Разлика между версии на „Проявеният живот 2“

Текуща версия към 16:33, 16 януари 2014

Съборно слово - 1943 г.

КНИГА: Вечното благо

Проявеният живот

Послание към Евреите, 13:1 – 7

Няма по-велико нещо в света от проявения живот. В този живот се изявява любовта. Всички говорят за любовта, но малцина имат ясна представа за нея. Както и да се обяснява, още много време тя ще бъде неразбрана. Понякога разбраните неща причиняват големи нещастия и страдания на хората, а неразбраните – големи блага. В това отношение, за предпочитане е да не разбирате любовта и да благувате, отколкото да я разбирате и да бъдете нещастни. Неразбраното и неразумно използвано богатство причинява страдания и нещастия, а разбраното и разумно използвано причинява радост и веселие. Бедният е спокоен, не се страхува за живота си. Богатият, който неразумно използва богатството си, живее под постоянен страх да не го убият и отнемат живота и парите му. – Защо гонят, бият и преследват богатия? Защо удрят с чук и камъни замръзналия извор? – За да го пробият някъде и да изтече водата му навън. Ако богатият е замръзнал, нека направи усилие да се разтопи навреме и да се влее в сърцата на хората, да не става нужда да го удрят с камъни, да счупят леда, който го е сковал. Давайте изобилно от водата, която имате на разположение. Ако си богат, трябва да течеш, да даваш изобилно от себе си; не даваш ли, чукът ще играе върху тебе. Ако си сиромах, ще работиш усилено с мотиката, с ралото, с перото, с четката, с лъка; какъвто занаят имаш, ще работиш. Който не работи, няма да яде.

Един турчин стоял пред дюкяна си и чукал кафе в една голяма чутура. Като вдигал и слагал чука в чутурата, от време на време той изпъшквал и издавал звука „хъ-хъ”. Минал край него един млад турчин, безделник, и се спрял да погледа, как чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие в чукането на кафето и се обърнал към кафеджията с думите: Слушай, вместо да вършиш две работи, да чукаш и да казваш „хъ”, остави последната работа за мене, Ти чукай кафето, а аз ще казвам „хъ”, да те улесня. Съгласен ли си? – Съгласен съм – отговорил старият турчин. Той продължил чукането, а младият турчин стоял около кафеджията и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хъ”. Кафеджията очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си. Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия. Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парите и му казал: Защо ме забравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите. Кафеджията го погледнал и нищо не му отговорил. Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал кафеджията под съд. Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на кафеджията. На младия турчин казал: Когато кафеджията туря парите в тенекиената кутия и се чува звука „тин”, това ще бъде възнаграждението за твоята работа. Значи, парите били за онзи, който чукал кафето, а „тин” за онзи, който казвал „хъ”.

