Разлика между версии на „Като децата“

Текуща версия към 21:34, 16 март 2012

Извънредни беседи

КНИГА: Заветът на Любовта т.2

Като децата

Матея 6:25 – 27.

Грижи се оня, който не мисли. Човек, който мисли, не се грижи. Вие се грижите, без да мислите. Ще мислите, без да се грижите. Трябва да обърнете нещата.

Ние живеем в проявения свят, който е произлязъл от непроявения. Какво се разбира под „проявения и непроявения свят”? – Проявеният свят е малкият свят, а непроявеният е големият свят. Съвременните учени говорят за един разумен свят. В научно отношение, от гледището на висшата Божествена математика, разумното е сбор от центрове. Разумното се събира в един малък център – във фокус. Фокусът е място на разумността. От фокуса разумността се разпространява на всякъде из вселената, дето разумният свят действува. Центърът на всеки материален свят е разумно начало. Разумният свят не е вън някъде, той е в самия център. Всичко се концентрира в него. Казват: Разумният свят е отвън. Не, той е отвътре, а не отвън. Външният свят е поле, в което се развива разумният свят.

Сега вие се безпокоите, колко време ще трае вселената. Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свършат. Има въглища за милиарди векове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се плашим. Вселената е пълна с въглища, с разумни въглища, които не образуват дим. С един тон такива въглища може да прекарате хиляда години.

Сега ще ви говоря за нови неща. Кое е новото? Болестите са старо нещо, дълговете са старо нещо, тревогите са стари работи. Съмнението е работа, която съществува от векове. Безверието е старост, подозрението е старост, сиромашията е също старост. Всички отрицателни неща, в какъвто и да е смисъл, са все стари работи. Казвам: Да оставим тия стари хора, трябва да си почиват. Техните оплаквания нямат край: Нямали пари, не им достигали парите, без пари не се живее, хляб трябвало. – Хляб с пари не се купува. Заблуждение е да се мисли, че хлябът се купува с пари. Той иде даром от слънцето. И милиарди да му дадете, слънцето не се нуждае от пари. Слънцето дава хляба даром, а хората плащат само за превозните средства.

И тъй, не се грижете. Тревогите са безполезни. Казвате: Тревогите са необходими. Ако човек се тревожи и мисли, че тревогите ще му създадат нещо, той се лъже. За ученика не е извинение, когато учителят преподава, той да се тревожи, че не разбира. Ще учиш, както се изучава писмената и говоримата реч. Вземете, например, съвременната реч. Българите говорят български, французите – френски. Запитайте някой французин, как се е образувала френската реч, ще отговори, че не знае. Той знае математика, но не може да каже, как се е образувала речта. За да слезе речта от разумния свят, първо са се явили съюзите. Те са път за разумната реч. След съюзите дошли глаголите, които показват действие – трябва да се работи в света. Който слиза на материалното поле, трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След това иде обходата – как трябва хората да се отнасят помежду си. Затова дошли прилагателните. След тях – местоименията. Те учат хората на отношение между лицата аз, ти, той. Най-после дошли съществителните имена – господарите на света.

Човек трябва да знае, де да употреби прилагателното или глагола. Много глаголи има, но трябва да знаеш, с кой да си послужиш. Например, употребиш глагола взимам. Мъчно се взима. Който взима, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите. Някой мисли, че може да взима, без да дава. Нека се опита да взима така. Щом взимаш така, трябва да върнеш, каквото си взел. Който дава, той има право да взима; който взима, трябва да дава.

Мнозина говорят за светлината, за топлината, за силата, но малцина имат ясна представа за тях. Какво е отношението между светлината, топлината и силата? Светлината се произвежда от девствения мъжки принцип. Топлината се образува от женския принцип – от любовта. Силата е принцип на децата. Само децата създават силата. Цялата природа се управлява от деца. Те дават енергия. Кой от сегашните учени има такова понятие за светлината, за топлината и за силата? Когато говоря за силата, подразбирам небесните деца. Те са щедри и разумни. Каквото кажеш, веднага изпълняват. Няма да ги чакаш много – бързо се отзовават.

