(Нова страница: ==Бъдете съвършени== Прочете се беседата „Бъдете съвершени" от книгата „Слава Божия". Тая бес...) |
|||
| (Не са показани 6 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Утринни слова]] - Тринадесета година ([[1943]]-[[1944]]) | |
| − | + | [[Новото начало, том 1]] | |
| − | + | ==Бъдете съвършени== | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | [Матея, 5 гл.] | |
| − | + | Прочете се беседата „Бъдете съвършени" от книгата „Слава Божия". | |
| − | + | Тая беседа е държана в 1926 г., седем години след приключване на европейската война. Европейските, народи, на които Христос проповядваше да бъдат съвършени, казват: Ние не сме съвършени; само Бог е съвършен. Но Той ни подбужда да се стремим към съвършенство. Ние трябва да проявим Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявим нашето съвършенство, това никога няма да стане. Фотографът снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които съществуват, но не и такива, които не съществуват. По никой начин той не може да фотографира образ, който не съществува в природата. Никой не може да създаде нов образ. | |
| − | + | Казваш: Искам да бъда съвършен. – Искаш, но не си съвършен. Бъди доволен, че не си съвършен. Ще работиш за своето усъвършенстване. Бог, Който живее в тебе, е съвършен. Ти си семе, което ще се посади в земята. След време ще покълнеш, ще израстеш, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте семена, които трябва да се посадят в земята, да израснат и постепенно да проявяват съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бъдете искрени пред себе си. | |
| − | + | ||
| − | + | Кой човек е искрен? – Който не се прикрива, но се показва такъв, какъвто е в действителност. Нервният човек е искрен. Той се показва такъв, какъвто е. Нервният е горещ и не се прикрива. Близките му вземат предпазителни мерки и така се приближават до него. Някой носи нещо опасно в себе си, но го скрива, да не го видят окръжаващите. Той прилича на ловеца, който дебне вълк или мечка в гората. Ловецът направил на няколко места големи дупки, покрил ги с пръст и храсти, та като стъпи животното отгоре, да падне вътре. Хората често говорят за съвършенство, но постъпват като ловеца – правят капани. Който стъпи на един от тия капани, пада вътре. Това е човешко съвършенство. И децата устройват капани на птичките. Те турят житни зрънца под някое корито, което закрепват така, че да бъде полуотворено. Зрънцата примамват птичките; щом влязат вътре, коритото се захлупва, и те остават под него. | |
| − | + | С такъв капан една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всяка вечер в курника й и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видяла, че вратата на курника е затворена, не може да влезе, както друг път, и започнала да обикаля натук-натам. Най-после забелязала дупката на горната част на курника, подскочила и влязла вътре, дето намерила богата трапеза – хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила няколко от тях и решила да ги задигне. Когато трябвало да излезе от курника, видяла, че е попаднала в капан – не могла да излезе от дупката. Сутринта стопанката погледнала през дупката и останала доволна – лисицата била вече в ръцете й. | |
| − | + | Какво заключение можем да извадим от тоя пример? – Съвършеният влиза свободно и с позволение през вратата на курника. Несъвършеният влиза през горната дупка на курника, дави кокошките, но остава там – сам влиза в капана. Когато хората грешат, те не мислят, какво правят, и сами влизат в капана, както лисицата в курника. Те мислят, че ще минат безнаказано. Няма да минат леко, ще платят за изядените кокошки, т.е. за погрешките си. | |
| − | + | Сега, каквото и да се говори, погрешките не могат да се избегнат. Човек греши даже в яденето.Той греши и като оре земята, и като сее житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дали е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядеш, трябва правилно да възприемаш и асимилираш хранителните сокове. Казвате: Каква философия има в яденето? В храненето има такава философия, каквато има в музиката, в поезията, в художеството. Музиката носи живот, поезията носи живот, изкуството носи живот. Всички хубави неща носят живот в себе си. Душата опитва красотата и се ползва от живота, който носи тя. | |
| − | + | ||
