Разлика между версии на „Проява на любовта“

Текуща версия към 08:46, 19 юни 2011

Беседи

Рилски беседи, Съборно слово - 1935 - 1936 г.

КНИГА: Царският път на душата

Проява на Любовта

Ще ви дам следните мисли.

Това, което тече, е вода.

Това, което стои, е камък.

Това, което лъха, е въздух.

Това, което нуди, е сила.

В 14 глава от Евангелието на Лука се изнасят три неща, които спъват развитието на човека или го отклоняват от правия път. Те са: нивите, воловете и женитбата. Питате: Да си купя ли нива? – Нивата е първата спънка. – Да си купя ли волове? – Воловете са втората спънка. – Да се оженя ли? – Женитбата е третата спънка. Камъкът жени ли се? Това което лъха, жени ли се? Това което те нуди, жени ли се? Камъкът тече ли? Камъкът не тече, но противодейства на водата. Водата лъха ли? Водата тече. Това, което лъха, нуди ли те?

Съвременните хора казват, че човек трябва да се ожени, да образува дом, семейство. Семейството е създадено от Бога; то е Божествено учреждение. Женитбата, обаче, е човешки институт. Човешките неща са временни, а Божествените – вечни. Колкото и да е дълготрайно нещо, щом е човешко, то има край. Когато ви питат за началото и за края на нещата, ще знаете, че човешките работи имат край, нямат начало. Божествените неща имат начало, нямат край. Следователно, всяко нещо, което има начало, а няма край е Божествено. Всяко нещо, което има край, а няма начало е човешко. Вие ще цитирате стиха в който е казано: "Аз съм алфа и омега". Обаче, алфа и омега не означават начало и край на нещата. Взимате една пръчка, огъвате я и образувате от нея крива линия, окръжност. След това поставяте ръцете си върху огънатата пръчка. Можете ли сега да кажете, къде е началото и къде е краят на първата пръчка?

Първоначално човек е бил създаден сам да работи и да се развива. Тези условия му се видели трудни, затова пожелал да си купи нива, да се разшири. Купил нива, разширил се, но с това заедно се натъкнал на първата спънка. Той се намерил в затруднение, видял, че сам не може да обработва нивата си. Тогава започнал да търси помощник в работата си. Купил си пет чифта волове да му помагат. С тези пет чифта волове той се натъкнал на втората спънка. Петте чифта волове представляват петте сетива на човека, чрез които той се свързва с външния свят. Най-после решил да се ожени. Женитбата е третата спънка на човека. Когато умът и сърцето на човека са събудени, това показва, че той се е оженил. Като се ожени, човек казва: Не искам вече да зная кой какво мисли за мене. Ще чувствувам, ще мисля както разбирам и ще гледам дома си. Прав е човекът. Той е турил основа на дома си и трябва да се грижи за него. Някой казва, че още не е женен. Този човек взима думата "женитба" в буквален смисъл. Според мене, няма човек в света който да не е женен.

Мнозина се женят за да бъдат щастливи. Те мислят, че като се оженят, вратата на Царството Божие ще се отвори за тях. Други пък искат да се оженят за да влязат в реда на хората. Значи, те искат да влязат в реда и порядъка на човешкото. Не е лошо човек да се ожени, но важно е какво ще придобие в женитбата. Всеки може да бъде търговец, но важно е какво ще продава. Ако някой търговец продава кръстове и ковчези за умрели, хората ще бъдат ли доволни от него? Кой купувач на ковчези и кръстове за умрели ще благодари на търговеца за това, че му продал тия вещи? Не е лесно човек да отиде в някой магазин за погребални вещи да купи сандък и кръст за някой свой ближен. Той ще отиде в магазина на тоя търговец, но по неволя. Защо ви са нужни тези вещи? Не може ли вашият ближен да мине без ковчег и без кръст? Защо са потребни ковчег и кръст на умрелия? Вие разрешавате трудни въпроси, разрешете и този въпрос. Когато умре някой християнин, поставят го в сандък, заравят го в земята и отгоре забождат кръст. След това близките му плачат, жалят, че не е между тях. Ако отидете в някое семейство на което бащата е заминал за онзи свят, ще видите, че всички плачат за него. Ако бащата е бил скъперник, строг, студен към децата си, те вътрешно ще бъдат доволни, че баща им е заминал за онзи свят, защото ще могат да си поживеят, както трябва. Докато на една страна плачат, на друга делят помежду си наследството. Всеки иска да знае, какъв дял му се пада. Турците пак постъпват по друг начин с умрелия. Те го придружават до гроба, хвърлят го от високо в дупката да разбере, че е заминал за другия свят и се разотиват. Като си отидат всички хора, тогава го заравят. Изобщо, всички народи погребват умрелите си по различен начин. Когато умре, човек познава, кой го е обичал и кой не го е обичал.

