Разлика между версии на „Сигурният пазител“

Версия от 12:41, 8 октомври 2009

СИГУРНИЯТ ПАЗИТЕЛ

25 април 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София

„Отче наш."

Ще прочета 6 стих от II послание към коринтяните, 6 глава: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с Любов не лицемерна."

Ще си прочетете цялата глава и ще си извадите заключението.

Вие сте много учени хора, философи. Трябва да знаете, че философията не ползува. Когато се намериш в една стая, пълна с взривни вещества, твоята философия няма да те ползува Ако бутнеш, ще умреш и никой не може да те спаси. По-добре да не буташ. Някой казва: „Защо умираме?" По-добре да не умираш.

Вие разсъждавате върху личния живот. Личният живот, това е резултат. Един малък резултат. Микроскопически резултат е сегашният живот. А пък целта на природата е друга. Личният живот, това е само едно условие.

Това е просто един квадрат - квадратът АВСД. Всеки може да изчисли неговата плоскост. Ако е нива, като изчисли колко е голяма, ще направи сметка колко може да даде. Да кажем, че вашата глава е построена на един квадрат. И да кажем, че вие не сте работили върху вашата глава. Може да имате линиите СМр СМ2, СМГ Представете си, че това е главата. АС е задната част – тилът; а пък ДВ е предната част. Да кажем, че има една глава, построена по СМ3. В коя глава вие ще можете да живеете по-добре? В СМр с СМ2 или с СМ3? От тези глави коя глава бихте избрали? Сега вие можете да философствувате колкото искате, но нито един от вас не е изучавал френология. Всичките ваши недъзи, разнообразието на характерите ви се дължи на тия линии. Защото, ако теглите успоредна на СМ, СМ2 или на СМ3, вие ще построите тогава съвсем различни квадрати. Съвсем други ще бъдат силовите линии и ще измените целия ред на нещата. В природата има един вечен хармоничен порядък. Това, което наричат добро, това, което наричат Любов, това, към което вие се стремите, се дължи на него. Щом линиите на вашите мисли, чувства и постъпки не са в хармония с този порядък, вие ще бъдете постоянно недоволни, мрачни, работите ви няма да ви вървят. Но това са общи фрази. Ти казваш, че не ти върви. Като вървиш вечерно време, блъснеш се в тъмното в някой камък или в плет, на някой кол, в някоя стена или някакъв тел и казваш, че в този свят има страшен безпорядък. А тези хора, които са направили плетовете и стените, са имали идея. А ти се възмущаваш защо има тука плет, а там стена. Имало е причина за това.

Вие се настанихте тук, за идея дойдохте да живеете около мен и сте ограничили с телове вашите дворове. Идейни хора сте. Това са крайни егоисти, никакви светии, никаква идея няма тук. Нито пък забелязвам някаква отстъпчивост във вас. Като дойде до материалните работи, не забелязвам във вас никаква отстъпчивост. По форма вие сте толкова добри, колкото са и хората в света. Аз не ви осъждам, но ви предупреждавам, че ще страдате. И главите ви ще се охлузят. Девет пъти ще снемат кожата от главите ви. Девет пъти ще умирате и пак същите ще останете.

Вие казвате: „Христос ще ни избави". Може да ви избави, но ако сте умни. Ще ви избави, ако носите Божествената, Христовата Любов, Неговата доброта, Неговата разумност, ако имате Неговото знание и Неговото самопожертвуване! Но ако нямате всичките тези добродетели във вас, за какво ще ви избави?

Кой от вас няма да накаже слугата, който обича да краде? Колко време ще го търпите? Днес задигне 100 лева, ще простиш. Но утре задигне 1000 лева. Пак ще му простиш. После ще задигне 10 000 лева. Докога ще прощавате? Някой от вас, предполагам, че ще прости за 100 лева. До 1000 лева – иди-дойди, но щом дойде до 10 000 лева, няма да простите и ще бъдете прави.