Казвате: Не бъдете като децата. А Христос казва: „Царството Божие е на децата”. Значи, те го управляват, но не, както ние управляваме. Не може да управляваш, ако не внасяш мисъл; не може да управляваш, ако не влагаш чувства; не може да управляваш, ако не проявяваш сила. Ако само взимаш и обираш хората, ти си последният човек в света; ако даваш, ти си пръв. Всеки, който иска да управлява, трябва да носи светлина, трябва да носи топлина и сила в себе си. Вие мислите, че децата са невежи. Гениални са децата, те управляват. Като дойдат на земята, бащата и майката стоят будни по цели нощи – така заповядват генералите. Като кресне детето, всички скачат на крак. Кратка е речта на децата. Те си служат само с една дума, която означава: Ние носим силата. Детето казва на майка си: Аз внасям силата в живота. Ако ме слушате, силни хора ще станете; ако не ме слушате, няма да ви дам сила. Майката, от своя страна, казва на детето: Аз съм оная, която давам топлина, която нося живот в себе си. Ако ме слушаш, твоята сила ще се обнови с живот. Детето слуша майка си. Бащата казва: Аз съм, който нося светлина. Никакво знание не можеш да придобиеш без мене. Ако ме слушаш, ще имаш знание. То се придобива постепенно – вечността е пред нас.

Сега вие не можете да се освободите от условията на живота и казвате, че не може да се отречете. Зима иде, въглища трябват. Какво ще се прави? Зимата иде като майка, която кара децата да учат. Снегът, вятърът, студът са пръчици, с които тя ги подканва да учат. Въглищата са предмет, който децата изучават. Те разглеждат техния състав.

Има един свят, в който живеят децата. Детето донесе един плод, тури го в печката, и тя започва да гори. Плодът гори няколко дена, без да изгаря. После го извади от печката, и горението престава. Не е ли добре да имате по един такъв плод? Носиш плода в джоба си, извадиш го, туриш го в печката и стоплиш хората. После го извадиш, прибереш го в джоба си и си излизаш. Казвате: Това е приказка от „Хиляда и една нощ”. Не мислете, че онова, което е писано в приказките „Хиляда и една нощ”, не е реално. Ако преди години кажеше някой, че дъски ще говорят, щяха да го нарекат луд. Един турчин, като слушал радиото, казал: Кога дойде, кога научи турски да говори? Радиото е фокус, който събира човешката реч и я предава на далечни разстояния.

Когато говоря за любовта, имам пред вид великата майка в света. Човек първо трябва да се запознае с любовта. След това ще се запознае с истината, а най-после ще се запознае с мъдростта – това е бащата, който предстои да дойде. Когато бащата дойде в света, вселената ще бъде нова за нас. Не говоря за тия бащи и майки, които имате сега и които умират. И те са добри, но когато мислите за великия Баща, Който живее във всички бащи, за великата Майка, която живее във всички майки, за великите Братя и Сестри, подразбирайте Оня, Който живее в истината, изявена чрез свободата. Ония, които наричате брат и сестра, ще ви дадат свобода. Баща е тоя, който носи истинското знание. Затова е казано в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Бога”. Божествената майка носи вечния живот.

Какво правят хората, като се разболеят? Веднага тичат при лекар. Нямам нищо против лекарите – добри хора са те. Ти платиш двеста – триста лева, но това, което лекарят дава от себе си, струва хиляди. Само като те пипне лекарят – от него излиза енергия. Като не цените енергията, казвате: Много пари ми взе. – Не взима много той. При това, вие го подозирате, гледате на него като на обирник. Той лекува тоя - оня, дава от себе си, но малцина му благодарят, както трябва. В бъдеще лекарят трябва да пише на вратата си: Всеки, който иде в моята лечебна стая, без вяра в Бога и в мене, да си върви. Ако носи тая вяра – да влезе. Какво трябва да дадеш на човека, който ти прави услуга? Ти се давиш. Той хвърля едно въже, хващаш се за него и излизаш от водата. Как ще услужиш на гладния? Дай му хляб и не го учи, как да яде. Дай му хубав хляб, хубави плодове и го остави свободен, сам да яде. Той е специалист по яденето. Не го ограничавай, не определяй, за колко време да свърши яденето. Дай му най-малко един час на разположение. Казваш: Чиновник съм, нямам време да чакам. – Какво вършат чиновниците? Те могат да свършат работата си за един-два часа, а останалите пет- шест часа е загубено време. Това не е за упрек. Ония, които са ни предавали възгледите си за живота, криво са ни възпитавали. Крива мисъл – криви резултати. Какво значи, да мисли човек право? Какво значи, да ме обича някой? Като ме обича, ще ми услужва така, както никой друг. Той има знание – ще ми предаде от знанието си. Той живее в истината – ще ми даде свобода. Който живее в любовта, в мъдростта, в истината, е готов на всякакви услуги, на всички жертви.

