Разлика между версии на „Божията воля“

Текуща версия към 21:25, 23 август 2011

Утринни слова - Тринадесета година (1943-1944)

Новото начало, том 1

Божията воля

Ще прочета 1. Псалом.

Малко хора търсят причината на неразположението си. Някой мисли, че е неразположен, защото няма пари. Друг мисли, че е неразположен, защото няма къща. В същност, това не са съществени причини за неразположението. Една от причините, която спъва хората, произтича от факта, че те не приемат достатъчно светлина; не приемат достатъчно въздух – дихание Божие; не знаят, как да пият вода и как да ядат хляб. Светлина, въздух, вода и хляб – ето същественото, от което хората се нуждаят. Искаш да се облечеш хубаво, да имаш нови обувки и шапки – това е мода, не е необходимост. Какво са допринесли на човека обувките и дрехите? Птиците носят ли обувки? Млекопитаещите обличат ли дрехи? С каквито обувки и дрехи дохождат, с такива са отиват. Ще започнете да философствувате върху живота на птиците и млекопитаещите, но философията още не подразбира абсолютната истина.

Казвам: Който говори много, показва своите слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за неща, които не са станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видят. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя част от София ще нападнат самолетите. Някой иска да знае, коя част на града ще нападнат. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировките, виждате, колко слабо същество е човекът. В известни случаи той е по-слаб от комара. Комарът е доста издръжлив. Същевременно, човек е страхлив и неустойчив. Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата – в любовта си, във взимането и даването. Затова е казано в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека”.

Често хората уповават един на друг, а после се разочароват. На четири неща може да уповава човек: на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Под „вода" разбирам живота; под „хляб" разбирам Духа Божи, за който е казано: "Аз съм живият хляб, който слиза от небето”. Мъчно ще разберете, какво нещо е хлябът, както младата мома мъчно разбира живота. Щом се яви в нея желание да се жени, тя не иска вече да живее в бащиния си дом: майка ѝ, баща ѝ, братята и сестрите ѝ вече не са и мили, и тя ги напуща. Няма по-голямо нещастие за човека от женитбата. Ожениш се, родиш деца, които едно след друго умират.

И кокошката измъти пиленца, на които отрязват главичките и ги изяждат. И тебе, човека, след 120 години най-много, ще те хванат, ще ти оголят костите, ще ти вземат, каквото си спечелил, и ще кажат: Хайде, иди сега да работиш! Ще дойдеш отново на земята, но след време пак ще те оберат, ще оставят само костите ти и ще ти кажат пак да дойдеш да работиш. Ще печелиш, ще те обират – край няма тая история. Казвате : Да си наредим живота. – Как ще го наредите? Момичето, като стане на 19 години, а момчето на 21, започват да мислят да се оженят, да си родят едно момченце или момиченце, и напущат родителите си. Къде остава любовта им към тях? В първо време те се обичат, не могат да живеят един без друг; ако родителите им не позволяват да се оженят, животът им потъмнява. Като се оженят, животът им пак потъмнява и се питат, какво да правят сега. Ще ви кажа една истина: човек може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женят за дявола. – Как го познават? – Лесно се познава дяволът.

В Ню Йорк, един американец, милиардер, дал обявление във вестниците, че търси касиер. Явили се около 20 младежи с големи препоръки. Той хвърлил поглед към тях и казал: Ще ви имам пред вид. Един ден влязъл в кантората един млад момък, без никаква препоръка, и, още ври влизането си, видял на земята една книжка; навел се, вдигнал я и внимателно я турил на масата. След това се обърнал почтително към банкера и казал: Четох във вестниците, че търсите касиер за кантората си. Аз съм готов да върша всякаква работа, но нямам препоръка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерът отговорил: Ти носиш най-добрата препоръка в себе си.

Някой религиозен казва: Аз се моля по три пъти на ден. И ученикът казва: Аз уча по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. По три пъти чета урока си. – Важно е, какво запомни. Някой чете урока си по 20 пъти, за да го запомни. Учене трябва! Ще четеш урока си, докато го разбереш и запомниш. Като го запомниш, да не го забравяш.