Всички хора говорят за любовта. Как познавате, че някой човек има любов? Кой е пробният камък с който опитвате, дали даден човек има любов? Първата проява на любовта е даването. Дето има любов, там всякога има даване. Не може човек да има любов и да не е готов да дава. Когато любовта напусне човека, той вече престава да дава. Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава. Този закон се проверява навсякъде в живота. Когато търговецът работи с любов в него се явява желание да отвори дюканя си и да продава. Когато земеделецът работи с любов, отваря хамбара си и щедро дава. Когато младата мома стане майка в нея се събужда желание да дава. Когато учителят влезе в училище и децата го заобиколят, той започва да дава. Всички хора в сърцата на които любовта влиза, имат желание да дават. Докато хората дават, любовта действа в тях. Щом престанат да дават, любовта ги напуща. Значи, даването е свързано със закона на любовта. Така е в духовния свят. На физическия свят, обаче, казваме: Търговецът продава стоката си; земеделецът оре нивата и продава житото си; майката възпитава детето си и го праща на училище. На земята поривите на любовта се кръщават с различни имена. Когато не дава, човек се натъква на опасности, на каквито търговецът се натъква. Търговец купува стока, но не я продава, държи я в дюкяна си. След време купува още стока, която също не продава. По този начин той събира много стока, влага парите си в нея, но не я продава. Като свърши парите си и не може да купи повече стока, нито може да я продаде, той се намира пред фалит. Значи в любовта става обмяна: взима и дава. Кое е по-добро: да взимаш или да даваш? Писанието казва: "По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима".

Докато любовта е във вас, давайте. Даването е вътрешен процес, който свързва човека с Бога. Който не дава, той не може да се свърже с Бога. Христос казва: "Който не се отрече от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си и от своя живот, той не може да бъде мой ученик". Това значи: който не даде всичко старо, каквото има, той не може да бъде ученик на новото. Наистина, защо са нужни на човека майка, баща, брат и сестра? Защо му е потребна майка мечка? Защо му е нужен баща вълк? Защо му е потребна сестра паяк? Защо му е нужен брат змия? Какво ще допринесе сестрата паяк? Тя по цели дни ще тъче паяжини по ъглите на стаята, а ти ще метеш подир нея. Паякът лови мухи и сам ги яде, не му дохожда на ум да сподели плячката си с някого. Следователно, да се отрече човек от майка, баща, брат и сестра, това значи да се отрече от всичко онова, което той сам е направил. Човек сам е купил нива, сам се е свързал – сам да се освободи от първата спънка. Човек сам си е купил волове, сам се е свързал – сам да се освободи от втората спънка. Човек сам се е оженил, сам се е свързал – сам да се освободи от третата спънка. Отречете се от всички връзки, които сами сте направили. Както сте се свързали, така трябва да се развържете. Вие сами сте си купили нива, волове и после се самоизлъгвате, че са ваши. Оженили сте се за една мома и казвате, че тя е ваша жена. Майката е родила вашата жена, мъчила се е, грижила се е за нея и един ден вие взимате чуждата дъщеря, оженвате се за нея и казвате, че тя е ваша жена. Като се ожените за чуждата дъщеря, не само нея ще направите нещастна, но и целият дом ще стане нещастен. Същото се отнася и за мъжа. Това искал да каже Христос: Отречете се от всичко онова, което сами сте създали и което носи нещастие не само на вас, но и на вашите ближни!

