от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==НОВ ПОЗДРАВ== <em>Добрата молитва</em> <em>Красив е животът</em> Напишете по една приказка за царев...)
 
 
Ред 1: Ред 1:
 +
[[Общ Окултен Клас]]-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА  ([[1942]]–[[1943]])
 +
 +
[[КНИГА: Факти, закони, принципи, том І]]
 +
 
==НОВ ПОЗДРАВ==
 
==НОВ ПОЗДРАВ==
  

Текуща версия към 19:04, 12 февруари 2012

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (19421943)

КНИГА: Факти, закони, принципи, том І

НОВ ПОЗДРАВ

Добрата молитва

Красив е животът

Напишете по една приказка за царевицата как се е сприятелила със свинята. Напишете една приказка как царевицата и свинята са се сприятелили. Каквото на вас ви дойде на ума, напишете. Ще кажете: „Сега на стари години приказки да прави?!“ Царевицата доста хубаво име има. Свинята не е лоша, защото в свинята няма Ш-то, но е материалистка, много обича живота, много обича удоволствията. Тя много обича да живее. Като хванат свинята, квичи тъй, че на два километра можеш да слушаш квиченето: „Оставете ме да живея“. Ако искате да оценявате живота, трябва да се занимавате със свинския живот. Хубаво е по някой път да мислите за свинята. Като мислиш, помисли за сланината, добре облечена е. Тя като иде, изяде семената. После, те са много солидарни. Хубави черти имат свинете. Като хванат някое прасе, то като заквичи и всичките квичат, да му помагат. Трябва да оставиш прасето да бяга. Голяма солидарност има между тях. Свиня на български; сваин* – английски (swine); на френски как е – пор; на турски – домус.

После пишете за какво мислят старите и за какво мислят младите. Характерното. За какво мисли старият някой път? Някой път старият какво го интересува? Най-същественото, което интересува младия. Направете наблюдения, мислете. Ако идете зимно време в студените места, вие ще се запознаете с шубите. Ако отидете в тропическите места денем, ще се запознаете с тънките дрехи. Всяко място изисква свое облекло. Всяка епоха изисква своя мисъл.

Сега вие седите и казвате: „Устаряхме“. Какво значи устаряхме. Най-първо слогът У показва, че не съм вдигнал толкова, колкото мога да дигна. У това значи. Вторият слог значи, не мога да светя както едно време. Едно време светех, сега фитилът ми е малко повреден. Старият казва: „Едно време ходех прав, сега съм наведен. Едно време по-бързо вървях, сега по-бавно, не тропам, не смущавам хората, да не ги събудя. Като дете тропах“. Трябва да намерим добрите страни на живота. Какво значи да живее човек?

Колко ъгъла има всичко? Шест ъгъла. В тия ъгли се изучава стремеж към Бога какъв трябва да бъде. Нагоре. Изучава се също и стремежът към Земята, какъв трябва да бъде. Не е лошо да имаме земен стремеж. Най-долният живот е отражение на светлината, която отгоре слиза, отразява се, връща се към Небето. Изучаваме горната светлина и долната светлина, изучаваме и светлината, която показва страничните въпроси. Най-първо, като човек ти си млад. Като млад как трябва да се поставиш и като стар [как] трябва да се поставиш? Недоволен си. Защо си недоволен. На стария му липсва нещо. Липсва му топлина. В стария има много топлина, изсъхнал е и влага му липсва. На всичките стари хора им липсва чувствование. Отрицателни чувства имат, казват: „Остаряхме. Тези деца правят каквото искат, не мислят заради нас. Едно време ние това направихме, онова направихме, никой не ни признава.“ Писателят, ако е стар, казва: „Толкоз книги написах, неразбран свят. Не оценява.“ Ако е някоя стара баба и тя е от всичко недоволна. Питам ви: защо остаряхте? Кой ви даде правото да остареете? За да остарееш, трябва да имаш позволение. За да станеш млад, трябва да имаш позволение. Вие остаряхте без позволение. Кой ви даде правото да остареете? Кажете ми. Онези от вас, които сте остарели, кой ви даде правото да остареете. Где ви е дипломът, че сте остарели. Стари сте без да сте свършили, без образование сте. Някой от вас казвате: „Млади сме“. Вие сте пък невежи. Старите не са свършили училище, пък вие не сте постъпили. Млад човек наричам онзи, който влиза в училището. Стар е онзи, който свършва училището. Някой няма диплом, пък казва, остарях. Вие сте стари хора без диплом. Вие се заблуждавате, че сте стари. Ако аз ви туря една стара маска, вие остарявате ли? Казвате: „Остарял е този човек“. Вярно ли е? Не сте ли дегизирани, играете роля. Не е хубаво така, лицемерие е. Турил си стара маска и казваш, остарях. С маски стари хора не признавам. Да си остарял, но на свят. Казвате, бръчки има. Маските имат бръчки. Ама ръцете са набръчкани. Това са ръцете на маската. Защо старите са недоволни? Заболи те кракът, ти никога не си милвал крака си. Ще помилваш крака си, ще кажеш: „Колко много те обичам, ще ме извиниш, че досега не съм те милвал“. Щом те заболи крака или коляното, вземи топла вода, измий коляното. Измий го сутринта, по обяд и вечер, три пъти на ден и ще кажеш: „Ще ме извините, аз съм на ваше разположение, да ви служа“. Заболи те хълбокът, ще го помилваш, ще му кажеш: „Толкоз години си ми служил, аз нищо не съм направил за тебе“. Ще го помилваш. Ти казваш: „Е, хълбок“. Ще имаш уважение, той работа е свършил заради тебе. Вие мислите за разни работи, за оня свят – какъв е оня свят, ангелите какви са. Ние си представяме ангелите като хора, но съвършени, красиви, подвижни, работливи. Ангели още няма стари. Те са все млади, с красиви лица, готови за работа.