И тъй, който не работи и не чука кафето в живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска от всички хора. Който е дошъл на земята, трябва да работи. Земята заема важно място в слънчевата система. Много възвишени същества се стремят да дойдат на земята да следват земния университет. Прочут е този университет. Той се е прочул даже и на другите планети. Който иска да се научи на ред и порядък, слиза на земята да следва земния университет. Първоначално земята била неустроена и пуста, но Бог се заинтересувал от нея, работил шест деня усилено, създал нов ред и порядък, който нарекъл „ред на новия университет”. След това създал човека и го поставил в този университет да учи, да придобива знания и опитности, да развива и обработва своя ум. Без знание и опитности умът е празна каса или непосята нива. Нива, по която не са минали рало и мотика, е пълна с тръни и бодили. Мисълта прави ума ценен и богат. Умът се нуждае от светли и прави мисли. Те носят благословение за човешката душа. Радвайте се на благата, които носят умът и сърцето. Колкото малки и да са тези блага, те постепенно се увеличават. В разумния свят малките неща растат и се увеличават, а големите се смаляват. Ако си малък, ще се увеличиш; ако си голям, ще се смалиш. Когато се изявява на земята, Бог постоянно се смалява. Той е велик, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви в своето величие, Той ще бъде недостъпен за нас. Ето защо, Бог постоянно мисли, как да се изяви, да бъде разбран и достъпен за всички същества. Слънцето, което е 1 500 000 пъти по-голямо от земята, се вижда толкова малко, че и децата могат да го обхванат. Бог постави слънцето на голямо разстояние от земята, да бъде достъпно за човешкото съзнание, да го приеме човек в себе си и отдалеч да го изучава. Човешкото съзнание не е развито още, не може да се ползува от големите неща. Ако слънцето би се проявило в своята големина, нищо не би останало от човека и от живота на земята. Не е лесно да видите слънцето в истинската му големина. Даже земята, която е много по-малка от слънцето, е недостъпна още за човешкия ум. Често хората си служат за някого с израза: Земята носи на гърба си. С това те искат да покажат, колко силен и велик е известен човек. Невъзможно е човек да носи земята на гърба си. Преди всичко той е на земята, не може да я носи. Друг е въпросът, ако е някъде в пространството. Да носиш земята на гърба си, това значи да носиш греховете на човечеството. За Христа се казва, че понесе греховете на хората. Значи, той носеше земята на гърба си. Христос е необикновен човек и може да направи това, което обикновеният не може да направи. Някой казва, че като се помолил на Бога, завалял дъжд и напоил изсъхналата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и свята. Обаче, молитвата на обикновения човек остава като глас в пустинята. Много пророци са говорили и говорят от името на Бога, но малцина от тях Го познават. Те говорят за Бога и Го описват като човек. Тази е причината, дето вместо да повдигнат хората, те ги отдалечават от Бога. Затова казваме, че малките причини понякога произвеждат големи последствия. Например, не всякога водата замръзва през зимата. Вън е студено, температурата е под 0°, но водата още не е замръзнала. Достатъчно е да дойде отвън едно малко сътресение, за да замръзне водата веднага. Същото става и с дъжда. Въздухът е влажен, наситен с водни пари, но дъжд още не вали. Събере ли се достатъчно прах във въздуха, равновесието между водните пари се нарушава, и дъждът иде.

Следователно, малки причини указват влияние и върху човешките чувства. Срещате един спокоен, кротък човек, с урегулирани чувства. Кажете ли нещо, което разтръсва съзнанието му, той веднага изгубва своя мир и започва да се безпокои. Докато се занимава с неща, които не влизат в живота му, човек винаги ще се смущава и нарушава вътрешното си равновесие. Всеки иска да знае своето бъдеще; всеки иска да знае, какво ще излезе от него. На всеки мога да кажа, какво ще излезе от него. Ако учи, ще свърши добре училището; ако не учи, нищо няма да постигне. И способният, и неспособният трябва да учат. Не е достатъчно да кажете, че спасението иде чрез Христовата кръв, но съзнателна работа се иска от човека. Спасението е съзнателен, разумен процес, а не механически. Спасението иде чрез любовта. Само любещият може да се спаси. Ако спасението беше механически процес, светът трябваше да е спасен досега. Наистина, днес светът е по-добър, отколкото в миналото, но хората трябва да работят още много, докато постигнат това, което желаят. В далечното минало родителите са изяждали децата си, но днес това се счита за голямо престъпление. Има остатъци и от миналите времена, но това е атавизъм, от който хората се пазят. Чувате някой да казва: Ще те изям от любов. Това е криво разбиране на любовта. И Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. В случая, под „плът и кръв” се разбира Словото Божие. Който не възприема Словото Божие, няма живот в себе си. Словото Божие представя още и плодовете на дървото на живота. С тези плодове трябва да се хранят всички хора, за да придобият вечния живот.

