Разлика между версии на „Същественото в живота“

Текуща версия към 13:16, 3 август 2013

КНИГА: Вечното благо

1943

Същественото в живота

Животът има една реална страна, която трябва да се постави за основа. Вечните желания имат отношение към реалния живот, а временните – към нереалния. Например, едно от временните, преходните желания на човека е да стане цар, да заповядва на някого. Това е желание не само на хората, но и на животните. Тази е причината, че и животните се подчиняват на най-силното животно между тях, като на цар. Най-силният слон е цар на слоновете; най-силният лъв – цар на лъвовете, най-силният орел – цар на орлите; най-мъдрият човек – цар на хората. Мнозина желаят да бъдат царе, но не могат. Изобщо, човек се отличава с много желания. Не е лошо, че има много желания; лошото е в незнанието да реализира желанията си. Някой иска да бъде добър и, като не знае, как да прояви доброто, сам се изопачава. Човек, сам по себе си, е добър. Бог е вложил доброто в него още отначало; нищо друго не му остава, освен да се прояви такъв, какъвто е роден. Преди да познаваш това, което е вложено в тебе, ти трябва да изучиш своя организъм, с вътрешните и външните органи.

Човек има очи, уши, нос, уста, ръце, крака, стомах, гърди, но не ги изучава, не знае тяхната външна и вътрешна функция, поради което няма правилно отношение към тях. Някой казва: Трябва да се освободя от стомаха си. – Защо иска да се освободи от стомаха си? – Защото смесва понятието „търбух“ със „стомах“. Търбухът е място на нисши желания, а стомахът се занимава с възвишена работа. Ако задоволява нисшите си желания, човек живее в противоречия, от които мъчно се освобождава. Противоречията и отрицателните неща се дължат на Сатурна. Който се намира под влиянието на Сатурна, казва, че не вярва в Бога, на нищо не вярва. Той говори така, защото сам не се познава. Не само, че вярва, но вярата му отива до суеверие. Като чуе, че се продават лотарийни билети, веднага бърза да си купи поне един билет, да спечели нещо. Значи, той вярва във възможностите на лотарията, а не вярва в Бога. Вярата крие в себе си всички възможности на живота. Някой казва, че вярва в Бога, а се оплаква, че това и онова нямал. Това не е истинска вяра, но вярване. – Защо страда човек? – Защото иска да се осигури. Някой се осигурява за сто години, без да знае, ще живее ли толкова години. Да се осигуриш, това значи, да носиш непосилен товар на гърба си. Природата осигурява живите същества само за един ден – от изгрев до залез слънце. Какъв смисъл има да натрупаш цели купове книжни пари, които всеки момент могат да изгубят стойността си? Разчитайте на положителното знание, което никога не губи цената си. С това знание ще намерите скритото богатство в земята. Който разполага с истинското знание, от един декар земя може да изкара богатството на 20 декара. Ако посее нивата си с жито, ще изкара едри класове, от които сто грама само могат да задоволят глада на гладния, или да излекуват безнадеждно болния. Това жито е обработвано с любов. Дето присътствува любовта, там е изобилието и радостта. Житото на сегашните хора е дребно, слабо, защото не живеят в любов. Те постоянно се критикуват, обиждат, измъчват се и, в края на краищата, всеки се оплаква, че животът е лош. Не е лош животът, но хората са станали крайни материалисти, уповават повече на материята. Не е лошо да вярва човек в материята, но същевременно трябва да вярва в живота, като същина на Бога.

