Разлика между версии на „Откъде ида“

Версия от 11:14, 4 януари 2010

Откъде ида

„Защото зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам".

В този случай думата „зная" нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език. Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре" трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето. Много учени са тия миди и охлюви! Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.

Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост? Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото. И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека. Каква реалност се съдържа в едно огледало? В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения. Каквото направи човек, огледалото го отразява. Огледалото показва нещата точ в точ. Огледалото е толкова разумно! Накъдето мръдне човек, точно същото и то прави. Човек не може да направи нещо, което и огледалото да не направи. Ако огледалото тъй отразява, тогава питам: човекът, който е пред него, интелигентен ли е? Аз няма да разрешавам този въпрос, оставям го на вас. Всички вие сте хора, свършили четири факултета. Всички вие, които ме слушате, ходите все инкогнито, но сте много учени. Вие сте толкова учени, че някой път разрешавате задачата на света с един калем, тъй както турците. Например, вие някой път казвате: животът няма никакъв смвсъл. Това е факт. Питам този, учения професор: защо животът няма смисъл? - Животът няма смисъл, казва този учен професор, понеже, имах един другар, на когото преди няколко дни дъската му мръдна. Утре може да мръдне и моята дъска. Каква е сигурността за това? Че мърдат дъските на хората, мърдат, разбира се, но каква загуба представлява това нещо? Ако аз обеля задната част, амалгамата на едно огледало, наистина, то няма да може повече да отразява, но питам: какво се е изгубило? Пострадал ли е светът с това? Де е реалността, в огледалото, или в мене? Реалността е вътре в мене, а не в огледалото. Огледалото е едно приятно забавление за децата. И аз мога да кажа, че едно от великите изобретения на човека, това е огледалото. По-хубаво, по-красиво изобретение от огледалото, човек не е могъл да измисли. То причинява радост, но по някой път, причинява и скръб на човека. Младият, като се поогледа, зарадва се, усмихне се, а старият като се огледа, потекат му четири реда сълзи и казва: е, добър е Господ, за вбъдеще може да се подмладя. Това огледало, все-таки ми е нужно, за да ми покаже, като се огледам в него, дали съм се подмладил. И наистина, ако това огледало му покаже, че е млад, значи, подмладил се е.

трета

Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам". Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че "аз зная отде съм дошъл и накъде отивам"? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в окултната наука, и всички адепти, всички велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй, великото, Божественото съзнание, да знаят - отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той, в своя дълбок смисъл, съдържа една велика идея, която трябва да се разбере.

Ще се поспра сега и върху самите идеи, да видя, какво представляват те изобщо. Казват, че идеите създават света. Въпрос е, дали идеите създават света, но идеите поддържат света. Ние можем да кажем, че хлябът е създал човека, но това не е вярно. Че хлябът поддържа живота на човека, това е вярно, но хлябът да е създал човека, това е само привидно така. В какво седи силата на онази, добре екипирана армия, която има хиляди свои оръжия, картечници и топове? В самите топове ли седи силата, или в самите картечници, или в самите оръдия, или най-после, в самите хора, които я управляват? И ние правим следната аналогия: всички ония всевъзможни идеи, с които сега работим, това са само оръдия, пособия. Идеите са нещо външно, а зад всяка идея, зад всяка една мисъл, всъщност, седи нещо разумно. И както казват някои, зад всяка една мисъл в човека седи човешката душа, човешкия дух. И тези идеи, тези мисли са важни доказателства, доколко вие можете, в дадения случай, да си служите с тях. Вие можете да си служите с всяка една идея, с всяка една мисъл. В Божествения свят, идеите, мислите не са създадени, да разрушават. Идеите и мислите в Божествения свят са създадени да съграждат, за да се домогнем до онзи прав път. Но известна идея, известна мисъл може да се изопачи. Една свещена мисъл, една свещена идея, щом се материализира на физическия свят, има вече възможност да се изврати. И следователно, при това извращаване на мислите, по някой път, ние попадаме в грешки. За да можем да се избавим, ние, които живеем на земята, както и всички останали хора, трябва да имаме известен стремеж. Вие ще кажете: добре, аз искам да осигуря живота си. - Отлична идея е да осигуриш живота си! Аз искам да добия образование. - Отлична идея е! Аз искам да стана културен човек. - Отлична идея е! Аз искам да стана благороден човек. - Отлична идея е! Питам: всичко това, което вие желаете, можете ли да го осъществите? Всички отговарят: можем. Но от всички хора, които сега съществуват на земята, и които поддържат тези идеи, ние не сме срещнали до сега нито един човек, който да е доказал, че е разбрал тази идея. Какво виждаме ние в света? Съвременните учени хора изгубват знанието си. Съвременните богати хора изгубват богатството си. Съвременните хора изгубват своето здраве, изгубват своите добродетели, изгубват своята чест, изгубват своята разумност. Питам: где са се изгубили те? Значи, това, което се губи, няма основа в себе си. Ако могат да ме подкупят с някакви земни блага, значи, аз съм човек без всякаква идея. Ако аз мога да ходя от едно заведение в друго и да мисля, че спасението е там; и ако мога да вярвам в един, а после в друг Господ; и ако мога да вярвам в един човек, в друг човек, това е изгубена работа. Онзи човек, който е на земята и живее в тази слънчева система, в колко слънца може да вярва? Аз не говоря за същества, които живеят в друга слънчева система. Там може да има две слънца и тия същества ще вярват и в двете слънца. Но тия, които живеят на земята, ще вярват само в едно слънце, ще вярват само в това, което виждат. Вие нали сте реалисти? Питам: в какво вярват съвременните учени хора? Всички техни герои не са ли умрели? Съвременните хора отричат живота след гроба, като поддържат, че зад гроба не остава нищо, няма никакъв дух, а при това, когато умре някой, казват, че неговият дух витаел около гроба. Аз съжалявам тези герои, на които духовете витаят около гроба. Ще ви представя една картина. Представете си един богат човек, който след смъртта си витае около своята къща. Още приживе, той си направил една хубава, богата къща, но след смъртта си духът му витае около нея, макар че сега са я взели други някои. Той обикаля около къщата си, въздъхва си и казва: ах, аз направих тази къща! На другия ден пак витае около къщата си. Питам: този човек герой ли е? Аз съжалявам този богат човек. Може ли такъв един народ, или такова едно общество, или такъв един човек, с такива идеи да се повдигне? - С такива идеи те не могат да се повдигнат.