Какво трябва да правите за да избегнете нещастията? Ако искате да се ожените, дали сте момък или мома, потърсете другар или другарка, които да нямат нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра. Щом намерите такава мома или такъв момък, оженете се и ще бъдете щастливи. Разбирайте ме право за да не изпаднете в противоречие. Какво правят съвременните моми и момци? Като дойде време да се женят, те търсят богата мома или богат момък от високо обществено положение да могат да се повдигнат. Ще кажете: Тогава хората не трябва да се женят. Ще се женят както и досега са се женили. Но в женитбата трябва да се внесе нов елемент – любовта. Адам се ожени за Ева. Чия дъщеря беше Ева? Кой беше бащата, коя беше майката, кой беше братът и коя – сестрата на Ева? Както виждате, Ева беше дъщеря, която нямаше нито баща, нито майка, нито брат, нито сестра.

Сега вие искате да знаете, какъв ще бъде краят на вашия живот. Ако сте купили нива ще я оставите; ако сте купили волове, ще ги напуснете; ако сте се оженили, жена ви ще ви напусне. Ако не оставите нивата си още първата година, най-късно след 120 години ще я оставите. Крайният предел за едно събитие на земята е 120 години. Ако воловете не ви напуснат още първата година, след десет години ще остареят и не ще могат да ви служат. Ако приживе още жена ви не ви напусне, като остарее ще замине за другия свят и вие пак ще останете сам. Ние разглеждаме нещата вън от човека и знаем какво може да се случи с него. Вие разглеждате нещата като неразделна част от вас, вследствие на което се свързвате с тях и като ви се отнемат, страдате. Влизате в един институт, свързвате се с него и после не можете да излезете оттам. За пример, някой се ожени, свърже се с института на женитбата и мисли, че не може да живее без него. Човек е съществувал преди създаването на този институт. Сегашният човек е дошъл до по-високо положение на съзнанието, иска да се освободи от временното и да служи на Вечното Начало. За да служи на това Начало, човек трябва да разбере първата проява на любовта – даването. Да служиш на Вечното Начало, значи да даваш. Какво разбирате под "даване"? От сутрин до вечер вие се безпокоите, притеснявате се, сърцето ви се свива не може да върши свободно службата си. Освободете сърцето си от всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдих. От сутрин до вечер мислите за едно, за друго, съмнявате се, колебаете се. Дайте отдих на ума си. Освободете го от съмненията и колебанията, вложете в него светла, възвишена мисъл. Вие мислите много, но това не е права мисъл. Когато умът е пълен със съмнения, това не е мисъл. Сърце, което се безпокои и ум, който се съмнява, нищо не дават. Вложете едно благородно чувство в сърцето си и една светла мисъл в ума си и оставете ги да си починат. Дай отдих на сърцето си! Дай отдих на ума си!

Хората се обиждат, огорчават се, товарят сърцето си с ненужен багаж. Защо се обижда човек? Някой отишъл някъде и понеже не го приели както очаквал, той се обидил. Как смеят такъв велик, такъв добър човек да не го приемат с нужното уважение и почитание! Всеки се мисли за добър, за свят, за голям човек. Това показва, че всеки човек иска да вземе нещо от другите, но не и да даде. Всички трябва да знаете, че като взимате, трябва и да давате. Учител дава на ученика си нещо. Ученикът трябва да предаде това нещо на друг някой. Вторият ще го предаде на трети и т.н. Това нещо ще минава от ръка на ръка, докато отново се върне при учителя. Учител иска да изпита учениците си, да види, докъде са стигнали в даването. За тази цел учителят дава на един от учениците си една хубава ябълка. Той я дава на свой другар. Другарят му взима ябълката и я дава на трети ученик. Третият я предава на четвърти. Ябълката минава през десет ученика. Десетият занася ябълката на учителя. Учителят остава доволен от опита. Той намира, че учениците му са добри, щедри момчета. Ако ябълката беше изчезнала някъде по средата, учителят щеше да извади друго заключение за учениците си. Следователно, каквото ви се даде, трябва да го дадете на други, всички да вземат участие. За да дойде любовта, човек трябва да е научил закона на даването.

