Разлика между версии на „Ден на любовта“

Текуща версия към 16:28, 16 януари 2014

Съборно слово - 1943 г.

КНИГА: Вечното благо

Ден на любовта

Казано е в Писанието, че знанието възгордява. – Кое знание прави човека горделив? – Обикновеното, човешкото знание. Който е придобил Божественото знание, той е скромен и смирен. Обаче, не всеки учен е горделив. Има прости и неучени хора, които са крайно горделиви. Обикновено, младите моми са горделиви. За тях гордостта е като червилото и белилото, с които мажат лицата си. Както се белосват къщите отвън и отвътре, така момите се белосват и червисват отвън, а отвътре внасят гордостта. В този смисъл, гордостта е вътрешна мазилка. Както дъждът и вятърът развалят мазилката на къщата, така и вътрешните и външни условия на живота разтърсват съзнанието на човека и постепенно го освобождават от гордостта. Остане ли гордостта за дълго време в човека, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарее.

Старият казва, че животът няма смисъл и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладяване. Слизането е свързано с по-малко опасности от качването. Като слиза, човек отива в долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивият се стреми към долината и равнината, защото там условията за живота са по-леки. – Какъв е произходът на леността? Кой я роди? – Гордостта. Горделивият е подобен на фар, който осветява пътя на параходите. Значи, горделивият стои на едно място и свети на хората. Той мисли, че е разрешил всички въпроси, за което хората трябва да му се кланят. Обаче, всеки фар услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на горделивия, тя свети само до известно място. Минеш ли тази граница, светлината на горделивия не може да се използва. Даже и нашето слънце, което свети на цялата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправят погледа си към него. Всяка система от планети си има свое слънце, към което нейните планети отправят погледа и вниманието си. Трябва ли малкото дете, като се види в огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги същото? Колкото и да си красив на известна възраст, не пожелавай да останеш завинаги със същата красота и развитие. Хората остаряват по единствената причина, че не познават себе си. Да познаваш себе си, това значи, да любиш себе си, т. е. да любиш Бога в себе си. Без любов и без обич никакво познаване не съществува. Познаването е резултат на любовта, а любовта е процес на съграждане. Който не гради, той престава да живее. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една от опитностите на един богат и добродетелен човек. Често го посещавали бедни, нуждаещи се, да му искат помощ. Между тях било и едно десетгодишно момиченце, което от време на време носело писмо от майка си. В писмото майката описвала положението си и определяла от каква сума се нуждае. Сумата се движела от 300 – 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облечено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговор на писмото, то се разхождало из градината и си откъсвало по един плод. Особено му харесвали лешниците, откъсвало си по няколко да си хапне, а някога туряло в джоба си за своята майка. Един ден го запитали: Защо береш лешници без позволение? То отговорило надменно: Колкото съм взела, ще ги платя. Така отговаря гордият човек. Това момиченце иска помощ от богаташа, а казва, че ще плати лешниците. Не е въпрос за плащането. Важно е, че човек няма право да бере плодове или къса цветя без позволението на господаря. В случая, господарят е богатият човек, а Господар на целокупната природа е Бог. Той помага и благославя онези, които Го любят, които изпълняват Неговата воля. Следователно, ти можеш да очакваш на помощта на онзи, с когото си свързан. Две души, които любят Бога, взаимно си помагат.

Една красива мома среща млад момък и в нея се явява желание да го вземе за себе си. Момата представя малкото момиченце, което вижда лешниците и пожелава да вземе няколко за себе си и няколко за майка си. Не може ли красивата мома да види младия момък, без да го пожелае за себе си? Нека се радва, че всички могат да гледат момъка, да се възхищават от него, без да принадлежи на някого. Красивата мома и красивият момък принадлежат на Бога. Той има право да се разпорежда с тях, но, въпреки това, оставя ги свободни. Ето защо, красивата мома трябва да иска позволение от Бога, да вземе ли момъка за себе си. Така трябва да постъпва и красивият момък, по отношение на момата. Красивата мома и красивият момък са лешници, които никой няма право да задържа за себе си, или да ги носи на майка си, без позволението на Онзи, Който ги е създал. Който пожелава красивите неща за себе си, без позволението на техния Създател, върши престъпление. Красивите неща са достояние на всички. Красотата е израз на истината.