втора

Ние разсъждаваме здраво върху въироса. Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или с сладки бонбончета? Мислите ли. че това дете, което се храни постоянно с шоколад или с сладки бон-бончета, може да стане нЬкой виден ирофесор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жеравага, има сто нжти по-голема въз-можност да стане от него някой виден ирофесор, отколкото от това дете, което се храни с шоколад и сладки боябоячета. Казвааг: шоколадената кашица, това е едно модерно изобетение.

11

Ако се храниш с такава шоколадена кашица, ни-какъв професор не може да стане от тебе. Ако се храниш с българска пита и професор. и ху-дожник, и музиканта можеш да станеш. Храниш ли се с такава шоколадена каша, само на каша ще станеш. Това са само форми. Н4ма какво да ви доказвам тия факти, тт> са толкова на яйце, но казвам, че този хл^б, тази българска яита, трябва да бъде хубаво онечена. Какво седи зад този хдфб? ВсЬки хлЬбар не може да нрави хл^б. Зад хлйба седи едно велико изкуство, което хлт,барьт е вложил в този хлгЬбъ„ Аз жазвам; твзи, които иравят хлгЬб, за в бъда-ще трябва да са свършили четири факултета, трябва да имат докторат. Т& трябва да са свършили нравните науки, да са свършили философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хл^бар. Само той може да ирави хлЪб. При това. той тр'вб«а да бъде здрав, да не боледува. някога. Той трябва да бъде човт>к с свт>жи идеи, КОЙТО да вложи в хлЬба, та като ядеш (т този 1тЪб, тия негови докторски идеи да вл^зат вж-гр' в тебе и да просветят ума ти. Вие ще кажете: е, то е лесна работа. Не, етоедин въпрос за майкит^. В това отношение, вейка мома нр'Ь-ди да се ожени, трябва да е свертала четири факултета и да знае да мъчш хлЪб. За в бъдаще, в шестата раса щи има ШГБДЯЙЯ закон: вебка мома, която иска дасеоже-«и, трябва да е свършила поне четири факултета и да знае да м'йси хлтеб. Как ще сн жените то-гава? А сега, онази младата мома, с 6'вдата шапка, без да знае да мЪси хлчвб, разхожда се на-

12

гор-в-надолу и всички казват за нея да оженим* тази мома, че да се подържа чевтшткия род, да се продължава човечеството! Хубаво природата нгЬ-ма нищо против това, да се женят хората, тя е за това, но когато дойдем до онзи разумен човешки живот, има други правила, които чов&к трябва да епазвп. Той не трябва да ходи по пътя на животните. Животните са разрешили въпроса за себе си, Пеперудите, рибите, птиците са разрешили въпроса за себе си, а ние разрешаваме друга една задача Каква? Ние разрешаваме отношенията с и к м Б о г а, връзката си с Бога. Каква е тазж връзка? Тя е връзка, която ще освободи човека от онова материално робство, от онзи вътрешен гнет, под който се намира. Тази връзка ще даде простор и свобода на неговия ум, на неговото сърце, простор и възможности на неговата душа и сила на неговия дух, за да ее прояви. Аз взимам думата „човешки духъ" не в неговата първична проява но, в неговата вторична проява когато духът изразява живота.

