| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[Беседи]] | ||
| + | |||
| + | [[Младежки окултен клас]] - ПЕТА ГОДИНА ([[1925]]-[[1926]]) | ||
| + | |||
| + | [[КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината]] | ||
| + | |||
==ПРОСТИТЕ ЗАДАЧИ В МАТЕМАТИКАТА== | ==ПРОСТИТЕ ЗАДАЧИ В МАТЕМАТИКАТА== | ||
| − | „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление | + | „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" |
| + | |||
| + | Размишление | ||
Кои бяха основните положения на миналата лекция? (Значението на гласните и съгласните букви и влиянието им за трансформиране на състоянието.) Хубаво, тогава какво съотношение може да има между звуковете и идеите на човека? Запример слушате – цигулар произвежда звукове. Може ли да се произведе какъв да е звукът, без да мислим, че зад този звук седи една интелигентна сила? В природата законът е такъв – и най-малкото движение в света, това е един признак на живота. | Кои бяха основните положения на миналата лекция? (Значението на гласните и съгласните букви и влиянието им за трансформиране на състоянието.) Хубаво, тогава какво съотношение може да има между звуковете и идеите на човека? Запример слушате – цигулар произвежда звукове. Може ли да се произведе какъв да е звукът, без да мислим, че зад този звук седи една интелигентна сила? В природата законът е такъв – и най-малкото движение в света, това е един признак на живота. | ||
| Ред 7: | Ред 15: | ||
[[Картинка:MOK-05J-12-1.gif]] | [[Картинка:MOK-05J-12-1.gif]] | ||
| − | Напишете буквата „ж", но хубаво. Защо другите две линии (диагоналите) са по-дълги? Значи първото ограничение – това е кръгът. | + | Напишете буквата „ж", но хубаво. Защо другите две линии (диагоналите) са по-дълги? Значи първото ограничение – това е кръгът. Следователно в кръга има само четири важни точки. Но понеже тези точки се движат, всяка една точка на кръга става важна. Това са точките на живота, двете са отрицателни (магнетични), а двете положителни (електрични.) Геометрически тази същата идея можем да я изразим с „ж". Сега според същия закон да допуснем -това са действащи сили. Първата сила действа от А |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
[[Картинка:MOK-05J-12-2.gif]] | [[Картинка:MOK-05J-12-2.gif]] | ||
| − | към С (центъра). Тук – С, падането ще бъде най-голямо и от С към В | + | към С (центъра). Тук – С, падането ще бъде най-голямо и от С към В – от С ще започне слабо, а при В ще бъде по-силно. В С падането ще бъде най-силно. Могат ли да пробият тунел през центъра на земята? |
Едно същество, което влиза към центъра на земята, не може да влезне със своето физическо тяло, но може със своето астрално тяло. Този закон е верен психологически. От А към центъра всякога има известни страдания. Този закон е верен, ще го проверявате. Когато започне известна мъчнотия, тя е един кръг. Ти не можеш да се справиш с нея, докато не влезнеш в центъра. Щом влезнеш в центъра, ти ще минеш в противоположната посока, ще имаш възлизане нагоре, ще имаш най-малките съпротивления. Всичката опасност е до центъра. Ако можеш да влезнеш безопасно до центъра, навън можеш да излезнеш. Никога не трябва да се хвърляш, при падането към центъра ти ще бъдеш като парашут. Като слизаш към центъра на земята, ще разпериш крилата си. Тези крила, то значи твоят ум, ще имаш присъствие. | Едно същество, което влиза към центъра на земята, не може да влезне със своето физическо тяло, но може със своето астрално тяло. Този закон е верен психологически. От А към центъра всякога има известни страдания. Този закон е верен, ще го проверявате. Когато започне известна мъчнотия, тя е един кръг. Ти не можеш да се справиш с нея, докато не влезнеш в центъра. Щом влезнеш в центъра, ти ще минеш в противоположната посока, ще имаш възлизане нагоре, ще имаш най-малките съпротивления. Всичката опасност е до центъра. Ако можеш да влезнеш безопасно до центъра, навън можеш да излезнеш. Никога не трябва да се хвърляш, при падането към центъра ти ще бъдеш като парашут. Като слизаш към центъра на земята, ще разпериш крилата си. Тези крила, то значи твоят ум, ще имаш присъствие. | ||
| − | От чисто окултно гледище при най-големите мъчнотии, които те очакват, ако умът ти е буден, ти | + | От чисто окултно гледище при най-големите мъчнотии, които те очакват, ако умът ти е буден, ти постепенно ще слизаш, и нищо не е в състояние да те повреди, или казано – ако държиш връзката с Бога, ти ще преодолееш всички мъчнотии. Това първите християни са го знаели. И те са поддържали тази връзка чрез постоянна молитва. И учените хора, и те тъй разрешават въпросите. Всеки един учен човек има известна основна идея, за която се държи постоянно, и от нея изхожда и се връща. Чрез нея разрешава всички задачи. За да решиш една задача, колко положения трябва да имаш най-малко? За да почнеш, трябва да имаш две положения най-малко. Да кажем, основното положение „а". „А" може да се превърне на „b". Туй превръщане може да стане тъй, чрез плюс може да стане и чрез минус. Превръщането, или скритата енергия на „а", може да се изрази или по закона на съпротивлението, или чрез живота. По единия начин ±а=а (като махнем на + вертикалната черта) ще се образува равенство. |
| − | + | Когато вие примирите плюс и минус, образува се равенство. А щом се образува равенство, има една разумна причина, която работи по всички направления. И в математиката, като работите, плюс и минус ще трябва да ги превърнете, да имате едно равенство, т.е. да намерите един метод, чрез който да работите. Щом добиете равенство, имате всички методи за разумния живот. Туй не е в знаците, а в превръщането. Да кажем: а + b, а – b. Ако ги съберем, ще получим 2а. Ако извадим, ще получим 2Ь. | |
| − | + | Сега представете си, че „а" е една ябълчена семка, „b" на какво ще бъде равно? (Да кажем, почвата.) Тогава туй семенце казва така: повдигаме на квадрат а<sup>2</sup>+Ь<sup>2</sup>. Ако „а" е една механична сила, ще се движи в плоскост, но понеже е една жива сила, не може да се движи в плоскост. Защото плоскостта е едно сечение на друга една фигура от по-висш свят. Следователно, какво ще бъде? „А" е почнало да расте – „а<sup>2</sup>“ Колко пъти се е увеличило „а"? „А" пъти. Тогава b<sup>2</sup>, почвата, какво е станало с нея а<sup>2</sup> + Ь<sup>2</sup>, а<sup>2</sup> – Ь<sup>2</sup>? Тогава да допуснем, че а – b пак е ябълчено семенце, какво означава? (Коренчетата, нали семето, като израства, пуска коренчета.) Да, право разсъждавате. Трябва да разсъждавате много тънко. Математиката, тъй както е сега, там се изразява само положението на физическите сили, но висшата математика засега – и висши процеси от друг един свят. Във висшата математика – и математиците вече го осъзнават, то са вече отношения само на живи същества, толкова бързо променливи – и трябва да се изчисляват. | |
| − | + | ||
| − | + | Ако вие посеете тази ябълка в една малка саксийка, претеглете я, да кажем, че тя е един килограм и като посеете семката, везните ви са толкова чувствителни, претегляте колко ще тежи – един грам. След пет години, като расте семенцето, колко ще тежи тази саксия? Дървото вече е отделено от пръстта, ще се увеличи ли тази пръст? Тя ще има същата тежест. Тъй че земята обеднява в друго отношение. Обеднява почвата откъм своята потенциална сила. Няма потенциална сила, която да се превърне в кинетическа. Почвата е обедняла, следователно растението няма материал, с който да работи, и неговите процеси се спират. Както една жена, която няма вълна да преде – седи, не работи. Или вие може да сте като поет добър, но лист нямате, мастило, перо нямате – седите вкъщи и само мислите, условия нямате. | |
| − | Сега | + | Сега аз искам да насоча ума ви да разбере тези най-елементарни алгебрически положения. После в аритметиката трябва да имате едно основно схващане. Туй ще ви даде една нова основа и във висшата математика ще хвъркате, леко ще се движите. Инак има опасност да ви мръдне умът. Понеже вие няма да можете да се ориентирате, и ще влезнете в противоречие. Например тук, на физическото поле, вървите като по твърда почва, но нагазите до едно място, почвата почва да се колебае, става тресавище, почва да се губи отдолу. Запример в математиката може да се дойде до положения извън физическия свят, да не виждате нещата, а при това математически трябва да се допусне, че съществуват. Вие казвате – извън този свят няма други свят, а математиката казва – има четвърто измерение. Накъде му е посоката на това измерение? Па и не само четвърто, а и пето, шесто и т.н., дойдете в противоречие. Трябва да се разбере туй елементарно положение, че в природата съществуват много възможности, и вие знаете само няколко. |
| − | + | Запример вашият живот може да се изрази по много начини. Днешният начин, както сега се изразява, той е от положението на вчерашния ден. А днешният ден, както го изживяхте, той представлява условия за следующия ден. Всеки един ден създава следующия. Сега във вас може да се роди възражението, ама как е възможно? Тъй е, нищо повече. Но това твърдение да се докаже математически. Е, хубаво, ние сега можем да ви докажем, че а + Ь и а – Ь са две величини, равни една на друга. Ако почна да ви доказвам, ще се объркат всичките ви понятия. Това не е само забавление, но ще видите съществуват ли такива положения в природата. | |
| − | + | Ако а<sup>2</sup> – аз обяснявам само положението на тази задача, ако а<sup>2</sup> е една житница, един хамбар, а „b" – почвата, вие изваждате житото и го посявате в „b". Тогава второто положение вие ще имате най-първо, хамбарът ще се изпразни (-). Всичката енергия ще иде в b, а а<sup>2</sup> показва, че това жито е порасло и узряло, вземато е от нивата (+). Следователно подразбира един положителен процес. Питам тогава, това жито можете ли да го съберете в същия хамбар? Житото, което е излезнало (-а), като го турите в „а", може ли да го събере? „А"-то в дадения случай, то е един процес. | |
| − | + | ||
| − | + | Като кажа минус, аз вземам минус в положителен смисъл, във възходяща степен. Имаме „±", но вие работите с тези величини само в една плоскост по права линия. Казвам, има и друго положение, което трябва да се вземе предвид, има плюс в нисходяща степен и минус в нисходяща степен, има плюс във възходяща и минус във възходяща степен. Казвам плюс – ако е във възходяща степен, материята се увеличава, но същевременно тя става негодна за организиране. Образува се вътрешно по-голямо гниене. Следователно в дадения случай материята трябва да се разреди. А този закон съществува в природата. Когато почвата се вцепенява, сгъстява, защо идва дъждът? Как ще изразите математически дъжда? Какъв знак ще турите за слънчевите лъчи, влагата, водата, алгебрически как ще го изразите? Значи ще трябва да вземе участие и времето „t". Щом турите времето, то става процес. (За да може да се работи в дадения случай, всичко трябва да се превърне в еднородни величини, които да се сумират в еднородни енергии.) | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Като кажа минус, аз вземам минус в положителен смисъл, във възходяща степен. Имаме „±", но вие работите с тези величини само в една плоскост по | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
Тези са задачи, върху които ще работите. Алгебрата ще внесете в себе си вътре. Вашето тяло е почвата, вашият мозък. Имате известни идеи, това са семките. Намирате се в известно затруднение. Затрудненията всякога произтичат от факта, че всякога имате повече семки, отколкото почва. Посяли сте толкова много семки, че те не растат, няма храна за всички. Затова ще държите правилото – в определено време определена идея се развива. Две идеи не могат да се развиват едновременно. В дадения случай само една основна идея ще имаш. Последователно ще вървят, и то между тях ще има интервал, и всякога, щом се наруши този закон, ражда се една вътрешна мъчнотия, а тя показва, че ти си постъпил несъобразно със закона на живата природа. | Тези са задачи, върху които ще работите. Алгебрата ще внесете в себе си вътре. Вашето тяло е почвата, вашият мозък. Имате известни идеи, това са семките. Намирате се в известно затруднение. Затрудненията всякога произтичат от факта, че всякога имате повече семки, отколкото почва. Посяли сте толкова много семки, че те не растат, няма храна за всички. Затова ще държите правилото – в определено време определена идея се развива. Две идеи не могат да се развиват едновременно. В дадения случай само една основна идея ще имаш. Последователно ще вървят, и то между тях ще има интервал, и всякога, щом се наруши този закон, ражда се една вътрешна мъчнотия, а тя показва, че ти си постъпил несъобразно със закона на живата природа. | ||