Когато ябълката попадне в ръцете ви, не мислете какво е съдържанието -, но мислете на кого да я предадете за да се върне пак там, откъдето е излязла. Човек се изпитва чрез ябълката. Ако първите хора бяха постъпили правилно с ябълката, светът щеше да бъде изправен. Като получи ябълката, Ева трябваше да я даде на Адам. Адам пък трябваше да я даде на Бога. Обаче, Ева веднага опита ябълката и направи първия грях. Когато дойде едно желание в сърцето ви, не го опитвайте, но дайте го на друг някой. Когато дойде някоя мисъл в ума ви, не се спирайте много върху нея, но дайте я на друг някой. Каквито желания и мисли дойдат при вас, дайте ги на други; нека желанията се движат, нека обикалят света, докато намерят своя източник.

Като наблюдавам и изучавам живота във всичките негови прояви, вадя заключение, че човешкото взима, а Божественото дава. Усмивката на хората взима, а не дава. Някой се усмихне, мръдне само устните си. С това този човек иска да вземе нещо. Изобщо, в неестествените човешки постъпки всякога се крие някакво изкушение, користолюбие или лицемерие. Такава постъпка води понякога човека и към любов, но тази любов е привидна. За пример, нещо отвътре те заставя да отидеш в черква. В същото време една млада красива мома отива на същата черква. Като влезеш вътре, погледът ти се спира върху красивата мома и умът ти се раздвоява. Това е изкушението което се вмъква в човека в най-различни форми. Понякога човек отива в някое училище с цел да учи, но после излиза друго нещо, което той не е предполагал. Изобщо, човек не знае, отде идат благата, определени за него – от Бога или от друго място. Всяко благо, дадено от Божествения свят, внася разширение в човешката душа. Всяко благо, което иде от човешкия свят, ограничава човешката душа. За да се ползваш от дадено благо, едновременно с тебе още две същества трябва да вземат участие в това благо. За пример, ти можеш да ядеш, ако заедно с тебе ядат още две същества. Значи, три същества трябва да ядат едновременно: умът, сърцето и волята. Позволено е на човека да яде ако умът, сърцето и волята му са на място. Ако едно от трите същества не е на място, човек няма право да яде.

Човек трябва да дава. Как трябва да дава? Безкористно. Земеделецът хвърля жито на нивата. Казвате, че този земеделец е щедър, дава изобилно жито на нивата. Не е щедър той. Земеделецът дава, но в замяна на това иска да вземе 30, 60 или 100. Орачът оре нивата с воловете и, когато се върне дома си, нахрани воловете, даде им малко слама, малко ярма и после казва, че добре ги нахранил. Това не е даване, но – взимане. След като воловете са работили цял ден, след като са робували, ти им даваш незначителна част от това, което си взел от тях. Човек трябва да мисли право. За тази цел той трябва да освободи ума си от всички тревоги, от всички смущения. Главата на хората побелява от тревоги, но въпреки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпросите.

Светът в който живеете е пълен с невидими същества които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и, по незабелязан от вас път, ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. Докато не се научите да различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни. За пример, имаш добро разположение на духа си, но изведнъж дойде някой, каже ти една дума и развали разположението ти. Ставаш сутрин весел, бодър, но детето ти паднало от стола, счупило крака си и ти изгубваш разположението си. Отиваш на училище да вземеш диплома си и се връщаш радостен, пълен с мечти за ново бъдеще, но веднага те посрещат с телеграма в която съобщават за смъртта на баща ти. Назначават те министър в България, но в това време жена ти заминава за онзи свят. Както виждате, най-добрите и красиви неща в живота на човека се придружават с горчиви хапове. Какво трябва да се прави? Нещата трябва да се предвиждат. Като ви предлагат нещо хубаво, мислете върху него, да го приемете, или не. Знайте, че всичко хубаво е последвано от нещо горчиво. Ако искате да избегнете горчивото, не посягайте към сладкото. Коя е причината за това? Стремежът, пътят на хората. Пътят в който вървят е прав, но методите чрез които искат да реализират нещата, са човешки. Тръгнали сте в новия път. Какво се иска от вас? Новият път изисква нови методи. Сготвите хубаво ядене, но го туряте в нечиста чиния. След малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трябва да се тури в чисти, нови чинии.

Следователно, всяко нещо от единия до другия край, трябва да бъде издържано в чистота. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие във всички свои прояви, трябва да бъдат абсолютно чисти. Взимате една мисъл и я туряте в нечиста чиния на сърцето. Оттам, прехвърляте същата мисъл в нечиста чиния на волята и след това предлагате тази мисъл на хората. – Не, тази мисъл е нечиста вече. Следователно, вие нямате право да предлагате нечисти мисли на света. Чиниите на вашите мисли и чувства, чиниите на вашите постъпки трябва да бъдат абсолютно чисти. Това се изисква от всички съвременни хора. Чисти бъдете в мислите си! Чисти бъдете в чувствата си! Чисти бъдете в постъпките си! Не сте ли чисти, нямате извинение. Ще се извинявате, че сте били невежи. Това е ваша измислица. Няма невежи хора в света. И растенията даже не са невежи. И камъните не са невежи. Виждате, че един камък седи на едно място с години. Вятър духа около него, но той седи, философства и казва: За да философствам, спокойствие ми е нужно. Ако го търколи някой надолу, той се чуди, кой е нарушил спокойствието му. Като спре, пак започва да философства. От камъните човек придобива онова вътрешно спокойствие, при което може правилно да разсъждава.

Някой погледне към камъка и казва: Камък е това! Камък е, наистина, но от него ще вземеш урок на търпение. От водата ще учиш закона на даването. Дето минава, водата всякога дава нещо от себе си. Ако мине покрай някое сухо дърво или покрай някоя изсъхнала тревица, тя ще ги напои, ще ги освежи. И въздухът който лъха, дава. И силата, която нуди, дава. Следователно, давай и ти, както водата дава. Давай и ти, както въздухът дава. Давай и ти, както силата дава. Камъкът, водата, въздухът, силата служат като предметно учение да научат хората на закона на даването. Пишете върху темата: "Как водата дава?" Като разработите този въпрос, вижте какво вие бихте могли да приложите в живота си. Приложете методите с които водата си служи при даването и вижте, какви резултати ще имате. Водата дава това, което е получила и отново се връща при своя източник. Тъй щото и вие давайте по същия начин. Ако каните богати хора на угощение за да ви поканят един ден и те, това не е даване. Давай на сиромасите, които няма какво да ти върнат. Когато давате нещо на сиромаха, той благодари на Бога за това, което е получил. По този начин и той дава от това, което е получил. Даването е непреривен процес, който минава от едно същество на друго. Мени се само формата и начинът на даването, но процесът не спира. Когато те поканят някъде на обяд, първо отправи мисълта си нагоре да благодариш за това, което ще получиш. Щом благодарността е чистосърдечна, отвътре веднага ще те предупредят, трябва ли да останеш на този обяд или не трябва. Ако пред тебе е сложена развалена кокошка, трябва ли да ядеш от нея? Външно кокошката е добре сготвена с приправки, но месото – е развалено. Какво трябва да направи поканения на този обяд? Той трябва да вземе шапката си и да си отиде. Много отровни и вмирисани кокошки се предлагат днес на хората, но човек трябва да бъде буден, да ги познава и да не ги приема. Каква по-отровна храна от мисълта, че Бог не съществува? Ако някой ви предложи такава мисъл, откажете се от нея. Нека този човек разбере, че вие познавате вмирисаната кокошка и нито за себе си я желаете, нито на други я предлагате. Гответе чиста, здрава храна, ако искате да имате приятели.

И тъй, първата проява на любовта е даването. Давайте чисто, безкористно. Който не дава, той не може да се свърже с любовта. Който не може да влезе във връзка с любовта, той не може да я опита. Пророкът е казал: "Опитай ме, Господи!" Той иска да бъде изпитан, да види, може ли да дава по Божествен начин. Да мисли човек, това е процес на ума; да дава – това е процес на сърцето. Истинският живот започва с даването, понеже тогава човек става проводник на Божественото Начало в себе си. Как дават обикновените хора? Те се нахранят добре и каквото остане от яденето, дават го на другите. Това не е даване. Да дадеш нещо, това подразбира свобода на сърцето – да дадеш това, което ти сам още не си опитал.

Днес говоря за даването, понеже новият живот изисква това. Животът на съвременните хора – старият живот е пълен със смущения и безпокойствия. Заболи ги глава – смущават се; хване ги ревматизъм – смущават се; разстрои се стомахът им – смущават се. На какво се дължат тези болезнени състояния в хората? Всички болести се дължат на това, че човек не дава. Някой е закъсал в живота си, защото не дава. Вършете волята Божия, давайте безкористно за да се освободите от всички болести, от всички смущения и несгоди. От сутрин до вечер Бог дава. Той гледа към нас с разположение и чака времето да почнем съзнателно да работим. Мнозина, обаче, се крият натук-натам, чакат Той да се отдалечи от тях, да могат свободно да правят каквото искат. Всички хора казват, че Божественото око присъства навсякъде. Въпреки това, когато вършат някакво престъпление, те не се страхуват от това око, но се страхуват от хората. Какво показва това? Че мисълта, какво Божественото око следи всичко, не е дълбоко легнала в съзнанието на хората. Минавате покрай една плодна градина и пожелавате да си откъснете един плод. Започвате да се озъртате наоколо, да не ви види някой. Казвате, че ви е страх от Бога, а в същност от хората се страхувате. Като видите, че жива душа няма около вас, вие спирате пред някое дърво, откъсвате си един плод и продължавате пътя си. Ако сте убедени, че Божественото око ви гледа, щяхте мислено да се обърнете към Него с молба, да си откъснете един плод.

Съвременните хора търсят щастие. Щастието седи в чистотата на техните мисли, чувства и постъпки. "С какъвто дружиш, такъв ставаш". Тази пословица се отнася и до мислите, чувствата и постъпките на хората. Каквито мисли храните, такива ставате. Хранете хубави мисли и чувства към всеки човек, без да се спирате пред въпроса, заслужава ли той това, или не. От Божествено гледище всеки човек заслужава нещо. Ако почнете да мислите, кой човек заслужава да бъде обичан и кой не заслужава, вие влизате в човешкия порядък на нещата. Казвате: Да дам ли на този човек нещо, или да не му дам? – Дай и не мисли. – Ама как ще постъпи той? – Това е негова работа. Ако не постъпи право, той ще носи последствията на своята постъпка. Ако ти не постъпиш право, последствията на твоята постъпка тебе ще следват. Щом е дошъл твоя ред, давай и не мисли. Хората са халки в обща верига. Ако една от халките не изпълнява службата си, ще ръждяса. Щом ръждяса, ще я извадят навън и вместо нея ще поставят друга. Който влезе във веригата на Божествения свят, той трябва да върши волята на Отца си. Не върши ли Неговата воля, сам ще носи последствията. В Божествения свят грехът е изключен. Там няма криви постъпки. Кажете ми една крива постъпка според вашето разбиране. Ще кажете, че някой не се е отнесъл с вас както трябва. Щом кажете това, вие съдите себе си. Никой не ви е дал право да съдите. Този човек не е постъпил добре с вас, защото вие сте се спрели там, дето не ви е мястото. Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят с вас добре. Това значи да живеете в Божествения порядък на нещата, а не в човешкия.

