от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО)
 
(Не са показани 2 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
 +
[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТА ГОДИНА ([[1926]]-[[1927]])
 +
 +
[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]
 +
 
==ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО==
 
==ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО==
  
Ред 13: Ред 17:
 
(Брат Боев чете резюме на основните мисли и идеи от лекциите на изминалата година.
 
(Брат Боев чете резюме на основните мисли и идеи от лекциите на изминалата година.
  
Четоха се темите: «Ролята на поезията, музиката и религията».)
+
Четоха се темите: „Ролята на поезията, музиката и религията".)
  
Защо някои тела горят и изгарят, а някои горят и не изгарят? Отговорете си на този въпрос. Аз питам: защо дългият път не се изхожда? Представете си, че има един път до Алфа Центауриус и друг път – до Варна. За колко милиона години ще изходите първия път? (- Може би ние сме малки.) Сега питам: защо едни хора са големи, други – малки? Само малките неща се движат. Колкото едно тяло е по-голямо, толкова движението е по-слабо и най-голямото тяло никак не се движи. Най-бързо се движат най-малките тела. Земята движи ли се? (- Движи се.) Защо казват: Земята се обръща около себе си, а се движи около Слънцето? Защо не казваме, че се движи около себе си, а казваме, че се обръща около себе си? «Движи се около себе си» може ли да се каже? Върти се около себе си, върти се около Слънцето. (- В науката се казва: върти се около себе си, обикаля около Слънцето.) Когато колелото се движи, какво прави? Мели брашно. А когато момъкът обикаля, какво прави? Има някоя красива мома, обикаля около някоя къща. Вие вземете, съпоставете. Резултатите не са едни и същи. И в двата случая се казва «върти се». Въртележките се въртят, а този момък обикаля – обикаля някъде. И когато човек обикаля около университета, какво показва? Че не учи много. Вземете в българския [език] думата «обикаля», имате «о» – условия, но условията може ли да обикалят? Съществува направление – «б». И едва накрая се намира съзнанието на човека - «и». В дадения случай то е човек, който търси само условия на живот и този човек обикаля, той иска да живее, няма нещо идейно в него; и когато се създават думите във всеки един народ – обикаля, върти се около някого, не само обикаля, но сегиз-тогиз търси и удобен случай.
+
Защо някои тела горят и изгарят, а някои горят и не изгарят? Отговорете си на този въпрос. Аз питам: защо дългият път не се изхожда? Представете си, че има един път до Алфа Центауриус и друг път – до Варна. За колко милиона години ще изходите първия път? (- Може би ние сме малки.) Сега питам: защо едни хора са големи, други – малки? Само малките неща се движат. Колкото едно тяло е по-голямо, толкова движението е по-слабо и най-голямото тяло никак не се движи. Най-бързо се движат най-малките тела. Земята движи ли се? (- Движи се.) Защо казват: Земята се обръща около себе си, а се движи около Слънцето? Защо не казваме, че се движи около себе си, а казваме, че се обръща около себе си? „Движи се около себе си" може ли да се каже? Върти се около себе си, върти се около Слънцето. (- В науката се казва: върти се около себе си, обикаля около Слънцето.) Когато колелото се движи, какво прави? Мели брашно. А когато момъкът обикаля, какво прави? Има някоя красива мома, обикаля около някоя къща. Вие вземете, съпоставете. Резултатите не са едни и същи. И в двата случая се казва «върти се». Въртележките се въртят, а този момък обикаля – обикаля някъде. И когато човек обикаля около университета, какво показва? Че не учи много. Вземете в българския [език] думата „обикаля", имате „о" – условия, но условията може ли да обикалят? Съществува направление – „б". И едва накрая се намира съзнанието на човека - „и". В дадения случай то е човек, който търси само условия на живот и този човек обикаля, той иска да живее, няма нещо идейно в него; и когато се създават думите във всеки един народ – обикаля, върти се около някого, не само обикаля, но сегиз-тогиз търси и удобен случай.
  
