Разлика между версии на „Три седмици“

Текуща версия към 21:31, 23 март 2012

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)

КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл

ТРИ СЕДМИЦИ

Добрата молитва. Венир-Бенир.

За следния път ще изберете по три думи. Всеки да си избере по три думи, които съответстват на неговия ум, на неговото сърце и на неговото тяло. Три думи ще напишете – да видим какви думи ще изберете.

Сега вие в някои упражнения не участвате. Който не работи, не се ползува. Някой път завземате положението, когато ви угощават – само да се произнесете върху яденето. Но то трябва да бъде авторитетно: „Хубаво беше, много добре направено, отлично.“ Но това е вече за съвършените хора, които са завършили своята еволюция. То не е за другите да завземат тази служба, да се произнасят дали яденето е хубаво сготвено. Или някой път завземете положението да се произнесете кой човек е религиозен. Съвременните хора може да се произнесат кой човек е религиозен, защото ако вземем данните, които съвременната наука има, мнозина от вас не сте религиозни. Една линия горе на свода на главата показва колко човек е религиозен. Вие по някой път мислите, че сте набожни. Нямате никаква набожност. Ако горната част на главата има такава крива линия отгоре, той е набожен. (Линия А.) На някои хора главите отгоре са както линията В, те не са набожни. В набожността човек има едно благородно чувство да уважава и да почита всеки човек. Всеки човек представя нещо свещено. И тялото му като види, е нещо свещено. Другият, който няма това чувство, хване кокошката, отреже й главата, хване цветето – откъсне го. Критик е навсякъде. Няма нищо свещено за него. Казва: „Аз съм критик.“ Че какво разбирате под думата критик? Критик – разбираме човек да постави нещата на тяхното място. Критик разбираме, когато видиш един човек да постъпва зле, че ти да идеш на неговото място и да постъпиш не както той постъпва. Нали имате критици в литературата. Критик в правописа – разбираме да постави нещата на място. Онзи, който не знае да пише, не знае да постави на място ер голям (), ер малък (), не знае къде да постави е просто (Е) и е двойно (??), какъв критик е. Не знае смисъла на думите и за критик минава. Не знае какво нещо е религия и си дава мнението. После си дава мнението кой е добър. То са много сложни въпроси. Аз не си позволявам още да критикувам хората. Критикувам постъпките на някои. Някоя постъпка не е хубава. Виждам един плод, че е кисел, казвам: силен е. Когато някой ми каже, че моите плодове не са сладки, казвам: прав е човекът. Ако езикът казва, че не е сладък плодът, езикът е авторитет. Ако стомахът каже, че е добър, стомахът е авторитет. Признавам.

После, вие имате едно понятие за Бога. Да идете при Бога да се оплачете от някой човек. Оставете тази идея. Представете си, че Бог е идеален баща. Той не обича децата му да се сърдят. Той даже не иска да види. Позволява, колкото за чешит*, да си свиеш веждите. Вие говорите за личността на човека. Едно дете като личност, каква е неговата личност? Едно дете прави погрешки и съзнава, че е личност. Възрастният прави други погрешки – и той има личност. И като стар – пак има личност. Питам сега: Каква връзка има между детската личност, личността на възрастния и старческата личност? Детето е авторитет. Някой път се сърди на баща си, дава си мнението, сърди се на майка си. Критикува ги, като не изпълняват волята му. Че някой път не говорят право, послъгват, то пак ги критикува. Те не са от хубавите деца. Дете, което вижда греховете на баща си, не е добро дете. То даже като ги види да не вярва. И вие по някой път си давате мнението. Намирате, че някои деца на Господа не са направени както трябва, че Господ не постъпва право. На едни дал богатство, пък на вас не дал – критикувате. Че каква е тази идея? Сега туй са посторонни* работи. То е една новина, която изнасям от външния свят.