Защо да простите но онзи, който краде? Кога може да има прощаване? Вие имате предвид само големите погрешки на хората. Но и големите, и малките погрешки имат еднакво значение. Една голяма боа, това е един краен резултат. Но неизлюпеното яйце на боата има същите потенциални сили да създаде също такава голяма боа, защото и тя е била яйце. Къде е лошото в боата? И тя иска да живее. Прегърне някого и ще го нагълта цял. Тя има своя философия: не дъвче, за да не си губи времето, а гълта жертвите си цели.

Отличителните черти на човека са добродетелите, обаче може някой да е привидно добродетелен. Глава с линията СМ3 не може да бъде на светия. Тук имате един първокласен простак, който е способен да извърши всичките престъпления в света. Нищо повече. Така е построена главата му. Той е като една заредена пушка. Както и да я бутнеш, тя ще гръмне и куршумът ще отиде много далече. Ако е с халосни патрони, тогава ще вдига само шум; но ако туриш истински патрони, тогава е опасно.

При сегашните условия вие трябва да бъдете много внимателни към себе си. Например кой от вас е правил опит да каже на приятеля си: „Я ме обиждай!" И той да започне отначало по-леко – каже ти една дума, втора по-силна, трета, четвърта – постепенно усилва думите си, а ти да не се дразниш. Думите да не ти действуват обидно и ти да видиш докъде можеш да търпиш. Не мислете, че е лека работа.

Животът в това отношение е много мъчен: човек трябва да се справя с всичко. Светията от нищо не го е страх – нито от дявола, нито от мъчнотии и беднотия, от нищо. Само когато има отношение с някой човек, тогава му трепери сърцето, без да иска, трепери. При дявола той има едно определено отношение - знае как да постъпи. Дойде ли при него човек, не знае какво да говори и как да постъпи с него. Ще кажеш: „Трябва да го обича". Но можеш ли да обичаш някого повече от себе си? Това е престъпление. Можеш да го туриш по-горе от себе си – тогава ще направиш друго престъпление; а можеш и да му заповядваш, и това е престъпление. Ти казваш: „Лесна работа е това, ще го обичам както себе си". Но как ще го обичаш както себе си?

Ако една млада сестра обича един млад брат като себе си – кажете ми, какви ще бъдат резултатите? Вие веднага ще направите своето заключение, че този брат има задна мисъл. Но в природата има един закон, който регулира всичко и при който ти не можеш да направиш никакво престъпление. Ти ще опиташ само своята мисъл, но няма да извършиш престъплението. Представете си, че той се опита да прегърне и целуне сестрата – това е най-малкото престъпление според вас, но то може да стане причина за по-голямо. Но в момента, когато той реши да направи това, ръцете и устните му се схванат. Тогава? В този случай природата се намесва и не позволява да се извърши това.

Когато искаш да направиш нещо лошо, то веднага ще се отрази върху тебе самия. Как можеш да извършиш тогава престъпление? Или това, с което искаш да извършиш някое неестествено действие, то веднага ще изчезне.

Когато онзи адепт влезе в райската градина и измами Ева, той изгуби. Дяволът едно време ходеше с крака, имаше и ръце. А като влезе в райската градина, изгуби си краката и ръцете. И сега виждаме, че дяволът се влачи по земята, сега ходи без крака и ръце и той употребява всичката хитрост само да вземе нещо от вас. Той ви казва: „Както виждате, не съм опасен. Аз съм добър, но съм без ръце и без крака". Единственото му желание е само да се понавие около тебе.

Виждате човешката глава в този квадрат, който е една правилна форма, върху която трябва да се оформи човешката глава. Тези криви линии трябва да се закръглят добре, за да се образува една правилна глава. Вие трябва да знаете как да си образувате кривите линии. Искаш да си изработиш една правилна черта на лицето. Но трябва да знаеш какви мисли, чувства и постъпки са нужни за тая цел. Трябва да имаш хубава мисъл, чувство и постъпка, за да се създаде една добре закръглена крива линия около устата ти, която показва Любов.

