Разлика между версии на „На видело“

Текуща версия към 12:56, 27 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1930 г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)

11. На видело

35. Беседа от Учителя, държана на 4. май, 1930 г. София. – Изгрев.

„Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело.“ *)

„Кажете го на видело”. – Кое трябва да се каже на видело? – Което се говори. – Кой може да говори? – Само разумните същества говорят. Значи, говорът е метод, с който си служат разумните същества. При това, те се стремят да говорят правилно. За да говори правилно, човек се нуждае от виделина. Щом има виделина, между думите и мислите му има тясна връзка. Ако не са свързани, те произвеждат шум, бучене. Например, силният вятър, буйните води, падащите камъни произвеждат бучене. Пъшкането, стененето на болния също не е говор.

„Кажете го на видело”. Сега и аз говоря на учениците, на които съзнанието е будно и живеят във виделина. Ученик е онзи, който учи и разбира това, което учи. Той не си въобразява, че знае много, че е силен. Каквото знае, той го прилага. Какъв смисъл има знанието, ако човек се дави и не може да си помогне? Какъв смисъл има знанието, ако те нападнат разбойници, а ти не можеш да им кажеш една дума, с която да се освободиш от тях. Разбойниците никога не обират умния човек. – Защо? – Той знае, как да се справя с тях. И жената никога не търси глупав мъж. Като дойде време да избира мъж, тя търси умен. Ако попадне на глупав мъж, тогава тя иска да бъде богат. И Христос слязъл на земята да изучава хората. Той се интересувал от техния ум и от тяхното сърце, като от богатство, което имало отношение, както към тогавашния му живот, така и към бъдещия. Христос имал отношение към хората като към души, които никога не губят цената си. Той знаел, че каквато е нуждата на хората от виделината, която им донесе, такава е и Неговата нужда от тях. Затова, именно, Христос не мечтаел за земно богатство и слава, но печелел души. Стремете се и вие към същото. Да спечелиш една душа, това значи, да си придобил богатството на целия свят.

„Каквото ви говоря в тъмнината, кажете го на видело”. Това значи: каквото сте научили в тайната си стаичка, изнесете го на видело. Само по този начин ще придобиете дълбоко разбиране за същината на живота. Мнозина казват, че като има ред в живота, има и цел. Отчасти това е вярно, обаче, в живота има и безредие. Трябва ли тогава да мислите, че животът няма смисъл? Разумният знае, че неговият живот има цел, има смисъл, а глупавият не знае това и казва, че животът, изобщо, няма смисъл. Това е субективно схващане за живота. Глупавият не може да се произнася за живота, както и онзи, който има цигулка и не знае да свири, не може да се произнася за музиката. Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходил и долините, и върховете му. Той има пълна представа за всички негови прояви. Когато великият цигулар вземе цигулката в ръка и започне да свири, всички се унасят в свиренето и казват: И музиката има смисъл, и животът има смисъл. Тъй щото, искате ли да намерите смисъла на живота, търсете го в себе си. Искате ли да намерите Бога, търсете го в себе си, а не отвън. Следователно, не отричайте Божественото нито в себе си, нито в своите ближни. Ако отречеш Божественото в себе си, ти отричаш и Бога в себе си, но това не значи, че в другите Той не съществува. Ако изгубиш всичкото си имане, ти ставаш сиромах, но не и другите хора; ако изгубиш властта си, ти ставаш слаб, но не и обкръжаващите; ако изгубиш дарбите и способностите си, ти ставаш нещастен, а не всички хора. Разумният има широко схващане за нещата. Той знае, че това, което е право за него, за всички останали е право. Благото, което е необходимо за неговата душа, също така е необходимо за всички хора. Например, всички същества възприемат светлината по свой начин, но всички не я използуват еднакво, нито я разбират еднакво.

