(Коригирана) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | ||
| − | + | [[Беседи]] | |
| + | [[Книги с беседи]] | ||
| − | + | [[Съборно слово]] | |
| − | + | [[1924]] | |
| − | + | [[II Младежки събор]] | |
| − | + | == Топлината на живота == | |
| − | + | Съвременните хора говорят за мъчение, труд и работа и мислят, че ги разбират. Това са три състояния, през които минава човешкият дух. Това са три велики науки, до които всеки човек трябва да се домогне. Мъчението започва от физическия или материалния свят и се дължи на инертността на материята. Като не разбира свойствата на материята, запример сцеплението, гъстотата й, човек се натъква на мъчнотии и противодействия. Достатъчно е един неорганизиран, инертен атом да падне върху човешкия ум, за да произведе голяма пертурбация. Това показва, че страданията на човека се предизвикват от микроскопически причини. Докато материята е инертна, човек неизбежно ще бъде изложен на мъчение. Като се мъчи, той постоянно се движи и по този начин размърдва материята, прави я активна. | |
| − | + | Когато дойдем до труда, материята се проявява в едно по-високо състояние — нейната разумност. Като се труди, човек произвежда топлина. Дето има топлина, там се явява живот. Топлината разрежда малко материята, прави я по-рядка. Работата пък произвежда светлина, която разрежда материята още повече. Следователно, като минава през мъчение, труд и работа, човешкият дух произвежда движение, топлина и светлина. | |
| − | + | И тъй, човек не може да разбере живота, ако не познава законите на движението, на топлината и на светлината. Движението е свързано с физическия свят, топлината — с астралния, т.е. със света на чувствата, а светлината — с умствения, т.е. със света на мислите. Когато изучава чувствата, човек дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човек нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трябва да търпи. | |
| − | + | Първата задача на човека е да изучава законите на топлината. Каже ли някой, че сърцето му е студено, трябва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щом кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щом се увеличи топлината, и състоянието на човека се подобрява. | |
| − | + | Като ученици, вие трябва да работите с малките величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките величини, човек постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по някакъв начин, какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Казвате: Колко време трябва човек да се моли? Молитвата може да трае от една минута до 24 часа. Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За някои е невъзможно да се молят 24 часа, но за някои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли няколко минути, но пак ще бъде съсредоточен. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисълта. | |
| − | + | За да познаете живота в неговите проявления, ще започнете първо от движението, после ще отидете към топлината и най-после към светлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на светлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човек трябва да бъде доволен. Доволството дава подтик, импулс за работа. Недоволството пречи на човека да работи, да учи. Той е ветропоказател: днес мисли едно, утре — друго. Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещен идеал, той е съсредоточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиите и злините в живота. Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение. | |
| − | + | Как може човек да се насърчи? Като се обезсърчат, някои търсят хора да ги насърчават, да им помагат. Колкото и да ви насърчават хората, това е външна помощ. Ако днес ви насърчат, на другия ден пак ще се обезсърчите. Следователно, истинското насърчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края, човек намира насърчение само при Бога. Как се изявява Бог? Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всеки човек е важен дотолкова, доколкото е свързан с Божествения организъм. Щом напусне мястото си, той губи своето значение. Всяка нишка от платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче. Значи, докато е свързан с Божествения организъм, човек има цена. Откъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се осъжда на смърт. | |
| − | + | Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щом е ял и пил с господарите на света, той трябва да плаща. Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вътрешно познаване, за което видният гръцки философ е казал някога: "Познай себе си!" | |
| − | + | Мнозина бягат от погрешките си, от своите отрицателни прояви, без да взимат под внимание положението, че колкото повече бягат, толкова повече се натъкват на тях. Натъкнете ли се на някоя погрешка, не бягайте, но гледайте на нея положително, като на проява, от която ще се учите. Това не значи, да бъде човек безразличен към погрешките си, но трябва да се отнася съзнателно към тях. Докато се усъвършенства, човек неизбежно ще греши. Не са страшни погрешките; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една от причините за погрешките на хората е отсъствието на топлина в техните чувства. По това, именно, хората се делят на добри и лоши. За да бъде добър, човек трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Няма ли нужната топлина, той не е добър. Както силата на богатия човек зависи от количеството на златото в неговата каса, така и добротата на човека се определя от количеството на топлината, която чувствата му произвеждат. Който може да използва топлината на сърцето си за облагородяване на своите чувства, той минава за сърдечен човек. С други думи казано: колкото по-голямо количество калории от топлината на сърцето си можете да използвате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава. | |
