Разлика между версии на „Ще го изцеля“

Версия от 19:04, 15 декември 2009

Ще го изцеля

Казва му Исус: „Аз ще дойда и ще го изцеля."*

Можете ли да си представите свят, в който хората да са крайно щастливи, да нямат нужда един от друг? Ако съществува такъв свят, какви ще бъдат отношенията между хората? Ако има едно щастливо общество, всички ще го идеализират. Интересно е, отде е дошла в умовете на хората мисълта за щастие. За да търсят хората щастие, тази мисъл все е дошла отнякъде. И онези хора, които поддържат мисълта за бъдещ живот, както и тези, които го отричат, еднакво мечтаят за едно щастливо общество. За какво щастие говорят тези хора, които живеят на земята, и на всяка стъпка се натъкват на страдания и смърт? Умрял вол може ли да се съживи? От камъка може ли да стане дърво? Какъв живот очаквате от изсъхналото дърво? От жабата става ли човек? На тези въпроси аз няма да отговоря, нека религиозните сами си отговорят.

Съвременните хора имат два противоположни възгледа за живота: положителен и отрицателен. Ето защо, когато говориш на някого за наука, за религия, за морал, той ще схване отрицателната страна на това, което му се говори – такъв е неговият възглед. Друг, който има положителен възглед за живота, каквото и да му се говори, все положителното вижда. Ти, който отричаш науката, като се разболее дъщеря ти, веднага викаш лекар. Ако не беше се разболяла, нямаше да се интересуваш нито от лекаря, нито от медицината. Отричаш религията, църквата, но като направиш едно голямо престъпление, сам отиваш в черква да се помолиш, да ти олекне малко. Когато се намери в затруднение, човек започва да се интересува от всичко, което по-рано не го е интересувало. – Защо се проповядва на хората и какво им се проповядва? – Обикновено, на хората се говори и проповядва за онова, което им липсва. Като проповядваме на хората за любовта, ние подразбираме, че те живеят в безлюбие. Когато им се проповядва за мъдростта, ние подразбираме, че те живеят в невежество. Когато им се говори за истината, подразбираме, че те са в света на безправието и ограничението. Когато им говорим за доброто, подразбираме, че те служат на злото. И обратно, когато се говори на хората за омразата, подразбираме любовта; когато им се говори за глупостта и невежеството, подразбираме мъдростта; когато им се говори за робството и ограничението, подразбираме истината; когато им се говори за злото, разбираме доброто. Много естествено, умният никога не говори за умни работи – той говори все за глупави работи. Човекът на любовта никога не говори за любовта – той говори все за безлюбието. Добрият никога не говори за доброто – той говори само за злото. – Защо е така ? – Защото животът на земята е построен между контрасти. Как ще примирите тези противоречия ?

Като ме слушате да говоря така, вие можете да останете на особено мнение – нямам нищо против това. Аз констатирам фактите, както са в действителност. Като изучавам хората, аз дохождам до следното заключение: в съвременното общество не може да оставите двама добри хора на едно място. – Защо? – Защото всеки ще иска да се прояви самостоятелно; всеки ще иска да се даде на него крепостен акт. Всъщност, те трябва или да се слеят, да станат един човек, или да се разделят. Едно ще знаете: според законите на разумната природа, крепостен акт се издава само на един човек. Един крепостен акт съществува в цялата природа. На земята законите са други. Тук може да издават крепостен акт на всеки човек. Обаче, вземе ли всеки по един крепостен акт, непременно ще се яви лъжата. Цялото, в широк смисъл на думата, не може да се дели на части. То е единно и неделимо. – Какво общо има крепостният акт с нашия живот? За нас това е противоречие. – И противоречие да е, то трябва да се разреши. Ако не се разреши, противоречието ще раздели хората, ще ги отдалечи един от друг. – Нали се проповядва на хората? Не могат ли да се справят с противоречията ? – Там е въпросът, много проповедници има в света, но, въпреки това, всеки остава на особено мнение. Банкерът и търговецът говорят на свой език. Те казват: Нашите интереси, нашата работа изисква особена будност. Дойдем ли до паричните въпроси, там лихвата ще бъде на пръв план. Търговецът на платове казва: Моят интерес ми диктува да продавам платовете си скъпо. Учителят, свещеникът, лекарят се проявяват, всеки според интереса си, и се оправдават с условията на живота.

