Разлика между версии на „С благодат и истина“

Текуща версия към 12:39, 27 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1930 г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)

4. С благодат и истина

29. Беседа от Учителя, държана на 16 март, 1930 г. София. – Изгрев.

„Пълен с благодат и истина” (Йоана 1:14)

„С благодат и истина”. Във всяко живо същество в природата има един вътрешен, неопределен стремеж. Какъв е този стремеж, този подтик в природата, не се знае, но, въпреки това той съществува. Този вътрешен стремеж в човека наричаме Божествено начало. Когато изгубят вътрешния неопределен импулс в себе си, хората изгубват смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяват, стават недоволни и започват да търсят външно богатство, външна слава. Колкото по-големи са богатството и славата им, толкова повече се товарят. Ако човек е красив повече, отколкото трябва, красотата му ще бъде товар.

В един княжески палат имало една слугиня, която била много грозна. Тя чувала, че в света съществуват красиви хора, и затова често поглеждала през прозорците на палата, дано види някой красив човек. Който я виждал, ужасявал се от грозотата й и казвал: Какво страшилище! Каква грозота! Тя чувала всичко това и страдала, плачела, молела се на Бога, да направи нещо с нея, да стане красива. Най-после Бог чул молбата й и изпратил един ангел, да се всели в нея, да й предаде малко от красотата си. Щом влязъл в нея, ангелът й предал малко от своята красота, и тя, за учудване на хората, станала красива. Кой как минавал край двореца и виждал слугинята на някой прозорец, извиквал с радост: Колко красива е тази мома! Колкото беше нещастна майката на грозната слугиня, толкова щастлива е майката на тази красива мома. Хората се интересували да знаят, кои са майката и бащата на грозната мома, но още повече се интересували от майката и бащата на красивата мома. Кои са били бащата и майката на грозната и на красивата мома, това сами можете да разрешите. Всички момци, царски и княжески синове, които минавали край палата, в който слугувала красивата мома, влюбвали се в нея и предлагали ръката си. Обаче, на красивата мома било забранено да се жени. Тя отказвала на всички момци. От скръб, че не могат да се оженят за нея, те започвали да плачат. Момата се радвала на красотата си, а те плачели. Когато била грозна, тя плакала, а те минавали край палата и се смеели на грозотата й.

Какво виждаме от този пример? Тук ясно се вижда законът на смените: когато един скърби, друг се радва. После става обратното: първият се радва, вторият скърби. Докато е на дървото, ябълката се радва на своята красота. Щом влезе в стомаха на човека, тя изгубва красотата си и започва да плаче. Като влезе в мозъка на човека и се превърне в мисъл, ябълката отново почва да се радва. Когато се измие с чистата, кристална вода на планинския извор, човек се освежава, става чист, и започва да се радва. Обаче, водата губи чистотата си. След време водата на извора се пречиства, а човек става нечист. Докато дрехите на човека са нови, той се радва, че е добре облъчен. Щом овехтеят, той е недоволен от тях и не ги обича. Ако дрехите никога не овехтяват, човек не би пожелал да ги поднови. Следователно, ако момата не беше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрез грозотата тя развива в себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата.

Какво представя грозотата? Грозотата представя греха в живота. Няма по-страшно нещо от грозотата; няма по-голяма грозота от греха. Значи, грозотата на хората се дължи на греха. Някои казват, че няма грозота в света. Щом няма грозота, няма и грях. Така ли е в същност? И в най-красивите работи се крие нещо грозно. И най-светлите неща произвеждат тъмнина. Слънцето, източник на най-голямата светлина, произвежда чернота. Ако два-три месеца наред се излагате на слънчевите лъчи, кожата ви ще почернее. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че сте почернели. Почерняването показва, че слънцето може да ви лекува. Хора, които не почерняват от слънцето, не могат да се лекуват от него.

Когато говорим за красотата и за грозотата, вие трябва да ги разбирате правилно. Не е въпрос за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говорим за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиват. Обаче, това, което се придобива, същевременно се губи. Следователно, те са преходни неща. Можете ли да кажете, че знанието и богатството са ваша собственост, щом ги губите? Не е ваша собственост това, което се губи и придобива. Ваша собственост е само това, с което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човек става учен впоследствие, неговата ученост е присадка на живота му. Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракът на човека е свързан с добродетелите, а те – с духовния живот, затова човек не трябва да изкълчва крака си. Всяко нарушаване на здравословното състояние на един от удовете на човешкия организъм произвежда вътрешна дисхармония в него. Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели. Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм указва влияние върху онази добродетел, която го създала.

Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежът на човешката душа. Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развива, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива. Волът не трябва да бъде доволен от своите рога, конят – от своите копита, свинята – от своята зурла, слонът – от своя хобот. Ако слонът се освободи от хобота си, той е прогресирал; обаче, ако е доволен от положението си и не измени формата си, той е останал в застой. Всяко същество, което се намира в застой, поддържа старата философия, че, като е дошло на земята, трябва да си поживее, да си хапне и пийне, докато един ден напусне земята. Щом напусне земята, всичко се свършва с него. И човек мисли по същия начин. И той казва, че, като умре, животът се свършва. Хората умират, погребват ги, но никой човек не се е вгледал критически в положението на умрелия, да види, колко е смешен. Смешно е положението на умрелия. И след всичко това, този умрял човек го погребват с големи почести. Няма по-смешни хора в света от умрелите. Въпреки това, който отиде в дома на мъртвеца, веднага става сериозен. Докато бил жив, всички го подбутвали. Щом умре, веднага хората около него взимат сериозен вид. Докато банкерът е жив, всички негови длъжници се плашат, не искат да чуят името му. Като умре и остави завещание, в което прощава дълга на длъжниците си, всички стават сериозни, започват да мислят, кое го заставило да прости дълга им. те започват да говорят добре за него, да изнасят неговите добродетели.

„Пълен с благодат и истина”. Човек все трябва да бъде пълен с нещо. С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността. Например, каже ли някой за себе си, че е учен, той трябва да има знания, които да отговарят на неговата ученост. Каже ли някой за себе си, че е силен, той трябва да прояви силата си. Можете ли да наречете силен човек този, който не е в състояние да носи поне 20 килограма товар на гърба си? Кажем ли, че човек трябва да има достойнство, подразбираме човек, който е пълен с благодат и истина.

