Разлика между версии на „Раждане и растене“

Текуща версия към 20:49, 2 май 2011

Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)

КНИГА: Законът и любовта

РАЖДАНЕ И РАСТЕНЕ

Размишление.

Човек минава през две състояния в живота: пасивност – когато седи и очаква нещата да станат сами по себе си, и активност – когато работи, движи се и разчита на себе си, на своя труд и на своята дейност. Като свърши работата си, човек очаква да му платят, но случва се и нищо да не получи. С кое от двете състояния човек започва живота си? Детето е малко, разчита на майка си. Тя го носи, къпе, храни – то е пасивно, всичко очаква наготово. Детското разбиране е едно, а разбирането на големия човек е друго. За възрастния се казва, че е израснал. С какво се отличава растенето? – С движение. Седите на един стол и размишлявате спокойно. Привидно във вас не се забелязва никакво движение. Дойде някой и ви бодне с игла по ръката. Вие веднага трепвате, вдигате ръката си. Дойде втори път, пак ви бодне. Дойде трети, четвърти път, бодне ви с иглата по ръката, по крака. Вие скачате, започвате да се движите, изгубвате разположението си. Защо губите разположението си? – Боднали са ви по кожата няколко пъти. Причината е външна, материална. Обаче, вие може да изгубите разположението си и без да ви боднат с игла. Например, срещате ваш познат, който не ви поздравява. Срещате го втори, трети път, пак не ви поздравява. Вие губите разположението си, обиждате се. И в първия, и във втория случай, вие се раздвижвате. Това движение създава условия за растене. Външно тия неща са прости, но стават причина да изгуби човек настроението си. Вие гледате на тях като на нереални неща.

В какво се състои реалността на живота? – В познаването на Бога? – Познаването на Бога внася мир в човешката душа. – Как ще дойде тоя мир? – Ще кажете, че познаването на Бога прави хората здрави, любещи, внася в тях стремеж към учене. Като свършиш училището, търсиш място да приложиш знанието си. Ако не намериш такова място, ставаш недоволен, неспокоен. Молиш се на Бога и очакваш отговор. Ако не получиш отговор, пак си недоволен. И светия да си, пак можеш да бъдеш недоволен. Светиш известно време, но никой не те търси, никой не се ползува от светлината ти – ставаш недоволен. Очакваш да ти се разкрие някаква тайна, но не ти се открива – недоволен си. Млад си, мечтаеш за големи постижения, но не успяваш – недоволен си. Остаряваш, губиш силите си – недоволен си. Питаш се, как стана остаряването, но сам не можеш да си отговориш. Старостта иде незабелязано, както колата, която се употребява дълго време. В първо време колата е нова, здрава, но като се употребява известно време, тя остарява, започва да хлопа. За да ти служи по-нататък, трябва да я поправиш.

Като ученици, вие трябва да правите преводи, да съпоставяте нещата, да правите аналогии. Така ще разширите разбиранията си. Какъв превод ще направите на любовта към Бога? Да проявиш любов към Бога, нужно е да се разширят чувствата ти. – Как ще се разширят? – Като се натъкнеш на нещо, което може да те засегне. Например, ти си банкер, стар, 80 годишен човек, с голяма опитност. Дохожда при тебе един познат да иска 20 хиляди лева на заем. При какви условия ще му дадеш тия пари? С други думи казано: При какви условия ще се прояви в тебе любовта към Бога? Ако банкерът е религиозен човек, просителят трябва да си каже истината, може, или не може да върне исканата сума, 20 хиляди лева. Ако не може, ще си поговори с него за другия свят, като каже, че там ще му върнат сумата. Това значи, там ще получи благословението си. Ако не е религиозен и не вярва в другия свят, банкерът ще остане твърд към молбата на своя познат и няма да му услужи. Това показва, че просителят не е могъл да събуди в него любов към Бога. И да заложи нещо, той пак няма да се съгласи да му даде пари на заем. Не е лесно да събудиш в човека любов към Бога.