И тъй, от гледището на положителната философия, вън от човека никакви условия не съществуват. Условията не са нищо друго, освен блага, дадени на човечеството. Като не разбрали благата и не могли да ги използуват разумно, хората ги превърнали в условия. Условията влияят само на нечестни хора, които играят на въже. Затова, някой казва: Ако ти постъпиш така, аз ще постъпя другояче. Значи, между тях съществуват условия. Обаче, между двама добри хора условията никога не могат да им влияят. Следователно, дето съществуват условия, там е злото. Такива хора говорят за любовта, а омразата е основа на техния живот; говорят за мъдростта, а глупостта е основа на живота им; говорят за истината, а турят лъжата за основа; говорят за правдата, а прилагат безправието; говорят за доброто, а си служат със злото. Те казват, че доброто не разрешава въпросите на живота. – Това е ограничено разбиране. Когато се казва „не убий", това подразбира отричане от злото. Под „не убий" разбираме, не отнемай живота на кое - и да е живо същество. Животът е даден от Бога. Като отнемаш живота на човека, ти накърняваш и неговата душа. Като отнемеш благото на човека, той умира. Като го лишиш от вода, въздух и светлина, той пак умира. Следователно, не лишавай човека от великите блага на живота – от хляба, водата, въздуха и светлината. Това подразбират в широк смисъл думите „не убий!" Човек сам може да се лиши от благата, но и други могат да го лишат. Един окултен закон гласи: Благото, дадено от Бога, никой не може да ви го отнеме. Но човек сам трябва да пази благото си. Остави ли други да го пазят, той се лишава от него – губи смисъла на живота. Сам ще пазиш своето благо! Сам ще пазиш своето свещено право и своето разбиране! Съвременните хора страдат, защото нямат свещено разбиране. Има три вида разбирания: материални, духовни и Божествени. Последните аз наричам „свещени разбирания."

В седмия стих на прочетената глава е казано: „Аз ще дойда и ще го изцеля." При Христа идвали идейни хора, които говорели за любов, за мъдрост, за истина и, въпреки това, страдали. Ето едно противоречие, в което се намирал Христос. При Христа идвали и болни, страдащи, беснуеми, които той излекувал. Като четете Евангелието, казвате: Много болни излекувал Христос. Какво ни ползва това, че преди 2 000 години Христос излекувал толкова болни ? – Важно е, кой ги излекувал. Вие вярвате ли в това? – Ти можеш ли да го докажеш? – И вие минавате за вярващи. Можете ли да докажете, че Христос лекувал беснуеми и страдащи? Всичко се доказва на опит. Химикът взима ретортата, туря в нея известни съединения и получава водород и кислород, на които лесно доказва свойствата. С опит лесно се доказват свойствата на елементите. Каже ли някой, че и без опит трябва да вярваме, той не говори логично. И онзи, който говори истината, иска да му се вярва. Казваш: Вярвам, но от моята вяра нищо не излиза. Питат ме, вярвам ли, че Христос е възкръснал? Казвам: Ако вярвахте, че наистина, Христос е възкръснал, нямаше да има войни, нямаше да има никакви затвори. Понеже има войни, има и затвори, за вас Христос не е възкръснал. Вашите затвори показват, че Христос е още в гроба. Вярно е, че Христос е още в гроба. Вярно е, че Христос от 2 000 години е погребан, затова хората Му пеят, да стане от гроба. Аз поставям въпроса ребром: Възкръснал ли е Христос за вас? Вие няма да следвате моята логика, защото ще охлузите гърба си. Аз искам да вървите по пътя на своята логика и свободно да разсъждавате.

