Разлика между версии на „Връзка с Бога“

Версия от 07:52, 2 януари 2010

ВРЪЗКА С БОГА

Сряда, 5 часа сутринта

(Небето е покрито с облаци. Времето е тихо.)

Добрата молитва

Ще прочета само третия стих от 5-а глава на Послание към ефесяните.

Духът Божи

Трудното за всинца ви седи в това, че трябва да правите един превод, като изучавате езика на Природата. Вие седите и говорите на един ваш език. Човек, който не може да прави превод на Природата, той всякога остава невежа, не може да придобие никакво знание. Вие казвате: „Човек трябва да яде, да диша, да мисли.“ Това са човешки понятия. Какво подразбирате под думата ядене в езика на Природата. На ваш език разбирате какво значи да ядеш, да дишаш и да мислиш. Но какво трябва да разбирате под тези думи в езика на Природата? Понеже човешкият език е частен, човек го употребява само в своя живот. Той счита, че всичко в света е в ред и порядък, когато нему е добре. Тогава ще ви приведа разказа за Настрадин Ходжа, който казва: „Като умре жена ми, половината свят умира, като умра и аз, целият свят умира.“ Това е по отношение на самия него. Обаче човек не съставя цялата реалност. Казват, че човек е малкият свят. Това е така: има едно отношение, подобие между малкия и големия свят, но малкият свят не може да бъде големия свят. Малкият свят е подобен в някои отношения на големия. Но някои отиват в друга една крайност и казват, че човек е една малка вселена.

Има прави и косвени отношения и възможности в Природата. Това е една научна терминология. Какво ще каже думата отношение? Сега ще минем към необикновените начини на разсъждения. Вие сте се научили да вървите по отъпкания път, в него има винаги прах. Щом се намирате в нов път, намирате се в противоречие. Всеки, който научи някоя песен, обича да я пее. Но като му дадеш нова песен, не му се пее и казва: “Да ти изпея тази песен, която зная. Чакай да ти изпея „Цвете мило, цвете красно“, макар и сто пъти да я е изпял. На една сестра, която е неразположена, казах: „Ще пееш, за да оздравееш. Коя песен ще пееш? Ще пееш тази песен: "Зарадвала се е гората, гората и планината, че е изгряло Слънцето и я е стоплило със своята светлина.“ Аз превеждам: вместо думите „заплакала е гората“ турям „зарадвала се е гората и планината“. Като му кажеш „зарадвала се е гората“, той пита: „Как може да се зарадва гората?“ Ако му пеят: „Заплакала е гората“, той не пита. Той допуща, че гората може да плаче, а му се вижда чудно, че гората може да се радва. Гората нито плаче, нито се радва от човешко гледище, но от гледището на Природата, от вечното гледище, тя плаче и се радва. Планината е сбор от същества, които живеят там. Но мисълта тук е отвлечена. Планината може да служи и като символ. В Писанието се казва: „Реките плескат със своите ръце.“ Те нямат ръце, как ще плескат. Но все-таки, като има вятър, реката плеска, бучи. И морето някой път бучи, когато има вятър. А когато няма вятър, то е тихо.

Ти седиш и мислиш какво да правиш. Най-първо не знаеш защо си дошъл на Земята. Чувстваш, че живееш, че имаш някакво отношение, че Слънцето изгрява и залязва, че си на Земята, че Слънцето се движи. Но ти нямаш определена идея защо си дошъл на Земята. Вярваш в нещо си, но в съзнанието ти няма нищо ясно. В съзнанието ти седи една проста идея. Чувстваш, че трябва да стане някоя промяна в този живот, в който живееш, чувстваш, че имаш скука. И мислиш, че скуката произлиза от факта, че не си ял днес. И казваш: „Ако ям, тая скука ще изчезне.“ И вземаш хляб, сложиш го на трапезата и мислиш, че си разрешил въпроса. Но щом ядеш този хляб, и веднага се образува една противоположна реакция. Вместо да станеш деятелен, енергичен, ти си неразположен и казваш: „Я ме оставете малко да си почина на спокойствие.“