Какъв превод ще направите на гнева? На какво ще го уподобите? – Гневът е огън, който постепенно се разпалва. Ако дървата са сухи и течението на въздуха силно, огънят ще гори добре. Ако дървата са мокри и течението на въздуха слабо, огънят ще бъде слаб. Някой запали огъня, затвори печката и излиза навън. Като се върне вкъщи, вижда, че огънят изгаснал. Той затворил печката преждевременно; трябвало огънят да се разгори повече и тогава да се затваря. Като знаете условията за горението, прилагайте ги навреме, за да не се разпали огънят неочаквано и да причини нещастия. Добре ще бъде, ако има някой при вас, който може да намали силата на вашия огън. Ако няма такъв човек, нещастието е неизбежно. Едно дете си откъсва плод от една чужда градина. Градинарят хваща детето и, или ще го набие, или ще му се скара и ще го изгони от градината. Той ще го набие защото няма човек около него, който да намали силата на гнева му. Ако му се скара само, при него е оня човек, който е в сила да го укроти. Казвам: Дето съм аз, там гневът на хората изчезва и се превръща в енергия. Дето ме няма, там хората проявяват гнева си и си пакостят едни на други.

Главният въпрос, върху който исках да говоря, е любовта към Бога, но се отклоних. Това е все едно, да дойде гладен човек в дома ти, а ти да го запитваш за майка му и за бащата му, де е пътувал баща му, какви впечатления е изнесъл от пътешествието. Гладният се интересува от хляба и яденето, а аз – от странични въпроси. Казвам: дай на гладния да се нахрани, а после се разговаряй с него.

Мнозина се запитват защо трябва да любим Бога. Да любиш Бога, това значи, да се родиш. Който се е родил, само той живее. Следователно, ще любиш Бога, за да живееш. Да възлюбиш Господа, това е първата заповед. Втората заповед е да възлюбиш ближния си. – Защо трябва да любиш ближния си? – За да растеш. Значи, първо ще се родиш и ще живееш. След това ще растеш. Тия две заповеди показват връзката, която съществува между раждането и растенето.

“Да възлюбиш Господа.” Това значи, да се родиш. Нероденият се намира в неблагоприятни условия, като затворник. Раждането е велик акт, през който минава човешката душа. То носи благоприятни условия за човека. Всеки човек очаква да се новороди. Христос казва: “Роденият от Бога грях не прави.” Казано е още: “Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Някои религиозни твърдят, че човек е роден от Бога. Възможно е това, но той още не е създал своя произход. Значи, човек е роден от Бога, но още не е пробуден, поради което не може да расте и да се развива правилно. Ако се родиш, а не растеш, какъв смисъл има раждането? То е все едно, да ти дадат ядене, но да не можеш да вкусиш от него. Гледаш яденето, намираш, че е хубаво наглед, но нямаш понятие за неговия вкус. Следователно, роденият от Бога трябва да расте и да се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към любовта. – Към коя любов? – Към ближния. Ако любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно.

Дисхармонията в човешкия живот е резултат на неправилната любов на хората към техните ближни. Неправилната любов може да се уподоби на неправилното пеене на някой певец. Той пее, но гласът му не е издържан: взима ту чисти, ту нечисти тонове. Публиката го слуша и дава мнението си за него. Някои го харесват, други не го харесат. Едни го извиняват, други не го извиняват. Природата не извинява певеца. Тя не допуща никаква погрешка в пеенето. Всяка погрешка образува пропуск, междина, която води към лоши последствия. Ако шивачът пропусне няколко бода на дрехата, след време ще се образува дупка, и дрехата ще започне да се къса. Не са много два-три бода, но те говорят за небрежността на шивача. Той не трябва да се извинява с машината си, че била стара, и прескачала бодовете. Шивачът е отговорен за погрешките, а не машината. Тя е слуга, който се управлява от шивача. Когато шивачът греши, природата го наказва. Тя не се интересува от машината. Така и майката наказва своето любимо дете.

Как се обяснява факта, че майката наказва любимото си дете с пръчицата? Кое и дало повод да приложи пръчицата като средство за наказание? Кога е приложила пръчицата за пръв път? Коя е била причината за това? Тя обича детето си, не може без него, и въпреки това, отвреме-навреме го бие с пръчицата. Несъзнателно майката е почувствала, че в детето ў се крие голямо богатство, което може да се изкара навън само чрез пръчицата. Това е все едно, да развъртиш крана на някоя чешма. Питам те, защо развърташ този кран? Много естествено, ти го развърташ, за да пусне чешмата вода. За чешмата водата е голямо богатство, което трябва да се извади навън. Ако не си жаден, чешмата ще бъде затворена. Щом ожаднееш, отваряш крана, водата започва да тече и, освен тебе, и други се ползват от нейната вода. Следователно, както жадният взима нещо от чешмата, така и майката взима нещо от детето, когато го удари няколко пъти с пръчицата. Когато брулят орехи, пак вземат нещо. Можеш ли от сухо дърво да получиш нещо? Плод не можеш да получиш, но ако вземеш брадвата и ако го насечеш, все ще получиш нещо – ще си приготвиш дърва за горене. Ето защо, каквото и да прави човек, все има някакъв скрит импулс, който го подтиква да се проявява. Той трябва да познава своите импулси и стремежи, които го подтикват към нещо.