Хората се делят на вярващи и на безверници. Според вас, едните от другите се различават. Според мене, те не се различават. От Божествено гледище, както живеят на земята, между тях няма никаква разлика. Оня, който не вярва, не диша ли по същия начин, както вярващият? Оня, който не вярва, не приема ли светлината, както вярващият? Оня, който не вярва, не яде ли, както вярващият? Оня, който не вярва, не спи ли, както вярващият? Оня, който не вярва, няма ли къща? Ония, които не вярват, имат по-хубави къщи, по-хубаво се обличат от вярващите. Често вярващите се обличат по-просто, по-скромно, да подчертаят своята набожност. В това отношение, вярващите не са искрени. В същност, никой не вярва, а се представя за вярващ. Без да иска, той употребява бялата лъжа. Някой казва, че не вярва в Бога, не Го е виждал. Той не Го е виждал отвън, но всеки ден Го приема в себе си. По 20 пъти на минута Господ влиза и излиза от него. Казвал съм на мнозина: Всеки човек, който диша, може да стане отличен певец. Въздухът съдържа музика в себе си. Приемай въздуха с любов и го изпращай с любов. Приемай въздуха със светлина и го изпращай със светлина. Приемай истината свободно. Приеми истината и дай и свобода да се прояви. Някой приятел дойде при тебе и ти говори нещо. Вярвай му. Ако ти каже, че не вярва в Бога, знай, че те изпитва. Приятелят ти продължава: И в Божествения свят не вярвам. Той пак те изпитва. Казва: От музика нищо не разбирам. Изпитва те, той много знае.

Преди години, като правех своите изследвания, отбих се в Пловдив, да навестя един свой познат – полковник. Като се приближавах до вратата, едно голямо куче ми налапа ръката. Аз го гледам, и то ме гледа и казва: Да ти стисна ли ръката? Отговарям му: Ако ми стиснеш ръката, нищо няма да спечелиш; иначе, и ти ще влезеш с мен. Като ми отвори полковникът, и ти ще влезеш. – Добре, тогава ще станем приятели. Отвори ми полковникът, и аз казах: Пусни да влезе и кучето. Оказа се, че то било тяхно, ходило някъде, иска да влезе.

Когато се говори за животните, трябва да се разбира смисъла на това, което се казва. Кучето е радио, т. е. един материален апарат. Това, за което ви говоря, е мисълта, която иде отвън, чрез него. В дадения случай, аз влязох във връзка с кучето и се разговарях с него. Така мога да се разговарям с животните, които имат колективно съзнание, и са разумни същества, но разумността е вън от тях. Движиш ръката си на една, или на друга страна, но разумността не е в нея. Това зависи от разумността на човека. Ако мисълта е светла, ако сърцето е нежно, ръката се движи по един начин. Тя се подчинява на законите на мисълта и на сърцето. Ако човек не носи светлина и топлина в себе си, ръката му е груба. Ако има светлина и топлина, ръката е топла и мека. Гледайте ръцете ви да станат меки. Това не може да се постигне, ако нямате светлина, топлина и сила. Ръката е мека, когато човек има светлина, топлина и сила.

Христос казва: „Ако не станете като децата”. Ще обичате децата, за да придобиете сила; ще обичате майката, за да придобиете топлина; ще обичате бащата, за да ви даде светлина. Следователно, човек, който няма обич към децата, той няма бъдеще. Някой казва: Не са мои тия деца. – Трябва да обичаш всички деца. Като видиш малкото на някое животно, ще го погалиш; като видиш някое малко птиченце, ще го погалиш и ще му се зарадваш. Колкото и да е малко, то е разумен център, от който ще приемеш нещо хубаво, като подарък. Това е Божествен закон, който трябва да се спазва. Ако не го спазваш, преждевременно ще остарееш. Старият иска час по скоро да отиде на оня свят да си почине. Досега в оня свят едва са могли да влязат 24 старци. Като се свърши нашата епоха, от създание мира до края на века, ще позволят само на още един стар човек да влезе в оня свят. А вие мислите, че всички старци имат достъп в оня свят. Лъжете се. Затуй ви съветвам да се откажете от вашата старост, за да влезете в другия свят. Ако сте стари, вратата е затворена за вас.

„Блажени нищите духом”. Блажени са децата. Трябва да станете като децата, за да влезете в оня свят. Старият трябва още отсега да се откаже от старостта си. Кажи : Не съм стар, отказвам се от старостта, отказвам се от белите коси, които са емблем на слабост на ума; отказвам се от слабите крака, които са емблем на безсилие; отказвам се от мисълта, че не мога да ям и трябва да постя. Пости старият човек, защото няма зъби и не може да яде. Той трябва на има зъби, да има желание да яде и тогава да пости. Пост – ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. Пост без ос нищо не е. Но ако постът подразбира добри условия, при които зреещият плод може да стане доброкачествен, това е на мястото си, има цена и смисъл. Той развива мощ в човека. Всички сте постили, за да добиете светлина. Светлината носи красота. Всички сте постили, за да добиете мекота. Топлината произвежда мекота, пластичност върху човешкото лице, върху човешкия организъм. Всички сте постили, за да добиете сила – подтик във вас, да се проявите.

Помнете: Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Понякога ръцете и краката ви са студени – топлина нямате. Ако искате топлина, обичайте майките, обичайте жените. Казвам: Жената жена да обича! Според моите изследвания, жените не се обичат. Жена на жена вяра не хваща. Като се омъжи, жената не вярва на друга жена. Влезе ли жена в дома ѝ, тя започва да подозира. Но и на нея не вярват. И мъж на мъж вяра не хваща. Трябва да се освободите от тоя атавизъм. Аз не съдя света, но изяснявам нещата. Трябва да се освободите от заблужденията.

Да дойде знанието и светлината, които бащата носи. Да дойде любовта и мекотата, които майката носи. Да дойде силата, която децата носят. В децата няма изкуственост. Детето дойде, прегърне майка си – предава нещо от себе си. Когато детето изгуби своята пластичност, то губи силата си. До две години детето е княз в дома; после го развенчават, и то губи силата си; най-после детето губи, става обикновен редник, карат го да работи. Ако не слуша, има наказание.

Откажете се от начина, по който досега сте предавали Христовото учение. Тоя начин е безполезен. Представлението е полезно само в даден случай. Нещата в света не стават с представление. Хубав е един портрет, но временно. Тоя портрет нито живот носи, нито може да те нахрани. Хубав е един скъпоценен камък, но какво ще ти донесе? Ако го продадеш, ще си създадеш нещастие. Скъпоценният камък не обича да го продаваш. Докато го държиш в себе си, той ще ти помага. Щом го продадеш, губиш щастието си. Докато държиш истината в себе си, тя ще ти помага. – Вярно ли е това?

Сам ще опиташ. Пееш, но искаш да разбереш от хората, хубаво ли пееш. Защо ще питаш хората? Питай ухото си, питай сърцето си. Щом пееш хубаво, ще бъдеш разположен. И окръжаващите ще бъдат доволни.

Някой казва: Мил поглед има тоя човек, мило ме погледна. Като се ръкуваме с хората, познаваме, какви са те. Няма скрито - покрито. Всички хора имат желание да се проявят правилно, но се страхуват да се проявят. Мястото на страха е отвън. Той трябва да съществува дотолкова, доколкото да разбира човек погрешките си, да може да ги изправя. Не питай страха за любовни работи, нито как да пееш. Но, как да изправиш една погрешка, това е работа на страха. Той може да ти бъде добър учител. Ако питаш страха, какво да правиш, как да възпитаваш хората, той ще ти даде крив съвет.

Казвам: Повикайте вашия баща – светлината – в ума си. Повикайте вашата майка топлината – в сърцето си. Повикайте и детето – силата – във вашия дух. Те ще ви научат на всичко, което ви е нужно. Никога не казвай, че тоя или оня човек е невежа. Никога не мисли, че даден човек е по-невежа от теб. Кажи си: Колкото аз съм невежа, толкова и той е невежа. Колкото аз съм добър, толкова и той е добър. Колкото ти си добър, толкова и той е добър. Колкото ти си учен, толкова и той е учен. Под „учен човек” разбирам, в даден случай, да знаеш, как да разрешиш една задача. Кой човек е учен? Ако си болен, можеш ли сам да си помогнеш? Можеш ли да намериш онова лекарство, което ще ти помогне? Силата на лекарството се крие в помощта. Някой употребява едно лекарство, второ, трето, но нито едно не помага.

Ще приведа един пример за един наш брат от с. Беброво – Еленско – набожен човек. Той искаше да мине през целия град Търново, с кадилница в ръка, да кади тамян, за да обърне хората към Бога. Един ден излязъл край селото си да се разходи. Селският говедар изкарал една голяма буга – бик на паша. Като чул силното мучане на бугата, братът се приближил до нея, вдигнал ръце нагоре и казал: В името на Господа Исуса Христа, забранявам ти да мучиш! Бугата го натиснала с рогата си на земята, с което искала да му каже: Кой те изпрати тук, да ме безпокоиш? Братът се намерил в трудно положение и си помислил: Тук не ми помогна Христос. Говедарят ударил бугата по гърба с кривака си и едва спасил брата от животното, което щяло да го смачка. Помогнал му е Христос, но чрез кривака на Говедаря. За да се бори с бугата, братът трябваше да започне борба с нея, още когато е била малка. Той щеше да се упражни, че като порасне бугата, да знае, как да я хваща за рогата. Той започна борбата, когато бугата порасна. За такава борба се иска голяма мускулна сила. Братът беше женен, имаше няколко деца. Жена му искаше да имат още едно дете, но той не се съгласяваше. Не се отглеждат лесно деца. Малкото дете представя бугата, с която бащата искаше да се бори. Можеше да се бори, но когато беше малка. Това, именно, не искаше бащата. Той искаше да постигне всичко изведнъж.