Благодатта и истината представят вътрешна връзка на човека с Бога. Има ли тази връзка, той всичко може да придобие. Казано е, че никой не е видял Бога. Ако видите Бога, ще бъдете щастливи. Щом не можете да Го видите, не можете да бъдете щастливи. Важно е, Бог да живее в човека. Защо е необходимо това? За да люби. Ако Бог живее в човека той може да люби и да се радва на всичко живо. Любовта стои по-високо от щастието. Любовта включва щастието в себе си. Всички хора искат да бъдат щастливи, без да подозират, че щастието е външна проява на любовта. Вътрешният смисъл на живота се заключава в това, именно, да дадете възможност на Бога да живее във вас. По кой начин Бог ще живее в човека, не е определено. Не питайте, как може Бог да живее във вас, но приемете тази идея като дадена. Това е аксиома, за която не са дадени никакви доказателства. Философите имат по нещо дадено, върху което поставят основата на своето учение. Като дойдем до математиците, и те изхождат от нещо дадено. За тях единицата е даденото. Те казват, че всичко произлиза от единицата. Ако разглеждате единицата като символ, това не е вярно; обаче, ако я разглеждате като живо нещо, което се дели като клетката, вярно е, че от единицата произлиза всичко. Тя се дели на две, всяка половинка се дели пак на две – образува се числото четири и т. н. Както от клетката се образува целият организъм, така от единицата се образуват всички числа.

Сега, да оставим настрана числата като отвлечени величини, понеже нямат нищо общо със сегашния живот на хората. При дадени условия всеки човек се нуждае от нещо специфично. Например, болният се нуждае от здраве, нещастният – от щастие, отчаяният – от любов, която ще осмисли живота му. Ние не говорим за любовта на пукнатата стомна, от която всичко изтича навън. Ние не говорим и за любовта на здравата стомна, от която водата лесно може да се изчерпи. Ние говорим за любовта на извора, който постоянно дава и никога не се изчерпва. Всеки трябва сам да определи, към коя категория се отнася, т. е. каква е неговата любов: любов на пукнатата стомна, на здравата стомна, или на извора. По този въпрос аз нямам думата. Всеки от вас е форма, чрез която любовта се излива. „Пълен с благодат и истина”. Когато сърцето на човека е пълно с любов, животът има смисъл. Когато душата на човека е пълна с истина, той е глава на Словото. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината”. Главата на човека дава начало на нещата. Значи, всички хора се движат в посока на истината. Къде е посоката на истината, никой не знае, въпреки това, всички се стремят към тази неопределена посока. Когато астрономите изучават небесните тела, с помощта на телескоп, те определят приблизително посоката на една или на друга звезда, но къде точно се намира тя, не знаят. По тъмните и светли линии в спектроскопа, както и от разстоянието на линиите една от друга, учените определят още, на какво разстояние се намират звездите от земята. Ако линиите в спектроскопа стават по-широки, тялото се приближава към нас; ако стават по-тесни, тялото се отдалечава. Оттук вадим заключението: ако разумността ви се увеличава, вие се приближавате към истината; ако разумността ви се намалява, вие се отдалечавате от истината. Ако душата ви се пълни с любов, вие се приближавате към истината; ако душата ви се изпразва от любовта, вие се отдалечавате от истината.

И тъй, ако живее съзнателно, човек може да измени посоката на своето движение и по този начин да се приближи или отдалечи от истината. Има неща, които указват влияние върху съзнанието на човека, като го помрачават или просветляват. От него зависи, да се подаде ли на тяхното влияние, или да не се подава.

Когато два образа, две противоположни мисли или чувства влязат в ума на човека, той става разсеян. Всеки човек, млад или стар, може да се разсее. Даже учени хора се разсейват. Един виден професор по математика, чиито лекции се отличавали с голяма дълбочина и красноречие, от време на време ставал разсеян, мисълта му се разкъсвала. Кога ставало това? Когато вниманието му се спирало върху една от неговите студентки. Щом студентката отсъствала от аудиторията, лекцията на професора вървела гладко, без никакво раздвояване на мисълта. Когато студентката присъствала, орбитата, по която се движела мисълта на професора, се привличала от едно чуждо тяло, вследствие на което ставало никакво изместване в мисълта му. Това изместване в мисълта на професора предизвиквало известна пертурбация в неговото съзнание. В дадения случай умът му се пълни с мисли, които не хармонират с предмета, който той преподава.

Пертурбации в мисълта стават и с духовни хора, със светии. Във времето на първите християни един от последователите на Христа се предал в служене на Бога и постигнал голяма чистота и святост. Около него се събирали болни, страдащи хора, на които помагал. Болни лекувал, страдащи утешавал. По-голямата част от деня той прекарвал в молитва. Един ден при него се явила млада, красива мома, която внесла раздвояване в мисълта му. Тя била болна, и той се заел с лекуването й. Понеже употребявал много време за нея, той връщал някои болни, намалил молитвите си и си казвал: Не е нужно човек да употребява много време за молитва, трябва да помисли малко и за красивия свят около себе си. Неусетно той се раздвоил в себе си, вследствие на което станало огъване в мисълта му. Не е лошо, че се е огънал, защото с огъването той открил в себе си известни прояви, които по-рано не познавал. Като излекувал момата, той разбрал, че без нея не може да живее. Остане ли без нея, животът му се обезсмисля, няма какво да прави. Някои ще се чудят, как може светия да тръгне след една мома и да забрави задължението, което е поел към Бога. Ако в живота на този светия има нещо неестествено, той непременно ще се отклони от пътя си. Какво ще кажете за ангели, които с първото слизане на земята се оплитат в мрежата на някоя красива мома и не искат вече да се върнат на небето. На колко ангели орбитата се огънала! Не е лесен животът на земята. Велико училище е земята и за прости, и за учени. Колко ангели ще срещнете днес, облечени с фракове, с модерни шапки и обуща, с бастун в ръка, разхождат се из големите градове. И те са забравили, че никога са били ангели, дошли на земята да се учат.

Като говоря така, някои вярват в думите ми, някои не вярват. Всеки е свободен да вярва, или да не вярва. Важно е, какъв е Божественият план. За някои това е лошо, за други – не е лошо. От човешко гледище, някои работи са добри, а някои – лоши. Важно е, какво е мнението на разумния свят. Знае се причината, защо светията е напуснал работата си и тръгнал след момата. Знае се също, защо ангелът останал на земята. От човешко гледище вие казвате, че този е добър, онзи не е добър. Обаче, човек няма право да се произнася за незавършените работи. Светът още не е завършен. Човек още не е съвършен. Как можете тогава да се произнасяте за незавършени и несъвършени неща? Има случаи в живота, когато една лоша постъпка влече след себе си друга лоша. Погрешката на светията седи в това, че той тръгнал след момата. Той й направил добро, и тя се влюбила в него. Какво от това, че се влюбила в него? Със своята любов тя го отклонила от пътя му. Ще кажете, че светията не трябваше да прави добро на красивата мома. Понеже момата го оплела, не трябвало той да я лекува. Трябва ли да дадете пари на някой сиромах, който иска да купи огнестрелно оръжие да убие с него човек? Трябва ли да дадете пари на някой пияница, да се напие и да отиде у дома си да бие жена си и децата си?, Има случаи, когато човек не трябва да прави добро. Не лекувайте красива мома или красив момък, които ще ви отклонят от правия път. Не давайте пари на сиромах, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своите близки.

Следователно, прави добро само на онзи, който има съзнание; прави добро на живия, а не на мъртвия; прави добро на онзи, в когото Бог живее! Ще кажете, че Бог живее във всички хора. Ако е така, правете добро на всички. Сега аз ви говоря като на хора, които разбират нещата, които имат знания. Не е въпрос да измените своите възгледи. Дръжте възгледите си, но бъдете разумни. Ако се греете на слънчевите лъчи, това не значи, че трябва да измените възгледите си за слънцето. Вие можете да мислите за слънцето, каквото искате; важно е, обаче, да бъдете разумни, да се ползвате от неговите лъчи. Не можете ли да използвате слънчевите лъчи, вие се лишавате от благото, което те носят в себе си. Неразумният живот лишава човека от благата, които очаква.

Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си.

В една легенда за създаването на света и за първите човеци се говори за желанието на Луцифер или сатаната да се състезава с Бога. Като видял небесната дева, създадена от Бога, Луцифер се влюбил в нея и пожелал да я открадне. Като знаел, че Бог е създал цялата вселена, Луцифер решил да скрие от Него своя план за открадването на небесната дева. Той успял да реализира плана си, заради което бил изпъден от рая. И до днес още Луцифер не може да се върне на небето. След създаването на първите човеци, Бог създал втори свят, в който били поставени да живеят Адам и Ева. Доколко са верни тия легенди, това е въпрос, който предстои на изучаване.

Коя е причината за грехопадението на първите човеци? Причината за първия грях е непослушанието и користолюбието. Това виждаме в живота и на съвременните хора. Като се влюби, човек иска да завладее любовта. Ето защо, когато любовта посети човека, той трябва да бъде свободен от всички пороци. Човекът на любовта трябва да има широко съзнание, да разбира нещата правилно. Всеки, който не може да разбере основно, как да служи на Бога, той не може да се домогне до любовта. Само любещият човек може да служи на Бога. На кой Бог трябва да служи човек? Ние не говорим за онзи Бог, в името на когото се вършат престъпления. Ние говорим за Бога на любовта, Който гледа снизходително към всички хора, към техните погрешки и им показва правия път в живота. Казано е в Писанието, че Господ се разкаял за създаването на човека. Обаче, това е човешко схващане. Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с любов. Когато хората мислят, че Бог се гневи, в същност те се гневят. Като грешат, те се гневят на себе си, за собствените си погрешки. Погрешките на хората се дължат на техните желания. Желанията им са техни деца. Не постъпват ли по същия начин и децата със своите родители? Като не могат да задоволят желанията си, те питат родителите си: Защо ни родихте?

И тъй, за да не греши, човек трябва да мисли право. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Това не е разумно. Човек трябва да мисли право, а не, както иска и каквото желае. Като човек, ти си длъжен да мислиш право, да прилагаш истината и любовта в живота си. Само при това положение ти можеш да бъдеш щастлив. Който люби, той има живот в себе си. Вие трябва да знаете, че щастието почива върху живота. Една от проявите на щастливия живот е здравето. Щастлив човек е онзи, на когото всички органи са здрави. През целия си живот той не се оплаква от никаква болка. Ще кажете, че всеки човек е осъден на остаряване. – По какво познавате, че някой човек е стар? – По белите коси, по изпадалите зъби, по прегърбването и т. н. Според мене, има стари хора с черни коси и млади – с бели коси. Не е важно, дали косите са черни или бели. Косата на човека трябва да бъде светла. От всеки косъм на човека трябва да излиза светлина. Който се приближи до този човек, трябва да чете на тази светлина като на свещ. Това значи, да бъде човек светещ, да пръска светлина навсякъде. Кой не обича светещия човек? Когато светещият човек влезе във вас, всичко наоколо ви е светло; излезе ли вън от вас, вие изпадате в мрак и тъмнина. Идеалът на всеки човек е да даде място на светлия човек в себе си. Чуете ли някой да казва, че е тъмно в съзнанието му, ще знаете, че светлият човек го е напуснал. Страшна е тъмнината, когато светещият човек отсъстваха. Непоносими са страданията при отсъствието на светещия човек.

„Пълен с благодат и истина”. Кога човек е пълен с благодат и истина? Когато светещият човек присъства в него. Ако светещият човек присъства във вас, той ще ви създаде отлична глава и стройно тяло, с добре развити външни и вътрешни органи. Добре, хармонично построена глава е тази, в която никаква отрицателна мисъл не прониква. Тази глава ражда само светли и прави мисли. Такъв човек е свободен от всякакъв страх. – Защо? – Защото любовта живее в него. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Дето любовта отсъства, там страхът присъства. Страхливият постоянно мисли за живота си, да не го изгуби. Кой човек досега е запазил живота си чрез страха? Страхливият човек, именно, губи живота си. Който не се страхува и уповава на Бога, той продължава живота си.