„Кажете го на видело”. Човек трябва да говори на видело, защото виделината има отношение първо към него, а после към останалите. Човек трябва да говори първо на себе си, а после на хората. Ако и в двата случая той не говори на видело, това показва, че не е приложил метода, с който природата работи, поради което между него и близките му няма никакво разбирателство. Някой говори с часове на хората и после ги запитва, дали е прав. Няма защо да задаваш такъв въпрос. Ако говориш и сам не си убеден в правотата на думите си, слушателите ти още по-малко ще бъдат убедени в твоята правота. Най-малкото съмнение, което човек има в мислите и в чувствата си, се предава и на околните. Невъзможно е да се съмняваш в себе си, а хората да ти вярват. Хората са се заблуждавали в миналото, заблуждават се и днес по единствената причина, че сами не вярват в това, което поддържат. Заблуждението показва, че в мисълта им има нещо криво. Колкото и да е малка кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени в отворения цвят. Семенцето на пеперудата ще се развие и от него ще излезе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който, ако не днес, в близкото или далечно бъдеще, ще прояде плода, и ти ще съжаляваш. Това подразбира стиха от Евангелието, че няма нищо скрито покрито. Ти можеш да минаваш за праведен човек, но един ден кривата мисъл ще разруши живота ти, и ти ще понесеш последствията на своите заблуждения. – Защо става така? – Защото не си спазил закона, да си кажеш на видело всичко, което Бог е говорил на душата ти и написал в сърцето ти.

Днес всички спорове, недоразумения, заблуждения между хората се дължат на тяхното материалистично схващане за Бога. Днес думата „Бог” се е обезсолила. Всъщност, тя е единствената мощна дума във всички езици, но хората са я изгубили и не могат да я намерят. Тя е превод от истинската дума, от която почти нищо не е останало. Че думата „Бог” е далечен превод от оригинала си, познаваме по нейното безсилие. Всички употребяват думата „Бог”, но никой не чувства нейната сила. Тази е причината, задето, въпреки изговарянето името на Бога, става нужда да изреждаме Неговите качества: Бог е любов, мъдрост, светлина, чистота, сила, живот и т. н. Можеш ли, като изговориш и напишеш думата „Бог”, да получиш срещу нея всичко, каквото желаеш? Обаче, достатъчно е да имате подписа на някой цар или крал, за да получите срещу него това, което желаете. Ще кажете, че вярвате в Бога. Щом е така, напиши това на един лист и иди в някоя банка да получиш сумата, от която се нуждаеш. Не само че нищо няма да получиш, но ще ти се смеят. Може да се намери някой човек да ти даде някаква сума за твоята вяра, но тя ще бъде малка, няма да задоволи твоите нужди. Ти вярваш в Бога, но заболяваш и не можеш да си помогнеш сам, търсиш помощ отвън. Викаш един-двама лекари, но положението ти се влошава. Каква полза имаш от твоята вяра?

Сега ние говорим за непостигнати желания. Желаеш едно, не можеш да го постигнеш; желаеш друго, също не можеш да го постигнеш. Най-после се обезсърчаваш, губиш вяра в живота, в себе си, в своите ближни. Имаш син, дъщеря, заминали за другия свят; плачеш, не знаеш, къде са, не можеш да влезеш във връзка с тях. Питаш се, защо не останаха на земята. И на тези въпроси не можеш да си отговориш. Не съжалявайте, че не можете да си отговорите на въпросите, но признайте в себе си, че ви липсва нещо. Много трябва да работи човек върху себе си, за да си създаде положителни възгледи за живота, положително верую за Бога и за своята душа.

Вярванията и възгледите на съвременните хора са подобни на къщите, които си правят. Като си направи нова къща, човек се радва на нея и разчита, че тя ще му помогне, когато изпадне в трудно положение. Наистина, като изпадне в някаква мъчнотия, той си казва: Ще заложа къщата си. – Колко пъти можеш да я заложиш? – Един път. Получиш ли за нея 20-30 хиляди лева, втори път не можеш да я залагаш. При това, ако не я откупиш, тя остава на разположение на банката, в която си я заложил. В този смисъл, едно верую, един възглед е прав само тогава, когато може да разреши всички кризи и мъчнотии в живота. Щом разрешава само една криза, този възглед е преходен. Кризите, които човек преживява, не са нищо друго, освен израз на вътрешните процеси, които стават в него. – Как се разрешават кризите правилно? – Чрез новото, което иде вече в света. Новото се отличава от старото по това, че прави връзка между любовта и мъдростта. Досега са съществували само допирни точки между любовта и мъдростта, но сега се прави вече връзка, каквато съществува между доброто и истината. Без тези две връзки, никакви нови идеи не могат да се възприемат. Новите идеи подразбират минаване от Стария в Новия Завет не само на думи и на книга, но и на приложение. Като дойдете до старото, оставете го настрана, не правете връзка с него. Между старото и новото може да има допирни точки, но никаква връзка не се позволява между тях.

