(→Добри плодове) |
|||
(Не са показани 4 междинни версии от двама потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | [[Съборно слово]] - [[1943]] г. | |
− | + | [[КНИГА: Вечното благо]] | |
− | + | ==Добри плодове== | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | На какво се дължат мъчнотиите в живота? – На еднообразните и обикновени човешки работи. Какво ще придобие човек, ако цял живот мисли само за обуща? Днес мисли за модата на обувките във Франция, утре – за обувките в Англия, на третия ден – за американските модни обувки, на четвъртия ден – за германските модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човека и създава ред мъчнотии в живота му. За много неща мисли човек и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате учените, как е създадена човешката глава, и те не могат да отговорят. И хората, и ангелите, и Бог е работил върху създаването на човешката глава и на човешкото лице, но единствен Бог знае, как ги е създал. Хората не знаят нищо по този въпрос. Те виждат само, че има нещо, което не им харесва. Някой не харесва формата на главата си, друг – носа си, трети – брадата, ушите, очите си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършените процеси. Човек сам е изопачил челото, носа, устата, брадата, очите, ушите си, и сам трябва да ги изправи. | |
− | + | И тъй, всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т. е. не е още развит. Чувате някой да казва, че не се интересува от музика, от религия, от красиви неща и т. н. Това показва, че музикалният, религиозният или друг някой център не е развит в него. Невъзможно е да бъдеш религиозен, музикален или учен човек, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вярваме в богатството на човека, ако той няма поне десет милиона златни лева в някоя банка. Ще кажете, че някой има десет милиона книжни пари. Ние не вярваме в книжните пари. Самата наука не ги признава. Някой художник ще нарисува един портрет и ще го продаде за 30 – 40 хиляди лева. Ако по този портрет не можеш да прочетеш целия живот на човека, той може да се купи с книжни пари, но не с златни. На портрета трябва да се виждат всичките бои. Черната боя представя сенките в човешкия живот; светлата боя представя планинските върхове, които се огряват от слънцето. Ако в природата не съществуваха светлини и сенки, нямаше да има никакви картини. | |
− | + | ||
− | + | Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина! И стана виделина”. (1 – 3 ст.). Виделината представя Разумното начало в света. Щом дойде разумността, истинската работа започва. Светлината само изявява виделината. Чрез светлината предметите се проектират както върху платно. Казвате, че знаете, какво представят светлината и виделината. Вашето знание е само теория. Знаеш, предполагаш, че си добър, но не си опитал добротата си. Мислиш, че можеш да пееш, но не си проверил това. Слушаш, как пеят хората, добрите певци и мислиш, че и ти можеш да пееш. Излез на сцената и се опитай да видиш, как ще пееш. Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли публиката. Гласните струни се нуждаят от любов, от мекота, от нежност. Ако нямаш любов, ако езикът ти е невъзпитан, гласът ти ще бъде груб, тоновете ще бъдат нечисти, неясни. Това не е пение. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка се отразяват върху специални места в човека. Мисълта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постъпките – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умът, сърцето и волята не са активни на земята, и на небето ще бъдат такива. Развитието на човека зависи от неговия ум, сърце и воля, както и от неговото тяло, душа и дух. | |
− | + | Какво представя развитието? – Процес на проявяване. Търговецът снема топовете с платове и постепенно ги развива. На този продаде пет метра, на онзи десет, докато се свърши. Той развива топ след топ, и търговията му се развива. Бог е създал човека. Бог е съвършен, следователно, и човек е съвършен. Човек е подобен на топ плат, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развил още, не е проявил съвършенството си. Ето защо, трябва да се минат милиарди години и векове, за да се прояви съвършенството, което Бог е вложил в света, в човека и във всичко, което Той е създал. След милиарди векове ние ще видим Божествения план проявен и реализиран. Това не трябва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е съществено в живота, и кое не е съществено. Каква мисъл е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постъпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъл, такова чувство и такава постъпка казваме, че са преходни и несъществени. При това положение, хората мислят за вас, че сте велик, гениален човек – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всеки си остава с онова величие, което носи в себе си. Колкото и да е голям слонът, пак си остава слон. Каквото и да мислят хората за тебе, тяхната мисъл не може да те направи нито по-велик, нито да те унижи. Преди да те нарисува художникът хубаво, ти сам трябва да си се нарисувал. Ако художникът вложи в твоя портрет нещо хубаво, което ти не си изработил още, този портрет не отговаря на действителността. Добрият и гениален художник схваща онези черти на човека, които никога не се изменят. Ако предаде само един момент от неговия вътрешен живот – тъгата, радостта и разположението, гнева му, той е представил едно статическо състояние на човека. Следващия момент човек има вече друго състояние, което не може да се предаде. | |
