Разлика между версии на „Великата разумност“

Текуща версия към 20:58, 13 май 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Великата разумност

Великата разумност

Размишление.

Тема за следния път: „Разлика между живите и мъртвите тела“.

Като се говори за знанието, ние си задаваме въпроса: Какво трябва да знае човек и какво не трябва да знае. Казват, че невежият страда, а ученият се радва. Обаче, виждаме, че и ученият страда, даже повече от невежия. Казват още, че лошият страда, а добрият се радва. Виждаме, обаче, че и добрият страда. Питам: Скръбта, страданието на хората реално ли е или привидно?

Какво се разбира под думите „знание и невежество“? Имате две деца от благородни семейства, но едното е бедно, а другото – богато. И двете си играят заедно. По едно време те минават покрай една бакалница и виждат на витрината бонбони. И двете деца се заглеждат в бонбоните, привличат ги те. Бедното дете ги пожелава, но няма пари; богатото бръква в джоба, влиза в бакалницата и си купува бонбони. Бедното го гледа, търси начин, как да си вземе няколко бонбони. Бръква в стъкленицата и си взима две-три бонбончета. То мисли, че бакалинът не го вижда, но остава излъгано – бакалинът му удря една плесница. Ето последствието на невежеството. Детето нямаше опитност, не знаеше, че няма право да бърка в стъкленицата. То не можеше да предвиди резултата на своята постъпка. Значи, невежеството подразбира отсъствие на опитност. И детето, като опита плесницата, става учено. Втори път, ако иска да си вземе едно – две бонбончета, ще следи, да не го види бакалинът.

Ще кажете, че детето откраднало бонбони, затова бакалинът го бил. Казано е: „Не кради!“ Прави сте, но детето още няма понятие за кражба. Ако разбираше, що е кражба, то имаше две възможности: да се помоли на бакалина да му даде едно бонбонче, или да му каже, че утре ще донесе парите. Тук не става въпрос, дали бащата има възможност да плати дълга на детето си. Закон е: Който става баща, той е богат. Бедният не може да стане баща. Бедността иде впоследствие. Или някой отвън ти е внушил, че си беден или ти сам. Значи, беден си, защото мислиш, че си беден. Глупав си, защото мислиш, че си глупав. Каквото мислиш, такъв ставаш. Първата Причина, Която е създала света, изключва невежеството и бедността. – Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. Ще имаш относително знание, а не абсолютно, като това на Бога. Следваш по скулптура и, колкото да си способен, не можеш да имаш знанието на своя професор, който цял живот е работил в това направление. – Мога да го достигна. – Ако той не работи, ще го достигнеш, но той работи непрекъснато. Следователно, никой не може да придобие знанието на Бога, Който е работил във вековете и продължава да работи.

Често се говори за деца на бедни родители. Аз оспорвам това – няма бедни родители. Ако едно дете е стигнало до известна възраст, то не може да бъде от бедни родители. Бедността и богатството са състояния, които постоянно се сменят. И двете състояния имат добра страна. Лошо е, когато те не се сменят и завинаги оставаш или беден, или богат. Бедността е глад, а богатството – насищане. Сега всеки от вас е беден – гладен е, не е ял още. След един час ще бъдете богати – ще се нахраните. Дали ще бъдете доволни от богатството си, това зависи от яденето. Ако сте яли добре, ще бъдете доволни. Казвате, че трябва да се готви добре. – Това е вторичен процес. Първо природата готви, а после човек. Нима житото на нивата не е сготвено? Трябва ли да го мелиш, месиш, печеш и тогава да го ядеш? Яж сурово жито! – Как ще ям сурово жито и сурови храни, изобщо? Животно ли съм, да ям сурови храни? – Като ядеш печен хляб, стана ли истински човек? Аз предпочитам суровото жито пред топлия, печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. През колко ръце минава житото, докато стигне, като хляб, във вашата уста! Идете в някоя фурна, да видите, как се приготвя хлябът.