Христос казва: „Аз зная отде ида и накж-де отхождамъ". Питам: как е научил Христос тази велика тайна? Той все я научил отнекъде. Тогава аз ще ви запитам: защо са създадени тия пустини, като Сахара и други некои? Защо са създадени тия високи планински верхове, дето нищо не расте? Пустините и високите планински верхове са еъздадени за най-разумните същества в света. Когато искат да изпитат някой адент, или някой учен човек, дали той е разбрал живота, пращат го да живее в н4коя пустиня, де-

13

чо яищо не живЪе, дт>то всичко умира, йзпращат го там, при най-бЬднит* условия, дЬто никой не може да живЪе, и там го изпитват. Освън в пустините, този адеите го пращат още и по най-високите места, по най-високите верхове на планините, дето само мъховете и мъхообразните растения жив&ят, от тях да се учат, как да |>астат — те да им бъдат професори. Мъхове-тй имат тия знания. И наистина, колкото се качвате по-нагорт>, виждате, че мл^копитающит*, разните животни, птиците и всички останали растения се намаляват все повече и повече, докато стигнете до най-високите верхове и виждате, че •там жив&ят само мъховете. Оамо те могат да жив^ят по тия места, те ех много учени. Там трябва да отиде този адеит, да потъне дълбоко в своето съзнание и да се научи на великите закони, как трябва да ее живее.

Сега съвременните учени хора искат да на-учат тайната на живота и мислят, че тя се кряе к нарит*. ВгЬки говори за златото и казва: . Пн-риже, париде, всесилна царице!" Парите които т т&реят, ех дълбоко скрити в земята, затова ако искат да ги намйрят, не трябва да се онитват да пробиват човешките каси, но да слЪзат дълбоко в земята и там да питат някоя от тия .члатни жили, как се е образувало това злато, Защото това злато все иде отнйкхдъч Ако ви запи-тат, какъв е произходъг на златото, какво ще кидате? Как ще обясните, какво нещо е златото? Ние ще кажете: златото е един елемент. Добре. но това злато същеврйменно представлява емблем а» човешката разумност. И защо съвременните

14

хора не са разумни? Защото имат много малта злато в ума си. Днес в човешкия ум има мноте повече желязо, отколкото трябва. И всичкото зле в света днес се дължи на това, че в човешкия ум, в човешките мисли има чрезмерно же-I;-Ьзо, вследствие на което започва един нроцес на ръждясване. Като ръждяса желязото, заемат се да го чиетят. Като се очисти желязото в ума на хората, т'в казват: хайде да се обичаме! За-почват да се обичат, но после пак ръждяеаг. Отново се очиствнт, пак ръждясват — и така непрекъснато се продължава този процее, който именно дава влияние на отношенията на хората помежду им.

И тъй, ние виждаме в живота един непр-Ь-кженат цроцес на изтриване и ръждясване. И когато някой човек най-после напълно се изтрие, хората казват за него-. Господ да го прости! Професор бил този човек, свършил най-после лекциите си изтрил се За него казват: еди-кой ей професор починал. Аз казвам: еди-кой си професор се изтрил, нека дойде на негово место някой професор, който не е изтрит. й най-после виждаме всички проповедници, свещеници, майки бащи, всички се изтрили, а хората казват, че заминали за онзи свет. Другаде, виждам носят някой герой, подигат му паметни к и пишат на него: „Тук лежи еди-кой са герой, въздигнал българския народъ". Какво на-иравил за него?— Ос.чободил го турското ровот-во. Ами вижте в историята, колко пъти освобождаваха евреите ту от римско робство, ту <от египтяните, но освободиха ли ги като народ? Не,

15

има едно вътрйшно робство, за което хората още не ех намерили този мехенкъ-таш, който турците наричат „нробен камъкъ",

Христос казва: „Аз зная отд ида" Отдъ1 иде Той? Къдт> е добил това знание? Христос доби това знание в пустинята. Слт>д своето кръщение кхд отиде Той? — ЦЪли 40 дни Христос пости в пустинята, но къдъ- отиде след това? Никой от вас не се е спирал да мисли върху този въпрос. Между хората ли отиде Христос? — Не, Той отиде в едно пусто мйсто, д-вто нямаше никакъв живот. Вие ще кажете сега: това унижава престижа на Христа. Не, това не унижава престижа Му. Вие не разеъждавайте така лекомислено, така плитко. Ве/Ьки зародиш носи условията в себе си, но се изискват специални, съответни условия, при които той може да се пробуди. Житното зърно си носи своитъ' условия. Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и да ех, т- имат съответни условия за своето развитие. Като дойдем до чов&шкия дух, като дойдем до човйшкитт; мисли, и тт, си имат съответни условия за своето развитие. Значи Христос отиде при онт>зи условия, при които чо-еъчпкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета пикакъв дух не може да се пробуди в вас. Едно вр^ме и рибитй в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живъли там хората в лю-бов, казвал: културни хора ежфинлапдциттЛ Като отидат в н^коя гостилница, поржчват си н*Ькоя

16

нражола, изядат я, турят паритт, в чинията а си отиват — никой не взима тия нари. Честни, Културни хора били тг! Нима в това седи културата? Не, в умоветъ\ в духоветт. на тия хора седят велики мисля, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тЬзи велики идеи, които стоят зад т&х. Тия хора имат убеждения! Казвая: като е отишъл Христос на това ИГБСТО, Той е научил птшхо. Б&кой пад вие се оплаквате, защо с& тиа мхл-ноти, защо ех тия страдания в св-Ьта. Ако вие искате да живеете без никакви мхчнотии, без никакви страдания в св*Ьта, можете, но вие ще бъдете един глистей, Като ви иртфтжггг,, нак ще продължите живота си. Един глистни, който живт.е в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една нражола, която постоянно расте и никога не умира. Но нитам: каква философия раз-решава! този глистей в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти яделг, а той се храни, измуква соковетт, ти. Питам? ако ние в свита заемем това положение на глистея, че искаме да жив^вем в утробата на природата да смучим от нея на готово соковетт, й, тя да работи, а ние да ядем, мислите ли че можем да заемем нтзкое благороно положение? Вс/Ъки от вас, у когото е вл-взъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли да не го сму-щават? — Не, тон е недоволен от този глистей и кззва: нЬма ли някой виден професор, който да ме посъветва как да изхверля навън този глистей? Той отива при никой виден професор и чу казва: Господин професоре, в мепт-