Помни: Всички неща, определени от Великия Баща на вселената, трябва да се изпълнят без никакво противоречие. Стори път не на твоето желание, а на онова, което Бог е определил да стане. Не е въпрос до желанието да имаш дете. Важно е, какво Бог е определил. Услужвай на всички, на които е определено да услужиш. Като постъпваш по тоя начин, всички крамоли и недоразумения ще престанат. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на майките. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на бащите. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на децата. Бащите трябва да обикнат света, майките трябва да обикнат света и децата трябва да обикнат света. В това отношение, всеки може да направи един малък опит. Вие възприемате въздуха, който носи скрита енергия в себе си. Той носи и топлина, и светлина. Ако не обичате въздуха, който дишате, нищо няма да ви даде – само ще влезе и ще излезе. Ако го обичате, ще остави нещо ценно във вас. И въздухът, като елемент на живота, има съзнание. Ти ходиш по земята, но ако стъпваш без любов, тя се затваря за тебе, нищо не ти дава. Ако ти е приятно да ходиш по нея и ходиш с любов, тя ще отнеме от тебе непотребното и ще ти даде потребното. Ако не обичаш светлината, и там е същият закон. Светлината има скрито богатство в себе си. Ако не я обичаш, тя няма да ти даде онова, което искаш. Всяко нещо, което правиш, да е проникнато или от любов към майка си, или от любов към баща си, или от любов към децата си. Има известни мисли в нас, които идват от първия център в света – от светлината като баща; има известни чувства, които идват от втория център – от топлината като майка. Дето и да бъдете, има известни постъпки, които идват от истината, която носи свободата.

Това, което ви говоря сега, мъчно може да се приложи. Разправяше ми един професор следното: Млад човек съм, но един ден ме хвана задух. Половин час употребих, докато се кача на стълбата, едва се качвах от стъпало на стъпало. Чудя се, де ми отиде силата! Заприличах на дядо, краката ми не държат. Казвам: Младостта не е достояние на земята, т. е. на материята. Както радиото възприема, без то само да създава мисълта, също така и тялото само не произвежда, но събира енергия, която проявява. Тялото събира всичко онова, което иде отвън. А любовта служи само като връзка, която трябва да опитате. Чрез любовта идват Божиите блага. Трябва да имате пряко общение с Бога. Има една беседа „Общение с Бога”. Чудни са хората, като питат, как да служат на Бога. Ти възприемаш въздуха, без да благодариш на Бога. Възприемаш топлината, без да Му благодариш. Възприемаш светлината, без да Му благодариш. Сила ти е дал, пак не благодариш. Всичко приемаш, за нищо не плащаш. Така не се служи. Казваш: Аз съм свободен дух, свободна душа съм. Кой е свободен дух? Кой е свободен човек? Свободен е оня, който носи любовта; свободен е оня, който обича светлината; свободен е оня, който обича свободата; свободен е оня, който обича живота; свободен е оня, който обича знанието; свободен е оня, който обича движението; свободен е оня, който приема умението; свободен е оня, който работи.

Имах един познат, който се занимаваше с окултната наука. Преди да се ожени, сърцето му гореше от любов към всичко. Като говореше за възлюбената си, за науката, аз само го слушах. Щом се ожени, изчезна поезията в живота, към всичко красиво. Питах го: Де отиде поезията ти? Да не си обрал жена си? Той каза: Направих една погрешка. Жена ми обичаше накитите. Аз бях ѝ подарил един накит. По едно време нямах пари и продадох тоя накит. Казах, че ще ѝ купя друг. Казах му: Това, което си подарил на жена си, не го взимай назад. Не е добре да взимате назад това, което веднъж сте дали. Трябва да си създадете характер! Не взимай назад онова, което си дал. Не взимай от човека онова, което Бог му е дал. Някой се грее на слънце – не заставай пред него, да закриваш слънцето.

Един ден Александър Велики отишъл при Диоген и го запитал: „Каква услуга искаш да ти направя?” Диоген му отговорил: „Моля те, не ми закривай слънцето. Не ми отнемай това, което не можеш да ми дадеш”. Като отидеш при един човек, постави се така, както той обича. Като срещнеш някого, трябва да знаеш, от коя страна да се отбиеш. Той иска да минеш наляво, а ти се отбиваш надясно. Или, той иска да се отбиеш надясно, а ти се отбиваш наляво. Всеки трябва да разбира, какво обича другият. Някой не обича да говори много. Недей му разправя, че си женен, че имаш деца, че си страдал. Остави тия работи настрана. Говори му конкретно, като на разумен човек. Тоя е правилният метод, който трябва да прилагате.

Сега всички слушате и си казвате: Особена е тая работа. Попитали едного, знае ли, де има вода. Той отговорил: В оня баир, или има вода, или няма. И аз мога да кажа, че даден човек или живее добре, или не живее. Виждам, че някоя жена не живее добре, но мъжът живее добре. Значи, обменят се. Ако жената живее добре, мъжът не живее добре. Един друг си дават на заем и се хармонизират. В първия случай жената е бедна, а мъжът – богат. Мъжът е бакалин, от когото жената купува и го обиква повече. Ако жената живее добре, а мъжът не живее добре, той купува от нея и повече я обича. Значи, ако жената живее добре, тя не обича мъжа си; ако мъжът живее добре, той не обича жена си. Не ме разбирайте криво! Жената обича мъжа, ако той носи светлина и просвета за ума ѝ, ако възприема нещата широко. Жената обича мъж, който ѝ дава топлина, т. е. които я облича с хубави и топли дрехи. Жената обича мъж, който носи сила и е гъвкав. А така, мъжът не ѝ дава сила, не я облича с топли дрехи, невъзможно е тогава тя да го обича. Същият закон е и за жената, и за мъжа.

Сега при новия ред уреждат комитет от жени – нов ред иде на земята. Старият ред – фашизмът си отива, гонят го. Фашизъм наричам „затворените интервали”. Българският народ от години е със затворени интервали. Едва сега се явяват отворени интервали на хармонията. Образувайте един комитет от десет жени. Първата – председателката, ще иде да каже на мъжа, който е недоволен от жена си: Много добра жена имаш, цена няма тя. На другия ден ще отиде друга, и тя ще му каже: Много разумна е жена ти, няма подобна на нея. Ако се изредят десет жени да му говорят по тоя начин, той ще започне да вижда тия качества в жена си. Днес мъжът воюва срещу жената; жената воюва срещу мъжа. Как ще се оправи светът? – Чрез комитет от десет разумни мъже и десет разумни жени. Няма да бъде, както е било досега: да намериш слабата страна на другия и да го въртиш. Да няма вече въртене! Земята се движи около слънцето, но то ѝ дава нещо. Слънцето привлича земята със своята светлина и живот.

Земята привлича луната, която се движи около нея. В земята има повече живот, отколкото в луната. В луната има голяма мода, тя е променлива. Всички, които служат на любовта по пътя на луната, са непостоянни хора, както тия, които служат на модата. В модата няма нищо лошо. Животът на луната е лишен от условия за развитие. Фантазии, романи, небивалици може да си създадете, колкото искате, но не и нещо реално, конкретно. Единственото нещо, което дава конкретен резултат, е слънцето. Зад туй слънце има друго слънце, което хората не познават.

Виждал съм, пък и при мене са идвали жени, да се оплакват от мъжете си. Веднъж дойде при мене една жена и ми каза, че срещнала един благороден мъж, който още на пътя бил готов да ѝ помогне. Благодарение на него, аз приех тая жена. Ако той не беше я срещнал, нямаше защо да я приемам. Тоя благороден човек ми казва: Бъдете добър, дайте ѝ един съвет. Мъжът ѝ има отлични качества, много добър човек е той. А жената казва: С външните хора е много добър, само с мене не е добър. Аз ѝ казах: Щом е добър с другите, ще бъде добър и с тебе. Ако с външните хора не е добър, и с тебе не може да бъде добър. Когато всички хора са здрави, а само един е болен, тая болест, се лекува. Когато всички са болни, а само един е здрав, тая болест не се лекува. Докато целият свят е добър, и хората здрави, а само ти си болен, болестта е на място, цер има за нея. Ако целият свят е здрав, а строят се сменя, и това е на място. Днешният ден показва, че небето е разположено към нас. Всички разумни същества по света търсят някакъв начин да убедят хората да се обичат. Те казват: Безпредметна е войната; безпредметни са тия ежби; безпредметни са умиранията; безпредметни са операциите, които се вършат всеки ден; безпредметни са споровете. Ново нещо трябва на човечеството. А така – на хромела, няма никакъв смисъл. Хората казват: Дали е реално това? Дали са реални мислите, които имаме? Хиляди страдания ни донесоха тия мисли! – Не са лоши мислите, но хората не ги разбраха. Жениш се за една жена. За колко години ти е дадена? Може да ти е дадена за една година, може да ти е дадена за пет години, за 20 години, или най-много за 120 години. След това тя трябва да се освободи от теб. Ти ѝ туряш юлар и казваш: Тя е моя жена. Дето отиде, ти пращаш детективи подир нея, да не би да ходи с други мъже. Ако твоята жена не се запознае с любовта на другите мъже, тя не може да живее с теб. Всичките мъже са един мъж. Ако един мъж не се запознае с любовта на всички жени, той не може да обича своята жена. Всички жени представят една жена, и всички мъже – един мъж. Когато казвам „всички”, не разбирам раздробяване, но един фокус, един център. Да обичаш всички, значи, тоя малък фокус да събира всичко в себе си. Обичай малкия фокус на разумността, а не големия свят. Питате: Как ще обичам целия свят? Всички хора в света образуват един малък фокус. Ще обичаш тоя фокус на любовта, в който всичко се концентрира. Това е най-лесната работа. Всички хора на земята не можеш да обичаш, ще обичаш фокуса, в който те се събират.

Днес ви говоря така, за да ви услужа. Често страдате от главоболие. То произтича от факта, че нямате правилно отношение към светлината. Често ви боли корем – нямате правилно отношение към любовта. Болят ви ръцете, краката – нямате правилно отношение към истината и свободата. Това са три отклонения, които раждат болестите. Стреми се към вътрешна хармония със светлината, за да не страдаш от главоболие. Стреми се към вътрешна хармония с любовта, за да не страдаш от коремоболие. Стреми се към вътрешна хармония с истината, за да не страдаш от болки в ръцете и в краката. Да приложим любовта и да дойдем в съгласие с нея. Поне теоретически да я приемем, да кажем: Можем да обичаме хората! Един математик може да умножи едно число n пъти. Това не става изведнъж, но постепенно. – Защо е невъзможно да стане изведнъж? – Защото умът ти не работи, сърцето ти не работи, волята ти не работи. Ако умът ти работи, ако сърцето ти работи, ако волята ти работи, всички неща са възможни. Това значи приложение.

Мнозина запитват: Коя религия е права? Това не ме интересува. В даден случай, аз се интересувам от въздуха, който има отношение към мене, към който и аз имам отношение. Интересува ме светлината, която има отношение към мене, към която и аз имам отношение. И вие се интересувате от светлината, която се интересува от вас; от топлината, която се интересува от вас; от силата, която се интересува от вас. Не се интересувайте от далечни, отвлечени неща за вас. Коя религия е права - оставете тия работи! Религиите нека живеят за себе си. Отива един свещеник, с китка босилек в ръка, в един дом да ръси. Домакинът му казва: Дядо попе, не искам мене да ръсиш; детето ми е болно, него поръси. Нали носиш здраве, поръси детето ми да оздравее. Колкото искаш, толкова ще ти платя. И на вас казвам: Като тръгнете със своята босилекова китка да ръсите, търсете болни хора, на тях да помагате. Като оздравеят, те сами ще ви намерят. Няма човек в света, на когото да направите добро, да не се отплати. Всички хора имат благородни черти. Всички души се отплащат за доброто, което им е направено. Нека това ви насърчава.

Да мислим добре за ония, за които Бог мисли добре. Бог, Който живее в нас, мисли добре за всички. Да поддържаме Неговата мисъл в нас. Да поддържаме Неговата светлина в нас. Да поддържаме Неговата топлина в нас. Да поддържаме Неговата сила в нас. Това е реалното, това е новото верую.

Каква ще бъде новата религия? – Любовта. – Каква ще бъде новата религия!

Обич към любовта, от която животът произтича; обич към мъдростта, от която знанието иде; обич към истината, от която свободата иде. Що е истина? Истината е свят на безсмъртие. Любовта е свят на безсмъртие. Мъдростта е свят на безсмъртие. Това е блажен свят, в който няма смърт. Щом влезем в обикновения живот, там има възможности за проява на смъртта. Божественият живот не носи смърт, но човешкият живот, в който не са спазени великите закони, носи смърт. Смъртта винаги ограбва човека. Христос, Който беше много богат, всичко раздаде – обраха Му и последното, което имаше.

Казвате: Да дойде Христос втори път на земята. Христос не иска да дойде втори път между хората, да Го оберат. Като оберат човека веднъж, няма смисъл втори път да го обират. За да слезе Христос на земята, трябва да имаме любов. Ако не сме готови да любим Христа, да Го виждаме във всеки брат, във всяка сестра, във всяко дете, как ще дойде Той? Христос пострада веднъж. – Защо? – Не Го обичаха хората. Кървава пот потече от Него. Всички хора страдаме, носим дял от страданията на Христа. Целият свят днес пролива своята кръв. Милиони хора умират. Милиони килограми кръв е пролята. Да не съжаляваме за това. То е неизбежно. Всичката пролята кръв е събрана, капка от нея не отива на-празно. Тя ще се употреби. Казано е в Писанието: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на оногова, чрез когото дойдат”. Кръвта е пролята, но горко на ония, които станаха причина да се пролее. Аз държа за оная кръв, която изтича преждевременно. Докато не си свърши работата, кръвта трябва да е на мястото си. Казвам: Пазете вашата кръв, да свърши работата си добре. Пазете вашите хубави мисли, да свършат работата си добре. Пазете вашите чувства и постъпки, да свършат оная благородна работа, за която сте дошли на земята. Пред вас ще се отвори един велик свят, да влезете в него. Той е светът на децата. Всички имате тая възможност. Ако не станете като децата, да минете през Божествената сила, вие нямате истинско разбиране. Ползвайте се от Божествената сила. Всички имате нужда от нея.

Обичай светлината! Приеми светлината чрез очите си и кажи: Колко е добър нашият небесен Баща! Приеми въздуха и кажи: Колко е хубав! Приеми водата и кажи: Колко е хубава! Погледни човека и виж красивото в него. Навсякъде да виждаш красивото. Срещнеш болен човек, кажи : Колко е добър Господ! Веднага ще се промени състоянието на болния. Как може? Магия е това. Как действа магията?

Разправяше ми един приятел: Срещнал един млад човек, обезсърчен, не иска да живее. Чел някои философи и разбрал, че животът няма смисъл, ще си тегли куршума. Той не му казва нищо, не го разубеждава, но туря в джоба му една кесия с няколко златни монети. Младият човек усеща нещо тежко в джоба си. Бръква, изважда кесията. Изведнъж състоянието му се изменя, става разположен, не мисли вече да се самоубива. Пита се: Отде дойде това? Започва да чете монетите и си казва: Имало добри хора! Ще ида сега да се нахраня добре, да си сръбна малко винце. Ето магията. Дай на човека няколко златни монети и ще спасиш живота му.

Преди години дойде при мене един, който взимаше пари на заем. Казва ми: Искам да се самоубия. – Защо? – Имам дългове, не мога да ги изплатя. – Колко имаш да плащаш? – Две хиляди. – Ако се убиеш, ти ще продадеш душата си на дявола. – Продавам я, измъчих се вече! – Тогава продай я на мене. За две хиляди лева продаваш ли душата си? – Продавам я. Как няма да я продам? Дай парите. Дадох му две хиляди лева и купих една душа. Не се уби човекът. Казвате: Глупава работа. – Не е глупаво, това е пример от живота. Направи най-малкото добро. Не се стеснявай да вдигнеш един косъм от земята. Не се срамувай да вдигнеш една сламка. Стори път и на мравката. Услужвай на мравката. Услужвай и на сухите листа, и на падналите плодове. Някой хвърлил един плод – не го отминавай. Вземи го, измий го, тури го настрана, или дай го на някое животно. Хората обичат да правят добро на видни лица. Като пишат писмо до някой голям човек, почеркът им е красив, издържан. Ако е за обикновен човек, пишат, както попадне. Някой захвърлил една ябълка – тя е едно любовно писмо. Вземи я, измий я, занеси я в къщи, да се запознае с децата ти, ако имаш деца; ако нямаш деца, запознай я със своята възлюбена. Ако нямаш възлюбена, запознай ябълката с някое говедо. За предпочитане е да я изяде някое животно, отколкото да се търкаля по земята.

Съвременните, хора не са дошли още до прилагане на любовта. Трябва да се образува общество за прилагане на любовта. За председател се избира най-силният. – Кой е най-силен? – Който има най-голяма светлина, най-голяма топлина, най-голяма сила. Другите идат след него. Това е правилото. Не туряйте слаби хора за учители. Ония, които имат най-голямата светлина, най-голямата топлина и най-голямата сила, могат да бъдат майки. Ако си слаб, не взимай високо място – слез по-ниско. Когато станеш силен, качи се на височината. Ако си силен, ще работиш. Силните хора трябва да работят на нивите, да се благословят. Силните хора, които имат топлина, трябва да отопляват къщите на слабите. Магия е това. Всички разполагате с магическото средство – да отоплявате къщите си. Как ще ги отоплявате? Ще направите една електрическа инсталация, ще си поставите електрически печки. Като стане студено, ще завъртите ключа, и ще поканите замръзналите хора в дома си да се стоплят. Те ще ви благословят и ще кажат: Господ да ви даде живот и здраве! Това значи, да бъдат къщите ви с топлина и светлина. Ако умовете, сърцата и телата ви бъдат инсталирани, всичко ще тръгне по мед и масло.

Помнете: Когато злото иде, настава мрак и тъмнина; когато доброто иде, навсякъде е светло и ясно.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

20. Беседа от Учителя, държана на 12 ноември, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София – Изгрев.