Истината освобождава човека, знанието и мъдростта го правят силен, а любовта му дава живот. – Защо трябва да любя? – За да живееш.– Защо трябва да придобивам знание? – За да бъдеш силен. – Защо трябва да обичам истината? – За да бъдеш свободен. Значи, ако не си свободен, не обичаш истината; ако си слаб, невежа, нямаш отношение към знанието и мъдростта; ако нямаш живот в себе си, ти си далеч от любовта. Щом изгубиш любовта, ставаш недоволен. Ако знаеш причината на недоволството, можеш да подобриш живота си; ако не я знаеш, страдаш, мъчиш се, докато нещата изгубят смисъл за тебе.

И тъй, щом сте недоволни, търсете причината за недоволството в отсъствието на любовта в живота ви. Кога сте изгубили любовта си, не знаете. Затова казваме, че недоволството не е ваше. Вие го носите в себе си, но сте го наследили от вашите деди и баби, които са живели хиляди години преди вас. В който момент ви посети недоволството, спри се и си кажи: Какво искам от живота? Защо съм недоволен? Слънцето ме грее, праща своята светлина и топлина; вятърът ме милва, водата ме разхлажда, хлябът задоволява глада ми. Какво повече искам? Ще кажете, че се нуждаете от любовта на хората. Ако е за любов, търсете любовта на Бога. Търсите ли любовта на хората, вие се намирате в кръчмата на живота. Кръчмарят налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се към вечните неща, към любовта на Бога. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Познаването на Бога има отношение към любовта. Ще познаеш Бога и ще Го възлюбиш. Щом възлюбиш Бога, ще възлюбиш и ближния си, и себе си.

В природата съществува разумен порядък, който не трябва да се нарушава. Злото не е в това, че момиченцето изяло няколко лешника, но в незачитане порядъка на природата. И Ева изяде един плод от забраненото дърво и даде от него на другаря си, но за този плод ги изпъдиха от рая. Понякога малките погрешки носят лоши последствия. Кибритената клечка е малка, но ако запалите с нея сламата в плевника на земеделеца, нищо няма да остане от сламата и от плевника; ако я запалите и поставите между взривни вещества, те ще произведат катастрофа. В човека има слама, която може да се запали, и взривни вещества, които могат да експлодират. Достатъчно е да драснете една кибритена клечка, за да създаде нещастия и страдания на човека. В човека има различни бомби, останали от миналото, които всякога могат да го изненадат. Едни от бомбите са избухнали вече, и вие носите последствията от тяхното разрушително действие. Има бомби, които още не са избухнали, те са със закъснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнат и ще причинят големи пакости и нещастия. Изправяйте разрушението на избухналите вече бомби. Пазете се от тези, които в бъдеще ще избухнат. Някой иска да стане цар, или пръв министър в отечеството си, или поне владика. Това са все големи желания, които един ден ще избухнат и ще причинят катастрофи. Какво ще направи човек, ако стане цар? Много царе са съществували, много министри са управлявали своите държави, много владици са повдигали глас към народа си, но светът още не е изправен. Светът е пълен с министри, учени, философи, майки и бащи, проповедници и свещеници, но и те още правят погрешки.

