(Нова страница: ==Вечният живот== Като ученици на Велика Школа, вие трябва да бъдете щедри, да раздавате Словот...) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Рилски беседи]] - [[1939]] г. | |
| − | + | [[КНИГА: Езикът на Любовта]] | |
| − | + | ==Вечният живот== | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Като ученици на Велика Школа, вие трябва да бъдете щедри, да раздавате Словото Божие изобилно, както Христос нахрани многохиляден народ с пет хляба. Кой каквото е чул, възприел и приложил, да го предаде на ония, които искрено се интересуват. Който говори, той може да стане оратор; който не говори, никакъв оратор не става. Който учи, той учен става; който не учи, учен не става. Който пее, той певец става; който не пее, певец не става. Който обича, той оживява; който не обича, умира. Който обича истината, свободен става; който не обича истината, роб става. | |
| − | + | Христос казал на богатия: „Едно ти не достига." Едно нещо не достига на всички съвременни хора. Един млад момък постъпил при един майстор-грънчар, да учи занаят. Като работил три години, той мислил, че научил вече занаята и казал на господаря си: Господарю, моля те да ме произведеш майстор. Станах вече на възраст, искам да се оженя, да работя самостоятелно. | |
| − | + | Господарят му се съгласил, дал му право на майстор и го изпратил да работи сам. Момъкът направил много грънци, според всички правила, които възприел от господаря си, и ги поставил в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след изпичането, всички грънци се напукали. Той веднага отишъл при майстора си и разказал за нещастието, което го сполетяло. Господарят му казал: За да не се пукат грънците, трябва да останеш при мене още три години. – Ще остана, колкото време искаш, само да науча и това изкуство, да не се пукат грънците ми, защото никой не купува пукнати грънци. | |
| − | + | Сега той отварял очите си повече, отколкото по-рано, внимателно следял, как майсторът пресява пръстта, как я меси и формува, дано види нещо по-особено от това, което вече знаел. Когато майсторът турял грънците в пещта, той пак следял, да не пропусне нещо и все си мислел, че ще му се открие някаква тайна, или ще му се каже някаква формула. Какво забелязал? Когато вадел грънците от пещта, господарят духвал във всяко гърне и казвал: Ху! Като видял това, момъкът казал: Чудна работа, за едно „ху" трябваше да отидат три години напразно. Майсторът му отговорил: От това „ху" се вижда любовта ти към грънците. Като обичаш работата си, и грънците няма да се пукат. Като обичаш грънците, ти се разговаряш с тях. Дом, в който грънците се духат, там любовта присъства. Искате ли здрави грънци, идете в дом, дето любовта присъства. | |
| − | + | ||
| − | + | Следователно, всеки дом, основан на любовта, успява. Всеки дом, който не се основава на любовта, пропада. Любовта е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно. Когато гради, любовта не приема нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна постъпка като градивен материал. Любовта не търпи никакво съмнение и колебание, никакви противоречия. | |
| + | Един млад момък, от високо произхождение, се влюбил в красива, млада мома, също от високо произхождение. Като се оженили, той се усъмнил в любовта й, помислил, че тя обича друг някой. Понеже благородството му не позволявало да се разправя с нея, отчаян и огорчен, той напуснал дома си и тръгнал по направление към близката река, с намерение да се удави. Като търсел дълбоко място в реката, чул стъпки зад себе си. Обърнал се назад и видял своята възлюбена. Тя се приближила при него и тихо му пошепнала нещо. Той се зарадвал и веднага се отказал от решението си да се дави. Ако би го запитал някой, какво му казала младата жена, той би отговорил: Моята възлюбена ми каза, че ако се удавя от съмнение и недоверие към нея, и водата ще ме изхвърли навън. Водата обича да влиза в човека, да утолява жаждата му, но никого не приема в себе си. Възлюбената му пошепнала, че го обича, че никого другиго не е обичала, и всякога ще му бъде вярна. Той й отговорил, че е готов да изправи погрешката си и в името на нейната любов, да живее и да обича всички хора. | ||
| − | Днес и на вас казвам: Не се съмнявайте в Божията Любов. Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, отдето мъчно ще излезете. Който не | + | Днес и на вас казвам: Не се съмнявайте в Божията Любов. Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, отдето мъчно ще излезете. Който не вярва в Бога, той сам се дави в съмнението си. Търсете Бога и уповавайте на Него, за да се запознаете с трите Му дъщери – надеждата, вярата и любовта. Запознаете ли се с надеждата, ще станете богат на физическия свят. Запознаете ли се с вярата, ще влезете в духовния свят, за да просветне ума ви и да придобиете знание. Запознаете ли се с любовта, ще влезете в Божествения свят и ще придобиете вечния живот. |
| − | Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Аз пък казвам: | + | Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога." Аз пък казвам: Надявайте се на тази, която се надява. Вярвайте в тази, която вярва. Любете тази, която люби. Да се свържете с надеждата, с вярата и с любовта, това е вечният живот, към който всяка душа се стреми. |
13 август, 5 ч. с. | 13 август, 5 ч. с. | ||
| + | ---- | ||
| + | * Йоан, 12 гл. | ||
Текуща версия към 14:15, 25 септември 2011
Рилски беседи - 1939 г.
Вечният живот
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да бъдете щедри, да раздавате Словото Божие изобилно, както Христос нахрани многохиляден народ с пет хляба. Кой каквото е чул, възприел и приложил, да го предаде на ония, които искрено се интересуват. Който говори, той може да стане оратор; който не говори, никакъв оратор не става. Който учи, той учен става; който не учи, учен не става. Който пее, той певец става; който не пее, певец не става. Който обича, той оживява; който не обича, умира. Който обича истината, свободен става; който не обича истината, роб става.
Христос казал на богатия: „Едно ти не достига." Едно нещо не достига на всички съвременни хора. Един млад момък постъпил при един майстор-грънчар, да учи занаят. Като работил три години, той мислил, че научил вече занаята и казал на господаря си: Господарю, моля те да ме произведеш майстор. Станах вече на възраст, искам да се оженя, да работя самостоятелно.
Господарят му се съгласил, дал му право на майстор и го изпратил да работи сам. Момъкът направил много грънци, според всички правила, които възприел от господаря си, и ги поставил в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след изпичането, всички грънци се напукали. Той веднага отишъл при майстора си и разказал за нещастието, което го сполетяло. Господарят му казал: За да не се пукат грънците, трябва да останеш при мене още три години. – Ще остана, колкото време искаш, само да науча и това изкуство, да не се пукат грънците ми, защото никой не купува пукнати грънци.
Сега той отварял очите си повече, отколкото по-рано, внимателно следял, как майсторът пресява пръстта, как я меси и формува, дано види нещо по-особено от това, което вече знаел. Когато майсторът турял грънците в пещта, той пак следял, да не пропусне нещо и все си мислел, че ще му се открие някаква тайна, или ще му се каже някаква формула. Какво забелязал? Когато вадел грънците от пещта, господарят духвал във всяко гърне и казвал: Ху! Като видял това, момъкът казал: Чудна работа, за едно „ху" трябваше да отидат три години напразно. Майсторът му отговорил: От това „ху" се вижда любовта ти към грънците. Като обичаш работата си, и грънците няма да се пукат. Като обичаш грънците, ти се разговаряш с тях. Дом, в който грънците се духат, там любовта присъства. Искате ли здрави грънци, идете в дом, дето любовта присъства.
Следователно, всеки дом, основан на любовта, успява. Всеки дом, който не се основава на любовта, пропада. Любовта е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно. Когато гради, любовта не приема нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна постъпка като градивен материал. Любовта не търпи никакво съмнение и колебание, никакви противоречия. Един млад момък, от високо произхождение, се влюбил в красива, млада мома, също от високо произхождение. Като се оженили, той се усъмнил в любовта й, помислил, че тя обича друг някой. Понеже благородството му не позволявало да се разправя с нея, отчаян и огорчен, той напуснал дома си и тръгнал по направление към близката река, с намерение да се удави. Като търсел дълбоко място в реката, чул стъпки зад себе си. Обърнал се назад и видял своята възлюбена. Тя се приближила при него и тихо му пошепнала нещо. Той се зарадвал и веднага се отказал от решението си да се дави. Ако би го запитал някой, какво му казала младата жена, той би отговорил: Моята възлюбена ми каза, че ако се удавя от съмнение и недоверие към нея, и водата ще ме изхвърли навън. Водата обича да влиза в човека, да утолява жаждата му, но никого не приема в себе си. Възлюбената му пошепнала, че го обича, че никого другиго не е обичала, и всякога ще му бъде вярна. Той й отговорил, че е готов да изправи погрешката си и в името на нейната любов, да живее и да обича всички хора.
Днес и на вас казвам: Не се съмнявайте в Божията Любов. Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, отдето мъчно ще излезете. Който не вярва в Бога, той сам се дави в съмнението си. Търсете Бога и уповавайте на Него, за да се запознаете с трите Му дъщери – надеждата, вярата и любовта. Запознаете ли се с надеждата, ще станете богат на физическия свят. Запознаете ли се с вярата, ще влезете в духовния свят, за да просветне ума ви и да придобиете знание. Запознаете ли се с любовта, ще влезете в Божествения свят и ще придобиете вечния живот.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога." Аз пък казвам: Надявайте се на тази, която се надява. Вярвайте в тази, която вярва. Любете тази, която люби. Да се свържете с надеждата, с вярата и с любовта, това е вечният живот, към който всяка душа се стреми.
13 август, 5 ч. с.
- Йоан, 12 гл.