Разлика между версии на „Козативни сили“

Текуща версия към 09:00, 5 април 2011

Беседи

Общ Окултен Клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)

КНИГА: Козативни сили

КОЗАТИВНИ СИЛИ

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "

Размишление

Прочетоха се работите върху темата: „Защо духат ветровете?"

Прочете се резюме на темата: „Разлика между духовни и физически чувства."

За следния път пишете върху темата: „Най-красивият орган на човешкото тяло".

Сега изпейте упражнението „Вдъхновение".

Пението спада към тъй наречените формативни сили, защото те служат като съединителни нишки между всички други сили. Ония сили пък, които градят, се наричат козативни. В това отношение музиката представлява формативна сила. Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което те не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите, композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. те трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си. Когато човек иска да пее, той трябва да бъде свободен, да не се смущава от мисълта какво ще кажат хората за неговото пение. - Какво ще кажат, това е тяхна работа. - Може да се смеят. - И това нищо не значи. Смехът улеснява пението. - Може да се сърдят, че ги смущавате. - Това още повече улеснява пението. Изобщо на добрия певец нито се смеят, нито се сърдят. Най-първо човек трябва да пее за себе си. По-добър слушател от него няма. Харесва ли той сам пението си, и другите хора ще го харесат. Пей, докато си доволен! Не си ли доволен ти сам, прекъсни да пееш, почакай, докато отново придобиеш разположение. Започнеш ли да питаш другите, дали са доволни от твоето пение, ти си изгубил вече 50 на сто от твоята песен. Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пение трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете. Когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пението, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят на места, съответни на тоновете. Сега, ако разгледате азбуката на всички езици, първата буква е а. Тя е най-силната буква, начало на всички неща. Буквата а означава човек, който започва да се проявява. Обаче създаването на света е започнало с буквата б, а не с а. Буквите включват в себе си формативни сили. Буквата а представлява човек, който се проявява. Буквата б пък представлява къщата на човека, т.е. творческа, формативна сила. Буквата г представлява натоварена камила, защото има гърбица като камилата. И така е в действителност. Започне ли човек да се проявява, той ще си направи къща; има ли къща, трябва да има животно, което да пренася в къщата. Съвременните хора са забравили смисъла на буквите. Не е въпроса за това, какво символизират буквите, но същевременно те изразяват известни течения в природата. Азбуката е образувана именно от тези течения. Правете опити с буквите, да видите, като ги произнасяте, какво влияние оказват тия течения върху вас. Когато сте неразположени духом по причина на някакво чувство на съмнение, подозрение, гордост или щестлавие, зародило се у вас, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите коя от тях ще трансформира състоянието ви. Съмнението например е съществувало от преди хиляди години и в хората, и в животните. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човек трябва само да работи върху себе си, за да се справи с него. Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата. Значи човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да расте и да се развива. Същото може да се каже и за безверието, и за подозрението, и за ред още отрицателни прояви в човека. Някой човек казва; „Аз не вярвам нито в Бога, нито в хората." Това не е нещо ново. Безверието е съществувало от памтивека, както в хората, така и в животните. Даваш хляб на едно животно, но то те поглежда в очите, ту се приближава, ту се отдалечава от тебе, не смее да вземе хляба и казва: „Нямам вяра в никого."

Разправят един случай за голямото неверие на един вълк в Америка към хората. Той правил много пакости на околното население, което прибягвало до разни начини да го улови някак, да се освободи от него. Туряли му капани, но той отдалеч ги забелязвал и избягвал. Туряли му парчета месо с отрова, но и до тях не се доближавал. Цели експедиции от най-опитни ловджии тръгвали срещу него, но всички опити оставали безрезултатни - не могли да го уловят. Цели легенди се разправяли за този вълк, за неговото умение да избягва опасностите. Той нямал вяра в хората и отдалеч предвиждал всякаква засада против него. Как може да се обяснят тези факти? Мнозина мислят, че в животните отсъства всякаква интелигентност. Не, и те имат известна интелигентност, която чака своето време да се пробуди и развие. Понякога обаче тяхната интелигентност се пробужда и те проявяват много добри качества.