17

се е загнйздил един глиетей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Прсфесор си изважда един тефтер, предписва н4кое лекарство. ПрЯпоржчва му нЯкой път 3 — 4 дни пост, а сл4д това му дава тиквено семе. НЯкой път бол-ният изкарва глистен навън нЯкой път не може. Зашо този глиетей е влЯзъл в неговия стомах? По този начив природата, невидимият евтл го запитватк ти и тя не си ли мязате? Ние сме чудни? СъврйменнитЯ хора искат н&кой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием, да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне дт>цата ни. Ние искаме небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядеи пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което же-лаем за себе ги, искаме ли го и за друтеттЛ Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето нрави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. ВСЕКИ ОТ вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: кога-то Христос очишел в пустинята, Той влЯзъл в същикосновеиие с Божествения Дух. Когато Христос излт.зе от водата, Духът слЯзе от-горт> Му кат плжб и рече: „Този е моят възлюбена. Син, Него слушайте!" Защото Христос като излтззе от водата не отиде да проповядва, своето учение, а отиде да пости? Той требваше да пости 40 дни и нослЯ да вчзлриеке Божия Дух. за да резбере, кои са причинна*, които спъват хората да изпълнят волята Божпя. И

18

разбра Той. Там се яви изкусител при Нъто и Му рече: „Направи гЬзи камъни на хл^б!" Той каза: „Не само с хлт»б може да се живйе, но ИСЪВСБКО живо Слово", И аз до сега мислих, че без хлъчг не може да се живйе, но сега раз-брах, че п е друг хлйб може да се живт>е„. Второто положени^, което Христос научи, е че трябва да уповава на Бога и то разумно. Този дух по■цататък взима Христа, изкачва Го на едно васоко мътло на храма и Му казва: „Хверли сн отгорт,, защото е писано в Ниеанин-то, че ангелите ще те носят на рхн/в, да не би да пръчгьнеш в камък ногата си". Христос му отговори: „Мг не много цхти е носила майка ми на рхцъ\ по аз разбрах, че спасението седи в това да не иекусякам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля"-Само в това еди спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високи-ттз мт,ста, Ти ме качи горъ\ ти ще ме снемеш долу, нЬма защо аз да се хверлям отгорЪ". Какво подразбира това? Н'Ькоя мома се влюбва в нгЬкой зпатен момък. Той е високото МЕСТО на итжой храм. Дяволът я качва на това високо лгЬсто и и казва: „Хверли с,е от това място, да му покаж^ш, че го обичаите". С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не ех се хверлили от храма? В вода са. се давили, сублимата ех гълтали, от третия етаж се хверляли, от ск.1.та се хверляли, за да нокажат, че се обачаг, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти ггЬма да се хверляш! Ща с^даш па това агЬсто и ще ка-

19

жепг: аз разрЬшавам въпроса между Бога и мене, нт>ма какво да Го изкушавам, нЬма какво да се съмнЪвам в Него, аз Го позйавам, няма какво да казвам: Господи, ако мн обичаш, прати отгор!; аигелите да ме хванат! Какво научи Хриетос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората". Високото м-Ьсто на храми, това е гордостта. Ние се гордйем с своитт> къщп, с своето богатство, с свОвг знания, с своята сила. Дойде изкусител ьт и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си нратеп за сиасител да носнш великата култура". Той ти нрави по този пачиа инжекции, инжектира то. Аз съм виждал тия спасители, св-втът е нълен с тях, но те не са могли още и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят? Христос разбра това. Духът Му каза: „Ти нт.ма да се подаваш яа тия слабости".

Сега, като развивам тЬзй идеи, пЪкой ще кажат, че и този начип 1[а живение не е прав, Дчбр-в, аз правя едно научно възражение. Ако ние трябва да си установии върху изв-ветни ферми, ако трт>бва да ги възарпемем и да считаме, че, т1> ех неизмтлшеми, нитам тогава: защо природата не се спри върху първичните форми, които създаде и върху твх да прояви всичкия жявот, ами създаде този почти безконечеи ред отъформи, докато дойде до чонтжа? Защо създаде всички тия форми? — ТЕЗИ форми нрЪдставлават училище, пръ\г което е мияал човешкия дух. Т4-;ш форми са листата на една велика книга. Тр'Ьб-ка да знаете, че всЬка форма има два начина на разбиране. Вае може да разглеждате, какво е