Много пророци и пророчици съм срещал в България, все им казва по нещо Духът, но забравили, какво им е казано. Питам: какъв пророк, или какъв човек си, ако забравяш това, което Господ ти казва? Ще кажеш, че Бог ти открил нещо, но си го забравил. Щом забравяш, твоята кесия е скъсана. Лошо е, когато забравяш. Мома, която има двама кандидати, непременно ще забрави единия. На два коня едновременно не можеш да яздиш. Кой човек може да си тури краката на два коня? Аз имам две идеи в ума си. – Това е невъзможно. Една идея трябва да има човек. Двете идеи раждат злото.

Какво нещо е злото? Аз не искам да определям злото. Само казвам, че методите на доброто и на злото коренно се различават. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и костите ти ще използува. То използува всичко до конец. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубав плат, който ще продаде скъпо. Ако след това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, как да постъпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетите блага на човека, е добро. Това, което взима всичките блага на човека, е зло. Доброто дава Божиите блага, а злото ги отнема. Щом злото и доброто нямат еднакви отношения към Божиите блага, те представят сили от различен характер. Вземете едва цигулка и наблюдавайте, как е направена. Обърнете особено внимание на математичната линия в средата на цигулката. Ако всичките части но цигулката имат еднакво отношение към тая линия, тя звучи хармонично. Звуковете, тоновете се събират от двете страни на цигулката. Ако това не става едновременно, в тона на цигулката има нещо дисхармонично. Това зависи от майстора, който правил цигулката, а не от цигуларя. Тонът на цигулката зависи и от струните, от тяхното качество и дебелина. От значение за това а е и нагласяването на струните.

Като говоря за тоновете, правя аналогия: тонът „сол" представлява човешкия дух, „ре" е човешката душа, „ла" е човешкият ум, „ми" – човешкото сърце. Според сегашния строеж на човека, „сол" е основният тон на живота. Тонът „сол" дава условия за разцъфтяване на нещата. Без тоя тон човек не може да цъфне. Без тоя тон човек не може и да напъпи. Без тоя тон нищо не може да се посее. Без тоя тон нищо не може да израсте. Следователно, щом дойдете до духа, ще знаете, че без него нищо не може да цъфти. След цъфтенето иде другият процес – разнасянето на уханието из пространството. Насекомите усещат това ухание и влизат в цвета. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде от цвета на духа. Тя отправя насекомите, малките същества, към уханието на красивите подбуди и желания, като естествени цветя. Тя им казва: Търсете уханието и нектара на естествените цветя, а не на изкуствените.

Светът е пълен с изкуствени цветя. Някой туря една Божествена мисъл в заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъл, но не е турена на място. Със заповед хората не могат да се обичат. Да се обичаме! – това е заповед, закон. Единственото нещо, което не се подчинява на закона, е любовта.– Защо? –Защото тя сама е закон. Ако любовта би повярвала в закона, тя щеше да направи престъпление. Законът е подчинен на любовта. Тя сама е закон на себе си, няма нужда от други закони. Това, което тя прави, е закон. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трябва да дадете на тая мисъл „Да се", ако буквата „с" присъединим към частицата „да", получаваме немската дума,,das" – това. Предмет ли е любовта? Като говоря за любовта, аз не искам да произведа противоречие в умовете ви. И без това, вие сте пълни с противоречия. Ако река да разбъркам вашите противоречия, само кал ще направя. Ако искам да открия доброто във вас, първо ще се оцапам с калта ви. Вашето добро е покрито отгоре с кал. Много трябва да се ровя в калта, докато дойда до доброто. Казвате: Трябва да дойдеш до дъното. Аз не се интересувам от дъното на кръчмарските бъчви.

Мнозина ме питат ще се познаваме ли в оня свят. Тия хора приличат на оня турчин, който ходил в Багдад и, като се върнал в Дели Орман, разказвал на близките си, че в Багдад прескачал трапове 20 м. широки. Един ходжа му казал: Ефенди, прескочи и тук такъв трап. – Не може, тук хавата не позволява. Невъзможно е да прескачаш 20 м. широк трап. Можеш да прескочиш трап, но не 20 м. широк. Това е преувеличено. Източните народи обичат да преувеличават нещата. Един турчин казал: Имаше около сто милиона по сто милиона войници, събрани на едно място. Един българин му възразил: Това е невъзможно! И орехи да са, пак не могат да се съберат толкова но едно място. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдат от крайното преувеличаване на нещата.