Казвам: Щом човек живее в света, той трябва да има широки схващания и разбирания за него. За да може той да пренася всичко с търпение, нека си помисли за Бога, Който е създал цялата вселена, Който е така мощен и велик, и въпреки това Той търпи всичко, което се върши, на земята, с пълно разположение на духа. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да се стреми да постъпва като Бога! Някои казват: „Не е възможно да бъдем като Бога."

- Не, възможно е човек в миниатюр поне да бъде като Него. Съвременните хора искат да бъдат щастливи и дето отиват, да ги посрещат с музика и песни, с лаврови венци. Ако придобиете това, как и къде ще се прояви вашето търпение и вашата разумност? Който е дошъл на земята, ще му дадат да разрешава трудни задачи, за да се развива неговата разсъдливост, неговата интелигентност. Ако човек не се натъква на неразрешени задачи, как ще развива способностите си? Ако той не се обезвери, как ще придобие истинската вяра?

Мнозина казват: „Защо Господ създаде така света?" Да се говори по това, то е все едно магарето да запитва защо го товарят и разтоварят. Товарят го, защото е магаре - нищо повече. Запитва ли някой защо страда и защо се радва, това е същият въпрос, който и магарето си задава. Буквата м, с която започва думат „магаре", означава вещество, от което може да се правят гърнета. Значи ти си кал, която грънчарят ще меси, ще мачка, докато изкара нещо от нея. Какво ще изкара най-после? - Стомна. - За какво? - За носене на вода. От тази кал той може да напра ви не само стомна, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трябва да бъдеш търпелив, да слушаш. От грънчаря зависи какво ще направи от тебе, а ти можеш да питаш, колкото искаш. Тури ли вода в тебе, ти трябва да бъдеш благодарен, че носиш вода, т.е. вършиш някаква работа. Носиш ли вода, не си въобразявай, че можеш да й заповядваш. Водата съществува и без тебе. Казваш: „Водата от моето гърне се изля." - Да, само водата от твоето гърне се изля, но не и водата на океана. Де може да се излее водата на океана? Да допуснем, че някога земята може да се преобърне в пространството, и водата, която се намира по повърхнината й, да се излее. Де ще се излее, на кое място в пространството? Следователно има неща, които не могат да се изливат. По аналогия на това казвам: Какъвто и да е животът на човека, най-после той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бъде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана. Като се излее водата от стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана?

И тъй човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Някой казва: „Защо са тия философски въпроси? Аз се занимавам с дребни работи, философията не ме интересува." Дребните работи създават страдания на хората. Страданията произтичат от малки, от дребни работи, а не от големи. Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо страдание; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо страдание: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест. Значи малките работи в света създават големи страдания и нещастия. Същото се забелязва и в сърдечния, и в умствения живот на човека, затова той не трябва да се занимава с дребнавости.

Запитват едного, последовател на новото учение: „Какво представлявате вие от себе си?" Той отговаря: „Всички ние сме кандидати за светии." И прав е този човек. Когато един студент учи в университета, той има възможност и професор да стане - от него зависи. Какво невъзможно има в това? Някой се страхува да каже това нещо и по този начин минава за скромен. Да станеш светия, това не е професия, то е фаза, през която всеки трябва да мине. Всеки човек е кандидат за светия и то от първокласните светии. Казвате: има ли първостепенен или второстепенен светия? Това се отнася до вътрешното, дълбоко разбиране на думата „светия". Да станеш светия, това подразбира да възприемеш и приложиш живота на светията. Няма ли човек предвид живота на светията, той може да се спъне в пътя си. Всеки трябва да мине през пътя на светията, но да се моли на Бога да светне, да се просвети и да каже: „Господи, искам светия да стана!" Всеки може да стане светия и ще стане, защото такава е волята Божия. Мнозина казват: „Ние сме грешни хора, за светии не ни бива." Питам: Каква логика има в тази мисъл? Кой баща иска да има хилав син? Всеки баща иска да има здрав син като себе си. Обаче синът казва на баща си: „Аз не мога да бъда като тебе здрав, затова ти ще ме носиш." Бащата не се радва на такъв син. Синът трябва да се стреми да бъде като баща си и да е благодарен на това, с което природата го е надарила. Той трябва само да работи, за да се развива.

