Разлика между версии на „Мнозина казваха“

Версия от 12:40, 29 януари 2010

Мнозина казваха

И мнозина от тях казваха: „Бяс има и луд е, що го слушате?” (Йоан 10 гл.)

Два начина има за разбиране на великата истина: външен и вътрешен. Външният начин включва отношенията към самия човек, към ближните му и към всички хора изобщо. Вътрешното разбиране определя отношенията на човека към Бога. Който няма правилни отношения към Бога, той се намира на крив път в живота си. Външното разбиране на истината има отношение към външната страна на живота, към външната страна на науката, на музиката, на изкуството. Вътрешното разбиране на истината има отношение към Божествения свят. За пример, съвременната математика, която има външно отношение към числата, познава четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Обаче, в математиката на Божествения свят съществуват само две действия: събиране и умножение. Изваждане и деление в Божествения свят не съществуват. Следователно, изваждането и делението не са нищо друго, освен отражение на реалността. В тях няма нищо положително. Когато нещата се делят, те не се увеличават, но и когато се изваждат, те не се намаляват. При делението частиците стават повече на брой, но по-дребни на големина. При изваждането пък частиците стават по-малко на брой. Значи, при изваждането и делението имаме процес на намаляване; при събирането и умножението имаме процес на увеличаване.

Съвременните хора си служат повече с процесите изваждане и деление, които неправилно свеждат към събиране и умножение. За пример, някой апаш открадне от един джоб хиляда лева, от друг – хиляда лева, от трети – часовник, от четвърти – друго нещо, и в края на краищата събира тия неща, извършва действието събиране. Питам: естествен ли е този процес на събиране? Срещате друг човек, който дели нещата: оттук отдели нещо, оттам отдели нещо и казва, че умножава нещата. Естествен ли е този процес на умножение? Не, в този случай нито събирането е естествен процес, нито умножението. Невъзможно е да се събират и умножават части от различни величини. Невъзможно е да съберете пет метра и пет килограма, нито пък да ги умножите. В началото на тази глава Христос определя, какви са хората, които могат да изваждат и делят и да наричат тия действия събиране и умножение. Който се занимава само с изваждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Тези действия представят външната, а не вътрешната страна на живота. Обаче, животът има и своя вътрешна страна, вътрешна проява. В този смисъл, животът ни радва дотолкова, доколкото го разбираме и външно, и вътрешно. Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Ако дадете една ябълка на някое дете, то ще се зарадва; дадете ли я на някой възрастен човек, той няма да се зарадва. Следователно, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна; детето, което се радва на ябълката, или възрастният, който се радва на скъпоценния камък? Това е неразрешен въпрос, по който хората могат с години да спорят, и пак да не дойдат до едно заключение. Защо? Това зависи от техните разбирания.

Мнозина от тях казваха: „Бяс има и луд е, що го слушате?” Питам: кой човек е луд? На този въпрос може да се отговори по следния начин: всеки човек, който е отделен от Бога, той е луд. Тази е нормата, по която определяме лудия човек. Казват за някого, че не мисли право, че се лута в живота. Това показва, че този човек е отделен от Бога. Щом е отделен от Бога, той няма тил в живота си, няма опорна точка, вследствие на което се лута натук-натам, без никакви разбирания за нещата. Евреите казваха за Христа: „Луд е Той, бяс има, що Го слушате?” Само лудият може да бъде обсебен от бесове. Бесовете пък са непокорни духове, излезли от Бога, понеже искали да станат божества. В Писанието е казано, че тия духове, до известна степен, имат влияние върху земята. За пример, много от атмосферните промени се дължат на тях. Следователно, всеки човек, който се отдели от Бога, може да попадне под тяхното влияние. Те са доста разумни същества, и затова могат да влияят на хората. Съвременната наука показва, че и низши същества даже могат да влияят на по-напреднали от тях. За пример, ако вълк, мечка, или лъв срещнат някой човек, те могат да му повлияят, да му внушат страх. Силна е мисълта им, и за това хората бягат от тях. Обаче, ако лъвът, мечката или вълкът срещнат човек, на когото мисълта е по-силна от тяхната, те отстъпват, не могат да го нападнат. В някои случаи лъвът може да внуши страх на човека, но ако срещне на пътя си кобра, той се изправя пред нея вкаменен. Кобрата, която е много по-малка от лъва и от тигъра, внушава такъв страх, че космите им настръхват. Значи, силата на човека или на кое и да е животно, не зависи от неговата големина. Кобрата, макар и много по-малка от лъва и тигъра, има някаква сила, някакво оръжие в себе си, с което надвива и най-свирепите животни. Кое е онова оръжие, с което човек може да запази живота си? Де се крие неговата сила? Силата на здравомислещия човек седи в неговата мисъл, в неговите прави разбирания за живота. Обаче, ако човек не може да си обясни и най-обикновените прояви в живота и се безпокои, той ще се намери пред големи мъчнотии, ще изгуби силата си. Често хората се безпокоят за прехраната, за здравето си, за взаимните си отношения и намират, че всичко това прави живота труден, непоносим. Наистина, трудни са тия въпроси, но ако човек знае законите, които регулират живота, лесно ще се справи с тях. Докато си служи само с изваждане и деление, човек никога няма да разреши задачите си.