Един селянин от търновските села отишъл на лечение в търновската болница. Станала някаква инфекция на крака му, заради което се обърнал към лекарите за помощ. Като го прегледали, те се произнесли, че трябва да отрежат крака му до коляното, за да предпазят от инфекция целия организъм. Селянинът бил смел, безстрашен човек и казал на един от лекарите: Господин докторе, аз не давам крака си. Ако Бог иска жертва от мене, цял се давам, но по никой начин не давам само единия си крак. – Тогава ти ще умреш. Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак. След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав. Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив. Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени. Защо оздравял този селянин? Защото уповал на Бога. Той повярвал, че Бог е в състояние да го излекува съвършено, без никаква операция и не се излъгал във вярата си.

Един млад момък, свършил университет, но инфектирал палеца на едната си ръка. Той бил много страхлив. Като не могъл сам да си помогне, той отишъл в една болница, да се покаже на лекарите. Лекарите му казали, че, за да не се заразят и останалите пръсти, палецът трябва да се отреже. Колкото и да се страхувал от операции, най-после се съгласил да отрежат пръста му. Той не вярвал в Бога, вследствие на което нямало на кого да уповава. Лекарите пристъпили към операцията, отрязали палеца му. Скоро след това се инфектирал и втория пръст. Лекарите отрязали и него. Така се инфектирали пръстите един след друг, после цялата ръка, докато един ден трябвало да излезе от болницата без ръце. Този млад човек се страхувал да не осакатее. Ако е въпрос за осакатяване, по-добре да осакатее с вяра, отколкото със страх.

„Пълен с благодат и истина”. Кога може да бъде човек пълен с благодат и с истина? Когато има вяра в Божественото. Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате, каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че, ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко. – Не мога, отговаря слонът. Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада. – Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца, отговорило детето. Слонът се мръднал, за да повдигне детето, и конецът се скъсал.

Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една, или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място. Бог им казва: Ако приемете любовта в ума и в сърцето си, аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни. Щом се освободите, вие ще възприемете великите блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи в любовта, вие казвате като индусите: Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че в бъдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъдещето прераждане. Колкото пъти и да се прераждате, ако не дойде любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. момент, в който Божията Любов може да се прояви. Любовта не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта иде от контакта на човека с Бога. Любовта се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Който се подаде на този вътрешен импулс в себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измени коренно. Всички, които вървят по пътя на истината, и са пълни с благодат и истина, имат особен строеж на главите и на лицата си. Като погледнете главата на някой човек, добре развит в умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работил върху себе си, вследствие на което между очите, носа, брадата, и ушите има известна съразмерност. Лицето изразява вътрешния живот на човека. Ако чрез лицето си човек не може да прояви своя вътрешен живот, той не може да има никакви отношения към външния, видимия свят. Ако детето не заплаче, майката няма да му даде храна. Първият импулс на детето към ядене иде отвътре, както и импулсът на семето за поникване.

Човек трябва да прави малки усилия, а не големи. Малките усилия дават сигурни резултати. Резултатите зависят от вярата. Вие вярвате в Бога, но вярата ви е слаба. Вярата ви не е нито като на ангелите, нито като на светиите. Например, вие се нуждаете от пари. Отивате при един банкер, но той отказва, не иска да ви услужи. Вие веднага се обезсърчавате и не искате повече да търсите пари. Защо се обезсърчавате? Вярата ви е слаба. Посетете 99 банкери, докато един от тях ви услужи. Все ще се намери един банкер, който ще ви даде пари на заем. Нещата в живота и в природата са строго определени. Вие трябва да намерите онзи банкер, който е определен да ви услужи. Който ви обича, само той може да ви даде пари; ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Като не разбират законите, мнозина мислят, че нещата стават произволно. В произволните неща няма любов. Там ще срещнете най-големите нещастия. Слушате някой да казва: Да си направя една каква и да е къща; да придобия богатство, по какъв и да е начин; да се оженя за каква и да е жена и т. н. Така не се разсъждава. Така не се живее. Какво ще се ползвате от каква и да е къща? Какво благо ще ви донесе богатство, придобито по какъв и да е начин? Какво щастие очаквате от жена, която случайно сте срещнали? Жената ще се оплаква от мъжа, мъжът – от жената, децата – от родителите си и т. н. Каква женитба е това?

Какво разбирате под думата „женитба”? Как трябва да се женят хората в бъдеще? В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, кандидатите за женене ще се подготвят специално. Те ще отидат на небето, в специална школа за обучаване на кандидатите за женитба. Те ще прекарат в това училище десет години. Като свършат този курс, ще ги изпратят на земята, дето могат да встъпят в брак. Който няма диплом от този университет, няма право да се жени. Това се отнася до бъдещата култура, а не за сегашната. Днес нещата вървят по стар начин. В бъдеще, когато момата и момъкът се оженят, в момента, когато са най-щастливи, ще дойде делегация от Венера, да вземе жената. Мъжът ще остане на земята, а жената ще отиде на Венера. Те ще въздишат един за друг, но при щастлив живот, при красиви отношения. И сега хората въздишат едни за други, но при нещастен живот.

Това, което ви говоря, е хипотеза, а не теория, защото не сте го опитали. Един ден, когато се уверите в думите ми, ще разберете, какво означава истинската женитба. Ако човек въздиша за нещо смислено, разбирам. Мнозина въздишат, защото са изгубили нещо ценно. Кой човек не търси изгубената любов? Кой човек не търси разумна, любеща душа? Смисълът на живота седи, именно, в това, да намериш онзи, който те обича и когото обичаш.

„Пълен с благодат и с истина”. Кога може човек да бъде пълен с благодат и истина? Когато религиозният и научният живот на хората коренно се преобразят. Със сегашните си възгледи за живота хората не могат да постигнат нищо. Изменят ли възгледите си, те ще видят, каква магическа сила крият в себе си.

В Ню Йорк, при един богат американски банкер, известен с голямото си скъперничество, отишла една млада мома да иска помощ. Като я видял, той веднага станал от мястото си, ръкувал се с нея, погледнал я в очите и казал: Госпожице, на вас мога да дам още този момент 50 хиляди долара. Тя взела парите, благодарила, усмихнала се и напуснала кантората му. Като видели това неговите приятели, веднага го запитали: Какво стана с тебе, че отвори сърцето си така широко? Той им отговорил: За пръв път в живота си срещам такава мома. Тя ми вдъхна доверие. От нея лъхаше такава мекота, от очите й излизаше такава светлина, които никога няма да забравя. Чувствам, че моето сърце се отвори за всички хора. От днес аз ще бъда внимателен към всички бедни и страдащи. Тази мома външно нищо не ми даде, но отвори сърцето ми. Какви ли проповеди не съм слушал в църквите, но сърцето ми оставаше затворено. Обаче, как можа тази мома да ме преобрази, и аз не зная. От този момент аз съм нов човек, ще живея по нов начин.