Мнозина поддържат идеите на старите философи, като се основават на това, че и те са вярвали в Бога. Вярвали са те, но възгледите им за Бога не са били абсолютни, поради което и в тяхно време е имало толкова нещастия, недоразумения, мъчнотии, колкото има и днес. Какви вярващи са тия, които постоянно спорят помежду си? Ще кажете, че някои вярват в старите философски школи, а другите – в новите. – Защо спорят? Нали са вярващи? – Щом спорят, това показва, че те нямат връзка помежду си, поради което започват едни други да се обиждат. Хората могат да спорят, но да не се обиждат. Започнат ли да се обиждат, те приличат на деца, които си казват едно на друго: Ти нямаш право да мислиш така. Що се отнася до мисълта, всеки има право да мисли свободно, според строежа на своята мисъл, но между мисълта на всички хора трябва да има връзка. Има ли право ябълката да се сърди на крушата, че си е създала такава форма? Има ли право сливата да се сърди за същото на дрянката? Формите на мислите могат да бъдат различни, но да съществува връзка между тях. Красотата е в разнообразието на формите, а не в тяхното еднообразие. Всяко растение, всеки плод може да цъфти и връзва, както иска, това е негово право, но не може да се налага на другите, да изисква от тях да имат цвят и плод като неговите. Ще кажете, че вашите вярвания и възгледи са свещени. За вас са свещени, но не за всички хора. Те са верни и свещени дотолкова, доколкото могат да ви избавят от вашите нещастия и мъчнотии. Обаче, намерите ли се пред мъчнотии, които не можете да разрешите с вашите вярвания, те сами по себе си пропадат. Тогава започвате да търсите помощ отвън. Искате да дойде някое съвършено, напреднало същество да ви помогне. Понякога и тия същества, които имат големи знания, слизат при вас, но не могат да ви помогнат. – Защо не могат да помогнат? – Нямат такава опитност, от която да се ползват. В края на краищата, все ще се намери някое напреднало същество, което може да ви помогне.

Като знаете това, пазете се от заблуждението да мислите, че всичко знаете, или че много знаете и като заминете за другия свят, ще ви посрещнат с венци, музики и песни. Такъв прием се устройва само на онзи, който още на земята се е научил да пее и да свири. – На какво може да свири всеки човек?– На сърцето си. Най-усъвършенстваният инструмент на земята е човешкото сърце. Следователно, ако човек не се е научил да свири на своя собствен инструмент – сърцето си, мъчно може да разбира и да управлява външните инструменти. Който не знае да свири на сърцето си, е нещастен; който знае да свири, е щастлив. Ако не знае да свири добре на цигулка, човек не може добре да я настройва и постоянно вика този-онзи да му я настройват: един му скъсва струните; друг – развие лъка повече, отколкото трябва; трети – пукне някъде цигулката. След това всички се произнасят, че цигулката не свири, нищо не струва. Казвам: Не давайте цигулката си на другите хора, да правят опити с нея. Това значи: не давайте сърцето си на хората, да правят опити с него. Само вие имате право да настройвате сърцето си и да свирите на него.

Когато се намерят пред мъчнотии, които не могат сами да разрешат, хората се запитват: Защо Бог създаде света така? – Как е създаден светът? – Както е писано в книгите на пророците, на учените, на философите. Питам: Тези хора бяха ли във времето, когато светът се създаваше? Ще кажете, че те са били видни хора, говорили са с Бога. – Това са човешки твърдения. Има верни неща, казани от пророци и учени, но има и много, които не са верни. Някой пророк казвал, че говорил с Бога, че това и това му казал, а след него иде друг, който също казва, че е говорил с Бога, но изнася неща съвършено противоположни на първия. Кого от двамата ще слушате? Човек трябва да бъде разумен, да се пази от заблуждения. Задачата на всеки пророк, учен, философ се заключава, преди всичко, в това, да научи хората да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Щом имат права мисъл и прави чувства, те сами могат да се произнасят, добре ли е създаден светът, или не.

И тъй, на всеки човек е дадена работа: да се справи с материята, от която е направен. Милиарди клетки има той в своя организъм, които трябва съзнателно и разумно да управлява. Всяка клетка има свое разбиране, и човек трябва да съгласува живота на всички, да ги организира, за да се подчиняват на една обща, велика, разумна воля. Докато се организират, някои клетки се проявяват толкова самостоятелно, че никого не слушат. Човек се вижда в чудо, как да ги укроти, да ги застави да изпълняват службата си. Тогава той вика на помощ известни сили в себе си, да спрат вътрешната революция. Някога успява, а някога не успява и в човека настава вътрешен разгром и разединяване. Тогава около него се събират близките, приятелите му и казват: Бог да го прости! Такава е била волята Божия. Бог го извикал при себе си. Докато човек е живял на земята, Бог не е ли бил в него? Дали е на земята, или на небето, човек всякога може да бъде при Бога – от него зависи, да бъде близо или далеч от Бога. Ако думите ми не са истинни, не можете да разберете това, което Павел е казал: „Движа се, живея и съществувам в Бога”. Това е вътрешен процес, а не външен, както мнозина мислят. Не е нужно човек да седне отдясно или отляво на Отца, за да каже, че живее в Бога и Бог – в него.

В една английска църква проповедникът говори на слушателите си за онзи свят и за жителите му. Той казва, че всички заминаващи от този свят отиват на небето при Бога. Един от богатите членове на църквата, на когото дъщерята заминала за онзи свят преди няколко месеца, запитал проповедника: Можете ли да ми кажете, къде е моята дъщеря? – При Бога, отговорил проповедникът. В това време, един от присъстващите членове на църквата се обърнал към отчаяния баща с думите: Господине, вашата дъщеря е тук, заедно с вас се моли. – Възможно ли е това? Как ще ми докажете, че дъщеря ми е при мене? – Ще опиша дъщеря ви: тя е среден ръст, руса, със сини очи, правилни черти на лицето, свършила е колеж, интелигентна физиономия. Бащата слушал и се учудвал на точното описание. Някои ще кажат, че този господин е познавал дъщеря му, затова я описва толкова точно. Господинът продължил: Ще ви кажа друг факт, който не можете да откажете. Дъщеря ви иска да ви помогне, да изправите една своя погрешка. Преди години баща ви се поминал и оставил голямо наследство на вас и на брата ви. Обаче, вие сте използвали положението си, като по-голям брат, и сте взели по-голяма част от наследството, поради което брат ви и досега не се е примирил. Дъщеря ви моли да изправите погрешката си и да се помирите с брат си. Вярно ли е това? – Вярно е. – Както виждате, това е факт, който само вие знаете. След това ясновидецът се обърнал към друг господин, пак член от църквата, който го запитал да каже нещо за сина му. – Вашият син е добре, често ви обикаля, съветва ви да изправите погрешката си към един от своите слуги, когото сте онеправдали и изпъдили от дома си. Ако не намерите слугата си и не изправите погрешката си към него, ще ви сполетят нещастия. Като чули тези думи, присъстващите останали учудени, как може да се кажат неща, които никой, освен домашните знаят. Не е важно, как се знаят тези работи; важно е, че са факти.

Колкото и да се изнасят факти от невидимия свят, мнозина ги отричат. Те казват: За да повярваме в тия неща, ние искаме доказателства. Това е лесно. Верните неща, истинните факти всякога могат да се докажат. Казано е в Писанието, че свидетелството на двама души е истинско. Как ще докажете музикалността на човека? Как ще докажете, че даден човек е голям музикант и виртуоз? Трябва ли с думи да убеждавате хората, че пред вас стои велик цигулар? Достатъчно е да отвори нотите си, да вземе цигулката си в ръце и да ви докаже своите знания. Не свири ли, колкото и да ви убеждава в своите дарби и способности, не можете да вярвате.