И тъй, хранете се със светлите мисли и чувства на хората, за да се повдигате и да вървите напред. Какво изпитвате, когато четете книгите на великите писатели? Насърчавате се и сте готови на жертви и подвизи. Като четете някоя обикновена книга, вие се обезсърчавате и не очаквате нищо от живота. Колкото по-високо стои човек, толкова повече светлина излиза от него. Нещо меко, приятно изтича от него. За такъв човек се казва, че е магнетичен, действува добре върху ума и сърцето на окръжаващите. В негово присъствие и най-възбуденият и нервен човек се успокоява. Магнетизмът е течение, което изтича свободно и независимо от човека. Това течение не трябва да се прекъсва. – Кой може да прекъсне магнетичното течение в човека? – Лошият и зъл човек. Следователно, лош човек е онзи, който прекъсва магнетичното течение в своя ближен. Роденият от Бога никога не прави зло на ближния си. Красивата картина всякога си остава красива. Нищо не може да отнеме красотата ѝ. Божественото винаги си остава Божествено. Ще кажете, че грехът опетнява човека. Обаче, грехът е трън, който временно създава мъчнотии на човека. Щом го извади, мъчнотията изчезва. Грехът, смъртта са временни прояви в живота. Хората умират, ангелите падат, а Бог работи. Докато умираш, човек си, но смъртта ще те спаси. Докато падаш, ангел си; който пада, мъчно става и мъчно се спасява. Затова е казано в Писанието: „Пазете се да не паднете и да не можете да станете”.

Какво представя смъртта? – Смъртта ограничава човека от благата на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е положението на онзи, който се е ограничил от благата, които Бог му е дал. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми към хляба, но хлябът бяга далеч от него. Той вижда пред себе си трапеза, пълна с вкусни ястия, но приближи ли се към нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира ръце към трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременният човек гони тази трапеза цял живот, без да я достигне. Днес иска да постигне нещо, утре – друго и, в края на краищата, обезсърчен, отчаян от живота, отпуща ръце и казва: Нищо не постигнах. Не търсете пищните трапези. Не се стремете към велики постижения. Малките постижения осмислят живота. Животът произлиза от малките семенца, които растат, развиват се и дават плод.

Всички хора, всички живи същества искат да живеят. Какво представя животът? Животът не е комедия. – Защо? –Защото в комедията е представена смешната страна на нещата. Животът не е нито драма, нито трагедия. Драма е онова, което не те задоволява. Ти си очаквал нещо повече, а в последствие се разочароваш. Трагедията е възприемане на онова, което не те задоволява и в края го изхвърляш навън. Животът произтича от любовта. – Как се изявява любовта? Както изгряващото слънце. То изгрява всяка сутрин и изпраща своето благословение на цялата земя. Каже ли, че ще изгрее, изгрява; каже ли, че ще залезе, залязва. То никога не изменя на обещанието си. Достатъчно е да излезеш на време да го посрещнеш и изпратиш, за да се увериш в истинността на думите му. Бъдете верни на любовта, както е вярно слънцето на своя път. То следва своя път неуклонно и радва всичко живо на земята. Затова се казва, че всичко иде от слънцето. То праща радости и скърби. Докато изгрява и залязва, радостта посещава хората. Ако престане да изгрява и залязва, навсякъде ще настъпи мрак и тъмнина, смърт и ограничение. Слънцето се разговаря с хората чрез плодовете и благата, които те възприемат. То стои високо и далеч от тях и наблюдава, как те използват благата. Радвайте се, докато слънцето се разговаря с вас и ви изпраща своите блага. Стремете се към любовта като условие за живота. Мнозина се страхуват от нея. Те мислят, че любовта носи страдания. Дали живеете с любов или без любов, страданията са неизбежни. За предпочитане е тогава да живееш с любов, макар и да имаш страдания. И апостол Павел мислеше, че като проповядва Христовото учение, ще мине без страдания. Като го биха няколко пъти, разбра, че се е заблуждавал, и казваше: „Братя, за да влезем в Царството Божие, ще минем през големи страдания”. Сега и аз казвам: Който иска да придобие любовта на Христа, ще мине по Неговия път. Всеки ще мине през смъртта и през живота, да опита всички ограничения и страдания. След това ще каже като Павла: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят”. Зад всяко страдание се крие Божията Любов. Няма страдание в света, което в бъдеще Бог да не превърне в благо. Всички грешници, които приличат на черни въглени, ще станат в бъдеще диаманти, които царете ще носят на короните си.

