Разлика между версии на „Хигиена на живота“

Текуща версия към 21:31, 16 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Божествените условия

Хигиена на живота

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление върху истинското щастие.

За какво говорят хигиенистите? – На първо място те имат предвид храната, водата, въздуха, светлината, облеклото и жилището. Това са елементи на живота, с които се занимава хигиената. За да бъде жилището удобно, да отговаря на изискванията на хигиената, преди всичко човек трябва да чувства нужда от него. После трябва да съзнава, че има нужда от прозорци и да знае колко големи да бъдат. Ако не съзнава това, той не се нуждае от никаква хигиена. Същото може да се каже и за неговото тяло като жилище. Не е достатъчно само да се роди човек, но неговата форма трябва да отговаря на хигиеничните условия на живота. Това значи да бъде човек здрав. Ако той постоянно боледува, жилището, т.е. тялото му, не е съградено по правилата на хигиената. Между външното жилище – къщата, в която човек живее и вътрешното жилище – тялото, трябва да има известно съответствие. Има богати хора, които живеят в големи, просторни, светли къщи, но въпреки това боледуват. Ще кажете, че болестите се дължат на храненето. Обаче, богатите хора се хранят добре. Защо боледуват? Значи, не е само до богатата и силна храна, но здравето на човека зависи и от количеството храна, която човек употребява. При това, здравословна храна е онази, от която човек дълго време изпитва радост и разположение. Ако след всяко ядене човек изпитва тежест и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична. Същото се отнася и до жилището. Само онова жилище е хигиенично, в което човек през целия ден изпитва радост.

Друг елемент на хигиената на физическия свят е облеклото. Хигиенично облекло е това, което приляга добре на тялото, направено е от мека материя, приятна на пипане и същевременно е добър проводник на светлината и топлината. С една дума, то е добър проводник на живите сили на природата. Хигиеничното облекло прави човека радостен и разположен. Той се чувства в него толкова удобно, като че е част от тялото му. Мнозина пренебрегват хигиената на облеклото и следват строго модата. Обаче, модата няма нищо общо с хигиената. Тя отговаря на други изисквания, които са далеч от природните.

Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислите, на чувствата и на постъпките. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не се намалява. Щом светлината на мисълта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи интензивността си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интензивност, то не е хигиенично. Всяко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично. Щом започне да се извращава или да изкривява своята посока, то не е хигиенично. Следователно, чуете ли някой да казва, че животът му е тъмен, това показва, че пламъкът или светлината на неговите мисли се е намалила. Какво трябва да се прави, за да стане животът му весел? – Да внесе в мисълта си единица любов. Как ще внесете тази единица любов в ума си? – Като намерите едно същество, което иска да учи, търси някой да му помогне да задоволи този жар. Ако му се притечете на помощ, неговият жар ще внесе светлина в мисълта ви и ще възстанови първото положение на вашия ум. Да услужите на едно такова същество, това е в реда на нещата, защото е казано да обичате ближния си като себе си. Правилото е вярно, но можете ли да го приложите, както трябва? Преди всичко, малцина знаят, как да обичат себе си. Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интензивността на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява. Това се отнася за микроскопическите мисли, чувства и постъпки, а не за великите и възвишените, които са достояние на великите хора. Човек трябва да цени, уважава и люби своите най-малки прояви. В противен случай, той никога не може да има правилно отношение към своя ближен. Цени, уважавай и обичай себе си, за да проявиш същото и към ближния си. Като любиш себе си в ближния си, ти ще любиш и него. Това означават думите Христови: „Аз живея в Отца си и Отец ми живее в мене“. Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние Го любим, ние любим себе си в Него. Първо Бог трябва да ни обикне, а после ние да Го обикнем. Това е въпрос, който има отношение към съзнанието на човека.