Следователно, и до днес още истината се проповядва на хората, но те казват, че не я разбират, затова нека се отложи за друг живот. Действително, ако истината само се говори, без да се прилага, човек не може нищо да постигне, нито може да се усъвършенства. Помнете: има неща, които могат да се научат и придобият само на земята. В този смисъл, колкото и да е велика истината, тя се придобива на земята. Не я ли придобиете на земята, никъде не можете да я постигнете. Въпреки това, между съзнанието на земните жители и съзнанието на напредналите същества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влезете във връзка с напредналите същества на земята, никаква връзка не е възможна на небето. Ако не научите тези неща на земята още в сегашния си живот, кога и да е, пак ще слезете на земята да ги учите.

Често хората запитват, защо светът е създаден така, а не по друг начин. На този въпрос не може да се отговори. Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо един трен минава през балкана, а не по друг път. Не е важно през какъв път минава тренът. За вас е важно да си купите билет, да се качите на трена, за да ви заведе до целта. Отде ще мине той, за вас е безразлично. Пътят, през който минава тренът, е определен от комисия, съставена от вещи лица, а не от невежи хора. В природата съществуват закони, които трябва да се спазват. – Защо този закон е толкова строг? – Качи се на трена и не питай, защо минава по този, а не по друг път. Ти нямаш право да разискваш върху неща, които не знаеш и не можеш да направиш.

Мнозина очакват първо светът да се подобри, а след това и те самите. Това е особено разбиране. Защо трябва човек да очаква на другите хора? Всеки поотделно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото – без частите. В природата съществува закон на единство, който трябва да се спазва. Като имате пред вид това, не питайте, защо съществуват противоречията и злото. Те са в самия човек. Ако минавате по пътя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тях, без да ви причинят някаква пакост. Обаче, представете си, че тези шишета са начупени на ситно и пръснати по целия път. Който е бос, ще се набоде и ще нарани краката си. Целият свят е пълен с надробени мисли и чувства, които причиняват безброй страдания. Когато страданията станат непоносими, хората отправят зов към Бога, да им помогне. Как могат да очакват помощ от Бога, когато двама братя помежду си се онеправдават и не могат да се разберат? Единият е господар, другият – слуга. Господарят се държи надменно със слугата си, не съзнава, че и двамата са братя. В служенето човек придобива един род знания, а в господаруването – друг. Да господаруваш, или да слугуваш, това са два метода, чрез които природата си служи, като методи за възпитание на човека. Като го направи господар, тя го възпитава по един начин; като го направи слуга – по друг начин. Не може ли да се ползва от положението, което заема, вместо да придобива опитности и знания, той се натъква на изпитания и страдания. Ако разбира положението си, човек може да се ползва еднакво и от слугуването, и от господаруването си. Ако не го разбира и не може да го използва, той е нещастен и в двата случая.

Като е дошъл на земята, човек трябва да работи във всички области на живота, да развива умствените си способности във всяко направление. Рече ли да се поддаде на своята инертна природа, той става крайно пасивен. Вместо да оформя главата си, той я деформира. Крайно пасивните хора имат дълги и тесни глави, като краставица. Обаче, ако е крайно активен, той разширява главата си. Главата на човека не трябва да бъде нито много дълга, нито много къса, нито много тясна, нито много широка. Като работи съзнателно върху себе си, човек развива главата си правилно, да отговаря на онзи първичен образ, който природата е създала. Сегашният човек още не е дошъл до онзи образ, до онази красота, която някога е имал. Днес човек е облечен в скромна дреха; тя не отговаря на тази, която Бог му е определил. Красивото в съвременния човек се крие в неговата мисъл. Който вижда мисълта му, вижда и красотата му. Следователно, искате ли да видите красивото и великото, което Бог е вложил в човека, ще го намерите в неговите възвишени мисли, чувства и постъпки. Срещнете ли такъв човек, той е готов да ви помогне. В неговото лице виждате истински брат, който е готов да се отзове на вашите нужди. Това е човек, чрез когото Великият се проявява. Няма отзивчива душа в света, чрез която Бог да не се проявява и да успокоява огорчените, страдащи и измъчени хора. Бог казва на всички страдащи: Не се смущавайте, всичко ще се оправи. – Лоши закони има. – Всичко ще се оправи. – Войни има.– И тази работа ще се оправи. – Безредие е настанало в света. – И това ще мине. – Голяма сиромашия ни е налегнала. – И тази работа ще се оправи, ще срещнете богати хора, банкери, които ще ви помогнат. Вярвайте във Великото Начало на живота, и работите ви ще се оправят.