Сега на вас ще ви дам, искате не искате – със закон, пръв път ще приложа един закон. Цяла седмица ще си измивате краката и ще ги помилвате. Ще кажете: „Заповядано ни е, трябва да изпълним закона, трябва да ви измием, да ви обичаме. Ако не искаме да ви обичаме и да ви мием, глоба има, който не слуша“. Ще вземете топла вода около 40-45 градуса, ще ги измиете хубаво и ще си легнете. Ще кажете: „Господи, благодаря ти, че можах да си измия краката тази вечер“. Туй ще го направите за Господа. За първи път ще си измиете краката за Доброто и ще кажете: „Благодарим, че можем да ви услужим. Ние ще ви услужим за голямото Добро, което сте ни направили“. Сега казвам, ще го направите по закон, но с Любов. Някой път не ви се ходи някъде, но като обичаш, заради Любовта, отиваш. Любовта те принуждава. Веднъж гледах как една крава, Любовта я беше принудила да тича. Гледам една кола, талига с два коня, конете тичат, карат каруцата и кравата без да е вързана и тя бяга по колата. Препуска колкото може и кравата като конете. Казвам си: „Какво бяга тази крава?“ Телето ѝ турено на колата и тя тича за телето си. Има нещо, за което тича. Ние трябва да тичаме за нашия идеал, който е турен на някоя каруца, върви идеалът ни. Тя не казва: „Да върви накъдето иска“ – но тича по телето си. Казва: „Мое е това теле“.

Аз слушам, отдавна се прочух. Откак се научих да слушам, много работи научих. Като слушам, научих се добре да ям. Като слушах, научих се добре да спя. Като слушах, научих се добре да работя. Като слушах, научих се добре да чета. Сега съм просто учен човек. Ако не бях слушал, учен не щях да бъда. Слушах професора като говори, слушах оратора какво говори, слушах баща си, слушах майка си, братята си, слушах вятъра като пееше, слушах Слънцето като грееше. Като ми говореха всички тия, научих се.

