Разлика между версии на „Поливане“

Текуща версия към 20:27, 11 февруари 2012

Извънредни беседи

1944

КНИГА: Заветът на Любовта т.1

ПОЛИВАНЕ

Тъй както сте събрани тук, вие сте хора с различни характери, затова, като ви се говори нещо, всички не разбирате еднакво. Богатият иска пищна храна, търси разнообразие, стреми се към добре сготвено ядене. Той не обича проста храна. Кое е най-важното в разбиранията на хората? – Техните философски системи за живота. Тънката копринена дреха не е практична за зимата; за лятото, при 30 градуса топлина, тя е отлична. Даже и животните, с по-тънка кожа, усещат студените условия на живота. За топлите места козината им е удобна, но като се пренесат при студен климат, те се нуждаят от гъсти, дълги косми. Нуждата, условията са създали дебелата кожа на животните. И косми на човешката глава са изникнали от нужда, от голям зор. Също и брадата е израснала от зор. Фактът, че съвременните хора са по-гладки, с по-мека кожа от предишните, говори за добрите условия, при които те живеят.

Често вие се занимавате с обикновени работи. Запример, интересувате се, като учите, как ще свършите училището. В първо време свършвате четири отделения, после три години прогимназия, пет години гимназия и най-после четири години университет. Хората казват: Учен човек е тоя, много знае. Обаче, ти виждаш, че колкото учиш, все повече трябва да учиш и мислиш, как да използваш знанието, което си придобил. Ставаш по-чувствителен, по-честолюбив, мислиш, че като учен, хората трябва да се обхождат другояче с тебе. Докато си бил слуга, на всички си отстъпвал, изпълнявал си, каквото ти заповядват. Но сега казваш, че не всеки може да ти заповядва. Значи, ние обичаме да заповядваме, а не обичаме да ни заповядват. Кое е по-хубаво: да заповядваш, или да ти заповядват? Ако е за добро, да заповядваш е най-добре; ако е за зло, не е добре да заповядваш. Следователно, имаш пълно право да заповядваш за доброто. Дойдеш ли до злото, нека други да ти заповядват, а ти само слушай. Заповядват ли ти за доброто, бъди изпълнителен. Човек едновременно е господар и на доброто, и на злото. Затова, всякога заповядвай на себе си да правиш добро. Като обичаш някого, ти го каниш в дома си и му казваш: Заповядай! Така ти му правиш услуга, имаш желание да го нагостиш. Ако не обичаш някого, заповядваш да го наругаят, да го изпъдят вън. Кой господар е по-голям: който обича, или който не обича? Казваш: Не обичам тоя човек. Така е, днес не го обичаш, но ще имаш нужда в бъдеще, той да те обича. Той ще заеме високо положение, и ти ще имаш нужда от него. Това ви се вижда противоречиво, но така е. Например, имате слуга, на когото плащате десет хиляди лева месечно. Той ви слуша, изпълнява, каквото му кажете. Един ден, когато престанете да му плащате, слугата не ви слуша вече. Не само че не ви слуша, но говори лошо за вас. Казва, че сте изяли парите му. Докато бяхте изпълнителен към него, той ви обичаше и слугуваше добре; щом изменихте отношението си, той не ви слуша. Сега вие имате нужда от него. С пари добро не може да се прави.

Съвременните хора казват, че с пари, именно, всичко може да се направи. Това е само за злото, но не и за доброто. С пари убийство може да направиш; с пари подкупваш някого, и той извършва престъплението. Хората мислят, че като имат пари, ще правят добро. те се лъжат. Парите развалят хората, развращават ги. Думата „развратен” означава развъртян. Човек се развращава от парите, когато те му станат господари. Парите са оръжие, сабя с две остриета. Ако си умен, ще правиш добро с нея, ще сечеш дърва; ако си лош, ще убиеш някого. Казано е в Писанието: „Не може едновременно да служиш на двама господари – на Бога и на Мамона”. В света има само един господар – Бог. Той е създал всичко. Вторият господар сам се е наложил. Случва се, че в едно семейство бащата умира. Големият син заема местото на бащата и започва да се отнася с другите братя, както бащата е постъпвал. Бащата е дал нещо за това семейство, а братът още нищо не е дал. Кое му дава право да се разпорежда като баща? Той взима правата на бащата и казва: Трябва да ми се подчинявате. Казвам: Валидна е първата заповед, която е излязла от Бога. Другите заповеди са второстепенни.