20

устройството на всЬки лист, а сл4д това можете да четете, какво е написано на него, какво « съдържанието му. В рдин лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много н4що. Защо волът носи роги? Защо коньт носи копита? Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може да четете за условията, при които т* са живтаи. Ние можем да се смй-ем на вола, на коия, но много нт>що е написано върху т4х. Т ирйдставляват листата, по които нохе да се чете. Бай-пом1>, като дойдем до нас, и върху пнс има много н4та написани. Върху ВСЕКИ едного има мн» го !г6що написано. К, какво е написано? Ние не зна>м да четем, защото от сутрвв до веч»р »ме завяти сако с аисъльта, какво ще ядем и нием, с какво ще се облЪчем, каква кл.ща ще си напраким и т.п. Дъщеря ни се родила, син пи се родил, постоянно мислвм за гЬх. Хубаво е това, което мислвм, но ние още не сме намерили тия условия, при които папшъ' синове и дчщери могат да бж-дат щастливи. Аз съм за щастието на хората, аз съм за живота па хората. Ще каже никой, че тр'Ьбва да служпм на старото. Шмам ш;що против старото, но ако този старт, жинот, в който вярваме може да внесе кт» нас разумност, нямаи нищо против него. Ако в паленето и а св4щи може да се внесе разумност в живота,, иймам нищо против, нека всинца палвм свйщи! Яо питам: ов$зи, които П/БЛИ 80—40 години на-лят свЪщи и не са придобили тази разумност, необходима в живота им, какво ех придобили.^ Аз не осьждам нтлцата, но разгдеждам вхиро-

21

«а принципално, нитам: какво се постига с този стар живот? Като разглеждам всички въпроси на живота, като вЬрвам в един, в втори, в трети, какво се постига с това? Най-после ние се спираме и казваме; ти не мислиш като мене. Че ти не мислиш като мене, това е красивото! Аз като зпая, че ти не си едно огледало, което да ме отразява, а си едно разумно същество, това ме радва. Представете си, че аз предложа на съвременните учени хора един автомат в форма на човек с рхце, крака, очи, уста и вир* в него поставя един грамофон и го заведа така, чи този автомат да произвежда най-видните р*чи на иекои философи па никои богослови, декламира стихотворенията на пай-видните поети, нитам: този автомат учен ли е? Аз мо-п>- да пакарам този автомат и да нарисува нещо, но той художник ли е? Пък мога да го накара м и да изсвири нещо, но той музикант ли е? Красивото в сигЬта е не да има ехо на нещата, но да имаш пнсреща си един разумен отговор. Когато аз мина покрай н4коя долина и извикам: жаден съм! — Какво ще ми се отговори? — Жаден съм. Аз казвам: пие ми се вода! И автоматът отговаря: пие ми се вода. Това не е ли подигравка? А щом има едно разумно схщество. па което кажа: жаден съм! — то веднага ше се отзове съчувствено. Ще ми каже: „Братко, тук наблизо има един отличен из-вор, еди-на кое си место е той". Отиде, донесе ми една чашка вода и ми каже: „Заповедни"! — и аз вече имам пред себе си бистра водица. Това значи да имате насреща си едно разумно

22

ежщеетво, което да схваща вашите нужди и в дадения случай пожелава да ви услужи. Ие е ли хубаво това нт>що? Не е ли хубаво да виждаме в всеки наш ближен едия хубав, възвишен свт>т. Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдале-ченитй звезди, а за най-близкия си човек казваме: е, той няма никакви идеи, Как да нт,ма идеи? Той е цт^ла вселена! РСрасив е този чов'Ьк, Гоепод го е пратил па земята, има в него идеи. Дойде итзкой човек в дома ти, а ти казвнш: нЬма какво да се занимавам с него. Питам:но-етъпил ли си благородно? В дадения случай как« во ще кажат ангелиг за тебе? Нека вземем прим1?р от ьъвртленните учени хора. как т се интересуват* и наблюдават и ний-малкиг явления в природата. Когато става никакво явление ни небето, т веднага нзимат своитъ1 тр&би и наблюдават. Тъ са точни като часовници, елтдат и най-малката промяна. Аз няма да кажа, че се очудвам на тия хора. защото не съм от тия. които се очудват, но ги похвалявам за тази иа точност и казвам: ето една отлична черта в тия хора! Те навреме насочват телескопа си в от малките работи чоплят от тук от там, гледат да научат поне малко нещо, да разберат, как се движи някоя звезда или комета, следят как тя се отдалечава или приближава, Красиви са тия неща! Когато някой философ създава своята теория за слънцето, той разправя неща, които не съществуват, като да са от 1001 нощ, но между всички тия факти все има нъчцо вЬрно, все имат н1;кои верни заключения. Пи-там ви тогава: тази душа, която вие сте срещна.

23

ли и за която казвате, че не искате да се занимавате с нея, разбрали ли сте отде иде тя и накъде отива?