Преди години обикалях България, правех научни измервания на човешките глави и черепи. Мнозина ме питаха, дали виждам погрешките им и защо правя тези измервания. – Погрешките на хората не ме интересуват. Виждам ги и чрез тях уча себе си. Правя научни измервания, за да намеря добрите черти на хората. Като намеря нещо добро, веднага го купувам и турям в торбата си. При това, радвам се, когато срещна млада мома и млад момък, които имат чисти, възвишени желания. Те могат да се обичат, но не им е позволено да желаят да ги носят на ръце или на гръб. Младата мома, която е здрава и силна няма право да желае да се качи на гърба на момъка, да я носи. Това желание е неестествено. Майката и бащата носят на ръцете или на гърба си малкото си дете, което още не може да ходи, Това е в реда на нещата. Обаче, не е позволено на пълнолетния вече син или пълнолетната дъщеря да се качват на гърба на родителите си, да ги носят. Това желание е неестествено. Ще кажете, че родителите носят децата си на ръце от любов. Любовта е ценна дотогава, докато проявите ѝ са естествени. Щом се яви една неестествена проява, или едно неестествено желание, любовта изгубва своята цена и смисъл. Такова нещо е и яденето. Всяко ядене, което се отразява на стомаха добре, е приготвено с любов. Ако стомахът се разстрои, яденето е приготвено без любов. Пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разстройват организма. Пазете се от храна, която разстройва стомаха.

Едно се иска от човека: да мисли,чувства и постъпва правилно; да пее и свири хубаво; да се храни с чиста и здравословна храна. Ако пееш и свириш, ще пееш така, че болният да оздравее, а умрелият да възкръсне. Това значи да прилагаш новата музика. Ако пееш или свириш и възвърнеш живота на изсъхналото цвете, ти прилагаш новата музика. Ако пееш и свириш на цвете, което цъфти и се радва на живота, и скоро след това изсъхне, ти прилагаш старата музика.

Време е вече хората да се освободят от старите форми. Откажете се от всички мисли и постъпки, които не се импулсират от любовта. Любовта се изявява чрез даването. Само здравият може да дава. Като дава, човек се радва, защото е послужил на Божествения подтик в себе си. Божественото се изявява чрез даване, чрез пеене и свирене, чрез прави мисли и чувства. То прави човека красив. Външно може да не е толкова красив, но вътрешно е красив: лицето му е озарено, засмяно, отворено за доброто и красивото в живота. Често външно красивите са вътрешно грозни и обратно: външно грозните са вътрешно красиви. Външно красивият човек представя хубаво шише, пълно с вода. Щом се изпразни шишето, човек обеднява и погрознява. Вътрешно красивият е езеро, което постоянно се пълни от притоците си. Той пои градините и ливадите, и всичко около него се радва на живот.

Какво представя красотата? – Това е въпрос, на който мъчно може да се отговори. Гледайте известно време един красив човек, за да намерите на лицето му такава основна черта, която при всички условия на живота остава неизменна. Линиите на лицето в красивия човек са постоянни и неизменни. Кое е красивото в човека? Ще кажете, че очите са красиви. Очите без лицето са страшни. Клепачите правят очите красиви. Според някои, красотата на човека се крие в лицето. Обаче, само, лицето не е красиво. Очите, носа, устата, брадата правят лицето красиво. Ако устните увиснат, характерът на човека се изопачава. В мъжете това се скрива под мустаците, а в жените – с белилото и червилото. Момците казват: Ние ще вървим нагоре, а вие – надолу и така ще оправим живота си. Добрият живот подразбира добро свирене. Не е достатъчно да имаш хубава цигулка и лък, но трябва да свириш на нея. Красотата трябва да се тури на работа. Музикантът трябва да свири, певецът – да пее, но да не бъдат кранове, които всеки може да отваря и затваря. Ще свириш и пееш на време и на място.

