Разлика между версии на „На фокус“

Текуща версия към 21:34, 16 март 2012

Извънредни беседи

КНИГА: Заветът на Любовта т.2

На фокус

Кои са новите идеи от миналата лекция? За какво говорих? Какви бяха въпросите, които разгледахме?

Ако някой ви зададе въпроса, защо в умерените пояси листата на дърветата падат през есента, а през пролетта израстват нови, какво ще отговорите? Дърветата в умерените пояси през пролетта се обличат, а през есента се събличат. В тропическите страни това не е така. Там няма такава мода, тоя процес става незабелязано. Всяко нещо е ценно, когато става естествено.

Хората се стремят към първенство. От десет милиона българи, колцина имат шанс да станат министри? Какъв е процентът? Какво е отношението? На пет милиона мъже и на пет милиона жени, ако всички българи са десет милиона, може ли всеки българин да стане министър? Това е заблуждение. Всеки българин може да стане министър на себе си. Не е лесно да станеш днес министър. Голямо нещастие те очаква. Често министърът намира затвора. После пак ще излезе от затвора и пак може да го назначат за министър. Сега вече се ликвидира със стария порядък. Бъдете будни и досетливи. Каквото желаете, не се стремете да стане скоро. Оставете нещата да стават, както е определено. Оставете дървото свободно да се облече, както иска – не го насилвайте. Ако искате да облечете едно цвете преждевременно, ще направите цветарник, ще турите печка, ще го отоплявате. Това е частично подобрение. В естествения ход на растителното царство това не се прилага. Растенията сами се обличат и събличат, без никакви разноски. Така е по-добре. Като култивирате някое плодно дърво, плодовете стават по-големи, но изгубват от своята сладчина и аромат. Увеличаваме формата, но увеличаваме и соковете. За да бъдат плодовете сладки, природата е работила дълги години. Тя не се влияе от научните теории.

Хората се влияят много. Дори в една страна, като Америка, и там хората се влияят. В един от щатите имало един епископ, който държал главата си наклонена наляво. Впоследствие, всички негови проповедници наклонявали главите си наляво, подражавали му. Да наклоняваш главата си наляво, това подразбира, че лявото полушарие на мозъка е по-тежко.

Кое е най-важно според вас? Понеже сте учили и сте доста способни ученици, кажете, кое е най-важното според вас? До какво заключение сте дошли в живота? Кое е по-добре: да се подмладява човек, възрастен да си остане, или да остарее? Да се подмладяваш, това е най-хубавото нещо. Който се подмладява, прави една пакост. – Защо? – Когато младият иде на земята, старият умира. Уволняват стария, а младият заема неговото място. Понякога детето, което се ражда, казва: Ще махнете стария, не мога да го търпя! Има случаи, когато дядото се заинатява, не дава мястото си – тогава младият умира. Някога лесно се споразумяват. Младият казва: От богатството, което нося, ще дам и на тебе. Дядото, от своя страна, казва: Не ме пъди, каквото спечелих, половината ще ти дам. Тогава младият се съгласява да останат и двамата на земята. Законът е същ и за бабата. При подобно споразумение, бабата и дядото се радват на своя внук или внучка.

Прочетоха се три страници от 1 до 3 от лекцията „Влизане и излизане” от книгата „Път към живота”. Сега и вие сте вече в тоя замък, за който се говори в книгата. Тук прониква една обща идея. Понякога искате цял народ да вземе участие в дадена работа. Някога човек трябва сам да вземе участие в работата, за която се е ангажирал. Има случаи, когато народът може да вземе участие, а някога не се интересува. Сега в Америка, респективно в Съединените Щати, имаше избори за председател. Двама души се състезаваха: единият представяше демократичната партия, а другият – републиканската. Сегашният председател, Рузвелт, се избра пак, за четвърти път вече. Това е изключително явление. Изобщо, мъчно е в Америка, два пъти подред да бъдеш председател. Тоя човек четири пъти последователно го избират. Рузвелт има отлична глава. Като се сравняват Сталин и Рузвелт, те си приличат във веждите. Права линия имат веждите им. На Сталин веждите са по-дебели, на Рузвелт челото е по-високо. Рузвелт, освен че е практичен, но има и нещо идейно. Сталин е много практичен човек, никога не се занимава с отвлечени работи. Той наподобява практичния българин. Ако едно нововъведение може да развали неговата градина, той няма да го приеме. Във вестника са поместени портретите на Сталин, Рузвелт и Чърчил. Сталин е отляво, Чърчил е отдясно, а Рузвелт – в средата. Той ги примирява. Веждите на Сталин изразяват неговата непоколебима самоувереност. Той мъчно се убеждава, защото предварително е убеден.