Във Варненско, един млад момък дошъл да иска дъщерята на един богат чифликчия. Той казал на момата: Ако се ожениш за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче с лисича кожа – ще бъдеш като царица при мене. Тя повярвала на думите му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнил обещанието си? – Нито слугини ѝ взел, нито кожухче ѝ купил. През целия си живот тя работила сама, никаква слугиня не ѝ помагала. Двете слугини представляват двете ръце. Тя работила с ръцете си и на тях разчитала.

Следователно дойде ли някой да ви обещава нещо, за да се ожени за вас, отхвърлете тая женитба. Да се ожениш, това значи, да дадеш условия на една душа да се развива. Тя слиза от Бога, иде на земята, и ти трябва да я упътиш. Ще й кажеш : Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещават ли й много, ще я излъжат: ще вземат всичките й пари, да й направят къща, но ще ги изядат и изпият. В края на краищата, тя ще остане и без пари, и без къща. И тук, един брат излъга друг. Купи му къщата и обеща да му направи хубав апартамент. Пари не му даде, апартамента и до днес не му направи и го остави на пътя, без пари и без къща. Аз не вярвам в човешки обещания. Вярвам само в онова, което Бог е написал. Как ще вярваш в човешките заблуждения? Дошъл някой реформатор да оправя света. Ще описват неговата външност. Това не ме интересува – самият реформатор ме интересува. Той написал някаква книга. Не ме интересува книгата му; животът му, неговата мисъл ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налято в бъчви; интересува ме неговото грозде.

Казва се: Да вярваме в Бога! Какво представлява вярата? Тя е път, който води към Божествената Любов. Питате: ще се познаваме ли в оня свят? Ще постигнем ли своите желания? Ако не зачиташ своя дух, ако не зачиташ своята душа, ако не зачиташ своя ум и ако не зачиташ своето сърце, нищо не можеш да постигнеш. Кое ще ви препоръча в невидимия свят? Само духът, душата, умът и сърцето препоръчват човека. Човек се препоръчва чрез духа, душата, ума и сърцето си. Като отидете в другия свят, никой няма да ви съди за погрешките. Ако сте прилагали закона на насилието, след час ще тръгнат десетки кокошки, агнета и прасета, с отрязани глави. Какъвто живот сте минали на земята, това ще се представи в картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили – и това ще бъде написано. Какво ще правите пред тая реалност? Как ще се оправдавате? Никой няма да ви съди, но делата ви ще вървят след вас – те ще ви съдят. От всички се иска чист живот. Освободете се от нечистите неща в живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата с вода и хвърлите водата, тя се освобождава от много примеси и нечистотии. Оризът, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъл в ума си, нито едно фалшиво чувство в сърцето си, нито една неблагородна постъпка в душата си. Нищо нечисто не допущайте в себе си.

Често цитират стиха от Писанието: „Вълкът и агнето ще живеят заедно”. Може ли сега човек да живее заедно с вълка? Ако е вълк, може, но ако е агне, по никой начин не може. Вълк, който не яде агне, не е вълк. Той се е преобразил и започнал да пасе трева, както агнето. Тогава вълкът и агнето могат да живеят заедно. Преди години, във Варненско се яви една голяма пророчица гадателка, която предсказваше па хората много неща. При нея идеха и вълци, и агнета – от двете категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечер влязоха в къщата й крадци и я обраха. Тя беше събрала много паря; крадците задигнаха всичките й пари.