Често религиозните хора, за да подчертаят своята набожност, казват, че не се нуждаят от пари. – От какво се нуждаят? – От живот. На всеки човек е даден живот, но малцина се ползват от него, както трябва. В това отношение, хората приличат на онзи български адвокат, който пътувал от Търново за Севлиево; по пътя бил нападнат от разбойници. Те го обрали, взели парите му и двата револвера, които носел със себе си. Главатарят на разбойниците го попитал: Защо носиш два револвера със себе си? – За „зор заман“. – Какъв по-голям зор може да те сполети от този? Той носи два револвера, но не може да ги използва. Много хора имат пари, без да могат да се ползват от тях. Едни хора имат знание, сила, живот, но не могат да се ползват от тях. Други пък имат глас за пение, но като дойде време да го приложат, не могат – някаква простуда ги хванала, поради което гласът им пресипнал. Ще кажете, че това се дължи на отсъствието на култура между хората. Така не се говори. Това са въпроси, които никоя раса досега не е разрешила. И бялата раса няма да ги разреши. – Какво означава белият цвят? – Освобождаване от тъмнината на живота, от гъстата материя. – Какво означава черният цвят? – Живот в гъстата материя. В далечното минало черните хора пожелали да станат господари на света, поради което паднали толкова ниско, че и до днес още не могат да се повдигнаг. Докато е в тъмнина, човек не може да направи нищо. Бъдещата раса ще реализира идеалите на цялото човечество. Тя е светла раса. Хората на бъдещата раса ще имат две лица, ще виждат на всички страни. Те от далеч ще предвиждат, кой мисли да прави зло и веднага ще му напишат писмо, да го предупредят. Те знаят, че никой няма право да изнасилва брата си, да мисли и върши зло.

Съвременните хора са ограничени в разбиранията си, поради което бащата казва на сина си: Ти трябва да ми бъдеш благодарен! Аз те отхраних, аз те спасих и т. н. – Никой никого не е изхранил. Слънцето е работило и постоянно работи върху живите същества, а Бог ги възраства и поддържа живота им. Въпреки това, ще се яви човекът със своето съзнание, да казва, че той изхранил някого, или го повдигнал. Ако под „аз“ разбираш Бога в себе си, прав си. Но ако мислиш, че ти, човекът, си на- правил всичко, на крив път си. Каквото правиш, прави го в името Божие. Считай, че Бог в тебе прави доброто. Той помага и повдига хората. Той ги кредитира, а ти само се подписваш на полицата за поръчител. Дадеш ли пари на някого, дай ги с доверие. Как ще разполага той с тях, това е негова работа. Знай, че този човек, преди да поеме някакво задължение към тебе, първо се задължава към Бога. Вложи доверието си в своя ближен и не се страхувай. И той ще ти отговори с доверие. Какво виждаме днес? Хората са недоволни едни от други и постоянно следят, на кого колко е дадено. Един се радва, че получил много; друг се оплаква, че получил малко. На едного се дава повече по две съображения: или защото може да използва даденото разумно, или го изпитват, как ще се справи с богатството. На друг се дава малко, за да го заставят да работи, да приложи дарбите и способностите си. Ако му дадат голямо богатство, той ще напусне училището и ще престане да се развива. Някой се оплаква, че освен една цигулка, нищо друго не е получил от баща си. Радвай се на цигулката си. Настрой я добре и започни да свириш, да веселиш хората, да ги заставиш да пеят и играят. – Не искам да стана цигулар. – Според мене, за предпочитане е да свириш и пееш, да си изкарваш прехраната с цигулката, отколкото да чакаш наготово да те хранят.

Какво прави природата? И тя пее и свири, и тя заставя хората, животните и растенията да скачат и играят. Достатъчно е да духне вятърът, за да разиграе и хората, и животните, и растенията. Дърветата се огъват, клоновете пеят и свирят своята песен. Ако вятърът не огъва дърветата, не навежда и не изправя растенията, те не биха се развивали. Това показва, че в природата има разумност. Благодарение на тази разумност, нищо не е произволно. Мнозина се плашат от бомби, бягат, крият се, да не ги изненадат. За да се запазят от бомбите, започват да се молят. Те търсят Бога в страшни моменти на живота си. И това е добро. Иначе, те никога нямаше да помислят за Него. Страшно е, наистина, да те изненада бомба. И в природата има бомби, но резултатите са добри. Снегът, дъждът падат във вид на малки бомби, но всички живи същества ги очакват с радост. Те носят своето благословение. Даже и градът, който причинява известни пакости, носи своето благословение. Когато вали град, въздухът се озонира. Използвайте благата, които разумната природа праща на земята. Във всяко нещо се крие някакво добро. Даже и в злото се крие известно добро. Това вижда само разумният човек, който може да различава нещата.