Някой път устните ви са стиснати. Това показва едно потиснато чувство. Но този, който потиска чувствата си, прилича на обтегнат лък, който чака само някой да го бутне.

Аз ви говоря за свободата, за Любовта. Но Любовта, за която ви говоря, е една от най-опасните в света. Няма по-опасна Любов от онази, за която аз говоря. Не че е толкова опасна, но вие трябва да я разбирате. Онази Любов, която вие имате, е естествена, аз не я засягам. Аз не се занимавам с естествената любов, нито с естествените отношения на хората. Колко трябва да ядеш, това е твоя работа. Аз ти казвам: не преяждай! Ти искаш да станеш богат. В това не се меся. Който иска да стане богат, който има известни желания, той има съответен център в главата си. Искаш да имаш пари. Ще се наядеш с пари. Някой се наяжда с 1000 лева, някой с 50 000 лева, някой със 100 000 лева, а някой с 1000 000 едвам се наяжда. Сега аз не определям по колко пари трябва да носите, колко да бъдеш сиромах или богат, това ни най-малко не ме интересува. Мен ме интересува доброто, а дали някой е красив, или грозен, дали ще бъде ФИЛОСОФ или не, това е негова работа. Но ви казвам: засега ви трябва едно – ДА УЧИТЕ.

Защото няма да се минат 20-30 години и някои от вас ще ви занесат на скотобойната, ще ви одерат кожата, ще ви качат на ченгели, нали сте виждали как дерат агнетата? Макар че сте светии, на общо основание ще ви дерат. И на светиите дерат кожите.

Като дойде онзи, който ще ви дере, какво ще правите? Как ще се освободите от него? Вие ще кажете: „Христос ще ни освободи". Хубаво, съгласен съм. Кога? Ако сте Го разбрали, Той ще дойде и ще каже: няма да го дереш по никой начин! Ако ли не, онзи ще ви смъкне кожата и ще си отиде. А без кожа - живее ли се? Допуснете, че някому вземат очите, ушите, осезанието, вкуса, обонянието. И след като му вземат петте сетива, с какво ще живее? Невъзможно е човек да живее без своите сетива.

Някои казват: трябва да се откажете от живота. Не е въпрос за отказване от живота. Аз поставям въпроса другояче: трябва да се научим да живеем добре при условията, които Бог ни е дал. Всичкото изкуство е да се научим да живеем. Сега живеем ли? Не живеем. Трябва да живеем така, както Бог е определил.

Сега вие градите нещо в себе си. И това, което съграждате, най-първо вие ще го опитате. Някой път вие се възмущавате. Има едно правило: между хората кой трябва да е господар? В света господар може да бъде силният. И в животинското царство силният е господар. Който има сабя, здрави крака, мускули, може да удря, може да блъска – пред него лесно ще се отваря път.

А в разумния свят кой може да бъде господар? Който е разумен. Добре. А пък в Божествения свят кой може да бъде господар? Между ангелите можеш да бъдеш пръв, ако имаш знание. Ако знаеш, тогава си на първо място. В Божествения свят Любовта е вече мярка.

Защо Бог е силен? Защото Той обича всички еднакво и на всички дава. Затова е Господар. Някой иска да бъде като Бога, но не дава. Всеки може да бъде като Бога, но трябва да дава. Ти казваш: но от где ще взема? Ще намериш. Ти искаш да бъдеш като Христа. Но не само да си облечен с дрехата на Христа, тогата на Христа. И досега има такива Христосовци. (Учителя показва един портрет на Христа), ето тук има един портрет. Вие казвате, че Той прилича на Христа! Сигурни ли сте, че прилича на Христа?