Има известни въпроси в живота, които не се отнасят до вас. Например, въпросът за оправянето на света. Вие не можете да разрешите този въпрос. Вие не можете да разрешите и въпроса, защо еди – кой си е умрял. – Ама той искал още да живее! – Това не е ваша работа. – И аз ще умра. – И за това има причина. За да живее човек, или да умре, това не зависи от него. Цял колектив решава този въпрос. И ако Бог даде съгласието си, тогава се изпълнява присъдата. – Един ден умрелият ще възкръсне. – Зависи, какъв е този умрял. Как ще възкръсне волът? Ако възкръсне, пак ще го впрегнат в ралото, цял ден да оре нивите. Ако възкръсне престъпникът, пак ще дойде на земята да върши престъпления. Ако възкръсне богатият, ще продължи да изтезава бедните. Ако възкръсне бедният, страданията му ще продължат. – Кой ще възкръсне тогава? – Разумният. Ако аз съм в състояние да възкресявам, ще възкреся разумния и ще му кажа: Пращам те отново в живота, като разумен, а не като богат или беден. Ако си богат, ще бъдеш готов да смениш положението си с бедния; ако си беден, ще се смениш с богатия. Богатството и сиромашията са състояния, през които човек минава всеки ден: ту си радостен, ту скръбен. Радваш се, мислиш, че си разрешил всички въпроси. След един час или един ден те налегне скръб, виждаш, че не си разрешил всичко.

Казваш: Не искам да бъда сиромах, не искам и да страдам. – Какво искаш тогава? – Да бъда винаги богат и радостен. – Според мене, радостта има смисъл само тогава, когато и другите хора се радват. Ти да се радваш, а те да скърбят, тази радост не е на място. Има смисъл да бъдеш богат, ако и другите хора са богати. Обаче, ако твоето богатство прави хората сиромаси, това богатство не е на място. Бъди герой да носиш онази скръб, която причинява радост на окръжаващите. Бъди герой да носиш онази сиромашия, която прави окръжаващите богати. Сиромашия, която кредитира богатите, е щастлива. Питам едного: Защо си сиромах? – Защото раздадох всичкото си богатство на бедните. Значи, ти си внесъл своя капитал в банката на бедните. Един ден, като обработят този капитал, ти ще имаш дял в него. Такова е отношението на бащата към децата. Той дава от своя капитал на синовете и дъщерите си, докато най-после окончателно осиромашее. Един ден бащата ще иска част от вложения капитал в банката на своите деца. Ако те са разумни, доброволно ще върнат дяла, който принадлежи на бащата. Ако не са разумни, ще се натъкнат на друг закон – строг и неумолим, който насила ще ги накара да върнат частта на бащата.

И тъй, да се стремиш към богатство, това е неразбиране на живота. Богатството и сиромашията са социални въпроси, при разрешаването на които се явяват ред противоречия. В каквато партия и да влезете, навсякъде се повдига въпросът за оправяне на света. Партиите ще оправят света дотолкова, доколкото и банкерите ще го оправят. Те създават банки с цел да запазят капиталите на богатите, а бедните да внасят спестяванията си за черни дни. В края на краищата, богатите фалират, а бедните си остават пак бедни. Една банка съществува в света и в нея хората трябва да влагат своя капитал. В бъдеще, банките трябва да се управляват от честни хора. Сегашните банки имат председател, подпредседател, членове – управителен съвет, за издръжката на който са нужни милиони. В няколко години капиталът на банката се изразходва. Какво печелят онези, които влагат капиталите си? В сегашния живот, за да спечелиш, трябва да ограбиш някого. За да оправи работите си, държавата прави заем от други държави. Много търговци са станали богати от кожите на животните, от растенията, от минералите. Това са все богатства на земята. Природата разполага с грамаден бюджет – жито, царевица, ръж, ечемик, минерални, растителни богатства. Всичко това се използва от хората. Тези богатства трябва да се разпределят равномерно. Казвате: Който управлява света, той има грижата за всичко. Знаете ли, всъщност, кой управлява света? Вие се възмущавате от сегашния ред на нещата. Защо се възмущавате? – Искате вие да управлявате. Обаче, ако вземете управлението в своите ръце, ще управлявате като тези, от които сега сте недоволни. Ето, България съществува като свободна държава повече от 50 години. Кой български министър я оправи? Ние засягаме принципно въпроса, не се спираме върху дребнавости. Аз не засягам модата в политиката; не съм човек на модата, но не я отричам. Според мене, модата е сянка на нещата, а политическият живот е забава за децата. Политиците забавляват себе си и народа, но това не разрешава въпросите.