Често хората затварят умовете и сърцата си и казват, че са остарели. Те постоянно говорят за младините си, когато са. любили. Те мислят, че са познали истинската любов, но са я изгубили. В същност, хората са минавали и минават през човешката любов. Малцина са познали любовта като неизменна, вечна и могъща сила. Любов, която се изменя, не е истинска. Тя води към разочарования и смърт. Един млад, красив французин често се подигравал с една стара баба. Тя решила да му отмъсти и да му даде добър урок в живота. За тази цел тя се дегизирала така, че никой не могъл да я познае. Представила се като млада, енергична, пъргава мома. Понеже била опитна, тя успяла да увлече младия момък. Той се влюбил в нея и се оженил. Още първата вечер тя започнала да сваля маската на заблуждението: извадила изкуствените си зъби и перуката си; след това измила лицето си от червилото и белилото и му се представила в истинския си вид. Като я видял, той се ужасил и избягал, излъган и разочарован. Грозна е бабата, защото изгубила силата, свободата, вътрешната си красота. Старата баба означава изгубване на истинската любов. Няма по-велико нещо за човека от това, да възприеме живота, който иде от Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редът ти. – Много време чакам, но нищо не получавам – Зависи, кога си подал молбата. Ти не си единственият. Милиони хора чакат реда си, и ти ще чакаш. Докато сте на земята, вие трябва да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Като отидете на онзи свят, Той ще ви даде възможност да се проявите, както знаете.

Кое е правото: ние да се проявим, или Бог да се прояви? Кое, в същност, наричаме право? Правото участва в онези постъпки, които се диктуват от любовта, мъдростта и истината. Истината носи свобода, мъдростта – знание, знанието – сила, любовта живот, – а животът – движение. Ако не се радваш на живота, не се движиш и не си полезен на ближния си, ти не разбираш любовта. Единственото нещо, от което хората не се отегчават, е любовта. Щом се отегчавате, щом животът ви се обезсмисля, вие сте далеч от любовта. Който остарява преждевременно, той е вън от любовта. – Защо остаряваш? – Защото носиш тежък товар на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която можеш да носиш без прегърбване. За да не влезете преждевременно в старостта, вие трябва да се пазите от изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си доверие в хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Някаква реакция е станала във вас. В това отношение, ние приличаме на Настрадин Ходжа, който минал през един мост и си казал: Ако някой остави на моста 99 лири, няма да ги взема, ако не са сто. Чул го един турски бей и решил да го изпита. Турил на моста 99 лири, когато Настрадин Ходжа минавал по този път. Като видял парите, Ходжата бързо се навел да ги вземе. В това време богатият го запитал: Ходжа, защо взе парите? Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? Една лира да е по-малко, ще се откажеш от тях. Ходжата отговорил: Който е дал 99 лири, ще даде още една, да станат сто. Значи, не можеш да не вземеш 99-те лири, защото ще се намери някой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинските неща всеки може да краде, а нереалните – никой.

Днес всички се питат, кога ще дойде мирът и кой ще го донесе. Трябва да се знае, че хората могат да правят войни, но никога не могат да донесат мир. Мирът иде от възвишения свят, от Бога. – Кога ще дойде мирът? – Когато любовта влезе между хората. Тъй щото, очаквайте мира от Бога. Мнозина се разочароват, не вярват в любовта. Как ще вярват в любовта, когато не отварят сърцата си за нея? Те никога не са обичали, а говорят за любовта. Това е все едно да рисуваш карикатури и да казваш, че си добър художник. Само онзи има право да говори за любовта, който е любил. А само онзи люби истински, който произвежда радост в душите на окръжаващите. Любов, на която целият свят се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любов, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкът се радва, но куршум го очаква. Ще кажете, че той обича овцете. Обича ги, но тази любов носи нещастието му.

Отворете сърцата си за Божията Любов и бъдете доволни от това, което имате. Радвайте се на всеки човек, като на себе си. Знайте, че той живее във вас, и вие в него. Ако той е красив, красотата е и ваша; ако е грозен, и грозотата му е ваша. Каквото виждате в природата, знайте, че е заради вас. Слънцето изгрява, растенията и дърветата цъфтят, реките, текат заради вас. – Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрява за вас. Ако се радвате на дърветата, те растат и цъфтят за вас. Ако се радвате на реките, и те текат за вас. – Това е невъзможно? – Там е погрешката на съвременните хора. Те не вярват, че Бог живее в тях. Щом повярват, че Бог живее в тях, ще разберат, че всичко, което става в природата, има отношение към своя Създател. Значи, слънцето изгрява, ветровете духат, реките текат, растенията растат и цъфтят, птичките пеят, животните играят, хората мислят и чувстват все заради Господа, за Онзи, Който ги е създал. В който момент Бог напусне човека, цялата природа спира движението си. Тогава човек казва, че животът е изгубил смисъла си за него, че му е притъмняло пред очите и т. н. Докато държи в ума си идеята за Бога, като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радостен и весел. Щом изгуби тази идея, радостта го напуща. Достатъчно е да зърнеш крайчеца на дрехата на Господа, за да бъдеш щастлив през целия си живот. Мойсей видя само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му беше дадена.

И тъй, бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бъдете благодарни, че слънцето изгрява за вас и се ползвате от светлината му. Бъдете благодарни за свежия въздух, който дишате. Бъдете благодарни за водата, която пиете. Бъдете благодарни за хляба, който ядете всеки ден. Какво по-голямо благо може да искате от това? Светлината сама влиза в очите ви, въздухът сам влиза в дробовете ви, водата лесно влиза в организма ви и хляба с радост приемате в устата си. – Защо трябва да обичам? – За да възприемеш живота на съществата, които обичаш. Дали обичаш човек, животно или растение, ти черпиш нещо от него. Ако четеш книга, и от нея черпиш нещо. Обичайте, за да ви обичат. Изядеш един плод – посей семето му. Така ще познаеш любовта. Възприемеш една Божествена мисъл – приложи я. Вземете ножиците и прережете всички връзки„ с които сте свързали и оплели Господа в себе си. Вие Го държите само за себе си и след това искате да ви помага. Искате невъзможното. Махнете плочата, която сте турили върху Господа. Сами сте я турили, сами ще я вдигнете. Само така ще възкръсне Бог във вас. Възкресението е новият живот.

Възлюбете Господа в себе си, да оживее и възкръсне Той. Бог ви е възлюбил, но вие не сте доволни от Неговата Любов и търсите човешката. Какво представя човешката любов? – Блато, пълно с миазми, или мочури, в които само се каляте. Божията Любов е дълбока вода: бистра, чиста, в която плуват само героите и онези, които любят Бога. Бъдете и вие дълбоки води, да влизат във вас само добрите плувци. Който не може да плува, да не влиза там. Бъдете дълбоки води, най-малко девет километра дълбочина. Приемете любовта в себе си, за да ви помогне Бог. Ще кажете, че любовта е недостъпна за вас. Най-достъпното нещо е любовта, но за онзи, който я търси искрено. Щом влезе в човека, тя го подмладява и повдига. От тебе зависи да се подмладиш. Като станеш сутрин от сън, погледни се в огледалото и кажи: Днес съм по-млад от вчера, Нещо вътре в тебе ще ти каже: Остарял си вече. Кажи: Не се преструвай. Снеми маската от лицето си и ще видиш, че си млад и красив.