Ако Христос ви беше хазяин, колко години можехте да живеете в Неговата къща? Ако вие бяхте хазяин, а Той да бъде наемател, колко време щяхте да живеете с Него? Колко време щяхте да Го държите?

Представете си, че Той е един светия или художник, който рисува, но картините му не вървят. Не му плащат навреме за тях. Колко време ще държите този Христос? Вие ще му кажете: тук може да живееш един месец, два, но повече не може.

Не е важно какви сте били вчера – това е за вчерашния ден, а какви трябва да бъдете днес! Има три момента: сутрин, обед и вечер, в които човек се изменя – никога не може да остане в едно и също положение. Има една вечна промяна в него. И това е хубавото, красивото. Ние вечно трябва да се изменяме, според Божествения план. Само Бог остава един и същ. Радостното, красивото седи в това, че Бог е неизменен. Ние се изменяме. Ако се изменяме по волята Божия, това е радостно. Измениш ли се, без да си в съгласие с Вечното Начало, ти ще бъдеш нещастен.

Има нещо много важно – вие още не сте опитали колко сте щедри. Аз вече съм дошъл до това: искам да определя колко сте щедри. Щедростта не седи в многото даване, не седи и в малкото даване. Но да знаеш кога и колко да дадеш в даден случай. Да допуснем сега, че се пуска между вас една подписка за 10 000 лева. Казвам ви: сега 10 000 лева трябва да съберем. Правя опит. Нека всеки си определи колко ще даде. Но да каже веднага: давам толкова, и без никакво колебание да ги даде още сега. Направете опита. Определихте ли колко ще дадете? Ако направите опита правилно, на стоте сто ще получиш. Каквото дадеш, сто ще дойде на мястото му. А пък ако не направиш правилно опита, сто ще изгубиш.

Вие може да кажете, че няма да си определите вноска. Тогава двойно ще изгубиш. Ако не направиш опита правилно, както трябва, сто ще изгубиш; а ако съвсем се откажеш, хиляда ще изгубиш. Опитът трябва да се направи. За ваше добро е това. Всеки ден ви се дава случай да направите едно малко добро. Вие се чудите: защо да направя това добро? Направи го! Не мога да го направя. Не отказвай! 5-10 минути ще изгубиш, но го направи. Може и една минута да е, направи го! Това е най-малкото добро, пък и всички добрини са много малки. Дойде някой при мен, не иска много – трябват му лачени обуща, хубави дрехи. Казвам му: ти няма да се жениш, прост работник си – прости дрехи ти трябват. Ти си ученик, не ти трябват дрехи за бал. Ученическите дрехи са много прости.

Сутрин, като станеш от сън, имаш желание да угодиш на Бога. Но казваш: „Аз не съм Го виждал, как да Му угодя?" Вие все искате да угодите някому. Угоди, но угоди така, както Бог изисква. Да угодиш на някого, не е лошо. Но да угодиш така, че да зарадваш Този, Който те е пратил на Земята! Няма по-хубаво нещо от това, да се угоди на Бога! Така е, ако разбираш. Но няма по-лошо нещо от това, ако не знаеш как да угодиш на Бога. Тогава е много мъчно. Той не се нуждае от много. Каквото и да Му занесеш, Той не се нуждае от него. Ако Му занесеш най-хубавите ябълки, Той не се нуждае от тях; ако Го хвалиш много, ако Му казваш, Господи, Ти си велик, Ти си всеблаг, Той няма да те слуша! Друго има много съществено, което хората правят за Него, а пък ти Му кряскаш като някоя жаба, какво ще те слуша? Мнозина Го хвалят с нежни, красиви гласове, но и на тях Господ не обръща внимание. Той е сит на хвалби. Какво ли не Му говорят! Този, който много хвали Господа, Той го възнаграждава според хвалбата му – за голяма хвалба, голям товар на гърба; а ако малко Го хвалиш, той ще те накара да гладуваш по 10 – 20 дни. Ако много Го хвалиш, голям товар; и ако не Го хвалиш, пак лошо – ще гладуваш. Какво трябва да правиш?