Често сегашните християни шгачат за Христа, че преди 2,000 години страдал много. Че Христос страдал преди 2,000 години, Той е забравил тия свои страдания, даже и не ги помй-нава, но Христос като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една тхга, че тези хора, които ех живели вече 2.000 години «ГБД Него, не ех възползували от Неговата они-тност, и не могат още да вервят, тъй както трябва, Една тхга се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не н така весело. В онова предание от Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостол Петра? Апостол Петър б^гал от Рим. Христос като го среща, запитва го: „Къдй отиваш, Петре?" Нетър му отго-ворил: „Господи, отивам некъде навън да про-поведвамъ". Христос му казва: „Тогава аз ще отида в Рим втори пхт да се разпна". Петър веднага се досъти и каза: „Господи нема защо ти да се връщаш, аз ще се верна пазадъ". Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! Ами че вашияг мъж е Рим, и вие бътате от него, като казвате; не искам този мъж, не искам неговите идеи. той е толкова долен, толкоз га-ден, той е непоправим. Възмущава се тя. Бъта тя от Рим, но Христос я ср^ща и я пита: „Къде отиваш, жено" — Отивам да търся своето щастие. Казва й Христос: „Аз ще отида при твоя мяжъ". Велики герои изисква днес све-тъг, и мъже и жени! Герои, не страхливци изи-

24

еква светът! Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата. Изисква се геройство в онази непоколебима в"Ьра, в онази непреодолима Любов вътре в човека? Не е важно какво вие може да мислите заради мене в дадения случай, важното е какво съм аз в сж-щноет. Какво съм аз, това зная. И казвам: велик закон е да служим на Бога! Ш>ма по-велико етвщо в света от това да служим на Бога! И иитам: ако ние си пода-дем ръце да служим на Бога, н^ла ли да опра-вим света? — Ще го оправим. И ако ние се съединим помежду си, ако се съединим с небето, няма да има нищо невъзможно.

При сегашните условия на живота ние трябва да се съединим! Не говоря за това съединение, което прави пакости, но за онова съединение което може да ни направи носители на великото, Божественото в света. Ние трябва да се съединим, и това съединение за в бъдаще ще даде още ио-добри методи. Аз не разбирам съединение като тия телефони, като тия електрически жици, които носят отоплението и осветлението. Бдин ден ние можем да премахнем тия електрически жици, и тогава великото, Божественото, ще преминава през нас, като пр4з жици. Бие ще бж-дем възприематели и ще предаваме тази Божествена енергия. Вие искате да приемете Божествената енергия, но готови ли сте за жертвата? Аз не говоря за тази обикновена жертва, за жертва, която изисква юначество, никога да не се колебаете и съмневате в Бога. Омели и решителни да бъдрте! Нима онзи човек, който е изнамерилъ

25

н&какво изобретение, с което може да спъне човечеството, е учен чов^к? Аз похвалявам онези, които измислиха кинематографа; аз похвалявам онези, които измислиха телефоните, печатането, фабриките за платове; аз похвалявам всичко онова, което подтиква човечеството напред; аз иохвалевам и всички онези изобретения, които ще дойдат в бъдаще за потик на човечеството, но важно е, какви трябва да бъдат нашите отношения. Нали нашите отношения трябва да бхдат любовни. В какво седи тази любов? Христос казва: „Аз зная отде съм до-шел и къде отивам " Че Христос знаеше това, с туй именно Той разреши една велика задача, и когато Го туриха на кръста, Той каза: „Прости им, Господи, защото те още не са. разбрали великата Истина, както аз я разбирам, нека имат още една малка благодат за още 2000 години.,, Трябва да се знае, обаче, че пр о ща в а се само онзи, който прощава, а онзи, който не прощава не се прощава. На онзи, който е пока-зал милост, прощава се, но на онзи, който не е показал милост, не се прощава. Всеки народ всеко общество, всеки индивид, каквато и погрешка и да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всека една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи при Бога. Ще ви приведа тогава онзи пример за цар Ооломона по отношение на негевото съчинение:„Песен на песните.,, Соломон е писал притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните" представлява един малък любовен роман. Различните тълкуватели се произнасят различно върху „Пе-

26

сен на нъхнит," но аз вземам мистическата страна на въпроса. Туй, което повдигна Соломона в света, сунамка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която час/вше стадото си н го накара цея ден да обикаля около нея. Ооломоя ходил в Египет да се учи, но не могьл да научи уроците си, не могал да научи сггоред светото разбиране онази велика книга на живо са, и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жеяит, бъше чов^к на влюбването и разлюбването. Се-гашяитв хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да ночуствувале какво нтещо е Любовьта. Тяхната любов аз унодобявнм на състоянието на тия, който ннят шесть-годишно винце, седнат на масата Х,У,2 заръчат си всвка от тях по ]/2 килцч вяягге, нийнат, развеселяг се и зааяочнат: „Ой, ВИНО, вино, ройно вино!"1 —замислят се дълбоко; яияг една чаша, че втора, че трета и заночват отново да ИГБЯТ. Ако е някои бълга-рин, провикне се никоя българска песен:,,Заплакала ми е гората, гората още и планината." И наястена, плаче гората, това е много верно. Плаче гората, че е изсвчена, че е изгорена. Плаче гората, яо от кого? —От човека. Такива са сегашяитв любовни чувства на хората — чувства яа винцето. Няма нищо установено. Да обичаш един човек, значи да виждаш в неговата душа ня-що красиво, хубаво, да внесеш в нея къчцо ново, да ку иожелаеш доброто. И той като те обича, ще види в тебе ежщото, Туй, е красивото, Божественото в живота!

