Разлика между версии на „Истина и благост“

Текуща версия към 10:06, 11 август 2011

Утринни слова - Шеста година (1936-1937)

Старото отмина, том 2

Истина и благост

Ще прочета 16 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 – 16 стих.

Често се говори за човешкия ум и за човешкото сърце. Умът трябва да има две качества, свързани в едно: благост и истинолюбие. Ако умът не съдържа истината и благостта, не може да бъде продуктивен. Когато се казва, че чрез ума се постига всичко, разбираме оня ум, в който се крие истината и благостта. Тия качества представят същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив, но ако не се домогне до същината на Бога, т. е. до истината и благостта, нищо не може да постигне.

Като четем Библията на английски, думата благост е преведена с думата „добро", която не е толкова изразителна. Думите, с които си служим днес, трябва да претърпят известно видоизменение. Има думи, които човек не може да произнесе, както трябва – ларинксът не е дошъл още до пълното си развитие. За да се произнесе една дума правилно, трябва да се спазят известен брой трептения. На всеки език има думи с няколко значения. Например, думата „хайдук" на български има две значения. Тя е добра дума по съдържание, а лоша по значение. Сричката „хай" означава високо положение, а „дук – дуче" означава заповедник. Всъщност, думата „хайдук" не крие нищо лошо в себе си. Не само думите, но и буквите в езика имат различно влияние върху човека. Например, буквата „р" е груба, волева буква. Тя трябва да се употребява от човек с мек характер. Грубият човек не трябва да си служи с нея. Преди стотици години думата „ргеvеnt" на английски означавала: Господи, застави ме да направя нещо. Днес има точно обратно значение: Застави ме да не направя това нещо.

И тъй, за да произведе ефект, всяка дума трябва да се произнесе на място, да се предаде нейното съдържание. Иначе, тя губи съдържанието си. Има динамични думи, както експлозивите. Туриш ли един експлозив някъде, той непременно ще произведе известен ефект. Който си служи с експлозиви, той знае точно тяхната експлозивна сила. На същото основание, той трябва да знае силата на думите, с които си служи. Има експлозиви, които, употребени в малко количество, са безопасни, но в голямо количество причиняват нещастия. Същото се отнася и до думите. Всяка дума, употребена на място, е безвредна; ако не се употреби на място, причинява нещастие. Думите се отразяват не само върху физичния, но и върху психичния живот на човека. Ето защо, човек трябва да пази както тялото си, така и своята психика.

Днес малко хора обръщат внимание на своето тяло. Както в миналото, така и сега, човек греши, а тялото страда. Едно време, за кражба, за разни престъпления, са рязали ръцете и краката на човека. Днес, за престъпления бесят и убиват човека. Всъщност, тялото не е виновно за грешките и престъпленията на човека. Някой краде и му отрязват ръцете. Вината не е в ръката, но в желанието на човека да краде. Вината е във волята на човека, която символизира женския принцип – жената. Някой иска да стане волев човек. – Ако търсиш воля, в жената я търси. По-волево същество от жената няма. Ако търсиш ум, разбиране, ще го намериш в мъжа. Постави жената в празна къща и виж, какво ще направи тя. След няколко години къщата ще се напълни толкова много, че ще стане тясна. Влизал съм в къщи, в които няма де да се завъртиш – пълни стаи със столове, маси, канапета, различни мебели. Защо им са толкова много мебели? „Да им се пълнят очите" – така казва народът. Жената има десетина рокли и не знае, коя да облече. На друга страна складирала обувки, шапки, различни моди. Не само това, но човек има и различни вярвания. На млади години има едно верую, на средна възраст – друго верую, на старини – трето. Всъщност, на кое верую разчита? Кое верую да задържи? Понеже човек не може да се определи, желанията му се колебаят.

Какво се иска от човека? – Разумност. – Волята произлиза от един свят, а разумността – от друг. Тия два свята се съединяват в едно. Значи, волята – светът на жената, и разумността – светът на мъжа, се съединяват в едно и образуват човешкия свят. Жената, в истинския смисъл на думата, представя благостта, а мъжът – истината. Ето защо, благостта и истината трябва да се съединят в едно, да проявят висшия ум в човека. Не е позволено на мъжа да си служи с лъжата. Ако не говори истината, мъжът не може да бъде разумен. Ако не проявява благостта, жената не може да има нужната мекота и воля. Само мекият човек е истински волев.