− | + | ||
− | Какво | + | Не е лесно да бъдеш художник. Какво изражение имал Христос на лицето си, когато изгонил с камшик търговците от храма? Обаче, не смесвайте образа на Христа като Божество, като Син Божи, с образа му като човек. Дошъл на земята, облечен в човешка форма, Христос понесе страданията на хората. Той трябваше сам да носи своя кръст. Носи го до едно място и после го захвърли, остави го на хората да го носят. Това беше естествено. Христос пое кръста на човешките страдания, показа им, как се носи, но не ги освободи абсолютно от страданията им. И те трябва да понесат част от страданията си, да имат дял в Христовата Любов. – Как умря Христос: като човек, или като Син Божи? – Като син человечески. Той напусна видимата човешка форма и възкръсна. Оттогава пак живее между хората, но невидим. |
− | + | И днес Христос е между хората, наблюдава, как живеят. Двама души се карат, ругаят се, без да подозират, че Христос ги слуша и запитва: Съгласен ли е вашият живот с Евангелието? Хората се наричат едни други с думите говедо, животно и др. Кой тури тези думи в речника им? – Те сами ги измислиха. Първоначално говедата не са били като сегашните. След грехопадането, и те слезли по-долу, отколкото са били някога. Хората заели техните места, а те слезли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнат, да заемат първоначалните си места. Така те ще дадат възможност и на говедата да заемат местата си, определени първоначално от Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днес езикът на хората не е такъв, какъвто е бил първоначално. Понеже са взели мястото на говедото, и езикът им е такъв. Щом се повдигнат, ще заговорят на онзи език, който някога са знаели. | |
− | + | Какво означава думата „говедо”? – Частицата „го” означава ходя, отивам, а „ведо, веди” – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислят, че животните са глупави. В същност, животните не са глупави. Паякът, който минава за неразумно същество, прави такава фина мрежа, каквато човек не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човек не може да направи. Един ден наблюдавах, как една оса смучеше мед от една чинийка. В това време до нея се приближи един голям бръмбар, който искаше да хапне от меда. Имаше място и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голям и по-силен от нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въоръжена от него. Осата извади жилото си и го ужили. След това откъсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на вас казвам: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въоръжена, не можете да се борите с нея. За да се справите с неприятеля си, не трябва да го подценявате. Изучавайте възможностите и условията, с които разполагате. Изучавайте условията и възможностите и на своите ближни. Всеки трябва да знае, какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, какви сили се крият в неговия ум. Колкото по-добре е развит умът му, толкова по-чувствителен е той. Чувствителността му помага да открива златото в земята. Той схваща теченията в природата и по тях се ориентира. Без да е геолог, той открива земните богатства. Това се дължи на известна дарба, върху която е работил в миналия си живот. Такива хора минават за набожни. | |
− | + | ||
− | + | Кои са качествата на набожния човек? Той има устойчив характер, никаква сила не е в състояние да го изкара от равновесието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно с Бога. Набожният има висок морал. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който няма любов в себе си. Обичайте всичко, което Бог е създал. Изгубите ли любовта си, вие сте изложени на падане. Любовта има отношение към равновесието. Кажеш ли, че имаш любов, а не можеш да пазиш равновесие, твоята любов не е истинска. | |
− | + | Някои казват, че любовта прави човека въртоглав. Не е така. Само онзи става въртоглав, който няма любов в себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успеете. Не само, че няма да успеете, но скъпо ще платите за своя опит. Евреите се опитаха да омотаят и завъртят главата на Христа, но не успяха. И до днес още те носят последствията на своя опит. Който се отказал от Божествените мисли, чувства и постъпки, той се натъква на лошите последствия на своя неразумен живот. Ще се пазите да не постъпвате като евреите, които не са вън от вас, а вътре във вас. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Следователно, пазете се от това, което е във вас и може да ви спъне. Там са слабите страни на човека. Една от неговите слаби страни е отлагането. | |
− | + | Често се говори за оправяне на света. Никой не може да оправи света, докато не оправи себе си. Как ще оправиш хората, ако не можеш да оцениш своите мисли, чувства и постъпки и да ги поставиш на мястото им? Как ще събудиш религиозното чувство в човека, ако ти сам не си религиозен? Няма да го направиш религиозен, но ще го накараш да се преструва и да лицемери. В едно семейство сложили на обяд печена кокошка. Това било на великия петък. Случило се, че по това време им дошъл гост. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния с готвена коприва. Гостът имал добре развито обоняние и усетил миризмата на печената кокошка, но нищо не казал. Поканили го да обядва заедно с тях. Той започнал да яде от копривата и казал: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличил домакините в преструвка и лицемерие. Има нещо ценно в човека, което трябва да се запази. Почитат и уважават човека за ценното в него. Какво ще стане с градината, ако изгубите вадичката, от която я поливате? Водата повдига цената на градината. Без нея, тя нищо не струва. На същото основание, казвам: Ценните мисли, чувства и постъпки са вадички, които поливат душата на човека, т. е. неговата градина, и дават условия за узряването на добри и сладки плодове. | |
− | + | Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света. | |
− | + | ||
− | + | Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога. Егоистичната любов води към запад, а любовта към Бога – към изток. Който отива към Бога, трябва да проявява първо любов към Него, после към ближния си и най-после към себе си. Този човек може да бъде истински творец. Любовта към Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човека над животните. Животните имат любов само към себе си. Ако и човек поддържа тази любов, какво ще бъде? Човек се отличава от животното по това, именно, че се изправил на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. към Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Бог сам ще оправи работите. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Бог е вън от човека. В същност, Той е в човека вътре и чрез него работи. Слушайте Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цял ден пасе говедата, или което отива на училище и свършва целия курс на образованието? Човек се отличава от животното по своята разумност. Тя му дава подтик да учи, да люби, да прави добро. Учи, без да мислиш само за себе си, как да подобриш живота си, на тебе само да е добре. Ще учиш за благото на ближните си, а после и за себе си. | |
− | + | Сега не е въпрос за критика. От всеки се иска да направи това, което може. Паякът може ли да пише като човека? Той може само да прави паяжина, в която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивият? – Той може да направи хубава къща, да изоре нивите си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавите къщи не подобряват човешкия живот. Онова, което подобрява живота, иде отвътре. Творчество е нужно за живота. Външно къщата може да е много хубава, но вътрешно не е добре наредена. Така, гледате някой човек външно красив, угледен, но вътрешно е затворен, нищо не можете да прочетете в него. Жалко, ако по лицето на човека не можеш да прочетеш нищо или да видиш в него проява на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея. | |
− | + | Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста”. Често хората цитират стиха: „Бог направи човека по образ и подобие свое”. Стихът е верен, но къде остана този човек? Под „образ и подобие” разбираме, умът, сърцето и волята на човека да са като Божиите. Светлината на ума, топлината на сърцето и силата на душата му да са като Божиите. На Божествената светлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрее. Става ли същото и на човешката светлина, топлина и сила? Ако на мястото на Божията светлина не поставите знанието, на мястото на Божията топлина не поставите своите добри и възвишени чувства и на местото на Божията сила не поставите добрите и благородните си постъпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородява нещата, е любовта. Знание, което не е минало през огъня на любовта, не е истинско. Всяко нещо, което е минало през вратата на любовта, мъдростта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казват религиозните. – Да следваш Христа, това значи, Неговата Любов да пребъдва в тебе, и твоята любов в Него; Неговото знание да пребъдва в тебе, и твоето – в Него; Неговата сила да пребъдва в тебе, и твоята – в Него. С други думи казано: Когато учителят преподава, ученикът слуша и учи уроците Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка. | |
− | + | ||
− | + | Какво представят числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. В Божествения свят единицата е бащата, любовта; двойката е майката – мъдростта, а тройката – детето, истината. Едно и три дават четири – число на бащата; две и три дават пет – число на майката; едно, две и три дават шест – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичат детето си, защото в него са вложили своя капитал. Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека”. Значи, и Бог обича в човека това, което Той сам е вложил в него – истината. Всеки трябва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Бог е създал, и се пазете от корекция и критика на Божественото. Човешкото можеш да критикуваш, но Божественото – никога. На човешкото можеш да се гневиш, но на Божественото – никога. Дойдеш ли до изопачените човешки работи, ще се молиш да се изправят. Постоянно се молете. И като ядеш, и като ходиш, и като работиш, и като спиш – постоянно ще се молиш. | |
− | + | Един наш познат разправяше своята опитност по отношение на молитвата. Той имал обичай всяка сутрин да се моли – никога не пропущал молитвата си. Една сутрин трябвало да замине за някъде и бързал да стигне на време на гарата, поради което забравил да се помоли. Отишъл на гарата, качил се на трена и заминал. Вечерта, когато се върнал у дома си, съобщили му неприятната вест, че едно от децата му като играло през деня, пострадало – извадили му окото. Един път пропуснал да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало в дома му. Следователно, нещастието иде, когато човек прекъсва връзката си с любовта, с мъдростта и с истината. Не търсете причината за нещастията вън от себе си. Който не служи на Бога, сам си причинява нещастия. | |
