Разлика между версии на „Проводници 2“

Текуща версия към 11:52, 15 юни 2011

Общ Окултен Клас- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)

КНИГА: Ако говоря, том І

ПРОВОДНИЦИ

„Отче наш”

„Всичко в живота е постижимо”

Ще прочета втора глава от Първо послание към коринтяните (от 6 до 16 стих).

Има няколко начина за разбиране на нещата. Те трябва да се спазват. Съществува едно заблуждение, че ние считаме истината като нещо материално, което можем да намерим някъде. Трябва да си съставите една истинска идея за голямото и малкото. Какво можеш да приказваш на един глух човек? За да разбира човек, трябва най-първо да му са отпушени ушите. Какво може да приказвате на един сляп човек за светлината? Или какво може да приказвате за хубавите цветя, за миризмата им на един човек, чието осезание не е развито? А пък има и други сетива някъде вътре в човека, които трябва да се развият. Има два вида сетива - едни груби сетива, те схващат нещата много повърхностно, само отгоре. Който не разбира, като види една дреха, повлиява се от цвета й, гледа да е шарена, пъстра и казва, че е хубава дреха. А който разбира, той гледа най-първо качеството на плата, от какво е направен той, и после иде цветът. Цветът иде отпосле, а същината е самият плат.

Една песен, която вие пеете, тя си има една външна краска, има си там известни правила. Казват - време, такт трябва да има. Но един пее една песен, друг я пее, но не могат да я изпеят правилно. Може да дадеш на песента две различни съдържания. Има нещо в гласа - има известни интонации в гласа, които със знаци не могат да се предадат. Можеш да предадеш нещо чрез модулация на думата.

Вие седите в едно положение, всеки от вас има по известна теория известни схващания. Имате идея за Бога, смътна идея. Имате идея за баща си, за майка си, но да ви попитат конкретно какво нещо е майка ви, баща ви, ще се намерите в чудо. Ти виждаш баща си така, както всички други хора. По какво се различава баща ти? Значи тази идея не може така лесно да се определи.

Някой казва: „Говори ми истината.” Може да се говори истина, но това е обикновена истина. Ти не можеш да говориш истината, ако не живееш в нея. Ти не може да ходиш, ако не си жив. Не може да мислиш, ако не си умен. Най-първо умът трябва да предшества мисълта. Животът трябва да предшества движението, защото движението е резултат на самия живот. Някой казва: „Не ми е добре.” Добре да се живее, това са отлични понятия. Сега не живеете ли добре? Къде ще намерите хора, които живеят по-добре от вас? Че как се живее добре? Слава Богу - не сте глухи, слава Богу - не сте слепи. Обонянието ви е на място, езикът ви е на място, виждате, разговаряте се, смеете се, пишете. По какво се различава добрият човек? Под добър човек разбираме човек, чиито джобове са пълни с пари. Добрият човек е проводник на живота. Той, като влезе, нищо не дава, джобовете му са празни, но дето мине, той оставя повече. Той е като слънцето - като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде. Това е добро. А пък даване на пари, на жито, да се прави добро - това са само резултати.

Да допуснем, че ти дадат тема да пишеш, какво нещо е добрият човек. Всеки ще опише, както разбира. Вие давате мнението си, че еди-кой си човек не е добър, защото не ви е казал сладка дума, не те е погледнал както трябва. Вие казвате: „Не ми се харесва той.” А пък щом ви погледне мило, вие казвате: „Този брат никъде го няма. А онзи гледа студено - не го харесвам.”

Това са много повърхностни разсъждения. Право е, че онзи, който е добър, е както слънцето. Всеки лъч, който иде от слънцето, носи живот.

На първо място - не се спъвайте. Вие често пъти се спъвате, както онзи стар дядо, който седял до едно дърво. Малкото му внуче се приближило до него с един конец и му казало: „Да те вържа, дядо.” Детето обикаля дядото с конеца, дядото се смее. Детето все обикаля - един път, два пъти, три пъти и прочее - дядото все се смее. Обиколил го двеста пъти. Най-първо дядото мислел, че това е смешно и се смеел, но като обиколило детето двеста пъти, дядото казал: „Дядовото, ще ме омотаеш.” Детето казало: „Я се освободи!” Като се омотаеш с тънкия конец двеста пъти, ще се намериш в трудно положение.

Да кажем, че вие сте един стар умен човек. Искаш да вършиш една работа, но казваш: „Тази работа няма да я бъде.” Един път конецът е замотан. Пак повтаряш: „Тази работа няма да я бъде. Няма да я бъде, не ми хваща окото.” Ето втория конец. „Няма да я бъде, няма да я бъде.” Свързваш се ти със своята мисъл. Тази отрицателна мисъл постоянно те обикаля и свързва.