И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да започне с процесите на Божествения свят – със събиране и с умножение. Тези процеси трябва да съставят идеал на човека, към който да се стреми. В каквито условия да се намира, той трябва да се стреми към реализиране на този идеал. Този идеал представя пробен камък, с който човек ще се изпитва. Без идеал, без идея в живота си, човек не може да расте и да се развива. Да си служим с процесите на събиране и умножение, тази е основната идея, върху която трябва да лежи нашия живот. Мъчнотиите, които идат в живота ни, не са нищо друго, освен условия да подобрят, да закрепят основата, върху която градим бъдещия си живот. Изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия, чрез които се опитва, дали основата, на която сме поставили вече живота си, е трайна и устойчива. Какво виждаме в съвременния свят? Че идеите, възгледите, знанията на съвременните хора постоянно се рушат. Срещаме хора, които са живели едва 50–60 години, и вече се намират пред развалините на своя живот. Вие още не сте завършили живота си, но след като го завършите, след като направите един цикъл на движение, ще имате ли поне една основна идея, която ще занесете със себе си? Какво ще запазите в съзнанието си? Нека всеки си даде отчет за това. Смисълът, същността на живота седи в това, човек да запази в съзнанието си една основна идея, която да носи със себе си във вечността.

Казвате; Ние учим цял живот, придобиваме знания, трудим се, състезаваме се, караме се, натъкваме се на ред противоречия, но какво ще занесем от всичко това със себе си? – Всеки сам трябва да си отговори; всеки сам трябва да намери основната идея в своя живот, за която има смисъл да работи, да се труди, да понася мъчнотии и страдания. Всеки казва, че трябва да живее, да мисли по Божествен начин, но въпреки това нито живее по Бога, нито мисли като Него. Хората говорят едно, вършат друго. За пример, мнозина казват, че трябва да бъдат щедри, но как ще изявят тази щедрост? Преди всичко, никой не може да бъде щедър, в пълния смисъл на думата, освен Бог. Всички живи същества на земята са осигурени. Всичко е предвидено за тях. В такъв смисъл, щедростта е закон за разширение на човешкото съзнание. Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си. Да бъдеш щедър, това не подразбира да направиш някакво добро, но да вземеш от пълните Божествени хамбари в света и да раздаваш на ония, които имат по-малко от тебе. Ти си натоварен много – ще бъдеш щедър, ще дадеш на другите, да се освободиш от ненужния товар. Имаш много пари, ще раздаваш; имаш много знания, ще раздаваш. Ще раздаваш от изобилието, което имаш, да ти олекне. Ако не си щедър, ще бъдеш смачкан, затрупан от тежестта на знанието, на богатството си. Въз основа на това, казвам: нещастията в света не се дължат на недоимък, на нямане, но на голямото добро на голямото изобилие, с което хората не знаят, как да се справят.

Мнозина питат: Що е добро и що е зло? От окултно гледище, аз определям злото като живот на миналите векове, който е изгубил благоприятните условия за своето развитие. Този живот седи в съзнанието на човека в зародишно състояние и чака условия да се прояви и развие. Следователно, злото, което сега мъчи хората, не е нищо друго, освен непроявено добро на миналото. Това зло, като заседне в съзнанието на човека, живее паразитен живот за сметка на новото, което иде. Ако злото успее да погълне соковете на новия живот, последният няма да се прояви. Затова, именно, българите казват: „Да спи зло под камък!” И наистина, злото в човека трябва да спи! В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, те не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: Не искай повече, отколкото ти е нужно! Използвай само ония условия, които моментът носи!

Христос определя истинския живот с думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Значи, всеки човек се нуждае от път, от придобиване на истината и от осмисляне на живота. Който осмисли живота си, той ще разполага с мощ, със сила за постигане на своите желания. Христос казва: „Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник”. Следователно, има една врата в живота, през която човек трябва да влиза. Тази врата е известна в окултизма под названието врата на любовта. Тя е първата врага, през която животът влиза. Когато Христос казва „Аз съм Пътят”, Той подразбира онзи път, който се открива за овцете и носи благоприятни условия за тяхното развитие. Вратата е началото на този път. Който мине през тази врата, той ще се отзове на царския път, пълен с велики подвизи. Човек ще влезе и излезе от тази врата. Щом влезе и излезе от една и съща врата, той върви вече по Божествения път. Ако човек влезе през вратата на любовта, а не излезе, те. е. не се върне през нея, той е тръгнал по човешкия път. През която врата влезеш, през нея трябва да излезеш. Иначе, ти си осъден на страдания, на нещастия, които неизбежно водят в пътя на злото, в пътя на паразитизма. Всички хора днес страдат от този паразитизъм. Няма по-страшно нещо от паразитизма. Той си е пробил път навсякъде в живота; в семействата, в религиозния, в политическия живот на хората. Всички хора пъшкат под неговото иго. Дето се обърнете, навсякъде паразитство, което се прикрива под булото на лъжата.

Първото нещо: човек трябва да се освободи от този паразитизъм. Той не е външен процес, но вътрешен, в самия човек. Той намира почва в мислите и чувствата на човека. Много мисли в човека изчезват, много негови чувства се покварят все за сметка на този паразитизъм. Като не знае гибелното влияние на този паразитизъм, човек сам разрушава живота си. Той обръща внимание повече на живота на другите хора, тях критикува, осъжда, вследствие на което руши своя живот . Колкото да се спира върху живота на хората, човек трябва да знае, че той не може да ги познава повече от себе си. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си; той може да помага на хората дотолкова, доколкото помага на себе си. Ако не може да помогне на себе си, как ще помага на другите? Мислите ли, че ако дадете парче хляб на някой човек, това е помощ? Мислите ли, че ако научите едно дете да чете и да смята, това е помощ? И животните знаят да смятат. Наблюдавайте котката, как напада жертвата си. Когато котката види мишка, на разстояние 20 м. от нея, тя точно пресмята това разстояние и с един скок само се хвърля върху мишката. Тя никъде не е учила смятане, но точно мери. Вижте малкото юрдече, как плава. Щом се излюпи, то веднага влиза във водата и започва да плава. В кое училище се е учило? Съвременните хора казват, че човек трябва да учи смятане. Така е, той трябва да учи смятането. Защо? Защото правата мисъл почива на смятането. Иначе, смятането няма смисъл. Когато мисълта на човека не почива на законите на смятането, той е изложен на вечно колебание и съмнение. Такъв човек постоянно мени своето верую, своето убеждение: ще го видите да минава от едно учение в друго, от една църква в друга. Човек може да се колебае, да се мени, но не в принципа на своето верую, а в методите, чрез които се прилага дадено верую, За пример, всички хора търсят Бога, но важно е, как Го търсят. Казано е; Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. В този смисъл, всички хора търсят Любовта, Мъдростта и Истината, но се различават по начина, по пътищата, по които ги търсят. Един от пророците е казал за Бога: „Търсете ме, докато съм близо до вас.” Какво означават тия думи? Всеки трябва да има ясна представа, какво означават тия думи. Да търсиш Бога, подразбира да търсиш същността, смисъла на нещата. Когато човек дойде в съприкосновение с Бога. Той ще намери и смисъла, и същността на нещата. Днес тази дума „Бог” е изгубила своето първоначално значение; тя е почти без съдържание, понеже мнозина я употребяват за маскиране на дадени положения. От мнозина тя се употребява като уловка, да мамят хората. Между понятието Бог и самата реалност трябва да има връзка. Когато човек вярва в Бога, мисли за Него и Го люби, той знае Неговото име и Го произнася правилно. Значи, в познаването са необходими три процеса. Да знаеш името на нещо, това подразбира да разполагаш вече с неговата сила. Ти не можеш да говориш за силата на нещата, ако не знаеш имената им. Всеки предмет, всяка сила има свое специфично име. И когато произнесеш името на дадена сила, тя може да ти услужи; ако не произнесеш името й, тя остава чужда за тебе. Всички закони в природата имат свое специално име. Щом произнесеш правилно името на един закон, той действува вече в тебе.

В света съществува една велика наука, която изучава същността на нещата. В това отношение човешкият живот може да ни послужи за пример. Щом знаете името на някой човек и го произнесете, той веднага се обръща и ви отговаря. Ако го извикате с чуждо име, той няма да се обърне. Какво е името на Бога? Това е задача, дадена на всеки човек. Животът на човека се заключава в това, именно, да научи името на Бога. Думата „Бог” не е Неговото истинско име, тя е превод. Много и различни имена има Той, но те са псевдоними само, не са истински. Когато царете отиват в странство, те минават под чужди имена. Това става в случаи, когато те искат да минат инкогнито, незабелязано от хората, И в Писанието са дадени разни имена за Бога. Който знае същинското Му име, той никога не го произнася напразно. Затова Мойсей казва: „ Не произнасяй Божието име напразно!” И наистина, който знае това име, той не Го произнася напразно. Ако Го произнесе напразно, ще произведе цяла катастрофа. Щом призовете Бога със собственото Му име, Той веднага ще ви се притече на помощ. Казано е в Писанието: „Призови ме в ден скръбен.” Ако нямате знание, светлина и призовете Божието име, мъдростта веднага ще дойде при вас; ако нямате любов и призовете Божието име, любовта веднага ще дойде при вас. Днес хората произнасят думата любов, но тя още не представя същността на Великия. И тя е псевдоним на Любовта. Името на всяко нещо и неговата същност са свързани така, как го човек е свързан със своето име. Не можеш да произнесеш името на даден човек, и той да не се обърне към тебе. Ето защо, искате ли и Бог да се обърне към вас, когато Го призовете, вие трябва да измените, те. е. да изправите понятието си за Него. Неправилният живот на хората в миналото до голяма степен е покварил тяхното съзнание, вследствие на което светът, със своите изисквания, се е наместил в умовете и сърцата им и не е оставил място за Господа. Всичко има в умовете и сърцата на хората, но само Той не е том. Тази е причината, задето днес хората са обременени, измъчени. Те носят голям, непосилен товар. Съвременните хора работят, трудят се, учат, знания придобиват, богатство и сила придобиват, но едно нямат – Любовта, която ражда живота. И в края на краищата, всичко, което са придобили, изчезва, и те заминават за онзи свят, като казват: Нищо, пак ще се преродим! И наистина, пак дохождат на земята, пак същата задача решават. Дойде смъртта, отнесе ги на онзи свят, и задачата остава неразрешена. Хиляди години вече, откак хората се раждат и прераждат, но въпросите на живота остават все неизяснени. Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава. След всичко това ще дойде един светски човек при някой духовен и ще го нарече луд. Питам: този човек знае ли същността на нещата, за да нарича духовните хора луди? Преди всичко, коя е нормата, по която познавате, кой човек е здравомислещ и кой не?

Питам; кой човек е здрав, нормален? От Божествено гледище, здрав човек, в пълен смисъл на думата, е онзи, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите в очите на човека са признак, че той се е отклонил от правия път. Беднотията, сиромашията не е нещастие, но тя показва, че човек се е отклонил от правия път. Външното богатство, към което хората се стремят, не е нещастие, но то показва отклонение от правия път. Многото знания, невежеството, гордостта не са нещастия за хората, но те говорят за отбиването им от правия път. В този смисъл, истинският мъдрец не минава за учен човек. Той знае и разбира нещата от най-високото им положение – от Божествено гледище. Когато се говори за обикновеното знание, ние го схващаме като външен, механически процес, натрупване на ред данни, без обща връзка помежду им. За пример, ако изучавате Писанието от външна страна само, вие ще четете стих след стих, глава след глава, много от тях ще знаете наизуст, но в края на краищата, пак ще си останете обикновен човек и ще водите обикновен живот. Много хора имат отлична памет, и като четат Писанието, лесно заучават стихове, глави наизуст, могат да ги тълкуват, но пак си остават обикновени хора.

Мнозина казваха: „Той е луд, не го слушайте!” Защо казваха така? Защото съзнанието им беше изопачено, вследствие на което, каквото и да им се говори, те едно могат да кажат: „Не го слушайте, той е луд!” Такива хора са в постоянна борба със себе си. Те съветват другите: Докато сте млади, яжте и пийте, поживейте си, че един ден, като остареете, да не съжалявате. Това е злото в света, което отклонява ученика от правия път. Окултният ученик не може и не требва да върви в пътя, в който върви съвременният религиозен човек. Религиозният очаква спасението да дойде отвън, като никакво чудо. Наистина, спасението на човека ще дойде, ще стане никаква промяна с него, но в съзнанието му. Бог проповядва на съзнанието на човека. Слънцето всяка сутрин изгрева и носи за него нещо ново. Ако той започне пак същата работа, влезе в дюкяна си като някой стар търговец, отвори тефтера си и започне да смята от кого, колко има да взима, и на кого, колко има да дава? Какво е придобил този ден. Също такъв търговец е и жената - домакиня. Тя става рано, отваря тефтера си и започва: Днес трябват толкова килограма хляб, толкова ориз, домати, бамя, пипер, сол и те. н. Това са нейните длъжници. Днес сготви нещо, изяде се и, на другия ден пак същият процес. Ще кажете, че човек е разумно същество, което се отличава от другите по това, че знае да готви храната си. Действително, човек се отличава от другите животни, но питам: нима човешкия живот, в който храната се вари и пьржи, е най-естественият? Ако сравните храната на гълъба с тази на човека, коя от двете седи по-високо в хигиенично отношение? Храната на човека определя степената на неговото съзнание. Каквато храна употребява човек, такова е неговото съзнание, такова е веруюто му, такъв е неговият морал. Затова, именно съвременните хора вярват в много богове. Някой говори за Бога, а подразбира парите в банката; друг пък подразбира някой цар, някой представител на държава, или някой виден човек. И след това казват: Добре е човек да има поне един Господ на земята! Не, това не определя човека. В прочетената глава Христос определя своите вътрешни отношения към Бога и казва за себе си, по какво се отличава от другите: „Аз им давам живот вечен; и няма да загинат във века, и никой няма да ги грабне от ръката ми”. Следователно, овчар е онзи, който дава живот, а не онзи, който взима. Не е овчар онзи, който коли овцете. Не е човек онзи, който гледа само на отрицателната страна на живота.