Вие носите характера на външния свят тук, в Школата. В Школата като влезете, изуйте обувките си, не носете кал да се каля. После оставете вън и външната си дреха. Може да сте били на някое място, че мирише на тютюн. Оставете тази дреха навън. С чиста дреха влезте. Трябва да се създаде най-първо една здравословна атмосфера. Три вида свобода има в света: една физическа свобода, една духовна свобода, умствена свобода и Божествена свобода има. Ако не се създадат тия свободи, не може да се създаде и една здравословна атмосфера. Аз забелязвам, (че) тук образувате общества от двама-трима души и туряте някакъв закон. Аз никакъв закон не съм турил, че вие туряте закон. То, за да се уреди закон, в Народно събрание трябва да се гласува. Вие без Народно събрание туряте закон. Голям авторитет имате. Създадеш един закон, ще го пратиш горе в Божествения свят, да го санкционира Господ. Проект даже ако имате, ще го пратите в невидимия свят и ще се върне този законопроект – одобрен или неодобрен. А вие решавате и казвате: „Това е то сега.“ Сега, като говоря така, някои от вас ще кажете: „Аз не съм, но да видим кой е между нас.“ То е един общ недъг навсякъде. Думите „то е общ недъг навсякъде“, ето аз как ги обяснявам: в Америка всяка година се събират проповедниците от една област – 400- 500 души, че ги разпределят някои в градове, някои в села да бъдат. Между тях има разисквания, понеже в градовете в една църква плащат две хиляди долара – то са близо двеста хиляди български лева – някъде плащат три, четири и пет хиляди долара. Най-скъпият проповедник е вземал двадесет хиляди долара – Бичър. Те са два милиона лева. Разбира се, става въпрос кой на кое място да иде, защото мястото от парите се определя. В една богата църква пращат един проповедник, който имал път насред главата. Те казват: „Ние проповедник с дълга коса не искаме, нито пък искаме да има път насред главата.“ Готвят се да му кажат да си върви – такъв проповедник не искат да имат. Всички говорят, че проповедникът бил с дълга коса и път имал на главата. Какво било тяхното учудване, когато дошъл проповедникът и видели, че главата му е гола.

Трябва да се създаде една здравословна атмосфера. Всичко, каквото ние вършим на земята, то ще се превърне за добро. Аз другояче гледам на нещата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяват, че нямате физическа свобода. Някои казват: „Не трябва да се работи.“ Като станете духовни мислите, че не трябва да работите. Минавате някъде, някое камъче не е на място, казвате: „Да се махне.“ Видите пръчица на пътя, казвате: „Да се махне.“ Че наведи се, отмести камъчето, тури го на място. Казвате: „Аз съм от старите хора. Не съм се научил да се прегъвам.“ Ти си туряш една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислиш, че си стар. Смешна работа. На 60 години таман е човек да се жени. Нищо не е смешно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освен да завържеш приятелство с противоположния пол и да те види, че си благодарен. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се ожениш, после ще се оплакваш от женитбата. Това не е женитба. Да се жениш, значи опознаването на двама души – да тръгнат да пътуват екскурзианти по света, разхождат се. Всеки си носи бележник, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите там, да си гугуцате. Хубаво е то, нямам нищо против гугуцането. Но аз не виждам никакво гугуцане. Чувам някакво крякане. Колкото съм срещал мъже и жени, казват: „Какво ми е патила главата.“ Казвам: какво ти е патила? – „Не можем да се разберем.“ Казвам: как? Той французин ли е, не е ли българин? На какъв език говори? Не си разбират езика. Сега то е научна тема. Виждам моята екскурзия из външния свят как е. Щом човек попадне в едно такова състояние, той не е в Школата. Той е извън Школата. В света ще изпадне. Слушаш едно радио в Англия, не е в България. Защо ще те безпокои? Някой оратор говори в Англия, то не е в България. Крият се хората под земята в Англия, не е в България. Какво ще кажете? И ние българите се крием. Българите искат да се крият, но не е дошло времето още. Нали децата играят и се крият? Сега англичаните играят на криеница.

Много от възгледите на хората са стари. Тия, старите възгледи, те са мода. Те не струват. Малко ще ги измените, ще ги бракувате, да дойдат нови възгледи. Ако човек всеки ден не се изменя, той остарява. Казвам: обновявайте се във вашия ум. Що ще ходим да се занимаваме с погрешките на другите хора?

Сега ми казват: „Учителю, какво да правим? Щяло да има тревога. Трябва да се затъмни.“ Ако има затъмнение, затвори електричеството в тъмното да седят. Питат: „Да купуваме ли книги или да не купуваме?“ Ако имаш пари – купи, ако нямаш пари – не купувай.