Ти казваш: „Като отидем на онзи свят.” Казваш: „Като умрем.” Ти не знаеш какво нещо е умирането, не знаеш какво нещо е онзи свят, не си бил между ангелите. Смътна идея имаш за това. Ти мислиш, ти си представяш, че като отидеш на онзи свят, ще те посрещнат с песни и цветя. Възможно е, но възможно е и да няма никакво посрещане. Писанието казва: „Онова, което Бог е приготвил за онези, които любят, око не е видяло, ухо не е чуло и на сърцето на човека не е идвало.” Тези същества, които любят, са най-разумните същества. За да любиш, трябва да бъдеш най-разумното същество. Вие някой път запитвате защо трябва да Го обичаш. Ти няма какво да Го обичаш, ти ще станеш проводник на Божествената любов. Ти не обичай хората, но стани проводник на любовта на Бога - да мине любовта през тебе. Някой пита: „Като го обичам, какво ще стане?” Казвам: „Ще стане това, което става чрез джама.” Какво става чрез джама? Джамът, като пуща светлина, той е авторитет, ако не пуща светлина, вземат та го изхвърлят и турят друг джам. Значи, ако пущаш да минава през тебе любовта, ти ще седиш в живота, а пък като не я пущаш, ще кажат: „Този джам не е хубав.” Ще го извадят и ще турят друг.

Това изваждане става често. Ако не сте духом разположен, тогава не сте добър проводник на Божествената любов и това неминаване на Божественото през теб причинява ти вече страдание. Значи страданието показва, че има вече някакъв дефект. Страданията не са нещо произволно. Вземете болките, които се явяват някой път. Пиеш студена вода, капилярните съдове се свиват. Имаш изобилна кръв, която не може да тече свободно и се явяват болки. По някой път изстиването може да дойде отвънка. Студено е вън и изстиваш, и казваш: „Неразположен съм. Не зная какво ми стана.” Ще мислите, че сте урочасан, че зле ви погледнал някой, а пък причината не е там. Причината е във времето. Ако погледнете барометъра и термометъра, ще видите, че температурата е спаднала от четири градуса над нулата - има разлика десет градуса. Тая промяна на температурата е станала причина на твоето неразположение, а пък ти мислиш, че онзи криво те погледнал. Причината не е там, то е само съвпадение, едно следствие.

Та най-първо всяко неразположение, което има във вас, показва, че някъде трябва да има някакъв дефект. И то или във вас, или в окръжаващата среда. Причините на твоето неразположение може да са чисто материални, може да са духовни, а може да са от умствен характер. Причината може да е в яденето, може да е във въздуха, може да е в светлината, във водата, може да е във вашите чувства, във вашия черен дроб - той може да не функционира правилно. Или причината може да е във вашия далак или във вашия слънчев възел, или в малкия ви мозък, или в задната или в предната част на големия мозък. Трябва да я намерите. Когато дойде във вас едно неразположение, трябва да направите научни изследвания. Трябва да намерите на какво се дължи то.

Аз съм забелязал в училището - ученикът показва на учителя, учителят го блъсне по лицето и казва: „Марш!” Ученикът сега не знае защо го е плеснал учителят и учителят не знае - у него са заражда едно такова желание. Между ученика и учителя има известно отношение. Учителят, като погледне друг ученик, не го блъска по същия начин, а е любезен с него и онзи ученик се старае да разбере, образува се една вътрешна връзка. Учителят казва: „Вижте, този ученик сега разбира.” Коя е сега връзката? Защо единия изпъди, а пък на другия се мъчи да му разправя? Вие ще кажете така: „Той обича единия повече.”

Всеки ще намери противоречия в живота, в семейството и прочее. Всеки ден вие едного приемате, а пък другиго изпъждате. Една мисъл изпъждате, а друга приемате, коткате я. Вие ще кажете: „Това е в моя навик.” Или ще кажете: „Този е по-добър, и онзи не е така добър.” Но може и да не е така.

Сега вие не считайте, че когато някой човек е сериозен или че плаче, че това [е] нещо лошо, а ако се смее, че това е нещо добро. В смеха има разширение, а пък в плача има интензивно свиване. По някой път има плач, който разширява. Плачът е един метод. Този човек, който плаче, той се мие, чисти се, казва: „Колко ми е лошо.” (Учителят пее тези думи.) Пее си той: „Колко ми е лошо, лошо, лошо.” След един-два часа виждаш, че той вече е весел. Че този човек се е прал. Какво лошо има в това? Значи той си казва: „Окалял съм се, трябва да се изчистя. Очистих се.” (Учителят изпя тези думи.)