Тема за следния път: “Главният стремеж на човека.”

И тъй помнете: чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте. Това са два главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Това е все едно да ходиш гол. Ще кажете, че човек може да ходи гол. Лятно време може, но какво ще прави зимно време, при големите студове, когато дърво и камък се пукат от мраз. Преди грехопадането, първият човек е бил гол. След грехопадането той се облече, и с това се създаде модата. Така той напусна рая и отиде в странство да се учи. Първата дреха на човека е била от кожа; тя е дрехата на греха. После, като отишъл в странство, той създал модата. Както има дреха на грешния човек, така има дреха и на светията. Каква е неговата дреха, вие сами ще отговорите. Всички неща, всички прояви на хората се различават. Ако ти говори човек, който те обича, ще ти говори по един начин; когато не те обича, той ще ти говори по друг начин. Лесно се говори, когато хората не се обичат. Казват: Да бъдем хладнокръвни. – Щом сте изстинали, щом краката и ръцете ви са измръзнали, разбира се, че ще бъдете хладнокръвни. Някой казва: Гладен съм. Друг отговаря: Няма нищо, все ще се намери от някъде малко хляб. – Оголях, цял съм окъсан. – Няма нищо. – Страдам, боли ме стомахът. – Няма нищо. – Баща ми умря. – Няма нищо. Казвам: Хладнокръвието тук не е на място. Това е незаинтересованост. Така не се разрешават въпросите. Ти трябва да вземеш участие в положението на своя брат, или сестра, да им помогнеш.

И тъй с хладнокръвие не се живее. Ще кажете, че англичаните са хладнокръвни. Да бъдем и ние като англичаните. – И без това повечето от сегашните хора са англичани, не влизат в положението на своите ближни. Да бъдеш хладнокръвен, безучастен към положението на своя ближен, това не е истинска философия на живота. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш, или да приложиш самообладание. Това се отнася до тебе, до твоя личен живот. Обаче, каже ли някой, че е гладен, ще потърсиш начин, как да му помогнеш. Ако в дома ти дойде пътник, ще помислиш, как да го приемеш.

Добра обхода се иска от хората. Тя не е само за момент. Да имаш добра обхода към хората, това значи, да знаеш, как да постъпваш при всички условия на живота. Представете си, че сте голям държавник и отивате на работа, имате някакво важно заседание. В това време на вратата ви хлопа беден пътник. Вие махвате с ръка и казвате, че сте зает, имате бърза, неотложна работа. Как ще постъпите, ако на вратата ви хлопа не тоя беден пътник, но царят? Вие веднага ще му отворите, ще го поканите вежливо и ще напишете една бележка до министерския съвет, че по особена важна причина няма да присъствате на съвета. Защо в първия случай не можете да отделите поне пет минути от времето си, а във втория случай се отказахте даже да отидете на работа? Какви са съображенията ви? Ще кажете, че някои неща са невъзможни. Прави сте, има неща възможни, има неща и невъзможни. Понякога, обаче, и невъзможното – грехът, става за човека възможен. Аз се питам, как е възможно, човек, роден от Бога, създаден по Негов образ и подобие, да престъпва Божия закон? Как се създаде тоя дисонанс? Това е въпрос, на който мъчно може да се отговори.

Като ученици, вие трябва да се стремите към истинското знание, което не изчезва. Иначе, каквото знание и да придобиете, ще го изгубите. Докато сте млади, ще се ползвате от него. Щом остареете, ще го изгубите. Като заминете за другия свят, съвсем ще го изгубите. – Какво е смъртта? – Разваляне на едно съдружие. Няколко души се сдружават да работят заедно. Като работят няколко години и спечелят нещо, разделят печалбата помежду си и ликвидират. Казват, че съдружието се разтурило, а ние казваме, че председателят на сдружението заминал за оня свят. Това показва, че съдружниците свършили работата си. Всеки взел своята част от печалбата и се отделил. Има случаи, когато сдружението се разваля, съдружниците се отделят, без да получат нещо. Това показва, че то е фалирало, няма никакви печалби.