Тази правата линия, вертикалната, тя е на живота, значи човек трябва да бъде справедлив, да има отношение. Перпендикулярът, който има отношение към Слънцето и към Земята. Оттам ще започне всичката ти деятелност. Най-първо ще имаш отношение към Бога, после към периферията, защото тази линия е диаметър, това са два радиуса, които изхождат от един определен център. Що е крива линия? Безброй прави линии, които излизат от центъра, имат еднакво отношение, еднакво разстояние и образуват кривата линия. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Що е крива линия? Да минеш по един път на най-малките съпротивления. Що е права линия? Да минеш по пътя на най-големите съпротивления. Няма по-голямо съпротивление от правата линия. Затуй не може да бъде тя голяма, много енергия се харчи в правата линия. Искаш да бъдеш справедлив. То е малко пространство, но [до]като го изминеш е доста уморително. Само Господ върви по права линия. Правият път за нас е невъзможен. За нас е възможен тесният път. Казва се – има два пътя, единият е тесен, а другият широк. По правия път е само за Мъдростта. Мъдростта върви по правия път. Той е труден път. Та казвам: когато вие искате да разрешите мъчни въпроси, то е правата линия. Вие искате да знаете какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Да ядеш. Какъв е смисълът на живота? Да дишаш. Какъв е смисълът на живота? Да гледаш, да слушаш, да ухаеш, да говориш, да ходиш, да спиш, да ставаш, да пееш, да играеш, да се събличаш, да се обличаш, да се караш, да мислиш, да биеш – милиони работи има. Като набиеш човека, е хубаво; като го милваш, е хубаво; като го нахукаш, е хубаво. Всичко е хубаво, ако си добър; ако си лош, всичко е лошо. Защото, ако ръцете са ти кални и най-хубавия предмет, който имаш, ще го окаляш. Ако ръцете ти са чисти, каквото пипнеш, ще бъде чисто. Ако ти си чист, ще избереш най-хубавите работи. Най-първо изберете да бъдете благодарни за живота, който ви е даден. Вие казвате: „Тежък е животът“ – понеже нямаме този перпендикуляр, не сме перпендикулярни към периферията на живота, към онова, което Бог е създал. Ние сме си създали една наша теория за живота – [на] нашите деди и прадеди: „Лош е животът, лош е животът“. Има нещо лошо в живота – значи материален е станал. Лошият живот е станал материален, животът има несгоди. Сега имате 250 грама хляб – лош е животът. Но 250 грама като го пипнеш веднъж, ще стане 500 грама, ще го удвоиш. Втори път като го пипнеш, ще стане килограм, пак ще се удвои. Трети път като го пипнеш, ще стане 2 килограма, двете кила като пипнеш ще стане 4 кила, четиритях ще станат осем, осемтях ще станат шестнадесет. Но трябва да знаеш как да пипаш. Я виж цигуларя как знае да пипа цигулката. Един цигулар като свири една вечер, знаете ли колко взема. Той взема толкоз, колкото един български чиновник за една година, а някой път и два пъти повече. За една вечер му плащат 60 000 лева, само защото знае как да пипа ръчката на цигулката. И вие ако знаете да кажете една дума на място, ако идете при някой болен и знаете как да говорите, навреме да отидете при болния и ако знаете какво да му кажете, той може да оздравее. При болния ще отидете не когато е облачно, но когато Слънцето изгрява. Аз казвам: „Ще станеш от леглото, както Слънцето изгрява. Стани!“ – и той става. Ще оздравее, нищо повече. Както Господ заповядва на Слънцето и то Го слуша да изгрява, така Господ ти заповядва да станеш, да изгрееш и да благодариш на Бога. Но въпросът е да знаеш как да кажеш и кога да кажеш. Не когато е облачно, а когато Слънцето изгрява, ще отидеш при болния. Когато залязва няма да ходиш. Когато е облачно, няма да ходиш да лекуваш, а когато е ясен денят. Нека болният почака. В тия всички неща има изключения. Най-първо да се научите на една права мисъл. Да кажем, ти си неразположен. Търсў един метод. Кажи си: „Неразположен съм, но защо съм неразположен? Печатах една книга, пък не се продава“. Щом не върви с продажбата, виж да не си турил някаква висока цена. Някой се оплаква, че не му върви продажбата на книгата, пък той турил цена 250 лв. Щом не върви, намали с 50 лв., цената да стане 200 лв. Ако пак не върви, намали я с още 50 лв., да стане 150 лв. Пак ако не върви, намали я с още 50 лв., да стане 100 лв. Най-после като намалиш на 50 лв., ще тръгне. Пък ако искаш да върви още повече, намали я на 10 ст. Тогава ще тръгне. Ти искаш книгата да върви, пък искаш и пари да ти донесе тя. Нека върви книгата, да е с 10 ст., пък нека и със загуба да се свърши. Нека тръгне книгата ти. Искаш книгата да върви, да се подигне тази книга. Ти искаш да кажеш: „Този човек пише хубаво“. Като е евтина книгата, тя ще се прочуе. Пък ти искаш, ти да се прочуеш. Книгата ти да се прочуе, евтино е продадена книгата, хубаво е написана и да започнат да говорят хората хубави работи за книгата. Сега всички правите тази погрешка – искате хората добре за вас да говорят, а вие сте на кривия път. Най-първо вие ще напишете книга на Бога, хубаво написана да е и тази книга продайте много евтино. Че като прочетат хората да кажат: „Много евтина книга, такива богатства писани, как досега не сме знаели тази книга“. Нека