Разлика между версии на „Ново раждане“

Текуща версия към 11:52, 15 юни 2011

Общ Окултен Клас- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)

КНИГА: Ако говоря, том І

НОВО РАЖДАНЕ

„Отче наш“

„Махар Бену Аба“

Ще прочета „Послание към коринтяните“, втора глава – от дванайсети стих до края.

„Аз в живота ще благувам“

Имате ли зададена тема? Пишете върху темата „Отличителните черти на умния човек“.

Човек върви по един дълъг път. Какво се ползва от [извървения] път? Ако погледне колко път е извървял, какво го ползва? Ако ще спре на половината и каже: „Стига ми“, и остане, какво се ползва? Това не е достатъчно. Някой път хората се спират насред пътя и оставят за следващия път, за следващия ден, да разберат нещата. Човек, който отлага, той никога не може да смогне. Отлагането винаги показва една слабост в човека.

Аз сега говоря за отлагане на това, което може да направиш. Има неща, които не може да направиш, но има неща, които можеш да направиш, но отлагаш. Стреми се да не отлагаш. Ти можеш да донесеш [вода], но искаш да отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи си стомната и донеси вода. Ти не очаквай от някого – той може да дойде, но може и да не дойде. Това е само за изяснение.

Да кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал да свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение. Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само да помирише яденето. Друг яде, и той мирише, и казва: „Много хубаво мирише това ядене.“ Всякой път ние казваме: „Много хубав е този концерт.“ Той не е ял, а само е помирисал. Трябва да ядеш. В музиката има едно вътрешно разбиране. Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само си помирисал яденето. Когато човек се разболее, престава да пее. И когато човек стане лош, пак престава да пее. Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.

Някои отлагат да пеят и казват: „Аз остарях. На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек да не може да пее? Има един атавизъм. Ти постоянно мислиш, че си остарял, и само за старините мислиш. Около тебе се наредят ред изречения. Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват да се явяват такива образи – погледнеш на образа си и видиш някой бял косъм или някоя бръчка. И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението. Но всичко това не е разрешение. И най-после си смутен. Дойде да те изповядва и ти казват: „Кажи си греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва. Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой да е изповядал всичките си грехове. Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете си. Има неща, които не трябва да се казват, понеже, ако си изповядаш греховете, ще се заразят и другите. Не може да ги изповядаш тези неща. Някой казва, че си изповядал греховете. Не. Има някои грехове, които са приятни за изповядване, а други не. Какво подразбирате вие под думата „грях“? Много работи се разбират под думата „грях“. Грехът е една от големите спънки на живота. С тях се спъва животът. Дойдеш до една място и този грях става причина да изгубиш живота си. Някои сега мислят, защо трябва да изповядаш греха си. Ти трябва да изповядаш греха си, за да може да се възстанови животът наново. Някой път казват, че праведният човек няма смисъл да се изповядва. Праведният човек всяка вечер трябва да прегледа живота си. Грехът е като прах и се отлага. Сега аз не искам да ви занимавам с греха, понеже, каквото и да говорим за греха, това е безполезно за човека.

Някой път хората се утешават и казват: „Моят грях е малък.“ Но грехът расте. Той е като някой аваландж*, който слиза отгоре – отначало е малка снежна топка и колкото се търкаля надолу, става по-голям, и гдето минава, завлича всичко.

Сега има едно положение, на което трябва да обърнем внимание. Вие още не сте изучавали онзи вътрешния метод за самовъзпитание. В християнството има един метод за самовъзпитание. Сега не зная аз вие кой метод следвате, не зная по кои правила следвате. Кои методи за самовъзпитание следвате? Има много методи за самовъзпитание. Сега какво трябва да разбираме под думите човек да се самовъзпитава? Това произтича от думите „човек да се храни сам физически, да дъвче“. Той трябва да знае и какви храни да приема. Той не само че трябва да се храни, но той трябва да прави подбор на своите храни, да знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда. Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка. Човешкият ум – също. Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка. При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може да уякне и да се хармонизира. Има начин при самовъзпитанието за уякване на човешките чувства и на човешките мисли. Една мисъл може да се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо да не ръждясва.