И в религиозния живот се срещат същите заблуждения, същите лъжливи учения, затова хората казват: „Грешни сме, не можем да водим чист и свят живот." Не, всички хора не са грешни. Само тези са грешни, които се отказват да вършат волята Божия. Само тях Бог ограничава. Решат ли да вършат волята Божия, тия ограничения моментално се премахват. Сегашният живот на хората представлява халка, бримка, която лесно се окачва и закачва. Знаете ли защо сте дошли на земята? Някой човек е дошъл на земята само да товари и разтоваря магарето. Ще кажете: „И таз добра!" Че ако вие знаете да товарите и разтоваряте едно магаре, както трябва, ангелите ще ви пеят хвалебни песни. Знаете ли какво символизира магарето? Ако можете да разтълкувате всички букви на думата „магаре", тъй както са поставени в живата природа, вие ще разберете, че магарето представлява велик символ. Днес всички се смеят на магарето, но Писанието казва: „Блажени са тези, на които се подиграват". Магарето се оплаква: „Все мене бият, мене корят, на мене се подиграват." Когато искат да изкажат недоволството си от някого, хората казват: „Магарешки работи!" Когато магарето реве, то изказва своята мъка пред Господа, като Му се оплаква: „Не зная, какво искат хората от мене?" Господ му отговаря: „Не бой се, всичко ще пренесеш и един ден ще се освободиш от това положение.” Магарето се поуспокои малко, замисли се и си продължи работата. Магарето не е щестлавно, нито горделиво, но има достойнство. То казва: „Бийте ме, правете каквото искате с мене, но трябва да знаете, че гонените са блажени." Ще каже някой, че този стих се отнася до хората, а не до магарето. - Как може този стих да се отнася до хората, когато тях никой не е бил? Тебе кой те би? Този стих се отнася за всеки, когото бият. Хлябът е за гладния, не за сития.

Така трябва да се разбират нещата. Всяко нещо, всяка проява трябва да се разбира в нейния дълбок символистически смисъл, за да се придобие дух на широта. Всички недоразумения, всички ограничения се дължат на старите възгледи у хората. Ние трябва да имаме по-широки възгледи от сегашните. Съвременните хора се намират в смешно положение, те не знаят положително за какво са способни и доколко е тяхната сила; те не знаят още за какво са дошли на земята. Някой човек е дошъл на земята да направи една къща и да си замине; друг е дошъл да свърши пети клас и да си замине; трети е дошъл да свърши университет и да си замине; четвърти е дошъл да стане учител и още първата година на своето учителствуване той си заминава. Казвате: „Наистина, няма ли по-висок смисъл животът?" - Кой е по-високият смисъл? - Да служим на Бога, да проповядваме на хората за Него. Питам: Като си говорил някому за Бога, какво си спечелил?

Всички вие сте учили аритметика, знаете какво нещо са дробите. Например имате следните няколко дроби: , , и . По какво се различават тия дроби една от друга? Коя е най-важната от тях: най-голямата или най-малката? Знаменателите на всички тия дроби са различни и те означават едно преходно състояние. Числото 1 в първата дроб показва, че вие имате известна енергия, с която трябва да се борите. Следователно тази енергия трябва да има за знаменател число, което да представлява формативна сила, която ще може да превърне енергията на единицата в производна. Такова число именно е двойката. За пример в даден случай вие имате едно малко неразположение и сте готови да създадете цял скандал за нищо и никакво. В този момент обаче пощаджията ви носи писмо от ваш дядо, който съобщава, че ви завещава наследство от 100 000 лева. Дядото е турил в писмото и чека, с който ще вземете парите. Щом отворите писмото, неразположението ви минава, вие забравяте всичко. Това писмо представлява числото две, т.е. формативната сила. Числото три е неутрална сила. За пример вие сте направили няколко къщи и сте потънали в дългове, тревожите се как ще ги изплатите. В помощ трябва да ви дойде числото три, да тури край на изразходване на вашата енергия. Това ще стане, като се обърнат силите, енергиите на вашия ум в противоположна посока на тази, в която са вървели до това време.

Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея. При това идеята в неговия ум трябва да бъде точно определена. Колкото идеята е по-определена, толкова тя е по-важна.