Отиваш при един гостилничар, нахраниш се и мислиш, че си задоволил глада си, но това е временно. Едно ядене не разрешава въпроса с глада. Три пъти на ден ядеш. Нахраниш се, мине деня и нищо не плащаш. Колко дни ще минеш без плащане? Още на втория ден ще те заставят да платиш. Каквото да мислиш, светът ще си върви в своя път и земята ще се върти около своята ос. Ти не можеш да се месиш нито в работите на света, нито в работите на земята и на слънцето. Можеш ли да дадеш съвет на земята, как да се върти и на слънцето как да грее? Земята ще се върти, както иска и слънцето ще грее, както си знае. И реката ще си тече, както знае. Ако направиш канал и отбиеш реката от пътя и, какво ще постигнеш?

Казват, че реката Нил е отбита от своя път с цел да се създаде добра култура, да се натори хубаво почвата. Отбиването на реката Нил се отрази зле върху културата на египтяните. Умните, добрите хора изчезнаха. Много естествено, когато гъсеницата се превръща в пеперуда, тя напуща своето място. Коя е причината за това? Така се сменят и вашите състояния. Срещнеш един човек, приятен ти е. Живееш известно време с него, става ти неприятен. – Защо? – Не ти е направил никаква услуга, никакво добро. Ако на тебе ти е неприятен, това не показва, че той е лош. За да имаш правилна представа за него, трябва да се освободиш от лошото чувство, което ти причинява той. Че не ти е услужил, това е частен въпрос. И ти може да не си услужил на някого. И аз не съм услужил на всички хора. Който и да е от вас, може ли да услужи на всички хора? Има случаи, когато съзнанието на хората не е будно. Човек трябва да знае, какво нещо е услугата. Когато някой иска да използва готовността на другите да му услужват, без той да работи. Питам: Трябва ли да му се услужва?

Сега аз не искам да ви направя индиферентни към живота. Обаче, искам да ви дам една философия за живота, да мислите право. Ако десет души се сражават с 10 000 войника, разумна ли е такава война? Ако с една кибритена клечка запалиш огъня, тази жертва е на място, но ако изразходваш цялата кибритена кутия и не запалиш огъня, тази жертва не е на място. Казвате: Да жертвуваме! – Кои неща се жертвуват? Ти жертвуваш агнето, понеже считаш, че неговият живот не е тъй ценен както човешкият. Представете си, че един баща има пет дъщери и пет сина. Те се намират в голямо материално затруднение – нямат какво да ядат. Трябва ли един от тях да стане жертва, да го заколят и изядат? Ако колят днес една дъщеря, утре един син, най-после ще останат един син и една дъщеря. И те започват да се гледат, кой от тях ще стане жертва. По-силният напада по-слабия и го изяжда. Като остане последният сам, какво ще стане? Как бихме отговорили на този въпрос? Имате ли опитност? Според мене, никой не трябва да става жертва. Това е разумното разрешаване на въпроса. Нека всички хора се впрегнат на работа. Ако всички хора работеха, природата никога не би ги изложила на страдания. Нека копаят, нека сеят царевица, жито. Няма защо да се ядат братя и сестри. Ще кажете, че може да колите животните. Това е въпрос. Преди всичко, вие трябва да знаете, какъв е произходът на животните: на тревопасните, на месоядните.