Казват: „Не са добри хората, лоши са хората.“ Аз имам друг възглед. За мене лошият живот е нощен живот. Добрият живот е дневен живот. Щом е нощен живот – да спят хората. Щом е ден – да работят. Доброто е ден, злото е нощ. Потребни са. Земята като се върти прави ден и нощ. Като живее злото в човека, е нощ. Няма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спиш. Вечерно време трябва да спиш. Ако не спиш вечерно време, през деня не може да работиш.

Сега да се повърнем. Необходима е свободата. Аз ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човека. Често някои от вас забелязват, че краката ви треперят. Аз ви наблюдавам като правите упражненията. Като застанеш на единия крак – клатиш се. Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си крак, на другия, да видиш колко е устойчива нервната система. Щом си раздвоен, има противоречие между ума и сърцето – не можеш да стоиш спокойно. Ще възстановите равновесието. Искаш да знаеш какво е положението на нервната система. Като идете вкъщи, стъпете спокойно на единия крак, после на другия, и ще видите може ли да стоите спокойно. Какво ще донесе това? Всяко действие, което човек направи, то се отбелязва някъде по тялото. Всичките мисли, чувствания и действия, които човек има, се отразяват в разните области на тялото. Ако мисълта ти, че трябва да ядеш започне да преодолява, веднага тази мисъл, чувство, ще се отразят на тялото – ще станете дебел. Тънкият кръст ще изгуби своята тънкост – ще станете дебел. Ще започнеш да мислиш, че трябва да си уредиш работите. Никаква философия не ви трябва. Няма да се минат 10-15 години, твоето чело ще изпъкне в долната си част, ще полегне назад. Ще добие един наклон. Ще станете чрезмерно енергичен, ще търсите само правото. Готов сте да се биете 10 – 20 години. Главата ви отстрани ще изпъкне, ще се измени и структурата на лицето ви. Ако много дадете внимание на чувствата си, на вашите любовни чувства, лицето ви ще стане валчесто. Ако станете много активни, лицето ви ще стане продълговато. Ако много мислите, лицето ви ще стане крушообразно. Казват за някой човек, че станал религиозен. Аз го виждам – никаква религиозност няма, но са се опънали мускулите му. Той вижда само погрешките на хората, гледа как другите постъпват. Някой православен не си запалил добре свещта. Ако е евангелист, като се молил не е коленичил и т.н. Хубаво. Как сега трябва да се запали свещта? Тази свещ да се запали в ума горе, добре да гледаш. Пълно горене да има. И електричеството – туй не е пълно горене. Осаждат* се крушките. Ти като мислиш, даже мислите ти след години, ще започнат някои неща да не те интересуват. Любовта не те интересува и се образува кадене.. В първата година обичаш баща си и майка си. Като станеш баща, казваш: „Тия детински работи на Любовта ние ги напуснахме.“ Сега с какво се занимавате? Тия деца може да си играят. Ти когато играеше, беше на място. Сега, като стана стар, не е на място. Какво трябва да прави старият? Да вземе бастуна да се подпира. И старата баба да върви (и да се подпира с бастуна), тури черната шамия*, казва: „Остарях.“ Всеки човек, щом престанат да го обичат хората, остарява. Всеки човек, който престане да обича хората, и той остарява. Нещо повече, всеки човек, когото хората обичат, се подмладява и всеки човек, който обича хората, се подмладява. Казва: „Остарях. Направих една погрешка.“ На стари години да се запали сърцето му, да иде да проповядва навсякъде, да иде да шета на хората. Смешно е – старите хора все говорят за оня свят, там да идат между ангелите. Всичките ангели са млади. Ти, старият дядо на 85 години, ще идеш между ангелите, какво ще правиш? Ангелите с милиони години имат и са млади момци. Ти, старият дядо, ще идеш да живееш между тях. За чешит* ще бъдеш там. Че тия косми на брадата са животинско творение. При животните цялото лице е покрито с козина. Коя котка е в Царството Божие? Която има повече косми? И те мислят за Царството Божие. Една котка като дойде, ми казва: „Харесваш ли ме?“ Казвам: колкото за слугиня да ловиш мишки, те бива. Какво почитание ще й дам? Имаме едно малко коте. Като дойде, виждам един старец, познат ми е отнякъде. Казвам: какво търсиш? Казва: „Закъснях.“