И вие понякога приличате, било на Сталин, било на Чърчил или на Рузвелт. Всички хора имат нещо недоразвито в себе си. Те мислят, че, като дойдат на земята, ще придобият всичко изведнъж. Ще придобиеш всичко, ако си от щастливите, на които и на лотария върви. Някой взима 20 години наред билети и не му върви, никаква печалба не му се пада. Мислите ли, че ако един жител от луната вземе лотариен билет, ще му се падне печалба? Има хора, на които луната влияе и изменя хода на мислите. Това им причинява известни страдания. Например, ти искаш да си купиш лотариен билет. Луната ти посочва голям номер, но с малка печалба, а някога и без печалба. Така, именно, тя изправя погрешките на хората. Когато човек няма широки възгледи в живота си, той прави погрешки. Който иска да изправи погрешките си, трябва да служи на луната. Който иска да забогатява, да не се поддава на влиянието на луната. Тя ще му даде лош съвет. Тя ще му каже: Не ти трябва да работиш с мотика, остави това за простите хора. А при това, тя може да те накара цели 20 години да очакваш печалба от лотарийни билети. През тия 20 години ти все взимаш билети и накрая печелиш толкова, колкото пари си дал за билети. Това не е ли изгубено време? Представете си, че двама души свършват заедно университет. За тях няма вакантно място нито в гимназия, нито в прогимназия. Поради ценза си те ще чакат може би години, докато се отвори място за учители. В това време, не могат ли да станат учители в някое основно училище? В първоначалното училище те все ще научат нещо, понеже малките деца са чистосърдечни, не критикуват учителите си. Обаче, в гимназията и университета критиката между учениците е голяма. Там учителят трябва да бъде много внимателен. Като критикувате, какъв характер имате предвид? Срещате човек с кошница грозде. Искате един грозд. Той ви дава малък грозд, но вие не сте доволен, искате по-голям грозд. Който види това, ще ви критикува. А оня, който бърка в кошницата, търси най-малкия грозд. Ти критикуваш, че ти дали малък грозд, но и тебе критикуват. Де е погрешката? В него ли е погрешката или в тебе? Ако искаш голям грозд, насади си лозе, което да ти дава такива гроздове, каквито желаеш. Когато искаш от хората, не критикувай колко дават. Човек дава толкова, колкото се е откъснало от сърцето му. Де е сега погрешката? В това, че парите не се размножават. Ако и те се размножаваха, както гроздето, работата щеше да върви по-добре. Но ето, че парите не вървят по закона на размножаването.

Всички хора започват работите си оттам, отдето не трябва. Например, майките учат децата си да се молят на Господа. Не е лошо това, но те трябва да учат децата си да изпълняват Божията воля, а не само да се молят. Преди да си направил някаква погрешка, изпълни волята Му. От какво се нуждае Господ? Някоя баба вдигнала ръце към Господа, моли се. – Защо се моли? – Да ѝ прати Бог някой, да ѝ донесе вода. Малкото дете, което е до бабата, трябва да разбере от какво се нуждае тя, да вземе стомната и да ѝ донесе вода. Тогава Господ ще бъде доволен от детето, че е разбрало молитвата на баба си. Казвате: Да се молим и Господ ще изпълни молитвата ни. Казвам: Господ е предвидил работите от самото начало. Няма защо отсега нататък да се нареждат. Всичко е наредил, всичко ни е дал, трябва само да търсим онова, което е дадено.