Какъв е произходът на месоядните животни? – Има много причини, за да станат те месоядни. Сама по себе си, водата е тиха, но като й се даде наклон, дето минава, тя кърти и руши. Щом навлезе в равнината, тя отново утихва. При тези промени водата изменя ли естеството си, става ли по-лоша? Като тече по наклон, тя прави пакости, без да е станала по-лоша. Удариш плесница на някого. Той се търколи на земята и пита: Защо ме биеш? Ти съжаляваш, че си го ударил и виждаш, че нищо не си придобил от това. Утре този човек ще стане по-силен, тогава той ще ти удари плесница. Не, добър, благороден, справедлив трябва да бъде човек. Едно време, когато хората защищаваха честта си на дуел, след това се ръкуваха и помиряваха. Някога, при дуела, единият ставаше жертва. Да се раняват и убиват хората, това не е разрешение на въпроса. Днес на дуела се гледа като на глупава постъпка. В света са позволени всички глупости. Сега, момъкът краде момата. Това е идея. Някои считат това за престъпление. Някога момата е съгласна да я открадне момъкът, но майката и бащата не я дават и тя се уговаря да избяга с него. Някога, обаче, момата не е съгласна да я крадат. Като говоря за крадене на момата, вие започвате да мислите върху това. Момъкът казва: И аз мога да открадна една мома. Момата пък си мисли: Не мога ли и аз да пристана на някой момък? Дали ще откраднеш мома, или ще пристанеш на момък, с това нищо не разрешаваш. И в двата случая няма щастие. Вие търсите щастие там, където го няма.

Едно се иска от човека: Да бъде разумен. Велика разумност работи в света. Сиромашията не се разрешава с богатство, а с разумност. Разумен е онзи, който взима от касата само толкова, колкото му е потребно. Такава каса никога не се изпразва. Ако касата обеднява, ти не си разумен. Абсолютно разумен е само Бог. Той е създал света толкова разумно, предвидил е всички отношения между съществата. Всичко се подчинява на точни математически изчисления. Бог дава свобода на човека, да прави, каквото иска, но не го е освободил от отговорност за своите постъпки. Той въздава всекиму заслуженото. Искаш да станеш богат, но не по естествените пътища. Може да успееш в това желание, но в края на краищата, ще завършиш зле. – Всичко ще загубиш и, като последен сиромах, ще ти дадат задача – да носиш богатството на другите хора, както конят носи богатството на своя господар. Искаш да станеш религиозен. – Защо? – За да се спасиш. И това е неестествен живот. Ще се молиш, ще целуваш икони. Това е външна религиозност, която не спасява човека. Единственото нещо, което спасява човека, е Разумното Слово. На земята Словото се изразява чрез хляба. Значи, хлябът спасява човека. Разумната, права мисъл също спасява човека. Когато се нуждаеш от нещо, не ходи да се молиш на този-онзи да ти услужат, но приложи твоята разумна мисъл. Потърси в човека една добра черта в характера му и я дръж в съзнанието си. Тогава, без да се молиш, той ще бъде готов да ти услужи. Още с влизането ти при него, сърцето му се отваря и той сам предлага своята услуга. Всеки може да направи опит, да види действието на добрата мисъл. Без нея много ще хлопате и няма да ви се отвори.

Закон е: Никога не отказвай да направиш едно добро. То е резултат на разумността, която всякога помага. Ако си умен и силен, ти никога няма да просиш. Отиваш в едно село без пет пари в джоба си, но си сръчен, от всички занаяти разбираш. Виждаш колата на някой селянин счупена. Ти се спираш, поправяш колата и се прочуваш в селото, като добър майстор. Тук те търсят, там те търсят, изкарваш прехраната си. Ще просиш ли? Минаваш покрай реката, виждаш един човек се дави. Ти си силен, умееш да плуваш. Веднага се спущаш и спасяваш давещия се. Пострадалият ще ти благодари. Ще ходиш ли да просиш при това положение? Днес от всички хора се изисква работа. Има нови начини за работа. Едно е опасно – користолюбието у човека. Всеки иска да бъде център; да създаде партия около себе си, да стане голям. Генералът казва: Напред момчета! Те хукват напред, но не се връщат, избиват ги. А генералът се връща като победител, с кръст на гърди. Казват за него, че спасил отечеството си. – Спасил отечеството си! Това е заблуждение. Мнозина могат да спасят отечеството си, като актьорите в театъра. Те играят такива пиеси. И това не е лошо, но то е забава. А истинското положение е това, което повдига хората. Време е да дойдат хора, да премахнат неестествените положения в живота. Не е само да се премахнат тези положения, но да се внесат в живота нови идеи. Ако хората нямат нови разбирания, светът не може да се оправи.