Сега аз като ви говоря така, какво мнение ще си съставите? Някой път вие имате за животните долно понятие. Но животните са предвидливи. Кон ако имаш, конете не са глупави. Ако имаш един кон, когото гледаш добре, като се качиш на него, ако има засада някъде, конят се спира. Ако не го заставиш да върви, конят се спира, не върви. Ако дойдеш на някой мост, който няма да издържи, той си тури крака и се върне назад. Казва: „Този мост не е здрав.“ Вечерно време, ако го оставиш конят да те води, ако има засада от разбойници, ще се спре – не иска да върви. Ако ти го ръководиш, ще паднеш точно на засадата. Тъй щото ние мислим, че животните са глупави. Една котка много пъти може да предскаже ще има ли болест вкъщи или не. Един кон може да ви предскаже дали ще стане някоя случка. Някой път конят не иска да го впрегнат в каруцата. Него ден ще имаш някакво препятствие и, ако го слушаш и не го впрегнеш, ще го избегнеш. Като го впрегне и му се случи нещастието, казва: „Отде впрегнах този кон?“ Конят му казваше да не го впряга, да не ходи на работа. Конят знае по-добре. Трябва да се пазите. Ще вкарвате животните във война. Ще вземем тия животни и ще ги заставим да се бият. Животните не искат да воюват. Качи се на коня един кавалерист, кара го. И онези, от духовния свят, качат се на гърба ви и ви накарат целия ден да воювате. Вечерта, като се върнеш вкъщи, чудиш се как си направил тази погрешка. Казвам: учете се да различавате погрешките, които ви се турят. Дойде някой, ще те пита: „Какво е твоето мнение за еди-кого си?“ – „Мнение нямам. Не съм съвършен. Не мога да дам мнение.“ – „Какво знаеш за оня свят?“ – „Нищо не зная за оня свят.“ Какви са хората, как живеят, къщи имат ли, женят ли се, ходил ли си в дома на един от оня свят? – Има много теории. Като кажем, че в оня свят има семейства, никога не живеят в такива къщи, както хората живеят в една къща. На по сто километра са далеч. Между тях не може да има спречкване. Ако мъжът и жената се карат, за хиляди години не може да се срещнат. Няма прощаване. Изчезват един за друг. В оня свят когото не обичаш – не може да го видиш. Ако някой ти дойде на гости, като се яви най-малкото недоволство, вече изчезва. Докато обичаш, той ще говори с тебе. Ако той е недоволен, той ще изчезне. Ако той е недоволен, ти ще изчезнеш заради него. Ако ти си недоволен, той ще изчезне. Там се познават, които се обичат. Който изчезва, от него са недоволни. Който сам остава, той е недоволен. Казва: „Няма никой около мене.“ Като няма кого да критикува, казва: „Напуснаха ме хората, няма никой около мене.“ Този ухапеш, онзи ухапеш – хората се оттеглят. Нямаш характер мек, благ. Често съм привеждал примера на знаменитата баба Янка – да се не обижда, ако има тук някоя баба Янка. Баба Янка е с едно лице валчесто, доста правилно развито чело, на 35-40 години. Като дойде някой гост, ще го повика радостно, ще го покани весело, казва: „Заповядайте.“ Извади нощвите, замеси брашното, ще направи пита, тури сирене, опече я. Налее малко масло, наточи вино, хляба опече, покани госта. Човекът е разположен. Като тръгне да си върви, (тя) казва: „Какво дойде като че го е канил някой.“ На себе си говори пущината. Какво значи пущина? И между вас има някой, като дойде – ще го приемете добре, после ще кажете: „Малко дъската му хлопа.“ Кому не хлопа дъската? Ти ще кажеш, че неговата дъска хлопа. Друг ще каже, че твоята дъска хлопа. Всичките дъски се хлопат. Съберат се десет души, един говори за едного, друг за другиго, за трети и т.н. Останат двамата, за какво ще си говорят? Като останат двамата, нищо няма да говорят. Те са общи навици, които всичките хора имат. И тук, и в Америка, в Англия само по разни начини говорят. Англичаните – по един начин, българите – по друг, турците – по трети.