Питам: ако за пръв път стане този процес, ти ще се намериш в чудо. Почиваш си половин час, един час, или както вечерно време 7 часа, и си ободрен, но усещаш, че въпросът не е разрешен. Оная липса, която усещаш, я има още. И казваш: „Много малко ядох: една чашка с мляко с кафе и на обед три големи пиперки с месце и с ориз.“ Да кажем, че вие сте вегетарианец. Казват, че е позволено да се яде месо, че всички същества са дадени от Бога и че всичко е благословено. Апостол Павел казва, че който яде с благодарност, месо и всичко друго върви, но ако не ядеш с благодарност, не върви. Сега да оставим този спор – какво трябва да яде човек. Това е един патологически въпрос. Понеже човек се намира в едно патологическо състояние, то храната му е неестествена. Че човек яде месо, това е едно патологическо състояние. В това пък друго състояние човек яде месо. Един ден, когато човек излезе от него, тази храна ще бъде несъответна за него. Естествено е за гъсеницата да яде листа, но неестествено е за пеперудата да яде листа. Ти, докато си гъсеница, не можеш да бъдеш вегетарианец. Като станеш пеперуда, тогава ще станеш вегетарианец, плодоядец. Има аналогия. Най-първо човек трябва да се освободи от болезнените състояния. Всякога, щом имаш неразположение в духа си, това е едно патологическо състояние. А пък щом имаш разположение на духа си, това е естествено състояние, в което добиваш знание и мъдрост.

Та най-първо трябва да се учите да спазвате, да имате вашето естествено състояние – състоянието на Духа. Заражда се въпросът: "Как можем да го имаме?" Това естествено състояние е дадено у човека, от Бога е дадено, стига да не му препятствате. Не се изисква с цели експедиции да търсиш въздуха отнякъде и да го доведеш: той е около тебе, ти живееш всред него и само като си отвориш устата, само като кажеш една малка дума на въздуха: „Заповядай“, и той влиза веднага. Като си отвориш прозореца и кажеш: „Заповядай“ на светлината, тя веднага влиза вътре. Няма какво да я търсиш. Та казвам сега: трябва да се върнете към естественото състояние на Духа. Под думата Дух разбирам онези реални отношения, които съществуват между Първата причина и човека. Всеки един от вас трябва да знае защо е дошъл. Все има някаква причина. Който и да е от вас, ако отидете на гости някъде и ви дадат винце 20-годишно и пиете една чаша, две, три, четири, пет, вие ще заприличате на онзи турски бей, който отишъл при един български чорбаджия. Последният му дал вино: една чаша, две и пр., и най-после беят казал: „Чорбаджи, пее ми се!“ – И запял. После казал: „Играе ми се!“ – И станал и почнал да играе на кючек. Има нещо в него, което го кара да пее и да играе. Виното е упражнило известно влияние върху него – съзнанието му е потъмняло. Преди да е влязло виното, той разсъждава, че е срамота да пее, да плеска и да се кълчи, но като изпие виното, забравя хората и иска да играе и да пее. Питам: това пеене и това играене естествено ли е? После той ще заспи и след като се събуди, ще има друго състояние. Едното състояние е нездравословно, а другото – здравословно. След като си пил, какви ще бъдат последствията? Ако ти пееш „Заплакала гората“, какви ще бъдат резултатите. А ако пееш „Зарадвала се е гората, гората и планината“, ще има съвсем друг резултат. Ако отидете в дома на един весел човек, ще имате едно състояние, а пък ако отидете в дома на един човек, който има скръб, ще имате друго състояние. От първия дом сте благодарни, за втория дом ще кажете: „Аз съм много недоволен, че отидох там – стана ми криво.“

Защо отидохте в единия или в другия дом, трябва да знаете причините. Може би несъзнателно влязохте в единия или другия дом, а може би съзнателно. И резултатите ще бъдат различни. Та в човека има отношения, които са несъзнателни. Щом ядеш, ти ще имаш известни отношения. На какво ще уподобим яденето. Яденето е свързано с физическия свят. Три положения има в света: първо човек ще яде. Яденето – това е младенчество, това са младините в живота. Второ – ти дишаш: това е възрастният живот на човека. Трето – почваш да мислиш: това е съвършенството на човека. Ти като ядеш, в ума ти е идеята: „Аз съм дете, трябва да порасна.“ Щом ядеш, ти си вече дете. Щом дишаш, ти си вече възрастен. Щом почнеш да мислиш, ти си вече разумен. Ти ядеш и не знаеш защо ядеш. Ти дишаш и не знаеш защо дишаш. Ти мислиш и не знаеш защо мислиш. Яденето – това е външната страна на живота. Дишането – това е вътрешната страна на живота. А пък мисленето – това е целокупността на живота. Та животът има външна и вътрешна страна. Само като знаете тези две страни, ще разберете в какво седи целокупността. Целокупността на живота седи в неговото съвършенство.