Да допуснем, че някой път – представете си, че искате да се самовъзпитавате да не се плашите. Някой път подскокнете, като ви бутнат. Искате сега да се самовъзпитавате да не трепвате, като ви бутнат. Сега питам, по кой начин ще почнете да се самовъзпитавате? Този страх не може да го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще си направиш по-голяма пакост. Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля. Страхът не иде по желанието на човека. Това е една сила, която действа. Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще си помисли. Няма никаква причина, но той е бягал един-два километра. Казват: „Идат черкези, башибозуци!“ И хукне населението един-два километра в гората. И после се върнат и видят, че никакви черкези няма.

Казвам: страхът произтича от едно особено състояние. Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво да се надяваш, на себе си не можеш да се надяваш и на някого отвън не можеш. Тогава най-разумното е да бягаш. Но представете си, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе. Какво ще правиш тогава? Да кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе. Пак ще те е страх. И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния. Как ще се освободиш от страха от богатия? Ти си сиромах, а другият е богат. Той може да ти направи големи пакости. Или той е учен, или пък е силен човек. Какво ще кажете тогава? Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят? Този автор не е казал истината. Той е казал донякъде истината. На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече. Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.

Сега при какви условия именно покорна глава не се сече? Аз зная само един случай. Той е следният. Един човек е грешник и неговата карма се стимулирала в неговата глава. Трябва да отхвръкне от раменете му. Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога. Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви си.“

Разправят един пример из руската революция. Изкарват двеста и петдесет души руски офицери. Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери. Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един. Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам. Ти не заслужаваш нашия куршум. Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“

Да кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм. Писано е кармически вашият крак да се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече. Това е в кармата ти. Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма да ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее. Боли те главата и ще падне главата ти – ти все същото правило ще употребиш. Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може да се излекува главата ти. Ти можеш да викаш един лекар, за да ти покаже каква е болестта. Човек да не бъде фанатик. Все някой лекар трябва да излекува главата ти. Този лекар може да ти препоръча някоя билка. Ще отидеш да я вземеш. Когато атакуват болестите, вие ще се измените, ще имате един смирен дух. Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен. Отвън ще покажеш, че си слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен. А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби. Докато човек е здрав, той казва, че е смел, а пък като заболее, той е вече страхлив.

Ние имаме един наш приятел от Пловдив. Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител. Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя?“ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там?“ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш?“ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха. После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма. Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“

На другия ден той почна да си изменя ума. Питам го: „Как е?“ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе?“ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне. Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това. И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне.

Та казвам, у всеки има по някоя мисъл вгнездена. Това е внушение. И тая [мисъл] действа с голяма сила. Например влязла е в ума ти мисълта: „Мене ме убиват.“ Или някой път някой ти каже нещо, и ти казваш: „Обидиха ме.“ И не излиза тази мисъл от тебе. Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали. Отива при него един българин, който имал голям крак, и турчинът му казал: „Калъпсъз.“** Значи има много голям крак, че няма калъп за крака му. А българинът разбрал другояче. И той върви, изходил няколко километра, и тогаз казал: „Сен калъпсъз!“***

Какво нещо е обидата? Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит да се види каква е неговата сила. Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение. Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение, да се види колко можеш да носиш. Толкова будно съзнание, че да не изгубиш мира си. Някой описва характера на Христа, като се поругали войниците с Него. Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш?“ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“

Има една вътрешна страна на живота. Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас. Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия. Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа. Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите.

Та казвам сега, изпитанията ще дойдат. Те са един стимул. Без изпитание в света никой не може да се повдигне. Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате. Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът. Ще го опитате това.

Някой казва: „Защо са тия изпитания? Защо другият има по-малко изпитания?“ Чудни са хората, когато казват, че другият имал по-малко изпитания. Никога не можеш да знаеш какви изпитания има другият човек. Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш. Никой в света не може да страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може да страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва да имаш това страдание, за да вземеш сам печалбата, да няма друг да я дели. Следователно ти като страдаш, друг не трябва да страда по същия начин. Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър. Той е неразположен духом. От друга страна, и двамата могат да страдат за баща си по различен начин. Единият страда за умрелия си баща, че няма с кого да се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може да свърши образованието си. Това са две различни страдания. Едното страдание – че няма да му дава вече пари, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече да говори с баща си, то е по-дълбоко страдание.