Питам сега: вие отивате при Господа, какво трябва да кажете, как трябва да се молите? „Отче наш"! Добре! Но „Отче наш" е много опасна молитва. Когато Христос даде „Отче наш", Той застана между Бога и учениците Си, понеже е Негова Молитва – и Той я предава, Той я тълкува на Бога.

Някой път вие казвате: „Отче наш", но трябва да има някой да преведе думите. Какво значи „Отче наш"? Представете си, че Господ разбира нашия език. Ти говориш, но Той не се интересува от нашето бърборене, което няма смисъл. Ще изясня идеята: ти отиваш при един благороден човек и му носиш круши, ябълки, като мислиш, че са хубави, а те са изгнили, но само семките им са добри. Какво ще ти каже този човек, след като види тези плодове? Ти какво ще направиш, ако ти подарят една гнила ябълка? Ще кажеш: „Страшна подигравка е това!"

Представете си, че аз направя това. Дам на някого една гнила ябълка. Като излезе оттук, ще каже: у-у-у! Ако на всички ви дам по една гнила ябълка, ще кажете: „Изпитва ни". Но ако на някого от вас дам цялата изгнила, на друг – наполовина изгнила, а на трети – здрава, тогава ще направите следното заключение: Учителя на този, когото обича, дава му хубавата ябълка, а пък на онзи, когото не' обича, дал му гнила. Разсъждения.

Аз това няма да направя. Не е разумно, няма, никаква полза. И защо да опитвам хората. Вие сте чудни. Опитват се най-добрите, най-умните, а глупавите не се изпитват. Като го срещна, и дума не става за изпит. Само светиите са кандидати за изпит, пък и те трябва поне 3 пъти да дадат кандидатурата си, че искат да ги изпитат. Понякога и вие подражавате. Въобразяваш си, че си светия, дадеш кандидатурата си и те късат. Кой е крив тогава?

Съществува един морал, който не прилича на сегашния. Съществуват и отношения, за които не мога да ви говоря. Има обикновени отношения между хората и обикновен морал. Аз съм правил опити. Ще ви приведа един пример из моя живот. Няма някой, комуто да съм дал пари и да му върви. Дал ли съм на някого пари, и добро желание да съм имал, не му върви на този човек! И не само че не му върви, но и голяма беля му става. Мислите ли, че. парите са нещо Божествено? Съвсем не. То е един подкуп. Ще дойде някой, ще му дам 100 или 200 лева да се осигури. Аз се чудя, когато някой идва и ми казва: „Учителю, трябват ми 1000 лева." Какви ли опити не съм правил! Някой път съм заравял гърне с жълтици и казвам: иди там и ще намериш пари.

Вие искате да бъдете богати. Най-лесната работа е да бъдеш богат! Всички имате желание да бъдете богати; ако сте сиромаси, аз се радвам, че сте такива. В сиромашията е зле, а в богатството е два пъти по-голямо зло. Аз не считам, че сиромашията е добро. Сиромашията е зло, но богатството е двойно по-голямо зло.

Има едно учение, което е зло. Невежеството е два пъти по-голямо зло. Аз ви говоря за учение, което ще ви избави от злото. Сега сме в епохата на учението, което може да ни избави от злото, защото злото в света е един сбор, една съвкупност от същества, които имат всевъзможни интереси. Й тези същества са толкова користолюбиви, че те объркват с единственото желание да вземат нещо от тебе. Тези същества не мислят за тебе – това е злото в света. И тогава ще нахълтат някои мисли и желания в тебе. Но това не са твои мисли и желания. Те са проектирани от тях. Те искат да те заблудят и ако не си положителен, всичко добро ще изчезне от тебе. Тогава ще казваш: „Всичкото добро, което имах, след 20 години работа изгубих!" Ти се чувствуваш като изгубен, заробен и тогава силата ти, честната ти мисъл, всичко изчезва. Какво ще правиш тогава?

Сега не искам да ви говоря за тези работи, понеже сте страхливи. Знание е нужно и най-първо ще се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, усилва се милосърдието; а при усилване на човешкия страх, усилва се жестокосърдечието. Милосърдието е Божествена сила. Който е милосърден, той е силен. А ако си жестокосърдечен, ще те сполетят най-големите нещастия. Това е от човешкия страх. Затова намалявайте най-първо човешкия страх, за да се освободите от жестокосърдечието, което е голяма спънка за вашия прогрес. Несретата, която съществува навсякъде днес, се дължи на жестокосърдечието и казва се в Писанието: „Жестокосърдечен е този род. И той е осъден". При жестокото сърце човек е осъден на много страдания.

Ние говорихме за щедростта.

Каква вноска определихте за десетте хиляди лева? Кой от вас определи? Които са определили, да си дигнат ръцете.

Сега, за следующия път, онези от вас, които са определили, до следующата неделя да направят нещо. И каквото направят, ще имат десет пъти повече. Благословението трябва да дойде! А пък който не е определил, ще има загуба.

Преди всяко благословение, което Бог ще изпрати на някой човек, идва едно особено разположение в човека. Предшествува го подобрение в неговия ум, в сърцето му и във волята му. Ти усещаш благоухание и след като си така разположен, тогава идва Божието благословение.

А пък ако не си изпълнил това, което Бог иска, най-първо ще усетиш едно стягане в ума, в сърцето и волята" си. Тогава ще плащаш. Имаш да плащаш някаква сума, трябва да я платиш. Такъв е законът. Всяко просветление на ума е едно благословение. Всяко просветление на чувствата е благословение и всяко просветление на волята е благословение! Важно е това! Постоянно тези неща се менят. И като се изменят, по това трябва да съдите, че има борба, защото във вас работят два вида различни сили. Едни, които работят за вашето добро, а пък други,, които работят за вашето нещастие. Вие може да кажете, че Господ така е направил света. Това е най-добрият път, по който може да минете. Това са двете действуващи страни, които ви подтикват напред. И в доброто, и в злото вие сте свободни. Докато сте свободни в доброто, вие може да правите избор в доброто; докато сте свободни в злото, вие може да правите избор и в злото. Но щом направиш злото, ти не си свободен вече; щом направиш доброто, пак не си вече свободен. Но доброто носи една нова свобода. В ограничението, което ще дойде, което сте претърпели, ще се яви една нова свобода. И ще дойдеш до нови условия. Докато в злото процесът е обратен; след извършване на злото ще влезеш в по-големи ограничения.

Казвам, тази е новата наука, която християните, окултните ученици пропущат. Всяка мисъл все оставя известни следи във вас. И добре че не разбирате. Ако разбирахте тази наука, вие съвсем бихте се обезсърчили.

Трябва да се изменят нещата. Вашият външен облик трябва да се измени. Освен това вие сте нетърпеливи. Трябва да си изработите и един отличен език. Срещаш един човек и веднага видиш някоя лоша черта в него. Ако си светия, като се натъкнеш на една лоша черта, веднага трябва да изпъкне в съзнанието ти и една хубава черта от неговия характер, за да се възстанови равновесието. Понеже, ако почнеш да мислиш за неговия грях, има опасност и ти да се окаляш. Той ще се отпечата и в тебе. Когато мислиш за престъпление, което някой е направил, това престъпление вече се отпечатва и в тебе. Какво ще спечелиш, ако знаеш, че някой е извършил престъпление? Какво те интересува това? Взел ножа и убил някого. Това не трябва да те занимава. Аз се интересувам от убития човек. Ето как постъпвам аз: като срещна убития, усмихна му се. Щом е мушнат и е умрял, той е от праведните хора. Сега въпросът е: да го съживя ли, или да не го съживя? Гледам лицето му. Ако го съживя, ще направи ли добро на другите хора, или ще им направи по-голяма пакост? Ако не го съживя, аз ще си вървя по пътя. А пък ако реша да го съживя, ще го побутна и ще му кажа: „Ставай! На работа!" Щом е праведен, ще го хвана за ръката. Един ще прекрача, друг ще побутна с крака си, а пък третия ще го хвана с ръката си. Той знае какво значение имат тези прояви – те са символи, емблеми.

Този, който е направил зло, прекрачи го. Но ако прекрачиш праведния, знаеш ли какво ще стане? Но ако ти не разрешиш правилно въпроса и прекрачиш един праведен, ще изпаднеш в голямо противоречие. Вие не знаете кого да прекрачите, кого да бутнете и кого да хванете с ръката си. С ръката си ще хванеш праведния; онзи, който е благонадежден, ще го побутнеш малко – да стане да работи; а пък грешния ще го прекрачиш и ще си продължиш пътя. Няма да се разкайваш. Ще кажеш: това е Божия работа! Това не е за мене. Ти като си го прекрачил, Бог взема грижата да се справи по-нататък с него.

Сега мисълта, която ще ви остане, е: вие започвате една работа. От днес започвате нова работа, нов живот!

Вие мислите, че остарявате. Оставете вашето остаряване! Не мислете как ще живеете. Птиците знаят как да живеят и животните знаят как да живеят, а пък човек да не знае как да живее. Излишен е този въпрос.

Вие се спъвате, като мислите за това. Този въпрос е даден разрешен. На водата дайте малък наклон и я оставете – по същия начин дайте ход на живота. И няма какво ти да го определяш. Животът сам се определя! Защото животът иде от Бога. И ако ти вярваш в Бога, и ако ти Го разбираш, той, животът ще те научи – тръгни натам, където животът отива. И ти тръгни нататък. Посоката на мисълта е там, където отива светлината. Върви по пътя на светлината! И няма да сбъркаш. Върви в посоката, в която Любовта върви! Върви в посоката на Мъдростта; върви в посоката, в която Истината върви. Това са живи сили в природата.

На вас ви предстои това. Не се спъвайте във временните работи. Че някой тон е спаднал, това е временно явление. Когато времето е много влажно или много сухо, певиците не могат да пеят добре. Даже и на пианата при влага струните им се разхлабват. А пък когато стане сухо, тогаз се свиват, стягат се струните. А има едно положение, в което жиците пак се наместват. Едно добре акордирано пиано може да ти служи като барометър. Щом се разтягат жиците, ще има дъжд, а щом се скъсят, ще има суша. Когато струните издават обикновен тон, тогава във въздуха няма много влага – времето ще се задържи такова, каквото е.

Всеки инструмент си има особен тон, който е резултат на закона на равновесието. По този закон винаги, когато нещо се промени, то отново се възстановява.

Сега да направя един превод от този закон. Вие сте пиано с двойни акорди. Във вашата нервна система са опънати жици и в симпатичната ви нервна система са опънати други жици, и те при различните външни условия се скъсяват или разтягат. Това не трябва да ви безпокои.

Има разни акорди, като се поразгневите, прозвучава един от тези акорди. Вие трябва да се научите хубаво да свирите. И всеки един от вас трябва сам да свири на своето пиано. И другите, които слушат, да кажат, че това пиано хубаво свири. Само че никой не свири на своето пиано, а всеки ден трябва да свирите. Толкова много пиеси има да свирите – хубави, класически.

Сега ще оставим за следующата седмица печалбата, която ще дойде.

„Съвършената Божия Любов носи пълния живот." (3 пъти)

• Забележка: Липсват фигурите, някои от означенията вероятно са за корекция. Потъмнени са.