Казваме: Да бъде волята на Бога! Това значи: Да се прояви благостта на Бога! Три неща са нужни за човека: Да бъде волята на Бога! Да се освети името Божие! Да дойде Царството Божие на земята! За да се изпълни волята на Бога, нужно е благост. Не можеш да служиш на Бога без любов. Благостта произтича от любовта. Казваш: С любов или без любов, трябва да се живее. Да живееш без любов, това значи, да бъдеш всякога недоволен. Какъв живот е тоя? Ако истината и любовта не са съединени в едно, животът не може да се прояви.

Питаш: Не съм ли добър човек? – Добър си. – Аз говоря истината. – Коя истина? Между една и друга истина има голяма разлика. Истина и факт са две различни неща. Казваш, че си видял много неща, знаеш истината. – Ти знаеш известни факти, но това не е истина. Истината не се занимава с взимания и давания, с речено-казано, с дребни неща. Това са факти в живота. Истината освобождава човека и внася живот в него. Да изгубиш истината, това значи, животът ти да потъмнее. Ако живееш в истината, ще имаш един резултат; ако живееш вън от истината, ще имаш друг резултат. И тъй, истината има отношение към светлината. Да живееш в света на истината, това значи, да различаваш нещата по форма, съдържание и смисъл. Имаш, например, десет шишета с различни форми, от различен метал и с различно съдържание. Те се намират в една тъмна стая. Влизаш в стаята, напипваш шишетата, но не познаваш, кое от какъв метал е и с какво съдържание. Ако имаш възможност да ги отвориш и опиташ, ще знаеш, какво е съдържанието им – по вкуса ще ги различиш. В тоя случай, ще опиташ съдържанието, но няма да знаеш, от какъв метал са направени и каква форма имат. Знанието, придобито в тъмнина, не е истинско.

Мнозина питат: Защо идат страданията? – Защото живеете в тъмнина. Животът на тъмнината дава възможност да опитате само съдържанието на шишетата, но не и тяхната форма и материал, от който са направени. В тъмнината на живота ще опитваш съдържанието на шишетата, но ще попаднеш на нещо горчиво, т. е. на страданието. Друго нещо е, ако си в светлина. Всяко шише има надпис, който показва неговото съдържание. Ако си на светло, ще прочетеш надписа и ще знаеш, какво е съдържанието. Животът на истината носи пълното, абсолютно знание. То освобождава човека от горчевините. Докато си в противоречия и опитваш горчевините на живота, ти си в тъмнина. Какво знание е това, при което се усъмняваш по няколко пъти на ден? Казваш: Вярвам в Бога, вярвам в Христа. Вярваш, но ако работите не ти се нареждат, както очакваш, веднага започваш да се съмняваш и в Бога, и в Христа. Казваш, че Бог не мисли за тебе. Каква вяра е тая, която допуща съмнението? – Имам търпение. – Имаш търпение, но лесно избухваш.

Един свещеник разправяше, че се намирал под влиянието на един дявол, който го изкарвал от равновесието му. Той беше недоволен от себе си, че проявяваше своята сприхавост даже в олтаря. Като чувал, как жените се разговаряли в църква, той излизал от търпение и започвал да им се кара. Той казваше: Сприхав човек съм, не мога да се владея. Виждах, че не постъпвам добре, но не можех да ги търпя. Казвах си: Защо не си гледаш спокойно работата? Чети си Евангелието, а жените нека си говорят. Те сами ще млъкнат.

Много хора обичат да обръщат внимание на окръжаващите, да се говори за тях. Най-лесно е да накараш хората да се занимават с тебе. Ако можеш да дадеш на близките си по десетина английски лири, те веднага ще се заинтересуват от тебе. Ако нищо не даваш, никой не се интересува от тебе. Някой ще разказва своите духовни опитности, да обърне внимание на хората. Какво ще им говори? И апостол Павел разправял своите опитности, но същевременно се оплаквал, че има трън в плътта си, който постоянно го безпокои. Трънът представял един дух, който често го смущавал. Тай се молел, да го освободят от тоя дух, но разбрал, че няма да го отнемат. Той му е даден за възпитание, да не се възгордее. Понеже му били дадени големи знания и благодат, трънът трябвало да остане в плътта му. За тръна, който апостол Павел носел в плътта си, имало различни тълкувания: едни казвали, че той имал слаби очи; други, че имал слаб стомах; трети, че като неженен, проявявал слабост към жената. Все имал някаква слабост, но каква, не се знае. Някой брат съжалява, че не може да намери сестра, с която да дружи. Друг съжалява, че дружи със сестра и не може да се освободи от нея. Някоя сестра съжалява, че не може да намери добър брат, с когото да дружи. Друга съжалява, че дружи с брат, с когото не се разбират. Всеки човек е раздвоен, нещо го смущава. Днес е весел, но нещо го измъчва вътре.