Желая ви да срещнете този човек, който може да ви се усмихне, да ви насърчи и помогне. Като срещне майката на някои деца, той й казва: Гледай добре децата си, направи от тях човеци, за да кажеш един ден, че си изпълнила добре предназначението си. Като срещне професора, и на него казва: Работи добре със студентите си, да ги повдигнеш в живота. Когото срещне, на всеки казва по една сладка дума. Това значи, да говори човек на видело.

И тъй, изявяването на Бога между хората не подразбира само физическа промяна. Те се променят и физически, и духовно, и умствено, и между тях се създават правилни връзки. Такива връзки съществуват само между добри и разумни хора. Не можеш да обичаш глупав човек, нито глупав може да те обича. Любовта се проявява само между разумни същества. Задачата на всеки човек е да направи връзка между духа и душата си от една страна, и между ума и духа си, от друга. Само при това положение той може да възприема и предава правилно любовта. Като знаете това, работете усилено, да се свържете с Бога като Любов, Мъдрост и Истина, за да влезете в новия живот, който иде вече в света. Не влезете ли в новия живот, противоречията ще ви следват навсякъде. Като не знаят причините за противоречията, хората се мъчат, страдат и, вместо да се учат от тях, те повече се объркват.

В царството на Соломон–Ра живели трима видни мъже, прочути със своите произведения. Единият бил скулптор, наричал се Бенур Азри. Вторият бил прочут съдия – Бару Махилма, а третият – прочут поет, на име Бентам Мазру. Скулпторът Бенур Азри изработил една хубава статуя, която изобразявала великия човек. За да я видят видните хора в царството, той я изложил на такова място, че всеки да я разгледа добре и да даде мнението си за нея. От двете страни на статуята си той поставил по един голям пергаментен лист, на който всеки да предаде мнението си за статуята писмено. Той искал да знае мнението на видните хора в царството, а не и на обикновените, които нищо не разбират от изкуство. Пръв видял статуята прочутият съдия Бару Махилма. Като я разглеждал, дошли при него няколко души да му съобщят, че видели един мъж и една жена да се целуват. Според тогавашните закони, не се позволявало на мъже и жени да се целуват, даже и законни съпрузи, освен на баща и дъщеря. Съдията изслушал възмущението на обвинителите и побързал да издаде строгата си присъда. Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише присъдата, но не могъл да намери. Погледнал към двата пергаментни листа и решил на единия да напише присъдата на провинилите се, които веднага турили в затвор. След съдията дошъл прочутият поет Бентам Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. В това време покрай него минала една красива жена, която спряла вниманието му. Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно стихотворение, в което да я възпее като душа, създадена по образ и подобие на Бога. Понеже нямал лист, на който да напише стихотворението си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома. Значи, в бързината си и съдията, и поетът си послужили с пергаментните листа, оставени около статуята за друга цел, а не за тази, за която те ги използвали. След тях дошли много видни хора, учени, които искали да напишат мнението си за статуята, но, по нямане на листа, те започнали да пишат върху самата статуя. В скоро време статуята била изписана от краката до главата и почти не се виждала.

Един ден царят, Соломон-Ра, отишъл да види статуята, но останал изненадан от вида й. Той искал да отиде последен да я види, за да прочете мненията на видните хора в царството си за прочутата статуя. Възмутен от вида на статуята, която била зацапана от писаното върху нея, той веднага заповядал да извикат скулптора. Като го запитал, защо допуснал да пишат върху статуята му, скулпторът казал, че нищо не знае за това. Той оставил два пергаментни листа за написване на мненията, но сам не знаел, къде са листата. Веднага царят издал заповед да намерят виновниците. Пръв дошъл съдията и, на въпроса, къде е листът, той отговорил: Царю честити, трябваше да издам бърза присъжда за двама души, които нарушили един от законите на царството ти, и по нямане на лист, използвах пергамента. – Добре си постъпил, че си издал присъдата, но не трябваше да бързаш толкова много. В бързината ти не си проучил въпроса и си наказал не мъж и жена, но баща и дъщеря. Сега аз ще издам решение да ги пуснат на свобода. След това дошъл поетът и обяснил, защо си послужил с втория пергамент. Като го изслушал, царят му казал: Добре е, че си възпял красотата, добре е да среща човек хора, създадени по образ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трябва да ги изучи, да разбере, наистина ли те отговарят на онези качества, които им се приписват. Тази мома, не само че не е създадена по образ и подобие на Бога, но нищо не знае за Него, нито Го признава за свой Създател. Тя стои далеч от идеала, който ти носиш в душата си.

И тъй, една от причините за противоречията, на които се натъкват хората, се дължи на бързането им. Те бързат в заключенията си, в мненията си за хората, в присъдите, които подписват. Като видят някой човек, веднага се произнасят, че е светец, морален човек. Не се минава много време, те се разочароват, не виждат никаква святост в него. – Защо бърза човек в заключенията си? – Защото носи някакъв недостатък в характера или в мисълта си, остатък от миналото, или наследен от деди и баби. Някой се отличава с голяма подозрителност. Когото срещне, все ще се усъмни, ще започне да го подозира в нещо. За да се справите със своята подозрителност, не трябва да бързате. Затова, именно, българската поговорка казва: „Два пъти мери, веднъж крой”. Човек трябва добре да обмисля нещата и тогава да пристъпва към действие. Само така той може да се справя с мъчнотиите си.

Често съвременните хора се запитват, какво да правят, за да подобрят живота си. Едно се иска от всеки човек: да приеме любовта и да я приложи между ближните си. Да приложите любовта помежду си, това значи, да се запалите всички и да светнете. Днес хората не светят, но димят. Дето има дим, горенето е непълно, отделя се отровният газ въглероден окис. – Какво да правим с младото поколение, за да го освободим от този отровен газ? – Преди да помогнете на младото поколение, помогнете на себе си. Всеки трябва да се замисли, как да си помогне. Щом помогнете на себе си, вие ще бъдете в състояние да помогнете и на другите. Само онзи може да си помогне, който има прави възгледи за живота и за отношенията между ближните си.

„Кажете го на видело!” Всеки трябва сам да си каже истината и то на видело. Това не значи, че човек живее само с криви възгледи. Много от възгледите на хората са прави, но все пак трябва да се преобразят. Казано е в Евангелието: „Ако житното зърно не падне на земята и не израсте, само остава.” Следователно, ако вашите мисли, чувства и постъпки не паднат на земята и не израстат, сами остават. Ако човек отиде на небето и живее със същите противоречия, с които живял и на земята, нищо не е постигнал. Като се намери в това положение, той ще пожелае отново да слезе на земята. Щом слезе на земята, ще започне да мечтае за небето. И така, той ще се качва и слиза, без да разбере смисъла на слизането и на качването, като неизбежни процеси в човешкия живот. Обаче, слизането и качването имат смисъл, ако човек придобие истината. Щом придобие истината, той може вече да изправи погрешките на миналото си, да се ползва от настоящето и да гради своето бъдеще.

„Кажете го на видело.” Всеки сам трябва да си каже, че е дошло време да направи вътрешна връзка с любовта, мъдростта и истината. Свържете душата си с любовта, сърцето си – с доброто и истината, умът си – със светлината и знанието. Направите ли тази връзка, всичко можете да си кажете на видело. Каквото кажете на себе си, можете да кажете и на другите.

„Кажете го на видело”.

35. Беседа от Учителя, държана на 4. май, 1930 г. София. – Изгрев.

• ) Матея 10: 27,