| − | Вие не се радвайте, че някой път ви върви напред. Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид | + | Вие не се радвайте, че някой път ви върви напред. Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. Ще проучите кои са тези пътища, където идеите пропадат. Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. Но на каменистата почва, където жито не може да расте? Хубави камъни има, за зидария стават. Умният човек няма да сади там жито, но ще направи кариера, ще вади камъни и ще създаде за себе си същите блага – онзи човек, който разбира живота. |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | каменистата почва. Три условия има там: на пътя, | + | |
Сега вие разсъждавате тъй, както всички. Всички казват така: „Ние искаме туй, което сега ни интересува." Тази идея добре е поставена. Туй, което сега ме интересува, то е най-важното в дадения случай. Но туй, което е важно заради мен, не трябва да създаде нещастие после, то трябва да създаде нашето благо и ако то създава вашето благо, вие вървите по един естествен път на живата природа. | Сега вие разсъждавате тъй, както всички. Всички казват така: „Ние искаме туй, което сега ни интересува." Тази идея добре е поставена. Туй, което сега ме интересува, то е най-важното в дадения случай. Но туй, което е важно заради мен, не трябва да създаде нещастие после, то трябва да създаде нашето благо и ако то създава вашето благо, вие вървите по един естествен път на живата природа. | ||
| Ред 69: | Ред 47: | ||
Ще ви приведа един малък анекдот. Някой си рибар хвърлил своята въдица във водата, забил едно колче и я завързал с тънък конец. Една учена рибка, като разглеждала наоколо, разглеждала, размишлявала, най-после казва да опита. Като рекла да глътне, закачило се за гърлото й и почнала да скача наоколо. Минавал по това време оттам един пътник, видял я и я попитал: „Какво правиш?" „Играя на хоро, но не мога да се откача, туй е радиусът на кръга, в който се движа. Искам да опитам, но не ме пуска сега." „Какво има у тебе?" „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? Преждевременно щеше да я изнесе в друг един свят, човешкия свят, и тя щеше да се намери в един тиган печена. Ала този, който се разговарял с нея, бил един мъдрец. Той казал: „Ела по-близо до мен и втори път да не опитваш радиусите на този кръг." Отворил устата й и извадил хапката. „На всички рибки разкажи да знаят, те не са дошли до туй положение да разглеждат радиусите на кръга." | Ще ви приведа един малък анекдот. Някой си рибар хвърлил своята въдица във водата, забил едно колче и я завързал с тънък конец. Една учена рибка, като разглеждала наоколо, разглеждала, размишлявала, най-после казва да опита. Като рекла да глътне, закачило се за гърлото й и почнала да скача наоколо. Минавал по това време оттам един пътник, видял я и я попитал: „Какво правиш?" „Играя на хоро, но не мога да се откача, туй е радиусът на кръга, в който се движа. Искам да опитам, но не ме пуска сега." „Какво има у тебе?" „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? Преждевременно щеше да я изнесе в друг един свят, човешкия свят, и тя щеше да се намери в един тиган печена. Ала този, който се разговарял с нея, бил един мъдрец. Той казал: „Ела по-близо до мен и втори път да не опитваш радиусите на този кръг." Отворил устата й и извадил хапката. „На всички рибки разкажи да знаят, те не са дошли до туй положение да разглеждат радиусите на кръга." | ||
| − | + | Има известни мисли и желания, на които не им е дошло още времето. „Ама не мога ли да ги опитам?" Ще опиташ, но ще обикаляш наоколо. А щом дойде този рибар, какво ще бъде положението ти? Този мъдрец, това е тази жива интуитивна сила във всекого един от вас. Минава и казва: „Какво правите?" „Изучаваме радиуса на кръга." Когато вържете един камък на края на една връв и въртите, тази връв в своето движение е радиусът. Това е радиусът, с който се образува един кръг. Известни желания, известни мисли може да се опитват, когато дойдете до степен, където може да ги използвате, да бъдете господар на положението. Да бъдете толкова разумни, че да можете да използвате да превръщате енергиите от едно състояние в друго. | |
| − | + | Добре, сега да кажем а<sup>2</sup> и Ь<sup>2</sup>. „А" – това е човешкият ум, +b – това е човешкото сърце. Какъв резултат може да има? (Възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите на човешката воля. а<sup>2</sup>+b<sup>2</sup>= с<sup>2</sup>.) Значи силите на сърцето и на ума се вливат и дават един приток вътре във вас. Тогава на какво можем да уподобим човешката воля? В дадения случай може да направим такова едно сравнение: „а" -означава водата, а „b" – въздуха, „с" са резултатите. Например въздухът и водата като работят, произвежда се известен резултат. Резултатът „с" е значи волята. Значи желанието и мисълта ще въздейства. Волята без желание и без мисъл не може да се прояви. А това са елементите. Един волев акт се определя от онези мисли, от онези желания, които в дадения случай го придружават. Тогава ще си поставите закона – каквото мисии човек, такъв и става. И щом мисълта ви е положителна, възходяща, тя ще произведе съответните резултати. Всякога ще гледате най-добрите ви желания да бъдат реални. Всяко едно добро желание трябва да има един определен, много ясен образ. Мисълта, и тя трябва да има образ. Идеалните мисли трябва да имат образи. Тогава волята може да се увеличи. Преобладаващите образи вътре в ума, те въздействат върху човека. Образът, който по-силно се проявява у човека, той всякога завладява. Запример най-кроткият от вас, ако му вкарам мисълта, че еди-кой си негов брат, той му е неприятел и че му препятства в живота, да има образа за препятствие, веднага той ще има известно отвращение от него. Този образ му е повлиял и щом го види, почне да трепери. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Добре, сега да кажем | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
Запример види змия. Този човек, кавалер, не се бои от нищо, а има една слабост, че се бои от една форма на змията. Кое е, което го е уплашило тук? Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много. Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше. Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи. Като й покажат пиявицата, всичкото й геройство изчезва. | Запример види змия. Този човек, кавалер, не се бои от нищо, а има една слабост, че се бои от една форма на змията. Кое е, което го е уплашило тук? Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много. Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше. Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи. Като й покажат пиявицата, всичкото й геройство изчезва. | ||
| Ред 85: | Ред 55: | ||
Много образи има, които могат да ви обърнат в бягство. Ние трябва да знаем кои образи ни действат негативно, парализират в нас всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл – онова възвишеното и благородното и казва: „Аз вече живота не искам да живея." Тогава на този образ, да кажем, страх те е от змия, какъв образ ще внесеш, за да се възстанови твоето равновесие? Аз употребявам змията, това е минус. Как може да го оправите? С плюс, нищо повече. А туй значи тази змия трябва да я разпънеш. Ще разпънеш страха. Е, как ще го разпънеш? | Много образи има, които могат да ви обърнат в бягство. Ние трябва да знаем кои образи ни действат негативно, парализират в нас всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл – онова възвишеното и благородното и казва: „Аз вече живота не искам да живея." Тогава на този образ, да кажем, страх те е от змия, какъв образ ще внесеш, за да се възстанови твоето равновесие? Аз употребявам змията, това е минус. Как може да го оправите? С плюс, нищо повече. А туй значи тази змия трябва да я разпънеш. Ще разпънеш страха. Е, как ще го разпънеш? | ||
| − | В свещените книги се казва така: „Любовта | + | В свещените книги се казва така: „Любовта изпъжда вън всеки страх." Вярата изпъжда вън всяко суеверие. Вярата внася светлина. Тази светлина ще дойде по известен път. Ние трябва да знаем пътищата на светлината. Светлината върви по определен път. Да допуснем едно правило, най-обикновеното явление, което съществува в живота – това е яденето. Замисляли ли сте се за всеки ден с какво трябва да се храните? В понеделник с какво, във вторник, в сряда... вие ще кажете веднага: „Ние с тези работи не се занимаваме." Но тя е една алгебрична задача проста, но като разрешите тази задача, след нея ще дойде друга. Допуснете сега с яденето. След яденето друга обикновена работа в живота е спането. В колко часа трябва да си лягате и в колко да ставате? Изучавали ли сте законите на живата природа – тя е определила. Запример кокошките много правилно си лягат. Кокошката си ляга преди слънце. Имат едно правило – сутрин много рано се събуждат. Събуждат се преди изгрева на слънцето всякога. Всеки един от вас знае ли в колко часа да си ляга? Ама, казвате, времето изисква, условията такива. Никакви условия, това е суеверие у вас, у всички ви. Това не са никакви условия. Ако моят ум тъй е тониран и сърцето ми, имам да разрешавам известна задача математическа, изисква се само един час. С един бегъл поглед вътре в един час ще бъда готов. А други дълго ще размишлява. А сега вие колко пъти трябва да четете, за да научите? Защо? Защото умът не е тониран. Онези клетки не са в хармония. Тъкмо речете да работите, дойде млечната киселина, въздейства на пирамидалните клетки, и те издърпат своите крачка – и вие престанете да работите, заспивате, пробуждате се, заспивате... умора има. |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
Затуй умът ви трябва да бъде свеж. В природата няма обезсърчение. Тя не е като нас. Понякога ние искаме да заставим природата, казваме: „Ама ти не знаеш ли, че ние страдаме." Даже искаме да я заставим и тя да плаче. А природата казва: „Когато ти плачеш, на моите деца са изврели два извора от очичките, колко го обичам това дете, че извори има и много са красиви." Когато сълзите престанат, казва: „Туй дете е много умно, държи водата под ключ, отваря и затваря, когато му трябва." Казва: „Научи се да мисли." | Затуй умът ви трябва да бъде свеж. В природата няма обезсърчение. Тя не е като нас. Понякога ние искаме да заставим природата, казваме: „Ама ти не знаеш ли, че ние страдаме." Даже искаме да я заставим и тя да плаче. А природата казва: „Когато ти плачеш, на моите деца са изврели два извора от очичките, колко го обичам това дете, че извори има и много са красиви." Когато сълзите престанат, казва: „Туй дете е много умно, държи водата под ключ, отваря и затваря, когато му трябва." Казва: „Научи се да мисли." | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Такива са разсъжденията на природата. Допуснете сега най-лошото – ти казваш, че си се отчаял и отиваш да се хвърлиш. Природата казва: „Моето дете е отишло да хвърка преждевременно." Казвам сега, вие трябва да се научите да мислите. Условията трябва да бъдат разумни. Казвате: „Аз трябва много да уча." Не, малко трябва да учите, много малко. Сега лошото е, че много учим. Малко да учиш, но много да спечелиш. А сега много учим, малко печелим. Тоест малка придобивка имаме ние. Вземете в анатомията, когато