Има нещо в човека, което го заблуждава и му нашепва неща, които не са в негова полза. Например, говориш пред публика. Отвътре ти нашепват: Говори високо, натъртено, да знаят, кой си. Ако слугата говори така на господаря си, какво ще стане? Господарят му веднага ще го запита: Ти знаеш ли, на кого говориш? Кой седи пред тебе? Слугата веднага се свива в черупката си. Един наш брат, чиновник в едно учреждение, разправяше една своя опитност. Един ден дошъл при него един господин, на когото обещал да услужи нещо, но не могъл да изпълни обещанието си. Недоволен от него, господинът казал: Ти знаеш ли, какъв съм аз? – Какъв си? – Запасен полковник. Братът го запитал: Ами ти знаеш ли, какъв съм аз? – Не зная. – Запасен ефрейтор. Полковникът се засмял, подал ръката си и му казал: Ако бях на действителна служба, щях да те накажа за тоя отговор. Понеже сега нямам власт, подавам ти ръка за приятелство. Казвам: Човек може да е от високо произхождение, но няма власт да го приложи. Той може да е полковник, но в запас, никой не му се подчинява. Каква е разликата между полковника и ефрейтора? – Полковникът заповядва на повече хора, а ефрейторът – на по-малко. Обаче, и двамата имат едно и също желание – да заповядват. Желанието на полковника има възможност да се разширява, а на ефрейтора е по-ограничено. Когато ефрейторът стане полковник, и неговото желание ще се разшири. Това желание е външно, преходно.

Човек трябва да се освобождава от своите временни, преходни желания. Те спъват неговото развитие. Силата на човека се крие в истината. Той трябва да възлюби истината. Чрез ума си той възприема истината. Силата на човека се крие в благостта, която той възприема чрез сърцето си. Не говоря за физическото сърце, но за разумното сърце, което мисли и разбира същината на живота. Следователно, ако не възприемеш истината чрез ума си и благостта чрез сърцето си, нищо не можеш да постигнеш. Ти можеш да се домогнеш до Божественото, до великото и красивото, само чрез благостта и доброто, само чрез истината и свободата в себе си. Само истината и благостта внасят в човека вътрешна сила, вътрешен мир и спокойствие. Те продължават човешкия живот. Да мисли човек, че по механичен начин може да се подмлади и да продължи живота си, това е заблуждение. – Бог е благ, всичко ще нареди. – Вярно е, Бог е благ и всякога е бил такъв, но благостта има отношение към любовта, която изисква разумност. А разумността има отношение към истината и мъдростта. Любовта, мъдростта и истината са три еднакви величини, тясно свързани помежду си.

Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека." Значи, Бог възлюби в човека разумното, великото, което той може да прояви. Докато говориш истината, ти всякога ще изпитваш дълбока, вътрешна радост в себе си. Истината носи радостта. Дето е истината, там е радостта; дето е радостта, там е щастието. Дето е истината, там е и благостта. Те вървят заедно. Те се свързват по вътрешен път, като образуват нещо цяло, неделимо. Ти не можеш да влезеш в Царството Божие, ако не носиш истината и благостта в себе си. Това се отнася и до млади, и до стари.

Какво искат младите? – Да се оженят, да се наредят добре. Казвам: Ожени първо истината и благостта в себе си, и тогава мисли за външно женене. Ако благостта и истината в тебе не се оженят, и да се ожениш, пак неженен оставаш. В небето не приемат неженени хора. – Какви хора приемат там? – Само женени. Който носи истината и благостта в себе си, той е женен; той има дом, жена, деца, братя и сестри. Който не носи благостта и истината в себе си, не е женен. Жененият се ползва с доверието на хората. – Защо? – Той има дъщеря и син. Това са богатства, които изкушават. Достатъчно е да влезе момъкът в дом, дето има красива мома, за да се изкуси. И момата, като влезе в дом, дето има красив и умен момък, също се изкушава. Момата и момъкът са каси, пълни със злато, което изкушава човека. Момъкът се влюбва в златото, иска да се ожени за него. И момата се влюбва в златото. Защо се жени човек? Какво търси в женитбата? Питаш: Да се оженя, или неженен да остана? – Ти си женен вече. Колко пъти ще се жениш? Щом си дошъл на земята, душата ти е свързана с тялото. Слизането на душата е женитба. Тя се е оженила за тялото. Душата е мъжът, а тялото – жената. Техните желания са деца на душата и тялото. Тая женитба е истинска; наричат я мистична женитба, или мистичен брак.

Казано е: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". – Кое е съчетал Бог? – Истината и благостта. Това е истинската женитба, на която хората не обръщат никакво внимание. Ако истината и благостта в тебе не са съчетани, ти си разведен мъж, или разведена жена. Не се развеждайте, т. е. не разлъчвайте онова, което Бог е съчетал във вас. Той е съчетал истината и благостта в човешкия ум. От това съчетание зависи щастието на човека. Каквито други съчетания да очаква, той може да ги постигне само чрез истината и благостта. Силен ум е само оня, в който истината и благостта са съчетани. Само тоя ум може да ви въведе в Царството Божие, във вечността. Дето и да отидете, тоя ум навсякъде ще ви придружава. Така ще бъде на небето, така ще бъде и на земята.

Питате: Как трябва да се живее? – По свобода и със свобода. Ти ще бъдеш свободен, и на другите ще носиш свобода. Виждаш един вързан човек. Ще извадиш ножчето си, ще прережеш нишките, които го държат вързан, и ще му кажеш: Бъди свободен! Виждаш един впрегнат вол, мъчи се, не може да се освободи. Ще махнеш хомота и ще го пуснеш в гората, на свобода. Виждаш една подпушена река. Махни бента й и я пусни свободно да тече. Виждаш едно изкривено дърво. Спри се и го изправи. Дето минаваш, спирай се, да видиш, какво можеш да направиш. За да предаваш някакъв език, трябва да го знаеш добре, да имаш правилно произношение. За да предадеш една добродетел на хората, първо ти трябва да я имаш. Прилагането на една добродетел е подобно на прилагането на езика. Приятно е да слушаш някой да говори добре.

Един българин отишъл в Америка, без да знае една английска дума. Тоя му говори, оня му говори, нищо не разбира. Вслушвал се в думите, дано може поне да ги отдели една от друга, но и това не могъл. Казвал си: Ще науча ли някога английски? След шест месеца изведнъж почувствувал нещо особено – една вътрешна светлина го озарила. Той започнал да разбира езика, станал му вътрешно близък. От ден на ден му ставал все по-близък и разбран. Спиритистът ще каже, че някой дух е влязъл в него, да го учи. И това е възможно. Аз казвам, че англичанинът в него се е събудил. В българина е събудено българското, затова знае български език. В англичанина е обратно – българинът спи. В бъдеще, когато висшето съзнание в човека се пробуди, той ще знае всички езици; той ще бъде и българин, и французин, и англичанин. – Искам да уча френски. – Събуди французина в себе си. Докато той спи, нищо няма да научиш.

Аз често се спирам върху езиците и намирам голяма разлика между старите и новите езици. Новите езици ни са по-близки. Там всяка дума има живот в себе си. Чрез тях, именно, работи Духът. Това се отнася повече за думи, които отговарят на реалността. Друг е въпросът за отвлечените думи. Търсиш значението им в речника, слушаш обяснения за тях и въпреки това, пак остават неразбрани. Какво означават думите „субстанция", „есенция"? Как ще определите думата „добро" на български и „good" на английски? Тая дума не може да се определи точно, но се разбира вътрешно. Буквата „g", началната буква на „good" показва, че англичанинът е реалист. Той посял семето, да пусне коренчета, и казва: Първо корените, а после клоните. Двете букви „о" показват условията, при които семето се развива, за да поеме посоката нагоре – "d". В думата „добро" българинът започва с клоните. Той казва: Корените ще дойдат после. Той си служи със закона на пресаждането. Вземе едно калемче, резне кората на дръвчето, прилепи към него калемчето, засмоли го, превърже го добре и го оставя да се развива. Значи, в българина доброто е присадено, а в англичанина е посадено. Затова се казва, че англичанинът има дълбоки корени. Ако трябва да обещае нещо, той не бърза. Ще те гледа, ще мисли, ще съобразява и след това, или ще ти обещае, или няма да обещае. Обаче, даде ли някакво обещание, непременно ще го изпълни. Ти трябва да разчиташ на неговата дума.

Питам: Кое е онова у вас, на което може да се разчита? Ще кажете, че сте християни, или че сте от новото учение. Коя е отличителната черта на християнина? Коя е отличителната черта на човека от новото учение? Друг ще каже, че е православен, евангелист, или католик. Коя е отличителната черта на православния, на евангелиста, или на католика? Много черти ще изнесете, но коя от тях е съществена, сами не знаете. Католикът вярва в непогрешимостта на папата. Това не е същественото. Докато имам пари, всички вярват в мене. Щом изгубя парите си, и вярата на хората в мене изчезва. Истинска вяра има оня, който, и като получава пари от мене, и като не получава, пак вярва. Ако вярва, само когато му давам пари, той не вярва в мене, но в парите. Ако вярваш в учения, само когато може да ти отговори на всички въпроси, това не е истинска вяра. Какво ще стане с твоята вяра, ако той изгуби светлината си? Вярата ти ще изчезне, защото той не може да ти отговори на някой въпрос.

Казвате, че вярвате на жените, а не вярвате на мъжете. Какво, всъщност, е мъжът и какво – жената? Според мене, който носи истината в себе си, той е мъж. Който носи благостта в себе си, той е жена. Значи, мъжът е образ на истината, а жената – образ на благостта. Такъв мъж и такава жена, съединени в едно, създават условия за идването на Бога между тях. Това наричаме истинска женитба. Мъж без истина и жена без благост не могат да се съединят в едно. Дето е истината и благостта, там е Бог, там е мястото на радостта и веселието, там е раят. Дето няма истина и благост, там Бог не живее, там е мъчението, там е адът. Някога вие се мъчите, но не знаете, защо се мъчите. Молите се, но молитвата ви не се приема. Много просто, нямате истината, нямате и благостта.

Какво представя човек? – Съчетание на истината и благостта. Човек не е нито само мъж, нито само жена. Ако на физичния свят си мъж, в духовния си жена; ако на физичния свят си жена, в духовния си мъж. С други думи казано: ако на физичния свят носиш истината, в духовния ще носиш благостта; ако на физичния свят носиш благостта, в духовния ще носиш истината. Ако се съединят истината отгоре и благостта отдолу, ще стане истинското съчетание между мъжа и жената. Тогава, като жена, ти няма да обичаш мъжа, но истината в мъжа. И мъжът няма да обича жената, но ще обича благостта в жената. Истината и благостта, това е Бог в човека. Не можеш да обичаш жената, ако благостта не е в нея; не можеш да обичаш мъжа, ако истината не е в него. Тогава и Бог не може да обича човека, ако истината и благостта не са в него. Какво обича Бог в човека? – Само това, което е Негово. Бог направи човека по образ и подобие свое. Образът и подобието, това е истината и благостта, които Той е вложил в човека. Ако нямаш истината и благостта в себе си, ти не си направен по образ и подобие на Бога.

Да имаме образа и подобието на Бога в себе си! Да носим истината в себе си, която е образ и подобие на Бога! Да носим благостта в себе си, която е образ и подобие на Бога! Това е новото, което иде в света! Който разбира новото така, и го прилага, ще се радва на успех. Вие се колебаете, вярно ли е това, или не. Де е вярата ви? Можеш да вярваш, че носиш истината в себе си, а може и да не вярваш. Важно е, че ще имаш два различни резултата. Можеш да вярваш, че носиш благостта в себе си; може и да не вярваш. За предпочитане е да вярваш, че истината и благостта са в тебе. Вярвай в това, което Бог е вложил в тебе.

Сега аз ви показвам начина, по който хората могат да се обичат. Хората не могат да се обичат нито на земята, нито на небето, ако нямат истината и благостта в себе си. За да те обичат хората, истината трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. За да те обичат хората, благостта трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. По-велико нещо от истината и от благостта няма. – Де е любовта тогава? – Любовта включва всичко в себе си. В нея е знанието, силата, богатството, разумността, благостта. Като знаеш това, не търси тия неща вън от себе си. Всичко е в човека. Професорът носи знанието в себе си. За ученика, обаче, той е само повод, да събуди неговите дарби и способности да учи. Колкото си по-способен, толкова по-лесно ще научиш един език. Ония, на които очите са изпъкнали, по-лесно изучават езиците от тия, на които очите не са изпъкнали. Като изучавате очите на гениалните хора, които знаели по няколко езика, ще забележите, че долната част на окото им е особено построена. Тя показва способност към изучаване на езици.

Казано е: „Възлюбил е Бог истината в човека." Значи, истината е вложена в човека. – Какво е нужно тогава? – Условие за нейното проявяване. Не се страхувайте от истината. Не казвайте, че не можете да говорите истината. Фактите не могат да се казват, но истината – всякога. В момента, в който се откажеш от истината, ти ставаш недоволен, нещастен; животът ти става мрачен и безсмислен. Най-малката грешка се отпечатва на окото ти – не можеш свободно да гледаш. Това, което дава сила на човека, е истината в него. Това, което дава сила на човека, е благостта в него. Истината и благостта са качества на Божественото в човека. Съединени заедно, те дават условия за проява на любовта. Тя е плод на истината и благостта. Щом дойде любовта, с нея заедно иде и животът. Любовта ражда живота, осмисля го и го прави щастлив.

И тъй, бъдете благи и проявявайте благостта! Бъдете истинолюбиви и проявявайте истината! Това значи, да бъдеш чист, искрен, любещ. Христос казва: „Отивам при Отца си." Какво се иска от вас, за да отидете и вие при Отца си? – Да бъдете благи и да носите истината в себе си. – Какво носеше Христос, като дойде на земята? – Той носеше благостта и каза: „Господи, прости им! Те не знаят, какво правят." Той носеше истината, затова никога не се уплаши и не се разколеба във вярата си. Като дойде страданието, Христос не потърси начин да се освободи от него, но потърси пътя, през който трябваше да мине, за да изпълни Божията воля.

Сега и на вас казвам: Като сте дошли на земята, трябва да изпълнявате Божията воля. Жената трябва да се отнася с мъжа си, както Бог изисква. И мъжът трябва да се отнася с жената, както Бог изисква. Ето, и вие сте братя и сестри. Как се отнасяте помежду си? Проявявате ли благостта и истината един към друг? Без истината и благостта никакви отношения не съществуват. Без истината и благостта никакъв дом, никакво общество не съществува. – Какво се иска от нас? – Богатите да помагат на бедните. Ще даваш на другите, както искаш да дават на тебе. Ще казваш истината на другите, както искаш да я казват на тебе. Ще приемаш човека така, както искаш тебе да приемат. При мен често дохожда един циганин, носи яйца, коприва, здравец. Качва се горе и хлопа на стаята ми. Аз седя вътре и съм готов да го приема, но искам така да го задоволя, че и аз да остана доволен. Той се нуждае от пари, затова носи яйца. Като зная това, дам му една сума, и той си отива доволен. Стар човек е, около 90 години, но умен е. Гледа ме, наблюдава, как ще го приема. Той има красив стремеж, търси нещо хубаво в живота. Казва за себе си, че е ученик на новото учение. Какъвто и да е, аз трябва да го приема с благост и истина. Някога носи здравец и го насажда в градината.

Казвам: Всичко, което искаме да направим заради Господа, трябва да го посадим. Истината трябва да посадим в човешкия ум, а благостта в човешкото сърце. Да кажеш една добра дума на човека, това значи, да я посадиш. Казвал съм на някой отчаян човек една насърчителна дума, и той я помни години наред. Той се отчаял от живота, иска да се самоубие. Казвам му: Не се отчайвай, твоята работа ще се оправи. Както казвам, така става. Кажи на обезсърчения: Ще се оправи твоята работа! Кажи на отчаяния: Ще се оправи твоята работа! И на вас казвам: И вашите работи ще се оправят.

Отворете широко ума си за истината, а сърцето за благостта, и всичко ще тръгне по мед и масло.

Т. м.

– В Божията Любов е благото на човека.

20. Утринно Слово от Учителя, държано на 18 април, 1937 г. София – Изгрев