се прочуе Господ в книгата и след туй да дойде вашето прочуване. Вие турите 300 лв. на книгата – но приложете закона не буквално. Да се прочуе във вас Доброто, да се прочуе във вас Любовта, да се прочуе във вас обичта, да се прочуе във вас милосърдието, пък вие после да се прочуете като Драган, Стоян, Петко. Най-после да пишат за вас. Вие ще подпишете това, което хората казват, че и вие сте съгласни с него. Ще потвърдите, че всичко, което хората казват, е така. Ще кажете, че и вие сте съгласни с тази книга, както е написана. Аз научих от хората такива хубави работи, вие още не сте прочели книгата. Станеш сутрин, неразположен си. Вие нямате метод. Тия работи, които ви казвам, са за вас, не ги разправяйте навън. Човек, който разправя нещата, които не е заучил, той губи. Значи първо работете. Дадат ти хляб, яж от него, каквото остане, дай на хората. Хлябът преди да си го опитал, не го давай на хората. Туй, което ти си опитал и което не можеш да изядеш, него дай. Станеш сутринта, неразположен си. Искаш да започнеш един живот с Любов. Ако искаш да знаеш, че Бог ти е дал живота на тебе, приеми го. Помисли, че Бог ти го дава. Дишаш. Кажи: „Благодаря ти, Господи, за Любовта, която Ти ми даваш“. Че ти като поемеш въздуха, то е Любов. След като държиш въздуха и го изпратиш навън, кажи: „Благодаря Ти, Господи, за въздуха“. Този въздух като си го оценил, очистил те е въздухът, и той като излезе навън, тури му една цена и кажи: „Господи, благодаря Ти за въздуха, който Ти ми даде“. Мислено ще кажеш туй, вътрешно ще говориш, когато поемаш въздуха. Когато издишаш, ще говориш гласно – „Благодаря Ти, Господи“. На този, нечистия въздух, ще туриш една цена, той ще отиде по цялата Земя. Ще благодариш на Господа за живота, който влязъл и излязъл от тебе. Ти станеш сутрин, приличаш на изгубена Станка. Приеми една хубава вдишка в себе си и като погледнеш, срещни някой човек, някоя красива мома и виж как Господ я създал, какво свежо лице има. Кажи си: „Аз бих желал така да бъда“. Прочети някой автор, писал нещо хубаво. Виж някой художник, нарисувал някоя хубава картина. Виж някой човек, има хубава дарба. Нещо хубаво излиза от погледа му. Излез вечерно време и погледай небето, виж какво Господ е създал, погледни някоя звезда. Ние сега седим и казваме: „Лоши времена настанаха“. Свили сме се. В какво седи лошото? Лошото седи в една неразбранщина. Новият живот, новата култура в какво седи? Новата култура започва с Любовта. Да признаеш, че Божията Любов влиза и ти я оценяваш. Ти започваш да живееш според нея. В новата Любов най-първо ще мислиш за Бога. В новия живот на второ място ще мислиш за ближния си, в новия живот на трето място ще мислиш за себе си. После пак за Бога, пак за ближния, пак за себе си. В стария живот беше обратното – най-първо за себе си, за ближния си, и Бог беше на опашката. Имаме този резултат. Сега ще обърнем – най-първо за Бога ще мислиш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа. Ще мислиш за ближния си като за себе си, и най-после ще възлюбиш себе си. Ще възлюбиш себе си тъй, както си възлюбил Бога и ближния си. Знаете ли какво значи да възлюбиш Господа с всичкото си сърце? И да възлюбиш най-после себе си, както любиш Бога и ближния – вече имате едно обективно знание за Любовта. И себе си да възлюбиш както любиш Бога, както любиш ближния си. По два начина ще любиш себе си. Човешката душа при такава една Любов възраства. Любовта към Бога, това е положителното, което приемаме. Любовта към ближния, това е, което изразходваме, резултата, който възприемаме, от него се храним. Щом възлюбиш Господа и ближния си и себе си да възлюбиш, както Бога и ближния – то ще бъде храна за душата. Само от тази храна душата ще просветне и ти ще бъдеш радостен и весел. Аз да ви дам един образ. Представете си, че носите един блок студен лед от дясната страна, а от другата страна носите нещо много горещо, което се допира до тялото. Каква опитност ще имате? От едната страна ще изстинете, а от другата ще изгорите. Туй е, което е вътре. На един лявата ръка е изгоряла от горещината, а на друг дясната е измръзнала от мраз. Чудят се защо. Кой ги кара да носят толкова горещо от лявата и толкова студено от дясната? Кой ги кара да мислят, че животът е лош? Вие сте повярвали във вестникарските новини. Спомням си в Балканската война, когато българите превзеха Одрин, много сутрини наред пишеше: „Одрин превзет“. На другия ден: „Одрин не е превзет“. И аз четох 60-70 пъти: „Одрин е превзет“ и „Одрин не е превзет“. Проверете – превзет ли е или не е превзет. Ако е превзет, е превзет. Туй, което станало, е станало. Като кажеш: „Аз искам да любя“ – вие трябва да знаете откъде да започнете. Най-първо намерете едно цвете, не отивайте да любите хората, за там не сте. Намерете някое цветенце, което е цъфнало: „Много ви обичам“. Усмихнете се, оставете туй цвете. Ако кажеш на някой човек: „Много ви обичам“, той ще каже: „Дошъл да ми разправя, че ме обича, долапи* да ми прави“. Ние сме хора на безверието. К­жете на една публика думата Любов. Казва: „Какво казва?!“ К­жете им пожар – всички стават на крака. При Любов всички сядат. За мен пожар е динамична дума.