Като се говори за любовта на Бога към човека и на човека към Бога, хората искат обяснение на този въпрос. Любовта не се обяснява, тя се приема, както се проявява. Ако я обяснявате, ще изгубите и това което имате. Не мислете, че всичко, което се обяснява, може да се разбере. Какво знае детето за прясната пита? Нищо не знае и не разбира, но щом я вземе в ръката си и доближи до устата, то изпитва вътрешна радост. В случая и детето, което нищо не разбира от хляба, и възрастният, който всичко знае, еднакво се радват пред прясната пита. Радостта показва, че и в детето има вътрешно разбиране на нещата. Човек се домогва до живота не само чрез външни знания и разбиране, но и по вътрешен път. Важно е да имате светлина в съзнанието. Тази светлина води човека в правия път на живота. Ще каже някой, че не виждате нещата. Това е въпрос на опит. Хвърлете една игла на 20-30 метра разстояние и вижте, кой ще я намери: който вижда външно, или който вижда вътрешно. Който вижда вътрешно, той ще я намери. Който никога не се спъва в живота си, той има здрави, нормални очи. Той вижда и външно, и вътрешно. Който се спъва, той има слаби, анормални очи. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човека. Там, дето съзнанието е будно, никакво спъване не става. Спъвате ли се, търсете причината в себе си. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. На всеки са дадени условия, но работа се изисква от нас. Ако нямаме условия, всички усилия щяха да бъдат безпредметни. Значи, животът, като първо условие, е даден на всеки човек. Той носи в себе си пламъка на мисълта, на чувствата и на постъпките. Ползвайте се от този пламък, пазете го никога да не загасва. От вас зависи да ходите в светлина или в тъмнина.

И тъй, пазете се от мисли, чувства и действия, които понижават вашия живот. Те не са здравословни. Щом се натъкнете на такава мисъл, турете я настрана, като непотребна. Някой казва, че иска да свърши университет, но след няколко дена се отказва от желанието си, не иска да учи. Първото желание е здравословно, но второто не е. Този човек прилича на работник, който един ден работи усилено да спечели нещо, а на другия ден се наяде, напие, остане без пет пари в джоба си. Какво е спечелил той? Не само, че нищо не е спечелил, но даже и здравето си разстроил. Да работи човек е хигиенично, но да яде и да пие до забрава, това не е хигиенично. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, които разстройват човешкия организъм, не са хигиенични. Какъв смисъл има срещата с един приятел, която ще понижи живота ти? Следователно, пазете се от всички мисли, чувства и действия, които понижават живота. За предпочитане е да имаш една мисъл, едно чувство, едно действие, колкото и да са малки те, колкото скромно и да са облечени, но да ви повдигат, отколкото богатите и натруфени, които понижават живота и рушат здравето. Стремете се и към богати мисли, чувства и действия, но само към такива, които нямат никакъв дефект. Те носят истинска радост, истинска топлина и светлина.

Сегашният век се изразява в усилена дейност на човешкия ум, сърце и воля. Защо? – Защото при възпитанието са допуснати криви неща, които трябва да се изправят. Някой казва: Аз трябва да се проявя. – В какво трябва да се проявиш? – Трябва да бъда полезен. – В какво трябва да бъдеш полезен? – Да се организирам. – Как ще се организираш? Ако искаш да се организираш, а свършиш със смърт, какво си организирал? Не е достатъчно човек само да създаде нещо, но създаденото от него вечно да живее. Какъв смисъл имат картините на един художник, ако една-две години след изработването им се развалят? Ще кажете, че един трябва да умре, за да се роди друг. – Това не е философия. Кое е по-добро: да държиш воловете при себе си и да ореш с тях нивата си или да ги продадеш на някой касапин? За предпочитане е да ореш нивата си с воловете, отколкото да ги продадеш на друг, който ще ги заколи. Както ти живееш и работиш, така трябва и те да живеят и работят заедно с тебе. Ако останеш сам, ще свършиш толкова работа, колкото магарето върши. Който греши, върши работата на магарето. Който греши, е магаре. В този смисъл, магарето представя символа на греха. Значи, който не мисли, не чувства и не постъпва право, греши. Докато не приложи правилно закона на жертвата, човек всякога ще греши. Не се жертва онзи, който мисли само за себе си. Не е умен онзи, който мисли само за себе си. Буквата „М“ в думата магаре означава материализъм. Буквата „А“ – бременност, тежест, която човек носи. Буквата „Г“ означава кука, с която овчарят хваща нещата. Има смисъл да си служи човек с куката, или с гегата на овчаря, но когато иска да извади давещия се от водата, а не да открадне това-онова за себе си. Буквата „Р“ означава чук в ръката на юнака. Който иска да си служи с този чук, трябва да го приложи по отношение бедните и сираците, да им изкове нещо, да им помогне, а не да удря хората по главата. Буквата „Е” е знак за умножение. Който разполага със силите на тази буква, може да помага на хората, но ако магарето няма тези сили, не може да бъде полезно нито на себе си, нито на окръжаващите. За да превърне енергиите, които се крият в понятието „магаре“, човек трябва да знае, как да се справи с елементите, които причиняват погрешките. Когато домакинята иска да разплете един чорап, тя трябва да знае, отде го е започнала. И като хване първата бримка, целият чорап се разплита. Магарето крие в себе си необуздани сили. Когато в характера на човека има нещо магарешко, той мъчно се справя с него. Умен трябва да бъде човек, за да организира силите на магарето в себе си. Не можете да разчитате на магарето. Достатъчно е да отвори устата си, за да ви издаде. Каквото и да прави, то все реве – в него няма благоприличие, нито някакъв морал. Човек вижда, че на магарето липсва благоприличие, но себе си не вижда. Колко пъти той не проявява никакво благоприличие! Въпреки това, този човек, както и магарето, заемат почетно място в обществото.