Сега в новия живот трябва да се освободите от старите навици. Не е лошо да си дадеш мнението. Хубаво, да допуснем дойде ти един гост, който има въшки. Трябва да го обичам. Него обичам, но въшките не може да обичам. Като дойде с въшките няма да му кажа, че има въшки, но ще го пратя на баня да се измие, да се изчисти, ще му дам риза да се преоблече, дрехи, обуща и да се върне без въшки при мене. Като дойде гост, ще му дадеш нови дрехи. Старите ще ги дадеш да ги изперат. После ще имате една благоуханна мисъл за въшките. Ще му намажете главата без да го обидите. Дойде някой и ми казва: „Онзи направил погрешка.“ За мене погрешките на хората са въшки, бълхи. Ще се постараете да ги премахнете. Навикът не е една похвална черта. Някога може да е бил на мястото си.

Казвам сега: ще гледате да се освободите по възможност всички. Щом ви дойде една болка, не ходете да се оплаквате. Престанете да се оплаквате от болестите. Като дойдете, кажете ми така: „Учителю, днес получих един подарък.“ Ако е на крака болката, кажете: „Днес получих два чифта копринени чорапи.“ Ако ви боли гърбът, кажете: „Днес ми дадоха една копринена риза.“ Ако ви боли главата, кажете: „Днес ми дадоха една хубава шапка.“ Ако ви боли вратът, кажете: „Днес ми дадоха една хубава връзка.“ Ще кажете: да говорим Истината. Че щом кажеш, че вратът те боли това Истина ли е? Щом те боли вратът разбирам, че кръвообращението не е правилно, не става редовно. Зная, че не ядеш правилно, не дишаш правилно, не мислиш правилно и не чувстваш правилно. Следствие на това се затъкнали пътищата, по които кръвта върви. Ти си човек, който не държиш пътищата си в изправност. Че започни да ядеш правилно. Виждам, че не ходиш да посрещаш слънцето, въздуха не приемаш, страх те е от въздуха като дишаш много да не си простудиш дробовете. Или най-малкото, като дойде една болка, то е един начин за концентриране. Ти досега много си се разсейвал отвън. Дойде една болест на врата – започнеш да мислиш. Дотогава, докато те заболи вратът, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервираш се. Като те заболи вратът – забравиш. Казваш: „Не зная какво стана с мене.“ За предпочитане е да те боли вратът, отколкото да се занимаваш с другите хора отвън. Невидимият свят казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трябва да имаш.“ Щом те заболи коляното, то е диагноза. Ако болестта е долу в ставите на пръстите, аз зная каква е болестта. Ако е в коляното, ако е в хълбока, ако е във врата или в слепите очи, ако те стяга някъде в мозъка отзад, или на друго място в мозъка – това са диагнози. Вие сега търсите някакъв цяр. Сега наскоро дойде една жена и не исках да я приема. То беше вчера – исках да бъда свободен, не исках да приемам болни. Някоя сестра казва, че някоя болна има. Казвам: да чака. Слязох долу при лозето. Връщам се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влезе вътре и ми се оплаква, че е болна от рак. Два пъти правили операция и трети път искат да й правят операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Някои лекари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя?“ Казвам: женена ли си? – „Женена съм.“ – Деца имаш ли? – „Нямам деца.“ Каза ми къде са й правили операция. Казвам: ти страдаш от подтиснати чувства. Ти си много добра, но между твоят ум и твоето сърце има дисхармония. После, ти обичаш мъжа си повече, отколкото трябва. После, той (е) малко угледен, пък го ревнуваш от другите жени. Много го обичаш и го ревнуваш. Туй е станало причина, че имаш тази болест. Казва: „Прав си. Аз мъжа си обичам, другите не обичам.“ Казвам: че Господ не те е пратил на земята да обичаш само един мъж. Че го обичаш – добре е, но ти носиш подтиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичаш да работиш. Казва: „Прав си.“ Дадох й наставления, казвам: няма да си правиш операция. По-преди церът беше евтин – за пет пари да се освободиш. Сега много скъпо струва. Препоръчах й да яде печен лук. Казвам й после: ще казваш – „Не съм болна, по-добре съм.“ „Как да казвам, като съм болна.“ Ще казваш – „Не съм болна.“ Като станеш сутрин, ще кажеш: „По-добре съм.“ Прави това няколко месеца. После ще пиеш топла вода. Студена вода няма да пиеш. Ще обикнеш хората, ще им вярваш. Като нямаш деца, ще започнеш да посещаваш бедните (хора), които имат деца и тези деца ще ги чувствуваш като че са твои, като че ти си ги родила. Ако го направиш туй, ще оздравееш. Ако не го направиш, не отговарям.

Казвам: оставете си сърцето свободно. Вие имате една Любов, която всичките хора имат. Да обичаш един свой приятел, който те обича, е лесна работа. Да обичаш жена си, която трепери над тебе, е лесно. Лесно е да обичаш и един мъж, който трепери над тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мъжът трябва да трепери или жената трябва да трепери. Има едно треперене от Любов, има едно треперене от безлюбие. Има едно треперене от знание, има едно треперене от глупост. Има едно треперене от свобода, има едно треперене от ограничение в чувствата.

Аз бих желал да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши. Сега, ако сте богат, никой няма да каже. Ако сте и най-голям сиромах, пак същата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това са навици, придобити от хиляди години, водата е минавала и трябва да я отбиеш. Сега най-първо трябва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвам: не искам да ви виждам прегърбени, никаква гърбавина. Станеш сутрин, ще се изправиш и постой 5-10 минути изправен. Сега ще ви представя вие как стоите. Сега ще играя една роля. На място да карам друг да я представя, аз ще я представя сега. Понеже погрешката, която ще направя, ще бъде най-малката погрешка. Ти станеш сутрин, свиеш си раменете, свиеш си веждите, намръщиш си лицето, като че всичко в света си изгубил.(Представя го.)

Ти стани сутрин, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Бог направил, е добро. Помисли си за небето, за цветята, за дърветата, за всичките хора. Остави ада. Нека да дигат шум, нека да плачат, да крякат – тяхна работа е. Те са актьори там. Те си играят ролята. Тия духове, които ги мъчат, те са нужни. То е тяхна работа. Вие мислите какво ще стане с дявола, какво ще стане с вас. Въпросът не е личния живот. Личният живот – настрана. Седни, помисли за краката си, виж пръстите си, погледни ги, виж ноктите. Ако има кал – изчисти ги. Вашият голям палец като че е жив – очисти го. Кажи: „Ще ме извиниш, че много съм те измъчил.“ Очисти хубаво втория пръст, поглади го. Погледни на краката си и кажи: „Много съм благодарен на Господа за краката си.“ Вземи очисти ноктите, благодари. Поблагодарете на Бога за ръцете. Изчистете лицето си. Няма какво да ви казвам. С него много добре постъпвате. Аз бих желал да постъпвате с краката както постъпвате с лицето.

Човек да има една физическа свобода. Като вървиш – да се радваш, че Господ ти е дал крака, да се радваш, че имаш лице. Вие казвате: „Като идем в оня свят, ще се освободим от това тяло, ще ни даде Бог друго?“ Ако с това тяло не се носиш добре, как ще се носиш с другото? Искам всички да ви видя благодарни за онова, което Господ ви е дал. Доста добри тела имате, повечето не сте работили над тях. Бих желал да ви видя след 20 години подмладени. В 20 години да се подмладите в лицето. Някои бели коси имате. Лесна работа. Аз имам един начин за боядисване на косата. Ще ви турим една година да се храните с коприва – ще си почерните косите. Два пъти като ядеш на ден – ще ти почернеят косите. По този начин може да си почерниш косите. После ще дойдем до духовната Любов. Да говорим за ония чувства, които трябва да храниш. Като видите голямото противоречие да знаете, че Бог гледа тия работи. Как ги гледа? Той като гледа, че грешиш, Той гледа причината. Някаква погрешка правиш необмислена, от незнание. Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Той не знае какви ще бъдат резултатите.

Имате числото 145, имате числото 1, после 2. Имате 145 лева. Имате 1 милион лева. Кое число е по-голямо? – 1 милион. Имате два милиона. Тогава 1 милион е по-голямо от 145 хиляди и по-голямо от 200 хиляди. Сега, в обикновения ред на нещата, за предпочитане е да е 145. Но има един необикновен ред на нещата. Може да имаш един философски ум. Има мисли, които са динамични, не статични, но динамични и психически има. Динамичните имат движение. Ти тази мисъл няма да я намериш на едно и също място. Има мисли, които са минали през епохата на статичното положение – сега са динамични и минават в психични. То е съзнанието вече. Трябва да добием съзнанието за нещата. Оценяваш туй движение, използваш го. За пример, хиляди години реките са текли. Сега учените хора хващат тази динамика на водата и изкарват енергия, осветляват градовете. Тази динамика се превръща в светлина. Тия енергии, които са в нас, ако не може да ги впрегнем на работа, къде е психическият живот? Ако не можеш да впрегнеш енергията на своите чувства, ако не можеш да впрегнеш енергията на своя ум, ако тези енергии, които са в нас не може да ги впрегнем на работа, на една обикновена работа, която животните извършват, на една работа, която иде да образува светлина. Да кажеш една сладка дума на един банкер и той да те възнагради най-малко хиляда лева или 10 – 20 хиляди лева възнаграждение да ти даде за тази дума. Има хора, които биха дали 25 хиляди лева само за една усмивка, да знаеш как да се усмихнеш. Аз бих ви казал много работи, които ще ви ползват, но вие ще се заразите. Защото може да дадеш на един човек хубаво ядене и той да преяде. После ще си развали стомаха.

Сега аз някой път се пазя да ви съобщавам някои работи. Защото, ако ви покажа кой е религиозен, вие ще го обърнете на смях. Ако един човек за една година може с една десета от милиметъра или даже една стотна от милиметъра може да повдигне главата си, пак е нещо. Че как ще го направиш? Някой път искаш да избухнеш за Господа, за Любовта си към Бога – въздържаш се. Някой те обиди за Любовта на Господа – не се обидиш. Изгубиш парите си, разболееш се. Каквото и да стане, за Любовта на Господа ще го понесете. Нека да гори светът. Господ, като запали света, светът свят ще стане. Когато хората страдат по Божествените страдания, е на място. Когато страданията едни на други си ги причиняваме, не са на място. Тях искаме да ги изхвърлим. Аз искам всичките страдания, които вие си причинявате, да изчезнат. Не изведнъж, давам ви една година, две, три, десет години ви давам на разположение за страданията, които сами си причинявате, да ги премахнете. Не е малко това време. На едни давам една година, на други давам шест месеца, на някой – един месец, пък на някой – един ден.

Сега ще ви дам едно правило за един месец. Като срещнете един брат, когото не обичате, търсете в него една хубава черта. За един месец да започнете да търсите кои са хубавите черти. Който и да е, и най-напредналият между вас, се да намери нещо хубаво. Да си кажете: „Аз не знаех, че той имал такава хубава черта.“ Дръжте я в ума си. Занимавайте се малко с нея. Ще намерите хубави черти тук, между вас. После в града ще слезете, навсякъде така ще търсите. Ако срокът един месец е много, да го съкратя. За една седмица е малко, но за един месец работете. Искам да имате резултатите вече. В този резултат, които изпълнят, които кашлят – ще се намали кашлицата. Които имат ревматизъм – ще се намали. Които имат главоболие – ще се намали главоболието. Няма да изчезне, само ще се намали. После тия, които са бедни – ще дойдат въглища, хляб ще дойде, малко мляко. Няма да дойде изобилно, но все таки една четвърт повече ще имате. Най-малко десет грама масло ще имате повече. Захар ще имате 20 грама повече. Най-после ще имате едно разположение на духа и ще се подмладите най-малко с една година. Оня свят е свят на благородство. Тук е извинително. Трудът е непоносим – виждам причините: голяма работа имат хората, постоянно работят, поставени са на големи мъчнотии и мъже, и жени, и деца. Сега не искам да ви разправям за големите мъчнотии, за големите изпитания, на които са поставени хората. Не само хората, но и човекът, който носи Духа Божи в себе си, и той е поставен на големи мъчнотии. Понеже иде времето на освобождение, трябва да бъдете готови. Като дойде освобождението да бъдете готови за тази свобода, да я разберете. Ако ви се даде една свобода и не може да я оцените, тогава защо ви е?