Здравето, което търсим, е в нас; знанието е някъде в нас; всички добри мисли и чувства са пак в нас. Питам: Ако си музикант, какво би желал – да свириш или диригент да бъдеш? Според мене, диригентът не е голям музикант. Големите диригенти, като разбират музиката, имат способност, щом влязат между музикантите, да предизвикат в тях музикалното чувство. Знаменитият диригент, само с мръдване на пръстите си, посочва на добрите музиканти начина на изпълнението. Ако музикантите са новаци, какво изпълнение ще дадат? И при отличен диригент, те нищо не могат да направят. Като знаете това, не разчитайте само на пръчицата на диригента; не разчитайте само и на вашата тояжка. Разчитайте на музикантите. Когато раздвижите тояжката си пред добрите музиканти, работата върви вече. Ако музикантите са глухи и неспособни, нищо не излиза. Понякога и вие махате с пръчица, но нищо не излиза.

Двама души говорят върху търпението, но и двамата не обичат да отстъпват. Понеже говорят за търпение, трябва да бъдат търпеливи и взаимно да си отстъпват. Наближават вратата, единият иска да влезе, и другият иска да влезе. Да отстъпят, да приложат търпението. Не, единият като шило си пробива път и взима мястото на другия. Това не е разрешение. Като отидеш някъде, вземи последното място. Нали искаш да учиш търпение? Някъде се събрали 400–500 души – вземи последното място и чакай реда си. Все ще научиш нещо. В живота първородните синове много патят. Христос беше първороден. Че първородните страдат много, мога да ви приведа различни примери. Много се изисква от тях. Ако искаш да бъдеш виден човек, трябва да се въоръжиш. Ако не искаш, вземи последното място. То е най-безопасното. Ако можеш да даваш, вземи първото място. Ако искаш с малко даване голям човек да станеш, на крив път си. Големите търговци разполагат с големи капитали, а малките търговци – с малки капитали.

Първите наши приятели, като ученици, очакваха да приемат Духа Божи, както през времето на Христа и да обърнат света. Не са учениците, които ще обърнат света. Казвате: Тоя объркан свят не може да се обърне! Кое бихте предпочели: старият да изгони младия, младият да изгони стария, или и младият, и старият да останат? Значи, три положения имате: младия да приемем, стария да изпъдим; младия да изпъдим, стария да приемем; или и двамата да приемем. Как ще постъпите, за да останат и двамата? Гледал съм ония, които танцуват – играете полка или кадрил. Някой момък, преди да играе с мома, вземе стол и се върти в стаята. Той си въобразява, че столът е млада мома, с която може да се върти. И вие трябва да се въртите със стол. Това е доста практично. Не е приятно да ви види някой. Затворете прозорците, въртете се със стола и така ще се научите да играете. Една добра черта има в стола, никога не се обижда. Каквато погрешка и да направите, той ви извинява. Ако е мома, при най-малката погрешка може да очакваш цял скандал. Ако в играта случайно настъпиш госпожицата, какво ще стане? Ако я хванеш грубо за рамото, ще се оплаква, че я боли. Деликатно, нежно ще държиш ръката на момата, с която играеш. Да играе човек, но хубаво да играе. Всяка добра игра е на място. Ако столът, с който играеш, е от бук, чам, или дъб, ще имаш три различни разположения.

Сега ще ви запитам, кой хляб е по-хранителен – ечемичният, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане. Когато няма жито, или ръж, ще ядете ечемик. Когато няма ръж и ечемик, ще ядете жито. Който иска да се угои, да яде ечемик. Казват, че човек затлъстява от ечемика. Често съм слушал да казват за някого, че не е пълничък. Хлябът прави човека пълен. За да не е хлътнало лицето, какво трябва да се прави? Това зависи напълно от яденето, от пиенето на вода, от дишането, от приемането на светлината. Хлътналото лице показва, че във всичко бързаш. На всеки човек е определено да живее 120 години. Че умираш по-рано, това значи, че си бързал.

Ще ви дам един пример за търпение. Срещат се в Лондон, в една тясна уличка, един руски княз и един английски лорд със своите кабриолети, но не могли да се разминат. Спира се англичанинът, спира се и руснакът. Той отваря вестник „Таймс” – 16 големи страници и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака да му каже: Като прочетете вестника, моля, дайте го и господарят иска да го прочете. След като и двамата прочели вестника, дошла им идеята да разменят кабриолетите си. Англичанинът се качил в колата на руснака, руснакът в колата на англичанина и продължили пътя си. Това са изключителни случаи. Търпение е нужно на тоя свят.

Случва се, че някой ден искам да си почина. Тогава, именно, ще се съберат трима-четирима души да ме чакат. Тогава ще се случат най-големите неприятности. Аз ги извинявам. Мисля си: Не разбират тия хора, не знаят положението. При това, всеки човек има свои разбирания. Веднъж една млада мома искаше да говори нещо с мене. За да се освободя от нея, казах и: – Ти нали имаш среща с някого? Ако не стане тая среща, ще изгубиш 20 години от живота си. Не я пращам за зло. Тя трябва да си отиде. Така ще спечели повече. Ако остане при мене да се разправяме, няма повече да спечели. Тя иска да ѝ гадая. Чудни са хората понякога! Един момък си харесал една мома. Иде да ме пита, дали ще може да живее с нея. Казвам: – Сам ще разбереш това. Една мома може да живее с един момък, ако той е на фокус. Това е закон. Ако е вън от фокуса или вътре във фокуса, ще се явят големи недоразумения. Всяка мисъл, която ви безпокои, не е на фокус. Всяка мисъл, която ви радва, е на фокус. Всяко желание, което ви радва, е на фокус. Всяка разумна постъпка е на фокус. Всички неща, които не са на фокус, произвеждат отрицателни резултати.

В бъдеще всеки учител може да възпитава децата. Но и вие може да се самовъзпитавате. Един брат ми казва: – Учителю, толкова години говориш за подмладяване. Аз, освен, че не се подмладих, но главата ми побеля. Това знание може ли да се приложи? – Може да се подмладиш. Най лесната работа е да се подмладиш. Ако искаш да не остарееш, не допущай противоречия в ума си, не допущай противоречия в сърцето си, не допущай противоречия в душата си. Ти ядеш и допущаш противоречия. Казваш: – Сол има много; не е сготвено, както трябва; хлябът не е мек; кърпата не е сложена на място; чинията не е добре измита. Тия неща състаряват човека. Върнеш се вкъщи, погледнеш кревата, възглавницата – не са на място. Безпокоиш се за всичко. Ядосваш се, защо, например, жена ти не е лъснала обущата. Ако тя не ги е лъснала, лъсни ги ти – твой е редът. Казвам: – Започни да служиш на ближните съзнателно и с любов. Ето един от законите за подмладяването.

Когато умният човек започне да служи на ближните си, той е вече на път да се подмлади. Даже някои от вас сте подмладени, най-малко с 15–20 години. Хората от света са по-стари от вас. Да ядеш с разположение, това значи да си млад. За да ядеш сладко, трябва да бъдеш млад. Трима души в света ядат с разположение. Първият е младият, който се е учил и носи любовта в себе си. Вторият е възрастният, който има сила. Третият е старият, който е придобил разумността. Всички останали, вън от тия категории, не ядат добре.

Сега вече сте дали програмата си, имате два комитета. И жените са образували комитет. Трябва да знаете как да прилагате, да бъдете предвидливи. Ако една от другарките не знае как да направи нещо, комитетът ще я упъти, да върви работата. Ако съм милионер, от американските милионери, и ако разполагам със сто милиона долари, лесно ще подмладявам хората. Срещна някого, виждам, че се е замислил – давам му един долар. Втори път пак го виждам замислен – давам му два долара. Той се насърчава. Постепенно увеличавам доларите: за 365 деня му давам 365 долара – още повече се насърчава. Който го види така насърчен, казва: Тоя човек е късметлия, ще го извикам да направи полез. Добрите хора са полезни, те са широки души. Дето отидат, пожелават щастие и на другите. Оня, който не е късметлия, на никого не пожелава щастие. Той казва: – Достатъчно е, което имаш – повече не ти трябва. Късметлията, като те види в една стая, пожелава ти още една. Не е лошо да имаш две-три стаи. Човек трябва да има три стаи, както главата: горен етаж, среден етаж и долен етаж. На земята най-скъпите етажи са долните.

Запитвали ли сте се, с какво можете да заинтересувате невидимия свят? Вие искате да отидете в оня свят, но с какво ще се представите там? Българите имат обичай, когато някой умира, започват да се изреждат цялото село, да пращат поздрав на своите покойници. Те му казват: Хайде, носи много здраве на баща ми, на майка ми. Той носи поръчките на цялото село. Трябва да търси тоя-оня, да им предаде поздравите.

Знайте, че нещата не се постигат лесно. Знание, съсредоточеност се иска от човека. Да пострадаш, да сгрешиш, това е лесно. Да изправиш погрешката си е мъчно. Една от сестрите вървяла по средата на улицата. Настигнал я автомобил и, докато да се отбие наляво, или надясно, той я засегнал по ръката и рамото и силно я контузил. Едно невнимание ѝ донесе голямо страдание. Като вървите по улиците, дръжте лявата или дясната страна. Средата е определена за коли, автомобили и камиони.

Като ставаш сутрин от сън, първо се спри върху мисълта, какво иска днес Бог от тебе. За себе си аз зная това. Някой ден се иска нещо малко от мене – да нахраня една птичка. Предварително турям трошици в джоба си, че като срещна птичката, да съм готов. Давам ѝ трошиците и си заминавам. Някога мога да срещна петел. Като ме види, той ще ми изкукурига. Ще дам трошици и на него. С кукуригането си, петелът ми казва: Онова, което мислиш да правиш, ще стане. Срещам човек, който се оплаква, че няма пари, гладен е, не може да си купи хляб. Поканвам тоя човек в дома си и му давам един хубав обяд. Някой ден се изисква от тебе да посееш едно дърво – слива, круша или ябълка. Посей първо дървото и ако ти остане време, свърши и друга някаква работа.

Днес повечето хора са натоварени със своята карма, поради което правят това, което не искат, а не това, което искат. После става нужда да изправят погрешките си. Наблюдавал съм какво правят кучетата с хората. Някои хора ги лаят кучетата и те викат, кряскат, но не могат да се освободят от тях. Колкото повече викат, толкова повече ги лаят. Някои хора, като кажат на кучето „шът”, то отстъпва, престава да лае. Същото става и с вашите мисли. Колкото повече кряскате на мислите си, толкова повече ви безпокоят. Кажеш им „шът” и те утихват. Сричката „шът” е много материална. Като я чуе, кучето ляга на земята и млъква. То си казва: Господарят ми заповядва. Вървиш по някоя улица, увлечен в мисълта си. Някой се приближи при тебе, извади кесията от джоба ти. Търсиш парите си, няма ги – взел ги някой. Казваш си: Трябва да бъда търпелив, да понасям всичко. Тук не е въпрос за търпение. Ако си в гората и там може да те срещне човек с револвер в ръка и да вземе кесията ти насила. Кое е по-добре: насила да вземат парите ти или доброволно да ги дадеш? В първия случай Провидението те поставя при благоприятни условия – човек се приближава до джоба ти и изважда незабелязано парите. Във втория случай револверът те заставя да дадеш парите. Най-добре е, когато срещнеш човек, който има намерение да те обере, още отдалеч да му кажеш: Ще ти дам не само хиляда лева, но и две хиляди даже. Ако българинът постъпва така, одобрявам го. Българинът харесва хора, които дават нещо от себе си; те оставят нещо в дома ти. Дойде ли някой въшлив човек в дома му, той казва: Поне нещо живо остави. Късметлия е тоя човек. След това посещение работите на домакина се уреждат. Въшката е бавна, едва се движи, но е хитра, меките места избира, под мишците. Бялата въшка никога не излиза навън, тя се крие вътре. Черната въшка влиза в косата, като в гора. Тя знае къде да лази по главите, дето е мисълта на хората. Това показва, че е умна. Защо някой е допуснал въшка в главата си, не е твоя работа. Не съди хората, не търси погрешките им.

„Не съдете, за да не бъдете съдени”, казва Христос. Няма по-лошо нещо от това, да търсиш погрешките на хората. Друг е въпросът, ако си готов да платиш за тях. Вие още не сте готови да плащате за погрешките. Казвате, че някой човек е добър, а друг – лош. Де е добрината на единия, и де - лошавината на другия? Посочете мястото на доброто и на лошото в човека. От мое гледище, нито добрият е много добър, нито лошият е много лош. Оня, когото считате лош човек, не е толкова лош, колкото е честолюбив. Главата му отзад е издадена, Оня, за когото казвате, че е добър, главата му отпред е малко издадена. Добрите хора са милосърдни, челото им е добре развито. В това отношение, окултните науки са опасни, нищо не може да се скрие от тях. Още като видиш човека, ще познаеш добър ли е, милосърден ли е, има ли любов към Бога. Всичко е написано на лицето и на главата му. И лошото се познава, както и доброто. За да се ползва от тия науки, човек трябва да бъде просветен. Те не са за обикновените хора.

Добрият човек има добре оформена глава. Честолюбивият трябва да развива милосърдието си, да оформи своята глава. Добрият, разумният човек е щедър. Каквото е придобил от баща си, щедро го дава. И от онова, което сам е спечелил, пак дава. Ние се ползваме както от своите придобивки, така и от придобивките на миналите поколения. Ако дедите и прадедите на някого са работили върху известна дарба или способност, и той може да я придобие, да ѝ даде път да се прояви. Талантливият, гениалният човек е резултат на много опити в полето на живота, дето са работили хиляди хора преди него.

Всяко постижение е резултат на усилие и работа. Ето, вие се събирате сутрин, преди изгряване на слънцето. В ранните часове слънцето има специфично отношение към хората. Преди години се събирахме вечер, изпращахме слънцето, а сега го посрещаме. За пръв път в живота си започвате работата си сутрин, когато слънцето изгрява. В бъдеще животът ви ще се измени благоприятно за вас. Така си създавате добър навик. Ако искаш да ти се изяви светлината, посрещай слънцето. Има в какво да подражаваме на слънцето. Да бъдем така точни, както изгряващото слънце. Да се движим като него, в точно определения за нас път, без никакво отклоняване. Слънцето не ходи по гости. То казва: Когато свърша работата си, тогава ще ви посещавам.

Задачата на човека е да свърши работата, за която е изпратен. После ще урежда угощения, вечеринки, театри и концерти. В света има много театри и концерти, но те са свързани с големи противоречия. Често се казва, че Господ говори на хората. И на мене говори Господ, но чрез хората. Когато иска да ми каже нещо за милосърдието, ще избере един милосърден човек и чрез него ще ми говори. В никой случай Бог не може да ми говори за милосърдието чрез човек, в когото това чувство не е развито. Ако ми говори за музиката, ще избере човек, в когото музикалното чувство е силно развито. Не говорете на човека за онова, което не разбирате. Ако сте милосърден, говорете за милосърдието. Някой минава за милосърден, говори на някого за милосърдието, но успява да го убеди да даде само десет лева. Такова е неговото милосърдие. Какъвто си ти, такъв е и човекът, на когото си говорил. Той не може да даде повече от десет лева. Говориш на хората за щедрост, но те не могат да дадат повече от това, което ти си им дал. Колкото ти си дал, толкова и те ще дадат. Принципът на многото се крие в живото семе. Една идея може да е организирана, жива, да расте и да се развива, а може да е и механична, да не расте и да не се развива. Житното и пясъчното зърна се различават. Житното зърно, като се посее, расте, увеличава се и плод дава, а пясъчното остава едно и също – то може да се намали и разпръсне; то не расте и не се увеличава.

Казвате: Толкова години следваме Школата, нищо ли не сме придобили? Ако сте пясъчно зърно, освен че нищо няма да придобиете, но ще изгубите и това, което имате. Ако сте житно зърно, ще растете и ще се развивате. Законът е такъв. Виждам, че във всички има желание да придобиете нещо. Кой от вас не иска да свири хубаво? Като рече да свири, вижда, че не може. Всеки иска да даде много, но няма какво да даде. Някой иска да държи реч, но не може. Всички дохождате тук, да чуете нещо. Сестрите казват: Остаряхме вече, главите ни побеляха. Радвам се, че ви побеляха главите. Щеше да бъде нещастие, ако на старите жени косите бяха черни. Нещастие е, ако главата на малкото дете побелее. Черната коса събира капитал в себе си. Не е лош черният цвят. Бялото харчи, пилее. Ти не можеш да харчиш, ако черното не е събирало. Бялото като похарчи всичко, черното отива отново да събира. Черното събира, бялото изразходва събраното. Това е процес. Единият изнася, другият внася. Добре е, когато разумно се внася и разумно се изнася. Когато неразумно се внася и неразумно се изнася, тогава е лошо.

Сега какво трябва да правите? Не сте млади, не сте на 15 години, нито на 20; някои от вас са по на 40 лазарника, а други – на 50. Какво трябва да правите, ако сте на 40 или на 50 години? Ако сте на 40 години, дърводелец трябва да станете, да правите четвъртити врати. Ако сте на 50 години, може да станете шивач, да шиете хубави дрехи. Които сте на 30 години, стоката ще теглите на везни. Това е работа на 30 годишния човек, да мери кой е взел повече, кой е взел по-малко. Ако сте на 20 години, сами ще разрешите какво трябва да нравите. Ако сте на 20 години, ще се учите да впрягате воловете. Който иска да се подмлади, да дойде при мене. В срок от пет години ще се подмлади. Първата година ще впрягате воловете; втората година ще теглите стоката; третата година ще правите врати; четвъртата година ще кроите и шиете. Тия занаяти са почтени и в духовния свят. Шивачът, кроячът, дърводелецът, както и тегленето на стоката, са все почтени занаяти. На 20 годишна възраст хората се научиха да орат нивите си, защото впрягаха вече воловете.

За идната седмица намислете някакъв проект за работа. Всеки да измисли по един проект, възможен за вас, за вашия живот. Кой каквото може да помисли и да го постигне, нека даде проекта си. Може някой да ни разкаже накратко какъв е проектът му. Някой може би иска да си направи къща. Друг – да си насади лозе, да си направи градина, да пътува из странство. Някой може да се занимава с музика, с изкуство, с различни неща. Каквото ви дойде на ума, мислете върху него. Може проектът ви да се отнася към нещо отвлечено – да отидете на луната. Всички хора, които са ходили на луната, челата им са широки. Ако ти не си ходил, твоите деди и баби са ходили на луната. Те са оставили известни белези и на твоята глава. Помнете: Когато ти си нещастен, друг някой е щастлив. Това да ти служи за насърчение. Ти губиш нещо, а друг някой печели. И това да ти служи за насърчение. Някой те обрал, а друг човек доброволно дава парите си. Има хора, които работят най-добре, когато са скръбни, а други – когато са радостни. Слушал съм някой ранен войник да казва: Откъснаха ми едната ръка, но добре, че не отидоха и двете. И при това положение, благодаря на Господа.

Казвам: Окултният ученик трябва да вижда Божия промисъл, т.е. проявите на любовта навсякъде. Тя се проявява, както в големите, така и в малките неща. Че косата ти побеляла – радвай се на това. Ако цяла година ядеш коприва, косата ти ще почернее. Това е лесна работа. Но да изправиш окото си, това не е лесна работа. Да изправиш лицето си, не е лесна работа. Да изправиш веждите си, не е лесна работа. Да изправиш устата си, не е лесна работа. Някои недъзи се изправят трудно. Еволюцията на човека се заключава в това, да изправи своите недъзи, и то тия, които са унаследени от миналото. Времето е напреднало вече, трябва да прекратя, защото ще плащам за електричество, ще ме глобят. Моята работа прилича на тая на един американски проповедник. Тоя даровит проповедник отишъл на един от курортите в Америка с желание да проповядва на хората. Църквата била затворена. Той взел ключа от църквата и започнал да проповядва. Американците останали доволни от него. Проповядвал цели два месеца. Като свършил проповедите си, той очаквал, че ще му изкажат благодарността си, но останал излъган. Каква била изненадата му, когато му поднесли една покана да плати за изразходваното електричество. Той си казал: Даром говорих, но трябва да си платя за светлината! Когато правиш добро, направи го по всички правила, наполовина не го оставяй. Аз съжалявам, че като ученици на окултната школа не ви заставих да посеете на Витоша плодни дървета. Досега щеше да има най-малко 20 000 плодни дървета. Отиваш на разходка, посей едно семенце, дето може да расте. Толкова семена оставихме на произвола. В бъдеще ще посадим всички непосяти семена.

Желая ви всички да бъдете красиви. На красивия човек навсякъде му върви. Ако е грозен, не му върви. Желая всички да сте богати, да имате хубави гласове, да сте добри певци – като запеете, на един километър най-малко да се чува гласът ви. Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

21. Беседа от Учителя, държана на 15 ноември, сряда, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев.