Разлика между версии на „Ценности и възможности“

Текуща версия към 19:50, 6 ноември 2011

Рилски беседи - 1937г.

КНИГА: Лъчи на живота

ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Сега всички очаквате да чуете нещо, както когато отивате на концерт и очаквате да чуете някой велик певец. Ако песните, които слушате, задоволяват слуха ви, ще излезете от концерта доволни и ще кажете, че си заслужава парите, които сте дали за билет. Не ви ли задоволи, ще кажете, че не заслужава да харчите парите си. Днес ще говоря върху ценности и възможности на нещата. Аз свързвам въпроса за ценностите с възможностит, защото между тях има известна зависимост. Всяка ценност дава възможност за нещо. Запример, едно ценно нещо за човека е неговият говор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив.

Друго ценно нещо за човека е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.

Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт". – Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли. Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.

Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите. Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре. – И ти, който критикуваш, не пееш добре.

Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.

Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си. Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината. Като рови, петелът мисли за кокошките. Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце. Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си. Кое е за предпочитане? Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.

Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен. Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите. Какво представят погрешките? – Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си. Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички. Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.

Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник. Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав. – Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята. Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека. Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия. Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.

Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване. Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо? – Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.

И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора. Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора. Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.

Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсъждава това момиченце.

Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност. Кога и да е, той трябва да върне неговия живот. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя. Докато го възстановят, обаче, те страдат. Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл. Когато се е решил да слезе на земята и да се облаче в плът, още тогава човек се е оженил. Всеки въплътен човек е женен. Щом се е облякъл в плът, човек е почувствал ограничението си, и след това е поискал да се освободи, но се е видял в невъзможност. Единствената възможност за освобождаване на човешкия дух от материята, в която е облечен, е смъртта.

Смъртта е развод, който освобождава духа от материята. Когато женитбата между духа и материята е неправилна, човек трябва да умре. Щом умре, веднага неправилната връзка между духа и материята се разкъсва. Значи, смъртта иде в помощ на човека, да разруши неправилния съюз между духа и плътта. Докато духът и плътта са в постоянна борба и противоречие помежду си, човек е изложен на големи страдания. Коя е причината за тази вечна борба? – Несъответствието между духа и плътта. Духът е разумното начало в човека, вследствие на това, процесите, които стават в духа, са завършени. Плътта представя своенравно, недоволно дете. Каквито процеси и да се извършват в плътта, в края на краищата те остават незавършени. Какво трябва да прави човек със своенравното си дете? – Каквото бащата прави със своето упорито, своенравно дете, това всеки човек трябва да прави със своята плът – своенравното си дете. Той трябва да го възпитава – нищо повече. На всеки човек е дадено по едно такова дете, по отношение на което той трябва да прояви своите педагогически способности. Да познае човек себе си, това значи, да познае своето упорито дете и да знае, как да го възпитава. Майката ли трябва да се подчини на детето, или детето – на майката? Ако детето е разумно и възпитано, майката може да го послуша за нещо. Обаче, ако не е разумно, нито възпитано, непременно детето трябва да слуша майка си. С други думи казано: всяка права мисъл, всяко право чувство и всяко право действие, от когото и да излизат, приемете ги. Намерите ли нещо криво в дадена мисъл, в дадено чувство или в дадена постъпка, не ги приемайте, макар и да са излезли от учени, от видни хора. Затова е казано в Писанието: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!"

Кои неща считаме ценни? Всяко нещо, което Бог е създал, представя известна ценност. Ценностите, които виждаме в разумната природа, са представяли и представят велики блага за нас, както в миналото, така и днес. Такова нещо ще пред-ставят те и в далечното бъдеще. Ако можете да се ползвате правилно от тия блага, те ще носят щастие за вас. Не можете ли правилно да ги използвате, те ще ви създадат ред нещастия. Запример, който стъпва внимателно по камъните, той ще се ползва от тяхната енергия и ще бъде щастлив. Който стъпва невнимателно, той може да падне, да се осакати по някакъв начин и да се чувствва нещастен. Стъпвайте внимателно по камъните, като опитвате с краката си, тяхната устойчивост. Най-малката неустойчивост на камъните може да ви изненада, да паднете и да си счупите глава, ръка или крак. Освен това, сутрин и вечер не сядайте на голи камъни. Винаги носете със себе си по една малка възглавничка, която да туряте върху студения камък. На обед, когато слънцето грее силно, можете да сядате направо на камъните. Те са приели много слънчева енергия и действат лечебно върху човека.

Сега ще направя една аналогия между човека и камъните. Както камъните са студени сутрин, така и човек е студен сутрин. Искате ли да влезете във връзка с такъв човек, носете със себе си своята мека, топла възглавничка. Меката възглавничка представя човешкия език. Срещнеш ли някой човек сутрин и желаеш да се разговаряш с него, приложи в действие своя мек език. Ти ще му говориш меко, и той ще ти отговаря меко. Срещате ли се по обед, тогава можете да не носите възглавничките си. Когато са разумни и се разбират, хората могат да се разговарят по всякакъв начин – и с възглавнички, и без възглавнички. Те могат да си казват нещата тъй, както са в действителност. Кое време през човешкия живот е сутрин, кое – обед и кое – вечер? Когато хората се запознават и между тях се създават приятелски отношения, те са в сутринта на своя живот. Когато се обичат, те са на обед, в зенита на своя живот, когато слънцето най-силно грее. Когато не се обичат, те са в залеза на своя живот. Залезът на човешкия живот, това е вечер, нощ, когато предметите започват да изстиват.

Следователно, да обичаш човека, това са възможности в неговия живот, да разбере царския път, по който душата се движи в Битието. Това значи да обичаш човека. Не го ли обичаш, този път остава за тебе неизвестен. Единственият път, чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е любовта. За да намери този път, човек трябва да обича. Като обича хората, той ще вземе от тях това, което с необходимо за неговото растене. А като го обичат хората, той ще им предаде това, което е необходимо за тяхното повдигане. Правилна обмяна трябва да има между хората. Ти ще обичаш и тебе ще обичат. В сегашния живот любовта е метод за постижения. Без любов човек не може да има никакви постижения. Иска ли човек да постигне онова, което Бог му е определил, той трябва да следва царския път на душата.

Сега, като се говори за възможности на нещата, мнозина си задават въпроса: какво е необходимо, за да може човек добре да пее, да свири или да рисува? – Едно нещо липсва на певеца. За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и за музиканта, и за художника – за всички хора на изкуството. Човек не може да бъде здрав, нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре. Това са три правила, които човек трябва да спазва, ако иска да има някакви постижения. Който иска да се подмлади, и той трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. За да мисли право, човек трябва да стане като малките деца. Да станеш като малките деца, това значи да внесеш в себе си мекота.

Мекотата прави човека млад. Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае. Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.

Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат. Тя предлага всичките си блага в изобилие.

Богата е природата! Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари. Старият човек може да работи по-добре от младия.

И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити. Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане. Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.

Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие. Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни. Той изкарва черни картини. Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове. Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.

И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.

Пътят на праведния е път на зазоряване.

21 юли, 5 ч. с.