Казвам: престанете да се занимавате с другите хора! Престанете и с вашето недоволство! Недоволството се определя от човешкото съзнание. Щом сте недоволни от живота, който ви е даден, кажете тогава, какъв живот искате. Религиозният е недоволен от себе си, че не бил такъв, какъвто трябва да бъде. Това недоволство има отношение към целокупния живот, но за дадения случай човек трябва да бъде доволен от това, което е и което може да бъде. Бъди благодарен за дадения момент, че толкова разбираш истината. Този момент е свързан със следващия, в който съзнанието ти се разширява за великата истина. Следователно, всеки момент човек трябва да бъде доволен от това, което му е дадено. В туй се крие смисълът на живота, За пример, слушате никаква беседа, но излизате недоволни, казвате: Този проповедник не можа да изясни един въпрос; той остана за мене неразрешен. Четете никаква философска книга, казвате: Този философ не е обяснил най-важния въпрос – за изгряването на слънцето. Казвам: този философ е писал книгата си преди хиляда години. Неговите данни за изгряването на слънцето преди хиляда години не се съгласяват с данните за изгряването на слънцето днес. Вие срещате един 33 годишен човек, когото сте виждали на петгодишната му възраст, като малко дете. Какво отношение съществува между данните, които сте имали за този човек по-рано, като дете, и сега? Голяма разлика съществува между първите и последните данни. Като ЗЗ годишен, той е вече зрял човек, а като петгодишно дете, мисълта му не е била оформена. Следователно, всеки въпрос има отношение към съзнанието на човека. Някой казва: Едно време бях по-чист, отколкото съм сега. По-чист си бил, но в зависимост от развитието на съзнанието. Тогава стаята ти е била по-тъмна, влизала е по-малко светлина; днес стаята ти е по-голяма, прозорците по-широки, светлината по-обилна, вследствие на което съзнанието ти е по-широко, и ти виждаш, че си нечист. И тогава си бил нечист, но не си виждал; и сега си нечист, но виждаш тази нечистота и можеш да се изчистиш. Чудни са хората, като казват, че някога са били чисти! Давид казва: „В грях ме зачна майка ми”. Значи, греховете, престъпленията, които хората вършат днес, са последствия от минал живот, който днес се изявява. Яйцата на греха и престъплението се излюпват днес, но като не разбира това, човек казва, че днес е съгрешил. От това излиза, че някога той е бил праведен, а днес е съгрешил. Вие трябва да знаете, че грехът, престъплението съществува във всички хора, като зародиш от миналото, и ако искат да не грешат, те трябва да се освободят от греха, още докато е в зародиш.