„Аз ще дойда и ще го изцеля." Стотникът казва: „Детето ми лежи дома разслабено, и се мъчи. Кажи само реч, и то ще оздравее." Христос му отговаря: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Стотникът е бил умен човек, не искал да отнема времето на Христа. Той Му казва: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът вярвал в силата на разумното Слово, а вие, съвременните хора, казвате, че нещата не стават само с дума. – Съгласен съм с вас, но кажете ми, с какво стават нещата, щом с думи не стават? Кажете ми един начин, по който стават работите. – С работа всичко става. – Определете ми, какво нещо е работата. – Копането, орането на земята е работа. – Всъщност, работа ли е това? Да рисуваш с четка, работа ли е това ? Да шиеш или плетеш, работа ли е това ? Чудни са хората! Според мене, копането, орането, шиенето не е работа. Изобщо, на земята работа няма. Единственият, Който работи в света, е Бог. И ангелите даже не работят. А хората, дошли на земята, си въобразяват, че работят. Те казват: Ние сме хора благородни, разумни, много работим. – Как работите? Аз виждам, че затворите са пълни с престъпници, навсякъде виждам голям разврат и поквара, а хората казват, че са работили. – Аз, като се моля, не работя ли? – Казано е, наистина, че молитвата е работа, но аз намирам, че вашата молитва още не е работа. Знаете ли, на какво прилича вашата молитва ?

Ще ви приведа един случай из живота, станал още в турско време, някъде във варненско. Един евреин пътувал през една гора. Той носел със себе си чанта, пълна със злато. Като вървял, постоянно се оглеждал надясно-наляво, да не излезе от гората разбойник да го обере. По едно време, той настигнал един турчин, който си правел молитвата. Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам. Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: Радвам се, че срещнах един набожен човек. Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората. Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората. Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш чантата с парите. Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа. Дай чантата си, дай и револвера и да вървим. Като навлезли в гъстата гора, турчинът казал на евреина: Хайде, върви пред мене, и продължи пътя си! – Ами парите ? – Върви и и ни дума повече! – Как така? Аз разчитах на тебе като на набожен човек, а ти ме обра. – Няма защо да се чудиш. Да се моля, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Довиждане! Така постъпват и светски, и религиозни хора. Като се молят в гората, вдъхват доверие, изглеждат светии. Щом им дадеш чантата с парите си да я пазят, те изваждат револвер и казват: Хайде, продължавай пътя си. Ако говориш много, ще опиташ револвера.

Днес всички хора се поздравяват с „Христос възкресе." Един беден руснак казал: „Ест деньги, Христос возкрес! Нег денег, смертию смерть." Бедният българин пък казва: „Щом има козунаци и агънце, Христос възкресе! Щом няма козунаци и агънце, смертию смерты"

Една студентка ми разправяше един интересен случай из живота, на който тя била свидетелка. Едно бедно семейство, нейни съседи, си купили едно агне за Великден, което бащата се готвел да заколи. Момиченцето му, ученичка в трето отделение, като видяло, че бащата вдига нож, започнало да плаче и да се моли: Татко, не коли агнето, нека си живее. – Какви са тези глупости! Кой те научи да говориш така ? Аз купих агнето за Великден, да си хапнем, да разберем, че Христос възкръснал. – Моля ти се, татко, не го коли! Нали и Христа така прободоха с копие? Защо ще колиш агнето? Ти не си разбойник. Ядосан, бащата набил детето, бутнал го настрана и заклал агнето. Детето започна да плаче още по-неутешимо. Като видях тази случка, аз извиках момиченцето при себе си и казах: Не плачи! Ето какво ми каза агънцето за тебе: Малкото момиченце има добро сърце. Аз му благодаря, че поплака за мене. Грехът е на бащата, не е на нея. Момиченцето се утеши и престана да плаче.