Питам: Какъв гадател е оня, който не може да оправи своя живот? Аз не вярвам в пророци, които не могат да оправят своя живот. Аз не обичам ония пророци, които говорят лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардират София. – Ще бомбардират ли София? – Може да я бомбардират, може и да не я бомбардират. Питат ме, защо ходя на планината. – Отивам при Господа. Той е на планината. Ако софиянци са без Господа, зная, какво ще стане със София. Каквото стана със Содом и Гомор, това ще стане със София. Господ не е между грешните хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намерите на Витоша, на планината. Някои не обичат да се качват по планините, мързи ги, не им се ходи. Други минават за герои, затова ходят. Трети ходят от страх. Не е лесно всеки ден да извървяваш по 18–20 км път нагоре и надолу, да се качваш и слизаш от планината. Оставаше ли Христос вечер в Ерусалим? Той отиваше на планината. Всяка сутрин, като отивам на планината, срещам един млад свещеник, който ме поздравлява любезно. Той слиза в София и се чуди, какво правя на планината. Според мене, София е празна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нещо в нея. – Трябва да почиваме. – Докато си в почивка, ще седиш вкъщи. Щом се свърши почивката ще излезеш, ще отидеш в духовния свят. – Какво ще стане със София? – Да не изкушаваме Господа. Когато Господ реши да погуби Содом и Гомор, прати ангели при Аврама да му съобщят тая вест. Тогава Аврам запита: Господи, ако има сто души праведни, ще погубиш ли тия градове? – Няма да ги погубя. – Ако има 80? – Няма да ги погубя. – Ако има 50? – Няма да ги погубя. – Ако има десет души праведни? –- Няма да ги погубя. Понеже нямаше десет души праведни, Содом и Гомор изгоряха. Сега някои питат, какво ще стане със София. – Ако в София има десет души праведни, кожата й ще остане здрава. Ако няма десет души праведни, ще й одерат кожата. Лошото, което става в България, е за непослушанието на българите. От 30 – 40 години говоря на българите, но те не са готови да изпълнят Божията воля. Аз им говоря, а те хвърлят кал върху мене. Заблуждавал съм хората. Аз не създадох света. Следователно, всички трябва да се подчинявате на онова, което Бог е вложил във вас – на Божественото. Вие се занимавате с чуждите работи, а своите оставяте настрана. Значи, занимавате се с мъчните работи, а лесните оставяте настрана. Питате се, кого обичам повече. Ако дойде някой болен при мене, аз го претеглям и намирам, че е доста тежък. Ако олекне, обичам го; ако не олекне, не го обичам. Ти си богат, пак си тежък. Ако олекнеш обичам те; ако не олекнеш, не те обичам. Който иде при мене, трябва да е доста олекнал. Аз обичам тежките хора, когато започнат да олекват. Обичам и леките хора, когато започнат да натежават. Кое дете носи майката на ръцете си? – Слабото, малкото дете. Коя майка носи на ръцете си 21 годишния си син или дъщеря?

Срещам един човек, който се нуждае от помощ. Мисля си, как да му помогна. С мене върви друг и ми казва: Тоя човек не заслужава никаква помощ. – Защо не заслужава? – Защото той има пред вид друг, на когото иска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дам на единия, няма да остане за другия, или по-малко ще остане. Казвам му: Знай, че колкото дам на единия, толкова ще дам и на другия..

Помнете: Малките неща в природата растат и стават големи. Малкото зрънце става голямо. От малката семка става голяма диня. Разчитай само на онова, което расте - Всяка Божествена мисъл има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъл е в духа, в душата, в ума, или в сърцето на човека, не е важно – тя всякога и навсякъде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голямо. Който не разбира Божественото, несъзнателно греши. Той взима човешкото вместо Божественото както неопитният взима фалшивата монета за чиста. Някой забелязва, че са му дали фалшива монета, но гледа да я прокара някак. Погрешката му е съзнателна. – Какво трябва да направи? – Да отдели монетата настрана. Така ще изправите погрешката на другите. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете в земята, но не правете опит да я прокарате.

Сега ви казах нещо от моя живот, което не обичам. Не е въпрос да кажа, че обичам човека. Важно е, да видя, какво мога да направя за него, да му помогна в това, в което той сам не може да си помогне. Важно е да помогна на човека така, че да се прояви Божественото в него. Аз не мога да свърша всичките му работи, но мога да съдействувам, да се проявят дарбите, които Бог е вложил в него. Всички трябва да си съдействуваме за проява на онова, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да помага на ближния си да се прояви Божественото в него. Ще дойде ден, когато благото на едного ще бъде благо за всички. Всички неща ще станат общи, а сега са частни. Докато са на нивата, житните класове са поотделно. Когато земеделецът овършее нивата, всичките класове отиват на едно място. Някога всичките блага ще бъдат събрани в общи, големи хамбари. Тогава Божиите блага ще бъдат общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, всеки стрък трябва да расте, да завърже и да даде добър плод. Ще страдаш, че вятърът те духал, че дъжд или сняг те валял. Това не трябва да те смущава. От тебе се иска да си създадеш хубаво зърно. Представи си, че се намираш пред един чист, планински извор. Трябва ли да напътваш хората, как да пият от неговата вода? Когато човек се намира пред чистия извор, не му давай никакви съвети. Добрият и чист извор не причинява никакви пакости. При чистия извор ще пиеш толкова вода, колкото трябва. Човек греши, само когато се намира при лош и нечист извор.

Какво трябва да правиш, когато отиваш при Бога, като при чист планински извор? Три неща може да направиш: Да прославиш името Божие. Да прославиш Царството Божие и Неговата Правда. Да вършиш с любов Божията воля.

Преди години ме срещна един свещеник от Варненско, умен, но доста сприхав човек. Той ме спря и нервно запита: Защо разваляш тоя народ? Аз го оставих да се изкаже и спокойно го изслушах. След това му отговорих: Ти мислиш, че аз пакостя на хората. Прав си, ако не съм предал Божията Любов на тоя народ, ако не съм предал Божията Правда, ако не съм му посочил начин за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съм сторил, не си прав. Като се срещнем втори път, ще се разберем по-добре. След пет-шест месеца той иде при мене, навел си малко главата и ми говори по-мекичко. По-рано говореше строго, заповеднически, а сега омекнал. Какво ли е станало с него? Оказва се, че един ден пътувал за Варна. Той носел няколко големи куфари. По пътя станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голямо. Куфарите паднали върху главата му и го контузили силно.

Като ученици, вие трябва да се отличавате с чистотата си, да бъдете чисто злато. Отвън и да имате кал, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия живот по дух, по душа, по ум и по сърце да бъде чисто злато. Давайте от онова, което Бог ви е дал. Някой път се сърдите един на друг, не можете да се търпите. - Защо не се търпите? – Краката ви са нечисти, трябва да се измият. Ако измиеш краката си и пак не те търпят, погрешката не е твоя. Ако измиеш краката си, и някой не може да те търпи, погрешката е в него. Ако не измиеш краката си, и той не може да те търпи, погрешката е в тебе. Когато отивате в някой магазин да си купите нещо, не се пазарувайте. Колкото ви искат, толкова дайте. Ако ви искат десет лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намерили. И 20 или 30 лева да ви искат, дайте и благодарете. В миналата война, когато германската марка падна много, германците плащаха за едва обяд милиони марки, даже един милиард. Толкова скъп беше животът тогава, че германците не можеха да се справят, не можеха да оправят сметките си. Какво представлява днес десет лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, те стойността на лева или на марката е била различна от сегашната.

Казвам: Всички хора се различават по нещо. Право е, и музикантите, и певците се различават. Някой казва, че може да свири и да пее. Може, но има разлика между него и опитните музиканти. Слушаш някой музикант да свири и на душата ти става тъжно; продължаваш да го слушаш, тъгата ти изчезва. Слушаш друг музикант, мисълта ти се прояснява, светло ти става в съзнанието; слушаш го още, тъмнина се явява в съзнанието ти. Добър музикант е оня, който вдига болните от леглото. Те оздравяват и започват да работят. Добрият музикант отваря сърцата на скъперниците. Те отварят кесиите си и започват да дават. Оня музикант, от свиренето на когото болните не стават от леглата си и не оздравяват, богатите не отварят кесиите си и не дават, той не е добър, не свири хубаво. Питам: Колко души от вашето свирене станаха от леглата си, и колко богати развързаха кесиите си?

Сегашните хора сами създават нещастието си. Господ те е пратил на земята да посадиш една добра мисъл, но ти не я посаждаш - мъчиш се. Трябва да приложиш едно желание, да се повдигнеш, но не го прилагаш – мъчиш се. Вложено е нещо в душата ти, което трябва да реализираш, но го отлагаш – пак се мъчиш. И след това се оплакваш, че работите ти не вървят. Много естествено, не изпълняваш, това, което трябва.

Един мой познат ми разправяше следната опитност : Случи се в живота ми нещо, което ме доведе до голяма немотия – останах само с един лев в джоба си. Вървя и пипам лева, на него разчитам. Мисля си, какво да правя. Как да изляза от това трудно положение? Пак пипна джоба си, да видя, стои ли левът. Седнах в градината на една скамейка и обмислям положението си. Ето, задава се един просяк, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право към мене иде. Спря се, погледна ме, иска помощ. Нещо отвътре ми казва: Дай лева на тоя просяк. Не мислих много, бръкнах в джоба, извадих лева и го дадох на просяка. Последният ми лев отиде! Нищо не ми остана. Започнах да мисля и си казвам: Голям нехранимайко съм. Има нещо лошо в мене. В това време виждам един мой приятел, с когото не бяхме се срещали десет години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Къде се губиш? Откога те търся? Върви с мене! Заведе ме у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имаш нужда от мене, аз съм на твое разположение. Приятно ми е, че те видях след толкова дълга раздяла.

Казвам: Когато извадите последния лев от джоба си и няма на какво да уповавате, Господ ще ви се изяви. Докато уповавате на последния лев, вие спъвате Бога, и Той не може да дойде при вас. Освободете се от всичко човешко, на което уповавате. Когато Бог ти каже да дадеш нещо от себе си, дай и не съжалявай. Някой каза : Ще раздам всичко, което имам да спечеля доброто мнение на Господа. Това е изкушение. Не трябва да изкушаваме Господа. Ако нямам пари, а съм здрав, ще отида да копая. Няма да се моля на Господа де ми прати пари, но ще отида да работя и ще си изкарам хляба. Младият момък казва: Отиде и последното, на което разчитах! Какво ще се прави? – Ще работиш!

Като четете Стария Завет, натъквате се на стиха: „Да се кланяш на слънцето”. Ако се кланяш на слънцето и не работиш, грешиш. Казано е още да не уповаваш на хората. Това значи: не прави хората божества, та да не изпадаш в изкушение. Обаче, Бог може да ти помогне чрез хората. Не мислете, че човешката любов е като Божията. Според мене, само една любов съществува, но в обикновения човек тя се проявява по един начин, а в добрия и праведния – по друг начин. В цялото Битие съществува една любов. Дето влезе, любовта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророк Илия остана сам в пустинята, гарван му носеше хляб. Обичаше го тоя гарван.

Един българин, в миналата война, останал далеч от своята част, под неприятелските куршуми. Едва успял да се скрие в една пещера, дето прекарал три деня, лишен от парче хляб. Дошло му на ума да се обърне към Бога, макар, че не вярвал в Него. Той казал: Господи, покажи ми по някакъв начин, че съществуваш. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хляба, който носела в устата си, и продължила своя път. Една костена жаба го накарала да повярва в Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човек да не я върши?

Сега всички се страхуват де не падне отнякъде някоя бомба, да не ви бомбардират. Когато изхвърляте бомби от устата си, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10–20 души. Да скараш няколко души само с една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казваш за някого: Не вярвай на тоя човек, той е голям лъжец. Това не е ли бомба? Не говори зад гърба на човека. Ако искаш да му кажеш нещо, бъди смел, кажи му го в очите. Първо се помоли на Господа да го просвети; после му кажи, каквото си намислил. Кажи му: Не искам де говоря лошо за тебе пред другите. Казвам ти направо, че това, което вършиш, не е добро.

Казвам на всички: Блажени сте, ако познавате пътищата Господни. Днес всички хора са поставени на изпит, сами да разберат, доколко познават Господните пътища. Досега бомбардираха София няколко пъти. Три пъти бях в града, един път не Витоша и един път вън от града. Ако българите бяха ме послушали, София нямаше да пострада. Не казвам, че мене трябва да слушат – Господа трябва да слушат, да приложат учението на Христа. Да оставим настрана това, което аз говоря. Приложете това, което Христос е говорил. Ако българите, англичаните, русите, германците, италианците бяха приложили Христовото учение, нищо лошо нямаше да им се случи. Божието Слово, преди две хиляди години и сега, е едно и също. Във всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божествените неща никога не губят цената си. Колкото ценни са били едно време, толкова ценни са и сега. Едно време Божественото е било пъпка, сега е цвят, след време ще бъде зрял плод. Не е въпрос за греховете на хората. Аз говоря за живия Бог – Бог на любовта. Зная, че Той е единственият, Който обича грешниците. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника"»

Сега, пред ужаса на бомбите, всички хора са готови да жертвуват. Страхът ги прави щедри. Човек трябва да бъде еднакъв и в лошите, и в добрите времена. Обещае ли нещо, трябва да го изпълни. Трябва ли да приличате на оня циганин, който извадил няколко косерчета от едно гнездо и, като се явила буря, уплашил се и обещал да си раздели косерчетата с Бога. С това той искал да омилостиви Бога, да не го накаже. Като престанала бурята, той слязъл от дървото и казал: Господи, защо ти са косерчета? Жена нямаш, циганчета нямаш, нека всички косерчета останат за мене.

Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го без отлагане. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство, колкото и да са малки, приложете ги. Така ще имате една опитност, която никой не може да ви даде. Пророците, като помагаха на хората, минаха през големи изпитания, но придобиха големи опитности. Никой не може да мине но пътя, през който пророците са минали. Обикновеният човек греши и не забелязва, че е направил погрешка. Когато пророкът сгреши, той изпитва голямо страдание. Христос казва: „Ако кажа, че не познавам Господа, ще бъда подобен на вас. Аз Го познавам и волята Му изпълнявам”.

Първата задача на човека е да изпълни Божията воля по любов, а не по закон. Много неща изпълняват хората, но по закон, Кой човек не е правил милостиня? Кой не се е женил? Това не е Божествено. Младият момък се жени, защото намерил красива, богата и здрава мома, която ще му роди няколко здрави и красиви деца. Това е користолюбие. Ако мъжът не носи нищо в къщи, жената започва да се сърди, недоволна е. Изкуство е, при това положение, тя да не каже нито дума, да счита, че това е в реда на нещата и да го приема като гост, да го изпраща като гост. Коя жена постъпва така? Тя се чуди, какво да мисли за него и казва: Аз съм разочарована от мъжа си, повече нещо очаквах от него. Не очаквайте хората да правят по-голямо добро от вас. Бъдете в доброто първи, а в злото – последни. Това е правило, което трябва да спазвате. Не обичайте вашите идоли, вашите фалшиви мисли и чувства. Откажете се от тях, както се отказвате от фалшиви монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърцето си. Любете Бога, Който се проявява във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце. Изпълнявайте волята Му без никакво раздвояване в себе си.

Бъдете внимателни едни към други, без да се стремите да угаждате на човешкото. Мнозина угаждат на хората и така изоставят работата си. Дойде някой при тебе, иска да си поговорите, но ти трябва да отидеш на нивата. Кажи на госта си: Хайде да отидем на нивата. Ще вървим и ще говорим. – Не може така, остани да си поприказваме. – Работата не чака. Друг отива на Витоша; някой го спира, иска да го върне назад, да му каже нещо. Кажи: Тръгнал съм за Витоша и не мога да се върна. – Страх ли те е да се върнеш? – Не ме е страх, но днес Господ минава през Витоша, искам да Го видя. Бог минава само за момент, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувам Неговата благост и любов – повече не ми трябва. Казват някои, че Бог праща бомбите да възпитават хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Бог. Оня, Който лекува, помага и повдига, е Бог. Оня, който лъже и заблуждава, е един. Оня, Който всякога говори истината, е друг. Единственият, Който обича, е Бог. Единственият, Който дава живот, знание и свобода, е Бог. Дето минава Той, душата усеща наслада и готовност за всякакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте от Божественото.

Един петел намерил едно парче сирене. Взел го с клюна си, качил се на едно дърво и, в момента, когато се готвил да го изяде, под дървото минала една лисица. Тя погледнала към петела и казала: Петльо, много си красив! Райска птица си. Какъв ли е гласът ти? Попей малко, да те чуя. Поласкан от думите й, петелът отворил устата си и изкукуригал. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на петела: Много хубаво пееш. – Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста. Петелът научил един урок. На другата година той пак намерил парче сирене. Качил се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял сиренето и после изкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата.

Казвам: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършим работата за Господа, тогава можем да седим, да пеем и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъл в света, между хората, а после кажете: Сега съм на ваше разположение. Каквото искате, ще направя.

Да изпълним първо Божията моля, а после волята на хората,

11-то Утринно Слово от Учителя, държано на 26 декември, 5. ч. с. 1943 г. София.– Изгрев.