| − | + | И науката носи живот. Питате, каква наука е химията. – Наука за любовта. Човек, който се занимава с любовта, трябва да бъде химик. Когато се обичат, хората се съединяват; когато не се обичат, те се карат, разделят се и се отдалечават един от друг. Химикът знае, коя любов е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуват устойчиви съединения, и кои образуват неустойчиви съединения. Сегашните хора са големи химици, могат да образуват устойчиви съединения, могат да образуват и неустойчиви съединения. Като разлагат неустойчивите съединения, те предизвикват големи експлозии. Всички вещества и елементи, които са лишени от живот, от светлина и от свобода, са експлозиви. Тия вещества не могат да стоят затворени дълго време. Веднъж приготвени, те трябва да се изразходват. Иначе, сами ще експлодират и ще причинят по-големи пакости, отколкото във войната. Тази е причината, дето народите се въоръжават едни срещу други и започват да воюват. И човек съдържа в себе си взривни вещества, които не могат да издържат повече от 15 години. Ако до това време не ги изразходва, та сами ще избухнат. Като се гневи, човек постепенно изразходва тия вещества и се предпазва от по-големи разрушения. | |
| − | + | Тъй щото, можеш да се гневиш най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайният предел на гнева – по-далеч от него не можеш да отидеш. Числото 15 е въжето на гнева, с което дяволът е вързал човека. Той знае силата на гнева и, като види, че някой се гневи, стои далеч от него. Щом се освободи от експлозивите в себе си, човек казва, че въжето на гнева в него е скъсано вече. На опитните химици казвам: Разбутайте вашите бомби, да експлодират пред вас, да не причиняват по-големи пакости. В Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; след нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българските механици, разтворили бомбите и така научили тяхното устройство. | |
| − | + | Пазете се от бомбитe на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само любовта, мъдростта и истината могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото те носят бомби, с които убиват. Не можеш да избегнеш бомбите на своя враг, ако не го обичаш. Без любов няма прогрес; без любов не можеш да решиш задачите си. Без любов животът е тежък и пълен с мъчнотии. – Какво да правя, като не съм съвършен? – Можеш да бъдеш съвършен. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпреки това, човек се стреми към съвършенство. – Защо? – Защото само съвършеният може да се ползва от Божиите блага. За несъвършения животът носи мъчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползва от благата на живота. | |
| − | + | ||
| − | + | „Бъдете съвършени!" – Какво представя съвършенството? – Метод за използване на Божиите блага. Как ще използваш яденето, ако стомахът ти е разстроен? Как ще говориш, ако дробовете и гърлото ти са болни? – Защо стомахът, дробовете и мозъкът на хората са болни? – Защото нямат любов, светлина и топлина в себе си. | |
| − | + | Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове на човешкия организъм трябва да се импулсират от любовта. Клетките на тялото се размножават по законите на любовта, истината и свободата. По тоя начин клетките от едни удове минават в други: след години, клетките на краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки слизат в краката. Така те сменят ролите, си. Това може да стане след хиляди години. Обмяната на веществата и смяната на службите в организмите е неизменен природен закон. Някоя мозъчна клетка казва: В крака ли да сляза? Ще слезеш в крака, а след години ще се качиш в мозъка. – Аз съм в главата. – Ще слезеш в крака. Краката на хората са глави на животните. Краката на ангелите са наши глави. Краката на Бога са глави на ангелите. Значи, краката имат условия да станат глави. Това е процес на усъвършенстване. | |
| − | + | „Бъдете съвършени като Бога". – Как се постига съвършенството? – Чрез страданията. Така човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръбта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха – знаеха, че смърт не съществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата. | |
| − | Да | + | „Да бъдем съвършени!" – Кой иска нашето съвършенство? – Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: Ще учиш! Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станем съвършени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвършенството, към което Бог ни напътва. Това е новото, което иде в света. |
| − | + | От нас се иска: Да прославим Името Божие с любов. | |
| − | + | ||
| − | Да въдворим Царството Божие | + | Да въдворим Царството Божие с мъдрост. |
| − | Да | + | Да въдворим Царството Божие и Неговата Правда с мъдрост и истина. |
| − | + | Да изпълним Божията воля с истина. | |
| − | 5 | + | 5-то Утринно Слово от Учителя, държано на 14 ноември, 5 ч.с. 1943 г. София – Изгрев |
Текуща версия към 21:19, 23 август 2011
Утринни слова - Тринадесета година (1943-1944)
Бъдете съвършени
[Матея, 5 гл.]