27

Сега вие като ме слушате, ще кажете: кажа ни нт,що реално! Добре, да ви кажа нещо реално. Представете си, че аз съм един милиардер и взема да цодписвам на този един чек от няколко хиляди лева, на онзи един чек от няколко хиляди, на трети пгЬколко хиляди и то все звонкови, златни,, всички като излезете от тук, ще кажете: има смиоъл да се слушат такива проповеди, те са н-вщо реално. Аз каз-вам: господа, виждате ли тази нражола? Дам на едаого една нражола от 1000 лева, на другиго 2000 лева, на трети 10,000 лева и т. н. Всичките иражоли са хубави, отлични Да, това нЬ-що е хубаво от моя страна, хубаво е от ваша страна. Щом се свършат пражолите, нак настава първото ноложепие на недоволство. Следователно, вънросът седи другояче. И ние не трябва да се самозабдуждаваме, Люоовьта е вложена в&тр'в в човека и човгЬк най-нърво трябва сам жа прояви люоовьта си. а също и другите да я проявят. Ние сме хората, които сега трябва да нроявим люоовьта си към Бога. В Писанието се вижда, че още Мойсей е заговорил иа своя народ:,,Да възлюбиш Господа Бога твоего." Хри-стос като дойде, и Той потверди този закон. И ние казваме: всички ние трябва да нроявим Божията Любов. Само така можем да имаме една наука в света. Каква наука? — Наука за действителния живот. И тогава, ксичкя науки щгЬд нас ще се оформят. Днешната математика също ще се оформи. Ако аз съм един народен/ учи-тел, щех да кажа на един от своите ученип,и „Стояячо, я ми напиши една единица!" Какво нъ-

28

що е единицата? Как трябва да му обясня, какве нъчцо е единицата? — Най-първо ще му обясня единицата с едно житно зрънце. Ще му дая едно житно зрънце и ще го накарам да го посади. После, ще му дам едно ябълчяо зрънце, иди едно зрънце от круша и штед 10 години ще му кажа: „Слушай Стоянчо, единицата, това е отношение на две разумни същества". Да жожеш да напи шеш единицата, това значи да познакаш Бога.

И тъй, единицата е отношение на човека към Бога. Единият полюс е Вог, другият сме ние. Тази част, която се вижда сме ние, а другата, невидимата е Бог. Следователно, от тази единица се нроизвеждат всички други числа. Единицата ражда 2-те, В г, 4-те, 5-те, 6-те, и т. н. Аз ще оставя сега тт,зи работи, защото това е толкова дълбока философия, но казвам: в този смисъл, научили ли сте, какво нещо е математиката? Какво пЪхцо е единицата? Никой ще каже: аз познавам Бога. Ами, че като хванете при електричеството положителния и отрицателния ио-люс едновременно, ще имаме ток, хванем ли само единия полюе, ток нт.ма да имаме. Щом, обаче, хванем едновременно и двата полюса, туй течение може да бъде толкова силно, че да свт>т-нем, без да изгорим. Тъй да светнем, че от нас да излизат пламъци. Казвам: ти си намй-рид този огън, който носи живота. И тегава, от главата ти, от очите ти ще излиза светлина, и около тебе ще излиза една температура около 100,000°. Питам тогава: кой ще бъде този герой, който ще може да те пипне? Ще кажем: то-

29

ва ех само предположения, това ех само хипотези. Казвам: само при такъв вдин огън могат да се родят свещените идеи. Пр^з такъв огън са минали и пророцят*, и апостолите, и Хриетос. Огъньт, страданията не ех нищо друго, освен превръщане, омекчакане на твердите вещества в организма на човека. Защото умственият, духов-ният свет пе търпят никакви съединения. Всички елементи в въздуха не се намират в съединения. Следователно, материята в умствения свет трябва да бхде свободна, а не в съедине-нено състояние. Само тогава ще ее роди в нас онази вжзвишена, благородна и свободна мисъл II когато ее качваме към възвишеното, към благородното, ще почувствуваме Божията Любов. Ако опитаме тази Любов само за една минута, или само за една секунда, никога нема да я забравим. И всеки от вас, който само веднъж е близнал ът този Божеетвен мед, той е готов вече да стане мхченик. Това са мъченидите. Те са видели този свет и за това казват; за този свет сме готови да пожертвуваме всичко. Те нема защо да илачат. Ако дъщеря ти, синът ти или мх-жът ти не те слушат, ти не трябва да бегаш от тех, но ще ги учиш. Ако бегаш, Хриетос ще те срещне. Какво трябва да правиш? — Ще хванеш двата полюса на този ток и ще кажеш на мъжа си: ела и ти да ее хванеш! Ако уепееш да накараш само веднъж да ее хване ще каже? жено, аз вервам в твоя Гоенод и еъм готов като тебе да жертвувам всичко. Този мъж ще ее промени, ще познае Госиода. Ще дойде това време.