Новото време изисква нови хора, с нови разбирания и нови методи на работа. Човешкият ум се нуждае от изобилна светлина, с която да разрешава задачите на живота. Без светлина животът е тежък, ограничен и безсмислен. Пазете светлината на ума си да не загасне. Който е загасил свещта си, минава за лош човек. Той се движи в нощта на живота и, каквото намисли, добро или зло, скоро го реализира. Добър човек е онзи, който е запазил светлината на ума си и добре обмисля постъпките си.

Преди години наблюдавах отношението на един баща, по характер философ, към децата му. Отворил една философска книга, той четеше нещо. В това време децата му се качваха по раменете, по главата, дърпаха го за косата, но той четеше, не им обръщаше внимание. От време на време хвърляше поглед към тях, усмихваше се и си казваше: Деца са, не разбират, какво правят. Когато пораснат, ще поумнеят, няма да постъпват по този начин.

На какво може да се уподоби усмивката на любящите баща и майка? – На слънчевата усмивка. Като изгрява, слънцето се усмихва и изпраща поздрава си далеч по света. Защо и човек да не се усмихва като слънцето? Отде придоби той навика да се мръщи и навъсва? Нито луната и звездите, нито дърветата и растенията, нито камъните даже се мръщят. Ситият е всякога радостен и усмихнат. Той има вяра в доброто и в бъдещето. Гладният е мрачен. Той се е обезверил, изгубил е смисъла на живота. Вяра и безверие са състояния, които постоянно се сменят. Ситият вярва в живота, а гладният – в смъртта. И двамата трябва да уповават на Бога, както правят растенията, които с години стоят затворени в земята. Те вярват, че ще дойде ден, когато ще извадят главите си навън, ще видят светлината и ще се ползуват разумно от нея. Те очакват това време с търпение и дават изобилно плодове, с които хранят своите ближни. Те казват на човека: Вървете в пътя на светлината, и ние идем след вас.

Съвременните хора живеят, работят, мислят, но постиженията им са слаби. Всеки носи известни дарби в себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, как да ги прояви. Слушате някой музикант или певец на сцената, възхищавате се от него, но той не е доволен от себе си. Той разбира, че не се е проявил, както трябва, има още да постига. Той свири или пее и поглежда към публиката, оттам иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбират и оценяват. Мнозина го слушат, но малцина го разбират. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантът или артистът трябва да отправи погледа си нагоре отдето идат силата и животът. Бог е живот и сила, следователно, Той иска и ние да живеем и да бъдем силни. Човек умира по единствената причина, че не поддържа връзката си с Бога и не отправя погледа си към Него. Бог подава ръката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази ръка, разчита на лекарствата. Бог отваря очите на невежия, иска да му покаже, как да учи и работи, но той се отказва от тази помощ, мисли, че сам може да постигне всичко. Човек сам се мъчи и труди, а не работи. Само просветеният и съзнателен човек работи. Той е свързан с Първата Причина на нещата и оттам черпи сила. При мъчението и труда човек изразходва много енергия, а при работата – малко енергия. И тогава, ако е цигулар, той свири и сам се въодушевява от свиренето; ако е художник, сам се въодушевява от картината си; ако е писател, сам се въодушевява от написаното. Някой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цели думи и после се извинява, че бързал, нямал време да препише писмото. Ако няма време, по-добре да не пише, да отложи писмото си за друг ден, когато е свободен. Друг пък пише писмо и започва с едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквите стават ситни, едва се четат. И той се извинява, че бързал много. Той започва с Божественото, с щедростта, а свършва с човешкото. Това не е характер. Който иска да работи върху характера си, трябва да се стреми да пише красиво, чисто, сам да е доволен от написаното. Не свързвайте приятелство с човек, който започва добре, а свършва зле. На такъв човек ще кажеш: Когато писмата ти са добре започнати и добре завършени, тогава ще завържем приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да определи характера на човека. Не е така. В същност, малките работи определят човешкия характер, а не големите.