Ето и комунизмът е една идея. – Партия ли е комунизмът? – Партия, но по-добра от другите. Трябва да мине и тази партия, но и там няма да спре. Комунизмът подразбира нещо общо, общност. В този смисъл, всички трябва да имат еднакви права. Комунистическата идея е права, но тя не може още да се приложи. В малък мащаб, тя се прилага в дома, в семейството. Майката и бащата, които били аристократи, в семейството постепенно отстъпват и стават демократи. Те дават първенство на децата. И децата трябва да си отстъпват. Когато се роди едно дете, по-голямото му братче или сестриче не го приема. Това е ревност в малък мащаб. Гледаш, по-голямото братче налага малкото в люлката. Тази ревност може да вземе и големи размери. Трябва да дойдем до съзнанието, че всички хора имат еднакво право да се радват и ползуват от благата. Обаче, животът трябва да мине в нова фаза. Всеки да бъде носител на новите идеи. Всеки трябва да се стреми не до идеята на своя народ, не до идеята на цялото човечество, но до нещо още по-високо. По отношение на Великото и цялото човечество представя партия.

Сега ние идваме до въпроси, които не могат да допринесат никаква полза. Например, колкото да се занимаваме с въпроса за сиромашията, няма да помогнем на сиромасите. Какво ще се прави със сиромасите? Казваш, че ще се бориш да им помогнеш. Но тази борба нищо не допринася. В бъдеще, може да ги ползува, но засега те нищо не придобиват от нея. Тяхното освобождаване е в бъдещето. Например, наблюдаваш жабите в блатото. Колкото повече вода има в блатото, толкова повече те крякат. Те разискват върху важни социални въпроси, отнасящи се до тях. Колкото водата намалява, те по-малко крякат и започват да мислят, откъде да докарат вода, как да си прокарат канали. Обаче, това е немислимо за техния ум. Едно е възможно за тях: да минат от едно блато в друго. Като завали дъжд, текнат пороите и блатото се напълва. Всяка жаба казва: Като кряках, аз докарах дъжда. – Жабешко разбиране! Често и хората така разрешават социалните въпроси. Никой нищо не направил, а само крякал. Все направил нещо, но от това положението на блатото не се подобрило. И в света става известно подобрение, но микроскопическо, незабелязано. И в умствения живот на човека става микроскопическо подобрение.

Като изучавам съвременните хора, виждам, че те се различават от хората на миналото. Обаче, отношенията им в обществения живот са почти същите. Разликата е в съзнанието им, което е по-интензивно и по-будно. Като видят страдащия, веднага му се притичат на помощ. Мъчно е за тях още да се жертвуват безкористно. Богатият не дава своето богатство. Майката обича своите деца повече от чуждите. – Лесно се казва: Да обичаме децата! – Ти била ли си майка, да обичаш всички деца? Ти обичаш и парите си, като свои деца. Като ги изгубиш, страдаш. Чуждите неща нямат място в твоето съзнание. Казваш, че се интересуваш от социалните въпроси. – Интересуваш се, но не от всички. Аз зная, де е причината на този частичен интерес. Представете си, както ви говоря сега, в класа влезе един милионер и пошепне на неколцина, че е дошъл с намерение да помогне на бедните. Вниманието ви веднага ще се отклони. Няма да слушате вече лекцията. Съзнанието ви ще се раздвои и ще започнете да мислите за милионите на богатия. В случая, аз мога да бъда недоволен, че вниманието ви се отклонява и не слушате лекцията. Какво трябва да направя? Ще прекъсна лекцията и ще кажа: Запознайте се с този човек, поговорете си с него и вижте, с какво може той да ви услужи. Като се разберете помежду си, аз пак ще продължа лекцията си. Ще кажете, че той не трябваше да влиза в класа. Но може някой да ви пошушне, че той е в хотел и вниманието ви пак ще се отклони. Ако искаш да отидеш при него, ще подадеш заявление. Стотици, хиляди хора чакат ред, да влезат при него.