Казвам: Радвайте се, ако с ръкуването си само можете да отворите сърцето на скъперника и да получите 50 хиляди долара. Ще кажете, че това е грешно, неправилно, неестествено и т.н. Аз бих желал всички хора да бъдат толкова грешни, че с едно ръкуване само да отворят сърцата на скъперниците. Днес хората се ръкуват, но не се преобразяват от това ръкуване. – Защо?–Те не са дошли още до онази магия, до онази вътрешна сила в себе си, която може да прави чудеса. Някои се ръкуват с един пръст, други – с два, с три и т.н., но пак нищо не постигат. Има начин, по който хората могат да се ръкуват. Има определено време, когато хората трябва да се ръкуват. При това, ако ръката ти е много студена, много гореща или много влажна, не се ръкувай. С какво ще се препоръча човек, ако не даде израз на Божественото, което е вложено в него? Ако човек не може свободно да изнесе онази красота и любов, които са вложени в него, за какво е дошъл на земята? Ако човек не може да изнесе вътрешното знание, което е вложено в него, какъв смисъл има животът му? Истинското знание едва сега се открива на човечеството. Това, което учените досега са казали, е предисловие на онова, което в бъдеще предстои да се открие. Ще дойдат истинските учени на земята да донесат положителното знание за живота. Умовете и сърцата на хората се подготвят вече, за да разберат великите проблеми на живота, скрити в самото Битие. Ако умът и сърцето на човека не са подготвени за възприемане на великото знание, те ще се пръснат.

Един знаменит астроном искал да проникне в центъра на вселената, от там да разгледа нещата. За тази цел той дълго време се молил, да му се даде тази възможност. Един ден Бог казал на един от служителите си: Вземи този учен астроном на крилата си и го понеси в пространството, като му оставиш човешкия ум и човешкото сърце, за да види, как ще се справи с положението си. Ангелът го понесъл в пространството. Астрономът наблюдавал всичко с интерес. те минавали от една планета в друга, от едно слънце в друго, докато най-после земята съвършено изчезнала от техния поглед. Те потънали в някаква бездна, а пред очите им се движели системи след системи. Така се изминали дни, месеци, докато най-после астрономът запитал ангела: Моля ти се, още много ли ще пътуваме? – Та ние сме едва в началото. – Но аз вече не мога да издържам. Чувствам, че сърцето ми ще се пръсне, а умът ми ще се обърка. Искам да се върна на земята, нямам повече сили. Ангелът го послушал и го върнал на земята. Като се видял в леглото си, астрономът спокойно въздъхнал и казал: Тази работа не е за моя ум, не мога да издържам.

И тъй, когато човек дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира пред прага на реалността. Това, което човек не разбира и не знае, е истината. В неразбраните неща, именно, ще намерите истината, а не в разбраните – обикновените, т.е. всекидневните неща. Представете си двама души, от които единият е богат, но скъперник, а другият – беден, последен сиромах. Защо единият е богат, а другият – сиромах? Богатият е турил парите си настрана, на никого нищо не дава, мисли само за себе си. Сиромахът пък, каквото имал, раздал на бедни и страдащи. В края на краищата богатият има пари, но приятели няма; сиромахът пари няма, но приятели има. Кой от двамата е на прав път?

Мнозина се стремят към богатство, но не знаят, че то може да отнеме живота им. Колко богати са пострадали от разбойници в горите! За да спаси живота си, богатият трябва да раздаде всичкото си имане на бедни. Един богат търговец бил нападнат от разбойническа банда. Като претърсили всичките му джобове и не намерили нищо, те казали: Защо не носиш пари в себе си? – Носех много пари, но преди вас ме срещна друга банда и взе всичко, каквото имах. Като чули това, разбойниците хукнали да гонят първата банда, да разделят парите помежду си. По този начин търговецът спасил живота си.

Христос казва: „За да влезе в Царството Божие, богатият трябва да раздаде всичкото си богатство на бедните.” – Кое богатство трябва да раздаде богатият? – Краденото богатство, т.е онова, което е придобито по нечестен начин. В широк смисъл на думата, крадено богатство наричаме онова, което не е придобито по закона на любовта. Това богатство внася съблазън в човешкия живот и става причина за пропадането на стотици и хиляди хора. Имате ли такова богатство, раздавайте го. Задържите ли го за себе си, то ще стане причина да ви оберат, даже и живота ви да отнемат. Богатството ви не трябва да изкушава хората. В романа „Клетниците” от Виктор Юго, имаме добър пример с епископа. Когато Жан Вължан откраднал свещника му, и стражар го довел при епископа, да пита, негов ли е свещникът, последният спокойно отговорил: Свещникът е мой, наистина, но аз му го подарих.

Питам: от ваше гледище, кое богатство е чисто, т.е. получено чрез закона на правдата? Който има такова богатство, ще го тури в касата си, ще я затвори добре, но няма да я заключи. Всеки, който се опита да краде от тези пари, нищо няма да спечели. Каквото открадне, ще се върне на местото си. От дето е взето това богатство, там се връща. Всяка монета, излязла без позволение на своя господар, сама се връща в касата. Излезе ли с позволение на господаря си, тя не се връща вече назад. Ще кажете, че това е невъзможно. За невярващите е невъзможно, но за вярващите е възможно. Дали вярва човек, или не вярва, нещата се проверяват в живота. Всяко неправедно богатство се губи и намалява, а праведното расте, увеличава се, но никога не се губи. Това е една велика истина. За да придобие тази истина, човек трябва да посвети живота си в служене на Бога.

„Пълен с благодат и с истина”. Благодатта представя онова велико, положително знание, което човек трябва да придобие. Истината пък подразбира съвкупност от всички разумни закони, към които човешката душа се стреми. Онзи, който е пълен с благодат и с истина, има еднакви отношения към всички хора. Няма ли еднакви отношения към всички хора, той не е пълен с благодат и с истина. За такива хора се казва, че нямат човешки отношения. Често слушате да се казва, че човек за човека е вълк. Така ли е в същност, или не, оставяме този въпрос настрана. Защо вълкът е станал вълк, мечката – мечка, змията – змия? Има причини, които са заставили вълка да стане вълк. Кога е станало това? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към онзи първичен живот, в който се явило нещо дисхармонично. Като знае причината на тази дисхармония, човек може да се освободи от страданията. Не я ли знае, той става роб на условията. Щом е роб на условията, той е осъден на големи страдания. Ще кажете, че вълкът всякога е бил вълк; мечката всякога е била мечка; змията всякога е била змия. Възможно е да е така, но защо казват, че човек за човека е вълк? Има нещо вярно в това твърдение, но не абсолютно вярно. Онзи, който беси хората, минава за вълк. Онзи, който чупи костите на хората, минава за змия. Като обвие човека, змията го стиска и чупи костите му.

Всички хора трябва да носят в себе си една свещена идея за човека, която се изразява с думата „човещина”. Ние трябва да изявяваме Божественото начало в себе си като любов, която има за цел да внесе мир в отношенията на хората. Като видим един човек, ние трябва да се радваме на присъствието му около нас. Трябва да се радваме и на всичко живо около нас.

Един млад момък, който учеше във Варна, разправяше една своя опитност. Той казваше: Случи се нещо в моя живот, което ме доведе до пълно отчаяние. Между близките си не срещах никакво съчувствие, бях сам в живота. Един ден отидох да се разходя край морето и започнах да мисля: Трябва ли още да живея, или да туря край на живота си? Времето беше мрачно, облачно, нито един слънчев лъч не се виждаше на хоризонта. Като разсъждавах за смисъла на моя живот, една част от небето се разкри, и няколко слънчеви лъчи си пробиха път. Аз погледнах към тях, и нещо светна в ума ми. В това време отнякъде долетя една малка мушица, която кацна на лицето ми и започна да лази. Всяко нейно движение ми се отразяваше особено приятно и внасяше топлина в сърцето ми. Мракът в съзнанието ми се разсея и нещо меко, топло изпълни душата ми. Като гледах тази мушица, мислех си: Ако тази малка мушица може да се справи с положението си, колко повече аз мога да направя това. От този момент разбрах, че има нещо велико в света, за което трябва да се живее. Така животът ми се осмисли.

Днес по целия свят, особено в Америка, има религиозни общества, които броят много членове. Те записват, колко членове се обърнали вече към Бога. Как става това обръщане? Човек може да се обърне към Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока в живота. Няма по-велик момент за човешката душа от този, именно, да се обърне към правата посока на живота, която външно никой не вижда. Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива вътрешен мир и спокойствие. Ако срещнете такъв човек, вие изпитвате голяма радост и веселие. Той мяза на извор, който постоянно блика. В който дом влезе, той носи благословение.

Едно е нужно на съвременните хора: да възлюбят истината. Като възлюбят истината, те ще повдигнат мисълта си, ще облагородят сърцето си, ще възприемат Божията Любов. Това значи, да дойде Божието благословение върху човека. Това не значи, че човек няма да страда, но страданията му постепенно ще изчезнат. Любовта преобразява нещата.

Ще кажете, че всички сте били млади, знаете, какво нещо е любовта. Това е въпрос, който трябва да се доказва. Всички сте били млади, някои от вас и сега сте още млади, писали сте любовни писма, но кажете ми, има ли едно от вашите писма да е вярно? Колкото любовни писма съм чел, нито едно от тях не е вярно, т. е. не отговаря на изискванията на любовта. В писмата възлюбеният и възлюбената се наричат божества, ангели и т.н. Какво божество е това, което умира? Какво божество е това, което огладнява? Какво божество е това, което има нужда да учи, на което пътищата са къси? Оставете тези божества настрана.

Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е. израза с който си служите. Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът й не е верен. От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.

Като казвам, че младите правят погрешки в изявяване на своята любов, това не значи, че трябва да се връщате назад, да станете отново млади, и така да изправите погрешките си. И старият може да изправи погрешките на младия. Младостта и старостта са два полюса, чрез които човек се възпитава. Има нещо, което стои по-високо и от младостта, и от старостта. Кое е това? Ако е въпрос за състоянията на земята, няма по-високо състояние от това, да бъдеш цар. Обаче, ако отидеш на небето, там има по-високо състояние от царското. Най-високото състояние на небето е да бъдеш Син Божи. За да бъдеш Син Божи, ти трябва да имаш Божията Любов в себе си. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. На друго място Христос казва: „Не се моля само за вас, но и за онези, които ще повярват в бъдеще”.

И тъй, ако човешката душа не е пълна с благодат и с истина, както изворът – с вода, какво понятие може да има човек за живота? Човек стои и си задава въпроса, как ще прекара утрешния ден; как ще се справи с несгодите и страданията на живота; как ще се справи със смъртта, която всеки ден го дебне. Да се занимава човек с такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато слънцето изгрява, ние имаме пред вид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на мъдростта и на любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.

Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества? – Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. Представете си, че виждате моя образ, нарисуван върху платно, с бои, и по цели часове седите над него да го гледате. Най-после вие се влюбвате в моя образ и казвате: Аз познавам този човек, виждал съм го. Какво сте разбрали от него? Реален образ ли е той? Представете си, че същият образ, но жив, всеки ден ви изпраща по един хляб по слугата си. Вие не виждате човека, но получавате хляба, който ви изпраща. Кой от двамата е по реален: образът, нарисуван на платно, който всеки ден гледате, или човекът, когото не виждате, но от когото всеки ден получавате по един хляб? Казвате, че образът на платното мяза на живия човек, когото не виждате. Никаква връзка не съществува между образа на платното и живия човек. Образът е символ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човек. Значи, всяко нещо, което не говори, не мисли, не чувства, не действа, не е реално. Например, вие гледате картини, които представят Христа на молитва в Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молил Христос! Според мене, Христос никога не се е молил така, както е представен. Това е идея на никой художник. Така се молят на запад. Някъде представят Христа на молитва, както турците се молят. Никога Христос не е падал на колене във време на молитва. На колене стоят само учениците, които не знаят урока си. Не поставяйте Христа в такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трябва. Някои рисуват Христа разпнат на висок кръст. За да стигнете тялото Му, трябва да се качите на стълба. Други пък рисуват кръста по-нисък, тялото било едва на половин метър над земята. Кое от двете положения е по-вярно, не се знае. Когато описват страданията на Христа, важно е да се каже, че Христос страдал, а дали кръстът е бил висок или нисък, не е важно. Вярно е, че Христос бил разпнат на кръст и минал през големи страдания. Както и да рисуват разпятието на Христа, важно е, че Той минал през големи, интензивни страдания, без да се поколебае в убежденията си.

Най-героичната проява на Христа виждаме в момента, когато Той хвърли кръста и каза: Дотук го носих аз. Оттук нататък вие ще го носите. Това беше велик жест, с който Христос искаше да каже: Аз, човекът Исус, мога да нося страдания. Вие можете да прободете сърцето ми, но ще знаете, че обичам истината, защото за нея съм дошъл, и никога няма да изменя на убежденията си. Пълен съм с благодат и с истина и мога да издържа на всичко. Какво правят сегашните хора? Всеки гледа да стовари страданията си върху другите, те да ги носят. Не, всеки сам ще изнесе страданията си, ще понесе своя кръст и когато го разпнат, ще каже: Свърши се вече! Предавам духа си в ръцете на Бога. Не си правете илюзия да мислите, че Христос ще слезе с колесница от небето, да ви вземе и да ви заведе направо в рая. Това не може да бъде. Кой царски син е взел за невеста някоя грозна, проста мома, от която всички да бягат? Всеки страхлив човек, който не иска да носи страданията, който не иска да приеме любовта, е грозен. Той не може да влезе в Царството Божие. Това не значи, че оттам не го искат, но няма условия да влезе. Той трябва да бъде готов за Царството Божие. Там приемат красиви души, в които се е вселил някой ангел, които са готови да служат с любов и с истина.

Съвременните хора се нуждаят от велик идеал, чрез който да станат силни, да се откажат от присадките на старите разбирания и вярвания и да приемат онова верую, което е вложено в душите им. Който носи истината в себе си, той никога не може да произнесе името Божие напразно. Обаче, щом се намери пред голямо изпитание или страдание, той казва: Велики Господи на вечността, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания. Това е една магическа формула, с която можете да си служите. Някой чете Евангелието, изучава го и си казва: Чудно нещо, защо Христос не ми говори? Защо не ми се яви? За колко моми може да се ожени царският син? Ако е решил да се жени, царският син може да избере само една мома. Ако няма намерение да се жени, той ще остане в положението на девата мома и за никоя мома няма да мисли. Той ще помага на всички моми, но за никоя няма да се жени. Следователно, Христос се е предал в служене на Бога и в Негово име помага на всички страдащи; няма защо специално да се изявява на този и на онзи. Щом стане въпрос за женитба, мнозина казват: Защо да се не жени човек? Защо бяга от щастието си? Питам: Ако девицата се е оженила за своята девственост, т.е. за чистотата, трябва ли да се развенчава? Чистотата е първият й мъж. Трябва ли да напуща първия си мъж и да се жени за втори? Къде е логиката тук? Какъв смисъл има праведният, светията да слиза на земята, за да се жени? Има смисъл светията да слезе на земята да се жертва за цялото човечество, да раздаде богатството си на всички хора, но няма смисъл да се жени, И да се ожени, той не може да направи жена си щастлива. Кой мъж досега е направил жена си щастлива? Или коя жена е направила мъжа си щастлив? Това не значи, че любовта е лошо нещо, но идеята, която е вложена в женитбата, е изопачена, вследствие на което се внася известна дисхармония в живота. Вие трябва да разрешавате въпросите принципиално, да се ръководите от Божествения принцип на нещата. Божественият принцип трябва да взима участие в областта и на ума, и на сърцето, и на волята. Божественото е всякога чисто. Ако нещо не е Божествено, в него има примеси. Примесите трябва да се изхвърлят навън. Всяко нещо, което служи за повдигане на човечеството, за неговото благо, за повдигане на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля и за съграждане на човешкото тяло, е от Бога. Всяко нещо, което няма пред вид благото на цялото човечество, както и на отделните индивиди, не е от Бога.

И тъй, вярвайте в Божественото начало в себе си. Стремете се да обичате всички хора, не в сегашните им прояви, но като души. Откривайте великото и красивото в човека, както бижутерът различава скъпоценните камъни от обикновените и ги продава скъпо. Най-малкият проблясък на душата в човека е скъпоценен камък. Намерете този камък, турете го на мястото му и отдайте му нужната цена. Това значи, да повдигнете човека. Във всички хора се проявява душата, отчасти или напълно. Затова, именно, Божественото начало в човека иска да се прояви, да спаси душата му от непоносими страдания. Не може ли да се справи с тия страдания, човек изпада в безлюбие и се ожесточава. Щом се ожесточи и огрубее, човек започва да върши престъпления и казва: Аз не вярвам в никакъв Бог. Аз не вярвам, че Той съществува, докато не Го видя. Ако Го види отвън, той може да бъде щастлив, но временно. Защо само временно?–Защото няма любов в себе си. Ако Бог живее в човека, той има любов, той всякога ще бъде щастлив. Любовта е магическа пръчица, с която се разрешават и най-трудните житейски въпроси. За да придобие любовта, човек не трябва да се безпокои, но да се освободи от своите вътрешни заблуждения. Докато се безпокои и съмнява, човек не може да се домогне до истината и любовта. Щом се успокои и повярва във великото начало, което го изпратило на земята, човек ще придобие нов възглед за живота, нова светлина и ще разрешава въпросите си правилно, с любов и с истина. Тогава и окръжаващите ще изменят отношенията си към него.

Казано е в Писанието: „Когато пътищата на човека са Богоугодни, Бог го примирява с враговете му”. Значи, достатъчно е човек да изправи отношенията си към Бога, за да изправят и окръжаващите отношенията си към него. Ние не искаме да заставим хората да вярват в Бога, но искаме всички да се ползват от Божествената светлина и топлина, от знанието и от свободата. Всеки може да бъде гражданин на Царството Божие, доколкото му са дадени възможности, и никога да не остава на едно и също положение. Той трябва да знае, че пред него има много области, в които трябва да проникне. Затова, именно, сегашното предстои на промени. Сегашните форми трябва да се изменят. Ако човек не е в сила да измени тялото си, своя ум, своето сърце, той не може да се развива. Време е да се създаде нов тип човек.

Какви трябва да бъдат новите социални възгледи и закони? Новите възгледи изискват нови хора, които са готови да се откажат от насилието, от лъжата, от лицемерието, от користолюбието. Щом се освободят от тия отрицателни прояви, хората ще пожелаят естествено да приложат Божиите закони в света. Това е задача на човешката душа. Някои очакват спасението си отвън някъде. Не, спасението на човека иде от слънцето. Щом изгрее слънцето, огън ще има по цялата земя. Не изгрее ли слънцето, и огън няма да има. С други думи казано: Спасението на човека иде от Бога. Ако цялото духовенство не стане носител на свещения огън на любовта, никакво спасение не може да се очаква; ако всички майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици не са носители на свещения огън на любовта, никакво спасение не може да се очаква.

Новият живот е пред вратата на всички хора. Той хлопа и очаква да му се отвори. Онези, които са готови за този живот, трябва да отворят вратите си и да го приемат. Новият живот ще произведе вътрешен преврат в хората. За тях е казано в Писанието, че ще минат от смърт в живот.

Днес ви пожелавам да бъдете пълни с благодат и с истина, да станете служители на вашия Господ, а не на онзи Господ, когото вековете създадоха. Желая ви да се освободите от всички заблуждения и да се върнете към онзи Бог на вечността, Който ви изпрати на земята да учите и да работите. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Докато не намерите този първичен образ, нищо не можете да постигнете. Някои мислят, че е мъчно да намерят Господа. Това е най-лесната работа. Не е нежно да отидете до слънцето. Слънцето само ще дойде при вас, но вие трябва да бъдете готови да възприемете неговата светлина и топлина Що се отнася до Бога, никога не можете да Го намерите. – Защо? – Защото Той е навсякъде и никъде. Какво разбирате под думите „навсякъде и никъде”? Под думата „навсякъде”, разбираме, че Бог изпълва цялото пространство. Под думата „никъде”, разбираме, че Той не е на определено място. Някои казват, че Христос е в Германия, други – във Франция, трети – в Русия, четвърти – в Англия и т.н. Може да е там, може и да не е там. Казано е от някои, че Христос ще се яви като светлина и ще присъства навсякъде. Христос ще говори чрез всички хора, които са отворили сърцата и душите си за Него. Това е духовно схващане на въпроса за идването на Христа между хората.

Въпросът за идването на Христа е личен. Всеки го схваща различно. Никой никого не може да убеди, че Христос ще дойде по външен или по вътрешен път. Как можете да убедите човека в това, в което не вярва? Как ще убедите някого да мисли, че е царски син? Той знае, че баща му не е цар – нищо повече. – Ама някога в миналото е бил цар. – Това е друг въпрос. Има нещо, което само той знае за себе си, а не вие. Каквото и да ми казват хората, аз зная, че противоречия не съществуват в света. За мене злото си е зло, а доброто – добро; лошите хора са лоши, а добрите – добри. Че хората са добри, това особено не ме радва. – Защо? – Защото в реда на нещата е да бъдат добри. Че хората са лоши, и това не ме оскърбява. И това е в реда на нещата. Аз не се меся в Божиите работи, не питам, защо този човек е добър, а онзи – лош. Всеки човек е на мястото си. Когато дървата горят, огънят се поддържа; щом дървата изгаснат, и огънят изгасва. Когато дървата изгорят, това показва, че огънят ги е задигнал някъде в пространството. Дърветата са моми, които пристават на своите възлюбени и отиват някъде заедно с тях. И свещта, която изгаря, отива някъде със светлината, т.е. със своя възлюбен. Коя свещ не се влюбва в светлината, и кое дърво не се влюбва в огъня?

Както и да се говори на хората, те се страхуват от страданията. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт”. Въпреки това, Той се радваше, че страда. Значи, има една скръб, за която хората се радват. За тази скръб, именно, казваме: По-добре е човек да страда и да скърби, но да е жив, отколкото да няма скърби и страдания и да е мъртъв. Ако поставите всички страдания и противоречия, които съществуват в ада и в рая, на едното блюдо на везните, и всичките блага на живота – на другото блюдо, те взаимно се уравновесяват. те са полюси на живота. Божественият живот прониква и в ада, и в рая. От човека зависи да бъде в рая или в ада. Ако е в ада, той може да отиде в рая; и от рая той може да отиде в ада.

В един анекдот за Соломон се вижда, как може човек да напусне ада. Един ден Соломон направил една погрешка, за която дяволът го завел в ада и му казал: Ще останеш тук, при жените си. Всичките ти жени са тук. Соломон прекарал два–три дена в ада и започнал да мисли, какво да работи. Той взел един метър и тръгнал да измерва ада. – Какво правиш тук? – запитал го един от главните дяволи. – Меря ада, да видя, каква е дължината и широчината му, искам да съградя храм, да се молят хората. Като чул това, дяволът веднага го изпъдил от ада като му казал: Тук не искаме еретици. Тъй щото, искаш ли да излезеш от ада, стани еретик. Това е единственият метод.

Следователно, всички противоречия, които съществуват на земята, са привидни. Те имат за цел да познаем Бога, да познаем и себе си. Да познаем Бога, това е раят на земята. Да познаем себе си, това е адът на земята. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводил на земята”. Гръцките философи казват: Това е целта на живота, да познаем себе си. Ние не искаме да познаем себе си, но искаме да познаем Бога. Ние познаваме вече себе си. Всички грехове и престъпления, това сме ние. Цялата земя е покрита само с кости, със сълзи и с кръв, с безчестия и с грехове. Тя не може да носи повече това, което досега е носила. Сега ние искаме друго нещо: да познаем Бога, да познаем любовта.

И тъй, като хора, ние можем само да доставяме материал на Господа, да работи. Господ не се гневи на хората, но използва техните грехове за тор на своята нива. От време на време Той слиза на земята да я очисти, като ни казва: Работете по-нататък! Докато искате да познаете себе си само, вие живеете в ада. Ако искате мене да познаете, ще живеете в рая и щастливи ще бъдете.

„Пълен с благодат и с истина”. – Кога може човек да бъде пълен с благодат и с истина ? – Когато познае Бога.

Желая на всички ви да познаете вашия Господ, от Когото сте родени.

29. Беседа от Учителя, държана на 16 март, 1930 г. София. – Изгрев.