изучават лекарите онези кости, ръбовете им, колко мускули, как минават вените, артериите, има такива подробности, но този лекар щеше да се избави от тези мъчнотии – той добре знае, като пипне тези издутости. Допуснете, че този лекар би развил ясновидство. Къде е двама лекари – единият пипа, другият вижда. А сега с рентгенов апарат гледат. Ако лекарят имаше туй чувство, щеше да се избави от този ненужен багаж. | Такива са разсъжденията на природата. Допуснете сега най-лошото – ти казваш, че си се отчаял и отиваш да се хвърлиш. Природата казва: „Моето дете е отишло да хвърка преждевременно." Казвам сега, вие трябва да се научите да мислите. Условията трябва да бъдат разумни. Казвате: „Аз трябва много да уча." Не, малко трябва да учите, много малко. Сега лошото е, че много учим. Малко да учиш, но много да спечелиш. А сега много учим, малко печелим. Тоест малка придобивка имаме ние. Вземете в анатомията, когато изучават лекарите онези кости, ръбовете им, колко мускули, как минават вените, артериите, има такива подробности, но този лекар щеше да се избави от тези мъчнотии – той добре знае, като пипне тези издутости. Допуснете, че този лекар би развил ясновидство. Къде е двама лекари – единият пипа, другият вижда. А сега с рентгенов апарат гледат. Ако лекарят имаше туй чувство, щеше да се избави от този ненужен багаж. | ||
Има някои неща, които са ненужни. Но са нужни само при сегашните условия. Като казвам, ние трябва много да учим, значи намираме се при неблагоприятни условия. Човек, който много учи, намира се при много неблагоприятни условия. Аз вземам думата „много учене" – четене на книги. Четете всичко и най-после, като си дадете отчет, какво сте научили? По-добре един час учене – аз турям три часа с любов. Със сърцето си, с ума си, с волята си – любовно. Три часа като учиш, дойде вече, почнеш друга работа. Сега с три часа не може да се надвие. | Има някои неща, които са ненужни. Но са нужни само при сегашните условия. Като казвам, ние трябва много да учим, значи намираме се при неблагоприятни условия. Човек, който много учи, намира се при много неблагоприятни условия. Аз вземам думата „много учене" – четене на книги. Четете всичко и най-после, като си дадете отчет, какво сте научили? По-добре един час учене – аз турям три часа с любов. Със сърцето си, с ума си, с волята си – любовно. Три часа като учиш, дойде вече, почнеш друга работа. Сега с три часа не може да се надвие. | ||
| − | Сега да приложите туй правило, всички вие ще пропаднете. Сега трябва да се учи, много трябва да се учи. Може да измените тези условия за бъдеще. В историята има такъв пример: тридесет и пет хиляди думи му прочели, и той ги изказал напред и назад. Два пъти ги повторил. Ако вие имате такава памет – трябва да се стремите към спестяване. Много учене, ние изхарчваме излишна енергия, а природата достатъчно | + | Сега да приложите туй правило, всички вие ще пропаднете. Сега трябва да се учи, много трябва да се учи. Може да измените тези условия за бъдеще. В историята има такъв пример: тридесет и пет хиляди думи му прочели, и той ги изказал напред и назад. Два пъти ги повторил. Ако вие имате такава памет – трябва да се стремите към спестяване. Много учене, ние изхарчваме излишна енергия, а природата достатъчно време има, но енергия достатъчно няма. Тя не позволява да се хаби нейната енергия. Страданията излизат от излишното изхарчване на живата енергия в природата. Тя е в изобилие, но никой няма право да я прахосва. Живата природа не обича абсолютно никакво прахосване на нейните енергии и който се опита да ги прахосва, страданията идват като наказание. |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | време има, но енергия достатъчно няма. Тя не позволява да се хаби нейната енергия. Страданията излизат от излишното изхарчване на живата енергия в природата. Тя е в изобилие, но никой няма право да я прахосва. Живата природа не обича абсолютно никакво прахосване на нейните енергии и който се опита да ги прахосва, страданията идват като наказание. | + | |
Затуй сега трябва да живеете хармонично, да развивате ума си и сърцето си, да турите тези хармонични мисли. Има неща, които може да ги придобиете, да можете да спестявате своята енергия. То е печалбата. Тогава няма да остареете преждевременно. | Затуй сега трябва да живеете хармонично, да развивате ума си и сърцето си, да турите тези хармонични мисли. Има неща, които може да ги придобиете, да можете да спестявате своята енергия. То е печалбата. Тогава няма да остареете преждевременно. | ||
| Ред 121: | Ред 78: | ||
София – Изгрев | София – Изгрев | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 20:05, 5 април 2011
Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината
ПРОСТИТЕ ЗАДАЧИ В МАТЕМАТИКАТА
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Кои бяха основните положения на миналата лекция? (Значението на гласните и съгласните букви и влиянието им за трансформиране на състоянието.) Хубаво, тогава какво съотношение може да има между звуковете и идеите на човека? Запример слушате – цигулар произвежда звукове. Може ли да се произведе какъв да е звукът, без да мислим, че зад този звук седи една интелигентна сила? В природата законът е такъв – и най-малкото движение в света, това е един признак на живота.
Напишете буквата „ж", но хубаво. Защо другите две линии (диагоналите) са по-дълги? Значи първото ограничение – това е кръгът. Следователно в кръга има само четири важни точки. Но понеже тези точки се движат, всяка една точка на кръга става важна. Това са точките на живота, двете са отрицателни (магнетични), а двете положителни (електрични.) Геометрически тази същата идея можем да я изразим с „ж". Сега според същия закон да допуснем -това са действащи сили. Първата сила действа от А
към С (центъра). Тук – С, падането ще бъде най-голямо и от С към В – от С ще започне слабо, а при В ще бъде по-силно. В С падането ще бъде най-силно. Могат ли да пробият тунел през центъра на земята?
Едно същество, което влиза към центъра на земята, не може да влезне със своето физическо тяло, но може със своето астрално тяло. Този закон е верен психологически. От А към центъра всякога има известни страдания. Този закон е верен, ще го проверявате. Когато започне известна мъчнотия, тя е един кръг. Ти не можеш да се справиш с нея, докато не влезнеш в центъра. Щом влезнеш в центъра, ти ще минеш в противоположната посока, ще имаш възлизане нагоре, ще имаш най-малките съпротивления. Всичката опасност е до центъра. Ако можеш да влезнеш безопасно до центъра, навън можеш да излезнеш. Никога не трябва да се хвърляш, при падането към центъра ти ще бъдеш като парашут. Като слизаш към центъра на земята, ще разпериш крилата си. Тези крила, то значи твоят ум, ще имаш присъствие.
От чисто окултно гледище при най-големите мъчнотии, които те очакват, ако умът ти е буден, ти постепенно ще слизаш, и нищо не е в състояние да те повреди, или казано – ако държиш връзката с Бога, ти ще преодолееш всички мъчнотии. Това първите християни са го знаели. И те са поддържали тази връзка чрез постоянна молитва. И учените хора, и те тъй разрешават въпросите. Всеки един учен човек има известна основна идея, за която се държи постоянно, и от нея изхожда и се връща. Чрез нея разрешава всички задачи. За да решиш една задача, колко положения трябва да имаш най-малко? За да почнеш, трябва да имаш две положения най-малко. Да кажем, основното положение „а". „А" може да се превърне на „b". Туй превръщане може да стане тъй, чрез плюс може да стане и чрез минус. Превръщането, или скритата енергия на „а", може да се изрази или по закона на съпротивлението, или чрез живота. По единия начин ±а=а (като махнем на + вертикалната черта) ще се образува равенство.
Когато вие примирите плюс и минус, образува се равенство. А щом се образува равенство, има една разумна причина, която работи по всички направления. И в математиката, като работите, плюс и минус ще трябва да ги превърнете, да имате едно равенство, т.е. да намерите един метод, чрез който да работите. Щом добиете равенство, имате всички методи за разумния живот. Туй не е в знаците, а в превръщането. Да кажем: а + b, а – b. Ако ги съберем, ще получим 2а. Ако извадим, ще получим 2Ь.
Сега представете си, че „а" е една ябълчена семка, „b" на какво ще бъде равно? (Да кажем, почвата.) Тогава туй семенце казва така: повдигаме на квадрат а2+Ь2. Ако „а" е една механична сила, ще се движи в плоскост, но понеже е една жива сила, не може да се движи в плоскост. Защото плоскостта е едно сечение на друга една фигура от по-висш свят. Следователно, какво ще бъде? „А" е почнало да расте – „а2“ Колко пъти се е увеличило „а"? „А" пъти. Тогава b2, почвата, какво е станало с нея а2 + Ь2, а2 – Ь2? Тогава да допуснем, че а – b пак е ябълчено семенце, какво означава? (Коренчетата, нали семето, като израства, пуска коренчета.) Да, право разсъждавате. Трябва да разсъждавате много тънко. Математиката, тъй както е сега, там се изразява само положението на физическите сили, но висшата математика засега – и висши процеси от друг един свят. Във висшата математика – и математиците вече го осъзнават, то са вече отношения само на живи същества, толкова бързо променливи – и трябва да се изчисляват.
Ако вие посеете тази ябълка в една малка саксийка, претеглете я, да кажем, че тя е един килограм и като посеете семката, везните ви са толкова чувствителни, претегляте колко ще тежи – един грам. След пет години, като расте семенцето, колко ще тежи тази саксия? Дървото вече е отделено от пръстта, ще се увеличи ли тази пръст? Тя ще има същата тежест. Тъй че земята обеднява в друго отношение. Обеднява почвата откъм своята потенциална сила. Няма потенциална сила, която да се превърне в кинетическа. Почвата е обедняла, следователно растението няма материал, с който да работи, и неговите процеси се спират. Както една жена, която няма вълна да преде – седи, не работи. Или вие може да сте като поет добър, но лист нямате, мастило, перо нямате – седите вкъщи и само мислите, условия нямате.
Сега аз искам да насоча ума ви да разбере тези най-елементарни алгебрически положения. После в аритметиката трябва да имате едно основно схващане. Туй ще ви даде една нова основа и във висшата математика ще хвъркате, леко ще се движите. Инак има опасност да ви мръдне умът. Понеже вие няма да можете да се ориентирате, и ще влезнете в противоречие. Например тук, на физическото поле, вървите като по твърда почва, но нагазите до едно място, почвата почва да се колебае, става тресавище, почва да се губи отдолу. Запример в математиката може да се дойде до положения извън физическия свят, да не виждате нещата, а при това математически трябва да се допусне, че съществуват. Вие казвате – извън този свят няма други свят, а математиката казва – има четвърто измерение. Накъде му е посоката на това измерение? Па и не само четвърто, а и пето, шесто и т.н., дойдете в противоречие. Трябва да се разбере туй елементарно положение, че в природата съществуват много възможности, и вие знаете само няколко.
Запример вашият живот може да се изрази по много начини. Днешният начин, както сега се изразява, той е от положението на вчерашния ден. А днешният ден, както го изживяхте, той представлява условия за следующия ден. Всеки един ден създава следующия. Сега във вас може да се роди възражението, ама как е възможно? Тъй е, нищо повече. Но това твърдение да се докаже математически. Е, хубаво, ние сега можем да ви докажем, че а + Ь и а – Ь са две величини, равни една на друга. Ако почна да ви доказвам, ще се объркат всичките ви понятия. Това не е само забавление, но ще видите съществуват ли такива положения в природата.
Ако а2 – аз обяснявам само положението на тази задача, ако а2 е една житница, един хамбар, а „b" – почвата, вие изваждате житото и го посявате в „b". Тогава второто положение вие ще имате най-първо, хамбарът ще се изпразни (-). Всичката енергия ще иде в b, а а2 показва, че това жито е порасло и узряло, вземато е от нивата (+). Следователно подразбира един положителен процес. Питам тогава, това жито можете ли да го съберете в същия хамбар? Житото, което е излезнало (-а), като го турите в „а", може ли да го събере? „А"-то в дадения случай, то е един процес.
Като кажа минус, аз вземам минус в положителен смисъл, във възходяща степен. Имаме „±", но вие работите с тези величини само в една плоскост по права линия. Казвам, има и друго положение, което трябва да се вземе предвид, има плюс в нисходяща степен и минус в нисходяща степен, има плюс във възходяща и минус във възходяща степен. Казвам плюс – ако е във възходяща степен, материята се увеличава, но същевременно тя става негодна за организиране. Образува се вътрешно по-голямо гниене. Следователно в дадения случай материята трябва да се разреди. А този закон съществува в природата. Когато почвата се вцепенява, сгъстява, защо идва дъждът? Как ще изразите математически дъжда? Какъв знак ще турите за слънчевите лъчи, влагата, водата, алгебрически как ще го изразите? Значи ще трябва да вземе участие и времето „t". Щом турите времето, то става процес. (За да може да се работи в дадения случай, всичко трябва да се превърне в еднородни величини, които да се сумират в еднородни енергии.)
Тези са задачи, върху които ще работите. Алгебрата ще внесете в себе си вътре. Вашето тяло е почвата, вашият мозък. Имате известни идеи, това са семките. Намирате се в известно затруднение. Затрудненията всякога произтичат от факта, че всякога имате повече семки, отколкото почва. Посяли сте толкова много семки, че те не растат, няма храна за всички. Затова ще държите правилото – в определено време определена идея се развива. Две идеи не могат да се развиват едновременно. В дадения случай само една основна идея ще имаш. Последователно ще вървят, и то между тях ще има интервал, и всякога, щом се наруши този закон, ражда се една вътрешна мъчнотия, а тя показва, че ти си постъпил несъобразно със закона на живата природа.
Вие не се радвайте, че някой път ви върви напред. Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. Ще проучите кои са тези пътища, където идеите пропадат. Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. Но на каменистата почва, където жито не може да расте? Хубави камъни има, за зидария стават. Умният човек няма да сади там жито, но ще направи кариера, ще вади камъни и ще създаде за себе си същите блага – онзи човек, който разбира живота.
Сега вие разсъждавате тъй, както всички. Всички казват така: „Ние искаме туй, което сега ни интересува." Тази идея добре е поставена. Туй, което сега ме интересува, то е най-важното в дадения случай. Но туй, което е важно заради мен, не трябва да създаде нещастие после, то трябва да създаде нашето благо и ако то създава вашето благо, вие вървите по един естествен път на живата природа.
Ще ви приведа един малък анекдот. Някой си рибар хвърлил своята въдица във водата, забил едно колче и я завързал с тънък конец. Една учена рибка, като разглеждала наоколо, разглеждала, размишлявала, най-после казва да опита. Като рекла да глътне, закачило се за гърлото й и почнала да скача наоколо. Минавал по това време оттам един пътник, видял я и я попитал: „Какво правиш?" „Играя на хоро, но не мога да се откача, туй е радиусът на кръга, в който се движа. Искам да опитам, но не ме пуска сега." „Какво има у тебе?" „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? Преждевременно щеше да я изнесе в друг един свят, човешкия свят, и тя щеше да се намери в един тиган печена. Ала този, който се разговарял с нея, бил един мъдрец. Той казал: „Ела по-близо до мен и втори път да не опитваш радиусите на този кръг." Отворил устата й и извадил хапката. „На всички рибки разкажи да знаят, те не са дошли до туй положение да разглеждат радиусите на кръга."
Има известни мисли и желания, на които не им е дошло още времето. „Ама не мога ли да ги опитам?" Ще опиташ, но ще обикаляш наоколо. А щом дойде този рибар, какво ще бъде положението ти? Този мъдрец, това е тази жива интуитивна сила във всекого един от вас. Минава и казва: „Какво правите?" „Изучаваме радиуса на кръга." Когато вържете един камък на края на една връв и въртите, тази връв в своето движение е радиусът. Това е радиусът, с който се образува един кръг. Известни желания, известни мисли може да се опитват, когато дойдете до степен, където може да ги използвате, да бъдете господар на положението. Да бъдете толкова разумни, че да можете да използвате да превръщате енергиите от едно състояние в друго.
Добре, сега да кажем а2 и Ь2. „А" – това е човешкият ум, +b – това е човешкото сърце. Какъв резултат може да има? (Възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите на човешката воля. а2+b2= с2.) Значи силите на сърцето и на ума се вливат и дават един приток вътре във вас. Тогава на какво можем да уподобим човешката воля? В дадения случай може да направим такова едно сравнение: „а" -означава водата, а „b" – въздуха, „с" са резултатите. Например въздухът и водата като работят, произвежда се известен резултат. Резултатът „с" е значи волята. Значи желанието и мисълта ще въздейства. Волята без желание и без мисъл не може да се прояви. А това са елементите. Един волев акт се определя от онези мисли, от онези желания, които в дадения случай го придружават. Тогава ще си поставите закона – каквото мисии човек, такъв и става. И щом мисълта ви е положителна, възходяща, тя ще произведе съответните резултати. Всякога ще гледате най-добрите ви желания да бъдат реални. Всяко едно добро желание трябва да има един определен, много ясен образ. Мисълта, и тя трябва да има образ. Идеалните мисли трябва да имат образи. Тогава волята може да се увеличи. Преобладаващите образи вътре в ума, те въздействат върху човека. Образът, който по-силно се проявява у човека, той всякога завладява. Запример най-кроткият от вас, ако му вкарам мисълта, че еди-кой си негов брат, той му е неприятел и че му препятства в живота, да има образа за препятствие, веднага той ще има известно отвращение от него. Този образ му е повлиял и щом го види, почне да трепери.
Запример види змия. Този човек, кавалер, не се бои от нищо, а има една слабост, че се бои от една форма на змията. Кое е, което го е уплашило тук? Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много. Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше. Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи. Като й покажат пиявицата, всичкото й геройство изчезва.
