(Нова страница: ==Най-малкото приложение== Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Изпейте песента „Аз ще...) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Извънредни беседи]] | |
| − | + | [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] | |
| − | + | ==Най-малкото приложение== | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Божията Любов носи изобилния и пълен живот. | |
| − | + | Изпейте песента „Аз ще се подмладя“. Де се крие силата на тая песен? Ще кажете, че силата ѝ се крие в подмладяването. Как се подмладява човек, т. е. по колко начина? За подмладяването има само един начин – пътят на доброто. Който влезе в пътя на доброто, само той ще се подмлади. Без доброто подмладяване не става. Злото състарява човека, а доброто го подмладява. Който служи на злото, преждевременно остарява. | |
| − | + | Имате буквите „а, n” и „b, n”. Буквата „а” означава извор, който извира непрестанно – n пъти; или, човек, натоварен безброй пъти. Буквите „b, n” означават посяване на нещо хиляди пъти. Като влезеш в пътя на доброто, да се подмладиш n пъти. Доброто подмладява, знанието товари. Да придобиваш знание, това значи, да се товариш. Да се подобряваш, това значи, да се посаждаш. В тоя смисъл, чувството е посаждане, знанието е товарене. Ще кажете, че това се нуждае от обяснение. Обаче, силата не е в обясняването на нещата. Ти може да обясниш една работа, но това още не е истината. Под „истина” разбираме това, което можеш да направиш. Ти можеш да обясниш нещо, можещ да свириш, но силата още не е в свиренето. Силата е в начина, по който свириш. Някой взима лъка, започва да свири, маха лъка на една и друга страна. Казват за него, че има широк замах. Широко замахва с лъка, но не знае да свири. От неговия широк замах нищо не излиза. Ако цигуларят не вложи мисълта си в цигулката и в струните, никакъв тон не може да изкара. | |
| − | + | Казват за някого, че е добър човек. Добър е той, но няма енергия, нищо не може да изкара. Кой човек е добър? – Който има енергия. Като стисне един камък, отгоре огън излиза, отдолу вода потича. А тъй, само да пренесе камъка от едно място на друго, това още не е доброта. Добър човек е, казват, хвърля камъкът надалеч. Сеячът не прави ли същото? И той взима житото от крината и го хвърля на нивата. – Защо го хвърля? – Идея има. Всеки може да хвърля житото, но трябва да вложи поне малък подтик в него. Ще хвърлиш житото на нивата, а не извън нея. При това, няма да сееш два пъти на едно и също място, все на нови места ще сееш. Ще сееш, И- доброто ще проявяваш. | |
| − | + | Къде грешат хората? – В повтарянето на нещата. Караш се на някого, това не е погрешка. Караш му се втори, трети път – там е погрешката. Това каране вече не е на място. Карай се един път и кажи: Аз посях вече мястото. През лятото ще отидем двамата заедно да ожънем нивата. Думата,карам има нищо общо с турската дума „кара” – черно. Кара и карам това е объркана работа. Кара, черно – значи, човек може да се кара само вечер, когато е тъмно вън. Но, да се караш през деня, на светло, не върви тая работа. Вие трябва да се обосновете, да знаете, защо се карате. Защо се кара човек най-много? Кое е най-хубавото каране? Кажете ми една хубава караница. | |
| − | + | Двама студенти по музика се карат. Единият казва на другия: Ти си невежа, нищо не разбираш. Той отговаря: Вярно е, едно време нищо не разбирах; сега започнах малко да разбирам, а в бъдеще ще разбирам още повече. Благодаря, че се скара с мене. От тоя момент започнах повече да разбирам. Ако не беше се скарал с мене, щях да си остана простак. Когато двама приятели се карат, по-учени стават. Какво означава думата „простак”? Тя съдържа няколко елемента в себе си: завързване на плода, узряване на плода и пласирането му. Простакът има условия да завърже, да узрее плода му, да намери търговец, който да купи плодът и да го натовари на кон, да го занесе някъде да се продава. Лошо е, когато простакът няма условия да върже и узрее, или не може да използва условията. Простотията дава сладки плодове, но те скоро загниват и стават горчиви. Ще ядеш тия плодове, докато са пресни, току що откъснати. Някой път искате да се карате с някого, по цели дни и месеци мислите, какво да му кажете. Това ще кажете, онова ще кажете, и времето минава напразно. Изгубено е това време. Като си намисли л да се караш, скарай се един път и свърши по тоя въпрос. | |
| − | + | Всичко, което става в света, е добро и на място. Ако не беше така, природата нямаше да го допусне. Щом го е допуснала, на място е. Лошо е за ония, които не го разбират. За ония, които разбират, всичко е добро. Например, през лятото стават големи, непоносими горещини. Лошо ли е това? Ако няма такава топлина, плодовете не можеха да зреят. През зимата има големи студове. Лошо ли е това? Ако нямаше големи студове, микробите щяха да се развиват. А така, студът ограничава развиването на микробите. Някой казва, че сърцето му е изстинало. Радвай се, че е изстинало сърцето ти – микроби нямаш. Ако е много горещо, ще има микроби и ще се явят различни болести. При голямата любов се развиват различни болезнени състояния. Следователно, като се казва, че сърцето на човека е много горещо, или много студено, това са само твърдения. Лош е светът – това е твърдение; добър е светът – и това е твърдение. Значи „n” пъти давате и „n” пъти взимате. Като давате, трябва да знаете, как да взимате. | |