Та ви трябва един вътрешен научен метод за самоизследване. Вие казвате: „Не зная какво ме споходи днес. Не ми върви, урочасаха ме.” Никакви уруки няма тук, но не че няма изобщо уруки в света. Има уруки в света. Срещнете някой човек с гъсти магнетични и електрични течения и те напълни с кал, и не може да се освободиш. И като не може да се освободиш от неговото електричество, ще те удари в главата. Има хора, които като погледнеш, ще се урочасаш. Има уруки. Бабите често лекуват уруките. Урочасал биволът и умира. Има хора, които, като погледнат един здрав бивол и кажат: „Много хубав бивол”, и биволът падне. И ако не дойде баба, биволът може да умре. Тича бабата, блъсне бивола тук-там, потегли го тук-там, и биволът стане и се разтърси. Уруките, това са удари вътре, духовни удари. Вие не мислете, че няма такива удари. В духовния свят има удари. Трябва да изучавате силите, които действат и вътре във вас, и вън от вас. Вие изучавате сега само резултатите. На вас един човек е неприятен, но това е резултат.

Разправиха ми един пример. В едно семейство някой си момък се влюбил в една чорбаджийска мома. Той няма нищо, няма къде да се завърти. Всички говорят за него, и дума не може да бъде за женене. Но идва друг, дядо му оставил голямо богатство - двеста хиляди гроша. Старите го харесват. Ние във всички неща туряме един материален елемент. Материята, това е равносилно на енергията. Материята е събраната енергия на едно място, на която ти в дадения случай можеш да разчиташ. Но ти трябва да разбираш качествата на тази енергия, която е вложена в тебе. Ние най-първо трябва да знаем да оперираме с нашето тяло. С известни енергии и материи във вашия мозък трябва да знаете как да оперирате. Няма да оперирате само с известни клетки. Те са безброй клетки. Трябва да знаете да впрегнете всичките на работа и тогава ще имате едно хубаво разположение. Ако седиш и казваш: „Аз трябва да бъда добър, аз трябва да бъда добър”, това е едно еднообразно положение. Ти и без това си добър, по-добър човек от тебе няма.

Какво трябва да разбираме под тези думи „по-добър човек”? Ето какво аз разбирам. Срещам един човек на пътя. Имам един човек, този човек е здрав. Казвам: „По-добър човек от този няма.” И му казвам: ..Колко ще вземеш за товара?” „Толкоз.” Къде ще търсим сега друг? В дадения случай един човек, който може да извърши една работа, по-добър човек от него няма. В следващия час може да намериш друг един човек, но ти не казвай, че този човек е по-добър от онзи. И не казвай, че този човек, който нищо не е направил, че е по-лош. И онзи, който не е услужил, може да е добър.

Ти казваш сега: „Аз нищо не съм направил за Господа досега. Трябва да се излее Духът върху мен, и да отида да работя.” Вие считате Духа като нещо, което ще ти се налее. Казано е: „Ще ви изпратя Духа Си.” Под думите „изпращане на Духа” се разбира образуване на една вътрешна връзка. Идване на Духа не е нищо друго, освен образуване на връзката. Щом тя се образува, тогава разумният Дух почва да действа. Вие имате един кепенк затворен. Стаята ви е тъмна. Трябва да отворите вашия кепенк, за да се образува една връзка между външния свят, светлината и вас, та да може светлината да прониква в стаята ви. Не че светлината сега ще се образува. Тя си съществува, но тя сега ще влезе във вас.

Вие очаквате Духът да дойде. Просто ще станете проводници на Божията любов, и като станете проводници на нея, то вече Духът, разумното, действа. Просто премахнете онази малка причина, която спъва. Вие казвате: „Аз още не съм готов.” Днес казваш така, утре казваш пак така и тъй нататък. Станеш на четирийсет и пет години, на шейсет години, на седемдесет години и казваш: „Не съм готов.” Станеш на осемдесет години и повече, задигнат те, и ти казваш: „Когато дойда друг път.” Не, стани днес и кажи: „Днес съм готов.” Никога не казвай, не си готов. Под думата „неготов” може да разбираш, че не си готов да дигнеш земята, да нахраниш целия свят и прочее. Но може днес да си готов да направиш едно малко добро, което другите не могат да направят. И като го направиш, в тебе ще дойде една нова топлина.

