Разлика между версии на „Проявеният и непроявеният“

Текуща версия към 11:18, 26 октомври 2011

Беседи

Съборно слово - 1936г.

КНИГА: Да им дам живот

ПРОЯВЕНИЯТ И НЕПРОЯВЕНИЯТ

Апостол Павел казва: „Ако говоря с човечески или с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Много се е говорило и говори за любовта, въпреки това хората не я разбират. По-право казано, хората разбират любовта, но по свой начин. Те влизат в любовта и изиграват такава роля, каквато не им подобава. По отношение на любовта, човек може да бъде само проводник, но не и самостоятелен актьор. Чрез любовта човек става проводник на Божественото в себе си. По този начин той вижда Божественото, както в себе си, така и в другите. Какво правят хората? Като ги обикне някой, те искат да ги считат за божества, абсолютно да не се съмняват в тях. За да не се съмняваш в човека, той трябва да бъде съвършен.

Какво представя съвършенството? Кой е съвършен човек? Съвършен човек е онзи, който носи Божията Любов в себе си. Каквото пипне, той го извършва тъй, както трябва. Той не говори много, но работи. От това, което изработва, вие виждате любовта и знанието му. За любовта не трябва да се говори много, също и за знанието. От това, което човек проявява, се съди за неговата любов. Без знание любовта не се проявява. Докато любовта се проявява чрез даден човек, той свети. Щом любовта престане да действува в него, той става черен въглен. Тази е причината, задето човек се обезсърчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява. Ако го питат, защо е обичал, и той не знае. Какво е обичал на даден човек, също не знае. Днес обичаш някого, утре не го обичаш. – Защо? – Имало е нещо в този човек, от което ти си ял и пил. Щом се свърши това нещо, ти вече не го обичаш. Това показва, че в човешката любов има нещо материално. За да бъде любовта на човека чиста, идеална, той трябва да бъде като дете. Каквото любовта върши и както се изявява, ти трябва да й вярваш. Защо и за какво прави това или онова, няма да питаш. Ти само ще гледаш, какво прави любовта, и ще се учиш.

Религиозните хора започват с любовта, но скоро я изгубват. Те започват да изискват почитание от окръжаващите с което изгубват любовта им. Любовта не трябва да се чопли. Приемете я такава, каквато ви се дава. Когато човек изгуби любовта си, това показва, че той е взел нещо без нейно позволение. В любовта има свещени неща, които никой няма право да взима без позволение. Бъдете благодарни на това, което любовта сама дава. Любовта е особено чувство, особено състояние в човека, при което Бог, Божественото в самия него иска да му покаже начин, как да живее правилно. Не е приятно на Бога да гледа, как хората грешат и вършат престъпления. Затова Той им изпраща любовта си, да ги повдигне, без да обръща внимание на техните грехове. Той казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги споменавам". Наистина, любовта заличава греховете на хората, не ги вижда. Следователно, вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. – Можем ли да обичаме всички хора еднакво? – Можете. Да обичате всички хора еднакво, това значи, да дадете на всеки човек онова, от което той се нуждае. Дали той ще ви разбере, или не, то е друг въпрос. Дали той ще ви отговори със същото чувство, то е друг въпрос. Обаче, има закон, който гласи: Любовта любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което, като обикнете, да не разбере любовта. Разликата ще бъде само в това, че всяко същество изявява любовта според степента на своето развитие.

И тъй, всички хора чувствуват, възприемат любовта, но не могат за дълго време да я задържат в себе си. Причината за това е, че те нямат вяра. Човек трябва да вярва в това, което не знае. Например, той не знае, какво ще му донесе любовта. – Ще придобия ли нещо от любовта? – Придобиеш или не, ти трябва да вярваш. Като вярваш в любовта и я приемеш в себе си, животът ти ще се осмисли. Какво повече може да желаете от това? Като изучавате любовта, вие ще започнете от проявите й в низшите същества и постепенно ще отивате до висшите. Когато наблюдавате, как змията се увива около жертвата си, ще разберете, че тя върши това от любов. Като не може да почувствува любовта отвън, тя поглъща жертвата си, т. е. приема любовта вътрешно.

Всички хора се оплакват от противоречия в живота. – Защо идат противоречията?–Защото хората не разбират любовта. Оставете всеки човек да се проявява свободно, както отвътре му се диктува, и вие ще избегнете поне 50% от противоречията. Не се занимавайте с това, какво хората правят. Всеки да постъпва така, както разбира. – Ама натъкваме се на противоречия. – Любовта изключва всички противоречия. Казвате, че обичате някого, а същевременно виждате неговите недостатъци. Щом виждате недостатъците му, вие не го обичате. Ако го обичате, любовта ще заличи недостатъците, т. е. тя ги взима върху себе си. Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления. Човекът на любовта казва: Ако аз бях добър, и хората около мене щяха да бъдат добри. Може ли лоша майка да роди добро дете? Щом обичаш някого, ти си му майка, ти си го родила вече. И ако той не се проявява, както трябва, причината е в тебе. Който съзнава, че е причина за някои неправилности в живота си, той е в състояние да ги изправи. Създателят винаги се грижи за това, което е създал. Щом някой човек е създал нещо, било то право или криво, добро или зло, той има грижа за него. Тъй щото, знайте, че въпросът за любовта, който трябва да изучавате, е дълбок. Обичайте човека и не говорете за неговите недостатъци.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Любовта е безкористна. Тя дава и не се интересува, кой как ще използува даденото. Някой говори за любовта и събужда съответно чувство в даден човек. Той веднага изважда от касата си 20,000 лева и ги дава на разположение на бедните. На кои бедни ще се раздадат, как ще става раздаването, от това той не се интересува. Той изпълнява Божия закон – законът на любовта. Бог се грижи едновременно за змията и за гълъба, за вълка и за овцата. Когато Той се проявява в тебе, ти ще имаш едно и също разположение към всички същества. Това значи да обичаш всички. Прекъсне ли се любовта в тебе, едновременно с това ще се прояви и различие в отношенията ти към всичко живо, което те обикаля. Когато хората казват, че трябва да обичате всички същества, това показва, че любовта е започнала вече да се проявява чрез вас.

Когато хората започнат да философствуват казват, че невъзможно е да обичат всички същества еднакво, както е невъзможно да обичат еднакво сладката, узряла ябълка и тази, която е още стипчава. За невежия човек е така, но за Бога, Който гледа другояче на нещата, не е така. Той знае, че и сладката ябълка някога е била стипчава, но под влиянието на слънчевата светлина и топлина е станала сладка. Любовта е дала условия на ябълката да узрее, сладка да стане. Тя знае, че и от стипчавата ябълка ще излезе нещо. – Кога? – Когато живее в любовта. Външната форма само не определя нещата. Във всяка форма има нещо скрито – някакво съдържание и някакъв смисъл, които определят нейното бъдеще. Всеки червей, всяка малка форма има велико бъдеще. Червеят пъпли, мъчи се да излезе от тази форма, да си пробие път. – Ама страдал този червей. – Нищо от това. Страданията крият в себе си известни блага. – Защо Бог праща страдания? – Страданията не са от Бога. Когато хората не разбират Божиите закони, те ги нарушават. Всяко нарушаване на закона води след себе си ограничаване. Това ограничаване на хората, именно, създава страдания. Щом изпълнят Божиите закони, и страданията ще престанат.

Бог не гледа на външните форми. Ако едно животно проявява любов, то седи по-високо от човека, който не проявява любов. Когато в някое общество влезе човек, който има любов в себе си, той може да повлияе на всички, които влизат в това общество. Те чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват своята любов. Ако този човек напусне обществото, те остават такива, каквито първоначално са били. Ето защо, всички хора търсят човек, който да проявява любов, а не знание. Знанието идва впоследствие. Първо е нужна любов, а после знание. Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него. Добро нещо е знанието, но то трябва да дойде като последствие на любовта.

Сега, за да проверите, докъде сте дошли в любовта, правете опит, всеки ден съзнателно да проявявате любовта си. Всеки опит да трае от 10–20 минути. Представете си, че сте богат човек, разполагате със стотици хиляди лева, с къщи, ниви, лозя. Мислено започнете да раздавате всичкото си богатство на бедни и да останете без нищо. Но това трябва да го преживеете толкова живо, като че в действителност става. В това време наблюдавайте, какво става у вас. Ако започнете да се вълнувате, да треперите за себе си, да се страхувате, какво ще стане с вас, това показва, че нямате любов. Така и Бог ви изпитва. Представете си, че някой от вас е женен, обича жена си. Вашият приятел дохожда често в дома ви, разговаря се с жена ви. Вие започвате да се страхувате от приятеля си, да не изгубите своето богатство – жена си. За да не стане това, вие постепенно затваряте вратата на своя дом за приятеля си и ставате към него хладен. Обаче, Бог ви дава задача да обичате жена си, но да обичате и приятеля си, без да се съмнявате в тях.

Другаде пък жена обича мъжа си. Сега се дава задача на жената да обича приятеля на мъжа си, без да внесе никакво съмнение и в двамата. Тя казва: Аз съм женена, не мога да обичам друг мъж. – Ти ще го обичаш като душа, вътрешно, а не външно, както своя мъж. Когато жената или мъжът се страхуват да приемат в сърцето си друг мъж или друга жена, това показва, че те даже един друг не се обичат, както трябва. Богата е трапезата на любовта. Всеки може да седне пред нея и да си хапне нещо.

Съвременните хора се страхуват от Божията Любов, вследствие на което не могат да я приложат. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето целование". Казвате: Как може мъж да целуне жена, или жена – мъж? Какво ще кажат хората, като видят, че мъж и жена се целуват? Значи, страшно е хората да видят, че мъж и жена се целуват. Ако не ги видят, в това няма нищо страшно, нищо противозаконно. – Не, и в тайно да стават нещата, хората виждат всичко, което е противозаконно. Божественото, обаче, не се вижда. Дали в тайно или на яве се върши нещо Божествено, хората не могат да го видят. Няма по-голямо благо за човека от това да получи Божествена целувка. Срещате човек, който отива да извърши някакво престъпление. Господ ви казва: Целуни този човек! Ако послушате Бога и го целунете, той ще омекне и ще се откаже от намерението си да върши престъпление. Ако вашата целувка може да произведе такъв ефект, тя е на място. Ако целувката на мъжа може да повдигне жената, тя е на място.

Днес всички хора говорят за любовта, но я разбират по свой начин. Когато някоя жена обича един мъж, тя иска той да мисли само за нея, да не поглежда друга жена. Тя му казва, че любовта включва само едно същество. – Не, любовта включва всички същества в себе си. Що се отнася до човешката любов, няма какво да се говори. Има хубави неща в човешката любов, но същевременно в нея има и много патологически състояния. Например, каква любов е тази, която се налага на хората? Някой казва: Искам да ме обичаш! – Любовта нито се изисква, нито може да се раздава. Любовта дава свобода на човека да се проявява, както той разбира. Който се меси в живота на своя възлюбен, той не обича, както трябва. Той е в положението на дете, което прави пакости. По естество любовта никому не причинява пакости.

Що е любов? – Това, което всеки човек в даден момент разбира от любовта, за него това е любов. Другояче любовта не може да се определи. Тя е различна за различните хора. Сама по себе си любовта е неделима. Дойдете ли до любовта, вие ще дадете свобода и на себе си, и на своите ближни. Като видите някой човек, вие искате да го обърнете към Бога, да го заквасите с любовта. Как ще го обърнете, не знаете. Обаче, виждате, че той е корав човек и трябва да омекне. Много лесно може да стане това. — Как? – Ако имате нужната топлина в себе си. Твърдите тела омекват или се стопяват при нагряване. – Еди-кой си човек не е добър. – Как ще го направите добър? — Пак трябва да го нагреете до известна температура. Този човек е твърд, не е добър, защото топлината на любовта не го е засегнала още. Бог търси начин, чрез който да засегне човешките души, да възприемат любовта вътрешно. Всички души не могат еднакво и едновременно да възприемат любовта. – Като отидем в онзи свят, тогава ще живеем според любовта. – Не, ако вие на този свят не можете да живеете според любовта, на онзи свят още повече не можете да я приложите. Ако на този свят не обичате ближните си, както трябва, на онзи свят още повече не можете да ги обичате. – Защо? – Защото любовта не се прекъсва. Тя се проявява на земята, но продължава и на онзи свят. Там ще видите всички противоречия, които сте имали на земята и ще разберете, къде сте грешили, защо някого сте обичали повече, а някого – по-малко. Казва се, че Христос обичал Йоана повече от другите си ученици. – Защо го обичал повече? – Защото съзнанието му било по-будно, по-отворено. Той повече разбирал и повече прилагал. Следователно, колкото по-отворено е съзнанието на човека, толкова повече ще бъде обичан; колкото по-затворено е съзнанието му, толкова по-малко ще бъде обичан. Колкото вода да излеете върху един камък, той не може да я използува. Полеете ли чернозема с вода, той ще я използува рационално.

Когато не разбират любовта, хората се дразнят, смущават се, вълнуват се. Това е живот на безлюбие. В любовта няма смущения, няма безпокойствия, Няма гняв. Някой се моли за някого да бъде обичан от хората, да вървят работите му добре. – За да помогнете на някого, първо вие трябва да го обичате, да му помагате. Значи, благото, което искате за някой човек, ще мине през вас, пръв ще го опитате. Вие пръв ще знаете, какво се дава на този човек.

В едно евангелско училище един от учителите се влюбил в една учителка, но не се решавал да й говори за себе си. За тази цел той изпратил един от учениците си при нея, да й поговори за него, за чувствата му към нея, за характера му и т. н. Ученикът отишъл при учителката и започнал да говори за своя учител, за неговото благородство, за неговия добър характер. Като ходил няколко пъти при учителката, с намерение добре да изпълни мисията си, най-после тя му казала: Защо ми говориш толкова много за своя учител? Защо не кажеш нещо за себе си? В края на краищата, учителката се оженила за ученика, а не за неговия учител. Той се молил за своя учител и за своята учителка, те да получат някакво благо, без да подозира, че това благо ще мине първо през него. Любовта не търпи никакво сватовство. Щом се опиташ да бъдеш сват на някого, ти сам ще попаднеш в тази клопка. Щом става въпрос за любовта, вие трябва да мълчите. Изучавайте своята любов, изучавайте любовта на другите хора, без да говорите нещо за нея. Като обичате някого, трябва да знаете определено, какво обичате в него. Някои хора се обичат с години, без да знаят, кое е това, което обичат един в друг.

Казвате, че човек трябва да обича Бога. – Ако не обичате брата си, когото виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако знаете, как да обичате Бога, всичките ви работи ще вървят добре. Тогава лесно се отваря касата и на най-големия скъперник. Не обичате ли Бога, касата и на най-щедрия човек се затваря пред вас. Когато живеят в любовта, хората представят скачени съдове: благото на едного се прелива в благото на другите. Докато човек затваря крановете си, да не мине неговото благо в съседните нему съдове, той не е разбрал Божията Любов, а още повече не я приложил. Не проявявайте непроявената любов. Това значи: Ако Бог не е с вас, не се стремете да обичате. – Защо? – Защото ще се разкайвате за любовта си. Щом се разкайвате за любовта си, това показва, че вашата любов е човешка. Обичайте, когато Бог е с вас. Тогава и най-големият грешник да обичате, той ще се измени, нов човек ще стане – не изведнъж, но постепенно. Физическата, човешката любов е на място, когато е предшествувана от Божествена. Не е ли предшествувана от Божествената, тя не е на място. Божията Любов седи над свободата. Дойде ли любовта в тебе, ти ще обичаш всички. Ти няма да мислиш, че имаш мъж, жена, деца. Ще бъдеш свободен да проявиш любовта така, както тя се проявява. Бог е Любов. Значи, ще оставиш Бога в себе си да се прояви така, както Той разбира. – Възможно ли е това? – Възможно е. За да проверите думите ми, изучавайте и прилагайте Божията Любов. Ако не сте свободни от всички отрицателни неща в себе си – от съмнение, безверие, злоба, и не влезете в света на ангелите, вие никога няма да проявите великата любов. Вие никога няма да се подмладите. Само Божията Любов е в състояние да подмлади и възкреси човека.

И тъй, който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привлече при нозете на любовта. Дойдат ли при любовта, те веднага ще отстъпят. При любовта и омразата, и лъжата, и безверието – всички се помиряват. Там и ангелите, и дяволити живеят заедно. Тогава дяволът казва: Защо съм бил толкова глупав, че съм живял така? Щом излезе от полето на любовта, той пак си живее по дяволски. Който иска да задържи любовта в себе си, той трябва да живее в закона на свободата. Не се бъркайте в работите на хората. Не се месете в тяхната любов. Оставете всеки свободно да се проявява. Всички хора обичат еднакво, понеже Бог е един. Обаче, два вида любов съществува в света: Любовта на непроявения Бог, Който е създал света, и любовта на проявения Бог, Която се изявява чрез хората – чрез разумното слово. Тъй щото, любовта трябва да се изучава от две гледища: от гледището на проявения Бог – на Христа, и от гледището на непроявения Бог – Бог Отец. Вие трябва да направите връзка между двата вида любов. Любовта, която хората и животните имат, е любов на непроявения Бог. За да разберете любовта на проявения Бог, от вас се искат съвършено други разбирания от тези, които имате. Проявената любов има два начина на изявяване: външен и вътрешен. Като я изучавате, тя ще ви покаже начин, как да проявите любовта си към всеки човек отделно, както и към всяко живо същество.

«Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". За да проникнете във вътрешния смисъл на любовта, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути. През това време бъдете напълно свободни и мислете за неща, които не са позволени. Мислете върху това, което и вие сами не познавате. Казано е в Писанието: „Каквото едната ръка дава, другата не трябва да знае". Вие трябва да придобиете онази свобода, която ще ви извади от вътрешното робство. Затова, по пет минути на ден мислете върху непозволеното. Каква е любовта на съвременните млади? – Като обичат някого, те стават разсеяни. – Не, когато обичате някого, вие трябва да учите и да работите повече, отколкото по-рано. Разсеяността не е признак на любов. Който се разсейва в любовта, това показва, че той е користолюбив човек, той иска всичко да задържи за себе си. Единственото нещо, което не се ограничава, това е любовта. Ако обичаш, ти ще вършиш всичко, каквото любовта ти диктува. Тя казва: Ти ще обичаш еди-кого си, ще помагаш на еди-кого си. Каквото каже, ти трябва да го изпълниш. Откажеш ли веднъж само да изпълниш това, което любовта казва, тя ще те напусне, и дълго време след това трябва да чакаш, докато това благо отново те посети. Когато любовта не се прилага, тя напуща човека. Каквото Бог ви каже да направите, изпълнете го без никакво съмнение и колебание. Следователно, за да разберете всичко, което Бог ви казва, мислете всеки ден по пет минути върху това, което не е позволено. Кое е непозволено, сами ще си отговорите. Мислете върху тези думи и прилагайте любовта в живота си.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Казвам: Ако обичам с човечески и с ангелски сърца, какво ще представям? Значи, не е достатъчно човек само да говори за любовта, но той трябва еднакво да обича и грешника, и обикновения човек, и светията, и ангела. Любовта е една, в нея няма никаква разлика. Разлика се прави впоследствие. Когато хората започнат да правят различие в любовта си, едного обичат повече, а другиго – по-малко, това се дължи на техните ограничени разбирания. В тази любов няма прогрес, няма никакво повдигане.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм".

7. Съборна беседа, държана на 29 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.

Йоана 12.