Питам: Можете ли да съберете дадените дроби? Те могат да се съберат само при известни условия, а именно, като се приведат под общ знаменател. Как се привеждат дроби под общ знаменател? Трябва да се намери едно общо число, в което знаменателите на отделните дроби да влизат без остатък. Общият знаменател на тези дроби ще бъде 60. Като ги приведем под общ знаменател, ще получим следните дроби: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Като ги приведохме под общ знаменател 60, това показва, че единицата се раздроби на повече частици, но по-дребни. Сега, ако искаме да съберем тия дроби, ще съберем само числителите им, а знаменателят ще остане общ за всички: 30/60 + 40/60 + 45/60 + 48/60 = 163/60. И тъй единицата в дробта ½ показва как трябва човек да работи. Числото две пък показва законите, условията, при които трябва да работим на земята. Всички числа са живи, а не мъртви белези, които само пишем. Ако се разглеждат като живи величини и ги разбираме правилно, животът напълно ще се осмисли и подобри. Обикновено единицата показва най-малкия капитал, с който започваме всяка работа. Числото две показва метод, как да използуваме законите и условията в материалния свят, за да увеличим капитала, с който сме започнали, и после правилно да го разпределяме. Значи така наредени дробите, от най-малката до най-голямата, представляват течения, енергии в природата, които трябва да се използуват разумно, като се съпоставят в правилни съотношения.

Първата дроб 1/2 представлява човек с положителен характер, който не отстъпва от своите убеждения. Намисли ли си нещо, той ще го направи; могат да минат 10-15-20 години, но той ще направи така, както някога си е намислил. Вие може да му давате ред философски доказателства или примери от живота на Мойсея, на Христа, той ще ви слуша и ще си мълчи, но след години ще го видите, че е постъпил така, както той си знае. За такъв човек казваме, че той е израз на дробта -у. Разбира се, това не е общо правило. Човек може да измени тоновете на тази гама. Гамите не са абсолютни закони, те търпят промени. Дробта 2/3 представлява човек с крайно отстъпчив характер. Той е съгласен с всички хора само за да живее в мир и съгласие. В това отношение той е като калта, можеш да я месиш, както искаш. Този човек често побутва джоба си и казва: „Пълен ли е джобът, и умът ти ще стига; нямаш ли пари, нищо не струваш." Такъв е човекът на числото две. Тройката обаче внася равновесие. След това ти отиваш при един човек, който представлява дробта , и му казваш: „Хайде, да направиш еди-каква си работа." Той ще ти каже: „Почакай малко, тази работа трябва да се обмисли, да се види какви са условията; ако условията благоприятстват, тогава ще предприема работата, но дотогава не мога да дам дума." Този човек мисли вече. И след това, като обмисли всичко, той казва: „Господине, това мога да направя за тебе, онова не мога." Честно и справедливо ще ви докаже, защо именно не може да направи нищо. Той никога не лъже, но искрено ще ти каже: „Сега моите работи не позволяват да направя за тебе това, което искаш, но след една година ще ти услужа." Най-после дохождате до човека, който представлява дробта 1/2. Той е крайно взискателен, намира погрешки във всички хора и малките неща прави големи. Види ли един малък недостатък в някой човек, той го туря под микроскоп, увеличава недостатъка най-малко десет пъти и казва: „Човек трябва да знае какво нещо е култура, какво нещо са отношения!" Строг е този човек. Тази строгост се дължи на числото четири, което е огън, барут. Ако остане само на него, то би запалило целия свят. Този огън изгасва благодарение на числото пет. Това число смекчава силите, енергиите на числото четири. То постоянно кваси барута, да не изгори всичко около него.

Казвам: Всички дроби се срещат и в човека. Едни от тях се намират в ръцете му, а други - в краката. Човек едновременно действува и с ръцете, и с краката си. Казвате: „Значи човек е раздвоен." До кръста си той мисли по един начин, а от кръста нагоре - по друг начин. Когато човек е сит, той се занимава и с наука, и с философия, разсъждава по много философски въпроси: какво е казал Кант, какво е казал Шопенхауер, но щом огладнее, напуща всичката философия, не го интересува вече кой какво е казал, престава да се интересува от небето, от ангелите; той започва да мисли вече само за хляба, как се изкарва от земята, как се пече и т.н. Главният си представя само неща за ядене. В този случай коремът заповядва на човека. Нахрани ли се, картината се сменя и човек пак започва да мисли за по-високи неща. Това раздвояване у човека именно създава противоречията в живота му. Обаче в човека има едно трето същество - Божественото, - което примирява тия противоречия. Без тях светът не може да съществува. Те представляват условия, чрез които Бог действа между хората. Противоречията са една необходимост за развитието на съвременните хора.

И тъй, когато човек разбере вътрешния смисъл на живота, той ще си обясни смисъла на противоречията. За пример, ако човек се самонаблюдава, ще види, че неговите състояния на скръб и радост непрекъснато се менят през деня; ако не е скръбен или радостен, той ще изпитва или съмнение, или подозрение към нещо; изобщо все ще се намира под тежестта на някакво отрицателно чувство в себе си. Казвате: „Защо става всичко това?" Питам: Защо перачката пере? Защо професорът прави своите научни изследвания? Защо музикантът свири? Защо момата постоянно се гледа в огледалото? Казвате: „Това са обикновени работи." - Не, не са обикновени, защото зад всяка проява, зад всяко явление се крие някаква разумна сила; всяко явление си има причина. Когато човек се огледа в огледало, той знае причината, която го подбужда да прави това. Той иска да види в огледалото дали е красив или не. Всеки човек иска да бъде красив. Защо? - Защото в красотата се крие някакъв идеал, който той иска да постигне. Ако човек има истински идеал, като се погледне в огледалото, той ще разбере по лицето си какво още му липсва, за да постигне своя идеал. Някой казва: „Аз съм красив." - Не, вие още не сте завършили развитието си; вашите черти още не са такива, каквито трябва. Знаете ли какви трябва да бъдат очите ви? Когато ви погледне някой, в очите ви трябва да има дълбочина, мисъл. Друг пък казва: „Аз чувствам." - Какво чувстваш? Да чувства човек, това значи да има непреодолим стремеж да бъде носител на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Такова дълбоко чувство хвърля голяма светлина върху лицето на човека. Мнозина казват: „Ние не сме родени за тези работи." Ами за какво сте родени, за обикновени работи ли? И след всичко това искат хората да ги уважават. Човек се уважава само за великото, за Божественото, което той носи в себе си. Каквато друга философия и да подържа човек, той трябва да знае, че за човешкото в него никой не може да го уважава. От памтивека и досега само възвишеното, красивото, великото, Божественото в човека се почита и уважава. И децата разбират кое е Божествено и кое човешко. Който не може да разбере Божественото, нека извика някое малко дете, то ще му определи точно коя проява е Божествена и коя човешка. Неговият отговор, макар и детински, ще бъде отличен.

Сега ще ви запитам: Кое е Божественото, което тази вечер трябва да направим? Вие се смущавате, че не можете да отговорите, но аз ще ви помогна малко. Представете си, че стотина души пътуват през един горещ ден и всички усещат голяма жажда, гърлата им са засъхнали. Приближават до една река със здрав и хубав мост и запитват някои пътници има ли наблизо вода да пият. Казват им, че след като минат моста, на разстояние двеста-триста метра от него, има чешма с хубава, чиста вода. Кое е по-добре да направят: да преминат моста и да отидат при чешмата или да пият вода от реката? Най-доброто в случая е да минат през моста и да отидат при чешмата, да се напият с чиста, хубава вода. Като задоволят жаждата си от тази вода, те ще кажат: „Слава Богу, че намерихме такава хубава вода?" Водата е носителка на живота. Следователно тази вечер и вие трябва да минете през моста на реката и да отидете при чешмата, при Божествения живот, да пиете от неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т.е. омразата, която мори всички съвременни хора. След това ще насядате на зелената морава и ще кажете: „Заслужава да се живее на земята." Колко е хубаво човек вечер да излезе под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето! След това да се прибере в дома си да спи и сутринта бодър, свеж да продължи работата си.

Някои казват: „Как можем да постигнем всичко, което ни се говори?" Мъчни са тези работи за нас. - Не, човек може да направи всичко, каквото желае. Помнете следното: мъчните неща са непостижими за човека, но понеже Бог присъства в тях, затова стават леснопостижими. Дето Бог взима участие, и най-мъчните неща се постигат лесно. Понеже в лесните неща Бог не присъства, човек сам се заема с уреждането им и затова в края на краищата ще забърка някаква каша. Който търси лесния път, той свършва с дефицит; който не избягва мъчния път, той урежда работите си, защото Бог е с него и му помага. И затова е казано, че ученикът трябва да бъде герой, да издържа в страданията, неволите и бурите на живота. Ученикът се учи от всичко. Когато направят някому бележка, той се огорчава и казва: „Защо ми направиха тази бележка?" Зарадвайте се, когато ви правят бележки. Това са ваши приятели, които искат да изправят някой ваш недостатък. Една майка се оплаква, че детето й плаче много. Питам тази майка: по-добре ли ще бъде за нея, ако детето й умре и престане да плаче и да я безпокои? Майката трябва да се радва, че детето й е живо и пролива сълзи. Сълзите показват, че изворите на живота са започнали да бликат. Блажени са онези, на които изворите на живота никога не пресъхват. Ще кажете: „И таз добра!" Да, така е. Най-дълбоките въздишки са създали най-благородни и възвишени чувства. Най-хубавият език на земята е скръбта. Като казвате, че много сте страдали и скърбили, научихте ли езика на страданията? Той е един от важните езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения език. Без страдания и без радости човек не може да научи Божествения език. Казвате: „Ние живеем на земята." Сегашните хора живеят в скръбта и в> страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина. Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости. Значи скърбите и страданията представляват почва, в която Божествените семена ще растат и ще се развиват. Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и радостите, ще бъде истинският живот. Що е радостта? - Блаженство на духа или според индусите само блаженство, покой. Радостта представлява разумен живот без ограничения.

И тъй ще знаете: най-мъчните работи са най-лесни. Ако не вършите тях, ще дойдат още по-трудни, които непременно трябва да изпълните. Всеки, който е дошъл на земята, непременно трябва да реши своята задача, да изпълни своето предназначение. Някои казва: „Аз имам своя задача, свой план, който трябва да изпълня." Речеш ли да изпълниш своя план, а не този, който Бог ти е предначертал, ще видиш, че твоят план ще стане на пух и прах и след това ще дойде господарят да те товари и разтоварва, а ти ще ревеш, ще страдаш. Казва: „Аз магаре ли съм?" Питам: Когато те заведат в затвора и те положат на земята, дето ти удрят такъв бой, който с години помниш, не си ли магаре? Бият те, изтезават те, докато те принудят да кажеш, че си откраднал нещо, за което ти никога не си мислил. Питам: Твоето положение не е ли по-долу от това на магарето? Магарето, колкото и да го бият, никога няма да каже някаква лъжа. Един българин се напил една вечер до забрава и като се връщал към дома си, отбил се при един извор да напои магарето си. Магарето пило вода, колкото трябвало, и тръгнало да си върви. Господарят го тегли към извора и му казва: „Пий още малко вода!" Магарето не иска да пие, дърпа се назад. „Пий де, изпълни желанието ми!" Магарето пак се отказва да пие. Най-после господарят го оставил свободно и му казал: „Аз те похвалявам. Ти си по-умно от мен. Аз пих за волята на този, на онзи, а ти не искаш да изпълниш волята даже и на господаря си." Напие ли се веднъж магарето, повече не пие. Някой казва: „Често условията на живота ме заставят да направя това, което не искам." Щом външните условия те заставят да направиш това, което Бог не иска, ти не си човек. Така може да постъпва само животното. Казвам: Това са максими, които човек трябва да държи в мисълта си. Намериш ли се пред някое изкушение, кажи си: Трябва ли да бъда по-долу от магарето? Не мога ли да бъда поне толкова честен и устойчив, колкото и магарето? Много животни имат добри черти, на които ние трябва да подражаваме. Един паяк се явил между културните паяци и започнал да им разправя една своя опитност: „Днес една красива муха попадна в моята паяжина, но аз я пуснах на свобода". - „Тъй ли? Знаеш ли, че ти изневери на цялото наше общество?" -„ Добре, щом е така, утре елате всички у дома и аз ще повикам пак тази муха, да видим какво ще направите вие с нея." Всички се съгласили. На другия ден пристигат двадесет паяци-философи; пристига и мухата, която се оказало, че била оса. Като я видели, всички паяци решили единодушно да я пуснат, защото била много красива муха. За нея трябвало да направят изключение. Осата им казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е решил Господ. Аз нося в жилото си нещо, което всеки непослушен ще опита. Който не изпълнява волята Божия, той скоро ще опита това, което нося в жилото си". Трябва ли и вие като тези паяци да казвате, че ще пуснете осата на свобода, защото била красива? - Ще я пуснете не по ваша воля, а по Божия. Да постъпвате като тия паяци и да мислите, че сте извършили нещо велико, това не е истинска култура. Благородството на човека се проявява, когато той има свободен избор да постъпва, както иска, а при това той разбира волята Божия и постъпва според нея. Ще кажете: „Опасно нещо е окултната наука." Питам: „Къде няма опасности?" Като ходите по улиците, няма ли опасност някоя керемида да падне върху главата ви? За умния човек, който ходи внимателно по пътя си, няма никакви опасности, но за невнимателния, за разсеяния има много опасности.

Казвам: Дробите, които разгледахме, представляват известни символи и правила, необходими в живота на човека. Те са методи, чрез които може да смекчавате някои ваши състояния. И живата природа си служи с тези методи. Въпросът за значението и приложението на дробите е обширен. Сега ние го разгледахме покрай другите въпроси, затова останаха много междини, които вие сами ще си допълните. Днес всичко не може да ви се каже, защото няма да го разберете. За пример някои ме запитват нещо, но аз не отговарям, а само тихо произнасям частицата „хм". Какво разбирате от тази малка частица? Тя е символ, който изразява нещо, но малцина ще разберат нейния смисъл. Някой не говори много, но само извиква :"Ахъ!" Буквата а показва, че този човек започва да мисли.

Сега вие не трябва да се смущавате от всички обяснения, които ви се дават по известни въпроси. Когато изучавате една картина, вие разглеждате главно основните черти, но покрай тях се занимавате и с подробностите. Това обаче не трябва да ви смущава. Основни и важни белези на картината са очите, носа, устата и веждите. Всички останали дребни, тънки линии, те са за умните, за учените хора, както и за великите художници. За обикновените хора са важни основните идеи. Изкуство е човек да схваща и най-дребните черти на дадена картина. Аз наблюдавам как художниците турят сенки на своите картини. Природата обаче не поставя така своите сенки. Ще дойде ден, когато художниците ще научат това изкуство от природата.

Съвременното човечество се намира в преходен период на своето развитие. Някой казва: „Искам да бъда учен." В какво седи учеността на човека? Вие срещате хора, които са свършили по два-три факултета, а срещате и такива, които нищо не са свършили. Питам: Каква разлика има между свършилите два-три факултета и между тия, които нищо не са свършили? Ако е въпрос за знанията им по отношение на невидимия свят, и едните не знаят и не виждат нищо от него, както и тия, които нищо не са учили. Ако ученият човек вижда нещата в невидимия свят, той е истински учен; и ако простият вижда, и той е учен човек. Простият, който днес не е свършил университет, той в миналото някога е учил. Някои от съвременните хора са учени, други сега учат, а трети за в бъдеще ще учат. Ето защо не се смущавайте от това, дали сте учени или прости, богати или бедни. При всички условия на живота ученикът трябва да учи, без да се смущава. Христос казва: „В Бога вярвайте, и в мене вярвайте!" Когато човек вярва в Бога, духът му се повдига, душата му се разширява и той разрешава правилно задачите на своя живот.

Питам: Може ли някой от вас да даде отговор на музикалното упражнение: „Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа?" За коя Истина се подразбира това? - За Истината, която от Любовта излиза и от Мъдростта просиява. Само тази Истина носи вечен живот и свобода за човешката душа. Сега вие направете мелодията на този отговор.

Изпейте сега упражнението „Сила жива, изворна, течуща". Както виждате, това упражнение започва с буквата с в думата „сила"; звукът с разделя, т.е. отделя доброто от злото, красивото от грозното. Като пеете това упражнение, трябва да знаете за коя сила пеете. Вие пеете за силата, която дели. За да се изпее това упражнение правилно, вие трябва да се нагласите в хармония с живата природа, че като ви слуша и тя да бъде доволна от вас. Няма по-интелигентно, по-нежно, по-отзивчиво същество от живата природа, затова вие трябва да се вслушвате в нея. Щом получите нейното одобрение, тя ще ви подкрепва и тогава вие ще знаете, че можете да пеете и пред целия свят. Пеем ли, трябва да се вслушваме в живата природа, дали ще получим отзвук на нашето пение или не. Не получим ли отзвук, още ще трябва да се упражняваме, докато я задоволим. Същото нещо се отнася и до мисълта. Ние трябва да бъдем и в мисълта си в хармония с живата природа. Някой казва: „Аз мога да мисля, както искам." Не, ти не можеш да мислиш, както искаш. Когато човек мисли върху някой въпрос, той трябва да наблюдава каква светлина прониква в съзнанието му. Ако от неговата мисъл съзнанието му се помрачава повече, той не мисли правилно, т.е. мисълта му не е в хармония с живата природа. Човек трябва да бъде искрен в себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начин цялата душа на човека ще вземе участие във възприемане словото на Истината. Вслушвайте се в нейния език и в нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нещо в сърцето или в ума си, дълбоко в себе си вие ще чуете нейния тих глас да казва: „Не бой се, върви напред!" Ти излизаш на сцената, държиш някаква реч. В това време идва изкушението пред теб и ти пошепва: „Колко хубаво говориш!" Речеш ли да се вслушаш в думите му, хубавата реч изчезва.

Една знаменита проповедница в Америка излязла на амвона да говори. В това време иде изкушението и тя чува глас: „Много хубаво, красноречиво говориш." Обаче проповедницата не обърнала никакво внимание на тези думи. Като слязла от амвона, публиката започнала да я поздравлява и дай казва: „Много хубаво говорите." - „Това ми се каза, още когато бях на амвона." Само Бог казва хубавите, красивите неща. Ние обаче сме само носители на Божиите мисли и чувства. Каже ли човек нещо красиво, истинско, това е Божественото, което се е проявило чрез него. Човек трябва да работи за развиване на Божественото в себе си. И тогава, говори ли красиво, той трябва сам да се радва, че е казал Истината, тъй както Бог изисква. По какво се различава Истината от лъжата?

Ще ви дам един пример, да различавате човека на Истината от човека на лъжата. Представете си, че в една болница има сто души парализирани и пред тях се явят десет души, които претендират, че са хора на Истината. Ако са хора на Истината, от тяхното слово парализираните трябва да станат от леглата си. Първият започва да им говори: „Бог е любов." Всички лежат на леглата си, не мърдат. Вторият говори: „Бог е Мъдрост". Болните пак лежат на леглата си. Третият говори: „Бог е Истина". Болните са в същото положение. Така се изреждат деветте един след друг, но болните не оздравяват. Излиза най-после десетият, който наистина е придобил Истината, живее в нея; той казва на болните: „В името на Божията Любов, Мъдрост и Истина бъдете свободни!" В този момент още болните наскачат от леглата си и започват да пеят за слава Божия. Питам: Кой от десетте души говори Истината? -Този, който можа да дигне парализираните от леглата им. И после казват на този човек: „Ти не говори, както трябваше." Не е важно как съм говорил, но важно е тези хора да стъпят на краката си и да се движат, да се радват на живота. Това Бог иска, това и те самите искат. Може ли човек със своето слово да направи това нещо, то е доказателство вече за хубаво, за истино говорене. Някой може да говори много красиво, но болните да си останат пак в леглата. Друг може външно да не говори толкова красиво, но от неговото слово болните оздравяват, здравите осмислят живота си и всички заедно започват да изпълняват волята Божия. Казвате: „Ние не знаем що е Истина." Казвам: Когато говорите на хората и от вашето слово всички заедно започват да пеят, да славословят Бога и да изпълняват волята му, вашето слово е истинско, то съдържа в себе си великата Божия Истина.

Изпейте упражнението „Изгрява Слънцето".

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "

1Лекция от Учителя, държана на 18 ноември, 1925 г, в г.София.