Съвременните хора са склонни да виждат повече лошото и злото в света, отколкото доброто. – Защо? – Защото не знаят, как да се пазят. Те са обиколени от невидими същества, които не ги обичат и постоянно мислят, как да им причиняват пакости и злини. В това отношение, и смъртта е един от невидимите неприятели на човека. Тя го обира, като разбойник, и го занася на онзи свят. Ако не любите Господа, ще ви ограбят и изядат. Обаче, казано е в Писанието: „Няма да оставиш подобния си да види изтление". Значи, Бог няма да остави човешката душа да погине.

Днес от всички се изисква да работят върху себе си, да придобият повече светлина, топлина и сила. Това се постига чрез съзнателна, вътрешна работа. Ще работите, докато придобиете начин да превръщате злото в добро. Само така ще разберете, че злото иде като възмездие на онзи, който не люби. Доброто иде като възмездие на онзи, който люби. Който люби, той е готов да работи, да учи, да придобива знания. Така ще научите Божествения порядък. Следвайте пътя на любовта, която дава възможност на човека да познае Бога, своя ближен и себе си. Който следва пътя на любовта, той може да изправи погрешките си и да подобри своя живот.

Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната. И Дух Божи се носеше върху водата". ( – 1 и 2 ст.). – Бог създаде небето и земята, но земята се нуждае от небето. Бог и разумният свят и до днес още устройват земята. И човек, съзнателно или несъзнателно, чрез космите на главата си, като чрез антени, възприема мисли от висшите светове и продължава да се усъвършенствува. Ще кажете, че това не ви интересува, то се отнася до учените хора. И вие сте били учени. Ако проследите историята на вашето минало, ще видите, колко томове научни и философски книги сте написали, колко закони сте създали, какъв ред и законност сте внесли в света. Ако някой се осмелявал да не изпълни волята ви, веднага получавал наказанието си. Сега сте дошли на земята инкогнито, да не ви познаят неприятелите ви. Вие сте облекли дрехата на смирението и сте дошли като ученици – да учите, да възприемете новото знание и да изправите погрешките си. Следователно, като се срещате, не се питайте, отде идете и какво носите, но вижте, от какво се нуждаете. Ако един от вас е гладен, другият трябва да го нахрани. Като нахраните човека, той ще се разположи, ще се отвори и ще започне да ви разправя историята си, от която ще научите нови неща.

Мнозина дохождат при мене и ме питат: Отде идеш? – Оттам, отдето идеш и ти. – Аз нищо не зная за себе си, нищо не помня. – Влез в архивата на своя живот, дето е написана цялата ти история, и чети. Аз зная твоята история. Тя датира от времето на създаването на първия човек. Тогава ти си бил в рая, при добри условия, но един ден в райската градина влезе адепт, във форма на змия, и те изкуши. И до днес още носиш последствията на това изкушение. И змията пострада, но и хората, родени от Адам и Ева, още не са свободни от тази змия. Ще дойде ден, когато те ще приемат доброволно закона на любовта и ще му се подчинят. Който живее в любовта, той е свободен.

Съвременните хора имат криво понятие за любовта. Те смесват чувствата и страстите си с любовта. Те се влюбват, женят се и мислят, че това е любов. Момъкът обича една мома и, за да я накара да му обърне внимание, той коленичи пред нея, нарича я божество, своя спасителка. Той е готов да се жертвува за нея. Момата го поглежда и си мисли: Ще видиш, какво божество съм! Нека се оженим, тогава ще се разберем. Момъкът коленичи, но и той си мисли, че това е временно. Ще дойде ден, когато тя ще коленичи пред него. Тогава ще ѝ покаже, какво е той. Момъкът и момата се гледат в очите, но погледът им е мътен, лишен от Божествената светлина. Момата не трябва да оставя момъка да коленичи пред нея; и момъкът не трябва да оставя момата да коленичи пред него. Защо да не отидат при един чист планински извор и там да коленичат? Защо да не отправят погледа си към Бога и на Него да уповават? Ще кажете, че като коленичат, момата и момъкът изразяват смирението си. Не е така. Смиреният човек не е слаб. От него и смъртта се страхува. Смиреният е свободен човек. Той е обиколен с приятели, с които споделя мислите, чувствата и постъпките си. Той споделя с тях стремежите на своята душа и дух. Какви по-добри приятели може да има човек от своя ум, своето сърце, своята душа и от своя дух? Който има тези четири приятели, той е богат. Около него всеки ден ще се групират все повече и повече хора, които ще му помагат. Приятелството се подържа чрез честност и разумност. Ако не си честен и разумен, приятелите ще те изоставят. Дали си учител, свещеник, или търговец, ще бъдеш честен. Днес човечеството се нуждае от честни, добри, силни и справедливи хора.

Една бедна жена заболяла и се обърнала към лекар за съвет. Лекарят ѝ препоръчал да пие по три лъжици на ден дървено масло. Обаче, тя нямала пари, да изпълни съвета на лекаря. Помислила си, какво да прави, с какво да замести дървеното масло. Изведнъж ѝ дошло на ум да го замести със свинска мас. Понеже имала достатъчно свинска мас, тя я стопила и прекарала през една дървена цев. Значи, вместо дървено масло, тя пила свинска мас, но с вяра, че ще се поправи. Наистина, в скоро време тя се поправила. Навсякъде разправяла, как заместила дървеното масло със свинска мас и се излекувала. В същност, свинската мас не е за препоръчване. Свинята е символ на краен индивидуализъм. Ако само една свинска клетка влезе в човешкия организъм, други четири-пет клетки трябва да я обиколят и пазят, да не направи някаква пакост. Свинските клетки причиняват по-големи пакости, отколкото могат да свършат някаква полезна работа. Като знаеше това, Мойсей забрани на евреите да ядат свинско месо. Ако бяха приложили Мойсеевия закон, евреите щяха да бъдат в по-добро положение, отколкото са днес. Но те приложиха само онези закони, които бяха в техен интерес. Последователите на Мойсея разбираха много неща буквално, поради което се натъкнаха на големи противоречия и недоразумения. Като се натъкнаха на закона за жертвата, евреите започнаха да колят агнета, овце, кокошки – да ги принасят в жертва, за да омилостивят Господа, но Той им отговори чрез пророците. Кой ви даде право да жертвувате живота на другите същества? Днес от всички се изискват чисти умове, жертва се прави в човешкия ум и човешкото сърце, да се познае човек, какво представя той.

Каквото и да се говори на съвременните хора, повечето от тях затварят очите и ушите си, не искат да виждат и чуват. Обаче, ако им говорите за злато, за богатство, широко отварят очите и ушите си. Всички хора търсят златото, всички искат да бъдат богати. Лесно можете да намерите злато. В природата има злато на много места. Достатъчно е да развиете обонянието си, за да го намерите. То има ухание като карамфил; насочете носа си към него и ще го намерите. Обаче, както цветята могат да се късат в краен случай, за цяр, така и златото в земята може да се разрови само в специален случай. Не е позволено на човека да къса цветята за удоволствие. Ако ги къса за удоволствие, трябва да върне живота им.

Млади моми и булки се кичат с цветя, но не знаят, че един ден трябва да върнат живота им. Редът и порядъкът в природата изисква това и се налага на хората. Като не знаят нейните закони, хората късат цветята, отнасят се небрежно към тях и казват: Това са цветя, те нямат никакви усещания, никакво съзнание. Не е така. Ясновидецът вижда зад всяко цвете по едно разумно същество. Така видими и невидими същества се грижат за човека. Човек е разумно същество, но, въпреки това, се страхува. Аероплан мине над главата му, и той започва да трепери, да не хвърли някаква бомба отгоре. Ако аеропланът мине и нищо не хвърли, човек казва: Този път се спасих, но друг ще дойде. Вярата на човека е слаба. И религиозният, и светският човек се заканват на авиаторите, искат да им отмъстят. Защо да не пожелаят да заспят и да се върнат назад, а трябва да ги убиват? Убийството е забранено. Човек разполага с много методи. Защо да не приложи такъв метод, който да повдигне и него, и неприятеля му?

Когато войската на един от израилските царе била така притисната от неприятеля, че трябвало да загине, пророк Елисей се явил при царя и му казал: Царю, ела да видиш, как ще бъде поразена неприятелската войска. Царят отговорил: Неприятелят е по-многочислен от нас. – Ела с мене, да видиш, колко са с нас, казал пророкът. Той го завел в гората и му отворил очите да прогледа. Царят се учудил на голямото количество войска, която била скрита в гората. След това Елисей ослепил неприятелската войска. Царят го запитал: Да ги убия ли всичките? – Няма да убиваш нито един; ще ги завържеш и изпратиш при техния господар.

Следователно, когато ви се даде власт, не злоупотребявайте с нея. Не пожелавайте на човека по-голямо зло от това, което го сполетяло. Не желайте злото на никого. Ако желаеш злото на ближния си, и на тебе ще се случи същото. Тогава ще разбереш, какво значи, да желаеш злото на човека. Ако искаш да живееш добре, желай на всеки човек това, което желаеш за себе си. Като постъпваш така, пред тебе ще се отвори широк, необятен свят. Днес всички се запитват, кой ще победи. Казвам: Силният, умният и добрият ще победи. Ако не стане така, победата ще бъде временна. Новото иде с всичката си сила в света и ще се наложи.

Съвременните хора се страхуват от новото, да не разклати основите на живота им. Не се страхувайте от новото. То не създава катаклизми, защото постепенно измества старото. Дръжте се за старото, но не отхвърляйте новото. Пейте старите си песни, но приемайте и новите. Всяка песен е на мястото си. „Който пее, зло не мисли“, казва българската поговорка. Пей, весели се и не мисли зло на никого. – Как да пея? – Ще пееш соло, като герой или героиня на сцената; ще пееш и в хор. Важно е да пееш, да проявиш доброто в себе си. Честен, добър и справедлив ще бъдеш, ако искаш да пееш хубаво. Като пееш, ще се научиш да се молиш. Молитвата има отношение към музиката.

Някои религиозни мислят, че като се молят на Бога, всичко им се нарежда добре. Каквото пожелаят, ще стане. Така е, но при условие, че вършите Божията воля. Който е в съгласие с Бога и върши Неговата воля, получава отговор на молитвата си. Който не е в съгласие с Бога, не получава отговор на молитвата си. Който върши Божията воля, всякога се нагажда към онова, което Бог е предвидил. Той може да каже, че молитвата му е приета. Обаче, който не върши Божията воля, ще се чуди, защо не получава отговор на молитвата си. Ето, тази година българите се радват на голямо плодородие. То е резултат на малкото добро, което те са направили в миналото. Какво е това добро, ще остане тайна. Някога те сами ще разберат, кое е това добро, за което днес Бог щедро ги възнаграждава. Значи, за малко добро, Бог щедро отплаща. Ще кажете, че за голямо добро ще получите още по-голямо възнаграждение. Не е така. Бог възнаграждава човека за малкото добро, което прави; за голямото добро оставя на други, да му благодарят. Много естествено. Всички виждат големите добрини; всички говорят за тях и благодарят. Бог плаща за малките добрини, едва видими.

Един богат американец се прочул с големите си добрини. Направил църква, сиротопиталище, училище, за които пожертвувал хиляди долари. Всички вестници писали за него, хвалели го и благодарили. Дошъл краят на живота му, и той се преселил на онзи свят. Като се видял между близките си, той не искал да остане при тях, но веднага се отправил към вратата на рая и потропал. Свети Петър го посрещнал и запитал: Какво искаш? – Искам да вляза в рая, между праведните. – Какви добрини си правил на земята, за да имаш право на тукашен жител? – Направих една голяма църква, сиротопиталище, училище, болница. – Какво получи срещу това? – Благодарността и похвалата на хората. Всички вестници писаха за мене, за големите добрини, които правех. – Значи, платено ти е за това добро. Спомни си някое добро, което никой не знае и за което не ти е платено. Американецът се почесал по главата и започнал усилено да мисли, да намери поне едно добро, за което никой не писал. Най-после си спомнил, че един ден го спряла на пътя една бедна, нещастна вдовица, която го молела да ѝ помогне. Понеже много бързал, той не обърнал внимание на нея, но тя го последвала и настоятелно го молела за помощ. За да се освободи от нея, той ѝ подхвърлил един долар и продължил пътя си. Свети Петър казал: Това добро заслужава разглеждане. Да отидем при Господа, Той да се произнесе, какво възнаграждение ти се пада. Бог изслушал внимателно свети Петър и казал: Дайте му два долара и го пратете отново на земята. Едва сега американецът разбрал погрешката си. Не трябваше да се възмущава той от бедната вдовица, но да се спре, да я изслуша внимателно и да я покани у дома си, дето можеше да я нахрани, облече и подобри положението ѝ.

Христос казва: „Болен бях, не ми помогнахте; жаден бях, не ме напоихте; гладен бях, не ме нахранихте; в затвор бях, не ме посетихте”. Някой човек е болен, нуждае се от помощта на ближния си, но той казва: Нямам време да се занимавам с болни хора. Предприел съм големи работи, които поглъщат всичкото ми време. Да се занимава човек с големи работи, това значи, преждевременно да остарее. Старостта представя зимата на живота. През това време дърветата са покрити със сняг, без листа и плодове. Разумните и добри хора посрещат зимата с радост. Затова казваме, че зима, лошо време, съществуват за лошите хора; пролет и добро време съществуват за добрите хора. Лошите хора живеят на северния полюс, а добрите – на екватора и в умерения пояс. Кой човек е добър и кой – лош, това се познава по енергиите, които изтичат от различни места на организма. Достатъчно е да пипнеш човека по ръцете, по носа, по ушите, по скулите, за да познаеш, колко е добър и здрав. Ако погледнеш лицето му от двете страни на скулите, ще разбереш, какво е състоянието на стомаха му. Ако лицето му под скулите е хлътнало, стомахът му е слаб. Не е ли хлътнало, стомахът му е здрав, силен, добре работи. За такъв човек казват, че лицето му е като месечинка. Здрав е човекът. По-добре ли е да е сух, с пожълтяло лице и хлътнали страни? Казват за някого, че е жълт, изпит, като светия. Не е право това. Светията не е изпит и жълт. Лицето му има особен цвят, особени черти. Той е художник и скулптор, сам рисува чертите на лицето си, сам вае своята статуя.

Ще кажете, че животът на светията е недостъпен за обикновения човек. Значи, да водиш чист и свят живот е недостъпно, а да посветиш целия си живот на една жена или на един мъж, това е възможно. Защо момата и момъкът да не посветят живота си на някаква велика идея? Защо да не служат на Бога? Добро нещо е женитбата. Още по-добре е хората да се обичат. Но когато младата мома се жени, трябва да пита Господа, харесва ли нейния избраник. Ако не го харесва, не трябва да се жени за него. Бог може да не хареса и втория, и третия избраник, тя трябва да чака. Може дванадесетият по ред да се хареса на Господа, тя трябва да чака и да търпи. Ако бърза, тя ще се натъкне на такива страдания, каквито не е очаквала. Всяко нещо трябва да се извършва на определеното за него време. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да се възприемат и приложат на своето време. Често хората се готвят за неща, които са далеч от тях, и не мислят за близкото бъдеще.

Преди години дойде при мене една млада мома, иска да я приема, да ѝ кажа нещо, от което зависи щастието ѝ. Понеже бях много зает, отказах да я приема. Тя започна да се моли и да настоява да я приема. От моя прием зависи нейното щастие. Най-после я приех. Какво искаше да знае? Интересуваше се, дали ще бъде щастлива, ако се ожени за своя възлюбен. Погледнах я и разбрах, какво я очаква. Не исках да ѝ казвам, но налагаше се да бъда прям, да не премълчавам истината. Запитах я: Готова ли си да ти кажа истината? – Готова съм. Слушай тогава: Никаква женитба не те чака. Ти трябва да се готвиш за онзи свят. Ще живееш още две години. През това време трябва да четеш Евангелието, да се приготвиш за другия свят. Има една вероятност да избегнеш ранната смърт, но това е един случай на хиляда. Приготви се за невидимия свят, дето животът е смислен, богат с блага и възможности. Ако минеш кризата благополучно, пак ела при мене. Но до това време бъди будна. Чети Евангелието и го прилагай.

Сега и на вас казвам: Отворете книгата на любовта и четете, какво е писал Бог в нея. Тази книга крие в себе си знанието на целия свят. В нея е писано за растенията, животните, камъните, водите и т. н. Като изучавате растенията, ще видите, колко голямо е тяхното търпение и трудолюбие. Изучавайте водите, които извират, текат и напояват земята и растенията, утоляват жаждата на пътниците и ще видите, как те губят своята чистота, без да се възмущават. Очиствайте ги, без да се смущавате, защото и вас понякога ви калят. Изучавайте въздуха, светлината, топлината и вървете напред. Научете се да изпълнявате Божията воля като животните, растенията, камъните, водите, въздуха, светлината и топлината, за да бъдат доволни от вас, както съществата на земята, така и тези, които живеят на небето. Бог изпитва човека чрез животните. чрез растенията, чрез всичко, което го обикаля. Като видиш едно животно, ти казваш: животно е това. Ако е кон, казваш: Кон е това. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото. Той не знае, че Божественото Начало е скрито във всяко живо същество. В невидимия свят животните имат съвършено друг вид от този, който представят на земята. Зад всяко животно стои по едно разумно, възвишено същество, което го управлява. Който гледа на живите същества с почит и уважение, той цени още повече своите ближни. Ако срещне една бедна вдовица, той не гледа на нея с пренебрежение, но в лицето ѝ вижда Бога, Който го изпитва. Той веднага ще я покани у дома си, ще я нагости и ще ѝ помогне материално, без да я морализира, без да й проповядва, какво да прави и как да живее.

Един американски проповедник канел всеки неделен ден на обяд у дома си по едно бедно дете, на което давал обяд и малка парична сума. Преди да започвали обедът, проповедникът прочитал заедно с детето „Отче наш“. След това детето се нахранвало добре и си отивало. Един неделен ден проповедникът поканил едно бедно дете, което му дало добър урок. Започнали да четат „Отче наш“. Проповедникът четял, и детето повтаряло след него. Като дошли до стиха „Който Си на небето и на земята“, детето се замислило и замълчало. – Повтаряй след мене! – казал проповедникът. Детето мълчало. – Повтаряй, иначе няма да ти дам обяд. Детето пак мълчало. – Най-после проговорило: Наистина ли Бог е наш Баща? – Да, Бог е наш Баща – потвърдил проповедникът. – Тогава, ти си мой брат – казало детето и млъкнало.

И тъй, бъдете внимателни към всички хора, животни и растения, към които и Бог е внимателен. Всяко растение, към което Бог е внимателен, е лековито. Като проявява внимание към по-малките същества от себе си, човек се самовъзпитава, става добър слуга на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Като им служи, той се учи от тях. Единствените неща, чрез които човек се развива, това са неговият ум, сърце, душа и дух. Чрез тях се проявява Божественото. Ето защо, вярвайте на първата мисъл и на първото чувство, които минават през ума и сърцето ви. Всяка следваща мисъл или чувство могат да ви излъжат. Като разчиташ на Божественото, всякога ще бъдеш радостен и весел. Който разчита на Божественото Начало в себе си, никога не се смущава, никога не се обезверява.

Следователно, ако видите човек с вяра в Бога, в ближния си и в себе си, ще знаете, че той е дал ход на Божественото Начало. Работете върху ума си, да се справите със страха. Колкото по-безстрашливи ставате, толкова по-лека ще бъде раницата, която носите. Работете за усилване на вярата си. Защо трябва да се безпокоите, какво ще стане с България? Защо се безпокоите за жена си и децата си? Бог, Който е създал света, има пред вид всички народи. Той е промислил и за България, и за вашите деца. Ще имате страдания и изпитания, но ще се справите с тях. Щом имаш деца, ще имаш изпитания; щом имаш мъж, ще имаш изпитания; щом имаш жена, ще имаш изпитания. Колкото си по-богат, толкова по-големи ще бъдат изпитанията и страданията ти.

Приемете Божията Любов и я приложете. Радвайте се на всичко, което виждате: на небето, на слънцето и луната, на звездите, на дърветата, на цялата природа. Във всичко виждайте проява на Бога. Дето е Бог, там е любовта и светлината. Там е истината и свободата. Дето е любовта, там е раят. Който живее в любовта, той е намерил вече своите братя и сестри, които го обичат и чиято любов съществува през вековете. Неизчерпаеми съкровища се крият в човешката душа, но тя трябва да се отвори, да проникне в нея Божествената светлина, топлина и сила.

2. Беседа от Учителя, държана на 15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обяд. София–Изгрев.