Свързали едного с един тънък конец, завили конеца около него и го вързали, и му казали: „Да не се мърдаш, че ако речеш да се мръднеш, ще се порежеш.” Той седи и гледа да не бута конеца и казва: „Ще се порежа.” И казва: „Да дойде някой да ме освободи.” Идва един с едно дърво и казва: „Какво седиш тук?” Като го удари онзи, конецът се скъсва при мърдането на вързания и последният казва: „Този конец не бил толкова опасен.” Вие седите и сте свързани. Идва едно голямо нещастие отгоре ви и вие скъсвате конеца. Малки работи има в живота, които ви спъват - най-малки работи. Вие казвате: „Защо Господ допусна този дявол, който ме е свързал?” Защо ти допусна дяволът да те върже? Дяволът е шегаджия. Гледам един човек, доста възрастен, върху един сламеник. Наблюдавам деца с игла - шият нещо. Те му зашиват краката, дрехите, след това запалиха това с кибрит и се скриха. Старият се чуди. Аз го наблюдавам. Психологически смешно е. Той сега си спомня, че си е легнал. Той си е легнал свободен, а сега са зашити панталоните му, палтото му за сламеника и не може да разбере как е станало това. Казвам му: „Още веднъж когато спиш, не оставяй да има деца около тебе. Тях ги няма сега, изчезнали са.”

Сега изяснявам един психологически закон. Ти си легнеш спокоен, и тези деца те зашият, и като дойде огънят, ще се намериш в едно противоречие, в едно трудно положение. Този дядо не може да се освободи - зашит е, но аз имам ножче, освобождавам го. И той, като дойде на себе си, усмихне се малко и казва: „Те са такива, онези малки чортове. Само да ги зная кои са.” Питам сега, откъде у тези деца сега се заражда тази идея?

Да ви приведа друг пример. Това не само в България го правят. В Америка, в един от най-видните университети, преди четирийсет години отива председателят на щата с кабриолет в университета да посети сина си и да говори с ректора. Оставил си кабриолета вън с един кон. След час излиза и вижда, че кабриолета го няма на мястото, а го гледа, че е горе на покрива на университета. Конят е долу, а кабриолетът - горе. Студентите се качили горе и свалили кабриолета по молбата на председателя на [щата] - той сега плаща на други студенти да му снемат отгоре кабриолета. А кои са направили това, никой не знае. В същия университет става друго нещо. Всеки ден се разхожда ректорът на университета с кабриолет. Студентите в негово отсъствие вземат че измъкват предните колела и ги турят отзад на кабриолета, а задните турят отпред. Ректорът се качва на кабриолета и вижда, че има нещо не в ред. Среща го един студент и му казва: „Господин ректоре, има нещо станало с вашия кабриолет. Задните колелета са отпред, а предните са отзад.” Слиза ректорът, студентите започват да поправят и турят колелата на местата им, и се урежда въпросът. Това става в една просветена Америка.

Някой път децата правят такива шеги, но тук в случая това не са глупави деца, а студенти от трета и четвърта година, но искат да направят шега да се посмеят.

Та казвам, у човека има един вътрешен произвол, който трябва да намерите и да уредите. Веднъж в един американски университет често взимали кабриолета на ректора и отивали с него на бостана да крадат дини. После ректорът си търси кабриолета, и не го намира. После му казали, че кабриолетът е в бостана. Ректорът, за да изучи работата, веднъж се дегизирал, облякъл се като студент и отишъл с тях в бостана, и тъкмо слизали от кабриолета, той казал: „Воу!” Студентите познали по гласа му, че това е ректорът, и оттам насетне шегите престанали.

И вие ще кажете вътре в себе си на произвола, който съществува във вас: „Воу!” и се реши въпросът. Не че тези студенти имат нещо лошо, но студентите лекуват ректора. Има нещо в ректора, което те не одобряват и искат да му дадат един урок. Ако го обичаха, не биха правили така. Има нещо в него, което те не обичат, и искат с шега да го изправят.

Някой път и с вас става така. Вие може да сте подложени на някоя вътрешна шега. С кого не е ставало това? Имаше един наш брат, който беше ревностен проповедник - Петър Тихчев. Една шега беше станала с него. Дошли деца и му турили знаме отзад. Той върви със знамето и всички се смеят наоколо. Той носи знамето. Приближава се един и му казва: „Има нещо турено на гърба ти.” Какво е то? Те го направили знаменосец.

Та най-първо ще се очистите от всички ваши знамена, които са на гърба ви. И когато отивате в университета, не отивайте с кабриолет. И попипвай дрехите си, виж да няма някое знаме по тях. И в университета отивай пеш, понеже този кабриолет е излишно нещо. Ти носиш излишен багаж в себе си. Никога не носи в себе си излишни идеи, излишни мисли. Ще ти направят някоя шега с тях. Заключението е: често в нашия живот има неща излишни. Ние често искаме да бъдем добри, за да ни видят хората. И това е хубаво, не е лошо, но трябва да бъдем добри за самите нас, понеже тази добрина аз трябва да я чувствам най-първо, а не хората. Доброто трябва да бъде най-първо заради мен.