Но има едно друго схващане, при което престава страданието. Това е, когато знаеш, че баща ти не е умрял, и баща ти може след смъртта си да ти каже: „Аз съм сега в състояние да ти помогна повече.“ Един човек привежда един пример. Когато бил в Италия, той посетил един стар човек. Запознали се и старецът му казал: „Ти после ще разбереш истината. Ти вече няма да ме намериш.“ След четири-пет дена старецът умрял и оттам насетне този човек всякога е бил във връзка със стареца. Ако вашият баща, когото обичате, е подигнат, той, след като замине за другия свят, може да ви бъде като ръководител и за поощрение. Няма какво да плачете за него. И ако вие мислите, че той е умрял, вие с това спъвате себе си, а причинявате трудности и на покойния си баща.

По някой път вие казвате: „Аз съм грешник. С мене Христос няма да се занимава.“ Законът в света е следният – само онзи, когото не обичаш и който не те обича, той не е с тебе, но когото ти обичаш, и той съзнава това, той не може да не се занимава с тебе. И невъзможно е един човек, когото обичаш, да не ти помогне. Това е не само правило, това е закон. Но ако ти не обичаш, тогава е друго. Тогава защо не опиташ Бога в любовта? Ти кажи на Господа така: „Дали ще се грижиш, Господи, или не, аз Те обичам. И да ми дадеш, и да не ми дадеш, аз Те обичам.“ Но ти като проявиш малко любов към Бога, молиш се един ден, два дена, но не учиш. Другите свършват университет, а пък ти оставаш простак и казваш: „Толкова години се моля на Господа, и нищо.“ Че твоята длъжност беше да се молиш, но освен това и да учиш, а пък ти оставяш Господа да учи за тебе. Понеже си оставил тази работа за Господа, и Господ вижда, че ти тукашния университет няма да свършиш, но там има други университети, и там ще те пратят да учиш. Така че вие сте кандидати за друг университет. И да свършиш този земния университет, Той пак ще те прати в другия университет, гдето ще научиш много работи. А пък ти казваш: „Сега, сега, тук да ме прати, в този светски университет.“ Вие не разрешавайте въпроса лично.

Някой път аз засягам любовта. Любовта на младия, това е първата стъпка на любовта. Любовта най-първо посещава младите, след това посещава възрастните, а пък най-после посещава старите. У младите любовта начева, у възрастните е зенитът на любовта, а пък старите тя най-после посещава. Сега, любовта на младите се различава от любовта на възрастните, и любовта на възрастния се различава от любовта на стария. Всъщност техните схващания за любовта се различават едно от друго. Обаче любовта у всички, и у младия, и у възрастния, и у стария, е една и съща. Вие ще кажете: „Как така?“ Онзи ученият професор говори на малкото дете на неговия език, ще го погали, но професорът не се изменя. Като дойде професорът при възрастния, има друг метод. А пък при стария като дойде, има друг метод. Питам професора при младия изменил ли се е, също и при възрастния и при стария изменил ли се е? Не. Професорът говори на възрастния според неговото съзнание, говори и на детето като на дете, което още нищо не разбира, а като дойде при стария, там професорът излива всичкото си знание.

И когато дойде Божият Дух при младия, Той се съобразява с неговата възраст, според онова, което младият знае. Когато дойде Божият Дух при възрастния, съобразява се с неговото знание, и като дойде при стария, пак се съобразява с неговото знание, с неговата старост. Казват: „Като дойде Духът, Той ще измени човека.“ Но едно нещо остава. Ако ти, преди идването на Духа си бил нервен човек, то като дойде Духът, пак ще бъдеш нервен, само че ще се въздържаш. Ще искаш да кипнеш, но ще се въздържаш, ще се контролираш. Ако си бил ленив, като дойде Духът, ще искаш пак да бъдеш ленив, но ще се поразмърдаш и Духът ще ти каже: „Стани да поработиш.“ Като дойде Духът при стария човек, старият пак ще е такъв. Ще слушате наставленията на Духа, за да могат вашите вътрешни състояния постепенно да се изменят. Някой мисли, че като влезе в Божествения път, изведнъж ще се измени. Това е друг процес. Ще се измени човек само тогава, когато се роди изново от Бога. Тогава – да, но сега още се приготовляваме. Някои от вас се приготовлявате за този процес. Някои ще кажат: „Аз не съм ли роден сега?“ Ти си роден, но това раждане носи в себе си известни страдания, изпитания – хиляди работи носи. Но това Божественото се отличава. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Роденият от Бога не умира.