Млада българка се оженила за един българин, но той излязъл много несръчен човек. Това започне, онова започне, работите му не вървят. Един ден жена му казала: Облечи това расо, вземи котленцето в една ръка, китката босилек в друга и тръгни из село в село да ръсиш хората. Колкото пари събереш в котлето, ще ги донесеш на мене. – Виж, тази работа мога да я направя, казал младият съпруг и тръгнал на работа. По едно време до ушите на владиката дошла вестта, че някакъв особен поп ходи из село в село да ръси хората. Владиката го извикал при себе си и го запитал: Кой те опопи? – Жена ми. Питам: Какво показва това? Това показва, че хората са създали свой собствен порядък, който следват. Те следват човешкия порядък, а пренебрегват Божествения.

Божественият порядък на нещата, обаче, казва на хората да дават. Даването е първа проява на любовта. Кой от вас е мислил по това? Кой от вас, ако го запитат за първата проява на любовта, ще може да отговори правилно? Мисъл се изисква от хората. Сега ви говоря неща, които едва след 20 и повече години ще разберете. За пример, за да разберете даването, трябва да давате. Който дава, той е добър човек. А доброто не е нещо статическо. Доброто е динамически процес. Постоянно трябва да дава човек, за да бъде добър. Щом забележи в себе си най-малкото нежелание да дава в този момент човек не е добър. В този смисъл, всеки за себе си може да каже, добър ли е, или не. Докато дава, той е добър; щом престане да дава, той не е добър. Добрият човек не задържа нищо в себе си. Щом не задържа нищо в себе си, той върши волята Божия, вследствие на което се радва на вътрешен мир.

Въпросът за даването оставам на вас, всеки сам да го разреши. Всеки сам трябва да реши да дава, или да не дава. Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по-малко вода. На вас оставам да се определите: щерни ли да бъдете, или извори.

Казано е в Писанието: "Не съдете, да не бъдете съдени!" Това значи: Не съдете, не критикувайте другите. Себе си можете да критикувате, но с мярката на абсолютната справедливост. Не преувеличавайте, нито намалявайте фактите. Фактите трябва да се изнасят така, както са в действителност. Да критикувате себе си, значи да извадите гнилите продукти от торбата си и вместо тях да турите нови, свежи продукти. Извадете старите неща от торбата си и я напълнете с нови. Старите навици които сте наследили от деди и прадеди, трябва да изхвърлите навън и на мястото им да поставите нови. Старото и новото не могат да се примирят. В това отношение Христос е категоричен. Той казва: "Ако не се отречете от баща си, от майка си и от себе си, нямате живот". И вие говорите за самоотричане, но кой от вас се е самоотрекъл, както трябва?

Сега, например, сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо – право е това. Но давате ли и вие? Всички сте дошли тук с автомобили, с палатки, с всички удобства. Едно трябва да знаете: само онзи може да получи от природата онова за което е дошъл, който изпълни закона на даването. Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила, или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си. Ще кажете, че някои от вас имат жена, деца. Вън от близките си, всеки трябва да се погрижи за още трима. Това значи курорт. А така, всеки да се грижи само за себе си, това не е волята Божия. Ако рече Бог да ви съди, вашата работа е свършена. Всеки сам трябва да се съди. Като се осъди, ще напише присъдата си и ще я занесе в невидимия свят, там да се произнесат, права ли е, или не. Ако намерят, че присъдата не е права, ще я върнат назад за корекция. Докато присъдата не се одобри, човек все трябва да разглежда постъпките си. Не заставяйте камъка да върви по пътя на водата. Камъкът да седи на своето място. Имайте характера на камъка, който казва: Аз съм стол на който всеки може да седне да си почине. Не заставяйте водата да върви по пътя на въздуха. Водата да върви по своя път. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на някого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси.

Не заставяйте въздуха да върви по пътя на силите. Въздухът да върви по своя път. Имайте характера на въздуха. Когато иска да помогне на задушаващия се, въздухът веднага му се притича на помощ.

Не заставяйте силите да изменят своя път. Силата кара човека да мисли, да чувства, да действа.

Това са новите правила които трябва да следвате. Ако ги следвате, ще близнете от щастието което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелин, от който ще се вгорчите. За да се освободите от горчивината, трябва да я повърнете назад. Сега на вас казвам: Повърнете всичко старо, което сте яли от хиляди години насам. Като се освободите от старото, съзнанието ви ще просветне, душата ви ще се освободи от тежкия товар на миналото и като новородено дете ще погледнете нагоре и ще кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Това значи да живее човек в Царството Божие. Срещам някой, едва се държи на краката си, не може да мисли, да чувства, да прави добро, но казва, че е богоугоден. Щом не можеш да мислиш, да чувстваш, да правиш добро, ти не си богоугоден. Когато мислиш, чувстваш и правиш добро, ти си богоугоден. В Бога противоречия не съществуват. Противоречия съществуват в човешкото, в животинското царство, както и в живота на духовете. Това, което смущава, което измъчва човека, не е Божествено. По този начин, обаче, човек се изпитва, доколко е готов да възприеме новото, което носи радост и веселие за неговата душа. За да дойде до свободата, човек непременно трябва да мине през ограничения.

Представете си, че на тялото ви някъде е излязъл голям цирей и е заел значително място. Той иска да ви заблуждава, че е собственик на това място. От време на време поглеждате към него, виждате, че е побелял, готов да се пукне. Той, обаче, иска само да го намажете с нещо. Никакво мазане не му трябва. Ще вземете игла, добре обгорена и ще го боднете в средата. Той постепенно ще се смалява, докато един ден съвършено изчезне. Такива циреи има човек и в психическия си живот. Един цирей е, за пример, мисълта, какво говорят хората за вас. Много просто, хората говорят за вас, че сте смахнати. Кой няма да каже, че сте смахнати? Качили сте се в това мъгливо време на върха и чакате да видите изгрева на слънцето. Видяхте ли слънцето? Не го видяхте. Има едно слънце в човека, което никога не залязва и никаква мъгла не го закрива. Изгрее ли веднъж, това слънце вечно грее и никога не залязва. Ако не искате хората да ви считат смахнати, като ви питат къде сте били, ще им кажете: Понеже мисля да си строя къща, качих се на този връх да си избера хубави, здрави камъни. Пък и водата в реката ми харесва с нея ще гася варта. Ще убедя хората, че аз зная да строя къщи, каквито обикновените майстори не знаят. Като им кажа така, те ще видят, че съм умен човек. Наистина, освен външната къща за живеене, човек работи за съграждане на своята вътрешна къща. Следователно, нека се пукат вашите циреи. Няма защо да се обиждате от това, какво хората мислят за вас. Нека се смеят. Щом се смее, човек ще намери правия път.

Една млада мома се оженила за един момък. Тя била добра, но много се обиждала. Един ден наготвила пиле. Дошъл мъжът – на обяд и казал нещо, което я обидило. Тя сложила трапезата, но не искала да обядва. – Ела да обядваме! – Не съм гладна. Друг път тя пак наготвила пиле. Той пак казал нещо, което я обидило. – Хайде, да обядваме! – Не съм гладна, не искам да ям. Трети път пак наготвила пиле. Мъжът – казал нещо, което в друг случай би я обидило, но този път тя се усмихнала и казала: Няма вече да се обиждам. Ако продължавам все по стария начин, аз ще се обиждам, а мъжът ми ще яде пилета без мене. И на вас казвам: Не се обиждайте от това, което хората говорят за вас. Усмихнете се и хапнете от пилето.

И тъй, вървете по вътрешния закон на любовта – по закона на даването. Така ще проверите, имате ли любов или нямате. Това не значи, че трябва да се упражнява насилие върху вашата съвест, да ви заставят да давате. Всеки трябва да дава доброволно, по любов, без никакво външно или вътрешно насилие. Давате ли по любов, вие всякога ще бъдете богати.

Давайте по новия начин, по закона на любовта. Това значи да се отрече човек от стария порядък на нещата, от своите стари възгледи и теории, от всичко човешко и да възприеме новото, Божественото. Приложете Божествения порядък на нещата за да получите великите блага на живота.

Ако слънцето не изгрява, ако водата не тече, ако въздухът не лъха, ако силата не нуди, новото няма да дойде в света.

"Божият Дух носи всичките блага на живота".

23 август, 5 ч.с.