И тъй, който се радва на малките блага, ще живее много години на земята. Който посреща страданието с радост и се учи от него, ще живее дълго време на земята. Момък, който остава верен на любовта си, също ще живее дълго време на земята. Раздвои ли се, той веднага заболява. Това е все едно да ядеш две яденета, които не се смилат в едно и също време. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна, и като се смели, тогава ще приемеш втора. Същото се отнася до чувствата и мислите. Не смесвайте мислите и чувствата си. Само така ще поддържате хармонията между ума и сърцето си. В това отношение Соломон направи погрешка, взе 300 жени и 900 наложници, но, въпреки това, не можа да разреши задачата си. Той искаше да изучи женското сърце, но не можа. В края на краищата той каза: „Суета на суетите, всичко е суета”. Къде е погрешката: в Соломона или в жените? Когато една майка роди едно лошо дете, къде е вината: в майката или в детето? Вината може да бъде и в майката, и в детето, или само в единия от тях. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно: дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. Следователно, майката може да е дивачка, а присадката – детето – благородно; или майката може да е благородна, а детето – дивачка. Днес повечето хора са присадени, а малко от тях са родени от Бога. Ако се счупи присадката, човек се проявява такъв, какъвто е бил първоначално – дивак. Какво може да излезе от дивак или дивачка?

И тъй, човек може да разчита само на три неща в живота, които никога не се изменят. Те са първичният подтик на любовта, първичният подтик на мъдростта и първичният подтик на истината. Дойдете ли до вторичния подтик, в тях се явява поляризиране, т. е. проява в две посоки. Едната посока се изявява чрез даване, а другата – чрез взимане. Това виждаме и в млекопитаещите. Онези от тях, които служеха на принципа на даването, станаха тревопасни; другите, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници–месоядци. Те нападат тревопасните и ги изяждат. Банкер, който мисли само за забогатяване, носи хищнически характер. Защо му е голямо богатство? Всеки човек разполага с богатство, което никой не може да му отнеме. Той се ползва от светлината, от въздуха, от водата и от хляба, които природата изобилно дава. Да се ползват от тези четири елемента, това е право, дадено на всеки човек от Бога. Какво по-голямо благо може да се иска от това? Който носи светлината в себе си, всякога е весел, разположен; лицето му е светло, ясно, а очите – бистри, живи, подвижни. Щом изгуби светлината си, той става мрачен, сърдит; лицето му потъмнява, очите се замъгляват. Той става недоволен и подозрителен. Каквото и да му се говори, той мисли, че го лъжат. Как се познава, кога човек не говори истината? Който не говори истината, всякога бърза. Каквото и да прави, все бърза, да го не видят и разберат намеренията му. Ако е музикант, той преписва оттук-оттам цели пасажи от чужди произведения и ги представя за свои. Ако е писател, взема чужди мисли от произведенията на други писатели и ги представя за свои. Само онова е твое, което никой не може да ти отнеме.

Един богат човек, но голям скъперник, заболял тежко и не могъл да се излекува. Смъртта го дебнела, но той не могъл да умре, мъчил се, пъшкал, все за парите си мислел. Най-после той поискал да му донесат две торби със злато, да ги види за последен път и да им се порадва. Взел торбите в ръцете си, подрънкал ги и спокойно си издъхнал. След това близките му извадили торбите със златото от ръцете му и, за спокойствие на душата му, турили при него две торби с фалшиви монети. Истинското злато задържали за себе си, а стареца погребали с фалшивите пари.