Като не знаят и не разбират тия неща, хората се питат: Защо Бог не ни даде богатство, сила, знание? – Ако имахте тия неща, те щяха да разрушат живота ви. Не ви трябват много знания, нито големи богатства, нито голяма сила. – Защо? – Ако сте много учен човек, при сърцето и ума, с които днес разполагате, вие ще станете един главорез. – Ама аз искам да бъда като Наполеона. Питам: Какво особено създаде Наполеон? В какво седи неговото величие? Може би за Франция да е велик, но каква промяна направи неговият живот в природата? Тук имат думата естествениците. Каква промяна стана на земята и на небето с идването на Наполеона? Някои казват, че той създал епоха. Де е отбелязана тази епоха: на небето, или на земята? Каква промяна е направил Наполеон, от която слънцето, или поне луната да се е повлияла? Ще кажете, че е бил велик човек. Велик, мощен човек е онзи, животът на когото има отражение върху целия космос. Ако мисълта на човека се отразява върху космоса, тя е Божествена. Не е достатъчно да знае човек това, но той трябва да го констатира. Който има Божествена мисъл, той сам ще забележи, че за него слънцето има особен израз. За този човек лицата на всички хора светят. Който няма Божественото в себе си, той казва: „Човек за човека е вълк”. В който момент се прояви Божественото в него, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Изпитвали ли сте положението, хората да ви бъдат мили, близки за вас и да сте готови да се жертвувате за тях, като за себе си? Казвам; разбиранията на хората трябва коренно да се изменят. За пример, някой минава покрай един бостан, откъсва си няколко дини и казва: Колко са хубави тия дини! Минава покрай едно лозе, откъсва си няколко грозда и казва: Колко е хубаво това грозде! Бръква в касата на никого, взима, колкото пари му трябват, и казва: Колко съм щастлив днес! Минава покрай библиотеката на някой учен, взима си една от най-хубавите книги, занася я дома си и казва: Деца, елате да видите, какво спечелих. И всичко това вие считате за придобивка. Не, това не е никаква придобивка. Това са чужди неща. Великият закон гласи: Не късай без позволение чуждите плодове! Не бъркай без позволение в чуждите каси! В това седи новото учение. Нарушиш ли този закон, сам ще си причиниш нещастие Минеш ли покрай един бостан, или покрай някое лозе, извикай господаря, сам да ти откъсне една диня, или един грозд, и той да ти го подаде. Щом приемеш от ръката на този човек, ти получаваш вече и Божието благословение. Това, което господарят сам ти подаде с ръката си, то се благославя. Когато Бог ви изпраща своето благословение, спазвайте същия закон: Не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте Бог да ви го даде с ръката си! Та когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай сам да си откъснеш, никой да те не види, но почакай час, два, три, докато стопанинът дойде, сам да ти откъсне един грозд и да ти го подаде с ръката си. Ако сам си откъснеш ще вземеш само един грозд и ще бягаш; ако дочакаш стопанина, той може да ти набере и цяла кошница и ще каже: Заповядай и друг път! Такива са правилата на Божествения свят. Това не са луди хора; това не са хора, които имат бяс.

И тъй, всички хора, които сами късат дини от чуждите бостани, са луди; всички хора, които сами късат грозде от чуждите лозя, са луди; всички хора, които бъркат в чуждите каси, са луди, бяс има в тях. Щом влезеш в чужд дом, ще бъдеш внимателен към душите на хората в този дом, като към нещо свещено; ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства, ще ги пазиш като зеницата на очите си. Всички хора искат да бъдат обичани. Според мене, обичта е бостан, или лозе, насадено с най-хубави дини и грозде. Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от дините и гроздето? Ти трябва да бъдеш внимателен към господаря на този бостан, или на това лозе. Ще минеш покрай него, ще го поздравиш, и ако той пожелае, ще те спре и ще ти предложи от своите плодове, те. е. от своята обич. В това седи реалността на нещата. Любовта не е празно нещо. Тя носи живот. Следователно, когато някой те обича, той щети предложи най-хубавата диня, най-хубавия грозд, ще те тури да легнеш на най-хубавото легло в къщата си. Ако не те обича, той ще има съвсем други отношения към тебе

Мнозина говорят за идеалната любов. Идеалната любов е реално нещо в живота. Тя включва най-хубавото, най-красивото в човека. Идеалната любов е вътрешно нещо. Тя има отношение към съзнанието на човека. Когато обичаш някого идеално, трябва да го туриш близо до сърцето си, на уровен, на който седиш и ти сам. Христос казва: „Дето съм аз, там ще бъдете и вие. Сега отивам да ви приготвя жилища”. Някои от вас, от учениците, казват: Ние искаме да ни се каже нещо ново, да разберем природата. – Само онзи може да разбере природата, на когото съзнанието е пробудено и който знае името на Бога. Съвременните хора не знаят още имената на своите синове и дъщери, както и тия на своите приятели. Имената, които те носят, не са още техните истински имена. Христос казва: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват; радвайте се, когато името ви е написано на небето”. За кое име говори Христос? Той говори за това име, което гарантира твоето бъдеще, Ако това име е записано горе, всичко е на твое разположение. Ако името на някой човек е написано в английската банка, ще бъде ли той в лишение? Достатъчно е само да подаде картата си, и чиновникът на касата ще му каже; На ваше разположение сме. Какво обичате? Чудни са хората, когато, без да са записани имената им горе, отиват сред природата, искат тя да ги познава. Те отиват при Бога, искат Той да ги познава. И ако не стане по тяхному, те се огорчават, че природата не ги познава, че Бог не ги познава, не отговаря на молитвите им. Някои дохождат при мене, искат да им кажа истината. За да кажа истината някому, той трябва да знае моето име, и аз трябва да зная неговото. Иначе, той не може да разбере истината. Само на онзи човек може да се каже истината, който е свързан с Божествения свят, който познава Бога.

