Разлика между версии на „Човешка и Божествена любов“

Текуща версия към 21:24, 23 август 2011

Утринни слова - Тринадесета година (1943-1944)

Новото начало, том 1

Човешка и Божествена любов

Ще прочета 12 гл. от Исаия и част от 9 стих от 11 гл. на Исаия.

„Земята ще е пълна със знание за Господа". (–9 ст.). Тоя стих изразява материално една истина. На всички е ясно, как се пълни нещо материално. Важен е духовният смисъл на стиха. Значи, ще дойде ден, когато всички хора ще знаят, как да служат на Бога. В сегашния християнски свят малко хора разбират дълбокия смисъл на Христовото учение. Всеки християнин/ казва: Аз вярвам в Христа. Всички вярват, но малцина разбират и прилагат Христовото учение правилно. Кой не вярва в слънцето? Има хора, които вярват в слънцето и умират; други вярват в слънцето и живеят. Някои вярват в слънцето, но са бедни; други вярват в слънцето и са богати. Едни вярват в слънцето и са прости; други вярват и са учени. – Защо е така? – Само невежият пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на ръце, както по-рано е правила. Майката носела детето си цели девет месеца в скришната си стаичка и след това го изважда навън. Това е голяма привилегия. След излизането на детето от тая стаичка, майката казва: Кракът ти повече няма да стъпи тук. Много естествено. Ако за девет месеца детето не е научило това, което майката крие в себе си, и за 90 месеца няма да го научи. Числото девет е краен предел на нещата. Като дойдеш до това число, ще се бориш: или ти ще биеш, или тебе ще бият; или ще свършиш училище, или няма да свършиш – никакво отлагане не се позволява. Числото осем е строгата майка, през която минаваш най-после. Числата 2, 5 и 8 представят майката. Ако при числото осем – последната майка, не станеш човек, при никоя друга майка няма да станеш.

Числото девет е последният син. Той е марсианец, всякога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчиняваш на Бога? – Аз любя Бога. – Любиш ли Го? Ако Го любиш, трябва да бъдеш готов на всички жертви за Него. Жертвата има отношение към здравия, силния, учения и богатия. Болният не може да прави жертви. Той казва: Аз те обичам. – Какво допринася той със своята любов? Има смисъл да те обича здрав човек, все ще ти даде нещо. Да те обича болен, това значи, да вземе нещо от тебе. Здравият има здрава мисъл, здрави чувства, от които болният се ползува.

Какво означава здравата мисъл? Да мислиш здраво, това значи, да бъдеш последователен във всичките си работи. Преди години бях в Шумен. Там срещнах един наш познат, добър евангелист. Той беше обущар. Попитах го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казах му, че досега са ми шили обувки все светски обущари. Тоя път искам евангелист да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има между едните и другите. Той се съгласи. Отидох в работилницата, взе ми мярка, показа кожата, от която ще ги направи, и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувките бяха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми – само кожата не беше изпитана. Носих ги един месец, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарят каза, че вината е в мене – много съм ходил с тях, затова се напукали. Като помислих малко за обувките, намерих, де се крие погрешката. Обущарят е добър майстор, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожите. Друг път пак ще си заръчам при него обувки, но преди това ще потърся човек, който разбира от кожи, та обувките ми да траят поне десет месеца, а не само един месец. Някои хора приличат на тоя евангелист – много неща знаят, добре ги правят, но трайността им е малка – само за един месец. Двама влюбени – Стоян и Драганка се разхождали в една гора и любовно се разговаряли. Стоян носел в джоба си един револвер и, за да покаже, колко е верен в чувствата си, казал на Драганка: Видиш ли тоя револвер? Докато е в мене, никой не може да те бутне. Увлечени в разговора, те навлезли вътре в гората; насреща им се задала една голяма мечка. Като видял мечката, Стоян изтръпнал от страх – едва успял да се качи на една стара круша. Драганка останала под крушата и, за да се спаси от мечката, дошло й на ума да се престори на умряла. Легнала на земята и се притаила. Стоян й казал: Драганке, не се страхувай, аз ще цъкам отгоре. Мечката се приближила към тях и започнала да души Драганка. Оттук я подушила, оттам я подушила и продължила пътя си. Като отминала, Драганка се вдигнала от земята и се готвела сама да продължи пътя си. Стоян веднага слязъл от дървото и я запитал: Драганке, какво ти говори мечката? – Каза ми, друг път да не тръгвам с такъв герой като тебе. Следователно, когато някой казва, че ме обича, аз зная, защо ме обича. Обича ме за парите, които съм вложил в банката. Той не се интересува от мене, от парите се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а с нея заедно и парите. Ако пропаднат моите пари, и неговите ще пропаднат. Той трепери за банката и си казва: Защо вложих парите си в тая банка? Прав е човекът. Това е човешка банка. Един ден човешките банки все ще пропаднат. Досега не съм срещал човек, който да не е фалирал. Не съм чувал, човешка банка да не е фалирала. Някоя мома пита своя възлюбен: Обичаш ли ме? – Обичам те. – Докога ще ме обичаш? Като се оженят, докато са млади, живеят добре. Щом започнат да остаряват, тя го нарича „дъртия", той я нарича „дъртата". Всеки мисли за себе си, казва, че очите му не виждат, краката му не държат Тя поглежда към него и се чуди, как е могла да се влюби в тоя човек. Той се чуди, как е могъл да се влюби в нея. Те стават посмешище един за друг.

Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на любовта. Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на мъдростта. Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на истината. При сегашното разбиране на човека, отслабването и остаряването са на мястото си. Човек живее и греши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрешките му щяха да се увеличат толкова много, че никога не би могъл да ги изправи. Опасно е сегашният човек да бъде вечно млад и силен. Слабостта и старостта са спасителни пътища за сегашния човек. И смъртта спасява човека. Тя го освобождава от задълженията му. В тоя смисъл, само младият има право да обича. Той има задължения: къща прави, ниви и градини обработва – иска да се ожени, да има деца. Старият е свободен от тия задължения. И той обича, но неговата любов има особен характер, коренно се различава от любовта на младия. И старият гради къщи, но в умствения свят; и той говори за любовта, че трябва да се обичаме, да се жертвуваме, но сам не може да прояви нито любовта, нито жертвата.

Какво, в същност, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатият може да се жертвува, Той може да принесе сърцето и ума си в жертва. Той може да принесе душата и духа си в жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвуваш сърцето си, не значи да го унижиш. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" – Защо иска сърцето, а не ума? – Защото сърцето е работило много, пзцапало се е, и днес трябва да дойде някой да го очисти. Само Бог може да очисти човешкото сърце и да го напълни. Някой казва на ближния си: Дай ми кесията си. Защо иска той кесията му? – За да я изпразни. Вземи кесията на своя ближен, изпразни я, за да си услужиш, но върни я пълна. Какъв човек си, ако не можеш да напълниш кесията, която си изпразнил? Човек изпразва кесиите, а Бог ги пълни.

Какво нещо е Божията Любов и какво – човешката? Божията Любов пълни човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа и човешкия дух. Човешката любов изпразва човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Това е разликата между едната и другата любов. Не можеш да кажеш, че човешката любов е Божия, и Божията – човешка. И човешката любов има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намери празни кесии, Бог ги пълни. И Христос, като дойде между хората, трябваше да се изпразни, да се приготви за приемане на Божията Любов. Като те обича някой, ти трябва да даваш.

От няколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизам вън от града, крия се от бомбите. В същност, въпросът е поставен другояче. Ако следите, кога стават бомбардировките, ще видите, че те стават, когато съм в града, а не когато излизам на планината. Много естествено, крадците и разбойниците не търсят бедни хора, но богати, защото има какво да вземат от тях. Те търсят мене. Когато мене оберат, и вие губите. Докато съм богат, вие се ползувате от моето богатство; щом обеднея, и вие губите. Не говорете неща, които не разбирате. Трябва да разбирате любовта, Човешката любов е на мястото си като човешка, Божията Любов е на мястото си, и нищо не може да я измести. Човешката любов е мътна вода, която се пречиства само от Божията Любов. Очисти ли се от утайките и калта, човешката любов се повдига. Не е страшна калта във водата, защото тя е примес, не е нейна съставна част. Както се пречиства водата, така се пречиства и човешката любов, а именно, по пътя на ума и на сърцето. Умът се пречиства чрез светостта, а сърцето – чрез страданието. Казват за някого, че е свят човек, а за друг, че е чист. Светият човек е умен, а чистият – добър. Не смесвайте светостта с чистотата. Светлина има в ума, чистота – в сърцето. Добрият работи с чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивите монети за истински. Ако в ръката му попадне фалшива монета, той никога не прави опит да я прокара. Как ще се оправдаеш пред себе си, като я дадеш вместо истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадеш на други. Някой те моли да му услужиш. Ти казваш: Говорих вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорил. – Ще говоря някога. – Това не е услуга. Важно е онова, което можеш да направиш за човека в даден момент.

Колкото и да е малка една работа, свърши я на време. Паднал един лист на земята – наведи се и го вдигни. Някой ти иска няколко стотинки или един лев – дай му ги веднага, не отлагай за другия ден. Друг е въпросът, ако някой ти иска хиляда лева. Щом нямаш пари, няма да му дадеш. При това, има случаи, някой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетел. Българската пословица казва: „С чужда пита помен не се прави”. Божествен закон е: Като обичаш някого, ще работиш за него и, каквото придобиеш, ще му го дадеш. Като любиш, ще проявиш оная любов, която е вложена в тебе, а не чуждата любов, описана в романите. Ще се откажеш от подражаването. Ще проявиш своята любов, а не чуждата.

Всеки трябва да прояви своята любов, своята мъдрост, своята истина. Някой иска да прояви Христовата любов, да бъде като Христа. И това е възможно, но той трябва да мине през страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готов ли си и ти да 6ъдеш закован като Него? Тежки бяха гвоздеите, с които заковаха ръцете и краката на Христа. Някой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата? – Голяма е разликата между обождане с игла и пробождане с гвоздей. Има и големи обиди, като пробождане с гвоздей, но те рядко се случват. Такива обиди човек с години не може да забрави.

Защо човек не може да забрави някои обиди, това е въпрос, върху който не трябва да се говори. Ако открия тоя въпрос, ще причиня пакост първо на себе си. – Защо? – Няма да ме разберете. Много съм говорил върху любовта и с това съм си причинил пакост. Колко души са ме разбрали? От ония, които са ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не са разбрали, плащам. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша полици по хиляда лева? При това, само десет души плащат, а за останалите аз плащам. Пред тях минавам за благодетел. Трябва ли след това да разправям, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащат, отколкото да се оплакваш, че те подяли. Как постъпвам в такъв случай? Понеже съм богат, давам и на добрите платци, както и на ония, които не плащат. И на едните давам по един лев, както и на другите. Закон е: като дойдеш до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пак ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата в себе си. Няма сила в света, която може да я задържи.

И тъй, когато се говори за Божията Любов, разбирам числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единният Бог и Троеличният Бог, т. е. Бог на многото лица. Под „Единния Бог" разбираме идеята, че само Бог има едно лице. В едното си лице Бог е съвършен. Това съвършенство никой не го познава. Знаем само, че в Бога няма никаква промяна. Казваме ли, че Бог е троеличен, разбираме лицата на всички хора в Бога. В едното лице на Бога е безграничната любов, а в трите лица – граничната любов. В граничната любов се явяват противоречия. Затова някои се питат, защо Бог постъпил така? Като не познават великата Божия Любов, хората искат да играят ролята на Господа, но сами се спъват. Не може несъвършеният да замести или прояви съвършения. Ние не познаваме Единната любов, затова грешим. Казваш: Обичам даден човек. Обичаш го, защото ти дава повече от другите. Когато обичаш някого повече от другите, това показва, че той ти дава повече от тях. Ако повече взима, по-малко го обичаш. Каже ли някой, че обича известен човек, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичаш го, защото в миналото някога, или днес, ти дава повече от другите. Не го обичаш, защото, освен че нищо не ти дава, но взима от тебе. Някой говори лошо за тебе – не го обичаш; говори добре за тебе, обичаш го. Някой ти услужил, обичаш го; не ти услужил, не го обичаш.