Време е вече хората да се откажат от фалшивите пари. Задръжте за себе си красивите мисли, чувства и постъпки, които сами сте родили. Те са истинските златни пари, които никога не се изменят. Те са плод на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Те са резултат на съприкосновението между една възвишена душа и възвишен дух. Те ги създават, а умът, сърцето и волята ги възприемат и предават. Мислите и чувствата определят типа и характера на човека. Например, венериният тип е кръглолик, жизнерадостен, разположен. Сатурн новият тип има продълговато лице с тъмен цвят, хлътнали очи. Той е повече недоволен, песимист, не намира смисъл в живота.

Един виден американски проповедник, поради често преяждане, разстроил стомаха си и заболял от диспепсия, т. е. запичане. Болестта се отразила върху характера му. Той започнал да гледа на живота песимистически, поради което и проповедите му имали такъв характер. Говорел на слушателите си за ада, за вечния огън, за Божието наказание. Те се изпоплашили и започнали да мислят, какво да правят със своя проповедник. Като разбрали, къде е причината, посъветвали проповедника си да иде в някоя болница да се лекува. Той приел съвета им и влязъл в една болница. Лекарите промили няколко пъти стомаха му, подложили го на диета, и след известно време той напуснал болницата здрав и разположен. Духът му се повдигнал, и той започнал да проповядва за добрия живот, за рая и за благата на живота.

Какво се иска от човека? – Да яде умерено и на време; да ляга и да става на време; да върши работата си на време. Съвременните хора се отличават с краен безпорядък. Той е наследствен, придобит от деди и прадеди. Човек разполага с възможности и сили да се справи с този безпорядък, да хармонизира живота си. Който няма ред и порядък в себе си, извинява се, че не обръщал внимание е на дребните неща. Не е така. Той е лишен от чувството за ред и порядък в себе си. Според френолозите този център се намира някъде над веждата. Като работи върху себе си, човек може да развие този център. Дружете с хора, у които редът е силно развит. Ако искате да станете музиканти, да развиете музикалното си чувство, дружете с музикални хора. Светът се нуждае от добри, разумни, музикални хора. Ще кажете, че сте наследили тези си качества от дедите си. Това, което сте наследили, за времето си е било добро, но вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате придобитите дарби и способности. Новото време изисква нови разбирания, нови дарби, нови способности. Всеки ден, всеки час носи нови условия и изисквания. Пропуснете ли ги, ще чакате дълго време, докато се повторят същите условия. Тренът върви в определен час. Не пропущайте този час, да не съжалявате за изгубените условия.

Не пропущайте добрите условия, при които животът се развива. Ако днес намислиш да извършиш едно добро дело, не го отлагай за другия ден. Отложиш ли го, ти губиш добрите условия, които денят ти носи. Отлагането на добрите мисли, чувства и постъпки води към упадък и деградиране. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон”. Божият закон се проявява еднакво към големите и към малките неща. На друго място Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих”. – Как ни е възлюбил Бог? – Чрез грижите, които полага за нас, и чрез благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ядем сладки плодове, без да подозираме, че в тяхната сладчина е Бог. Сладчината е Божествено качество. Светлината също е Божествена проява, безразлично от где иде – от слънцето, от електрическата машина или от запалената свещ. Отдето и да иде, светлината има Божествен произход. Тя се дължи на мисълта на възвишените същества, които живеят на слънцето. Ако и тяхната мисъл беше толкова егоистична, както на хората, светът щеше да тъне в мрак и тъмнина. Разумни и възвишени са жителите на слънцето. Те наблюдават живота на земята отдалеч и познават всички хора, знаят даже и имената им. Хората на земята не се познават по име, но жителите на слънцето ги познават по прояви, по характер и по възможностите, които се крият в тях. – Възможно ли е това? – Някога ще го проверите и ще се убедите в истинността на моите думи. Ако не можете да проверите това, което ви се казва,то остава недоказано. Всяко нещо, което не може да се докаже, не се приема. Ако не сте видели черен човек, как ще си го представите само по описание? Обаче, на земята съществуват бели и черни хора, както има бели и черни мисли.