Искам сега вие, които мислите, че сте остарели, да ми кажете защо сте остарели. Зная, че има 24 старци в Небето. Но те знаят защо са остарели. Вие играете ролята на тия 24 старци, но не знаете защо сте остарели. Ако един учен по естествените науки, ако той е доктор по зоология, носи докторска титла, той трябва да разбира живота на всичките животни. Ако той не знае живота на животните, какъв доктор е той. Вие сега казвате: „По Любов“. Но вие какво знаете по Любовта. Веднъж, дойде при мен доста набожен човек, много честолюбив. След като ми се оплаква, че хората са непризнателни, неучтиви, слушах го дълго, казва: „Никой не ти влиза в положението, сурови хора, три-четири дена съм гладен“. Той преувеличи малко. Виждам го и той както всички българи. Много обичат да преувеличават българите. Казва, че три-четири дена не е ял, пък аз зная, че десетина часа не е ял. Казвам му: „Доста издържлив си. Четири дена не си ял, хем си ходил“. Той не го забелязва. Казвам: „Те имат мъчнотии, хора са. И ти имаш мъчнотии, не им връзвай кусур“. Казва: „Какво да не им връзвам кусур, не изпълняват Божия закон“. Казвам: „Аз ще изпълня закона“. – „Че как ще го изпълниш?“ Взех топла пита със сирене, дадох му малко мед, оставих му и малко чай. Казва: „Брей, имало добри хора“. Казвам: „Че има, разбира се“. Какво ви коства да нахраните този човек, да се смени неговото състояние. Казвам: не връзвай кусур на хората, да си губиш времето. Някой българин отива на нивата, с колата си отива да оре. Той няма да се върне с колата си и ти не отивай с нея на нивата. Като отиваш на нивата да помогнеш, той може да те нахрани. Българите са много практични. Като повикат цигани да им работят, те най-първо не ги нахранват, оставят ги на нивата да жънат до обяд. След като ги нахранят, циганите изчезват. Българите знаят, че циганин работи, докато е гладен. Казвам: дръжте вашите цигани да жънат от сутринта до обяд, че да си платят за обяда. Всяка една мисъл влиза във вас и ви безпокои – тя е циганинът. Накарай я да работи. Всяко чувство, което ви безпокои, накарай го да работи и на обяд го нахрани. Не нахранвай туй, лошото чувство, сутринта. Чувствата от неработене са станали лоши. Някой път хората заболяват от безделие. Не си движи човек ръката – заболее. Не си движи крака – заболее. Не си движи очите – заболеят. В Индия има такива хора – вглъбил се в себе си, че станал на мощи – мисли нещо в живота. Като си свил ръката, ноктите израснали, че пробили дланта му и излезли от другата страна. Ако човек може – ноктите му да пробият ръката и да го изтърпи, това е мъчна работа. Ако човек може да направи мъчните работи, защо да не направи лесните. Като станете, не си стискайте устата, само така, леко я прилепете. Не измъчвайте устата си. Горната устна е Любов, а долната е обич. Оставете Любовта и обичта свободно да се допират. Не туряйте преграда между тях. Според моето определение ето откъде произтича неразбранщината в живота. Светлината е за ума, топлината е за сърцето, а силата е за душата. Под сила разбирам студено нещо, туй което наляга. Студът е за човешката душа. Затуй отвътре душата трябва да има светлина и топлина, която да въздейства на студа. Студът е голямо налягане, което държи тялото плътно. Без това налягане на може да се [запази] сърцето. Ако престане студът, ако престане туй налягане, ние ще се разпаднем на частици. За да не разпадне светлината и топлината, която произтича от Любовта, законът на обичта въздейства, урегулира силата, урегулира студа, за да може да се поддържа тялото в неговото нормално състояние. Казвам: студът е необходим. Хладно е. Нека бъде хладно, тази хладина трябва да има светлина и топлина. Хладината, студът без светлина и топлина, той е вреден. Студът със светлината и топлината е полезен. Силата с топлината и светлината е полезна. Сила без светлина и топлина е вредна. Искате да бъдете силен човек – светлина ви трябва. Най-първо светлината и топлината, и силата са на място. Няма светлина и топлина, силата не е на място. Студът е потребен при светлината и топлината. Тия са новите възгледи. Вие казвате: „Да подобрим живота си“. Животът без Любов не може да се подобри. Животът без обич не може да се подобри. Вдишваш въздуха, задържаш го в себе си – това е Любов. Издишването на въздуха – това е обич. В тази обич ти ще туриш съдържание. Като издишаш, ще изкажеш една мисъл; като издишаш, ще изкажеш едно чувство, една постъпка. Като приемаш твоите вдишки и като ги предаваш, ще направиш живота си осмислен. След като вдишваш, Господ ти казва: „Направих света за тебе, да се учиш“. Ти не Го слушаш, ти си глух. Казваш: „Какво казва?!“ Пак Господ казва: „Аз създадох света за тебе, да се учиш“. – „Какво казваш?“ Пак не Го слушаш. Ще кажеш: „Господи, аз започнах да се уча в света, който Ти създаде“. Ще отговориш на това. Това е дишане. По този начин ще дишате. Сега това не е лесна работа, да накараш един паралитик да стане. То е много трудна работа.