Съвременните хора не могат да възприемат истината, понеже съзнанието им е обременено. Казано е: „В последния ден съзнанието на хората ще се обремени.” За какво мислят хората днес? – За ядене и пиене. За какво мислят пенсионерите? – За своите пенсии. – Чиновниците? – За своите заплати. – Учениците? – За своите уроци. – Лекарите? – За своята клиентела. Щом се заговори за нещо духовно, всички казват: Това е празна работа! Реалността на живота седи в касата. – Ако реалността на живота се заключава в касата, в парите, питам: когато заболеете, и смъртта дойде при вас, можете ли да се откупите с пари? Не, смъртта с пари не се подкупна; веднъж смъртта е решила да вземе някого, никакви пари не са в състояние да отменят решението й. Смъртта отстъпва само при един случай. Кога? – Когато чуе да се произнесе името Божие. Ако болният при когото смъртта е дошла, чуе от неговата уста това име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: Нямам право да бутам този човек! Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел – другото лице на смъртта. Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете не смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва до боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко си години, ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли когато уби майка си? Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминавате за онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не първо ще минете през ножовете на смъртта. Казвате: Ще се молим! С молене работа не става. Ще се озърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заставят да се покаете. При последния нож, при последното дупчене, ангелът на смъртта ще ти каже: Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използува. Ако желаеш, и сега можеш да се изправиш. Тогава ти започваш ла плачеш, да се молиш, да се разкайваш за греховете си. Молитвата не спасява, но помага за прелистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Това очаква всички хора. Те търсят лесния път, но трябва да;каят, че ангелът на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои. Можете да се молите по десет пъти на ден, това нищо не значи, дупчене ще има. Едно може да ви спаси – да произнесете името Божие. Само при това положение смъртта ще покаже светлото си лице. Не знаете ли това име, дупчене ще има. Който се освободи веднъж от ножа на смъртта и види белия свет, той повече не греши. Кой каквото да му обещава, той казва: „Ти бил ли си дупчен от ангела на смъртта? Слушал ли си думите, които той говори? Да съм опитал всичко това и съм решил вече да не нарушавам Божия Закон.” Който още не е видял страшното лице на смъртта, за него е казано, че той е крадец и разбойник.

Казвам: време е вече всички хора да изчистят съзнанието си, да бъдат готови да потърсят Бога с всичкото си сърце, да научат името Му. Щом намерите Господа, Той ще ви се изяви във всичката пълнота. Щом Го намерите, Истината ще ви се разкрие, и вие ще изпитате небивала радост в душите си. Псалмопевецът казва: „Като видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва и развесели, ще живея в Господа”. Следователно, от днес поставете ново начало в живота си: Да търсите името Божие, да търсите своето име, да търсите името на своя ближен! Щом намерите тези три имена, вие сте вече на правия път, и каквото поискате от Бога, ще ви се даде. Тогава и бъдещето ще е в ръцете ви. Така е с праведния: каквото пожелае, Бог му дава. За онзи, който не познава Истината, който не знае името Божие, друг закон има: ангелът на смъртта ще дойде при него, ще му покаже страшното си лице и ще почне да дупчи.

Засега ви оставям с важната мисъл: да научите името Божие. Дето и да ходите, каквато работа и да имате, мислете по този въпрос! Няма сила в света, която може да препятствува на вашето силно желание, да научите името Божие. – Ама грешни сме. – Нищо от това, пак мислете за името Божие. Само това име е в сила да ви освободи от всички грехове, да ви пречисти и подмлади. Иначе, при греховното си състояние, каквито и колкото хубави работи да получите, всичко ще разрушите и изгубите. Колко хубави цветове съм виждал по цветята и дърветата, но де са те? Щом дойдат ветрове, бури, те окапват. Същото става и с вас. Хубави цветове цъфтят във вашите души, но ветровете ги събарят. Хубави плодове завързват, но бурите ги събарят, не могат да узреят. Какво хубаво грозде виждам по лозята, но филоксерата го унищожава. Трябва да се търси цяр против филоксерата! Трябва да се търси цяр против гъсениците, които изяждат листата на дърветата! Най-после, трябва да се търси цяр и против ветровете! Срещам една млада, красива мома, облечена с бяла рокля, с венец на глава, чака възлюбения си, де се венчаят, но той изчезнал някъде. Де отишъл? – Повели го ветровете. Друга мома чака възлюбения си, и него няма. Де отишъл? – Явил се някакъв удар в сърцето му, той паднал на улицата и умрял. Коя е причината за тия нещастия? Причината се дължи на това, че хората неправилно разрешават въпросите на живота. Майката и бащата живеят без Бога, раждат дете без Него и погледнеш, още при кръщаването, детето умира. Някой човек роди една идея, но и тя скоро умира. Защо? – Този човек не може да я отгледа, няма съответна храна за нея.