Мнозина се запитват, как да се подмладят. Да се подмладиш, това значи, да излезеш от едно сдружение с печалба и да вложиш капитала си в друго сдружение, да спечелиш повече. В един момент не можеш да се подмладиш. Подмладяването зависи от твоята интензивна мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта ти, толкова по-скоро можеш да се подмладиш. Да се родиш отново и да растеш правилно, това значи подмладяване. Това значи, да имаш правилна връзка с възвишените същества, които постоянно те държат в мисълта си и ти помагат. Ако се отклониш от правия път, ще те изоставят, и ти започваш да остаряваш. Следователно, не питай, защо остаряваш, но кажи си: Аз се отклоних от правия път, и разумните същества ме изоставиха. Коя майка не остарява, когато синовете и дъщерите и я напуснат и престанат да се интересуват от нея? Докато я поддържат и влизат в положението и, тя по-мъчно остарява.

Сегашните хора искат да се подмладят, но не знаят как. Те очакват на другите, да умре някое съдружие, да получат неговите печалби, да се подмладят. Не е тоя пътят на подмладяването. Ако искате да се подмладите, разчитайте на себе си, на своите съдружници. Правили ли сте опит, да размишлявате поне по половин час на ден върху подмладяването? Това значи, да изчистите чувствата и мислите си от всички отрицателни прояви, от всичко нечисто. Освободете се от сенките на живота. Само така ще се подмладите и обновите. Защо ще мислите, че никой не ви обича? Това е сянка на живота. Дръжте положителни мисли и чувства в умовете и сърцата си, за да се подмладите по естествен начин.

Казано е: “Да възлюбиш Господа, да възлюбиш и своя ближен.” Само така ще разбереш закона на новораждането и закона на растенето. Само оня може да люби, който познава законите на кабалата. Любовта към Бога е сила, която действа в цялата природа. Буквите л, к, Б, с които започват думите: любов към Бога, имат различно значение, понеже чрез тях се проявяват различни сили. Любовта подразбира сили във възходящо състояние. Буквата “к” крие сили, които са неуравновесени, затова трябва да се преобразят. Буквата “к” трябва да се превърне в живот, в буквата “ж” – в уравновесени сили. Животът трябва да расте, да се развива правилно. Това се развива чрез прилагане на любовта към Бога и към ближния.

Някои ме питат, как могат да бъдат щастливи. Щастието не се постига лесно. Истинско щастие е това, което не се нарушава от нищо. Момък се влюбва в една красива мома, но щастието му не е пълно. Той и се радва, трепти за нея, но, като влезе в дома и, не може да остане дълго време там. – Защо? – В дома и има нещо неприятно, което го смущава. Момата е месоядка, а той – вегетарианец, не може да понася миризмата на кокошката. Момъкът се чуди, какво да прави. Да и направи някаква забележка, не може, красивите моми не търпят съвети. Ако напусне стаята и излезе вън, без да и обясни, защо си отива, ще развали работата си. Как ще се разреши въпросът?

Представете си друго положение: момата е влюбена в момъка, а той обича да пие. Отива на гости у дома му, но той не й обръща внимание: турил шише с вино на масата си и пие една чаша след друга. Тя седи, поглежда към него и не знае, какво да прави. Според мене, и двата въпроса лесно се разрешават: момата да се откаже да яде кокошка и, вместо да я коли и да я държи вързана с главата надолу, да я остави да си живее на свобода. И момъкът да се откаже от ферментиралото вино. Нека вземе сладка гроздова мъст и да покани своята възлюбена, заедно да пият. Няма по-лесна работа от това, да възкресиш една кокошка и да превърнеш гроздето в сладък сок. – Възможно ли е това? – Всичко е възможно; нужно е само добро желание да направиш нещо.

Мнозина не успяват в живота си, поради подозрението и съмнението, на които са дали ход. Те се съмняват един в друг, съмняват се и в Бога. После се чудят отде идат противоречията. Много просто, турили са на масата миризливата кокошка и шишето с ферментиралото вино. – Какво мисли Бог за нас? – Това не е ваша работа. Освободете се от противоречието в себе си и дайте възможност на кокошката да оживее. Противоречието е причина за лошата миризма в дома ви и за опиването ви. Не питайте, защо идат противоречията, но направете всичко възможно да се освободите от тях.