| − | + | В Провадийско имало двама съседи – българин и турчин. Българинът дал на турчина осем крини жито на заем. След като плащал турчинът десет години житото, останал да дължи на българина още 80 крини. Работата излязла много сложна. Турчинът плащал дълга си със сложна лихва. За да не попадате в затруднения, следвайте пътя на природата: Взимайте по възможност най-малкото. Само малките величини не се подават на закона на сложните лихви. И в придобиване на знанието, следвайте природата. Не се стремете към придобиване на много знания. Малко знание, но сигурно. Кое е малкото? – Това, което носиш с приятност. – Кое е голямото? – Което носиш с неприятности. Може ли вселената да се повтори „n” пъти? – Не може. Обаче, атомът и молекулата могат да се повторят „n” пъти. Значи, дългът трябва да се плаща на време, за да не се олихвява. Иначе, задачата остава неразрешена. – Докога една задача остава неразрешена? – Докато човек се научи да дава. Щом се научи да дава, той решава задачата си правилно. Ако само взима, без да дава, той прави погрешки. Във взимането се иска голямо знание. Изкуство е да знаеш, как да взимаш. | |
| − | + | Сега, какво остана във вас след тия обяснения? Какво разбрахте от лекцията досега? На какво прилича тая лекция? На чаша вода, която изливам в езеро. Ще забележите ли, че водата от чашата е излята в езерото? Станала ли е някаква промяна с езерото? С колко се е увеличила водата му? Станало е някакво увеличение, но почти незабелязано, микроскопическо. Малцина обръщат внимание на такива числа. И вие, като слушате една лекция, не се интересувате, да направите поне един микроскопичен опит. Обръщайте внимание на най-малкото, което се влива във вас. То ще ви ползува. Каквото правите, всичко се отразява върху вас. То се отпечатва върху лицето ви, както рисунката върху листа, на който художникът работи. | |
| − | + | Мнозина се занимават, с рисуване, но малцина са истински художници. Някой рисува човешкото лице с къс нос. Без да подозира, той си създава нещастие. Рисувай лице с дълъг нос. И за себе си пожелай дълъг нос. Природата, като види твоето желание, ще ти даде дълъг нос. На кого дава природата къс нос? – На децата. Какъв е клюнът на щъркела? – Дълъг. – Коя е причината, че птичката има къс клюн, а щъркелът – дълъг? Дълго време е мислил щъркелът, какъв клюн да си създаде, за да може свободно да хваща змии, влечуги, жаби. Най после природата му помогнала да си направи дълъг клюн. В това отношение, природата е крайно изобретателна. Тя нагажда всяка форма според условията. | |
| − | + | Често разисквате върху проявите на обикновения и на гениалния поет. Коя е отличителната черта на гениалния поет? Той познава добре законите на речта и ги прилага. Той съчетава думите правилно, затова и мисълта му е лека и логична. Някой обича да поетизира и казва: „Планини високи, долини дълбоки”. Това е логично съчетание на думите, защото само при високите планини има дълбоки долини, и при дълбоките долини има високи планини. Срещали ли сте голям човек с къси крака, или малък човек с дълги крака? Това са неестествени съчетания, които рядко се срещат в природата. Искате ли да имате малко тяло с дълги крака? Защо ви са дългите крака? Това е все едно, да искате книжни обувки през зимата. Земята може да е суха, но вън е студено – зима е вече. Искайте неща реални, които могат да се приложат. При това, знайте, че последното впечатление, последната идея, последната мисъл оказват силно влияние върху човека. | |
| − | + | Някой е недоволен от себе си, намира, че е грозен. – Защо е грозен? – Когато майка му го раждала, последният човек, когото видяла, бил грозен. Ако последният човек, когото е видяла при раждането на детето си, бил красив, и то ще бъде красиво. Ако някой е учен, причината е същата: като го раждала майка му, последният човек, когото видяла, бил учен. Всяко нещо, което човек среща или вижда в последния час или последната минута на деня, оказва силно влияние върху него. Доброто оказва добро влияние върху човека, злото – лошо влияние. Ако срещнеш милосърден човек, милосърдието се отпечатва в съзнанието ти. Всяка добродетел оказва съответно влияние върху човешкото тяло. Казваш за някого, че е лош човек. Не говори така, защото сам си причиняваш нещастие. Не търси недъзите на човека. Това е последна работа. Само ученият, само силният човек има право да се занимава с погрешките на хората. Като станеш съдия, тогава разглеждай погрешките. Докато не си съдия, нямаш право. | |
| − | + | Често разглеждате въпроса, кой е прав и кой – крив. Някой отишъл на лозе, набрал грозде и оставил кошницата си настрана. Минал друг, видял кошницата, седнал спокойно и се наял с грозде. Ще кажете, че той направил престъпление. В какво се заключава престъплението му? Той облекчил товара на другия, кошницата му олекнала. От друга страна, дава му възможност още един път да отиде на лозето, да си набере, колкото иска. Оня, който ял от гроздето в кошницата, се задължава към природата. Никой не може да го освободи от задължението. Външно никой не знае, че си сгрешил, но природата те е хванала вече. Тя гледа, какво правиш, и те държи отговорен. Ти трябва да изправиш погрешката си и да се хармонизираш с нея. Природата е прочела, колко зърна си изял, и очаква да съчиниш от тях една песен. Всяко зърно е нота. Природата те пита: Каква песен съчини? Всеки носи кошница с неразрешени задачи, Всяка семка е една задача. Тя трябва да се посади, да израсте и да даде плод. От плода се познава семката. Също така и мисълта е семка. Като се посади, дава плод. От плода определяме, каква е мисълта. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете”. Искате ли да познаете, каква е дадена мисъл, посейте я. Хората страдат все от неизпитани работи, от неразрешени задачи. | |
