Разлика между версии на „Девет съществени причини“

Версия от 14:14, 31 август 2009

Девет съществени причини

Има девет съществени причини, от които произтича нещастието на хората, и девет съществени причини, от които произтича щастието на хората. Всички останали причини са второстепенни, но деветте са съществени, кардинални. Първата съществена причина е непознаването на любовта и неизпълнението на нейния закон. Въпреки това, философите говорят за любовта, обясняват я, но тя не трябва да се обяснява. Тя е свят, в който трябва да се потопиш, да участвуваш в него, да се ползуваш от благата му – нищо повече. Човешките понятия за любовта, определянето ѝ като малка и голяма, като човешка и дяволска, това са неразбрани неща. Любовта е наука. И дяволът е ангел, но живее само за себе си.

Втората съществена причина е непознаването на мъдростта и на благата, които тя носи.

Третата съществена причина е непознаване на истината и неподчиняване на нейните закони.

Непознаване на любовта, на мъдростта и на истината са трите важни причини за нещастието на хората. Познаването им причинява тяхното щастие. Това са причини от Божествения свят. Някой мисли, че може и без любов, и без мъдрост, и без истина. Може и без тях, но последствията са лоши.

Втората тройка от съществени причини са неразбирането на живота, на знанието и на свободата. Като не разбират живота, хората изискват от него това, което той не може да им даде. Животът е за вас, той е за любовта. Вие трябва да слугувате на живота, за да го разберете. Искате да се ползувате от благата на живота, без да го разбирате. Това е невъзможно.

Всички говорят за знанието, без да го разбират. Какво носи знанието за човека? Мисъл и светлина. Това, което не носи мисъл и светлина, не е знание.

И за свободата се говори, без да я разбират. Едно искат хората – да бъдат свободни. Какво е, в същност, свободата? Свобода без познаване на истината е невъзможна. Който си позволи да направи нещо в разрез с истината, ще се намери в голямо противоречие, т. е. в голямо ограничение. Ограничението причинява ред болезнени състояния в мислите, в чувствата и в по-стъпките на човека. Всяко ограничение, което се отнася до човека или до ангела, до индивида или до народа, причинява едни и същи резултати.

Живот, знание и свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят. Физическият свят, обаче, е за хората. Към тях се отнася третата категория съществени причини: движение, учение и работа. Който не знае, как да се движи, сам си причинява нещастие. Млад, 20 годишен човек, взел бастун, маха го на една и на друга страна. Той не разбира, защо носи бастун. Отде е произлязъл бастунът? Някои учени казват, че едно време, когато маймуната искала да се изправи на два крака, носела тояга, на която се подпирала. Добре е да носиш бастун, но ако ти помага в ходенето. Някой закачил бастун на ръката си, но не си служи с него; друг го носи под мишница; трети го върти във въздуха.

Втората съществена причина за нещастието или щастието на човека се дължи на неразбиране или разбиране смисъла на учението. Човек учи, за да придобие нещо, което да го ползва. Някой иска да бъде учен, да има знание. Защо му е знанието? Учението е съществено. Който не се учи, всичко изгубва. Ако майката не се учи, изгубва майчинството. Ако бащата не се учи, изгубва бащинството. Ако братът не се учи, изгубва братството.

Ако сестрата не се учи, изгубва сестринството. Учител, който не се учи, изгубва учителството. Всички трябва да се учат. Някой си мисли, че е свършил всичко. Така не се мисли, нито се говори. Щом престанеш да учиш, ти ще изгубиш всичко.

Последната причина е работата. За да не бъдеш нещастен, работи с любов. Каквато работа започнеш, трябва да вложиш в нея любов. Миеш чинии и казваш: За това ли се родих? Че за какво си се родил? Слуга си в един дом, носиш дете на ръце, казваш: За това ли се родих? Считай, че работата, която вършиш в даден момент, е най-важна. Носиш едно малко камъче – това е най-важно за тебе.

Непреривно носи в ума си една идея. Ти искаш да си голям човек, министър, за това мислиш постоянно. Ако си министър, ще ти намерят някаква вина, ще те затворят и после ще те съдят. И цар да си, пак ще те съдят. Дъщерите и синовет съдят майките и бащите си. Ще каже някой, че така разбират, така постъпват. Похвално е това. Нека всеки постъпва според разбирането си. Като работиш, ще направищ много погрешки, но като свършиш работата си, ще ги изправиш. И сто погрешки да направиш, не се отказвай от работата си.

Един млад човек разправяше за своята възлюбена: Докато не бяхме си казали една лоша дума, животът ни вървеше добре. Един ден моята възлюбена ме нарече мазник. От тоя момент животът ни се развали. До това време аз я считах ангел, и аз бях ангел. Откак ме нарече мазник, като че ме намаза с нещо, и животът ми потъмни. Страшна е думата „мазник". Какво означава тя? Намазали човека повече, отколкото трябва. Опасно е да наречеш някого мазник. След време и той ще те нарече мазник. Какъв е произходът на тая дума, отде иде, това сами ще разрешите.

Какво представя човешкият език? – Грамофонна игла, която пее и свири. Когато иглата е добре настанена, добре свири и пее; докато се нагласи, чува се шум, съскане. Възпитаният човешки език е Божествената игла, която се движи по плочата. Ако иглата не се постави на място, работите стават така, както не се очакват. Тури ли се на място, работите вървят добре.

Мнозина се оплакват от живота, защото не го разбират. Те се намират при богати условия, които не могат да използват. И съвременната наука е богата. Всички човешки умове се насочват към различни областа на науката, но много от нейните изследвания не са достоверни. Например, някое богато дете, добре гледано и хранено, постоянно съхне. Коя е причината за това, малцина знаят. Причината е липсата на вода в неговия организъм. Всеки човек, който съхне, е лишен от любов, няма кой да го обича. Някой човек затлъстява много. – Защо? – Има повече вода, отколкото трябва. Той трябва да даде малко влага от своята на сухите хора. Като знаете това, не свързвайте приятелство безразборно. Двама пълни, дебели хора не могат да дружат, Единият трябва да бъде пълен, а другият – слаб; единият да има повече влага в организма си, а другият – по-малко. Сухият има повече светлина, по-малко топлина; пълният има повече топлина, по-малко светлина. Като дружат, те си помагат взаимно.

И тъй, всичко зависи от ума, от сърцето и от душата на човека. Мнозина не признават съществуването на душата. Това не е важно. Ще разисквате върху въпроса, единна ли е душата, или колективна; сбор от много явления ли е, или само отделни факти и явления. И това не е важно. Едно е важно: да слушаш своя ум, който носи светлина; ако не го слушаш, животът ти не е приятен, не знаеш, какво нещо е красотата. Ако не познаваш сърцето си, не знаеш, какво нещо е топлината. Топлината произвежда мекота. На нея се дължат нъжшгг и меки

9

думи. Ако не познаваш физическия свят, ти не разбираш тялото си, не знаеш законитв, които го управляват. Ти насилваш ръцете, краката, очите, ушите си, без да мислиш за последствията. Вечер, като се върнеш от работа, не мислиш за краката си, да ги измиеш, да облекчиш положението им. Хората се занимават със социални въпроси, а оставят настрана близките до тях въпроси – до своя ум, сърце и тяло.

Всeки трябва да се ръководи в живота си от любовта, мъдростта и истината; всеки трябва да се ръководи от живота, от знанието и от свободата; всеки трябва да учи и да работи. Ако българските министри разбираха, какво представят Божията любов, мъдрост и истина, положението щеше да бъде друго. Ако българските министри разбираха, какво нещо е животът, знанието и свободата, положението щеше да бъде друго. Погрeшката им се заключва в това, че те мислеха да оправят света с движение, с учение и с работа. Светът не се оправя така. Движението, учението и работата са резултат на Божествения свят. Как трябва да се движи човек? Днес хиляди и милиони хора се движат на бойното поле. Каква е целта им? Как гледа невидимият свят на войната, която сега става между християнски народи? Одобрява ли постъпките им?

Днес войната е външен процес, но тя става и вътре в човека. Никой се разгневи и в един момент на тоя гняв стават жертва пет милиона клетки. Ти, човекът, не се ли осакатяваш сам? Цълото ти тъло е пълно с инвалиди. Питате: Защо воюват хората? Питам: Ти защо се гневиш без причина? Някоя жена иска да се разведе с мъжа си, а същевременно ме пита, защо хората воюват. Понеже нейната женитба е неестествена, затова и хората воюват. Неестествената женитба създаде войната. – Трябва ли да се жени човек? – Женитбата е естествен процес, но човек трябва да се жени по закона на любовта, по закона на мъдростта и по закона на истината. Човек трябва да се жени по закона на живота, по закона на знанието, по закона на свободата. Човек трябва да се жени по закона на движението, по закона на учението, по закона на работата. Който не се жени по тия закони, греши. Не е лошо, че греши човек, но той трябва да се ползва от погрешките си. Като изправя погрешките си, човек поумнява. С поумняването си, той печели голямо богатство.

Според индуската философия, погрешките имат отношение към човешката карма. И царят, и простият човек грешат. Някой цар изтезава, мъчи слугите си, без да мисли за последствията. В бъдеще царят ще стане слуга, а слугата – цар. Трябва ли да пита тоя слуга, защо господарят и близките му се отнасят лошо с него? Не търси причината отвън, в другитв хора, но я потърси в себе си. Едно време, когато си бил цар, ти си измъчвал слугите си. Днес те ти отговаряг по същия начин. Днес, както и да се отнасят към теб, ще благодариш и ще знаеш, че ти си причина за всичко. Като знаете това, от всички се иска добър живот.

Закон е: когато съдят някого, ти не го защищавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него, с пожелание да изправи погрешката си. Щом изправи погрешката си, работата се нарежда добре. Не съжалявай, че законът те съди; радвай се, че имаш условия да изправиш живота си. Сега законът съди министрите, за да изправят погрешките си. Ние ще изпратим своята добра мисъл към тях да изправят погрешките си. Ако хората не изправят погрешките си, не може да се говори за добър живот Ако и ние не изправяме погрешките си, не можем да говорим за добър живот. Ако един от музикантите на оркестъра наруши нещо в свиренето – не спази такта, темпото, или вземе една нота вместо друга, цялата хармония се изменя. Опитни трябва да бъдаг всички музиканти. Опитни трябва да бъдат всички хора в своите работи. Поучавайте се от това, което става днес в България.

Помнете : погрешката на едного е погрешка на всички. Погрешката на един от министрите, или на всички министри е и ваша погрешка. Учете се от всички. Сега вие сте на заден план, никой не ви съди. Затова, като съдите, бъдете справедливи, но не жестоки. Бъдете строги, но милостиви. Нищо не е, ако скъсаш нещо, или ако го счупиш, но трябва да знаеш, защо си го скъсал или счупил. Някой изял една ябълка, и всички около него вдигат шум, кой му позволил да я изяде. Ябълката не е тяхна, нито твоя собственост. Върху нея са работили слънцето, въздухът, водата, почвата, червейчетата, а ти ставаш господар на ябълката и повдигаш цял въпрос, кой е посмял да изяде твоята ябълка.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени." Кой има право да съди? –Само Бог има това право. Съденето е прерогатив на Бог. Въпр-еки това, хората са взели това право. Значи, само оня, който люби, може да съди; само мъдрият може да съди; само истинолюбивият може да съди. Само оня, който обича живота, може да съди; само оня, който обича знанието, може да съди; само оня, който обича свободата, може да съди. Как съди Бог? Когато първите ангели сгрешиха, Бог не ги унищожи, а ги изпрати на земята – в огнения университет, да се учат и възпитават. Тоя университет изправя всички погрешки и прави хората меки. И човек е дошъл на земята да се възпитава, да придобие мекота. Казват, че човек ще се мъчи вечно. Колко време се включва във вечното? Най-много сто години, умножени сами на себе си. Значи, десет хиляди години. Който не е доволен, може да остане на земята повече години, милион години, умножени сами на себе си. Колкото време и да прекарате на земята, все има край.

Сега ще ви говоря алегорично. Питат ме, де са сега ангелите, които едно време сгрешиха. Те са сегащните славеи, пратени на земята да пеят. Ще останат между хората около десет хиляди години, да ги веселят. Дали вярвате в това, то е друг въпрос*». За вас това може да е приказка от „Хиляда и една нощ." Ако вярвате в тая приказка, нищо няма да изгубите; ако не вярвате, невежи ще останете. Ще знаете, че славеите са ангели, които пеят без пари. Те пеят и казват на българите; Мислете, какво правите. Ако не мислите право, ще ви изпратят на земята, като нас, да пеете. Ето, десет хиляди години вече пеем. Не само славеите пеят. И чучулигите пеят, но те са ангели от втора категория.

Съвременните хора имат големи богатства. Съвременният век се отличава с много богатства и блага. Но пак хората се запитват: Какво ще стане с нас? Зашо сме се родили? Чудно нещо, защо си се родил! Родил си се да познаеш, какво нещо е Божията любов, която носи живота; родил си се да познаеш, какво нещо е Божията мъдрост, която носи светлина и знание; родил си се да познаеш, какво нещо е Божията истина, която носи свобода. Любовта, мъдростта и истината са светове, в които живеят разумни същества. Ти поглеждаш нагоре и казваш: Какво ли има на небето? – „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което се върши горе". Това са думи на апостол Павел. – Какво има на слънцето? – Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което става на слънцето. Виждали ли сте една слънчева девица? Виждали ли сте я, как е облечена, с какъв колан е препасана? Ако видите една слънчева красавица и се сравните с нея, съвсем ще се обезсърчите. Ще се учите от нея, за да придобиете и вие тая красота. Някога и вие ще станете като нея. Знаете ли, как живяят красивите същества на слънцето? Те никога не обиждат. Те могат да кажат на човека всичко, но никога няма да го нарекат „мазникъ". Тв не воюват, както хората.

Какво означава думата „война"? На английски война значи „туог", на турски – „му-рабе". Звучна, съдържателна е тая дума. Някой път ще минеш от английското „туог" към българската дума „война" и после към турската „мурабе" – Кога става война? – Когато кажеш думата „мазник". В едно българско село, наречено Чатма, селяните имали обичай, като влезе в стадото им чужда овца, да я хванат и заколят. Така постъпил един от тия селяни. Хванал чуждата овца, заклал я и я изял. Дават го под съд. Съдията го пита, защо хванал чуждата овца. Той отговорил: Мислех, че е моя, сгреших. Нали знаеш, господин съдия, ние сме говеда, прости хора. Вие сте наши братя, ще ни учите. Казвам: Език е това. Съдията не се досетил, какво иска да каже селянинът; ако се досети, ще премълчи, няма какво да се разправя с простия човек.

Бедете доволни от това, което ви е дадено. Какво по-голямо богатство очаквате от богатството на вашия ум, на вашето сърце? Какво по-голямо богатство очаквате от богатството на вашата душа и на вашия дух? Това богатство не може да се сравни с богатството на един земен цар. След всичко това се питате, какво трябва да правите.

Имаш един мъж, който разполага с го-леми богатства, но има някакви недостатъци и не знае, как да си помогне. Ти си негова жена, която разполагаш с голямо богатство, но не искаш да му помогнеш. Помогни му да изправи ума си. Изправи ли се, богатството му ще потече. Тогава и двамата ще се ползвате от това богатство. Ако не сте готови взаимно да си помагате, ето какъв съвет ще ви дам. Ако си мома, не се жени, докато не намериш в момъка най-добрата черта на характера му. Ако си момък, не се жени, докато не намериш най-добрата черта в характера на момата. Щом намериш тая черта, дръж я постоянно в ума си. Ще живееш, както ангелите живеят. Ако се ожениш и не намериш тая черта във възлюбения си, или в своята възлюбена, нещастията ще те следват едно подир друго. Разказваха ми за живота на едно българско семейство, дето всички били музикални, пеели добре. Бащата пеел бас, дъщерята – алт, майката – сопран, а синът – тенор. Ве-чер, като се прибирали от работа, вмвсто да се карат, те започвали да пвят – образували квартет. Бих желал да посетя това семейство, да видя, действителен ли е тоя случай. Бих желал всички български семейства да живвят в пълна хармония.

Въодушевявайте се от това, което имате. Въодушевявайте се от вашия ум, който носи светлина. Радвайте се на вашия ум, Радвайте се на вашето, сърце, което носи топлина. Радвайте се на вашата душа, която носи Божиите блага от хиляди и милиони години. Радвайте се на своя дух, който ви сочи пътя към Бог. Защо трябва да се обезсърчавате? Радвайте се на всичко, което ви е дадено, и живейте по Божия закон. Всеки човек и всеки българин трябва да живее по тоя закон.

Днес всички българи се интересуват от съдбата на ония, които са под ежд. Днес еждят и министрите. Интересно е, каква ще бъде съдбата им. Някои ще осъдят на затвор за пет, за десет и повече години. Както виждам нищата, всичко ще се съкрати: десетт години ще се съкратят на по-малко, петте години също ще се съкратят, бесилките ще изчезнат, въжетата на бесилките ще изгният. Като качат някого на бесилката, въжето ще се скъса и няма да го обесят. Турците, особено старите, спазват следното правило при бесилките. Ако въжето се скъса веднъж, опитват се втори път да качат престъпника на бесилката;, скъса ли се въжето втори път, трети път не окачват виновника на бесилката. Те казват: Бог не позволява да обесим тоя човек. Кога ще вам, но нещо ме караше да продължават». Всеки от вас има да реши една задача на своя ум, една задача на своето сърце, една задача на своята душа и една задача на своя дух. Тия задачи са в полза на цялото човечество.

Мнозина има да решават по една задача, дадена, преди 40 години. Някои искат да я прекженат, както и аз мислех. Ако я прекженат, по-лошо ще бъде. Ще кажете, че е трябвало да се занимавам с друга работа. Каква беше задачата? Да разреша една игрива българска пт>сен. Живогьт иде чрез игривите писни. Тъжните писни са събрано бо-гатство, което трябва да се яде и пие. Алегрото в българските писни представя българина, който работи, изважда богатството си навън. Казвате: „Игрива песен." Понякога българи-нът е безкористен. Хубава е тая чърта»

Кръстникът венчава един шоп – се-лянин. После започва хорото. Кръстникът казва на селянина: Давам ти крава с телето заедно, ако играеш, без да викаш „И-ху-ху!" Младоженикъг играл, въздържал се, най-после извикал: Кръстник, ритам ти кравата и телето – „И-ху-ху!" Нека си играе човекът, нека си каже „И-ху-ху"! Нека бъде свободен. Той казва: Не ти искам кравата, не ти искам телето. – И-ху-ху!" Откажете се от вашата крава и вашето теле и изви-

21

кайте „И-ху-жу!" Така въпросът ще се разреши по-лесно.

Откажете се от стария начин на жи-веене. Ще направиш една погрешка и после ще искаш извинение. Ще откъснеш един плод от градината на никого и после ще се извиняваш. Не се извинявай, но от-късни един хубав плод от твоята градина, иди при съседа си и му кажи: Ведчъж ми-нах край твоята градина, влязох и си откъс-нах един плод. Ето, връщам ти сега по-хубав. Това значи, извинение. Да зачитаме едни на други свободата си. Той може нищо да не ти каже, да претърпи, но ти трябва да бъдеш благороден, да изправиш погръш-ката си. Всеки трябва да зачита съществената мнсъл в човека. Една съществена Божествена мисъл има в човешкия ум. Едно Божествено желание има в човешкото сър-це. Трябва да 'ги зачитаме. Зачитайте онова, което Бог евложил в човешката душа. Тя е красива книга, хубаво написана. Четете тая книга, без да я цапате.

Живъйте съзнателно и мислете върху всичко, което ви се случва. Ако страдате от главоболие, причината за това е малкото светлина в ума ви – повече светлина ви трябва. Воли ви корем – малка е топлината ви. Каквато болка и да имате, ще знаете, че силата на телото ви е намалъла. Що е ревматизъмът?

п

– Ненужен товар в ставите. Имате из-лишни мазнини в организма си, поради което гръбначният мозък не работи правилно. Нъ-кои от каналите на гръбначния сгьлб са запушени, затова нервната енергия не може да се разпределя навсякъде в организма. Като резултат на това състояние се явява пара* лизия. Излагайте гърба си на слънце. Мислете право, да се отворят каналите на гръбначния стълб, да потече енергията по цълото тяло. Следователно, ако те заболи глава или корем, потърси погрвшката си. Нвкой път отиваш при лъкар, даваш известна сума, да ти покаже погрвшката. Той ще ти посочи, каква несъответна храна си ял, която е причинила болестта ти.

И тъй, когато срещнете един човек, мислете добре за него. Кажете си, че той носи отлична мисъл, отлични чувства в себе си. Той носи отлична душа" и отличен дух; Като помислите за него така, и той ще ви отговори с слицото. Ако се обезсърчиш в живота си, кажи: Н-вма друг като Бога, носител на любовта. Единствената любов в света, това е любовта, която изтича от Бога. Ако почувствуваш, че си невежа, без знание, кажи: Единствената мъдрост в света е Божията. Само тя носи знание и светлина. Единственият, Който ни е дал всички блага в живота, Който ни е дал материал

23

за съграждане на кжвдите ни, това е Бог. Създаването на семейството, раждането на хората се дължи на Него. Избавянето ни от хиляди злини се дължи пак на Него. Светлото бъдеще, което ни очаква, е начъртано пак от Него. На Него дължим всичко.

Иде нова епоха за изправяне погрешките на хората. Бъдещият живот е без погреш-ки. Който се затъжи за погръшките, ще слезе в по-низък свят, да види, какво предста-вят тв. В миналото светиите са живели в горит, за да видят, как вълкът дави ов-цет, да имат представа за лошия живот. Когато светията види, как вълкът дави овца, той се приближава до него, помилва го по главата и му казва: Не яж овцата. Ако ме послушаш, ще ти помогна. Ако не послу-шаш, много пъти ще одират кожата ти.

Радвайте се на красивия ум, на красивото сърце, на красивата душа и на красивия дух, които имате.

Издигнете бълото знаме и живъйте, както Бог изисква.

– Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

23. Беседа от Учителя, държана на 19 ноемврий, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

• ) Матея 25:34–46.