Казвам: Две хиляди години след Христа, бащата-християнин и неговото дете, още непросветено, водят спор, трябва ли да се колят животните. Питам: Кой постъпва по-благородно – бащата - християнин, или неговото още непросветено дете? Кой има по-голяма човещина ? Кой прояви по-голямо съзнание ? Дълг е на съвременните християни да възпитават младите, да живеят добре. Старите развалиха младото поколение, те трябва да го изправят, да го поставят в правия път. – Училището, обществото ще ги възпита. – Ако родителите не им предадат истинските Божии закони, отвън никой не може да им помогне. Кой научи бубата да се превръща на какавида и да тъче своята коприна ? Кой научи паяка да тъче своята паяжина? Кой научи пчелата да събира нектар от цветята и да прави мед ? След всичко това, ще дойдат видни педагози да учат хората, как да живеят. Това е морализиране, което нищо не допринася. Ще дойдат богословите да убеждават хората, че Христос възкръснал. Казвам: Ние вярваме само в Любовта. Понеже Бог е Любов, дето е Любовта, там е възкресението. Дето Любовта отсъства, там няма никакво възкресение.

Често се говори за нас, че нямаме правилна логика. – Аз не съм съгласен с това. Според мене, съвременната логика е като тази на конете. Аз искам да накарам хората да мислят по нов начин, нова логика им препоръчвам. Лекарите ни се сърдят, че не се лекуваме по техните методи. Ние се лекуваме, но по методите на живата природа. Малко ли болни има в света? Значи, имат достатъчно работа. Трябва ли целият свят, всички хора да боледуват? Ако всички хора боледуват, кой ще ги гледа ? Къде ще намерят легла за всички ? Да се лекуват хората по болниците, това не е смисълът на лекуването. Това е временен метод, за облекчаване страданията на хората. Предназначението на лекарите не е само в обикновения начин на лекуване. Те имат по-високо предназначение: да научат хората да живеят правилно; да прилагат законите на разумната природа. В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне по един път в седмицата и ще ги учат, как да живеят, как да подобрят живота си. Така ще работят и свещениците, и проповедниците, и учителите. Нови методи на възпитание са нужни. Нова наука, нов живот е нужен на хората.

Иде нова епоха в света, когато от хората на сегашния ред и порядък ще остане само един представител. В бъдеще, за да си представят хората, какво нещо е война, ще дават представления. Само на сцената ще стават сражения, но не и в действителния живот. Войниците ще бъдат въоръжени с книжни саби, пушки и ножове. Щом се даде знак, войната ще започне: на която от двете страни се счупят, или по-право, скъсат оръжията, тя ще бъде победена. На победителите ще дават по един кръст за храброст и с това войната ще се свърши. Коя от двете войни е по-добра: тази на сцената, или сегашната, която става на бойните полета ? Ще кажете, че е глупаво да се воюва с книжни пушки и ножове. – Не е глупаво, това е представление на война. Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. Човек трябва да има убеждение! Това е философията на живота. Велики принципи са нужни на хората. Подло е да проповядваш едно учение без да си убеден в него. Подло е да се учиш без убеждение. Подло е да изповядваш една религия, без да си убеден в нея. Подло е да воюваш без убеждение. Каквото правиш, трябва да се ръководиш от едно свято убеждение, от едно свещено чувство в себе си. Като човек, ти трябва да се отличаваш от другите живи същества. Кое е отличителното качество на човека?

Съществуват няколко вида живот: живот на минералите и кристалите, на растенията, на животните, на хората, на ангелите и най-после Божествен живот. Всеки живот има свои отличителни качества. Като човек, ти трябва да намериш начин да живееш разумно.

Кое е отличителното качество на човека ? Едни казват, че мисълта е същественото качество на човека. Други пък казват, че същественото качество на човека е да чувства. – Да, но то е качество и на животните, и на растенията. Единственото нещо, което отличава човека е не само да мисли, но да носи поне една свещена мисъл в ума си. Това значи: каквото мисли и върши човек, да е в съгласие със законите на Бога, на ангелите и на живата природа. Под „жива природа" ние разбираме себе си, а не целокупното човечество. Следователно, всяка постъпка трябва да се разглежда от три страни: дали е съгласна със законите и правилата на целокупното човечество, на ангелите и на Бога. Това е правата философия на живота. Много философи има в света, разни философии сте чели в живота си, но в сравнение с истинската философия, те са празни, без съдържание. Днес всеки може да философства, но истинският философ се отличава по правилните заключения и изводи в своите знания. В тях няма нищо фалшиво. Неговите знания са абсолютно проверени. Философия, която се занимава с непроверени знания, не е истинска. Тя е играчка, забава за хората. Христос казва на стотника: „Аз ще дойда". За да тръгне човек в новия път на живота, който сега се проповядва, както и в пътя на възкресението, трябва да изучава новата философия. Според нас, възкресението е друго нещо, не както го разбират богословите. При възкресението животът минава от една фаза в друга, дето смъртта се изключва. Такъв е законът. Човек живее 50% и умира 50%. Значи, колкото е възможно да живее, толкова е възможно и да умре. Обаче, при възкресението законът е друг: там се изключва смъртта. Аз не разглеждам физическата смърт. – Защо ? – Защото тя е резултат на духовните процеси в човека. Обаче, не всички живи същества умират физически. Например, гъсеницата, която се превръща в какавида, не умира. Тя само се е трансформирала. От човешко гледище, под „смърт" разбираме спиране на живота. Там, дето става трансформиране, това наричаме минаване от смърт в живот, т. е. минаване от един живот в друг, И Христос говори за това трансформиране. Съвременните хора, които живеят в закона на смъртта, това разбират. Онези, които живеят съобразно законите на живата природа, непременно ще дойдат до възкресението. Щом дойдат до това разбиране, ще възприемат методите на Божествената наука. Така трябва да живеят всички хора. – Как, по какъв начин?

Имаш жена, деца, приятели. Какви трябва да бъдат отношенията ти към тях? Какви трябва да бъдат отношенията ти към майка ти, баща ти, към братята и сестрите ти? Ами какви трябва да бъдат към животните и растенията? Това е велика наука, която трябва да се изучава. Питам: По какво се отличава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т. е. приятелска". Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. По едно време единият от тях се оженил за богата мома, и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър. Той е щастлив в семейството си, радва се на децата си. Приятелят му, обаче, си остава беден – не му върви в живота. Казвате: Приятелят му трябва да го назначи на добра работа, да докаже своето приятелство. – Това не е достатъчно. Ако той запази същите отношения и чувства към приятеля си, каквито е имал по-рано, това наричам идеална любов. Най-малката промяна в отношенията нарушава закона на приятелството. Този закон се отнася и до отношенията между братя и сестри, между родители и деца. Истинската любов е вечна и неизменна.

Питам: Защо единият приятел останал беден, а другият забогатял ? Това е научен въпрос, който се обуславя от различни причини. Казвате, че единият бил по-умен, по-енергичен, по-пъргав. Как ще си обясните, защо един човек е по-енергичен и по-бърз от друг? За да си отговорите на този въпрос, ще си послужите с науката. Кои тела се движат по-бързо: които са по-близо до Слънцето, или които са по-далеч от него? Знае се, че колкото по-близо е тялото до Слънцето, толкова по-бързо се движи. Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към любовта. Следователно, колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. – Защо е така? – Защото изтича от центъра на любовта. Следователно, светлината е еманация на любовта. Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на любовта. Мощна е любовта. Ето защо, когато мъдростта и истината искат да предадат по-голяма бързина на своите сили, те ги прекарват през центъра на любовта. Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на любовта, за да им дадат по-голям тласък. Това се отнася и до човека. Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на любовта. Ако няма тези качества, той излиза от друг център. Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта. И Христос, като говорил на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на любовта, дето няма страдания и болести. Страданието и радостта са граници на любовта. Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. – Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание. И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава, и той се радва. Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се ползва от добрите условия на живота, това е любовта. Като изучавам новите, прогресивни движения, виждам, че и в тях има заблуждения. Те мислят, че могат да се домогнат до мъдростта и истината без любовта. Това е най-голямото заблуждение, в което те изпадат. Не говоря за обикновената любов, която, вместо да помага на човека, го събаря. Аз имам пред вид Божията Любов, която повдига всички живи същества. Някой ученик се оплаква, че не му върви в училището и търси помощ от някой приятел или приятелка. Докато очаква на външна помощ, той нищо няма да направи. Такъв пример имаме в живота на Адам. Той беше поставен в райската градина, там да реши една важна задача. Но Адам каза: Сам не мога да реша задачата си. Искам да имам един приятел или приятелка, заедно да решим задачата. Даде му се една приятелка, но, вместо да решат правилно задачата, те сгрешиха, заради което ги изпъдиха от училището. Изпратиха ги вън, в света, там да решават задачите си. Това не изключва отношенията между хората. За да бъдат свободни, мъжете и жените трябва да се върнат в центъра на любовта, от която са излезли. Само така те ще се познаят и обновят. Само така ще разберат, какво значи отношение между души.