| − | + | Често хората, с своите мисли и чувства, обременяват тялото си. Въпреки това, казват за някого, Че е добър човек. За да познаете, кой човек е добър, вижте пръстите на краката му. От отношението между пръстите на краката се познава добротата и разумността на човека. Съвременните физиономисти разглеждат краката, изобщо, а не отношението между пръстите. Вижте, как са устроени пръстите на краката. Те не са устроени, както пръстите на ръцете – отличават се. Човешките крака са построени на друга гама, различна от тая, по която са построени ръцете. Ако приятелят ви е сприхав, причината за това се крие в пръстите на краката. Искаш ли да се сприятелиш с някой човек, иди на баня заедно с него, да видиш устройството на пръстите на краката му. Вие дружите с някого, без да знаете, какви са пръстите му. Ако палецът му е добре устроен, можеш да разчиташ на него. Ако е скъперник или щедър, ще го познаеш по малкия пръст. Безименният пръст показва отношението на човека към красотата. Средният пръст показва, какъв е човек във взимането и даването, т. е. неговата съвест. Показалецът определя обходата на човека. Палецът показва възгледа на човека, дали във всичките си работи се ръководи от идеята за Бога, т. е. има ли някакъв висш закон, който го ръководи, или живее по свои закони. В бъдеще съдията, преди да издаде присъда за обвиняемия, ще прегледа пръстите на краката му. Той няма да търси свидетели, както сега. Пет пръста, пет души свидетели. Те ще определят съдбата на човека. Некултурните народи ще решават делата си по сегашния начин, а културните – по новия начин, по пръстите. | |
| − | + | В турско време делата се решавали бързо, по прост начин. Съдията питал обвиняемия : Иване, имаш ли да дължиш? – Имам. – Колко? – Сто лева. – Плати ги! Иван вади парите от кесията си и плаща. Така се свършва делото. Днес делата се протакат с месеци и години. Сегашният човек разглежда своите вътрешни дела по сегашното съдопроизводство: първо ще види, в какво се заключава работата; после ще разисква върху нея, ще отлага месеци и години, докато най после издаде едно решение. Работата е проста. Имаш да даваш пари. Дай ги и свърши. Какво ти струва, като минаваш край сестрата, с която имаш нещо неправилно в отношенията си, да спреш за момент пред нея и да кажеш: Имах към тебе лоша обхода, мислех лошо за тебе, но измених мнението си вече, искам да се подобрим. Кажи така, подай ръката си и отмини напред. Срещнеш друга сестра, към която имаш лоши отношения, спри и нея, кажи ѝ няколко добри думи и забрави лошото. Кажи ѝ, че в лицето ѝ виждаш една добра сестра. – вярно ли е това? – Вярно е. Досега ти си виж-дал лошото в човека. Започни да виждаш доброто. Живееш десетки години с брата си, роден от същите майка и баща, както и ти, и казваш, че е лош човек. Ако брат ти е лош, тогава и майка ти и баща ти са като него. Те са го родили, но и тебе са родили. Кажи за брата си и за сестра си, че са добри. Кажи, и не се съмнявай в думите си. Ще обясня идеята си. Минавам през едно песъчливо място. Изваждам от джоба си три семки от плодни дръвчета и ги посаждам. Турям им малко тор и си заминавам . След една година те са израснали вече. Поливам ги, наглеждам ги – те се развиват добре. Който мине край мене, казва : Защо насади тия дръвчета тук, да ги тъпчат говедата? Те имат основание да говорят така. Мястото, дето съм посадил семената, не е пустиня. Изобщо, там, дето човек посажда семена, рай става. Място, което не се обработва, пустиня става. Мислиш да направиш едно добро, но отлагаш и се отказваш най-после от него. Ти сам си причиняваш нещастие – доброто място превръщаш в пустиня. Всички хора, които не реализират своите мисли и чувства, причиняват големи пакости на човечеството. Приложи най-малкото! Иначе, ще направиш пустиня в себе си. Посей най-малкото семенце, тури го в действие в себе си. Каквото добро намислиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си създаваш нещастие. | |
| − | + | Разговарят се двама християни. Единият пита другия: Кажи ми, защо дяволът е богат? Ще ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи, дяволът я взима за себе си. Това, което хората обещават и не изпълняват, става капитал на дявола. Кой каквото не изпълни, отива в банката на дявола. Затова той е богат. Ако хората започнат да живеят добре, ако прилагат доброто, дяволът ще осиромашее. А вие какво правите? Постоянно внасяте в неговата банка, и той забогатява. Той ви залъгва, че ще ви даде, и все нищо не дава. Погледнеш един ден, банката ти фалирала. Аз съм виждал, някой отчупи парче хляб да даде на някого, но му се вижда малко, отчупи по-голямо парче. Друг някой отчупи голямо парче, вижда му се голямо, отчупва от него половината, и тогава го дава. Първият създава своето щастие, вторият – своето нещастие. Който отчупва голямо парче, а дава малко, той създава своето нещастие; който отчупва малко парче, а дава голямо, той създава своето щастие. И първият коригира погрешката си, и вторият я коригира, но в обратна посока. | |
| − | + | Допуснете, че някой от вас е раздавач на писма. След като е слушал лекцията, какво трябва да прави. Трябва да раздаде писмата. Ще занесе писмото на човека и ще каже: Имате едно писмо, заповядайте. Значи, след лекцията, ще раздаде писмата на приятелите. Представете си, че някой е получил писмо, в което му казват да вземе първия трен и да тръгне. Раздавачът не дава на време писмото. Близките му го чакат, виждат, че той не пристига още. Какво трябва да направиш? Да изпълниш задачата си без отлагане. | |
| − | + | Сега ще ви дам един съвет: Когато имате някакви проекти, не ги съобщавайте на никого. Кажеш ли проекта си на някого, веднага ще ти отговорят: Тая работа няма да стане. Защо не стават някои работи? Как ще станат? Казваш, че искаш да бъдеш кротък човек. Знаеш ли, какво е кротост? Искаш да бъдеш мек човек. Знаеш ли, какво е мекота? Искаш да говориш разумно. Знаеш ли, какво е разумно говорене? Не е лесна работа да говориш разумно. Това, в което ти не вярваш, не можеш да убедиш и другите да ти повярват. В природата нещата винаги стават, защото, каквото замисли тя, вярва в него и го прилага. Светът може да се обърне с главата надолу, но това, което тя е решила да направи, ще стане. В нея няма отрицателни мисли, че това няма да стане, или онова няма да стане. Там е нейната сила. Че нещо е закъсняло, че не се изпълнило на време, нищо не значи. Тя не се отказва от решенията си. | |
| − | + | Мнозина обичат да фантазират, стремят се към неща, които не могат да реализират. Например, някой си въобразява, че може да премести Витоша. Преди всичко. това е невъзможно. При това, хората няма да бъдат доволни от преместването на Витоша. Де ще я преместите? Правилно е човек да се стреми към неща, които могат да се реализират, ако не на физическия свят, поне в духовния. Имате един скъпоценен камък, трябва да знаете, де ще го турите. На кой пръст ще турите камъка? Ако скъпоценният камък е на пръстен, лесно ще му намерите мястото. Някой туря пръстена си на показалеца. Това показва, че трябва да бъде благороден, да има благородство. Ако туриш пръстена на средния си пръст, трябва да бъдеш справедлив. Ако го туриш на безименния си пръст, трябва да се стремиш към красотата. Ако туряш пръстена на малкия си пръст, трябва да имаш правилни отношения към взимането и към даването. Някой човек туря пръстени и на двете си ръце – на всичките си пръсти. | |
| − | + | И тъй, не пренасяйте Витоша. Ако направите това мислено, все ще научите нещо, Ще се научите да пренасяте желанията си. Отивате нейде на гости и ви полазва една въшка. Какво ще направите с нея? Турците имат обичай, като хванат въшка, хвърлят я на пода в стаята, или на земята. Но така въшките започват да лазят по човека. Хванеш ли една въшка, занеси я на полето, да пасе трева. Кажи ѝ, че си много зает, нямаш време да се занимаваш с нея. Въшката, като паразит, представя непотребната човешка мисъл, или непотребното човешко желание, които трябва да изнесеш на полето да пасат трева. Само така ще се освободиш от непотребното в себе си. Иначе, трябва да го хванеш с двата си пръста – палецът и показалецът, т. е. между Божественото и човешкото, да го чукнеш и да му дадеш един добър урок. И на вас казвам: Хванете ли една ваша погрешка на врата или на главата си, занесете я на някое поле, да се научи да пасе трева. Като постъпите така, работата ви ще се нареди добре. | |
| − | + | Прочетете лекцията „Езикът на природата” от книгата „Път към живота”. Следният път ще направим разбор върху нея. | |
| − | + | Изпейте „Благост”. Колко образа има в тая песен? Говори се за благостта, която носи светлина и радост. Какво прави тя? – Стари и млади вдига. – Старите и младите еднакво ли стават? Още какво прави благостта? – Болни милва, здрави радва. Като пеете, трябва да предавате известна динамика, да изпъкнат образите. | |
| − | + | Често се говори за справедливост, за милосърдие. Справедливостта има един ритъм, а милосърдието – друг ритъм. Справедливият човек без милосърдие е сух, костелив, без мазнина, устните му са прибирани, опнати. Ако справедливостта и милосърдието се съберат заедно, образуват красиви форми. Някой иска да напълнее малко. За да постигне това, трябва му милосърдие. Ако си само справедлив, ти си сух, костелив. Сухотата е неразбрана справедливост. Тя прави човека строг, взискателен. Да бъдеш само справедлив, това значи, да пееш една песен, като дете, без изпълнение, без чувство, по буква. Ако детето пее като възрастен, това е неестествено; и ако възрастният пее като дете, пак е неестествено. Ще пееш и като млад, и като възрастен, и като стар. Пишеш с три пръста. Следователно, ще вложиш три елемента в пеенето. | |
| − | + | Как започвате песента „Благост”? – Тихо, много тихо. Като пеете „радост носи за душата”, ще измените тона, ще станете весели. В радостта има светлина. „Болни вдига” – под „болен” разбираме още и недоволен . Недоволен е, защото работите му не вървят добре. Човек трябва да внесе една нова идея в себе си, да стане и да оживее. Болният трябва да си каже: Достатъчно съм лежал на това легло. Бях здрав, нямаше какво да правя, станах болен. Сега пак мога да бъда здрав. Внасяйте нови идеи в умовете си. Пейте песента по нов начин, с нови образи. | |
| − | + | Има един ритъм в природата, който действува отрицателно върху човека. Тоя ритъм се среща и в турски, и в български песни. Като чуя такава песен, трябва да мине доста време, докато се освободя от нея. Има нещо изопачено, криво в музиката, от което тя трябва да се очисти. Някои български песни са живи, активни, бързи. В класическата музика има едно продължаване, забавяне. И това е хубаво, но време е нужно, а сега няма време. Някой има да плаща, полицата не чака. Как ще пее: алегро, или анданте? | |
| + | (Учителят свири на цигулка весел, красив мотив. Съдържанието на мотива: „Млад съм; имам да давам, не зная, как да платя; гости имам, не зная, как да ги посрещна”.) | ||
| − | + | Божията Любов носи изобилния и пълен живот. | |
| − | 22. Беседа от Учителя, държана на 17 | + | 22. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев. |
Текуща версия към 21:34, 16 март 2012
Най-малкото приложение
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.
Изпейте песента „Аз ще се подмладя“. Де се крие силата на тая песен? Ще кажете, че силата ѝ се крие в подмладяването. Как се подмладява човек, т. е. по колко начина? За подмладяването има само един начин – пътят на доброто. Който влезе в пътя на доброто, само той ще се подмлади. Без доброто подмладяване не става. Злото състарява човека, а доброто го подмладява. Който служи на злото, преждевременно остарява.
Имате буквите „а, n” и „b, n”. Буквата „а” означава извор, който извира непрестанно – n пъти; или, човек, натоварен безброй пъти. Буквите „b, n” означават посяване на нещо хиляди пъти. Като влезеш в пътя на доброто, да се подмладиш n пъти. Доброто подмладява, знанието товари. Да придобиваш знание, това значи, да се товариш. Да се подобряваш, това значи, да се посаждаш. В тоя смисъл, чувството е посаждане, знанието е товарене. Ще кажете, че това се нуждае от обяснение. Обаче, силата не е в обясняването на нещата. Ти може да обясниш една работа, но това още не е истината. Под „истина” разбираме това, което можеш да направиш. Ти можеш да обясниш нещо, можещ да свириш, но силата още не е в свиренето. Силата е в начина, по който свириш. Някой взима лъка, започва да свири, маха лъка на една и друга страна. Казват за него, че има широк замах. Широко замахва с лъка, но не знае да свири. От неговия широк замах нищо не излиза. Ако цигуларят не вложи мисълта си в цигулката и в струните, никакъв тон не може да изкара.
Казват за някого, че е добър човек. Добър е той, но няма енергия, нищо не може да изкара. Кой човек е добър? – Който има енергия. Като стисне един камък, отгоре огън излиза, отдолу вода потича. А тъй, само да пренесе камъка от едно място на друго, това още не е доброта. Добър човек е, казват, хвърля камъкът надалеч. Сеячът не прави ли същото? И той взима житото от крината и го хвърля на нивата. – Защо го хвърля? – Идея има. Всеки може да хвърля житото, но трябва да вложи поне малък подтик в него. Ще хвърлиш житото на нивата, а не извън нея. При това, няма да сееш два пъти на едно и също място, все на нови места ще сееш. Ще сееш, И- доброто ще проявяваш.
Къде грешат хората? – В повтарянето на нещата. Караш се на някого, това не е погрешка. Караш му се втори, трети път – там е погрешката. Това каране вече не е на място. Карай се един път и кажи: Аз посях вече мястото. През лятото ще отидем двамата заедно да ожънем нивата. Думата,карам има нищо общо с турската дума „кара” – черно. Кара и карам това е объркана работа. Кара, черно – значи, човек може да се кара само вечер, когато е тъмно вън. Но, да се караш през деня, на светло, не върви тая работа. Вие трябва да се обосновете, да знаете, защо се карате. Защо се кара човек най-много? Кое е най-хубавото каране? Кажете ми една хубава караница.
Двама студенти по музика се карат. Единият казва на другия: Ти си невежа, нищо не разбираш. Той отговаря: Вярно е, едно време нищо не разбирах; сега започнах малко да разбирам, а в бъдеще ще разбирам още повече. Благодаря, че се скара с мене. От тоя момент започнах повече да разбирам. Ако не беше се скарал с мене, щях да си остана простак. Когато двама приятели се карат, по-учени стават. Какво означава думата „простак”? Тя съдържа няколко елемента в себе си: завързване на плода, узряване на плода и пласирането му. Простакът има условия да завърже, да узрее плода му, да намери търговец, който да купи плодът и да го натовари на кон, да го занесе някъде да се продава. Лошо е, когато простакът няма условия да върже и узрее, или не може да използва условията. Простотията дава сладки плодове, но те скоро загниват и стават горчиви. Ще ядеш тия плодове, докато са пресни, току що откъснати. Някой път искате да се карате с някого, по цели дни и месеци мислите, какво да му кажете. Това ще кажете, онова ще кажете, и времето минава напразно. Изгубено е това време. Като си намисли л да се караш, скарай се един път и свърши по тоя въпрос.
Всичко, което става в света, е добро и на място. Ако не беше така, природата нямаше да го допусне. Щом го е допуснала, на място е. Лошо е за ония, които не го разбират. За ония, които разбират, всичко е добро. Например, през лятото стават големи, непоносими горещини. Лошо ли е това? Ако няма такава топлина, плодовете не можеха да зреят. През зимата има големи студове. Лошо ли е това? Ако нямаше големи студове, микробите щяха да се развиват. А така, студът ограничава развиването на микробите. Някой казва, че сърцето му е изстинало. Радвай се, че е изстинало сърцето ти – микроби нямаш. Ако е много горещо, ще има микроби и ще се явят различни болести. При голямата любов се развиват различни болезнени състояния. Следователно, като се казва, че сърцето на човека е много горещо, или много студено, това са само твърдения. Лош е светът – това е твърдение; добър е светът – и това е твърдение. Значи „n” пъти давате и „n” пъти взимате. Като давате, трябва да знаете, как да взимате.
В Провадийско имало двама съседи – българин и турчин. Българинът дал на турчина осем крини жито на заем. След като плащал турчинът десет години житото, останал да дължи на българина още 80 крини. Работата излязла много сложна. Турчинът плащал дълга си със сложна лихва. За да не попадате в затруднения, следвайте пътя на природата: Взимайте по възможност най-малкото. Само малките величини не се подават на закона на сложните лихви. И в придобиване на знанието, следвайте природата. Не се стремете към придобиване на много знания. Малко знание, но сигурно. Кое е малкото? – Това, което носиш с приятност. – Кое е голямото? – Което носиш с неприятности. Може ли вселената да се повтори „n” пъти? – Не може. Обаче, атомът и молекулата могат да се повторят „n” пъти. Значи, дългът трябва да се плаща на време, за да не се олихвява. Иначе, задачата остава неразрешена. – Докога една задача остава неразрешена? – Докато човек се научи да дава. Щом се научи да дава, той решава задачата си правилно. Ако само взима, без да дава, той прави погрешки. Във взимането се иска голямо знание. Изкуство е да знаеш, как да взимаш.
Сега, какво остана във вас след тия обяснения? Какво разбрахте от лекцията досега? На какво прилича тая лекция? На чаша вода, която изливам в езеро. Ще забележите ли, че водата от чашата е излята в езерото? Станала ли е някаква промяна с езерото? С колко се е увеличила водата му? Станало е някакво увеличение, но почти незабелязано, микроскопическо. Малцина обръщат внимание на такива числа. И вие, като слушате една лекция, не се интересувате, да направите поне един микроскопичен опит. Обръщайте внимание на най-малкото, което се влива във вас. То ще ви ползува. Каквото правите, всичко се отразява върху вас. То се отпечатва върху лицето ви, както рисунката върху листа, на който художникът работи.
Мнозина се занимават, с рисуване, но малцина са истински художници. Някой рисува човешкото лице с къс нос. Без да подозира, той си създава нещастие. Рисувай лице с дълъг нос. И за себе си пожелай дълъг нос. Природата, като види твоето желание, ще ти даде дълъг нос. На кого дава природата къс нос? – На децата. Какъв е клюнът на щъркела? – Дълъг. – Коя е причината, че птичката има къс клюн, а щъркелът – дълъг? Дълго време е мислил щъркелът, какъв клюн да си създаде, за да може свободно да хваща змии, влечуги, жаби. Най после природата му помогнала да си направи дълъг клюн. В това отношение, природата е крайно изобретателна. Тя нагажда всяка форма според условията.
Често разисквате върху проявите на обикновения и на гениалния поет. Коя е отличителната черта на гениалния поет? Той познава добре законите на речта и ги прилага. Той съчетава думите правилно, затова и мисълта му е лека и логична. Някой обича да поетизира и казва: „Планини високи, долини дълбоки”. Това е логично съчетание на думите, защото само при високите планини има дълбоки долини, и при дълбоките долини има високи планини. Срещали ли сте голям човек с къси крака, или малък човек с дълги крака? Това са неестествени съчетания, които рядко се срещат в природата. Искате ли да имате малко тяло с дълги крака? Защо ви са дългите крака? Това е все едно, да искате книжни обувки през зимата. Земята може да е суха, но вън е студено – зима е вече. Искайте неща реални, които могат да се приложат. При това, знайте, че последното впечатление, последната идея, последната мисъл оказват силно влияние върху човека.
Някой е недоволен от себе си, намира, че е грозен. – Защо е грозен? – Когато майка му го раждала, последният човек, когото видяла, бил грозен. Ако последният човек, когото е видяла при раждането на детето си, бил красив, и то ще бъде красиво. Ако някой е учен, причината е същата: като го раждала майка му, последният човек, когото видяла, бил учен. Всяко нещо, което човек среща или вижда в последния час или последната минута на деня, оказва силно влияние върху него. Доброто оказва добро влияние върху човека, злото – лошо влияние. Ако срещнеш милосърден човек, милосърдието се отпечатва в съзнанието ти. Всяка добродетел оказва съответно влияние върху човешкото тяло. Казваш за някого, че е лош човек. Не говори така, защото сам си причиняваш нещастие. Не търси недъзите на човека. Това е последна работа. Само ученият, само силният човек има право да се занимава с погрешките на хората. Като станеш съдия, тогава разглеждай погрешките. Докато не си съдия, нямаш право.
Често разглеждате въпроса, кой е прав и кой – крив. Някой отишъл на лозе, набрал грозде и оставил кошницата си настрана. Минал друг, видял кошницата, седнал спокойно и се наял с грозде. Ще кажете, че той направил престъпление. В какво се заключава престъплението му? Той облекчил товара на другия, кошницата му олекнала. От друга страна, дава му възможност още един път да отиде на лозето, да си набере, колкото иска. Оня, който ял от гроздето в кошницата, се задължава към природата. Никой не може да го освободи от задължението. Външно никой не знае, че си сгрешил, но природата те е хванала вече. Тя гледа, какво правиш, и те държи отговорен. Ти трябва да изправиш погрешката си и да се хармонизираш с нея. Природата е прочела, колко зърна си изял, и очаква да съчиниш от тях една песен. Всяко зърно е нота. Природата те пита: Каква песен съчини? Всеки носи кошница с неразрешени задачи, Всяка семка е една задача. Тя трябва да се посади, да израсте и да даде плод. От плода се познава семката. Също така и мисълта е семка. Като се посади, дава плод. От плода определяме, каква е мисълта. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете”. Искате ли да познаете, каква е дадена мисъл, посейте я. Хората страдат все от неизпитани работи, от неразрешени задачи.
Често хората, с своите мисли и чувства, обременяват тялото си. Въпреки това, казват за някого, Че е добър човек. За да познаете, кой човек е добър, вижте пръстите на краката му. От отношението между пръстите на краката се познава добротата и разумността на човека. Съвременните физиономисти разглеждат краката, изобщо, а не отношението между пръстите. Вижте, как са устроени пръстите на краката. Те не са устроени, както пръстите на ръцете – отличават се. Човешките крака са построени на друга гама, различна от тая, по която са построени ръцете. Ако приятелят ви е сприхав, причината за това се крие в пръстите на краката. Искаш ли да се сприятелиш с някой човек, иди на баня заедно с него, да видиш устройството на пръстите на краката му. Вие дружите с някого, без да знаете, какви са пръстите му. Ако палецът му е добре устроен, можеш да разчиташ на него. Ако е скъперник или щедър, ще го познаеш по малкия пръст. Безименният пръст показва отношението на човека към красотата. Средният пръст показва, какъв е човек във взимането и даването, т. е. неговата съвест. Показалецът определя обходата на човека. Палецът показва възгледа на човека, дали във всичките си работи се ръководи от идеята за Бога, т. е. има ли някакъв висш закон, който го ръководи, или живее по свои закони. В бъдеще съдията, преди да издаде присъда за обвиняемия, ще прегледа пръстите на краката му. Той няма да търси свидетели, както сега. Пет пръста, пет души свидетели. Те ще определят съдбата на човека. Некултурните народи ще решават делата си по сегашния начин, а културните – по новия начин, по пръстите.
В турско време делата се решавали бързо, по прост начин. Съдията питал обвиняемия : Иване, имаш ли да дължиш? – Имам. – Колко? – Сто лева. – Плати ги! Иван вади парите от кесията си и плаща. Така се свършва делото. Днес делата се протакат с месеци и години. Сегашният човек разглежда своите вътрешни дела по сегашното съдопроизводство: първо ще види, в какво се заключава работата; после ще разисква върху нея, ще отлага месеци и години, докато най после издаде едно решение. Работата е проста. Имаш да даваш пари. Дай ги и свърши. Какво ти струва, като минаваш край сестрата, с която имаш нещо неправилно в отношенията си, да спреш за момент пред нея и да кажеш: Имах към тебе лоша обхода, мислех лошо за тебе, но измених мнението си вече, искам да се подобрим. Кажи така, подай ръката си и отмини напред. Срещнеш друга сестра, към която имаш лоши отношения, спри и нея, кажи ѝ няколко добри думи и забрави лошото. Кажи ѝ, че в лицето ѝ виждаш една добра сестра. – вярно ли е това? – Вярно е. Досега ти си виж-дал лошото в човека. Започни да виждаш доброто. Живееш десетки години с брата си, роден от същите майка и баща, както и ти, и казваш, че е лош човек. Ако брат ти е лош, тогава и майка ти и баща ти са като него. Те са го родили, но и тебе са родили. Кажи за брата си и за сестра си, че са добри. Кажи, и не се съмнявай в думите си. Ще обясня идеята си. Минавам през едно песъчливо място. Изваждам от джоба си три семки от плодни дръвчета и ги посаждам. Турям им малко тор и си заминавам . След една година те са израснали вече. Поливам ги, наглеждам ги – те се развиват добре. Който мине край мене, казва : Защо насади тия дръвчета тук, да ги тъпчат говедата? Те имат основание да говорят така. Мястото, дето съм посадил семената, не е пустиня. Изобщо, там, дето човек посажда семена, рай става. Място, което не се обработва, пустиня става. Мислиш да направиш едно добро, но отлагаш и се отказваш най-после от него. Ти сам си причиняваш нещастие – доброто място превръщаш в пустиня. Всички хора, които не реализират своите мисли и чувства, причиняват големи пакости на човечеството. Приложи най-малкото! Иначе, ще направиш пустиня в себе си. Посей най-малкото семенце, тури го в действие в себе си. Каквото добро намислиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си създаваш нещастие.
Разговарят се двама християни. Единият пита другия: Кажи ми, защо дяволът е богат? Ще ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи, дяволът я взима за себе си. Това, което хората обещават и не изпълняват, става капитал на дявола. Кой каквото не изпълни, отива в банката на дявола. Затова той е богат. Ако хората започнат да живеят добре, ако прилагат доброто, дяволът ще осиромашее. А вие какво правите? Постоянно внасяте в неговата банка, и той забогатява. Той ви залъгва, че ще ви даде, и все нищо не дава. Погледнеш един ден, банката ти фалирала. Аз съм виждал, някой отчупи парче хляб да даде на някого, но му се вижда малко, отчупи по-голямо парче. Друг някой отчупи голямо парче, вижда му се голямо, отчупва от него половината, и тогава го дава. Първият създава своето щастие, вторият – своето нещастие. Който отчупва голямо парче, а дава малко, той създава своето нещастие; който отчупва малко парче, а дава голямо, той създава своето щастие. И първият коригира погрешката си, и вторият я коригира, но в обратна посока.
Допуснете, че някой от вас е раздавач на писма. След като е слушал лекцията, какво трябва да прави. Трябва да раздаде писмата. Ще занесе писмото на човека и ще каже: Имате едно писмо, заповядайте. Значи, след лекцията, ще раздаде писмата на приятелите. Представете си, че някой е получил писмо, в което му казват да вземе първия трен и да тръгне. Раздавачът не дава на време писмото. Близките му го чакат, виждат, че той не пристига още. Какво трябва да направиш? Да изпълниш задачата си без отлагане.