Ние минаваме през процеса на младенчеството – яденето. Ще ядеш и във всяко ядене трябва да научиш нещо. При яденето ще имаш отношения. Най-простите отношения, които ще имаш с когото и да е във физическият свят, те са при яденето. При яденето ще трябва да се сдъвква храната. И ако не знаеш как да постъпваш, веднага ще почувстваш тежест в стомаха. И след един-два часа Природата ще уреди въпроса. Втори път ще усетиш пак тежест, трети път – пак тежест. Днес тежест, утре тежест – и лицето ти от валчесто ще се проточи, едната вежда ще отиде нагоре, а другата – надолу. Опасна работа ще дойде, ще се забъркат работите. Щом едната вежда отива нагоре, а другата – надолу, ако човек е търговец, ще фалира, ще осиромашее, ще изгуби стоката си. Ако е чиновник, ще го уволнят. Ако е майка и има деца, едното дете ще замине. Ако е праведник, ще изгуби правдата си, ако е религиозен, ще изгуби религиозността си. Това няма да го вземете буквално. По някой път лявата вежда отива нагоре, а дясната – надолу. А някой път – обратно. Щом наместиш веждите, това показва, че стомахът е уравновесен. Щом се изместят веждите, причината е долу, в стомаха. Причината е в симпатичната нервна система. Тогава може да се роди язва в стомаха, тумор в стомаха, рак в стомаха. Много работи могат да се родят. Значи нервната система е изгубила своята естествена топлина и вследствие на това стават тези деформации.

Онзи човек, който изгубва естествената топлина на тялото си, той е изгубил естественото положение на своите чувства. Любовта е взела обратно движение, взела е обратна посока в своето движение. Или казано на друг език: вие сте престанали да изпълнявате онези закони, които Бог е турил в света, и сте почнали да изпълнявате някои свои правила. Ти ги настаниш на мястото на Божиите закони и всичко тръгва наопаки. Вие казвате: „Какво трябва да се прави?“ – Ще възстановите правия ред на нещата, ще възстановите своите чувства. Киселите чувства трябва да престанат, защото има ли кисели чувства, има киселини в стомаха. Ще сдъвкваш добре храната. Няма да изгубваш топлината на стомаха си, няма да пиеш студена вода. Как се пие студена вода? Казал си някому горчива дума – ти си пил студена вода. Вие пиете студена вода във физическия свят, в Духовния свят или в Божествения свят. Ако съвършеният напусне своето съвършенство, а той е свободен да го напусне, тогава какво ще стане? Ако има един цигулар, който свири много хубаво, и му дадете десет чаши от 20-годишно вино, той няма да може да свири така хубаво – ще почне да му трепери ръката. Същото е и при пианиста – той ще свири, но ще има много голямо скачане на ръката. Аз съм гледал много пианисти, които свирят, но нямат тази техника, няма преливане на тоновете, няма преливане на ръцете. Те не мислят. Трябва да има три неща: форма, съдържание и смисъл в онова, което правиш. А пък това не може да се постигне, докато ти не мислиш.

Всеки един човек има отношение към Бога. Това е вътрешната страна. Но ти това не го съзнаваш и за да те застави Бог да поправиш своите отношения, Той те възпитава. Имаш и външни отношения към твоите ближни. Ти мислиш така: „Живея много добре.“ Но почваш да забелязваш, че хората спрямо тебе във външния свят не се отнасят добре. Отвън има вече някои противоречия в живота ти. На какво се дължат те? Ако ти не свириш хубаво на една музикална публика, тая публика ще бъде недоволна и ще каже: „Изгубихме си времето, не искаме такова свирене.“ Ти ще кажеш, че те са невежи. Тези хора са недоволни, понеже не си предал музиката, както трябва, не си пял или не си свирил добре. И ако хората са недоволни от тебе, твоите отношения към Бога не са прави. Каквито са нашите вътрешни отношения към Бога, такива са и външните отношения на Бога към нас. А пък външните отношения на Бога към нас се изразяват чрез окръжаващите около нас. И понеже Господ е по-добър от нас, то онова, което ние правим отвътре, Той няма да го направи, но ще направи онова, което майките правят със своите деца. Детето обича да хапе. Щом детето я ухапе, майката хване детето за ухото и почва да го стиска. То стиска и тя стиска. И детето си отваря устата и изревава. После детето, ако пак я ухапе, майката пак стиска и детето почва да разбира, че не трябва да прави така. Детето може би несъзнателно прави така. Някой път го сърбят устата и то захапва майка си, за да се уталожи неговият сърбеж. Но майка му му казва, че то няма да уталожи така своя сърбеж. Майката иска да му каже, че между стискането и захапването на цицката от детето и стискането на ухото има известна връзка.