Имахме един брат, който сега е заминал за другия свят. Той се казваше Бойнов. Заболял, схванали се ръцете и краката, парализирал се е. Пратих аз двама братя да отидат да го лекуват. Като отидоха и двамата заболяват. Пишат ми: „Учителю, тази работа не е за нас. Ела, свърши си работата. Този човек е съвсем закъсал“. Ставам, отивам при него, седнах при леглото, той ми казва: „Учителю, готов съм да замина. Да умра, не съжалявам. За мене да бъда тук или от другата страна, в другия свят, е все едно. Готов съм да изпълня, каквото е решено“. Изслушах го. Аз се разговарях с него за някои неща, отвлякох вниманието му, той забрави болестта си. Казвам му: „Стани“. И той седна на леглото. После пак продължихме разговора си. Той не мисли за болестта си. Казвам му: „Я стани“. И той става от леглото. „Походи!“ – и той походи из стаята. След малко му казвам: „Я стани още веднъж“. И той стана. Походи из стаята и така втория, третия ден той вече излезе и отиде на работа. Беше адвокат, отиде в кантората си. Пита го лекарят: „Как оздравя?“ Казва: „Той дойде при мене, седна на леглото ми, поприказвахме половин час, каза ми: Стани! – и аз станах. Походи! – и аз походих“. – „Че как може?!“ – „Каза ми: Стани! – и аз станах“. Стани! Това е Любовта. Щом има обич в себе си, веднага тия двата процеса работят. Без Любов и обич човек не може да се лекува, то е първото. За всяко нещо, което правиш, тия двете Божествени начала, трябва да имаш – Любов и обич. Обичта и Любовта да бъдат там – те са, които ще ви регулират. Те ще ви научат и тогава ще дойдат много напреднали души. Като минавате, всеки ще каже по едно изречение, ще ви каже по една хубава мисъл. Щом ние възприемем Любовта, ставаме посредници. С целия свят имаш съобщение. Отвориш прозореца, светлината иде. Всичко се вижда. Затворени ли са прозорците, работата не върви. Освободете сега устата си, не стискайте устата си. На всинца ви устата да се позачервява. Мъжете гладят мустаците си. Кога? Когато някой ще се жени, глади мустаците си. Момите пък хапят устните си. Когато хапи устата си – долната устна е обич – коригира се. Тя казва: „Сбърках“. Мъжът пипа мустаците си. Те са на горната устна. То е Любов. После ги завива нагоре – това е надеждата. Това са завити мустаци. На тази мома – то е котва. Вдигне знамето, хайде напред. Казвам: нека младите момци завиват мустаците си, развиват надеждата си. Някои ги свалят надолу, то не е хубаво. Тогава са стари. Като поставил мустаците си надолу, той направил вилушка, има с какво да вдига снопите. Старите хора са направили вилушките. Най-първо момците нагоре завивали мустаците си, а после ги оставят надолу. Сега жените казват: „Със завъртени мустаци не може“. За да отучат мъжете от завъртени мустаци, обръснали са ги. Казват: „От тия завъртени мустаци страдаме“. И съвсем ги обръснаха. В цялата англосаксонска раса не само жените са си обръснали мустаците, но и мъжете всяка сутрин като станат, бръснат мустаците си, брадите си. Мустаците това са антени, граница на един свят. Правила има, по които трябва да се живее. Антените са, по които ние възприемаме нещата от разумния, интелектуален свят. Те трябва да бъдат в изправно положение. И жената има антени, но са много малки, много малки мустачки има. И ако съвсем изчезнат от лицето, по-хубаво е. Колкото лицето е по-гладко, по-некосмато, по-деликатно е. Щом е космато, грубо е. Горната част на ръката е мъжът, долната част на дланта е жена. Понеже тя е мързелива, трябва да работи. В много ръце гледам, жената е груба. Горната част на ръката е по-груба, а долната е по-мека; а в други ръце е обратното – долната е по-груба, горната е по-мека. Ръката и отгоре, и отдолу трябва да бъде мека. Грубата ръка показва груби чувства. Не трябва да бъде ръката груба. С работа не трябва да огрубим ръката си. Престъпление е да огрубяваме ръката си. С нашата алчност огрубихме ръцете си, огрубихме краката си, да спечелим повече пари. Защо ни са тия неща. Те са пособия. Да живеем и да благодарим на Бога, да си помагаме един на друг. От тези усилия, които правим, ако ги намалим, десет да останат. Туй, което е сегашният живот, 90 трябва да се изхвърли, а 10 да остане, то е достатъчно. Та казвам: оставете сега Господ да уреди вашия живот. Оставете Любовта да уреди вашия живот. Оставете обичта да уреди вашия живот. Оставете вашата Божествена душа да уреди живота ви. Онова, Божествено начало оставете да уреди живота ви. Вярвайте, че Господ ще уреди всичко. Не да се колебаете. Което ти можеш да направиш, направи. Онова, което ти не можеш да направиш, остави го на Божественото в тебе, което работи. Да чувстваш едновременно, че ти работиш и Господ работи. Гледай как Господ работи. Дадат ти едно малко внушение, направи го. Една добра мисъл дойде, приложи я. Никога не реагирай върху Божествения принцип. Може да реагираш на пороците, но не реагирай на Божественото начало в тебе. Когато Бог прати пророк Йона да иде и да проповядва в Ниневия, той не искаше да отиде. Най-после го заставиха да отиде. Проповядва и пак беше недоволен, че не стана тъй, както той мисли. Израства една тиква, прави му сянка на главата, дойде един червей и изяде тиквата. Започва той да вдига шум. Казва: „Напр­ви ме лъжлив пророк. Проповядвах, че Ниневия ще погине, но аз си знаях. Ето, че не погина. Ето, че израсна една тиква, която ми държеше сянка, дойде един червей и [я] изяде. Че туй не се търпи“. Пророкът роптае. Господ му казва: „Ти за една тиква, която вчера израсна и днес я няма, която нито си сял, нито си гледал, и ти е жалко заради нея. Че как Мене да не Ми е жалко да загинат 50 000 деца, които не познават лявата и дясната си ръка. Трябва ли да ги погубя!“ Ние за една тиква да не правим въпрос. Сега казвате: „Да бяхме млади“. Ако сте деца, ще ви се отвлече вниманието, когато минете покрай някоя плодна градина. Ако сте млади момичета, има други неща, които ще отвлекат вниманието ви. Ако сте възрастни, семейството ще отвлече вниманието ви – жена, деца имаш, трябва да работиш заради тях. Ако сте стар, ще се занимавате със своето минало. Да се занимавате с онова, което Бог ни дава сега. Няма по-хубаво нещо – след като свършим курса, като напуснем Земята, тогава имаме право да разгледаме всичко, което сме спечелили. Сега не е осигурено. Нямаме нищо на ръка. Всичкото богатство трябва да пренесем на другия свят. Христос казва: „Събирайте съкровища, дето няма крадци.“ Да възприемем всеки ден благата, които Господ ни изпраща. Тогава тия блага да ги прилагаме.