Стотникът дойде при Христа и Му каза: „Господи, речи само реч." Исус му отговори: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Каква е била задачата на Христа, като Учител ? – Задачата Му била да хвърли светлина в ума на своя ученик и да го изцели. Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля. Всичко зависи от средата на любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. Ако излезете от средата на любовта, вие ще се лишите от условията на живота, ще изгубите и живота си.

Ще ви предам накратко една малка басня, от която вие сами да извадите известна поука. Изпратили една делегация при животните, да ги покани на угощение, дето ще се раздават блага според техните нужди. Делегацията отишла първо при мишката. Като я поканили на угощението, обещали й голяма служба. Мишката помислила малко и отговорила: Отказвам се от угощението. Господарят ми е турил пред моята дупка един капан с парче пастърма в него. Искам да опитам пастърмата, никога не съм яла такова нещо. Трябва да стоя пред дупката, да издебна момента, когато господарят не е вкъщи. Останала мишката в дупката си, но скъпо платила за своята лакомия. Делегацията отишла при гъсеницата и я поканила да дойде на угощението, дето ще получи нова, хубава дрешка. Гъсеницата веднага отговорила: Не мога да дойда на угощението, защото чакам вече пролетта. Дървото, близо до мене, се разлиства, и аз искам да опитам сочните, млади листенца. И тя платила скъпо за своята лакомия. В същото време господарят на това дърво излязъл да очисти гъсениците по дърветата. Така изчистил и гъсеницата, която бързала да опита младите, сочни листенца. И хората имат разбирания, като тези на мишката и гъсеницата. За какъв идеал може да се говори при такива разбирания и желания?

Като говоря за Бога, мнозина се запитват: Може ли ние, обикновените хора, да имаме връзка с Бога, Великият създател на света ? Питам: Ако не можете да се свържете с Бога, с кого друг ще влезете в общение ? – С хората. – Каква е задачата на хората? Нали всички хора трябва да имат общение с Бога? Както храната, водата, въздухът и светлината са необходими за нас, такава необходимост е Бог за нашия физически и духовен живот. Щом Бог е такава необходимост за нашите души, трябва ли, ако ви поканят да влезете в средата на любовта, да се откажете, като мишката? И за какво се отказала тя? За парче пастърма. Или ще се откажете, като гъсеницата, която предпочела листата на дървото. Онзи, който е турил капана с пастърмата пред вашата дупка, няма да ви остави да я опитате. И онзи, който отглежда дърветата, няма да ви остави да изядете листата им. Ако се опитате да ги изядете, ще платите с живота си.

Един италианец ми разправяше един интересен, научен опит, който той сам направил. Под един стъклен капак той турил 26 червея и ги наблюдавал, как се изяждат един друг. Един след друг червеите изчезвали, докато останали само шест. После останали пет, четири, три. Един ден той видял, че под звънеца останали само два червея, най-изхранените. След два-три дена останал само един. Италианецът си казал: Сега аз ще се справя с тебе. Опекъл червея и го изял. Питам: Кой спечелил от този опит? Червеите, затворени под капака, разрешиха ли нещо? Те знаят, че трябва да живеят и се изядоха един-друг. Най-после италианецът казал на последния червей: Сега ти ще се пожертваш за мене.