Всички се стремите към Божественото раждане. Като дойде то, влизате в нова област. Казано е в Писанието: „Човек трябва да се отрече от себе си, трябва да вдигне своя кръст.“ Това са всички неща, преди да се родиш от Бога. Всичко това ще дойде – преди да се родиш от Бога, тогава този кръст ще влезе в тебе. Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога. Бог няма да ви остави така. Аз толкова години съм ви учил. Някои казват: „Ние още не знаем как да говорим. Нека да узреем, да станем учени, да дойде Духът, и тогава ще се научим да говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика. В България дойдоха много американски мисионери. Някои от тях искат да се научат на български и тогава да говорят, и никога не научиха български. Десет-петнайсет години учиха, и не можаха да научат и си отидоха. А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български. А пък другите не искаха да правят погрешки и не говореха, и затова не научиха. Тези българи в Америка, които чакаха да научат английски добре, че тогава да говорят, не можаха да научат лесно.

Тези, които се занимават с търговия, могат да загрубеят. Англичаните туриха философията, че говорят меко – да остане мекотата, да не я изгубят. Изучаването пътя на истината е както когато изучавате един чужд език. Вие ще говорите за любовта. Как ще говорите за една любов, която не сте учили? Някой се оплаква от жена си. Апостол Павел се оплаква от един трън. Какво предполагате разбира апостол Павел под „трън“? Плътта трябва да тръгне, непременно, по пътя на Духа, за да стане в нея едно преобразувание. Има борба между Духа и плътта. Вие всички имате сега една много трудна работа. Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява. А някой път, като се влюби, подчинява се. Тогава е жена. Тези състояния се променят. Човек мисли, че е мъж, и човек мисли, че е жена – това са състояния. Да кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци. Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция. Но един ден човек трябва да напусне мъжката и женската форма и да дойде до съвършената форма.

Та този въпрос, за мъжа и жената, не го разрешавайте сега, както растенията не разрешават въпроса, защо духа вятърът. Ако те питат защо си жена или защо си мъж, ти кажи: „За мене сега това е най-доброто. А за в бъдеще аз ще бъда нито мъж, нито жена.“ Христос казва: „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите.“ Няма да бъдат мъже и жени, но ще бъдат в друга една степен на развитие.

Въпросът е сега, в този живот, да се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще. Какво значи да се самообладате? Някой от вас казва, че е неразположен духом поради някоя малка причина. Да допуснем, че имаш само сто лева в джоба си и искаш да купиш една книга и да я четеш, или искаш да отидеш на разходка. Но парите не стигат. Книгата няма да може да вземете и на разходка не ще може да отидете, и сте умислени. Че защо сте умислени? За вас е по-добре да нямате тази книга и да не направите тази разходка. Може да вземете тази книга от някой приятел назаем. Ти се изпитваш в случая. Ако разбираш законите, ще разбереш, че те изпитват. Ти ще си кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще си кажеш: „Значи предвидили са да отида пеш.“ И си кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба си и виждате, че нямате пари. Ти тогава иди пешком. Това ще ти вземе десет часа, но като се върнеш, ще имаш това, което с аероплан не се добива.

Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва да прилагате и трябва всички да се поощрявате един друг. И трябва разнообразие, а не еднообразие. Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях да наредя така. Ако класът има трийсет души, щях да разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде да започне, тъй че да прочетат молитвата като един човек. Един да каже първата дума, втори да каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края. Да има едно разнообразие. Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие. Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.

Някои, като произнасят „Отче наш“, бързат. Не, полека ще произнасяш „Отче наш“. (Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа. Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието. Всяка дума съдържа известна сила. Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас.

Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска. Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.

Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини. Някой път ви дава картофена супа. Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари. Понеже ти не си се молил, сега, като си без юрган, ще зъзнеш и се молиш. Кое е по-хубаво, да спиш или да се молиш? Да се молиш е по-хубаво, отколкото да спиш. Казано е в Писанието: „Стани ти, който спиш!“

Връзката между Бога и нас – там е силата ни. Тази връзка е тъй важна, както устата ни е връзка между въздуха и нас. Постоянно влиза въздух отвън в дробовете. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора. Не отлагайте нещата.

Привилегия е да знаеш как да изпълниш волята на Бога, да знаеш как да живееш на земята.

„Добрата молитва“

Петнадесета лекция на Общия окултен клас

9 януари 1935 г., сряда, 5 часа

София – Изгрев

• аваландж (англ.) – лавина
  • калъпсъз (тур.) – безформен, свърхестествен, ненормален
    • Сен калъпсъз! (тур.) – Ти си ненормален!