Казвате сега: „Да повярваме в Господа Исуса Христа и спасени ще бъдем.“ Аз казвам: да обичаме Господа Исуса Христа. Аз оставям вярата. Възлюби Господа и всичко ще се оправи много по-добре, отколкото с вяра. Не че вярата не трябва, но то е минало. Ти си бил в надеждата, бил си във вярата, когато си бил при ангелите. Най-първо ти си бил при хората – това е надеждата. След като си завършил училището на надеждата, ти си отишъл при ангелите в училището на вярата. Сега, като си завършил това училище, ти си отишъл при Бога в Любовта. Нас надеждата ни трябва, но това знание ние го носим. То е отделенията, имате гимназията и университетите. Като влизаме сега в света на Любовта, ние вече имаме знанието на вярата. Сега ще изучаваме закона на Любовта. То е едно разширение в света. Тогава ще оцените какво нещо е вярата и като се върнете, ще носите една дреха за надеждата. Подарък ще носите една хубава дреха и за вярата ще кажете: „Много съм благодарен за помощта, която ми дадохте.“ От Божествения свят като влизате туй ще носите. Надеждата ще се зарадва и вярата ще се зарадва. Ще тръгнат и те заедно с вас. Ще тръгнат ръка за ръка и ще образуват цяло семейство. Няма по-хубаво нещо да има човек надежда, надеждата да е в дома, и вярата да е в дома, и Любовта да е в дома. Тогава целият свят, цялото небе е отворено. Дето и да идете, и в ада да идете, и в небето да сте – навсякъде ще бъде рай. Това значи: Бог да е примирил във вас всичко. По този начин Бог ще ви примири. Всичките противоречия във вас ще изчезнат. Ще видите колко лесно е. Докато Той дойде, там е мъчното. Най-първо хората трябва да дойдат, после ангелите да дойдат и после, като дойде Господ, Той ще примири всичко. Затуй се казва: „Да бъде Твоята Воля както горе на Небето, така и долу на Земята.“ Работите, които ангелите работят, добрите хора работят и вие сега трябва да работите.

Сега за един месец да видите, че има нещо хубаво във вярата, има нещо хубаво в надеждата и да намерите и хубавото в Любовта. Като разглеждате живота на кой да е брат, да намерите нещо хубаво. Като разглеждате по знание, по ум – да намерите нещо хубаво. Като разгледате свободата му, да намерите нещо хубаво. В Любовта, в Мъдростта, в Истината, в живота, в знанието и в свободата, във всеки един човек да намерите нещо хубаво. Сега не се безпокойте. Изпитът ще бъде много лек. Ха сега, няма да турим четири седмици, но три седмици. Три е хубаво число, късметлия. Три е късметлия, защото надеждата участва, вярата участва и Любовта участвува. Искам всички туй да го направите по добра воля, по свобода. Направете го, ако искате. Ако имате надежда, направете го. Ако имате вяра, направете го. Ако имате Любов, направете го. Ако нямате, тогава и въпрос не правете. Понеже зная, че всинца имате надежда, че всинца имате вяра и Любов, казвам ви: заради вашата надежда, заради вашата вяра, заради вашата Любов – направете го. В името на туй, което имате. В името на Любовта към Бога, която имате – направете го. Не да кажете: „Учителя го каза.“ Аз го казвам, то е един подарък за надеждата. Аз го казвам заради вашата вяра. Аз го казвам заради вашата Любов, не за себе си. Пък и аз ще го направя. Три седмици и аз ще търся нещо добро във вас. В надеждата ще търся, във вярата ще търся нещо хубаво. Ще бъде по-добре. Знаете (ли) колко пъти ще бъде по-добре? Десет пъти ще бъде по-добре. Вътрешно ще бъде по-добре, не отвън да ви се ухиля. Като дойде някой при мене, ще го кредитирам десет пъти. Не, десет пъти е много, както виждам вие сами не вярвате, но три пъти ще ви кредитирам. Три пъти ще ви кредитирам. Един кредит за вашата надежда, един кредит за вашата вяра, един кредит за вашата Любов. Три седмици аз ще кредитирам. Затуй виждам, че всинца сте съгласни.

В името на добрите хора направете, това е надеждата. В името на добрите хора ще го направите това. В името на всички Свети Духове, ще го направите това. И в името на Любовта направете това. В името на всички добри хора, в името на всички добри духове и в името на Бога, заради Неговата Любов, ще го направим. Каквото и да вършиш, навсякъде да виждаш доброто. Ще имате изкушения, се ще имате някакви спънки, но това да не ви смущава.

Сила, здраве, живот са богатство за човека, що носи Любовта, красотата на Духа. От това ще направим една песен.

(Учителя изпя „Отче наш“.) Импровизирано. ( Учителя изпя „Сила, здраве, живот са богатство за човека, що носи Любовта, красотата на Духа“.) Ето как лесно става песента. Когато Духовете работят, лесно става.

Ще имате всичкото Божие благословение и Божията подкрепа през тия три седмици на упражнението.

Отче наш.

7 лекция на Общия Окултен клас.
6 ноември 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.