Един селянин пътува с колата си, но изведнъж движението спира – оста на едното колело се счупила. Минават пътници край него, и всеки го запитва, какво е станало, защо колата е спряла. Той отговаря на всички, че оста му се счупила, но колата не се мръдва. Най-после, минава един пътник, спира се, поглежда колата, навежда се към колелетата и вижда, че оста на едното колело е счупена. Изважда от торбата си едно дърво, поставя го на мястото на счупеното, зачуква го оттук-оттам, и колата тръгва. Той не пита, коя е причината за противоречието, но помага за неговото премахване.

Казвам: Животът иска работа, а не философстване. Седиш и очакваш всичко наготово. И това може, но, като получиш нещо наготово, трябва да го задържиш. Искаш да отидеш на небето, да те посрещнат с венци, с музика и песен. И това е възможно, но ако не си готов за тоя живот, ще те върнат на земята. Могат да ти подарят хубава цигулка и ноти, но трябва да учиш. Ако не се упражняваш, цигулката ще остане за други, които искат да свирят. Могат да ви подарят нива, лозе, но вие трябва да ги обработвате. Както никой не може да яде за вас, така никой не може да учи и да работи за вас. Близките ви могат да ви помагат, но не могат да свършат това, което се иска от вас. Никой не може да мисли и чувствува за вас. Мисленето, чувстването са свещени процеси. Човек се свързва с живота само чрез мислите и чувствата. Затова се казва, че е привилегия за човека да мисли и да чувствува. Даже кривата мисъл и кривото чувство са за предпочитане пред невъзможността да мислиш и да чувстваш. Кривата и нечиста мисъл може да се оправи и очисти. Какво ще правиш, обаче, ако нямаш никаква мисъл? Ще кажеш, че някоя мома се влюбила в един лош момък. Нищо, че се е влюбила в тоя момък. Така ще научи един урок и ще върви напред. – Еди - кой си мъж напуснал жена си. – И това ще се оправи.Той ще се отдалечи две - три години от нея и, като види, че не може да намери по-добра, пак ще се върне при жена си. Така той ще я цени повече. Ще кажете, че той не и писал нито едно писмо, и тя не го дочакала, оженила се за дру г. Питам: Само писмата ли подържат връзките? Остане ли писмата да ви крепят, вашата работа е свършена. Ако мъжът напусне жената, тя трябва да го чака три години. Не се ли върне през това време, тя е свободна, може да мисли за него, каквото иска.

И тъй, когато мъжът напуска жената, или жената – мъжа, казвам, че те не са умни. Разумният мъж, разумната жена не се напускат. Ако се налага да направят това, те пак се връщат. Тези, които са пили чиста вода от чешмата, никога не пият нечиста вода. Който е пил от Божията чешма, той се родил; който е пил от водата на своя ближен, той има условия да расте.

Някои запитват: Трябва ли женените хора да се напускат? – Ако съчетанието между тях е от Бога, никой не може да ги разлъчи. Казано е в Писанието: “Това, което Бог е съчетал, никой не може да го разлъчва.” Следователно, не правете опити да разкъсвате връзката между души, които Бог е съчетал. Ако искате да разберете правилните отношения между човешките души и Бога, трябва да изучавате живота на пророците, на Христа, на светиите, на апостолите и на добрите хора. Само така ще имате ясна представа, как трябва да живеете. Само така ще разберете, че сегашните морални правила не са в състояние да издържат напора на живота. Те не разрешават въпросите на целокупния живот. Много естествено, ако водата на извора още в началото си е нечиста, нищо не може да я очисти.

Един американски професор от Ню Йорк държал научна сказка върху “Методите за пречистване на водата.” Той подкрепил сказката си с опити, като пречистил по различни начини водата от най-нечисти локви и канали. За да убеди слушателите си в чистотата на водата, той сам пил от пречистената вода. Поканил и публиката да пие от нея, за да се убедят в методите на пречистването и. Както и да се пречиства водата, все ще останат микроскопични частици от нечистотиите. Американският професор се примирява с методите на пречистване, но сам той не е убеден в тяхната абсолютност. По необходимост, и сегашните хора се примиряват, както американският професор. Като няма абсолютно чиста вода, ще пият, каквато намерят. Днес пият вода от много реки. Някои пият вода от Дунава, като я пречистват по механичен начин. Казват, че така пречистена, тя е добра за пиене. Също така, искат да се убедят, че животът, който сега прекарват, е добър. – Добър е, колкото е чиста Дунавската вода. Казвам: Аз не желая да пия вода от Дунава, не желая и живот като Дунавската вода. Ние трябва да се стремим към съвършен живот, с абсолютна чистота, без никакви микроби, без условия за смърт. Единственото нещо, от което хората се страхуват, е смъртта.