| − | + | И тъй, искате ли да бъдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трябва да изучавате законите на топлината. Ако не познава законите на топлината и не ги прилага, човек сам ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто морал да му се проповядва, ако няма това знание, човек ще бъде кимвал, що дрънка. Христос казва: "Аз съм виделината на света". Следователно, който може да превръща топлината в светлина, той може да каже като Христа: "Аз съм виделина". Така може да каже всеки ученик на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината в светлина. Нямате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много от знанията на съвременните хора са посредствени, но и резултатите на тия знания са посредствени. Необикновените резултати изискват необикновени знания. Съвременното човечество се нуждае от нови знания в областта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения живот. | |
| − | + | Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тяхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т.н. Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Той е свещен въпрос, върху него не се говори. Лесно е да каже земеделецът, че е посадил семена в земята, и след известно време те израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. От своя страна, земята казва: Аз не приех доброволно тия семена в себе си, отвън ми ги натрапиха. Къде седи истината по този въпрос? Като разсъждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълват от нея. | |
| − | + | Следователно, един от важните въпроси, до които човек трябва да дойде, е следният: Може ли човек да се роди сам? Самораждането е велика наука. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере, какво нещо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждат. вашата работа няма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родят, вие ще бъдете в положението на дърво, което всеки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизат в строежа на човешките къщи. Тъй щото, докато сам не се роди, човек не може да говори за раждането. Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за любовта. Общението между две души, между двама млади, не е още любов. Любовта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Физическата близост между двама души не е Божествен акт, но търговска сделка. В търговската сделка, наречена от хората любов, стават големи промени, в които мнозина падат и стават, разочароват се и отново се очароват. Съвременните хора, млади и стари, трябва да изменят своите възгледи и разбирания за любовта. Дойдат ли до истинското понятие за любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят със свещен трепет към всичко живо. | |
| − | + | Сега, като се говори за любовта, хората я свързват със самоотричането. Наистина, Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се откаже от себе си, от баща си и майка си, от живота си и да ме последва". Значи, ученикът, който люби Учителя си, трябва да се самопожертва. Ако е женен, той трябва да напусне жена си и децата си; ако не е женен, ще напусне майка си и баща си и т.н. В очите на разумните хора това самоотричане минава за безумие. Оттук излиза, че великите работи се вършат от безумни, извеяни хора. А обикновените работи се вършат от обикновени, трезви хора. Какъв по-велик акт познавате от самопожертването като вътрешен процес в човека? | |
| − | Като | + | Като говорим за любовта, като велик космически процес, имаме пред вид онази любов, която ражда живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази любов. Новораждането е процес на новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на шестата раса ще разбират и прилагат любовта. Хората на шестата раса са хора на свободата, на безсмъртието, те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна. |
| − | + | И тъй, стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека. Докато дойде до тази любов, човек ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на любовта подразбират развитие. Дето любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей, това е механически процес, в който няма никакво развитие. Със забиване на гвоздеи нищо не се постига. | |
| − | 4. Беседа от Учителя, държана на 7 | + | Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започват да вярват в Него, или съвършено се провалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. |
| + | |||
| + | Основната мисъл, която трябва да държите в ума си, е следната: Изучавайте законите на топлината. Без топлина животът не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползва. За това е казано: Каквото правите с другите, това ще правят и с вас. Ако обичате, ще ви обичат; ако бъдете добри,честни и справедливи към другите, и те ще се проявяват към вас по същия начин. | ||
| + | |||
| + | Като млади, прилагайте горните правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се проявява чрез вас. Отличителните качества на ученика са: да обича и да има готовност към възприемане на новото. Това го прави вечно млад. Каже ли някой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар е само мъдрецът, който сам разрешава въпросите си. Кой от вас разрешава въпросите си сам? | ||
| + | |||
| + | Желая ви да бъдете вечно млади, да възприемате и прилагате великата истина в живота и да сте готови на всички жертви за нея. | ||
| + | |||
| + | 4. Беседа от Учителя, държана на 7 юли 1924 г. — София. | ||
Текуща версия към 17:09, 30 януари 2011
Топлината на живота
Съвременните хора говорят за мъчение, труд и работа и мислят, че ги разбират. Това са три състояния, през които минава човешкият дух. Това са три велики науки, до които всеки човек трябва да се домогне. Мъчението започва от физическия или материалния свят и се дължи на инертността на материята. Като не разбира свойствата на материята, запример сцеплението, гъстотата й, човек се натъква на мъчнотии и противодействия. Достатъчно е един неорганизиран, инертен атом да падне върху човешкия ум, за да произведе голяма пертурбация. Това показва, че страданията на човека се предизвикват от микроскопически причини. Докато материята е инертна, човек неизбежно ще бъде изложен на мъчение. Като се мъчи, той постоянно се движи и по този начин размърдва материята, прави я активна.
Когато дойдем до труда, материята се проявява в едно по-високо състояние — нейната разумност. Като се труди, човек произвежда топлина. Дето има топлина, там се явява живот. Топлината разрежда малко материята, прави я по-рядка. Работата пък произвежда светлина, която разрежда материята още повече. Следователно, като минава през мъчение, труд и работа, човешкият дух произвежда движение, топлина и светлина.
И тъй, човек не може да разбере живота, ако не познава законите на движението, на топлината и на светлината. Движението е свързано с физическия свят, топлината — с астралния, т.е. със света на чувствата, а светлината — с умствения, т.е. със света на мислите. Когато изучава чувствата, човек дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човек нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трябва да търпи.
Първата задача на човека е да изучава законите на топлината. Каже ли някой, че сърцето му е студено, трябва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щом кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щом се увеличи топлината, и състоянието на човека се подобрява.
Като ученици, вие трябва да работите с малките величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките величини, човек постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по някакъв начин, какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Казвате: Колко време трябва човек да се моли? Молитвата може да трае от една минута до 24 часа. Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За някои е невъзможно да се молят 24 часа, но за някои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли няколко минути, но пак ще бъде съсредоточен. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисълта.
За да познаете живота в неговите проявления, ще започнете първо от движението, после ще отидете към топлината и най-после към светлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на светлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човек трябва да бъде доволен. Доволството дава подтик, импулс за работа. Недоволството пречи на човека да работи, да учи. Той е ветропоказател: днес мисли едно, утре — друго. Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещен идеал, той е съсредоточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиите и злините в живота. Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение.
Как може човек да се насърчи? Като се обезсърчат, някои търсят хора да ги насърчават, да им помагат. Колкото и да ви насърчават хората, това е външна помощ. Ако днес ви насърчат, на другия ден пак ще се обезсърчите. Следователно, истинското насърчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края, човек намира насърчение само при Бога. Как се изявява Бог? Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всеки човек е важен дотолкова, доколкото е свързан с Божествения организъм. Щом напусне мястото си, той губи своето значение. Всяка нишка от платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче. Значи, докато е свързан с Божествения организъм, човек има цена. Откъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се осъжда на смърт.
Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щом е ял и пил с господарите на света, той трябва да плаща. Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вътрешно познаване, за което видният гръцки философ е казал някога: "Познай себе си!"
Мнозина бягат от погрешките си, от своите отрицателни прояви, без да взимат под внимание положението, че колкото повече бягат, толкова повече се натъкват на тях. Натъкнете ли се на някоя погрешка, не бягайте, но гледайте на нея положително, като на проява, от която ще се учите. Това не значи, да бъде човек безразличен към погрешките си, но трябва да се отнася съзнателно към тях. Докато се усъвършенства, човек неизбежно ще греши. Не са страшни погрешките; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една от причините за погрешките на хората е отсъствието на топлина в техните чувства. По това, именно, хората се делят на добри и лоши. За да бъде добър, човек трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Няма ли нужната топлина, той не е добър. Както силата на богатия човек зависи от количеството на златото в неговата каса, така и добротата на човека се определя от количеството на топлината, която чувствата му произвеждат. Който може да използва топлината на сърцето си за облагородяване на своите чувства, той минава за сърдечен човек. С други думи казано: колкото по-голямо количество калории от топлината на сърцето си можете да използвате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава.
И тъй, искате ли да бъдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трябва да изучавате законите на топлината. Ако не познава законите на топлината и не ги прилага, човек сам ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто морал да му се проповядва, ако няма това знание, човек ще бъде кимвал, що дрънка. Христос казва: "Аз съм виделината на света". Следователно, който може да превръща топлината в светлина, той може да каже като Христа: "Аз съм виделина". Така може да каже всеки ученик на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината в светлина. Нямате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много от знанията на съвременните хора са посредствени, но и резултатите на тия знания са посредствени. Необикновените резултати изискват необикновени знания. Съвременното човечество се нуждае от нови знания в областта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения живот.
Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тяхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т.н. Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Той е свещен въпрос, върху него не се говори. Лесно е да каже земеделецът, че е посадил семена в земята, и след известно време те израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. От своя страна, земята казва: Аз не приех доброволно тия семена в себе си, отвън ми ги натрапиха. Къде седи истината по този въпрос? Като разсъждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълват от нея.
Следователно, един от важните въпроси, до които човек трябва да дойде, е следният: Може ли човек да се роди сам? Самораждането е велика наука. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере, какво нещо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждат. вашата работа няма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родят, вие ще бъдете в положението на дърво, което всеки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизат в строежа на човешките къщи. Тъй щото, докато сам не се роди, човек не може да говори за раждането. Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за любовта. Общението между две души, между двама млади, не е още любов. Любовта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Физическата близост между двама души не е Божествен акт, но търговска сделка. В търговската сделка, наречена от хората любов, стават големи промени, в които мнозина падат и стават, разочароват се и отново се очароват. Съвременните хора, млади и стари, трябва да изменят своите възгледи и разбирания за любовта. Дойдат ли до истинското понятие за любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят със свещен трепет към всичко живо.
Сега, като се говори за любовта, хората я свързват със самоотричането. Наистина, Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се откаже от себе си, от баща си и майка си, от живота си и да ме последва". Значи, ученикът, който люби Учителя си, трябва да се самопожертва. Ако е женен, той трябва да напусне жена си и децата си; ако не е женен, ще напусне майка си и баща си и т.н. В очите на разумните хора това самоотричане минава за безумие. Оттук излиза, че великите работи се вършат от безумни, извеяни хора. А обикновените работи се вършат от обикновени, трезви хора. Какъв по-велик акт познавате от самопожертването като вътрешен процес в човека?
Като говорим за любовта, като велик космически процес, имаме пред вид онази любов, която ражда живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази любов. Новораждането е процес на новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на шестата раса ще разбират и прилагат любовта. Хората на шестата раса са хора на свободата, на безсмъртието, те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна.
И тъй, стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека. Докато дойде до тази любов, човек ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на любовта подразбират развитие. Дето любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей, това е механически процес, в който няма никакво развитие. Със забиване на гвоздеи нищо не се постига.
Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започват да вярват в Него, или съвършено се провалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината.
Основната мисъл, която трябва да държите в ума си, е следната: Изучавайте законите на топлината. Без топлина животът не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползва. За това е казано: Каквото правите с другите, това ще правят и с вас. Ако обичате, ще ви обичат; ако бъдете добри,честни и справедливи към другите, и те ще се проявяват към вас по същия начин.
Като млади, прилагайте горните правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се проявява чрез вас. Отличителните качества на ученика са: да обича и да има готовност към възприемане на новото. Това го прави вечно млад. Каже ли някой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар е само мъдрецът, който сам разрешава въпросите си. Кой от вас разрешава въпросите си сам?
Желая ви да бъдете вечно млади, да възприемате и прилагате великата истина в живота и да сте готови на всички жертви за нея.
4. Беседа от Учителя, държана на 7 юли 1924 г. — София.