Сега съвременните хора философстват под стъкления капак и казват: Ние разрешаваме важни въпроси – социални, религиозни, семейни. – Да, като италианеца, който наблюдавал червеите. И вие, като се изядете един-друг, ще остане последният от вас, най-големият и изхранен. Тогава италианецът ще му каже: Искам да видя, кой е този герой, който изяде 25 червея. Аз ще го опитам. Такъв е краят на съвременната философия.

Казва му Исус: „Ще дойда и ще го изцеля." И сега иде Христос на земята, но няма да ни опече, както италианецът опекъл червея. Друго е учението на Христа. За да се възприеме това учение, у всички хора трябва да се пробуди Божественото съзнание. То ще разреши въпроса. Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. Зле ли щеше да бъде на българите, ако се ръководеха от този принцип? Дето действа този принцип, всичко се нарежда добре. Не говоря само за българите. Всички славяни трябва да бъдат силни със своя ум, със своето сърце и воля. Знаете ли, каква сила представя човешката мисъл ? Жалко е, че днес тя е насочена само към разрушения. Десетки години преди Световната война, вестниците постоянно пишеха за война. Често хората казват: Грешни сме, грешни, докато станат грешни. Други казват: Не вярваме в Бога, няма Бог. Както казваш, така става. За тях, наистина, няма Бог. Следователно, всички отрицателни прояви в човешкия живот са създадени по изкуствен начин. При това положение, щастливи ли са хората ? Последният червей, който изял всичките червеи, щастлив ли бил? Но най-големият, гигант-червей, италианецът, казва: Аз турих под стъклен капак 26 червея, да ги наблюдавам, да видя тяхната сила. Най-после доказах, че аз съм най-силен. В случая, аз уподобявам италианеца на смъртта. Ще кажете, че той е лош човек. – Не е лош, но той представя смъртта. Тя поставя човека под стъклен капак и го наблюдава. Някои си представят смъртта като човек, с коса в ръка; дето мине, всичко коси. Щом остане последният човек-гигант, тя казва: Сега аз ще те опитам. Това е факт. Кажете ми, где са вашите дядо и баба ? Не ги ли изяде този италианец ? Има ли човек на земята, който да не е изяден? Всеки е поставен под стъклен капак за наблюдение, след което ще бъде изяден.

Христос казва: „Аз ще дойда." Христос дойде на земята да освободи хората от техните заблуждения. Той посочи истинския път на живота – пътят на любовта. Общественото, политическото и духовното положение на народите зависи, именно, от спазването на този закон и правилното отношение към него. Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Той отиде при болния, защото Го повикаха. Питам всички болни: Повикаха ли Христа? Не говоря за здравите, защото те не се нуждаят от лекар. Болните и до днес не са повикали Христа, т. е. не са пожелали да приложат любовта. Любовта трябва да се изучава като наука, а не само да се говори за нея. За любовта са писали и пишат и поети, и философи, но светът не се е оправил. Любовта трябва да се прилага, а не само да се възпява. Може да се жените, да раждате деца, да ставате майки и бащи, но ако не приложите любовта, нищо няма да постигнете. Свещен е пътят на любовта. Като следваш този път, първо ще възлюбиш Бога, а после своя ближен, като себе си.

Казваш за някого: Красив е този човек. – В какво се вижда красотата му? – В очите. – Красотата на очите е временна. Днес той има красиви очи, но знаете ли, колко време е работил, докато ги създаде? Сегашната форма на човека е по-красива от тази в миналото. Бъдещата ще е още по-красива. Обаче, истинската красота на човека е в неговата душа. Красотата на човека не е във външната му форма. Има известни вътрешни качества в него, които го правят красив. Едно от тях е разумността. Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Вижте, как говори онзи, в когото любовта присъства. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.