Вие казвате, че отвън има нещо криво. Казваш: „Моля се на Господа и не минава.“ Но да се молиш – това е духовен процес. След като си се молил, ти трябва да направиш нещо. Който се е молил, той диша, а пък след като дишаш, трябва да мислиш. Да допуснем, че един човек те мрази. Какво трябва да правиш? – Няма да го мразиш. Имаш да му даваш 500 или 1000 лева и не му ги даваш. Ти казваш: „Той ме мрази.“ – Имаш да му даваш и си забравил това. Иди и му върни парите с лихвите и му се извини, че си забравил. Ти казваш: „Той не може ли да мълчи, за Бога да го направи.“ – Че същото правило важи и за тебе. И ти не можеш ли за Бога да му върнеш парите и да му се извиниш. Той е чакал, чакал: колко години трябва да чака? Природата никога не чака. В Природата няма никога чакане: казано и свършено. А пък в нашия свят нещата могат да се отлагат. В Природата няма никакво отлагане. Като намислиш, трябва да го направиш. Да го направиш след една година – не! Сега, сега трябва да го направиш. Каквото кажеш, да го направиш в момента, а не по-късно, както на пазаря купуваш „аржан конте“. Аз ще направя нещо от любов към тебе и ти в същия момент ще направиш нещо от любов към мене. Ако ти не си готов да направиш нещо от Любов, тогава иде законът на „аржан конте“. Ти казваш: „Искам да ме обичаш.“ – „Мога да те обичам, но искам и ти да ме обичаш. Плат ще ти дам, колкото искаш, но добрите платове са скъпи – ти ще платиш, колкото аз искам. Аз ще ти дам какъвто плат искаш, но ако не излезе добър платът, ще го върнеш. Но колкото струва, ще платиш.“ Важни са отношенията на моята мисъл, на моите чувства и на моите постъпки. Това е същественото в дадения случай, а не онова, което ти давам. Не външният предмет, но онези мисли, чувства и постъпки, които влагам, те образуват вече едно отношение с другите.

Някой път евангелистите казват: „Да обърнем някого към Бога!“ Какво значи да обърнеш някого към Бога? Как ще го обърнеш? Ако на ангросистите не си дал стока, как можеш да имаш тяхното доверие. Ти искаш да обърнеш някого към Бога. За да го обърнеш към Бога, трябва да му дадеш най-хубавата стока. Ти трябва да му покажеш най-добрия метод, най-добрия път. Този човек е загазил. Трябва да го въведеш в един нов живот и той да е благодарен, че си го въвел в този път. И ще се образуват тогава известни отношения. Един човек е съгрешил. Защо е съгрешил? Той е влязъл в известни отношения с дявола. И дяволът все го лъже.

Някой път ти си разположен, а някой път си неразположен и не можеш да си обясниш това. Къде се крият причините? – Причините се крият в самите нас. Не че ние самите сме причината, но ние възприемаме тези влияния отвън и не сме ги проверили. Например как ще определите чувството на Любовта? Толкова време говорим за Любовта. Кои са отличителните черти на Любовта? Отличителната черта на Любовта е Животът, добрият живот. Щом Любовта дойде в човека, по какъвто и да е начин той ще почувства една вътрешна свобода, след това ще почувства едно желание за движение, едно желание да изучава нещата. Любовта е, която дава подтик, освобождава човека от онова стеснително състояние, което той има. Ние казваме, че няма кой да ни обича. Не че няма кой да ни обича, но ние няма кого да обичаме. Ти казваш: „Още не съм срещнал този, когото да обичам.“ – Тогава има Един, Когото да обичаш. Бога ще обичаш! Там е тайната на живота: да обичаш Този, Когото не виждаш. Майсторлъкът е там. Този, когото виждаш, това е една форма.

Какво представлява сега тази форма? Това е една сянка на нещата. Казвате: „Много хубав е този образ.“ Но какво представлява образът? – Това е някаква идея. Реален не е той, – реалното съм аз. Реално е това, което в мен мисли, което проектира. Какво показва тази картина. Не е съвършена тя. В духовния свят на този човек има известна аномалия. Доста аномално е сложена устата му. Вие седите и си стискате зъбите. Защо ще ги стискате? Или седиш и си стиснал юмруците. Какво искаш да кажеш с това? Вземаш една ябълка и я стиснеш, държиш я. Но най-после оставиш ябълката някъде. Каква нужда имаше да си държиш ръката стисната? Или си стискаш ръката и казваш: „Аз ще му дам един удар!“ Ти ще му дадеш един удар, но и той ще ти даде един удар, както боксьорите. Казваш: „Ще му дам да разбере!“ Но и той ще ти даде да разбереш, като ти даде два удара за един твой удар. Тогава казваш: „Не си струва това.“ Ти му казваш една обидна дума, а той ти казва две. Ти казваш: „Много ме обиди.“ Гледам, че един човек боледува. Ходи и пъшка: „Ох, Господи, ох!“ Казвам му: „Какво ти е?“ – „Много страдам.“ – „Ако оздравееш, как ще живееш?“ – „Добре ще живея.“ Помогна му и след като оздравее, гледам го – един ден псува другите хамалски. И като ме видя, изведнъж ни лук ял, ни лук мирисал. И му казвам: „Така не минават тези работи. Пак ще кажеш: „Олеле, Господи!“

Спазвайте вътрешните ваши стремежи. Силата на човека седи в онзи стремеж, в естествения стремеж. Бог всякога има едно желание да се прояви чрез нас. Той може да се проявява и вън от нас, но у Него има желание да се проявява и чрез нас. И когато ние спираме този Божествен импулс, когато Бог иска чрез нас да се прояви, тогава идат нещастията. И всички нещастия на хората произтичат от спирането на този процес. Това е един много деликатен импулс, най-благороден, възвишен. Един импулс има у Бога: да се прояви чрез тебе, чрез твоя ум, чрез твоите чувства и постъпки. И ако ти реагираш, оттам започват всичките човешки нещастия. И у първите хора, и у сегашните хора причината на нещастията е все една и съща. Ти туряш една малка спънка и тогава стават всички подпушвания и отвън идат външни реакции. Всички външни реакции във физическия свят се дължат на това малко подпушване в живота ти. Ти казваш: „Деца имам, жена имам – да се уредя, че тогава ще проповядвам на света.“ Каквото и да проповядваш, докато ти не уредиш тези възвишени, вътрешни, деликатни отношения в тебе – да даваш ход на тези Божествени импулси отвътре, дотогава не можеш да имаш успех в света. Успех можеш да имаш, когато ти и Божественото в тебе сте заедно.

Ти казваш: „Как ще стане това?“ – Ще учиш, това е цяло изкуство. Някой цял ден казва какво са казали този или онзи. Цял ден ходи да събира новини и вечерта почне да ги разправя. Че ако ти целия ден като някой вестникар събираш новини, защо целия ден да не възприемаш от това, Божественото? И тогава иде онзи атавизъм. Атавизъм се нарича повторението. Всяко по-силно чувство има надмощие над едно по-слабо чувство. Дойде един човек и казва някому: „От любов не можеш ли да ми направиш една услуга?“ Той казва: „Не мога!“ Първият му казва: „Ще ти дам 5 000 лева.“ – „Не мога.“ – „Давам ти 20 000 лева.“ – „Не мога.“ – „Давам ти 40 000 лева.“ – „Не мога.“ Като му дадеш 100 000 лева, онзи казва: „Мога сега да ти услужа.“ Иска някой да ми услужи. Трябва да му дам нещо за мен. В Природата съществува закон за обмена. Трябва да правим разлика между възможности, които са от Бога, и моите отношения към Бога. Аз мога да спазвам твоите отношения към Бога, но възможностите не са в моя власт. Те са в Божията власт. И ако моите отношения към Бога са правилни, то ще се изявят и Божиите възможности към мене. И Бог ще ми съдейства. И Бог ще извърши за тебе това, което ти не можеш да извършиш. През целия наш живот Бог извършва това, което ни е нужно. Че в онзи процес на храносмилането, на дишането, на мисленето в тебе участват Божествени сили. Ти казваш: „Аз мисля.“ – То ти не си, който мислиш – това са Божествени възможности, които работят в тебе. А пък ти си само зрител на Божественото. Но това зависи от твоите отношения към Бога. А твоето отношение към Бога значи просто да имаш един стремеж: да обичаш Бога и да имаш едно вътрешно състояние: да се вслушваш в Неговия глас, да се учиш, да слушаш Божественото отнякъде. Това е достатъчно. Ти седиш и се вслушваш една минута, половин час, и си готов да тръгнеш в тази посока, отгдето иде гласът. Но ако ти не се мръднеш от своето място, за да отидеш в тая посока, тогава ще се изменят условията.

Писанието казва: „Които Ме търсят не само един ден, но постоянно, ще Ме намерят.“ Писанието казва на друго място: „Бог казва: търсете Ме, докато Съм близо.“ Или казано другояче: обичайте Бога, докато можете да Го обичате. Или да го преведа на вашия език, на човешкия език: яж храната, докато е прясна, а не след като почне да ферментира, след 3-4 дена. Яж плода още като го откъснеш от дървото, не го оставяй, свърши си работата с него. Не оставяй плода да изгние. В Божествения свят нещата не се отлагат. Ти казваш: „Аз ще си помисля.“ По човешки можеш да отлагаш, колкото искаш, а пък по Божественому никакво отлагане да няма. И всичките наши погрешки седят в това човешко отлагане. Ти казваш: „Чакай да си помисля.“ И Господ казва: „И Аз ще си помисля.“ И понеже Господ разполага с повече време, то кой ще победи? Ако бедният и богатият водят война, кой ще капитулира в края на краищата – ситият или гладният? Гладният ще капитулира. Даже и дяволът, който е бил толкоз силен, след като са употребявали много методи за неговото възпитание от Невидимия свят, като са го подложили на диета, на пост, той е капитулирал. И дяволът чувства, че трябва да има някой да го обича. И като лишат дявола от Любовта, той капитулира. Капитулира по единствената причина, че на всички онези, които са били групирани около него и на които той е заповядвал, Бог е отстранил тяхното влияние и тогава дяволът казал: „Каквото Ти кажеш – ще изпълнявам Волята Ти.“ И дяволът сега от немай-къде изпълнява Волята Божия. Вие може да изпълните Волята Божия по два начина: по първия или по втория начин. Ако я изпълнявате по втория начин, това е човешкото.

Един български чорбаджия купил един джигер на един беден човек и му го дал и вървели заедно. И като вървели, казвал на хората: „Този е беден човек, купих му един джигер.“ И най-сетне онзи излязъл от търпение, хвърлил джигера по главата на богатия и казал: „Вземи си джигера.“ И ние ще направим едно добро и ще кажем: „Тоя джигер го купих за този беден човек.“

Трябва да имате прями отношения към Бога, за да се поправят работите ви. Непременно трябва да се върнете към първото положение, да се вслушвате в този, тихия глас на Бога вътре. Тоя закон е еднакво задължителен за всички същества, според степента на тяхното разбиране. Тези същества вървят все по едни и същи закони. Това е една обширна област. Един човек може да има две отношения. Той може да бъде добър или лош. Може да те обича или може да не те обича, може да бъде честен или безчестен. Може да бъде здрав или болен. Нещата, когато вървят по права линия, имат само две отношения. А пък нещата, когато вървят по една плоскост, имат четири отношения. Това е вече един съвсем друг свят. Две отношения – това е светът на правата линия, праволинейният свят. А пък четири отношения е светът на плоскостта. Плоскостта е създадена от много прави линии. В линията има само една възможност – на Добро и зло, а пък в плоскостта има много такива възможности. Ако живеете в един праволинеен свят, вие ще направите само една погрешка, но ако живеете в един свят на плоскостта, има възможност да направите хиляди погрешки, но има възможност да направите и хиляди добрини. Значи светът на плоскостта е свят на възможности за много погрешки и за много добрини.