Като ме слушат да говоря така, някои казват: Дали е вярно всичко това, или не? Ние искаме нещо реално. Питам: кое е реално за вас? Ако дам на всички по един чек от стотина хиляди лева, това реално ли е? Вие ще вземете чека, ще благодарите и ще кажете: Този човек ни поговори малко, даде ни пари, с които да поправим живота си, да си уредим някои работи. Аз пък мисля, че ако бих ви дал по един такъв чек, с него, именно, ще разваля живота ви. Има случаи, когато и богатството, и сиромашията подобряват живота на хората; има случаи, при които, ако се отнеме богатството и сиромашията на хората, животът им ще се подобри. Богатството, в ръцете на добрия човек, е благословение; и сиромашията, в ръцете на добрия човек, е пак благословение. Когато богатият стане сиромах, той има възможност да отива при бедните, и със своята опитност и доброта, да им помага. Ето защо, богатият трябва да осиромашее, за да посещава бедните, да се приравни с тях. Аз не говоря за външно приравняване, но за вътрешно, разумно приравняване, да дойдат хората до положение да се чувствуват братя. В химията, например, два елемента могат да влязат в съединение с оглед на техните тегловни и обемни отношения. От единия елемент се взима повече, от другия по-малко, но винаги при строго определени тегловни количества. Това наричаме пак изравняване. Следователно, ако идеите на двама души са различни по тегло и не могат взаимно да се уравновесят, тия двама души не могат да се споразумеят, не могат да влязат в отношения. Тежестта на идеите определя посоката на техните сили, дали са във възходяща, или в низходяща степен. Тези сили пък определят посоката, направлението, в което даден човек се движи. Двама съдружници предприемат една работа. Единият от тях служи на Бога, помага на хората, а другият служи на себе си, на своя дом. Няма да мине дълго време, и ще се разделят. Вторият ще изиграе първия и ще вземе всичките печалби за себе си.

Христос казва: „ Синовете на този свят са по-умни от чадата Божии”. Аз не съм срещнал досега случай, дето религиозен или духовен човек, като е търгувал със светски човек, да не е бил изигран. В края на краищата, духовният човек плаща, а светският излиза с чисти ръце. Светските хора, това е светът, с който днес всеки трябва да уреди сметките си, да ликвидира. Хиляди години хората са търгували със света, и до днес още продължават да търгуват, вследствие на което са създали своята карма. Кармата не е нищо друго, освен натрупани дългове, които трябва да се изплащат. Хората са се занимавали със своите дългове и длъжници, а за Бога не са помисляли. И днес е същото. Момата казва: Като се оженя, по-добре ще служа на Бога. Ожени се, но после казва: Сега имам мъж, деца, трябва тях да наредя. Като ги наредя, ще бъда по-свободна, тогава ще служа. Тя ожени децата си, нареди ги, но внучета идат; сега пък казва: Веднъж внучетата да наредя, ще бъда свободна да служа на Бога. Така се нареждат внучета, правнучета, но за Бога все още ред не остава. Казвам: По този начин никой досега не е могъл да служи, както трябва. Това е забавление, не истинско служене. В същото положение се намират и хората на науката. Някой казва: Нека изуча химията, тогава ще служа на Бога. След това иска да изучи математика, физика, астрономия, астрология и казва: Добре е да стана учен човек, и като учен да изпълня своя дълг. Да, но после се родят внучета на всички тия науки и го викат да ги отглежда. Той отглежда едни внучета, втори, трети, докато един ден се огледа пред свършения факт – трябва да замине за онзи свят, и казва: Отиде животът ми, нищо не направих! Хайде, като дойда втори път, тогава ще служа на Бога. – И втори път да дойдеш, пак ще имаш внучета, които ще развалят живота ти. Не, така не се разрешават въпросите. Това е забавление. Веднъж си дошъл на земята, при каквото положение да се намираш, женен или неженен, прост или учен, ти трябва да изпълниш волята Божия без никакво отлагане! Който е разбрал Истината, той правилно разрешава въпросите. Окултният ученик се познава по своята ясна, светла мисъл, в която не прониква никаква ръжда, никаква самоизмама. Всяка мисъл той поставя на своето място. Затова Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”.

Мнозина казваха: „ Луд е, бяс има, що го слушате?” Първо, човек трябва да се освободи от бесовете в себе си, те е. от света. Бесът, това е гласът на света. След това той трябва да си каже: „ Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Когато човек произнесе тия думи с дълбочина, със смисъл, той ще чуе гласа на Бога, Който ще му каже: „Твоят път – това съм аз. Твоята истина – това съм аз. Твоят живот – това съм аз. Ти ще ходиш по този път. Ти ще живееш с истината, която си намерил. Тогава моят живот ще се прояви в тебе!”

Желая на всички да чуете този глас! Щом Го чуете, душата ви ще се изпълни с живот, с радост и веселие. Тогава ще разберете, че сте човек, в пълния смисъл на думата. Това значи да чуете гласа на Бога, Който от хиляди години сте очаквали! Това значи Бог да ви проговори!

1. Беседа от Учителя, държана на 4 септември, 1927 г., София. – Изгрев.