Помнете: Бог е велик, милосърден, всеблаг. Той няма да остави страдание, което да не превърне в радост. Вие си причинявате едни на други страдания, но Той не търпи това. Взима четката и ги заличава. Той не позволява да разваляте Неговите картини. Не разваляйте Божествените картини. Не бутайте Божествените работи в себе си. – Лош човек съм. – Не говори така. По отношение на Бога ти си добър, но не си работил достатъчно, да проявиш доброто в себе си. Работи, не стой на едно място, да не станеш инвалид. – Лоши са условията на живота: нямаме пари, нямаме къщи, боледуваме, убиват ни и т. н. Какво да правим? Казвам: Днес целият свят страда, пъшка, мъчи се, вика за помощ. Светът е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте сам в морето. Обърнете се към Бога, Той да бъде с вас, при всички случаи на живота ви. Без Него вие сте загубени. Преди години бях във Варна. Един ден стоя на брега на морето и размишлявам. След малко дойде от близките лозя един едър, снажен човек и веднага се хвърли в морето, да се къпе. Поглеждам към него, виждам, че се дави и вика за помощ. Отправих погледа си към Бога, съсредоточих мисълта си към давещия и гледам, той изплува над водата. После пак потъна. Отново съсредоточавам мисълта си, и той пак изплува. Тази борба се продължи два–три пъти, докато изплува над водата и излезе на брега. Защо се дави този човек? Бил изпотен, а водата – студена и станало бързо свиване на кръвоносните съдове. Като излезе на брега, казах му: Втори път да не влизаш изпотен в морето, че можеш да се удавиш. Благодари на Бога, че бях на брега и видях, как се давиш, та можах да ти помогна. Днес любовта казва и на вас: Не влизайте в морето сами. Докато любовта е с вас, вие сте в безопасност. Щом ви напусне, ще се удавите. Любовта носи новото в света. Потърсете я, и тя ще ви обнови. Това се отнася до Божията Любов, а не до човешката. Ако разчитате на човешката любов, загубени сте. Ето защо, каже ли някой, че ви обича, поставете го на известно разстояние от вас и оттам гледайте. Попадне ли на вашия фокус, и той ще ви бъде приятен, и вие на него. Тогава и грозният, и красивият ще ви бъдат приятни. Иначе, ще делите хората на добри и лоши, на красиви и грозни. Следователно, всички неща, поставени на своя фокус, са красиви. Всички неща, поставени вън от своя фокус, са грозни. Ако искате да бъдете добри и красиви, не търсете любовта, но фокуса на любовта, и там застанете. Изместите ли се с един милиметър от фокуса на любовта, вие губите добротата и красотата си.

Христос казва: „Вие сте солта на земята, и ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?" Солта представя здравословното състояние на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя представя фокуса на любовта. Който попадне в този фокус, той познава Бога и себе си. Той не пита, как е обичал в миналото, но как обича днес. Всички познават миналата любов, която е внесла страданията и разочарованията в живота, затова се стремят към новата любов, към любовта на настоящето, чрез която Бог се изявява. В миналата любов си давал на ближния си да пие вода от шишето, но днес го завеждаш при извора с чиста кристална вода и казваш: Пий, колкото искаш. Гребни вода от извора, иди да си измиеш лицето, ръцете и краката си. Тази вода ще те очисти и освежи; тя ще внесе вътрешен мир и спокойствие в тебе. Водата символизира живота. Колкото е по-чиста и от по-високо място иде тя, толкова животът е по-възвишен и чист. Този живот прави човека доволен.

Съвременните хора не са доволни, всеки иска нещо повече от това, което му е дадено. Ако е чиновник или учител в някой град или село, търси по-хубаво място. Това е неразбиране на нещата. Хубаво е мястото, дето човек е намерил Бога. Следователно, дето и да сте, търсете Бога. Между бедните, страдащите и нещастните има добри условия да намерите Бога и да им помогнете. Този е пътя, по който можете да проявите силата си. Като работи за другите, човек закрепва, става силен. Тъй щото, работете за ближните си, помагайте им, за да помагат и на вас. Всеки ден влагайте по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Можете ли да направите това, вие влизате в деня на любовта, в който се изграждат красивите, мощните и сладките неща.

Желая ви тази година, ако не всеки ден, поне един ден да живеете в любовта. Прекарате ли такъв ден, няма да се страхувате от бомби, от болести и страдания. Като се намери пред някаква мъчнотия, българинът казва: „Мечка страх, мене не ме е страх". Щом каже така, той се качва на крушата и отвисоко гледа на мъчнотията. Като слезе от крушата, той не казва, че бягал от мечката, но казва, че се качил на дървото, да гледа отвисоко мечката.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.

Желая да бъдете от кротките хора, от хората на любовта, да наследите земята.

Да служим поне един ден на любовта, както Бог изисква.

3. Беседа от Учителя, държана на 22 август, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрев.