и вие трябва да кажете на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, на всички добри хора по лицето на земята, които минават покрай вас. И българите казват нЪкому: Остани с нас за две сладки думи!
28. Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1928 г., София – Изгрев.
- Лука 24 : 29