Същият закон е и заради други неща. Когато аз ям, тази храна трябва да е най-първо приятна за мен. Аз трябва да я чувствам. Та доброто ние трябва да го чувстваме в нас. И ако това чувство е правилно, то ние имаме вече една ясна представа. И тези правилни чувствания градят в живота. Хубаво е да има човек правилни чувствания. Някой път може да си скръбен. Чувстваш, че тази скръб не е намясто. Скръбта ти е намясто, че се ползваш от нея. А някой път се радваш и чувстваш, че радостта ти е намясто. А някой път скърбиш или се радваш и чувстваш, че не са намясто.

Да нямаме две мисли за едно и също нещо. В Божествения свят не можеш за едно нещо да имаш две мисли или две чувствания, но ще имаш една права мисъл, едно право чувство и едно право желание.

Не трябва да казваш: „Утре ще бъда по-добър.” Доброто е в разбирането на нещата.

Тук има няколко единици с разни големини. Ако първата единица представлява един нос с дължина три сантиметра, то има вече едно влияние. А пък ако трета линия има дължина шест-седем сантиметра, този нос ще има съвсем друго влияние. Енергията, която се прекарва през един дълъг нос, се различава. Всяка една линия по своята дебелина и дължина има известно значение, известно влияние. Ако твоят нос е дълъг и тесен, ще има едно влияние, а ако е дълъг и широк, ще има друго влияние. Ако носът ви е дълъг, а е спитен отстрани, вие всякога ще бъдете един човек нервен, сприхав, неразположен духом. А когато крилцата на носа са добре развити, това показва добра дихателна система, това говори за човек, който диша добре. Ти трябва да дишаш добре, за да се развие долният край на носа ти. Ако не дишаш добре, носът ти долу не е развит. Но разбира се носът не трябва да бъде дълъг двайсет сантиметра.

Обичта, любовта всякога се отличава с една мощна сила. Там, гдето има любов, има растеж, има знание, има богатство, има сила. Любовта е най-мощният подтик. Под Божествена любов аз разбирам най-мощният подтик за придобиване на всички Божии блага. Това аз разбирам под думата любов. Без любов Божиите блага не могат да дойдат. И когато дойде любовта в тебе, в тебе ще се зароди желание да обичаш, желание да станеш силен, желание хубаво да ядеш, желание хубаво да правиш нещата. Гдето дойде любовта, ти имаш желание да правиш нещата както трябва. Без любов ти си индиферентен и казваш: „Това не струва, онова не струва.” Щом дойде любовта, тя ни заставя да се интересуваме. И всякога трябва да имаме това разположение.

Ние седим и казваме: „Мене няма кой да ме обича.” Идеята не е права. Ти не разсъждаваш правилно. Има Един, Който ви обича. Всеки ден за тебе изгрява слънцето. Слънцето, като изгрее, те търси. Има едно същество, което, като излезе, те търси. Слънцето те обича. По слънцето аз разбирам Бога, Който те е създал. Както ние се интересуваме за една своя картина, така и Бог се интересува за когото и да е. Той се интересува как ти растеш, дали онова, което е вложил в тебе, расте, или не. Ако ти не си Го видял, то е друг въпрос. Може твоето внимание да е било отвлечено някъде. Нали някой път някои деца са толкова увлечени в работа, че баща им минава, и те не го виждат. Ти може би си занят с някои материални работи и Господ е минал десет пъти около тебе, и ти не си Го видял, и после казваш: „Мене няма кой да ме обича.”

Помнете, че има Един, Който ви обича, и няма какво да се обезсърчавате. Сега Този, Който ви обича, някой път може чрез някои външни хора да ви покаже това. Но да допуснем, че Той чрез външни хора не се проявява, какво трябва да бъде тогава вашето положение.

Вие искате сега Господ да ви обича, нали така. За какво Господ трябва да ви обича? За колко неща трябва да обичаме един човек? Вие толкоз говорите за любовта, кажете ми сега кой е подтикът на любовта, кой е подтикът, за да обичаш един човек? Малкото дете обича майка си, дъщерята обича бащата си, приятеля си. Но кой е подтикът сега да се образува приятелство, кой е подтикът за любовта между детето и майката, между детето и бащата, между слугата и господаря? Това е един цял научен въпрос. Всички вие си имате известни възгледи. Вие ще кажете за някого: „Той има добро поведение.” Това са общи неща. Аз изхождам винаги от материалния свят. Спирам се при един извор, спирал съм се много пъти. Гърлото ми е засъхнало, пия вода, придобивам разположение. Аз някой път обичам това качество на водата. Като пия, не ме пали вече на жажда, утолява ми се жаждата. Има една вода, която върви добре - мека е. Чета една хубава книга - има храна в нея, тя изменява целия строй на моята мисъл. Аз почвам да мисля другояче. Аз обичам тази книга, много ми е приятна. Или виждам една хубава картина. Бил съм в мрачно настроение, като погледна картината, тя ме вдъхновява. Всяко нещо, което може в дадения случай да измени нашето състояние от едно положение в друго, то е добро за нас. Образува се една връзка между самия предмет и нас. Връзки се образуват само между живите същества.