− | + | И тъй, дайте ход на любовта в себе си, да търпите всички хора. Каквито и да са убежденията и вярванията им, ще ги търпите, както и вас търпят. Какъвто и да е животът им, ще ги търпите. Че някой бил пияница, това не се отнася до вас. Достатъчно е страданието му. Той пие, но от време на време съзнава положението си и сам се критикува. И той не е доволен от себе си, но не може изведнъж да се изправи. Дойде ли някой при вас, приемете го. Не питайте, какви са убежденията му. Ако го приемете с любов, и вашите работи ще се оправят. | |
− | + | ||
− | + | Мнозина казват, че Бог живее в човека, но малцина вярват в това. Не е важно, какво казваш; важно е да проявиш Божественото в себе си. Не говори на човека, че Бог живее в него, че Христос се пожертвал за хората, но разбери, от какво има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полееш малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постъпваш добре с хората, те ще ти благодарят. И животните разбират от добра обхода. Когато и да е, макар и в далечното бъдеще, те ще се отблагодарят за доброто, което сте им направили. Рано или късно доброто ще допринесе своя плод. Следователно, не се отказвайте от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Проявете тези добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бъде светла нишка във вашия живот. Любовта отваря пътя към Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведният напусне своя живот, правдата му не се вменява. И ако грешникът напусне своя живот, грехът му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснете стария живот и да влезете в новия, отколкото да напуснете новия живот и да влезете в стария. | |
− | + | Какво се иска от съвременния човек? – Съзнателна и разумна работа. Ако е беден, ще работи повече, без да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатият? И той не е сигурен в богатството си. И бедният, и богатият трябва да работят, да поставят за основа на живота си Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това е говорил Христос на времето си, това говори и днес. Много пророци се явиха днес, и всички говорят в името на Христа. Слушайте, какво говорят, и проверявайте думите им. Ще кажете, че те говорят върху ценните неща на живота. – Кои са ценните неща? – Любовта, Мъдростта и Истината. Ценното, което носи любовта, е животът. Ценното, което носи мъдростта, е знанието. Ценното, което носи истината, е свободата. Който не е опитал живота, знанието и свободата, той не е разбрал любовта, мъдростта и истината. Който ги е разбрал, той е щастлив. | |
− | + | Тъй щото, ако ви пита някой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостта? – Разбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – За коя любов, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говорим за онази любов, за онова знание и за онази свобода, които имаме днес. Човек може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бъдещето. Той може да разчита на отношението, което днес има към Бога, а не на това, което имал в миналото и което ще има в бъдеще. И тогава, кажете на ближните си, както Христос е казал: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Няма по-лесен път в света от пътя на любовта. Следвайте този път, да станете истински човеци и да помагате на всички. Така ще дойде радостта у вас и ще ви направи щастливи. Любовта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влезе в любовта. | |
− | + | Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите”. И аз ви казвам: Бог не е Бог на безлюбието, но на любовта. Бог не е Бог на невежеството, но на знанието. Бог не е Бог на ограничението, но на свободата. Следователно, животът, знанието и свободата са човешки права, дадени от Бога. Те трябва да се използват, за да направят човека радостен и щастлив. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това определя, какво благословение ще получите от Бога. | |
− | + | ||
− | + | Какво ви говорих днес? Казах ли ви да направите нещо невъзможно за вас? Не ви казах да дадете по десет милиона лева. Не ви казах да вдигнете земята на гърба си. Не ви казах да нахраните всички хора. Казах ви да цените живота, знанието и свободата, които Бог е вложил във вас. Това е най-малкото, което трябва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на вас. Като цените своя живот, своето знание и своята свобода, ще цените живота, знанието и свободата на другите. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, светло бъдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете в своето минало, в стария живот. | |
− | + | Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявите това” което Бог е вложил у вас. Както от семката на ябълката израства голямо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у вас да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове. | |
− | + | 17. Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 1943г. София – Изгрев. |
Текуща версия към 16:27, 16 януари 2014
Съборно слово - 1943 г.
Добри плодове
На какво се дължат мъчнотиите в живота? – На еднообразните и обикновени човешки работи. Какво ще придобие човек, ако цял живот мисли само за обуща? Днес мисли за модата на обувките във Франция, утре – за обувките в Англия, на третия ден – за американските модни обувки, на четвъртия ден – за германските модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човека и създава ред мъчнотии в живота му. За много неща мисли човек и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате учените, как е създадена човешката глава, и те не могат да отговорят. И хората, и ангелите, и Бог е работил върху създаването на човешката глава и на човешкото лице, но единствен Бог знае, как ги е създал. Хората не знаят нищо по този въпрос. Те виждат само, че има нещо, което не им харесва. Някой не харесва формата на главата си, друг – носа си, трети – брадата, ушите, очите си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършените процеси. Човек сам е изопачил челото, носа, устата, брадата, очите, ушите си, и сам трябва да ги изправи.
И тъй, всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т. е. не е още развит. Чувате някой да казва, че не се интересува от музика, от религия, от красиви неща и т. н. Това показва, че музикалният, религиозният или друг някой център не е развит в него. Невъзможно е да бъдеш религиозен, музикален или учен човек, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вярваме в богатството на човека, ако той няма поне десет милиона златни лева в някоя банка. Ще кажете, че някой има десет милиона книжни пари. Ние не вярваме в книжните пари. Самата наука не ги признава. Някой художник ще нарисува един портрет и ще го продаде за 30 – 40 хиляди лева. Ако по този портрет не можеш да прочетеш целия живот на човека, той може да се купи с книжни пари, но не с златни. На портрета трябва да се виждат всичките бои. Черната боя представя сенките в човешкия живот; светлата боя представя планинските върхове, които се огряват от слънцето. Ако в природата не съществуваха светлини и сенки, нямаше да има никакви картини.
Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина! И стана виделина”. (1 – 3 ст.). Виделината представя Разумното начало в света. Щом дойде разумността, истинската работа започва. Светлината само изявява виделината. Чрез светлината предметите се проектират както върху платно. Казвате, че знаете, какво представят светлината и виделината. Вашето знание е само теория. Знаеш, предполагаш, че си добър, но не си опитал добротата си. Мислиш, че можеш да пееш, но не си проверил това. Слушаш, как пеят хората, добрите певци и мислиш, че и ти можеш да пееш. Излез на сцената и се опитай да видиш, как ще пееш. Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли публиката. Гласните струни се нуждаят от любов, от мекота, от нежност. Ако нямаш любов, ако езикът ти е невъзпитан, гласът ти ще бъде груб, тоновете ще бъдат нечисти, неясни. Това не е пение. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка се отразяват върху специални места в човека. Мисълта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постъпките – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умът, сърцето и волята не са активни на земята, и на небето ще бъдат такива. Развитието на човека зависи от неговия ум, сърце и воля, както и от неговото тяло, душа и дух.
Какво представя развитието? – Процес на проявяване. Търговецът снема топовете с платове и постепенно ги развива. На този продаде пет метра, на онзи десет, докато се свърши. Той развива топ след топ, и търговията му се развива. Бог е създал човека. Бог е съвършен, следователно, и човек е съвършен. Човек е подобен на топ плат, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развил още, не е проявил съвършенството си. Ето защо, трябва да се минат милиарди години и векове, за да се прояви съвършенството, което Бог е вложил в света, в човека и във всичко, което Той е създал. След милиарди векове ние ще видим Божествения план проявен и реализиран. Това не трябва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е съществено в живота, и кое не е съществено. Каква мисъл е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постъпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъл, такова чувство и такава постъпка казваме, че са преходни и несъществени. При това положение, хората мислят за вас, че сте велик, гениален човек – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всеки си остава с онова величие, което носи в себе си. Колкото и да е голям слонът, пак си остава слон. Каквото и да мислят хората за тебе, тяхната мисъл не може да те направи нито по-велик, нито да те унижи. Преди да те нарисува художникът хубаво, ти сам трябва да си се нарисувал. Ако художникът вложи в твоя портрет нещо хубаво, което ти не си изработил още, този портрет не отговаря на действителността. Добрият и гениален художник схваща онези черти на човека, които никога не се изменят. Ако предаде само един момент от неговия вътрешен живот – тъгата, радостта и разположението, гнева му, той е представил едно статическо състояние на човека. Следващия момент човек има вече друго състояние, което не може да се предаде.