Много образи има, които могат да ви обърнат в бягство. Ние трябва да знаем кои образи ни действат негативно, парализират в нас всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл – онова възвишеното и благородното и казва: „Аз вече живота не искам да живея." Тогава на този образ, да кажем, страх те е от змия, какъв образ ще внесеш, за да се възстанови твоето равновесие? Аз употребявам змията, това е минус. Как може да го оправите? С плюс, нищо повече. А туй значи тази змия трябва да я разпънеш. Ще разпънеш страха. Е, как ще го разпънеш?
В свещените книги се казва така: „Любовта изпъжда вън всеки страх." Вярата изпъжда вън всяко суеверие. Вярата внася светлина. Тази светлина ще дойде по известен път. Ние трябва да знаем пътищата на светлината. Светлината върви по определен път. Да допуснем едно правило, най-обикновеното явление, което съществува в живота – това е яденето. Замисляли ли сте се за всеки ден с какво трябва да се храните? В понеделник с какво, във вторник, в сряда... вие ще кажете веднага: „Ние с тези работи не се занимаваме." Но тя е една алгебрична задача проста, но като разрешите тази задача, след нея ще дойде друга. Допуснете сега с яденето. След яденето друга обикновена работа в живота е спането. В колко часа трябва да си лягате и в колко да ставате? Изучавали ли сте законите на живата природа – тя е определила. Запример кокошките много правилно си лягат. Кокошката си ляга преди слънце. Имат едно правило – сутрин много рано се събуждат. Събуждат се преди изгрева на слънцето всякога. Всеки един от вас знае ли в колко часа да си ляга? Ама, казвате, времето изисква, условията такива. Никакви условия, това е суеверие у вас, у всички ви. Това не са никакви условия. Ако моят ум тъй е тониран и сърцето ми, имам да разрешавам известна задача математическа, изисква се само един час. С един бегъл поглед вътре в един час ще бъда готов. А други дълго ще размишлява. А сега вие колко пъти трябва да четете, за да научите? Защо? Защото умът не е тониран. Онези клетки не са в хармония. Тъкмо речете да работите, дойде млечната киселина, въздейства на пирамидалните клетки, и те издърпат своите крачка – и вие престанете да работите, заспивате, пробуждате се, заспивате... умора има.
Затуй умът ви трябва да бъде свеж. В природата няма обезсърчение. Тя не е като нас. Понякога ние искаме да заставим природата, казваме: „Ама ти не знаеш ли, че ние страдаме." Даже искаме да я заставим и тя да плаче. А природата казва: „Когато ти плачеш, на моите деца са изврели два извора от очичките, колко го обичам това дете, че извори има и много са красиви." Когато сълзите престанат, казва: „Туй дете е много умно, държи водата под ключ, отваря и затваря, когато му трябва." Казва: „Научи се да мисли."
Такива са разсъжденията на природата. Допуснете сега най-лошото – ти казваш, че си се отчаял и отиваш да се хвърлиш. Природата казва: „Моето дете е отишло да хвърка преждевременно." Казвам сега, вие трябва да се научите да мислите. Условията трябва да бъдат разумни. Казвате: „Аз трябва много да уча." Не, малко трябва да учите, много малко. Сега лошото е, че много учим. Малко да учиш, но много да спечелиш. А сега много учим, малко печелим. Тоест малка придобивка имаме ние. Вземете в анатомията, когато изучават лекарите онези кости, ръбовете им, колко мускули, как минават вените, артериите, има такива подробности, но този лекар щеше да се избави от тези мъчнотии – той добре знае, като пипне тези издутости. Допуснете, че този лекар би развил ясновидство. Къде е двама лекари – единият пипа, другият вижда. А сега с рентгенов апарат гледат. Ако лекарят имаше туй чувство, щеше да се избави от този ненужен багаж.
Има някои неща, които са ненужни. Но са нужни само при сегашните условия. Като казвам, ние трябва много да учим, значи намираме се при неблагоприятни условия. Човек, който много учи, намира се при много неблагоприятни условия. Аз вземам думата „много учене" – четене на книги. Четете всичко и най-после, като си дадете отчет, какво сте научили? По-добре един час учене – аз турям три часа с любов. Със сърцето си, с ума си, с волята си – любовно. Три часа като учиш, дойде вече, почнеш друга работа. Сега с три часа не може да се надвие.
Сега да приложите туй правило, всички вие ще пропаднете. Сега трябва да се учи, много трябва да се учи. Може да измените тези условия за бъдеще. В историята има такъв пример: тридесет и пет хиляди думи му прочели, и той ги изказал напред и назад. Два пъти ги повторил. Ако вие имате такава памет – трябва да се стремите към спестяване. Много учене, ние изхарчваме излишна енергия, а природата достатъчно време има, но енергия достатъчно няма. Тя не позволява да се хаби нейната енергия. Страданията излизат от излишното изхарчване на живата енергия в природата. Тя е в изобилие, но никой няма право да я прахосва. Живата природа не обича абсолютно никакво прахосване на нейните енергии и който се опита да ги прахосва, страданията идват като наказание.
Затуй сега трябва да живеете хармонично, да развивате ума си и сърцето си, да турите тези хармонични мисли. Има неща, които може да ги придобиете, да можете да спестявате своята енергия. То е печалбата. Тогава няма да остареете преждевременно.
До крайния предел на живота трябва да спазвате вашата бодрост и като дойдете да преминете периода от земята в другия свят, да бъдете тъй бодри, като човек, който сега се ражда. И няма да се страхувате от външните условия. Нека дойдат, ако има бури. Няма какво да се случи. Ако бури има, ако дъждове падат, те ще извършат своя процес, но вие трябва да мислите добре, да чувствате добре и да действате добре.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Дванадесета лекция
на Младежкия окултен клас
31 януари 1926 г., неделя, 19 часа
София – Изгрев