Сега ще ви дам един съвет: Когато имате някакви проекти, не ги съобщавайте на никого. Кажеш ли проекта си на някого, веднага ще ти отговорят: Тая работа няма да стане. Защо не стават някои работи? Как ще станат? Казваш, че искаш да бъдеш кротък човек. Знаеш ли, какво е кротост? Искаш да бъдеш мек човек. Знаеш ли, какво е мекота? Искаш да говориш разумно. Знаеш ли, какво е разумно говорене? Не е лесна работа да говориш разумно. Това, в което ти не вярваш, не можеш да убедиш и другите да ти повярват. В природата нещата винаги стават, защото, каквото замисли тя, вярва в него и го прилага. Светът може да се обърне с главата надолу, но това, което тя е решила да направи, ще стане. В нея няма отрицателни мисли, че това няма да стане, или онова няма да стане. Там е нейната сила. Че нещо е закъсняло, че не се изпълнило на време, нищо не значи. Тя не се отказва от решенията си.
Мнозина обичат да фантазират, стремят се към неща, които не могат да реализират. Например, някой си въобразява, че може да премести Витоша. Преди всичко. това е невъзможно. При това, хората няма да бъдат доволни от преместването на Витоша. Де ще я преместите? Правилно е човек да се стреми към неща, които могат да се реализират, ако не на физическия свят, поне в духовния. Имате един скъпоценен камък, трябва да знаете, де ще го турите. На кой пръст ще турите камъка? Ако скъпоценният камък е на пръстен, лесно ще му намерите мястото. Някой туря пръстена си на показалеца. Това показва, че трябва да бъде благороден, да има благородство. Ако туриш пръстена на средния си пръст, трябва да бъдеш справедлив. Ако го туриш на безименния си пръст, трябва да се стремиш към красотата. Ако туряш пръстена на малкия си пръст, трябва да имаш правилни отношения към взимането и към даването. Някой човек туря пръстени и на двете си ръце – на всичките си пръсти.
И тъй, не пренасяйте Витоша. Ако направите това мислено, все ще научите нещо, Ще се научите да пренасяте желанията си. Отивате нейде на гости и ви полазва една въшка. Какво ще направите с нея? Турците имат обичай, като хванат въшка, хвърлят я на пода в стаята, или на земята. Но така въшките започват да лазят по човека. Хванеш ли една въшка, занеси я на полето, да пасе трева. Кажи ѝ, че си много зает, нямаш време да се занимаваш с нея. Въшката, като паразит, представя непотребната човешка мисъл, или непотребното човешко желание, които трябва да изнесеш на полето да пасат трева. Само така ще се освободиш от непотребното в себе си. Иначе, трябва да го хванеш с двата си пръста – палецът и показалецът, т. е. между Божественото и човешкото, да го чукнеш и да му дадеш един добър урок. И на вас казвам: Хванете ли една ваша погрешка на врата или на главата си, занесете я на някое поле, да се научи да пасе трева. Като постъпите така, работата ви ще се нареди добре.
Прочетете лекцията „Езикът на природата” от книгата „Път към живота”. Следният път ще направим разбор върху нея.
Изпейте „Благост”. Колко образа има в тая песен? Говори се за благостта, която носи светлина и радост. Какво прави тя? – Стари и млади вдига. – Старите и младите еднакво ли стават? Още какво прави благостта? – Болни милва, здрави радва. Като пеете, трябва да предавате известна динамика, да изпъкнат образите.
Често се говори за справедливост, за милосърдие. Справедливостта има един ритъм, а милосърдието – друг ритъм. Справедливият човек без милосърдие е сух, костелив, без мазнина, устните му са прибирани, опнати. Ако справедливостта и милосърдието се съберат заедно, образуват красиви форми. Някой иска да напълнее малко. За да постигне това, трябва му милосърдие. Ако си само справедлив, ти си сух, костелив. Сухотата е неразбрана справедливост. Тя прави човека строг, взискателен. Да бъдеш само справедлив, това значи, да пееш една песен, като дете, без изпълнение, без чувство, по буква. Ако детето пее като възрастен, това е неестествено; и ако възрастният пее като дете, пак е неестествено. Ще пееш и като млад, и като възрастен, и като стар. Пишеш с три пръста. Следователно, ще вложиш три елемента в пеенето.
Как започвате песента „Благост”? – Тихо, много тихо. Като пеете „радост носи за душата”, ще измените тона, ще станете весели. В радостта има светлина. „Болни вдига” – под „болен” разбираме още и недоволен . Недоволен е, защото работите му не вървят добре. Човек трябва да внесе една нова идея в себе си, да стане и да оживее. Болният трябва да си каже: Достатъчно съм лежал на това легло. Бях здрав, нямаше какво да правя, станах болен. Сега пак мога да бъда здрав. Внасяйте нови идеи в умовете си. Пейте песента по нов начин, с нови образи.
Има един ритъм в природата, който действува отрицателно върху човека. Тоя ритъм се среща и в турски, и в български песни. Като чуя такава песен, трябва да мине доста време, докато се освободя от нея. Има нещо изопачено, криво в музиката, от което тя трябва да се очисти. Някои български песни са живи, активни, бързи. В класическата музика има едно продължаване, забавяне. И това е хубаво, но време е нужно, а сега няма време. Някой има да плаща, полицата не чака. Как ще пее: алегро, или анданте? (Учителят свири на цигулка весел, красив мотив. Съдържанието на мотива: „Млад съм; имам да давам, не зная, как да платя; гости имам, не зная, как да ги посрещна”.)
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.
22. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.