Английската кралица Виктория имала едно магаре, което яздела – обичала да се занимава с него. Ако се случвало да заболее, тя викала 12 лекари да го гледат. Умно е било това магаре. Значи, има и умни магарета. Като видите никое умно магаре, забелязвате, че то омеква. Такова магаре не реве, но цял ден спокойно си пасе. Като види господаря си, тогава започва да реве. Сутрин, като изгрява слънцето, то се спира, отправя поглед към него и след това коленичи на предните си крака. След това се изтърсва и тръгва отново да пасе. Това показва, че и най-отрицателните сили в света претърпяват някакво преобразование. Важно е да знае човек, как да се справя с енергиите на магарето.

Човек носи в себе си не само магарето, но и вола, и коня, всички животни. Изобщо силите на цялото животинско и растително царство се включват в човека. Те имат определени места и центрове, чрез които се проявяват. Например, френолозите вземат магарето като емблема на човешката твърдост и воля. Наистина, няма по-твърдо същество от магарето, също така е крайно издръжливо. От друга страна, магарето е гордо и тщеславно, всякога излиза напред. Ако го турите на работа между камили или овце, то излиза напред, да ги води. Магарето никога не остава назад. Добре е да има човек високо мнение за себе си, но когато е заслужено.

Като ученици, вие не трябва нито да се надценявате, нито да се подценявате. Ще мислите за себе си това, което сте в действителност. – Не съм толкова надарен. – Дарбата се придобива. Тя е резултат на усилието, което човешкият дух прави, за да постигне нещо. Даровитият е работил в миналото и днес се ползва от плодовете на своя труд. Ако искаш и ти да бъдеш даровит, работи усилено, да развиеш дарбите си и в бъдеще да се ползваш от техните плодове. Някои хора още в този живот придобиват големи постижения. Те правят големи усилия и се радват на резултатите си.

Да се върнем към въпроса за хигиената на живота. Според нея, права мисъл е тази, която запазва всякога своята светлина. Човек се познава по светлината на своята мисъл. Колкото по-голяма е светлината му, толкова по-голям мъдрец е той. Да познаваш колко голяма е светлината на твоята мисъл, това още не значи, че познаваш себе си. И най-големите мъдреци не се познават абсолютно. Частично човек се познава, но не и абсолютно. Това показва, че много работа още предстои на човека, много знания му са нужни, за да проникне в същината на своята душа. Да проникне човек до душата си, това значи да обхване всички възможности, които се крият в ума, в сърцето и във волята му. Който отрича душата, отрича своите възможности. Такъв човек не може да се развива.

Мнозина признават ума и сърцето, но отричат душата. Някои признават само ума, а сърцето и душата отричат. Който не признава проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа в себе си, не е пълен човек, т. е. не е истински човек. Той прилича на онези хора, които ходят на църква, слушат проповедника, трогват се от думите му, съжаляват бедните и страдащите, а като излязат вън, срещат на пътя си много бедни и страдащи, но сърцето им не се трогва. Човек, на когото само мисълта работи правилно, е една трета човек; онзи, на когото и умът, и сърцето работят правилно, е две трети човек; и най-после онзи, на когото и умът, и сърцето, и волята работят правилно, е три трети човек – истински човек или мъдрец. Пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки е постоянен. Той не се влюбва и разлюбва, както обикновените хора. Щом люби, той е постоянен и неизменен. Каквото прави мъдрецът, както и да се проявява, каквито мисли и чувства да храни, той никога не съжалява. Всичко върши съзнателно и разумно.

Турете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и светла мисъл е достояние на мъдреца. Ако търсите истинското знание, ще го намерите в мъдростта; ако търсите възвишеното, ще го намерите в любовта. В който свят да търсите възвишеното – във физическия, в ангелския или в Божествения, ще го намерите в любовта. Тя представя идеала, към който човешката душа се стреми. Ще каже някой, че е разочарован в любовта. Разочарование има в чувствата, но не и в любовта. Който люби, никога не се разочарова. Обаче, щом човек пожелае да бъде обичан, разочарованието иде; той е нещастен, че няма кой да го люби. Значи, има два вида нещастни хора: едните са нещастни, че не любят, а другите, че няма кой да ги люби. Мъдрецът се отличава от обикновения човек по това, че е щастлив и когато не го любят. Защо е щастлив? – Защото, и като не го любят, той люби, без да изисква нещо. Ако никой не го обича, той си казва: Хората още не са ме опознали, не съм се открил за тях. Ще дойде ден, когато ще ме познаят и ще ме обикнат. Ако днес не стане това, утре ще стане. Той не туря големи срокове. Обикновените хора работят с големи срокове и с големи величини; всъщност, големите величини са достояние само на велики хора, на адепти, на мъдреци, които избягват да работят с тях. Когато се възпитава, човек работи с малки величини.

Кога може човек да се възпитава правилно? – Когато пламъкът на неговите мисли, чувства и действия постепенно се увеличава и внася в него радост и разширяване. Когато всички мисли и чувства се съберат на едно място, светлината им се увеличава, радостта става голяма и любовта се проявява. Това изисква от човека съвременната наука и хигиена. Това значи да дойде човек до положение да знае какво количество въглерод се намира в неговия организъм и как може да го използва. Количеството на въглерода в човешкия организъм е математически точно определено, обаче, какъв е този въглерод, не се знае. Съществуват три вида въглерод. Единият не гори, не се изменя във въздуха; не се съединява с други елементи, нито гори, нито загасва. Следователно, когато мислите и желанията на човека не загасват, той е от първата категория. Въглеродът, който се отнася до втората категория, е променлив. Той гори и се променя, става черен. Каже ли някой, че мислите и чувствата му са потъмнели, той се отнася към втората фаза на живота, дето въглеродът се изменя. За да не се изменя, ще го върнете в първото състояние, ще му прибавите единица любов и две единици мъдрост. Това значи, да намериш три същества, на които да помогнеш, да ги отправиш към света на любовта и на мъдростта. След това ще намериш един свят човек, да видиш как прилага любовта и двама мъдреци – как прилагат мъдростта. При това положение ти няма да станеш нито светия, нито мъдрец, но ще вземеш малко подкваса и от двамата, да има какво да работиш.

Задачата на човека е да учи и да работи. Като учи, той непременно ще се обезсърчава – такъв е законът. Защо се обезсърчава? – Защото пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки се намалява – влязъл е някакъв страничен елемент. За да се справи с обезсърчението си, той трябва да премахне страничния елемент и да усили отново пламъка си. Приложи разума си, направляван от мъдростта, за да усилиш пламъка на своите мисли и чувства. Без мъдрост разумният човек става жесток. Жестокостта се сломява от милосърдието, а милосърдието подразбира закон на жертва. Значи, буквата „М“, като символ на материализма, трябва да се превърне в милосърдие. Това се постига чрез съзнателна и разумна воля.

В заключение казвам: За да спазвате хигиената на физическия свят, обърнете внимание на трите елемента – жилище, храна и облекло; за да спазите хигиената на духовния свят, обърнете внимание на другите три елемента – мисли, чувства и постъпки.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— В истината е скрит животът.

15. Лекция от Учителя, държана на 5 декември, 1928 г. София – Изгрев.