Сега, когато ви поздравяват с дясната ръка, дигнете лявата. Вие поздравете с лявата. Ако ви поздравят с лявата, а вие поздравете с дясната. То е хармония в живота. Единият с дясната, другият с лявата. Единият с лявата, другият с дясната. Нали като ходите, ту дясната ръка тургате напред, ту лявата. Но един път дясната махате напред, после лявата, пак дясната, пак лявата. Трябва да има хармония.

Туй, което вие наричате страдание, такова нещо в света не съществува. Страданията абсолютно не съществуват. Може ли да се убедите в това. Страданието иде просто от хората, които ви обичат. Всеки човек, който ви обича, ще ви стисне за ръката или за крака – ще ви заболи ръката или кракът. Някой път вие обичате някого. Вие го стиснете, вие му причините страдание. Някъде някоя фуска ви е излязла и тя е излязла от Любов. Някой човек като ви срещне, обърне ви внимание; като ви срещне, като си много красив – ще урочасаш. Има човек, като те срещне, колкото и грозен да си, ще станеш красив. Има друг човек, като те срещне, ще имаш обратни резултати. Втори път като те срещне, ако каже: „Много красив си“ – ставаш грозен. Като ти каже грозен, добре е, като ти каже красив, ще трябва да знаеш, че има два резултата. Боли ви кракът. Казваш: „Не ме стискай, по-малко ме стискай. Чувствам вашата Любов, не ме стискай толкова. Много съм деликатен, но тази Любов не мога да издържа. Толкоз Любов не искам“. Казвате: „Но туй вярно ли е?“ Да оставим вярно ли е онова, което ние поддържаме. Понеже сме нарушили закона на Божията Любов, престъпили сме този закон, влезли сме в стълкновение с Божията Любов, затова идват страданията. Бог ни обича и понеже не Го слушаме, Той оставя страданията да ни поправят. Като изправим отношението, болката се превръща на радост. Най-първо има някой, който ви обича. Боли ви кракът, измийте си крака и кажете, че сте много благодарен за Любовта, която показва към вас, за да ви стиска по-малко. Вие ще повикате един, двама лекари, че какъв абцес е станал. Това са хубави работи. Лекарите констатират, че е голяма Любовта, значи голяма е Любовта. Този, който много ви обича, не се отказва. Двама момци обичат една мома; който я обича повече, не се отказва. Двамата се борят. Този, който я обича, не си заминава. Болестта, като стои, значи много те обича. Ако малко обич има, заминава си. Ако не се отказва, значи голяма Любов има. Законът е: имаш едно приятно чувство, то е пак някой, който ви обича. Ако Любовта на туй хубаво чувство [е силна], то не престава; ако е слаба Любовта, загасва. Има някои мисли са устойчиви. Седиш ден, два, три, седмица, месец, година – има нещо приятно. Онзи, който ви обича, постоянно изпраща своята мисъл. Казвам: поддържайте, не реагирайте на хубавите мисли, които ви обичат. Знаете, не знаете, щом хубавата мисъл дойде, тя е [от] някой, който ви обича. Вие сте го забравили, той не ви е забравил. Дойде едно хубаво чувство, то е от някой, който ви обича. Той не ви е забравил, вие сте го забравили. Радвайте се на ония, които мислят заради вас, [в] положителен и отрицателен смисъл. Като казваме, че всичко ще се превърне за Добро, Бог е, Който регулира Любовта. Хората, като станат разумни, ще влязат в положителното.

Като станете сутрин, благодарете на Бога, че можете да дишате. Да благодарим на Бога, че можеш да дигнеш ръката си и можеш да пишеш или можеш да миеш. Благодари на Бога, че можеш да измиеш нещо. Благодари на Бога, че можеш да дигнеш чашата и да нямаш нужда да ти помагат. Каква привилегия е, колко деликатно, колко внимателно е, да вдигнеш чашата да пиеш. Ние съвременните хора говорим за култура. За каква култура говорят хората. Като гледам хората, то е диващина. Всеки бърза да каже. Не бързайте. Казвам: ако не вложите Любовта и обичта, този закон не може да работи. За да се поправи животът, трябва да възприемаме туй, да имаме нещо реално. В Германия, ако гледате някой дълго време, ще каже: „Защо ме фиксираш?“ Погледнеш един човек. Какво трябва да му кажеш? Погледне ви някой ваш приятел. Какво трябва да му кажете? Трябва да му кажете нещо. Погледнеш някого, кажи мислено: „Много ви обичам“. Като му кажеш: „Колко много ви обичам“, той се усмихне. Като погледнеш някого, кажи: „Много красива е мисълта ми за вас, хубави са чувствата ми“. Кажете нещо хубаво за човека, познавате или не познавате. Кажеш: „Харесвам този човек, нещо хубаво има в очите, тъй мило ме погледна“. Този поглед – той казва нещо. Кажете: „Пожелавам Добро и на вас“. Усмихнете се. Някой върви, свил вежди, поглежда строго. Религиозните хора отвън са сериозни. За една седмица по новия начин – когото срещнете, казвайте: „Колко ви обичам, на добър път“. Положително мислете. Влагайте положителното. Това е животът. Един ангел като минава, влага положителното. Един светия като минава, и той влага положителното. Господ като ви види, и Той казва: „Създадох света заради вас, за да се учите“. Мислено в нас ни говори така. Бог създаде света да се учим. Този свят е пълен с Любов и обич, с всички Божии благословения. Тия благословения ни очакват. Грях ще бъде да останат всичките Божии блага, да не ги използваме. Хляба, който ни оставят, изяж го, кажи: „Благодаря за хляба, за крушите, за ябълките, за маслото, за захарта, за кафето“ – за всичко благодарете на Бога. Да бъдем като извор на благодарност. За всичко да благодарим на Бога. Свил веждите, мръщи се. То е старият живот. Казвате: „Как може човек да бъде весел?“ Много лесна работа. Извади от джоба си пари, дай му. Действително. Като вземе парите, вече весел е. Колко малко се изисква на човека да дадеш. Ти мислиш: „Как да му дам?“ За да покажеш една Божествена Добродетел, не желай зло. Направи опит. Дай му златото, кажи: „Моите благословения, туй злато да ти донесе всичките блага, които Бог е вложил. Всичките Божии благословения да потекат“. Като давам, казвам: „Хайде, да ти тръгне напред. Парите да се търкалят както тия звонкови монети“. Сега не е въпрос за богатство. Богатството е последното нещо, което трябва да дойде. Учението е най-първото. Първо да учим, другите неща ще дойдат сами. Богатството, то го има, дадено е. Ти сега няма да разпределяш. Дадено е богатството. Ако си научен добре, съобразно със степента на учението, което сме придобили – богатството е като възнаграждение. Един ученик го възнаграждават, като учи хубаво, получава награда. Работникът като работи хубаво, има възнаграждение. Майката като работи хубаво, има възнаграждение. Всичките като работят, имат възнаграждение.

(Учителя пее:) „Аз за първи път слушам да се говори за Любовта и обичта. Аз първи път слушам да се говори за Любовта, обичта. И ние за първи път [слушаме] това ново чудо, което става в света. И ние за първи път слушаме това чудо, което става в света“.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

14-та лекция от Учителя, държана на 23.ХII.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.