И тъй, турете на първо място любовта към Бога. – Как ще намеря Бога? – Като се родиш. Ако не се родиш, не можеш да Го намериш. Една птичка кълве череши и семките им падат на земята. Можем ли да кажем, че птичката е баща на семката? Семката пада на земята и след време пониква. Почвата ли е майка на семката? Нито птичката е баща на семката, нито почвата нейна майка. Баща и майка са ония, от които произлиза животът. Това, което е вложено в семето, считаме главен фактор за неговото раждане и растене. Вложеното в семето се крие в Първата Причина на нещата. Там трябва да търсим условията за раждането и растенето.

Често хората казват, че правят усилия да се повдигнат, но нищо не помага. Много просто, те се греят на свещ. Те си служат с мисли, на които светлината е равна на тая на свещта. Излезте навън, да се греете на слънчевата светлина. Тя носи живот в себе си. Възприемайте мисли, които светят като слънцето. Казваш, че имаш любов към Бога, но нищо не постигаш. – Защо? – Малка е светлината на свещта ти. Излез вън на слънце и тогава прояви любовта си към Бога. Слабата светлина не оправя работите. Молиш се, но нищо не постигаш. – Защо? – Молитвата ти е слаба. Млад си, живееш като млад, недоволен си; живееш като стар, пак си недоволен. Старият съжалява, че живял чист живот, но не познал Бога. – Защо не го познал? – Защото не могъл да Го възлюби. Не можеш да познаеш Бога, докато не Го възлюбиш.

Сегашните хора говорят за любовта, без да я разбират. Те наричат любов това, което не е любов и после се отвръщат от нея. Любовта е сила, която повдига човека; ако е болен, оздравява; ако е заробен, освобождава го. Който възприеме любовта, не я задържа за себе си, но я оставя да минава и през другите. Не може само една чешма да тече, а другите да пресъхват. Смешно е да видиш някого да стои пред пресъхнала чешма и да чака да капне от нея нещо. Ще кажеш, че обичаш тая чешма. Това е невъзможно. Не можеш да обичаш чешма, която нищо не дава. Не можеш да обичаш човек, в когото Бог не се проявява. Щом Бог се проявява в човека, ти веднага ще го обикнеш.

Помнете: любовта прави човека добър, красив, силен. Без любов човек е окъсан, беден, слаб. Дето отиде, всички го отбягват. И между светии да влезе, никой няма да му обърне внимание. Такова е положението на човека, който живее с отрицателни мисли и чувства.

Сега, като говоря за любовта, имам пред вид три неща: първо, да ви кажа, как да се възлюбите; второ, да ви кажа, как да подържате любовта си и трето, на какво разстояние да бъдете един от дру г. Това значи да живеете в чистота, да придобиете безсмъртие. Към тоя живот се стреми всяка душа. Това значи да се новородиш, да растеш и да се развиваш правилно.

Като ученици, вие трябва да правите опити, да видите силата на вашите мисли и чувства, както и силата на вашата любов. За да имате успех в опитите си, трябва да се освободите от страха и от съмнението. Направете следния опит: един от вас да легне на земята на гърба си, а шест души да се опитат да го вдигнат високо във въздуха: трима ще поставят показалеца и средния пръст на двете си ръце под врата му, другите трима ще поставят същите пръсти под краката му, близо до стъпалата и едновременно ще започнат да го вдигат. Ако не се съмнявате, може да махнете пръстите си и, без да го подържате, той може да остане известно време във въздуха. Усъмните ли се, той ще падне на земята. Дето няма съмнение, опитите излизат сполучливи. Някой очаква резултати, без да прави усилия. Това е невъзможно. Друг иска да стане добър певец, но се съмнява в успеха си. – Искам да стана поет, учен, философ, но се съмнявам в постиженията си. Пази се от съмнението. То е червей, който изяжда нежните клончета на дървото. Каквото пожелаеш, можеш да постигнеш, но постепенно.

И тъй, очистете ума си от съмнението. Докато го държите в ума си, нищо не може да постигнете. Теории може да имате, колкото искате, но ще бъдете лишени от опитности. Истинско, положително знание се придобива чрез опити, които изключват съмнението.

2. Лекция от Учителя, държана на 20 януари 1932 г. София – Изгрев.