Всички хора искат да ги обича Бог. Какво са направили за Него? Бог проявява любовта си към всички – за себе си прави това. Като люби, Той печели. Ако ние любим, ние печелим. Без любов няма печалба. Да очакваш на подаяние, това значи, да се ползваш само от половината на живота „Чуждото и на Великден се взима". Така казва практичният българин. Ако разчиташ само на любовта на майка си и на баща си, ти си загубил половината от своя живот. Те ще те обичат, докато са живи. Какво ще правиш после? Кой ще те обича?

Сега аз не искам да влизам в противоречие с вашия живот. Какви сте вие и как живеете, тоя въпрос оставям настрана. Какъв съм и кой съм, също оставям настрана. Аз не очаквам на това, което вие знаете за мене. Радвам се на това, което зная за себе си. Радвам се на това, което давам. Радвам се, когато човек благодари за това, което е получил. Радвам се на великата Божия Любов и на нея разчитам. Радвам се, че обичам хората. Радвам се на моята и на тяхната радост. Ако аз не живея като Бога и като добрите хора, и ако вие не живеете като мене, какво представят моят и вашият живот? Ще кажете, че хората се оплакват от живота си. Не е лошо, че се оплакваш. Оплакването подразбира някаква мъчнотия – не можеш да решиш задачата си Щом решиш задачата си, оплакването престава. Някой се оплаква, че има нива, но семе няма, волове няма, не може да я изоре. Ти обичаш тоя човек и веднага предлагаш помощта си. Имаш два вола, жито и му казваш: Дай нивата на мене, да я изора и засея. През лятото, когато житото роди, ще делим печалбата наполовина. Можеш ли да делиш благата с някого, ако нищо не си работил?

Българинът е практичен: две трети от благата иска да задържи за себе си, а за ближния си – една трета. Една трета е малка част, наполовина трябва да се делите. Не е лесно да разбереш смисъла на едната трета. Бащата е единицата, майката е Двойката, а детето – дъщерята и синът – тройката, т. е. едната трета от цялото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капитал от бащата. Последният се ползува от лихвите на тоя капитал. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синът – майка си. Ако едни родители имат само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза в дъщерята, там продължава да живее. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако в едно семейство се роди момче, бащата е вложил капитала си, а майката го използува. Синът обича майка си. С любовта си към сина и дъщерята, майката и бащата ще научат значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мъжът не стане баща, те никога няма да разберат значението на числата едно и две. Единият от тях трябва да има нива, а другият – жито и волове, да изоре нивата и после да я посее. Нивата е майката, а воловете и житото – бащата. Той ще изоре и посее нивата и, каквото получи, ще го дели наполовина. Какво дава нивата? Чрез слънчевата енергия и елементите, които се намират в нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия от други слънца. Да не отивам по нататък, да се спъвате. Важно е да благодарим, че нивата е богата. Аз говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение. Ако нивата е бедна, не сей на нея, докато не я наториш. Не работи на бедна земя. Не сей на пясък. Сей на богата, на здрава почва. Ако искаш да четеш, избери богата, хубава книга. Ако е роман,трябва да е първокласен. Чети такава книга, в която нещата да са сто на сто верни, а не само едно на сто.

Някои се питат, какво ще стане с тях. Ако човек върви по негативния път на живота, черен ще стане. Достатъчно е четири поколения хората да се отдалечат от Божествения път, за да почернеят. Достатъчно е четири поколения да живеят по закона на любовта, за да побелеят и красиви да станат. Ако изпълняваш Божията воля с любов, красив ставаш; ако не я изпълняваш, грозен ставаш. Ако изпълняваш Божията воля с любов, здрав ставаш; ако не я изпълняваш, заболяваш. Ако изпълняваш Божията воля с любов, умен ставаш; ако не я изпълняваш, оглупяваш.