По какво се отличават Божествените заповеди от човешките? Божествените заповеди никога не произвеждат противоречия. Каквото кажеш, става; каквото бутнеш, става. Завъртиш ключа, яви се светлина; завъртиш ключа, потече вода; завъртиш ключа, дойде хлябът. Човешките заповеди създават противоречия. Те нямат силата на Божествените. Много неща казва човек, но от казаното малко става. Човешките заповеди произвеждат в ума, в сърцето и в душата раздвояване. Щом се раздвоиш, да направиш ли нещо, или не – това е човешко. Мислиш, дали да обичаш, или не – това е човешко. В любовта няма закон, който заповядва на човека да обича. Няма закон, който заповядва на светлината и на запалената свещ да светят. Щом запалиш свещта, тя знае, какво да прави.

Често се запитвате, защо работите ви не вървят добре. – Много просто, човешки работи са. Питаш: Защо не мога да живея с тоя човек? – Ти си избрал един другар, който не живее по Божествено, а по човешки. Как ще живееш с него? И ти искаш да бъдеш господар, и той иска да бъде господар. Двама господари на едно место не може да има. Плюс и плюс се отблъскват; минус и минус се отблъскват – противоречие има между тях. Защо се явява противоречието? Двама души се обичат, и двамата са гладни; отиват да си вземат хляб. Единият отива на едно место, а другият на друго место и се разделят – любовта им се раздвоява. Затова казвам: Двама гладуващи не могат да се обичат. Аз ви говоря за любовта, като строителна сила. Аз нямам пред вид обикновената обич, която съществува между живите същества – навсякъде в природата. Обикновената обич, обикновената любов е последната слугиня на Бога. С нея се занимават обикновените хора. По-долна от нея няма. Въпреки това, вие се хващате за дрехата й, здраво се държите за нея. Тя е търговецът малко дава, много взима.

Мнозина казват, че обичат Бога. Обичат Го, всички Го обичаме, защото ни е пратил на земята да живеем. Как няма да Го обичате? Вземе ли всичко, което имате, засегне ли интересите ви, казвате: Отсега нататък не искам да служа на Господа. Ако някой ви запита, защо обичате даден човек, ще отговорите: Трябва да го обичам, защото той ме люби. И на мене са казвали, че ме обичат. Обичат ме, как няма да ме обичат. Дошли при мене с празни чували, и аз трябва да напълня чувалите им. Те искат да вземат нещо от мене, а ме убеждават, че ме обичат. Защо оня, който обича, не каже просто, разбрано: Дойдох при тебе, за да взема жито. Можеш ли да напълниш чувала ми? Друг пък не казва, че обича, а извърта истината: Ти напълни моя чувал, аз ще напълня твоя. Това е политика. Като напълниш чувала му, няма повече да го видиш. Да обичаш и да отиваш с празен чувал, това е човешка работа. Ти мислиш, че, като обичаш някого, даваш му нещо. Не, ти винаги взимаш от тоя, когото обичаш. Това е, което не знаехте. В обичта първо се взима, после се дава.

Любовта се проявява в даването. Отиваш при един богат човек и му казваш: Аз те обичам. Той разбира закона и пълни чувала ти с жито. След това отиваш на нивата му, изореш я, посееш я с жито. Така проявяваш любовта си. Следната година, като се събере всичкото жито, ти отиваш с празен чувал и казваш: Миналата година посях нивата, и ти спечели. Сега аз взимам само един чувал за себе си, а за тебе оставям девет чувала. Това е любов. Като посеете нивата на приятеля си, от плода ще му дадете девет чувала, а за себе си ще оставите само един. Оставите ли за себе си девет чувала, а за ближния си един, това е неразбраната любов, от която главите на хората побеляват и оголяват. Неразбраната любов взима всичко от човека; каквото е придобил, ще го изгуби. Това става в съвременния свят. Ще те заставят да се биеш за отечеството по закон, и ти трябва да жертвуваш всичко. Баща ти ходил на бойното поле, убили го; брат ти ходил, и него убили; сестра ти била милосърдна, и нея убили. Ще кажете, че това е любов към отечеството и трябва да умрете за него. Новото учение изисква друго нещо. Не трябва да умирате за отечеството, но да живеете за него. Не трябва да умирате от дълговете си, но да живеете и да ги изплащате. Някой, като страда, иска да умре. Често слушам да говорят: Искам да умра. Като си сиромах, искаш да умреш. Като забогатееш, искаш ли да умреш? Ако няма кой да те обича, искаш да умреш. Ако има кой да те обича, искаш ли да умреш?

Сега аз се спирам върху илюзиите на живота. В живота са влезли известни същества, които са изопачили Божествения закон. Съществува един свят на илюзии, вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвои ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвои сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвои волята ви, тя не е права. Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония. Докато се тревожиш и безпокоиш, ти си в човешкото. И това не е лошо. Но щом се разгневиш, впрегни воловете си, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни, иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория, или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: Блудкава с водата. Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка. Земеделците знаят това. Като турят тор на едно дърво, то дава по-сладки плодове. Като поливат растението с мътна вода, плодовете му са по-хубави, отколкото, ако го поливат само с чиста вода. Затова казваме, че не е лошо човек да се гневи, но трябва да направи гнева си слуга. Не оставай гнева да господарува. Дойде съмнение във вас, не го пъдете, но му кажете: Такъв слуга искам, като тебе. Турете го на место. Като дойде леността, и нея турете на место. Леността не е лоша, тя дава почивка на човека, кара го по-малко да работи. Няма да почиваш цял живот; ще почиваш по един-два часа на ден и ще се усилиш.

Казвате: Какво да правим с лошия си живот? Какво да правим с своите лоши мисли и желания? Ето какво ще правите. Понеже лошите мисли и желания досега са били ваши господари, а добрите – ваши слуги, сменете ролите им: лошите направете слуги, а добрите – господари. Така постъпвайте с лошите чувства и действия. Ония, които са били господари, направете слуги, а слугите – господари. Това е новият ред на нещата. Не пъдете старите мисли и чувства; с пъдене работата не се урежда. Дойде скръбта при вас, не я пъдете. Дойде радостта при вас, не я задържайте повече, отколкото трябва. Ако пъдиш скръбта и страданието, те не си отиват. Например, порежеш крака, или ръката си, искаш болката веднага да се махне. Можеш ли изведнъж да я махнеш? Не можеш. Трябва да й послужиш малко. Трябва да служиш и на скръбта. В дадения случай, скръбта иде да ти помогне. Това, което лекува човека, е скръбта. Докато не мине болката на крака ти, и страданието не си отива. То казва: Преди да оздравее кракът ти, не мърдам от мястото си. Дойде ли радостта при тебе, не я задържай. Радостта се качва на гърба ти. Защо? Защото носи много неща за ядене. Като се качи на гърба ти, тя вади от торбата си бонбони, ябълки, круши и раздава. Нима ли да я носиш на гърба си? Ще я носиш, защото дава нещо. Тъкмо помисли да си замине, ти казваш: Остани още малко. Тя не може да остане повече, отколкото е определено. Има и други хора, на които трябва да даде нещо. Нека да остане на гърба ти, колкото иска, но ти нищо не й казвай. Като рече да си отиде, дай й свобода. Ако остане един-два часа още, тя ще ти даде всичко, което е определила за тебе, и ще си отиде. Задържиш ли я повече, няма какво да ти даде. Като напълни торбата си, тя пак ще те посети. Следователно, не казвай на страданието, че без него можеш; не казвай на радостта, че без нея не можеш.

Колко време майката носи детето си на ръце? Цял живот ли го носи? Така и ти, през целия си живот не можеш да носиш една мисъл в ума си. Влезе ли в ума ти, след време тя трябва да излезе навън. Не може да носиш едно чувство в сърцето си през целия си живот. Щом влезе в сърцето ти, след време трябва да излезе навън. Де отиват мислите и чувствата? – Да се учат. Значи, мислите, чувствата и постъпките се учат, затова трябва да излязат вън от човека. И човек трябва да учи, да разбере, какво представя любовта. Съвременните хора страдат, понеже не знаят, какво нещо е любовта. Те не познават любовта. Да се жертваш за хората, това не е любов. Да раздадеш имането си, това не е любов.

Като четете 13-та глава от Първото послание към Коринтяните, виждате, какво се говори за любовта. Тя се отличава с изобилие. Тя носи изобилен живот, изобилни знания, изобилна свобода. Дето минава, любовта носи благословение. Някои говори за любов, а е скържав, нищо не дава. Чудно нещо, любов имаш, а се страхуваш да не те оберат. При това изобилие на вода, както е в Мърчаево, кой може да те обере? Смешно е, топлата вода при Рударско да плаче, че ще я оберат. Тоя топъл извор се радва, че взимаш нещо от него. И без това той изтича навън. Ако имате любов, не се страхувайте. Да се страхува оня чучур, който едва капе, че ще го оберат, има смисъл. Всеки може да открадне неговата любов. Единственото нещо, което не се краде, това е Божията любов. Всичко може да се открадне, но любовта – никога. Всичко можеш да разделиш, но любовта – никога. Всичко може да преместиш, но любовта никой не може да помръдне. Няма същество в света, което може да помръдне любовта. Единственият, Който може да мръдне любовта, това е Бог. Има Един, Който може да я мести. Никой друг не може да се докосне до любовта. Като я бутне някой, сам вижда, че тая работа не е за него. Оставя я и си заминава. Ето защо, ако искате да преместите любовта, извикайте Господа на помощ. Иначе, ще се осакатите. Как мислите вие по тоя въпрос, това е друга работа. Не се плашете от хората, че могат да откраднат любовта ви. Денят, в който се убедите, че никой не може да отнеме любовта ви, е ден на свобода.

Сега аз ви представям въпроса за любовта в материална форма, за да бъде разбран. Защото, всички мъчнотии, които може да се явят в бъдеще в живота ви, ще се разрешат чрез закона на любовта. Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е любовта. Без любов те не се разрешават. Искаш да съживиш един умрял – любовта ще направи това. Искаш да помогнеш на някой невежа – любовта ще му помогне. Единствената сила, която помага, както трябва, при всички условия, това е любовта. Всички същества, от единия край на живота до другия, са носители на любовта. Който разбира тоя закон, той придобива съвършенство. Който не разбира закона, остава с своето несъвършенство. Любовта изключва всякаква обида.

Какво нещо е обидата? – Накърнено чувство. Представете си, че един саможив човек се сдружи с някого. Той се привързва към него, обиква го и го нарича свой приятел. Той е така създаден, че не може да дружи с много хора, но изисква това и от приятеля си. Ако друг някой обикне приятеля му, или приятелят му дружи с други, той започва да страда. Казва, че приятелят му го обидил. Не, чувството му е накърнено. Обидата се явява в единичната любов. Ако той разшири сърцето си и приеме повече хора, обидата ще го напусне. Можете ли на едно колело, което полива градината, да турите само една кофа и с нея да полеете цялата градина? Една кофа вода не може да полее градината. Ако на цялото колело поставите много кофи, градината по-лесно ще се полее. Хората са кофи, които постоянно гребат от водата на любовта. Важно е, кофите ни да са здрави и да поливат градината. Божествената градина трябва да се полива. Плодовете на тая градина носят благо за всички. Ако никъде не си поливал, никакви блага не те очакват. Очакваш ли от чуждите градини, малко ще получиш.

Сладките плодове идат оттам, дето сте поливали. Горчивите плодове идат оттам, дето не сте поливали. Защо идат горчивите плодове? – Защото не си поливал. Защо идат сладките плодове? – Защото си поливал. Това всеки може да провери. Бог иска да ни застави да работим, за да бъдат плодовете ни сладки. Христос казва: „Отец ми работи, и аз работя”. Бог работи, за да стават плодовете сладки. Ако Господ не работи, явяват се горчивите плодове. Дето Господ работи, там плодовете са най-сладки. Когато и ние работим с Него заедно, и нашите плодове са сладки. Дето Господ не работи, там са горчивите плодове. Дето ние не работим, там са горчивите плодове. Ето една практична философия, която трябва да проверите. Върху нея ще съградите живота си. Не поливайте, дето други са поливали. Не сейте, дето мнозина са сели. Ще сееш там, дето никой не е сял. Радвай се на това, което ти си посял. Духът във вас ви ръководи. Работете, за да имате постижения, да придобиете радостта. Тогава ще проверите стиха: „И скръбта ви ще се превърне на радост”.

Днешният ден е облачен. И вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на земята е такава. Не е приятен денят, студено е, търсим завет между камъните, но има противоречия. Студът минава и през дупките. Това е старото учение на света. Знаеш ли, какво значи, да те обичат хората? Да те обичат хората, това значи, да си наковалня. Като обичаш, ти си чук върху наковалнята. Да му мисли гвоздеят, който е между наковалнята и чука. В човешката любов има наковалня, има и чук, който удря отгоре. Искате ли тогава да ви обичат? Хората обичат гвоздея. Наковалнята казва: Удряй, да покажеш любовта си. Гвоздеят знае, че някой го обича, но ще опита тая любов. Като мине между наковалнята и чука, той става истински гвоздей. Тогава казват: Турете гвоздея на работа. Хора, които не се обичат, гвоздеят ще ги застави да се обичат. Бихте ли желали любовта на гвоздея? Гвоздеят закове две дъски, а после с тесла ги разковават. Това показва, че никаква любов не е съществувала.

Да се говори за любов между хората, това е заблуждение. На оня, когото обичаш, ще поливаш градината. С любовта си ще разбереш, че и неговата градина се нуждае от поливане. И който те обича, също полива твоята градина. Като види, че градината ти е суха, без да го молиш, той ще я полее. Това са хора, които обичат. Човешкият ум е отлична градина. Човешкото сърце е отлична градина. Човешката душа е отлична градина. Тия градини се поливат с Божията любов. Там растат плодни дървета със сладки плодове. Ще приведа един пример от химията, за обяснение на отношенията между хората. Например, водата е съставена от два елемента: водород и кислород. Водородът е два пъти повече по обем от кислорода. Водородът гори, но не поддържа горението; кислородът поддържа горението, а сам не гори. Ако няма кой да поддържа горението, то престава. Питат някои, защо трябва да се пие вода. Когато пиеш вода, тя се разлага по особен вътрешен начин. Водородът отива в сърцето, дето става горение, и в резултат на горението се образува топлина. В помощ на тоя процес иде кислородът, който поддържа горението. Като влезе в ума, кислородът помага за образуване на светлината. Кислородът никога не отива в сърцето, понеже то се нуждае от водород. Значи, сърцето се нуждае от любов, която произвежда горение и топлина. Умът се нуждае от любов, която подържа горението и образува светлина. Това, което поддържа горението, е светлина; това, което гори, е топлина. Казва някой: Изгорях. Щом гориш, топлина ти е нужна. Щом гориш, ти си водород; щом поддържаш горението, ти си кислород.

Любовта не гори, но подържа горението. Това, което гори, е материалната любов. И тая любов е нужна, но тя не може да гори, ако Божествената любов не я подържа. Всичките противоречия в живота стават в човешкото сърце. Човешката любов изгаря човека. Тя се различава по степента на топлината. Без топлина човек замръзва; с топлина човек оживява. Ако се пресили любовта, топлината става по-голяма, отколкото трябва. Тогава се създава един неестествен процес, и всичко се обръща на пара. Мощна е само Божествената любов; човешката любов е слаба, немощна. Човешката любов може да се уподоби на мляко. Като го сипеш в тенджера и запалиш огъня, млякото постепенно се повдига, докато кипне. Който не разбира закона, мисли, че млякото се увеличило. Ако млякото продължава да стои на огъня, най-после излиза от тенджерата и се изгубва. И вие мислите, че като се надигне любовта във вас, ще напълни цялата стая. Ще намалите огъня, за да не изтече млякото от тенджерата навън.

Божествената любов е голям, вечен извор, който тече непрестанно. Той пълни всичко. Празните съдове пълни, а до пълните не се докосва. Само Божията любов пълни всички съдове. Ако няма какво да мислите, любовта ще ви намери работа. Ако мислите, че много знаете, любовта минава край вас и си заминава. Радвайте се на човешката любов, която е станала слугиня. Радвайте се на Божествената любов, която е станала господарка. Като дойдат и двете при вас – господарката и слугинята – приемете ги с разположение. Приемете Божията любов, приемете и нейната слугиня. Като ги оставите, двете сами ще се спогодят. Никакви наставления не им давайте. Те ще уредят работите си така добре, както никой друг не може да ги уреди. Ако се намесите в тяхната работа, всичко, каквото имате, ще го изгубите те казват : Щом нямате нужда от нас, ние си заминаваме. Като останете сами, студът ще дойде. Студът иде всякога, когато светлината и топлината си отиват. Като изстинат ръцете ти, не можеш да се ръкуваш, не може да кажеш „добър ден”, не може да говориш. Когато хората оправят света, любовта заминава. Днес е студено. Как ще си обясните това? Бащата има син и дъщеря, но те не го слушат. Дъщерята иска да се ожени за някого, когото бащата не обича. Синът иска да се ожени за някоя мома, която майката не обича. Дъщерята трябва да слуша баща си, да се ожени за момък, когото той обича. И синът трябва да се ожени за мома, която майката обича. Кой ви е научил да обичате? Баща ви. Ако бащата не ви е обичал, как щяхте да знаете изкуството да обичате? Щом той ви обича, ще вървите по неговия път. Бог е научил бащата и майката да обичат. Затова ще ги слушате. Първият, Който ни е научил да обичаме и да любим, е Бог. Него ще слушаме.

Работете върху себе си да се подмладите. Новото учение ще ви подмлади. То носи методи за подмладяване. Как ще стане това, не мисли. Ще легнеш, ще заспиш и на сутринта ще станеш подмладен. Как е станало това, не знаеш, но става. Любовта е метод за подмладяване. Тя сама иде при човека и донася всичко, което му е нужно. Виждам един селянин, как вършее с два коня. Казвам му, че с три коня по-лесно се вършее. Той отговаря: Само два коня имам. На другия ден иде един кон, сам влиза в хармана. Туриха му въжето, и целия ден работиха с трите коня. Но хората си взеха коня, не позволиха да вършее на чужд харман. Така и любовта иде сама при човека: свърши работата си и си отива. Всички хора трябва да бъдат носители на Божията любов. Като дойде при вас, любовта ще премахне всички противоречия. Те се дължат на човешката лакомия и на неразбиране закона на любовта.

Ако хората разбират любовта, сегашната война, в която се избиват и осакатяват милиони хора, нямаше да стане. Хората искат да бъдат богати, господари, те да владеят и заповядват на света, да няма по-силни от тях. Но иде вече любовта в света. Като дойде, всички противоречиви положения ще изчезнат, и хората ще се обикнат. Как ще стане това, не знаете; като стане, ще го видите. Тоя ден не е далеч. Като проверите нещата, тогава ще говорите. Сегашното състояние на живота е резултат на наслоявания от миналото, които трябва да продадете, и то доста скъпо. И като разбогатеете, ще раздавате, но само по една ябълка. И вие, като любовта, ще се качите на гърба на човека и ще му дадете само една ябълка. Ако не позволи да се качите на гърба му, нищо няма да му дадете. Това е закон. Дето не сте поливали, плодовете са горчиви. Ако сте поливали, сладкото ще дойде. Така, именно, ще знаете, защо иде сладкото и защо – горчивото. Сладчината е любов, горчивината е безлюбие. Понякога и горчивото е на място. Кога? Когато лекуват някого. Горчивите хапове лекуват, учат ни да поливаме. Кажеш ли, че нямаш време да поливаш, горчивината иде. Кажеш ли, че имаш време да поливаш, сладчината иде. Дето има време, там има и поливане; дето няма време, няма поливане. Всички се оплакват, че нямат време. Времето е дадено за любовта. Дето има любов, време има; дето няма любов, няма време. Дето има любов, и сладчина има; дето няма любов, горчивина има.

Сега аз ви дадох в резюме философията на любовта. Какво нещо е любовта? – Сила, която се крие в ума, в сърцето и в душата. Тя е сладчината. Красотата, това е любовта; хармонията, това е любовта; силата, това е любовта. Ако си грозен, знаеш, защо си грозен; ако си красив, знаеш защо си красив; ако си силен, знаеш, защо си силен; ако си слаб, знаеш, защо си слаб; ако си добър, или лош, знаеш защо, си такъв; ако си богат, или беден, знаеш причината за това. Истинското богатство е слуга на любовта. Истинското знание е слуга на любовта. Всички неща в света са все слуги на любовта. Обаче, любовта е слуга само на Духа. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е първата дъщеря, която урежда света. Тя е най-красивата, най-силната, най-разумната от всички останали дъщери.

Често хората се запитват: Защо съм жена, или защо съм мъж? Ти си жена, защото само жените образуват топлина, само жените горят постоянно. Защо съм мъж? – За да поддържаш горенето и да произвеждаш светлина. Светлината и топлината вървят заедно. Те са процеси, неразривно свързани. Оня, който не носи светлина, не е мъж. Оная, която не носи топлина, не е жена, не е дева. Девата носи топлина, ангелът носи светлина. Под „топлина” не разбирам горение. Истинският огън гори и не изгаря. Мойсей видя на планината къпина, която гореше и не изгаряше. Всяка мисъл, която поддържа горението и го прави достъпно и за другите, е светлина. Без светлина не бихме имали очи. Светлината създаде очите, да виждаме хубостите на Божествения свят. Няма по-велико благо от това, да бъдеш дева. Най-чистото нещо е девата, тя гори и не изгаря. Най-красивото нещо е светлината. Красива е човешката мисъл. Чист е стремежът на човешката душа. Любовта и обичта са два принципа в света, които повдигат хората. Защо съединението, получено от кислород и водород, наричаме вода? Защото от една страна тя носи свойствата на кислорода, а от друга – свойствата на водорода. Водата отваря път, т. е. води човека в известна посока.

Днес е малко студено – безлюбието царува. То е миналото на човека. Ако носите първата любов в себе си – Божията любов, веднага ще стане топло. Когато дойде любовта, цялото небе ще се отвори. Като погледнете към небето, тук-там е малко отворено, все имате малко любов. При човешката любов, човек не е съвършено свободен, все нещо го притеснява. Тук студът ни ограничава, затова говорим за човешката любов. Наблюдавал съм, как майката постъпва с децата си. Тя носи в престилката си три-четири ябълки. Едното дете я следи с отворени очи, коя ябълка ще даде на него и коя на братчето му. Ако даде по-голямата ябълка на братчето му, то започва да плаче. Това е човешка любов. Ще кажете, че децата са глупави. Не, детето е художник. То има развито око. Вижда и разбира, коя ябълка е по-хубава. Ако майката даде на двете деца еднакво хубави ябълки, децата са доволни Едното от тях погледне ябълката си и казва: И моята ябълка е като тая на братчето ми. Майката трябва да даде малката ябълка на по-малкото дете, а голямата – на по-голямото. Това е по мярката на човешката любов. По Божествената любов ябълките трябва да бъдат еднакво големи. Дойдохме вече до човешката любов, до човешката мисъл. Мисълта на човека иска да бъде господарка на любовта, а това е невъзможно. Човек се бори като Якова с Господа. Яков видя, че не може да победи. Господ бутна Якова по бедрото, и той окуця. Тогава Яков каза: Благослови ме, Господи, да разбера Твоето учение. Яков имаше две жени, за които слугува 14 години при вуйчо си Лавана. Когато Яков се връщаше при брата си, Господ му се яви и каза: Ти трябва да напуснеш стария живот. Ти взе благословението от баща си чрез насилие, затова трябва да изправиш живота си. Най-после Яков съзна погрешката си и, като се връщаше при брата си Исака, отдалеч още отдели част от имането си за него и каза: Отсега съм твой раб.

И тъй, като дойдете до закона на любовта, давайте на всички по равно. В Божествената любов има равенство, в човешката любов въпросът се разрешава другояче: един има повече, друг – по-малко. Това е неестествено. В Божествената любов хората са еднакво силни, пълни с любов и себеотричане.

Сега да слезем долу, да ни угости там човешката любов!

6. Беседа от Учителя, държана на 25 август, петък, 6 ч. с. 1944 г., на върха Острец, Витоша.