Та гледайте сега да правите, но не изкуствено, онези разумните връзки. Оценявайте нещата. Вие срещате един човек по пътя. Този човек не е случайност. Той ще играе важна роля във вашия живот. Ако знаете как да се поставите с него, това ще бъде едно щастие за вас. Той е от Бога изпратен.

Сега да обясня какво аз подразбирам с думите „да се съпоставите с него”. Ако ви дадат най-добрата храна, и не я дъвчете добре, то целия ден ще бъдете неразположени, ще имате тежина в стомаха си, но ако я дъвчете добре, ще кажете: „Такава храна не съм ял.” Някоя идея ви се представя в пътя ви. Ако тази идея я вземете и я приемете, то тя ще бъде цяло щастие в живота ви, но ако не я приложите, то ще усетите известна скръб, че сте изгубили нещо. И Писанието казва: „Не изгубвайте благоприятните условия, които носи всеки един ден. Вчерашният ден носеше едно благо, днешният ден носи едно друго благо.”

Та сега онова, което е посято във вас, трябва да възрасне. Има много неща, посети във вас, за които трябва особена Божествена енергия, за да могат тези семенца, тия дарби, да израснат. Например ако слънцето изгрява, и вие не излезете да се поставите да ви огреят слънчевите енергии, вие не може да приемете тази прана, която очаквате от слънцето. Ще излезете и ще изберете най-хубавото място. Аз съм виждал котка - сутринта тя се поставя на едно място да я огрява слънцето и ще си легне, и ще си тури гърба срещу слънцето. И тази котка, без да мисли като философ, тя се е турила така, че да може да приеме здравословните слънчеви лъчи. И вие трябва да бъдете толкова умни като тази котка. В това отношение аз считам котката за умна и казвам: „Браво!” Казвам, както тази котка знае да приема слънчевите лъчи, ако тя знаеше така хубаво и да яде, тя щеше да бъде талантлива. Но котката не се научила да яде правилно, котката в яденето не спазва никаква хигиена. Тя е много нетърпелива. Като дойде за яденето, не й стига умът. Дайте й една мишка, и ще я изяде с нейните черва и козина. Още не е научила котката да яде правилно. Аз съм виждал една котка възпитана - живее у Иларионови. Тя не яде мишки. Хване една мишка вкъщи и я изнесе на поляната, и я бутне с крака си да си върви. Хване друга мишка на поляната, внесе я вкъщи и я пусне. А от къщи ги носи вън. И внася други. Не яде мишки - играе си, играе си с тях и ги пуска, и казва на мишките: „Да си вървите.” Единствената възпитана котка. Но тази котка тук не е такава. Да оставим това сега. Котката е емблема на външните етикеции. По обноски, по чистота можем да я вземем за пример, но в хигиенично отношение, за яденето, няма да се допитвате до нея.

Нова идея е всяка една идея, която може да измени в дадения случай вашето състояние и да внесе във вас една обнова, колкото и малка да е тя. Всяка мисъл, всяка идея, която не може да внесе една обнова във вас, тя не е нова.

Трябва да има една постоянна обнова, защото религиозните хора считат, че като станат религиозни, трябва да пожълтеят? Аз разбирам каква е тяхната идея. Те, като казват да пожълтеят, разбират да си умен. Но да пожълтееш, като се развали черният дроб, това не е ни най-малко поумняване. Има една жълта светлина на лицето, която е приятна, но има една жълтина, която е един органически недъг. Има една червенина в лицето, една краска, която е емблема на човешкото здраве, но има една червенина, която е емблема на нездравословно състояние. Има един синкав цвят, който е емблема на духовно състояние, а пък има една синкава краска, която англичаните наричат така. Аз съм „blue”*. [англ. - син цвят, тъжен] „Blue” значи „син”, но значи едновременно и неразположение.

Та всяка една Божествена мисъл, която може в дадения случай да произведе един малък преврат във вас, да измени състоянието ви. Всяка една мисъл, в която се съмняваш дали е права, или не - тази идея е неразбрана за тебе.

Да допуснем, че имаш едно лошо състояние. Как може да го измените? Вземете един лист хартия и започнете да пишете върху нея тези линии. Искате да образувате в себе си едно Божествено разположение. Вземете си молив и най-първо определете първото положение - неразположението (в рисунката - острите върхове) и после веднага почнете следующи линии, правилно изкривени, и като направите една-две, три, четири, десет линии, и ще почне да става една промяна вътре във вас.

Та целият външен свят, всичките тези промени, които стават в природата, не са нищо друго, освен да внесат една промяна и обнова във вас. Например облачно време, дъждовно време, слана и прочее, всички тези промени имат за цел да изменят нещо. Всички тези промени имат за цел да изменят нещо във вас по един обективен външен начин. Бог ни действа предметно. Ние не сме дорасли още, за да разбираме вътрешната страна на природата и като деца трябва да се учите от външната й страна. И тези линии после може да ги съедините.

Аз, като имам някой път неразположение, седна и си поиграя - с едно перо рисувам криви линии, при което, във всяко едно движение мисълта ми да вземе участие, във всяка крива линия. Кривите линии са спасителни линии, а правите са творчески линии. Те са с големи амплитуди, те са за другия свят, за напреднали същества. Правите линии са за в бъдеще, а вие преждевременно сте започнали с големите работи. Някой казва: „Знаеш ли какво мога аз да направя?” Това е за в бъдеще, това е за боговете, а сега ще работиш с малките работи. Тези прави линии, това са големите работи. Много мъчно се разрешават въпросите с тях, а пък с кривите линии е по-лесно.

Някой казва: „Той върви по крив път.” Сега какво разбирате вие под думите „крив път”? Крив път е само онзи, който е задънен път. Кривите пътища са задънени пътища - тази енергия ще се върне назад. Например ти взимаш една нечиста храна, стомахът е задънен тогава и храната по същия път ще се върне. Това е крива линия задънена. А пък когато храната правилно си върви по естествения път, това е правилна крива линия. Така че има криви линии правилни и има криви линии задънени. Има кюнци, по които трябва да мине водата - това са кривите отпушени линии. Сега аз ви говоря за отпушените криви линии. Тези криви линии са линии на магнетизма, а онези прави линии са линии на електричеството. Електричеството винаги върви по зигзаг, по прави линии, а пък магнетизмът - по криви линии.

Някой път вие мислите, че вървите право, но всъщност не вървите право. Няма нито един човек, който върви право. Ще видите, че един човек върви по улицата и образува криви линии. Като го погледнеш, като видиш пътя му, ще видиш, че той ни най-малко не е прав, но е една крива линия, която образува големи завои. Ние и в говора, и в ходенето - навсякъде правим криви линии. Кривите линии аз ги наричам линии на най-малките съпротивления. Правата линия, щом срещне съпротивление, щом условията са лоши, тя се изкривява, а пък щом условията са добри, тя върви право. Правите линии показват, че външните условия са благоприятни.

Кривата линия има два смисъла: съпротивленията на кривата линия може да са отвън, а може и да са отвътре. Ако съпротивлението иде отвън, кривата линия ще стане вдлъбната, а ако иде отвътре, тя ще стане изпъкнала. На някои от вас в лицето се забелязват такива линии. Когато стомашната система е развита, към слепите очи има такива линии. Тогава отвън човек има благоприятни условия да яде хубаво. Когато [в] долния край бузите му са вдлъбнати, а малко по-горе са изпъкнали, това показва, че условията на стомаха не са добри - този човек не може да яде хубаво. Когато стомахът е в здравословно състояние, тогава страните на човека на лицето са изпъкнали, а когато стомахът боледува, тези страни са вдлъбнати. Ако ти почнеш да мислиш правилно, ще се мине малко време и ще почне тази трапчинка малко по малко да се изправя.

Та онези, които се занимават с човешката мисъл, казват, че човек може да строи тялото си. То не е така лесна работа. Човек може да построи съвършено цялото си лице, ако знае как да мисли. И затова са необходими хубавите мисли. Човек и при най-лошите условия да не се обезсърчава. Обезсърчението ще дойде, но да не се обезсърчиш. Ти може да пипаш една змия и да ти е отвратителна, но без да се уплашиш от нея, и да знаеш как да я уплашиш. По-кротко същество от змията няма. Кога? Когато е студено. И по-лошо същество няма, когато е топло. Значи пипай змията, когато е студено, а когато времето отвън е топло - не. Когато времето е студено, пипай я, а когато времето е топло, дръж я за врата

Сега тази змия какво изразява? У вас има известни сили, които при известни условия имат характера на змията. Когато условията отвън са много лоши, тези сили действат добре, но когато отвън условията са много добри, тези сили имат точно [обратен] характер. И когато някой човек забогатее, тези сили в човека действат зле и човек става друг. Щом е студено, тази змия е добра, но когато се стопли, тази змия става лоша. Понеже не познавате силите, някой път се намирате в студения свят и се радвате, понеже вашите змии са кротки. По някой път се намирате на топлия свят и тогава вашите змии са опасни. Пазете се в тези радостни дни - тогава тази змия може да ви ухапе. Това е цяла философия на живота. Когато животът външно се подобрява, вие трябва да бъдете много внимателни. Защо Господ ги е създал, оставете този въпрос. Без змии вие не можете. Това са сили. Всяка една сила, която работи, това е змия. Пътят, по който работи силата, е една змия. Тази змия може да ви бъде полезна и може да ви бъде вредна.

Има един приятел, който се занимава с електричество. Поправяше ми един самовар с електричество, стана контакт и като го жегна електричеството, той почна с щипци вече да върти - стана майстор. Като видя къде е причината, взема си ножче и отдалече буташе, и ми каза: „Ела да видиш къде е причината.” Като бутна назад на едно място, изскочи искра. И каза: „Още не е поправено.” И като престанаха да изскачат искри, той каза: „Самоварът е вече поправен.”

Сега коя основна идея остава? Има Един, Който ви обича и вие бъдете проводници на Неговата любов. Като сте проводници, Той мисли за вас. Не спирайте любовта Му. Най-първо - бъдете проводници на Божията любов. С това вие показвате, че Го обичате. Да обичаме Бога, това [е възможно] само като проводници на Неговата любов. Когато имаш хубаво настроение, то е защото чувстваш Божията любов. Когато ти седиш и си проводник на Божията любов, ти вече вършиш волята Божия. Не е необходимо да ходиш някъде. Проводници трябва да бъдем и гдето отиваме, да носим Божието благословение. И където да отидем, да предаваме ние това Божественото. Да бъдем проводници на Божията любов.

После ще дойдем до по-дълбоката наука да се обичаме. То е по-дълбока наука. За да обичаш един човек, ти много трябва да знаеш. Бог обича всичките, понеже по-умен и по-мъдър от Него няма. Колкото по-малко обичаме, толкова по-малко знание имаме. Любовта е една мярка на знанието. Колкото по-малко обичаш, толкова по-малко сили имаш, по-малко добродетели имаш. Колкото повече обичаш, толкова повече знаеш, толкова си по-добър. Доброто е един резултат на любовта. Аз като кажа, че съм добър - не че съм добър, но любовта в мен действа. Казва ми някой: „Ти си много добър.” Аз се радвам и казвам: „Аз съм добър по единствената причина, че любовта действа през мен.”

Казвам, всички можете да бъдете добри, ако любовта действа през вас. И всички можете да бъдете лоши. Кога? Когато външните условия се подобряват, и вие не ги разбирате, то силите във вас могат да ви направят много лоши неща. А пък когато външните условия се влошават, и вътрешните се подобряват, тогава ти може да бъдеш добър.

Сега ви желая следното. Отвътре да сте добри, отвътре да си подобрите условията. Според мен не се нуждаете от външни подобрения, а се нуждаете от вътрешното подобрение, от вътрешно разбиране, от една вътрешна философия.

Вие очаквате сега още нещо да ви кажа. В една гостилница след като ял един човек, очаквал нещо друго. Очаквал да му донесат нещо друго. Идва келнерът и му казва, че ще му представи сметката, да плати. Той му казал: „Дай това, дай онова.” И очаквал още. И най-после дошла сметката - една сметка от двеста и петдесет лева.

Та сега, ако очаквате още - сметката. А пък аз не искам да дойде до сметка и да ви кажа защо. Искам да бъда искрен. Аз ще ви кажа каква е моята мисъл. Понеже условията отвън са лоши и ще ме оберат, то казвам: „Нека седят във вас парите.” Вие може да ме считате за много добър, а пък аз съм съобразителен. Ако взема, ще ме оберат отвън.

Та и вие постъпвайте, както аз постъпвам - когато външните условия са лоши, пари не взимайте от никого, а пък когато външните условия са добри, вземайте пари от всекиго.

Хайде да изпеем една песен. Изпейте песента „Аз в живота ще благувам”.

Нека сега изпеем думата „разположение”. (Всички изпяхме с Учителя тази песен много пъти. След това Учителят изпя тази песен по много начини.)

Тази дума освежава, носи богатствата, които има в нея.

При всяка лъжа се намалява силата на ума и ставаш по-лек. Като говориш истината, придобиваш сила и тежест. Лявата [ръка] изразява по-нисшето. Това, което дясната прави, лявата да не знае. Но и каквото лявата прави, дясната да не знае. И после, като узрее, то лявата ръка ще го изкара навън.

Крий добродетелите си, а лошавините не крий. Лявата ти ръка да не знае добродетелите ти.

„Отче наш”

Четиринадесета лекция на Общия окултен клас

2 януари 1935г., сряда, 5 часа

София - Изгрев