Христовото учение, т. е. учението за Любовта не е за обикновените хора. То е за необикновените, за разумните хора. То не е за болни сърца, за болни умове. Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това учение. Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това учение. Болните могат да се ползуват от силата на Христа, но те не са готови да приложат любовта. Христос имаше сила в себе си, с която изцеляваше болни. Затова стотникът го молеше: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." И ние, съвременните хора, казваме: Само една дума на Христа може да излекува болния. – Да, така е, това е вярно за Христа, защото Той живее в закона на любовта. Ако живееш в любовта, и ти само с една дума ще излекуваш болния. – За мене това е невъзможно. – Докато мислиш, че е невъзможно, ще бъде невъзможно. В момента, когато кажеш, че това е възможно, ще бъде така. Има ли по-голяма сила от Божията? Следователно, щом влезеш в средата на любовта, ти ще станеш едно с всички живи същества – с растенията, животните и хората. Тогава ще видиш, че любовта се проявява и в най-малките частици на материята. Във всяка частичка на материята има живот.

„Аз ще дойда и ще го изцеля." Значи, в Христа има доброто желание да помогне. Християните поддържат мисълта, че Христос и сега ще дойде на земята, както е дошъл преди 2 000 години. Те се питат: Кой е Христос? – Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието, това наричаме Христос. Той не е в формата, понеже тя се мени. През всичките векове, Христос е един и същ, но понеже съзнанието на хората е различно, затова техните схващания за Него са различни. Мравките имат едно схващане за света; червеите имат друго схващане; рибите имат особено схващане. Обаче, схващанията на хората за света е съвършено различно от тези на ангелите. Ето защо, като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса, като Любов. Някои казват, че Христос нямал смелостта да каже, че е Син Божи. – Не е така, това е неразбиране. Ако е за смелост, само страхливият трябва да има смелост. Каква смелост трябва да има онзи, който върви в Божествения път ? Според мене, само страхливият може да бъде смел. Той върви смело, разчита на револвера. Щом му вземеш револвера, смелостта му изчезва. Смелостта е нещо външно, а упованието на любовта е вътрешна сила. Когато човекът на любовта се приближава към тебе, още отдалеч умът ти се прояснява. Пред него твоята сабя и пушка се стопяват. Ако Христос слезе днес на земята, всички пушки и топове, всички щикове ще се стопят. Няма да остане парче желязо нестопено. – Ами като се стопи всичкото желязо, с какво ще се бием ? От това гледище, казвам: Праведен е онзи, който може да издържи на 35 милиона градуса топлина. Мъдър е онзи, който може да издържи на пет милиарда единици светлина. Ако един човек издържа на 35 милиона градуса топлина и на пет милиарда единици светлина, с какво ще го биете? Вие искате да дойде Христос на земята, но знаете ли, какво ще стане тогава? Цялата земя ще се възпламени и ще изгори. Огън носи Той със себе си. Той не е онзи Христос от Палестина. Тогава евреите разпнаха Исус, а Христос си отиде. Той казва на съвременните християни, че ще слезе на земята с 35 милиона градуса топлина и с пет милиарда единици светлина. Тогава да му мислят вярващите! Ще възразите, че това са небивалици, приказки от „Хиляда и една нощ." Прочетете 24 глава от Евангелието на Матея и ще видите, че още тогава Той е предсказал това.

Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Днес е изпратена една делегация от земята с молба, да дойде Христос на земята, да изцели човечеството. Сега иде Христос! Приемете в умовете и сърцата си свещената мисъл, че Бог е Любов. Кажете си: При всички условия на живота, аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на любовта. Този е идеалът на човешката душа. Това да стане по свобода, а не чрез заповеди. Само така душата ви ще се разшири, и духът ще се възвиси. Щом придобиете любовта, вие ще я приложите към болните и страдащите, към изоставените и падналите в света. Страдащият и болният трябва да знаят, че има Един приятел в света, верен при всички условия на живота. Той всякога ни помага. Той ще хване болния за ръка, ще го потупа и ще каже: „Аз ще те изцеля." Значи; има Един Човек в света, на когото всички можете да разчитате. Чрез Него Бог се проявява.

И тъй, ако ви питат, в какво се състои Новото учение, кажете: Любовта ми към моите родители, братя и сестри, към приятелите ми да бъде една и съща при всички условия на живота. Тя никога не се изменя, нито се променя. Тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще дойда и ще ви изцеля".

7. Беседа от Учителя, държана на 27 април, (Великден) 1924 г. София.

• Матея 8:7.