Разлика между версии на „Стани“

Текуща версия към 19:51, 6 ноември 2011

Рилски беседи - 1937г.

КНИГА: Лъчи на живота

СТАНИ!

„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове".

„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемтe свои стълбове". Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга. „Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.

Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори. Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света. Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.

„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове". Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.

Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.

Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата? Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака. Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях. Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека? Какво представят краката изобщо? – Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.

За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин. – Възможно ли е това? – Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.

Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият. Младият се характеризира със сила, а старият – със знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба. Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.

Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.

Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място. Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място. Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място. Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място. Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.

Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им. Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.

Приложение се изисква от съвременните хора. Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош. Не се занимавайте с доброто и със злото в човека. Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.

Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща. Те забавляват човека, но не могат да го нахранят. Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.

Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл. Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си. Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.

Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа. Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.

Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си. В това отношение бъдете като децата. Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода. Топлина е нужна за човека, а не огън. Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.

„Мъдростта съгради дома си. Издяла седемте свои стълбове". Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.

Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си. – Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота. Той е придобил истинската свобода.

Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига. Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.

Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете. Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.

Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си, е: Стани!

Стани, и в истината крепък бъди!

Стани, и в любовта топъл бъди!

Стани, и в мъдростта светъл бъди!

„В начало бе Словото. И Словото бе у Бога".

23 юли, 5 ч. с.

• Притчи 9:1