Прочете се беседата „Бъдете съвършени" от книгата „Слава Божия".
Тая беседа е държана в 1926 г., седем години след приключване на европейската война. Европейските, народи, на които Христос проповядваше да бъдат съвършени, казват: Ние не сме съвършени; само Бог е съвършен. Но Той ни подбужда да се стремим към съвършенство. Ние трябва да проявим Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявим нашето съвършенство, това никога няма да стане. Фотографът снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които съществуват, но не и такива, които не съществуват. По никой начин той не може да фотографира образ, който не съществува в природата. Никой не може да създаде нов образ.
Казваш: Искам да бъда съвършен. – Искаш, но не си съвършен. Бъди доволен, че не си съвършен. Ще работиш за своето усъвършенстване. Бог, Който живее в тебе, е съвършен. Ти си семе, което ще се посади в земята. След време ще покълнеш, ще израстеш, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте семена, които трябва да се посадят в земята, да израснат и постепенно да проявяват съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бъдете искрени пред себе си.
Кой човек е искрен? – Който не се прикрива, но се показва такъв, какъвто е в действителност. Нервният човек е искрен. Той се показва такъв, какъвто е. Нервният е горещ и не се прикрива. Близките му вземат предпазителни мерки и така се приближават до него. Някой носи нещо опасно в себе си, но го скрива, да не го видят окръжаващите. Той прилича на ловеца, който дебне вълк или мечка в гората. Ловецът направил на няколко места големи дупки, покрил ги с пръст и храсти, та като стъпи животното отгоре, да падне вътре. Хората често говорят за съвършенство, но постъпват като ловеца – правят капани. Който стъпи на един от тия капани, пада вътре. Това е човешко съвършенство. И децата устройват капани на птичките. Те турят житни зрънца под някое корито, което закрепват така, че да бъде полуотворено. Зрънцата примамват птичките; щом влязат вътре, коритото се захлупва, и те остават под него.
С такъв капан една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всяка вечер в курника й и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видяла, че вратата на курника е затворена, не може да влезе, както друг път, и започнала да обикаля натук-натам. Най-после забелязала дупката на горната част на курника, подскочила и влязла вътре, дето намерила богата трапеза – хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила няколко от тях и решила да ги задигне. Когато трябвало да излезе от курника, видяла, че е попаднала в капан – не могла да излезе от дупката. Сутринта стопанката погледнала през дупката и останала доволна – лисицата била вече в ръцете й.
Какво заключение можем да извадим от тоя пример? – Съвършеният влиза свободно и с позволение през вратата на курника. Несъвършеният влиза през горната дупка на курника, дави кокошките, но остава там – сам влиза в капана. Когато хората грешат, те не мислят, какво правят, и сами влизат в капана, както лисицата в курника. Те мислят, че ще минат безнаказано. Няма да минат леко, ще платят за изядените кокошки, т.е. за погрешките си.
Сега, каквото и да се говори, погрешките не могат да се избегнат. Човек греши даже в яденето.Той греши и като оре земята, и като сее житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дали е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядеш, трябва правилно да възприемаш и асимилираш хранителните сокове. Казвате: Каква философия има в яденето? В храненето има такава философия, каквато има в музиката, в поезията, в художеството. Музиката носи живот, поезията носи живот, изкуството носи живот. Всички хубави неща носят живот в себе си. Душата опитва красотата и се ползва от живота, който носи тя.
И науката носи живот. Питате, каква наука е химията. – Наука за любовта. Човек, който се занимава с любовта, трябва да бъде химик. Когато се обичат, хората се съединяват; когато не се обичат, те се карат, разделят се и се отдалечават един от друг. Химикът знае, коя любов е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуват устойчиви съединения, и кои образуват неустойчиви съединения. Сегашните хора са големи химици, могат да образуват устойчиви съединения, могат да образуват и неустойчиви съединения. Като разлагат неустойчивите съединения, те предизвикват големи експлозии. Всички вещества и елементи, които са лишени от живот, от светлина и от свобода, са експлозиви. Тия вещества не могат да стоят затворени дълго време. Веднъж приготвени, те трябва да се изразходват. Иначе, сами ще експлодират и ще причинят по-големи пакости, отколкото във войната. Тази е причината, дето народите се въоръжават едни срещу други и започват да воюват. И човек съдържа в себе си взривни вещества, които не могат да издържат повече от 15 години. Ако до това време не ги изразходва, та сами ще избухнат. Като се гневи, човек постепенно изразходва тия вещества и се предпазва от по-големи разрушения.
Тъй щото, можеш да се гневиш най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайният предел на гнева – по-далеч от него не можеш да отидеш. Числото 15 е въжето на гнева, с което дяволът е вързал човека. Той знае силата на гнева и, като види, че някой се гневи, стои далеч от него. Щом се освободи от експлозивите в себе си, човек казва, че въжето на гнева в него е скъсано вече. На опитните химици казвам: Разбутайте вашите бомби, да експлодират пред вас, да не причиняват по-големи пакости. В Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; след нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българските механици, разтворили бомбите и така научили тяхното устройство.
Пазете се от бомбитe на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само любовта, мъдростта и истината могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото те носят бомби, с които убиват. Не можеш да избегнеш бомбите на своя враг, ако не го обичаш. Без любов няма прогрес; без любов не можеш да решиш задачите си. Без любов животът е тежък и пълен с мъчнотии. – Какво да правя, като не съм съвършен? – Можеш да бъдеш съвършен. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпреки това, човек се стреми към съвършенство. – Защо? – Защото само съвършеният може да се ползва от Божиите блага. За несъвършения животът носи мъчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползва от благата на живота.
„Бъдете съвършени!" – Какво представя съвършенството? – Метод за използване на Божиите блага. Как ще използваш яденето, ако стомахът ти е разстроен? Как ще говориш, ако дробовете и гърлото ти са болни? – Защо стомахът, дробовете и мозъкът на хората са болни? – Защото нямат любов, светлина и топлина в себе си.
Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове на човешкия организъм трябва да се импулсират от любовта. Клетките на тялото се размножават по законите на любовта, истината и свободата. По тоя начин клетките от едни удове минават в други: след години, клетките на краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки слизат в краката. Така те сменят ролите, си. Това може да стане след хиляди години. Обмяната на веществата и смяната на службите в организмите е неизменен природен закон. Някоя мозъчна клетка казва: В крака ли да сляза? Ще слезеш в крака, а след години ще се качиш в мозъка. – Аз съм в главата. – Ще слезеш в крака. Краката на хората са глави на животните. Краката на ангелите са наши глави. Краката на Бога са глави на ангелите. Значи, краката имат условия да станат глави. Това е процес на усъвършенстване.
„Бъдете съвършени като Бога". – Как се постига съвършенството? – Чрез страданията. Така човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръбта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха – знаеха, че смърт не съществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата.
„Да бъдем съвършени!" – Кой иска нашето съвършенство? – Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: Ще учиш! Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станем съвършени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвършенството, към което Бог ни напътва. Това е новото, което иде в света.
От нас се иска: Да прославим Името Божие с любов.
Да въдворим Царството Божие с мъдрост.
Да въдворим Царството Божие и Неговата Правда с мъдрост и истина.
Да изпълним Божията воля с истина.
5-то Утринно Слово от Учителя, държано на 14 ноември, 5 ч.с. 1943 г. София – Изгрев