Какво става, когато съедините една бяла и една черна мисъл в ума си? Ще се роди или черна, или бяла мисъл – зависи от силата им. Ако бялата мисъл е по-интензивна от черната, от съчетанието ще се роди бяла мисъл. Ако черната мисъл е по-силна, в резултат ще се роди черна мисъл. Черно дете се ражда от черен баща и бяла майка или от бял баща и черна майка. Ако майката и бащата са бели, и децата им са бели; ако и двамата са черни, само черни деца се раждат! От бяла майка и черен баща или обратно раждат се и бели, и черни деца.

Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави,” Като знаете това, съчетавайте в себе си възвишени и светли мисли с възвишени и светли чувства и постъпки. Стремете се към съчетанието на възвишената си душа с възвишен светъл дух. Само така ще се родят във вас светли и възвишени мисли, чувства и постъпки. Тогава животът ви ще се осмисли и подобри. Срещали ли сте човек с бяло светло лице, от когото да лъха любов и истина? В погледа на такъв човек се чете истина и вяра. Той има доверие във всички хора, а сам си служи с абсолютната истина. Вложете доверието си към всички хора, за да се ползвате и от тяхното доверие. Вярвайте на добрите хора – на бедни и богати, на прости и учени. Човек се определя по своя ум и сърце, т. е. по своите мисли и чувства. Човек се определя още и по своите възвишени постъпки, т. е. по проявите на своята душа и на своя дух.

Днес мнозина очакват слизането на Христа на земята, Той да разреши въпросите на живота. Всеки ден, всеки момент Христос слиза на земята, но малцина съзнават това. Важно е, какво ще намери Христос между хората. Той носи блага на човечеството, но какво ще получи в замяна на това? Той носи свобода и мир, но как ще ги използуват хората? Преди да разберат и оценят свободата и мира, хората трябва да оценят светлината, въздуха, водата и хляба, които Христос изобилно дава. Оценявайте благата, които постоянно ви се дават. Бъдете будни, използвайте добрите условия без страх и отлагане.

Какво представя страхът? – Той е животинско чувство, което трябва да се възпитава. Човек трябва да се страхува от злото, а не от доброто. Затова казвам: Бягай от злото, стой при доброто. Бягай от лъжата, стой при истината. Всеки ден прави по едно малко добро, да знаеш, че си направил нещо. Най-малкото добро повдига човешкия дух и душа. Ето защо, въоръжете се с доброто, любовта и истината, за да бъдете съработници на Бога. Кой може да бъде съработник на Бога? – Здравият, силният, разумният. За да бъде здрав, човек трябва да се отнася добре с външните и вътрешни органи и да благодари за всичко, което му е дадено. Засега хората са още наематели, нямат собствени тела. И като наематели, те трябва да се отнасят добре с телата си. Като живее добре, човек си създава собствено тяло, с което може да живее и на този, и на онзи свят. Не стана ли така и с Христа? Той лежа три деня в гроба, превърна смъртното си тяло в безсмъртно и възкръсна с него. Задачата на съвременния човек е да постигне безсмъртието и вечния живот. Това значи, да влезе той в правия път, да придобие вечния живот, за който е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Казано е още: „Които чуят гласа ми в последния ден, ще оживеят и възкръснат”.

Желая ви в последния ден, т. е. в сегашните времена, да чуете гласа на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа.

Желая ви да облечете новата дреха, изтъкана от нишките на живота, на знанието и на свободата.

19. Беседа от Учителя, държана на 3 октомври, 1943г., 10ч. пр. об. София – Изгрев.