Аз считам индивидуалния живот за праволинеен живот. Имате само две възможности: или да бъдете добри, или да бъдете лоши. А плоскостта – това е едно общество. Какво нещо е кубът. Трябва да направите един превод на езика на Природата. Кубът има три измерения. Какво са трите измерения? Да кажем, че вие сте в един праволинеен свят. Как ще се примирите с онзи, който иска Правдата? – Вие ще му платите онова, което той ви е дал. И ще се уреди въпросът. Но идва сега друго. Представете си, че вие сте му казали една обидна дума. С това вие сте му дали нещо и с това, което сте му дали, вие сте го обидили. В първия случай той ви е дал и вие му давате. Процесът е външен. Той ви е дал пари и вие му ги връщате. А пък във втория случай, като сте го обидили, вие сте му дали нещо и вие сте виновен. Той се е обидил. Вие искате сега да се поправите. Как ще поправите работите, когато някой ваш приятел е обиден от вас? (Ще се извините.) Как се извинявате? Трябва да направите превод. Трябва да вземете един пример от физическия свят и да го преведете, та да стане ясна идеята за примирението. Всякога примирението вие не го правите, както трябва. Само отгоре-отгоре го замазвате и онзи мисли, че вие сте се примирили. При примирението трябва да се изправи коренно една погрешка и да не останат вече никакви следи от тази погрешка. И нещата да тръгнат в естествения си ред. И ако те не тръгнат в естествения си ред, ще се образува една вътрешна аномалия. Ако една крива ваша постъпка не я изправите, както трябва, това ще роди една аномалия, някоя извратена форма. Защото всяка лоша мисъл, която е във вашия ум, ще се отрази върху вашата симпатична нервна система, а после ще въздейства оттам върху вашето храносмилане и след 5-10 години ще се яви някоя язва във вашия стомах. Това са твърдения сега и трябва да се направят наблюдения. Всички трябва да правите опити.

Сега аз ви похвалвам в това, че сутринта ставате рано, за да дойдете тук. Това е една хубава черта. В това проявявате точност. Някой път забравям да си навия часовника и виждам, че вие идете навреме, а моят часовник е останал половин час назад. Вие значи коригирате моя часовник. Точни сте. И колко години трябваше да се минат, за да образувате този навик. Най-първо имахте мисълта сутринта да станете ли, или не, най-сетне си образувахте този навик да станете рано. Имате едно чувство, което ви казва, че все-таки ще получите нещо, като станете рано.

Трябва да дойдете до прями отношения към Бога. Човек, като разглежда вътрешния си живот, трябва да види, че няма никакво противоречие. Най-първо той ще се научи да няма никакви противоречия в душата си и да се научи Божественото да функционира вътре в него. Да сте като тиха вода, в която се отразяват нещата. И водата да не е размътена. Прями отношения към Бога са тези, при които имаш едно будно съзнание, при което отраженията от Божественото в тебе стават правилно. Божественото може да се отразява тогава ясно в тебе. И тогава Божественото ще упражнява влияние върху нашия външен живот, върху здравето, после върху ума, сърцето и волята. Животът ни ще тръгне напред, когато чуем тихия глас, когато правилно възприемаме Божественото. Това е философия. Този език на Природата не е лесен, но не е и мъчен. Всички неща в човешкия живот трябва да ги превеждате, да се научите какво е езикът на Природата. В този език на Природата ти не можеш да кажеш нещо, без и да го направиш. Ти казваш: „Човек трябва да бъде добър.“ Но какво нещо е добър човек, не можете да дадете определение. Ти ще направиш постъпката и като я направиш, никой няма да те пита добър ли си, или не. Бог е във всяка една Своя дума. Словото е живо, понеже Бог е вътре в Словото. Ако ти не можеш да обикнеш Бога, не можеш да имаш тези правилни отношения.

Та първото сега е да се научите да направите една връзка. Вие казвате: „Как да направим връзка?“ – Ще дойде нещо обективно в тебе. Ти няма да се мъчиш да правиш крушата, а само ще я опиташ. Като дойде Божественото, ти ще Го оставиш да даде своя плод, а ти само ще опиташ Божественото. Ти само ще вкусиш плода и ще кажеш, че е много сладък, много хубав. До това трябва да се домогнете. Докато вървите по пътя на света, не можете да дойдете до езика на Природата. Това е човешкият език, това са човешки методи. В Божествения свят те се изключват.

Отче наш

Четиридесет и осма лекция на Общия окултен клас

12 септември 1934г., София, Изгрев