Не е лесно да бъдеш художник. Какво изражение имал Христос на лицето си, когато изгонил с камшик търговците от храма? Обаче, не смесвайте образа на Христа като Божество, като Син Божи, с образа му като човек. Дошъл на земята, облечен в човешка форма, Христос понесе страданията на хората. Той трябваше сам да носи своя кръст. Носи го до едно място и после го захвърли, остави го на хората да го носят. Това беше естествено. Христос пое кръста на човешките страдания, показа им, как се носи, но не ги освободи абсолютно от страданията им. И те трябва да понесат част от страданията си, да имат дял в Христовата Любов. – Как умря Христос: като човек, или като Син Божи? – Като син человечески. Той напусна видимата човешка форма и възкръсна. Оттогава пак живее между хората, но невидим.
И днес Христос е между хората, наблюдава, как живеят. Двама души се карат, ругаят се, без да подозират, че Христос ги слуша и запитва: Съгласен ли е вашият живот с Евангелието? Хората се наричат едни други с думите говедо, животно и др. Кой тури тези думи в речника им? – Те сами ги измислиха. Първоначално говедата не са били като сегашните. След грехопадането, и те слезли по-долу, отколкото са били някога. Хората заели техните места, а те слезли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнат, да заемат първоначалните си места. Така те ще дадат възможност и на говедата да заемат местата си, определени първоначално от Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днес езикът на хората не е такъв, какъвто е бил първоначално. Понеже са взели мястото на говедото, и езикът им е такъв. Щом се повдигнат, ще заговорят на онзи език, който някога са знаели.
Какво означава думата „говедо”? – Частицата „го” означава ходя, отивам, а „ведо, веди” – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислят, че животните са глупави. В същност, животните не са глупави. Паякът, който минава за неразумно същество, прави такава фина мрежа, каквато човек не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човек не може да направи. Един ден наблюдавах, как една оса смучеше мед от една чинийка. В това време до нея се приближи един голям бръмбар, който искаше да хапне от меда. Имаше място и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голям и по-силен от нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въоръжена от него. Осата извади жилото си и го ужили. След това откъсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на вас казвам: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въоръжена, не можете да се борите с нея. За да се справите с неприятеля си, не трябва да го подценявате. Изучавайте възможностите и условията, с които разполагате. Изучавайте условията и възможностите и на своите ближни. Всеки трябва да знае, какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, какви сили се крият в неговия ум. Колкото по-добре е развит умът му, толкова по-чувствителен е той. Чувствителността му помага да открива златото в земята. Той схваща теченията в природата и по тях се ориентира. Без да е геолог, той открива земните богатства. Това се дължи на известна дарба, върху която е работил в миналия си живот. Такива хора минават за набожни.
Кои са качествата на набожния човек? Той има устойчив характер, никаква сила не е в състояние да го изкара от равновесието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно с Бога. Набожният има висок морал. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който няма любов в себе си. Обичайте всичко, което Бог е създал. Изгубите ли любовта си, вие сте изложени на падане. Любовта има отношение към равновесието. Кажеш ли, че имаш любов, а не можеш да пазиш равновесие, твоята любов не е истинска.
Някои казват, че любовта прави човека въртоглав. Не е така. Само онзи става въртоглав, който няма любов в себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успеете. Не само, че няма да успеете, но скъпо ще платите за своя опит. Евреите се опитаха да омотаят и завъртят главата на Христа, но не успяха. И до днес още те носят последствията на своя опит. Който се отказал от Божествените мисли, чувства и постъпки, той се натъква на лошите последствия на своя неразумен живот. Ще се пазите да не постъпвате като евреите, които не са вън от вас, а вътре във вас. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Следователно, пазете се от това, което е във вас и може да ви спъне. Там са слабите страни на човека. Една от неговите слаби страни е отлагането.
Често се говори за оправяне на света. Никой не може да оправи света, докато не оправи себе си. Как ще оправиш хората, ако не можеш да оцениш своите мисли, чувства и постъпки и да ги поставиш на мястото им? Как ще събудиш религиозното чувство в човека, ако ти сам не си религиозен? Няма да го направиш религиозен, но ще го накараш да се преструва и да лицемери. В едно семейство сложили на обяд печена кокошка. Това било на великия петък. Случило се, че по това време им дошъл гост. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния с готвена коприва. Гостът имал добре развито обоняние и усетил миризмата на печената кокошка, но нищо не казал. Поканили го да обядва заедно с тях. Той започнал да яде от копривата и казал: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличил домакините в преструвка и лицемерие. Има нещо ценно в човека, което трябва да се запази. Почитат и уважават човека за ценното в него. Какво ще стане с градината, ако изгубите вадичката, от която я поливате? Водата повдига цената на градината. Без нея, тя нищо не струва. На същото основание, казвам: Ценните мисли, чувства и постъпки са вадички, които поливат душата на човека, т. е. неговата градина, и дават условия за узряването на добри и сладки плодове.
Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света.
Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога. Егоистичната любов води към запад, а любовта към Бога – към изток. Който отива към Бога, трябва да проявява първо любов към Него, после към ближния си и най-после към себе си. Този човек може да бъде истински творец. Любовта към Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човека над животните. Животните имат любов само към себе си. Ако и човек поддържа тази любов, какво ще бъде? Човек се отличава от животното по това, именно, че се изправил на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. към Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Бог сам ще оправи работите. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Бог е вън от човека. В същност, Той е в човека вътре и чрез него работи. Слушайте Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цял ден пасе говедата, или което отива на училище и свършва целия курс на образованието? Човек се отличава от животното по своята разумност. Тя му дава подтик да учи, да люби, да прави добро. Учи, без да мислиш само за себе си, как да подобриш живота си, на тебе само да е добре. Ще учиш за благото на ближните си, а после и за себе си.
Сега не е въпрос за критика. От всеки се иска да направи това, което може. Паякът може ли да пише като човека? Той може само да прави паяжина, в която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивият? – Той може да направи хубава къща, да изоре нивите си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавите къщи не подобряват човешкия живот. Онова, което подобрява живота, иде отвътре. Творчество е нужно за живота. Външно къщата може да е много хубава, но вътрешно не е добре наредена. Така, гледате някой човек външно красив, угледен, но вътрешно е затворен, нищо не можете да прочетете в него. Жалко, ако по лицето на човека не можеш да прочетеш нищо или да видиш в него проява на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста”. Често хората цитират стиха: „Бог направи човека по образ и подобие свое”. Стихът е верен, но къде остана този човек? Под „образ и подобие” разбираме, умът, сърцето и волята на човека да са като Божиите. Светлината на ума, топлината на сърцето и силата на душата му да са като Божиите. На Божествената светлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрее. Става ли същото и на човешката светлина, топлина и сила? Ако на мястото на Божията светлина не поставите знанието, на мястото на Божията топлина не поставите своите добри и възвишени чувства и на местото на Божията сила не поставите добрите и благородните си постъпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородява нещата, е любовта. Знание, което не е минало през огъня на любовта, не е истинско. Всяко нещо, което е минало през вратата на любовта, мъдростта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казват религиозните. – Да следваш Христа, това значи, Неговата Любов да пребъдва в тебе, и твоята любов в Него; Неговото знание да пребъдва в тебе, и твоето – в Него; Неговата сила да пребъдва в тебе, и твоята – в Него. С други думи казано: Когато учителят преподава, ученикът слуша и учи уроците Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка.
Какво представят числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. В Божествения свят единицата е бащата, любовта; двойката е майката – мъдростта, а тройката – детето, истината. Едно и три дават четири – число на бащата; две и три дават пет – число на майката; едно, две и три дават шест – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичат детето си, защото в него са вложили своя капитал. Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека”. Значи, и Бог обича в човека това, което Той сам е вложил в него – истината. Всеки трябва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Бог е създал, и се пазете от корекция и критика на Божественото. Човешкото можеш да критикуваш, но Божественото – никога. На човешкото можеш да се гневиш, но на Божественото – никога. Дойдеш ли до изопачените човешки работи, ще се молиш да се изправят. Постоянно се молете. И като ядеш, и като ходиш, и като работиш, и като спиш – постоянно ще се молиш.
Един наш познат разправяше своята опитност по отношение на молитвата. Той имал обичай всяка сутрин да се моли – никога не пропущал молитвата си. Една сутрин трябвало да замине за някъде и бързал да стигне на време на гарата, поради което забравил да се помоли. Отишъл на гарата, качил се на трена и заминал. Вечерта, когато се върнал у дома си, съобщили му неприятната вест, че едно от децата му като играло през деня, пострадало – извадили му окото. Един път пропуснал да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало в дома му. Следователно, нещастието иде, когато човек прекъсва връзката си с любовта, с мъдростта и с истината. Не търсете причината за нещастията вън от себе си. Който не служи на Бога, сам си причинява нещастия.
И тъй, дайте ход на любовта в себе си, да търпите всички хора. Каквито и да са убежденията и вярванията им, ще ги търпите, както и вас търпят. Какъвто и да е животът им, ще ги търпите. Че някой бил пияница, това не се отнася до вас. Достатъчно е страданието му. Той пие, но от време на време съзнава положението си и сам се критикува. И той не е доволен от себе си, но не може изведнъж да се изправи. Дойде ли някой при вас, приемете го. Не питайте, какви са убежденията му. Ако го приемете с любов, и вашите работи ще се оправят.
Мнозина казват, че Бог живее в човека, но малцина вярват в това. Не е важно, какво казваш; важно е да проявиш Божественото в себе си. Не говори на човека, че Бог живее в него, че Христос се пожертвал за хората, но разбери, от какво има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полееш малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постъпваш добре с хората, те ще ти благодарят. И животните разбират от добра обхода. Когато и да е, макар и в далечното бъдеще, те ще се отблагодарят за доброто, което сте им направили. Рано или късно доброто ще допринесе своя плод. Следователно, не се отказвайте от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Проявете тези добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бъде светла нишка във вашия живот. Любовта отваря пътя към Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведният напусне своя живот, правдата му не се вменява. И ако грешникът напусне своя живот, грехът му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснете стария живот и да влезете в новия, отколкото да напуснете новия живот и да влезете в стария.
Какво се иска от съвременния човек? – Съзнателна и разумна работа. Ако е беден, ще работи повече, без да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатият? И той не е сигурен в богатството си. И бедният, и богатият трябва да работят, да поставят за основа на живота си Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това е говорил Христос на времето си, това говори и днес. Много пророци се явиха днес, и всички говорят в името на Христа. Слушайте, какво говорят, и проверявайте думите им. Ще кажете, че те говорят върху ценните неща на живота. – Кои са ценните неща? – Любовта, Мъдростта и Истината. Ценното, което носи любовта, е животът. Ценното, което носи мъдростта, е знанието. Ценното, което носи истината, е свободата. Който не е опитал живота, знанието и свободата, той не е разбрал любовта, мъдростта и истината. Който ги е разбрал, той е щастлив.
Тъй щото, ако ви пита някой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостта? – Разбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – За коя любов, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говорим за онази любов, за онова знание и за онази свобода, които имаме днес. Човек може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бъдещето. Той може да разчита на отношението, което днес има към Бога, а не на това, което имал в миналото и което ще има в бъдеще. И тогава, кажете на ближните си, както Христос е казал: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Няма по-лесен път в света от пътя на любовта. Следвайте този път, да станете истински човеци и да помагате на всички. Така ще дойде радостта у вас и ще ви направи щастливи. Любовта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влезе в любовта.
Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите”. И аз ви казвам: Бог не е Бог на безлюбието, но на любовта. Бог не е Бог на невежеството, но на знанието. Бог не е Бог на ограничението, но на свободата. Следователно, животът, знанието и свободата са човешки права, дадени от Бога. Те трябва да се използват, за да направят човека радостен и щастлив. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това определя, какво благословение ще получите от Бога.
Какво ви говорих днес? Казах ли ви да направите нещо невъзможно за вас? Не ви казах да дадете по десет милиона лева. Не ви казах да вдигнете земята на гърба си. Не ви казах да нахраните всички хора. Казах ви да цените живота, знанието и свободата, които Бог е вложил във вас. Това е най-малкото, което трябва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на вас. Като цените своя живот, своето знание и своята свобода, ще цените живота, знанието и свободата на другите. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, светло бъдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете в своето минало, в стария живот.
Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявите това” което Бог е вложил у вас. Както от семката на ябълката израства голямо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у вас да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове.
17. Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 1943г. София – Изгрев.