Съвременният порядък е такъв, че за всяко нещо трябва да даваш заявление. Искаш да станеш учител, чиновник, непременно ще дадеш заявление до съответния началник или министър. Ако те назначат, ще дадеш клетва, че ще служиш честно. Щом нарушиш клетвата, ще те държат отговорен. Ще те питат, на каква идея служиш и веднага започват да те гонят. Аз съм дошъл до заключението: За да не те преследват, трябва да знаеш изкуството да ставаш малък или голям, видим или невидим – според случая. – Можем ли да научим това изкуство? – Можете. – Кой ще ни научи? – Светлите идеи идват отгоре, хората ги възприемат и едни-други се учат. Има нещо, което учи хората. Това, което ги учи, идва пак чрез хората. Ти си голям, тежък човек, тежиш 80 кг, но паднеш във водата и започваш да се давиш. Кой ще те спаси: детето, или възрастният? Трябва да се намери човек по-силен от тебе, здраво да те хване и изнесе на брега. Дойде ли по-слаб от тебе и двамата ще се намерите на дъното. Само силният може да помага. Под „силен“разбирам разумен. Щом те спаси, той се отдалечава от тебе, не иска никакво възнаграждение. Слабият, обаче, помага някога, но очаква възнаграждение. Слабият се страхува от живота и се стреми към осигуряване. Силният не се осигурява.

Сега, да дойдем до научната страна на въпроса, как да се живее правилно. За да се живее добре, трябва да се събудят скритите сили, вложени в човека. Изучавайте вътрешните закони, те ще ви заведат към целта. Да събудиш скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата. Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех. Искаш да се ползуваш от светлината на учения. Как ще ти помогне той, ако ти никога не си му услужил? Представи си, че този учен отива на екскурзия в тъмна нощ и обърква пътя си. Ти живееш в края на гората. Излизаш със запалена свещ и осветяваш пътя му. Няма ли, при случай и той да ти помогне? Някога ученият е готов само за един човек да работи, ако той го вдъхновява. Същото се отнася и до музикантите. Един виртуоз дава концерт. Той отправя вниманието си към едно лице от публиката, което го вдъхновява и свири само за него. Той е опорната точка, в която виртуозът закрепва своя лост. Вдъхновителят не подозира това, но виртуозът го използува. Без лост човек не може да вдигне своята тежест. Следователно, всеки човек се нуждае от център, от специално място, дето да поставя своя лост. Центърът е числото две. Ако не се справите с двойката, не можете да минете към числото три. На това се дължи способността на някои хора към изобретения. Питате, защо се безпокоите, защо се тревожите. – Нямате опорна точка. Щом намерите опорна точка, вие се уравновесявате и силите ви се балансират. Иначе, енергиите ви ще се отправят ту към лявото, ту към дясното полушарие. Ако се съберат повече енергии в дясното полушарие, човек става нервен, не може да си намери място. Ако се събере повече енергия в лявото полушарие, човек става активен. Като видиш нервен, неспокоен човек, тури лявата си ръка върху главата му и той ще се успокои. Правилно е, енергията от едното полушарие да тече в другото – да се разпределя равномерно. Лесно се помага на хора, с които си свързан. Твоята енергия минава през тях, прави цял кръг и ги успокоява. Тези хора представят скачени батерии. Живите енергии минават от един човек в друг и се връщат там, отдето са излезли. Така хората се обновяват. Като ученици, поддържайте положителната мисъл. – Тъмно е в съзнанието ми. – Ще ти светне. Когато кажа: Ще съмне, това аз ли правя? И без моите думи ще съмне, но те ще внесат успокоение. Правете опити в това отношение, за да се уверите в известна истина. Опитът има резултат, когато е лишен от егоизъм. Направи опита, първо за проверка на истината, а после, за своя лична полза. Само в такъв случай, опитът може да ви подтикне да вървите напред. Ако получите резултат, пазете се да не се възгордеете. Помислете, например, за някого, че може да свири отлично. Ако няма никаква корист в мисълта ви, той, наистина ще свири като истински виртуоз. За това се иска вътрешна подготовка. Като направите опита, ще се уверите в скритите сили и възможности в човека. Като видиш някъде една капка вода, придобиваш вяра, че оттам ще протече повече вода. Сега и вие се нуждаете от повече влага, станали сте доста сухи.

Т. м.

1. Лекция от Учителя, държана на 23 септември, 1932 г.

София – Изгрев.