30

Та казва Хрвстос: „Аз зная отд/в ида". Христос знаеше отд4 идйше и накъдъ1 отиваше, защото носЬше Любовьта, Той носеше тази Лю-бов, която сверзва всички хора на земята. Иднес Христос е едно звено, което сверзва, иримирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото Бог да живйе навсЪкъдъ' в ср/Ьта и да бъде все и вся за наел, — това е великата задача, която съществува сега в свгЬта. Пог да бъде Бог на Любовьта, Който се изявява като живот, катоМж-дрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрЪнгпа свобода подмладява, защото само свободниг хора може да се иодмладЪватл.. Чов1ж, който нима тази Истина в себе си, той ше се ражда и умира, а човт>к, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога нима да остар-Ьва, никога в света нима да срещие мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовьта като вл-взе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога, да се качи в една малка шлюнка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ща ме пази. Не, ти ще ее качиш на един голйм, модерен иа-раход и като каиитан на този иараход ще пръ1-илуваш океаиа. Бог не се занимава с такива малки работи', затова ще вземеш голъ^м параход Ти можеш да се качиш и на един малък ко-

31

раб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го пр4вернеш в едно малко езеро, което и децата могат да првплуват. Когато този океан стане малък като никой ша-драван, тогава и децата ще го пряминават от единия край до другия. Вие ще кажет?: аз ир'Ь-плавах великия океан. Аз ще ви кажа: дн.го-лЪаг герож сте. Бо ако -исгаме да прЪплаватвя Великия или Тихия океан. който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно ио-строед параход, който да се кара от огъня на Июбовьта, Този параход трябва да бъде постро-ен от материята на светлината, и ьсички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се пръчиава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи брът на Вечния Живот.

Христос казва: „Аз зная отдъ- съм до-шъл и къд^ отивам, а вие не знаете отд- те дошли и кади отивате". Защо не знаете? Сега, след като ви говоря тъй вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, чо~ вйк може да живЪе и по друг начин. Не, човек може да жив^е само но един начин. той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. Чов-вк не трябва да бъде ексцентричен. Човечс който служи на Бога, в каквото общество и да влЪзе, нито ще ее окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.

Сега, аз желая вевяи от вас да си зададе въпроса: аз зная ли отд* ида и накъд-в отивам? „Аз не ви рйзр^шавам този въпрос, той

32

е личен за всвки едного от вас. Задайте си този въирос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси.

Христос си зададе ежщия въпрос и отиде в пустинята, д-Ьто попи 40 дни. Там Той учеше този въирос. И при това когато бт>ше разпнат на кръста, пак учеше. Никои казват, Христос знаял всичко. 0 а м о Б о г з н а е в с и ч к о, СамоБог не може да се разпъва. Но вснчки Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той уча-ше нтещо. Онзи. който е вътрт. в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога сн учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всгЬко-га ще се учим да познавме Бога в Неговата безгранична Любов. да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малкитъ1 до най-гол^мит*, в всички тия градации на интелегентяост ние ще изучаваме красивото и хубавото в свЬта. Нъчма по-хубаво нещо от това, човек да обмгЬни само дв1; мисли с Бога, и Бог да му каже само двй думи. Туй е достатъчно! Много пъти никои ангели, които ех живъми хиляди, милиони и милиарди години, ех чули направо от Господа само дв^в думи, но дв съдържателни думи, които съдържат далата вЪчноет. И върху тия ДВ4 думи тт. работят. Н4кои от вас искат да говорят цЪл ден с Господа. Не, само двт> думи ще ти каже Господ. Знаете

33

ли какво ще ти каже Господ? — Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която ех изказани тия думи „Люби Бога, Люби ближния си", всеки ще разбере вътрйшния смиеъл на живота си. И действително, думите „люби Бога" значат да вземеш нтбщо ог Бога. Да любиш ближния си, значи да проявиш Божественото навън. Еди-ният начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е да проявим Бога.

Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези преди '2000 години. Тези хора са били герои, а вие които се вернахте на земята, имате много работа, много важни въпроси има да разЪшавате. Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, ж можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако те решите по този начин, ще разберете вхтрЪшния смиеъл на живота, на науката в тяхната благородна страна. И ако имате любов към блажения си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите. И тогава, между вас нима да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.

И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се подала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той напиеал книгата „Шзсен на песните," която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живе преди 2000 години, имаше един ви-

84

еок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се рЪши да се ожени даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Ооломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и ако се ожениш за мене, ще го изгу-башъ". Тъй както аз нася тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора." И действително Ооломон най първо подържаше това учение, после надойдоха леки жени от египет, от Асирия и Ооломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това той втори пм срещнал тези сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка. не вервя по правяя пхть". Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бхда един добър и умен ученик. Преданието казва, че Ооломон в времето на Храста е бил един от най-добрите Негови ученици и проповедвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам.

„Аз зная отде ида", казва Христос.

Сега и на вас пожелавам да знаете, отде идете и накъде отивате. Нема по-хубаво пещо от това, да знаете каде отивате и отде идете. Да зна-ем че идем от онзи светъл възвишен свет на Любовьта, на Мадростта, дето светлината царува; от онзи светъл свет на Истината, дйто свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората коннеяг, дето хората се познават, един зя друг животът си полагат и с любов се обграждат и за Бога живеят.

Беседа, държана от Учителя на 13 декември, 1925 г. в гр, София.