В сегашната война неприятелят устройваше различни примки. Някъде пущаха от самолетите различни предмети: писалки, бонбониери за деца, играчки. Но всяка играчка или писалка струваше един живот. Те бяха пълни с взривни вещества. Едно докосване до тях причиняваше голямо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятелят ви е подхвърлил. И в човешкия живот има мисли и чувства, които съдържат взривни вещества. Достатъчно е да се докоснеш до тях, за да експлодират. Те са турени на пътя ти от черните братя. Много хора страдат от такива малки пера или писалки. Като ги намерят, турят ги в джоба си, а после се чудят, защо ги боли сърцето. Някоя мома срещне един красив момък, влюби се в него и се оженят. Той има слабост да пие. Какъв ще бъде техният живот? Може ли тя да го измени? – Не може. Той всеки ден експлодира и причинява пакости. – Кой е виновен за това? – Виното. Любовта към виното разваля живота. Единственото нещо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човешкото го разваля. Божествената мисъл не разваля живота – човешката го разваля. Чистото никога не разваля нещата – нечистото ги разваля.

Като говоря за нечистото, никого не съдя. Естествено е, че който е слязъл на земята и работи, все ще се окаля. Това е в реда на нещата, но облечи работната си дреха, че и да се окаляш, да има какво да облечеш. Ще съблечеш работната си дреха и ще облечеш чиста. – Кога? – Когато свършиш работата си. Не можеш да очакваш, ръцете на работния човек да бъдат гладки, меки – все ще има по няколко мазоли по тях. Има ли нещо лошо в мазолите? Мазолите показват, че човек работи. – Груби ръце има тоя човек. – Груби са ръцете му, но той работи, излиза нещо от тях.

Един човек живял 30 години според Божиите закони и придобил голяма чистота и светост. Той прекарвал повече в планината. Един ден решил да отде на черква, да се помоли на Бога заедно с хората. Като слизал от планината, срещнал го един разбойник, главатар на банда, погледнал го и го спрял да му каже нещо. Слушай братко, много хора съм срещал, но ти ми харесваш. Искам да те оставя заместник за известно време, да управляваш моите хора. Решил съм да отида на черква, а няма кой да ме замести. Ето оръжието ми, предавам го на тебе и спокойно слизам в града. Ще постъпваш, както намираш за добре, аз имам вяра в тебе. Светият човек се замислил, какво да прави, да приеме главатарството, или не. Най после решил да направи тая жертва, да вземе оръжието и да стане главатар. Така ще се избегнат престъпленията, които главният разбойник би направил. По едно време довели при светията един богат човек, с цел да го оберат. Той го погледнал и казал: Ти ще останеш при нас, няма да те убиваме, но ще вземем парите ти и ще ги раздадем на бедни. В Божия закон е писано: Когато богатият не прилага любовта, богатството му се взима. След това довели при главатаря един беден човек, погрешно хванат. Разбойниците мислили, че той има пари, но останали излъгани. Главатарят се приближил към бедния и му казал: Не се страхувай, нищо няма да ги направят. Твоето наказание ще бъде леко. Ти ще получиш част от парите на богатия. Дълго време си молил Бога да се подобри положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидеш, ще благодариш на Бога и ще живееш добре. След това и богатият, и бедният били пуснати на свобода.

Казвам: През деня човек трябва да бъде беден, да работи. Вечер трябва да бъде богат, да почива. Като работиш през деня, ще срещнеш различни хора: едни ще те изнудват да работиш без пари; други ще ти платят добре и ще се разделите приятелски. Ще благодариш и за едното, и за другото; вечерта ще се прибереш щастлив, че си научил нещо от живота, и можеш спокойно да си починеш. Само така човек може да реши задачите си правилно. – Трябва да се плаща. – Вярно е, че трябва да се плаща, но някъде получаваш даром. Какво плаща ученикът на учителите си, които го учат? Ходиш на училище, връщаш се у дома си, учиш, придобиваш знания и опитности, без да плащаш нещо. Благодари за всичко, което придобиваш в живота. – Искам да бъда щастлив. На земята щастие няма. В бъдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашните условия е невъзможно. […] хората воюват, когато опитват силата на четири – петтонните бомби?

Защо става война между народите? – Защото не обичат Бога. Ако народите, както и отделните хора, обичаха Бога, войната никога нямаше да стане. Всички проявяват любовта си по свой начин. Германците проявиха любовта си към англичаните по свой начин – 600 пъти бомбардираха Лондон. Сега англичаните им отговарят със своята любов, Те започнаха да бомбардират Берлин. Всички воюващи прилагат Мойсеевия закон: „Око за око, зъб за зъб". След всичко това, хората разискват върху въпроса, кой народ е прав. От Божествено гледище, никой не е прав. Право има само Божията Любов. Без любов към Бога нищо не се разрешава. Това е закон, който се отнася, както за отделния човек, така и за всички народи, за цялото човечество, за цялото небе. Без любов към Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любов, като условие за истинския живот.

Човешката любов е на страха, а Божията любов – на свободата. Ако искаш да се освободиш от страха, трябва да станеш слуга на Божията Любов. Човешката любов може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любов. Само Божията […] ва да знае и да го изисква от себе си, а не от другите. Ще кажете, че е мъчно да любите Бога. За едного е мъчно, за другиго е лесно. Мъчно е да обичаш оня, който нищо не ти е дал. Не е мъчно, обаче, да обичаш Оня, Който всичко ти е дал. Как ще разчиташ на човешката любов, с която една дреха не можеш да ушиеш? Божията Любов представя дебело въже, образувано най-малко от десет хиляди здрави конци. Човешката любов е един от тия конци. Заедно с другите, той върши работа, но сам нищо не може да направи. В това отношение, човешката любов е десет хиляди пъти по-слаба от Божията. Тя е по-слаба даже от паяжината. Неустойчива е човешката любов. Опасно е да се държиш само за човешката любов. Тя може да заведе човека в черната ложа. Любовта на черните братя е по-слаба и от водата, и от въздуха. Защо ни е любов, която няма никаква устойчивост? Защо ни е любов, която не издържа ни като водата, ни като въздуха?

Да се обърнем към Господа и да благодарим за всичко, което ни е дал, и за всичко, на което ни е научил. – Какво сме научили? – Ако можеш да постъпваш, както аз постъпвам, много нещо си научил. Например, аз не давам на човека по-малко от една стотинка, от един лев. Аз работя изключително с единицата. Пет или десет стотинки не давам; пет или десет лева не давам, но по един лев съм готов да дам на всички хора. Една круша, една ябълка, един хляб мога да дам на човека, но не и две ябълки, две круши или два хляба. Един ден мога да работя за човека, но два – никога. Един месец или една година мога да работя за човека, но два месеца или две години – никога. Щом изтече годината, прекратявам работата. Милиони да ми дават, не работя нито един ден от втората година. Единицата, едното, това е идеята любов към Бога. Който люби Бога, има вътрешен мир, спокойствие и радост.

Като дойдоха бомбите над София, всички се уплашиха, трепереха от страх. Някъде се събираха по много души заедно, да си дават кураж. Те не знаят, че така привличат вниманието и могат да пострадат повече, отколкото, ако човек остане сам. При това, не забравяйте, че от невидимия свят е определено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не беше определено, да бъде разпнат? Христос се моли, ако е възможно да се отмени горчивата чаша. Не е лесно да съзнаваш, че си Син Божи и да бъдеш разпнат като най-голям грешник. Най-после, като мина през големи страдания, Христос се подчини на един закон, който ще изучавате в бъдеще. Знаете ли, какво нещо е да те изостави Бог? Изложен на големи страдания, на поруганието на хората, Христос се обърна към Господа с думите: Господи, защо си ме оставил? Дойдох да помагам на хората, но, вместо да придобият нещо, те ме разпъват. Страданията, които Христос преживя, се разбират едва днес – две хиляди години след разпятието. Христос разреши своята задача с думите: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля! ". Той знаеше, че в Божията Любов няма промяна.

Сега и на вас казвам: Каквото и да се случи в живота ви, не се обезсърчавайте. Ще дойдат скърби и страдания – не се смущавайте. Ако не знаете нещо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, пак се спъвате. Някой мисли, че аз мога да му помогна, да свърша неговата работа. Мога да му помогна, но ако и той работи. Който очаква да получи всичко наготово, сам се спъва. Човек трябва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да постъпи като двамата слуги, единият от които получил два таланта и спечелил още два, и вторият, който получил пет таланта и спечелил още пет. Третият слуга получил един талант и го заровил в земята. Когато господарят му дошъл и поискал сметка за неговата работа, той казал: „Зная, господарю, че си строг; жънеш, дето не си сял, затова зарових таланта в земята, като се върнеш, да ти го дам". Господарят му отговорил: Като знаеш, че съм строг, защо не даде таланта под лихва, да принесе нещо? Слугата не е бил искрен. Той не заровил таланта за господаря си, но за себе си; ако господарят му не се върне, той ще го извади от земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си в земята. Вложете го в обръщение, да се умножава. Така ще се ползвате от него и вие, и вашите ближни.

Помнете: Никой не може да зарови любовта в земята. Без любов няма живот. Любовта всякога дава. Това е нейното отличително качество. Един млад момък срещнал на пътя си млада, красива мома, на която лицето било опръскано с киселина. Като видял страданието й, той веднага измил лицето й и го изтрил с кърпичката си. След това доставил отнякъде чисто дървено масло, с което намазал лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала към момъка и благодарила за помощта, която й оказал. Момъкът помогнал на момата, без да пожелае нещо от нея. Неговата постъпка е чиста, безкористна. Той дава от себе си, без да взима нищо.

Благословен е оня, който дава, без да очаква нищо. Има смисъл да взимаш, но от Оня, Който носи изобилието. Взимай от слънцето. Когато взимаш от подобния си, ще взимаш по-малко, ще даваш повече. Това е Божествен закон. От човешката любов ще взимате по-малко, а от Божията Любов – повече. Божията Любов представя златни, звонкови монети, а човешката – книжни пари. Някога книжните пари се равняват на златните, но в повечето случаи те са по-долу от златните. Има случаи, когато един златен лев е равен на сто или на хиляда книжни лева. Божествената Любов никога не губи стойността си, а човешката се променя. Човек трябва да бъде внимателен, да не събира много книжки пари. После ще се чуди, какво да прави с тях, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, къщи, но тогава хората не са готови да продават имотите си, защото парите са обезценени.

Преди години, един наш приятел турил в Библията си десет хиляди лева, да ги употреби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавил и умрял. Никой от домашните му не знаел за тия пари и така останали – обезценили се. Ще дойде ден, когато човешката любов, на която разчиташ, ще се обезцени. Днес тоя те обича, оня те обича, обсипват те с подаръци, но всичко това нищо не струва. Това са залъгалки, с които черните братя заблуждават хората. Те им говорят за хубави работи, за идеали, но вместо да ги повдигнат, спъват ги; вместо да ги оправят, объркват ги. Само вечността оправя човека. Черните братя са майстори да представят нещата в благовидна форма, за да не виждаш лошото.

Двама приятели се срещнали след няколкогодишна раздяла. Единият от тях бил много шеговит. Той често си служел с лъжи и с измислици. Другият бил сериозен, но понякога обичал да слуша шегите на приятеля си. Като се срещнали, сериозният казал на приятеля си: Кажи ми една от твоите лъжи. – Остави се, братко, отдавна забравих лъжите. Животът ме налегна, отказах се от шегите. – Какво става с тебе? – Остави се, баща ми умря и нямам средства да го погреба. Приятелят му се трогнал, извадил хиляда лева и му ги дал. Той взел парите и казал: Ето, тая е последната лъжа, която ти казах. Тоя пример е известен и между турците.

Султанът казал един ден на един от шегобийците си: Кажи ми една лъжа, каквато не си казвал друг път. – Не мога повече да казвам лъжи. – Защо? – Такъми са нужни за лъжите, а нямам средства за това. – Колко пари трябват? – Около 250 лири. Султанът му дал 250 лири и очаквал да се снабди с такъмите и да му каже някаква лъжа. Минали два деня, шегобиецът не се явил в двореца. На третия ден пристигнал при султана и казал: Не можах да намеря такъми. – Защо? – Защото това беше последната лъжа, която ти казах.

Няма по-велико нещо в живота от любовта – да обичаш и да те обичат. Любовта е извън всякакви закони. Не можеш да съдиш някого, че те обича, или че не те обича. Някой обещал да те обича цял живот, а не издържал на обещанието си. Това става по свобода. В любовта само Бог е вечен, съвършен, неизменен и безграничен. Любовта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, че Бог ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовта. Някой се страхува, че Бог ще обикне друг, а него ще изостави, и това е неразбиране на любовта. Може ли изворът да дава само на един човек?

Във Варненско има една чешма, наречена харла. Водата й е толкова изобилна, че кара воденица. Един ден ме заведоха да видя харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на харлата, понеже мнозина черпели от нея. Тоя страх не е на място. Хиляди хора могат да черпят от харлата, и водата й да не се намали. Това е все едно, да се страхува човек да не вземат любовта му. Колко любов трябва на човека? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И до днес още харлата кара воденица.

Едно се иска от вас, да приложите любовта и да покажете на хората, как трябва да се живее. Всеки да се обърне към Бога с молба, да му се помогне, да служи на Божията Любов толкова, колкото е служил и на човешката. Какво е придобил, като е служил на човешката любов? Колко пъти се е раждал и умирал, колко пъти се е прераждал и, в края на краищата е свършвал с разочарование. Колко неща е придобивал и изгубвал! Човешката любов клони към запад, а Божията Любов – към изток. Бог казва на човека: Не отивай на запад, дето слънцето залязва. Обърни се към изток, дето слънцето изгрява. В човешката любов има залез, тъмнина, а в Божествената – изгрев, светлина. Това, което изгрява в ума, в сърцето, в душата и в духа ни, е Божествената Любов. Това, което залязва в нас и ни причинява страдания, е човешката любов. Да благодарим, че живеем и в човешкия, и в Божествения порядък, за да се учим. Човешката любов е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота.

Да турим човешката любов в служене на Божията Любов.

Да тръгнем в пътя, в който изгрява Божията Любов. Да оставим залеза за ония, които нямат опитността от него. Хубави са картините на залеза, но те не са за нас. Ние ще рисуваме картините на изгрева.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Не съдете нито човешката, нито Божията Любов. В човешката любов ще минете през разочарование, смърт, раждане и прераждане. В Божията Любов ще разберете смисъла на стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". За оня, който носи Божията Любов в себе си, е казано: „Роденият от Бога грях не прави". Той излязъл от областта на смъртта и влязъл в областта на вечния живот. Божията Любов прави нечистите неща чисти, а човешката оцапва чистите.

„Не съдете, за да не бъдете съдени". – Кога човек не съди? – Когато обича. Ако не обича, всякога е готов да съди. Обичта означава светлина. Като не обичаш, ти си в почивка. Като обичаш, вършиш всичко, както трябва. В Божията Любов нещата стават, както трябва. В човешката любов нещата стават, както не трябва. Да заработим така, както трябва, а не така, както не трябва.

Сега, да се молим, да не ни намерят бомбите. Ако вървим по пътя на човешката любов, ще ни намерят. Ако вървим по пътя на Божията Любов, няма да ни намерят. Да се молим на Господа: Господи, избави ни, за да можем отсега нататък да се посветим, да служим на Твоята Любов. Ако не се молите, бомбите ще ви посещават. Тия посещения показват, че още сте в човешката любов. – Какво трябва да се прави, за да не ни посещават бомбите? – Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, от злото, за да Ти служим!

Кога ще дойде мирът? – Когато пожелаем – от нас зависи. Мирът ще дойде по нов начин – по Божия път. Единственият, Който може да донесе мира в света, е Бог. Когато се обърнем към Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, мирът ще дойде. Когато всички народи се обърнат към Бога и Го възлюбят, мирът ще дойде.

„ Да възлюбим Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила".

7-мо Утринно Слово от Учителя, държано на 28 ноември, 5 ч. с. 1943г. София.– Изгрев.