На въпроса. Защо някои тела горят и не изгарят, а някои изгарят? Ако запалите една малка лампа и има в нея един малък приток на туй масло, щеше ли да изгори? Постоянно ще гори. Щом изгаря, няма никакъв приток, има само изтичане. Известни тела, на които енергията е влята, имат изтичане, те изгарят, свършват се. Тела, в които няма нито вливане, нито изливане, може ли да има горене? Не може. Значи телата изгарят и изгаряне значи: прилив няма на енергия.
+
На въпроса. Защо някои тела горят и не изгарят, а някои изгарят? Ако запалите една малка лампа и има в нея един малък приток на туй масло, щеше ли да изгори? Постоянно ще гори. Щом изгаря, няма никакъв приток, има само изтичане. Известни тела, на които енергията е влята, имат изтичане, те изгарят, свършват се. [В] Тела, в които няма нито вливане, нито изливане, може ли да има горене? Не може. Значи телата изгарят и изгаряне значи: прилив няма на енергия.
  
 
Защо остарява човек? Няма прилив на енергии. Подмладява се защо? Защото има прилив на енергии от природата. Ако човек спазва тези два процеса: на вливане и на изливане, ще намери този закон на подмладяването, на вечното живеене. Колкото се прелива, толкова се излива.
 
Защо остарява човек? Няма прилив на енергии. Подмладява се защо? Защото има прилив на енергии от природата. Ако човек спазва тези два процеса: на вливане и на изливане, ще намери този закон на подмладяването, на вечното живеене. Колкото се прелива, толкова се излива.
  
Добре, друго: практично ли е, ако имаш една лампа, да я угасяш с вода? Една обикновена газова лампа. Умно ли е? Кое е най-умното? Да я духнете. Питам тогава: Защо лампата, като я духнете, угасва, а огънят, като го духате, се разпалва? Психологически отговорите са много лесни. Пламък, който изгасва, той е кратковременен. Тела, които имат пълно горене, никога не може да ги изгасите. Никакво духане не е в състояние да изгаси едно тяло.
+
Добре, друго: практично ли е, ако имаш една лампа, да я угасяш с вода? Една обикновена газова лампа. Умно ли е? Кое е най-умното? Да я духнете. Питам тогава: Защо лампата, като я духнете, угасва, а огънят, като го духате, се разпалва? Психологически отговорите са много лесни. Пламък, който изгасва, той е кратковременен. Тела, които имат пълно горение, никога не може да ги изгасите. Никакво духане не е в състояние да изгаси едно тяло.
  
Туй е вярно и в друго отношение – има известни идеи, които изгасват от най-малкото духване. Например ти вярваш в Бога. Обаче четеш някой автор и казваш: «пфу!» И изгасва твоята идея. Това е една слаба идея. Ти казваш: «Имах една лампичка, но като я изнесох на вятъра, той я изгаси, духна я.» Тъй свети една слаба мушичка. Това е мисъл на мухите. Идеи, които се изгасват, са слаби, горенето не е пълно в тях. А онези тела, които нямат нито вливане, нито изливане, няма никакво горене – мъртви хора. В тях само се произвежда процесът на разлагане.
+
Туй е вярно и в друго отношение – има известни идеи, които изгасват от най-малкото духване. Например ти вярваш в Бога. Обаче четеш някой автор и казваш: „пфу!" И изгасва твоята идея. Това е една слаба идея. Ти казваш: – Имах една лампичка, но като я изнесох на вятъра, той я изгаси, духна я. Тъй свети една слаба мушичка. Това е мисъл на мухите. Идеи, които се изгасват, са слаби, горението не е пълно в тях. А онези тела, които нямат нито вливане, нито изливане, няма никакво горение – мъртви хора. В тях само се произвежда процесът на разлагане.
  
Приложението в новата психология. Да допуснем, във вас се заражда едно чувство на страх. С какво може да се излекува страхът? Представете си, един ваш приятел е дошъл на гости по важна работа и трябва да се върне в дома си в 9 часа. Вий сте на полето, дошла е една мечка и е седнала пред прага. Какво трябва да направите вие? Вашият приятел в 9 часа ще може ли да си иде? Какво трябва да правите с тази мечка? Страхът и мечката са едно и също нещо, те са синоними. Страхът – значи мечката е отвън. Хубаво, какво ще правите тази мечка? Когато имате един професор много учен и сприхав, и трепериш, скъсва те. Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш дома. Давам ви един ребус: Ако някой не може да иде в дома си в 9 часа. Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече.
+
Приложението в новата психология. Да допуснем, във вас се заражда едно чувство на страх. С какво може да се излекува страхът? Представете си, един ваш приятел е дошел на гости по важна работа и трябва да се върне в дома си в 9 часа. Вий сте на полето, дошла е една мечка и е седнала пред прага. Какво трябва да направите вие? Вашият приятел в 9 часа ще може ли да си иде? Какво трябва да правите с тази мечка? Страхът и мечката са едно и също нещо, те са синоними. Страхът – значи мечката е отвън. Хубаво, какво ще правите тази мечка? Когато имате един професор много учен и сприхав, и трепериш, скъсва те. Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш дома. Давам ви един ребус: Ако някой не може да иде в дома си в 9 часа. Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече.
  
Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с цигани и те му дали да носи един тъпан. Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излязла, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твоята мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията. Пита го: «Вярно ли е, което казват тези грънчари?» «Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но моята мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците.»
+
Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с цигани и те му дали да носи един тъпан. Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: – Твойта мечка изпочупи грънците. Завеждат го в града пред кадията. Пита го: – Вярно ли е, което казват тези грънчари? – Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но моята мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците."
  
Щом има мечка, ще имаш тъпан. А що значи да биеш тъпан? Значи да мислиш. Ще разсъждавате. Втори път ще засегна този въпрос – психологически на мечката как може да се въздействува. Но този страх, то е едно особено състояние у човека, едно мече състояние, аз го наричам, на физическото поле. Каквото кажеш, противното става у тебе. Кажеш: «Ще свърша училище» – няма да го свършиш. Казваш: «Ще ида някъде» – няма да идеш. После казваш: «Няма да ида», а отидеш. Този закон – всички велики хора, те са се въздигнали, когато вече са се отчайвали, като са казвали: «Тази работа няма да бъде» – тогава се завземат и се повдигат. И най-мързеливите ученици от училището са ставали най-способни, а даровитите после са пропадали. Та, не се радвайте, не мислете, че ако някой ден сте много силен... Нали има такива случаи – напишеш си речта: «тъй ще кажа, инак ще кажа», какво ли не, дойдеш отвън – нито буква не можеш да кажеш. Не каквото си [планирал]. Не мислете, че както вие сте си планирали, тъй ще си живеете. Някой си планира: «Аз, като стана учител...», намисли; по всички педагогически правила, и по тях няма, ще говоря по съвсем други правила, па и учениците, както си ги представя, и те няма да бъдат такива. Значи (...)
+
Щом има мечка, ще имаш тъпан. А що значи да биеш тъпан? Значи да мислиш. Ще разсъждавате. Втори път ще засегна този въпрос – психологически на мечката как може да се въздействува. Но този страх, то е едно особено състояние у човека, едно мече състояние, аз го наричам, на физическото поле. Каквото кажеш, противното става у тебе. Кажеш: – Ще свърша училище – няма да го свършиш. Казваш: – Ще ида някъде – няма да идеш. После казваш: – Няма да ида, а отидеш. Този закон – всички велики хора, те са се въздигнали, когато вече са се отчайвали, като са казвали: – Тази работа няма да бъде – тогава се завземат и се повдигат. И най-мързеливите ученици от училището са ставали най-способни, а даровитите после са пропадали. Та, не се радвайте, не мислете, че ако някой ден сте много силен... Нали има такива случаи – напишеш си речта: „тъй ще кажа, инак ще кажа", какво ли не, дойдеш отвън – нито буква не можеш да кажеш. Не каквото си [планирал]. Не мислете, че както вие сте си планирали, тъй ще си живеете. Някой си планира: – Аз, като стана учител..., намисли; по всички педагогически правила, и по тях няма, ще говоря по съвсем други правила, па и учениците, както си ги представя, и те няма да бъдат такива. Значи (...)
  
В природата има един Божествен закон, който регулира нещата, на който закон нашето съзнание трябва да се подчини. Съзнанието засега у човека не е будно. За пример вземете във всички култури – у растенията, когато растенията преди милиони години са преминавали в една култура, у тях е било идеал да растат нависоко, то е било техният идеал и най-високото дърво е било най-интелигентното, най-разумното. Следователно те са изучавали понятията за дължините. Но като дошла културата у животните, у тях се заражда желанието да бъдат силни, да бъдат мускулести и те са развили своята сила. Когато е дошла културата у птиците... Дърветата създадоха идеята за височина, животните – за сила, а те [птиците] създадоха идеята за красивото, за дрехите, за хубавото, модата излезе от птиците. Те направиха най-хубавите дрехи. Обаче, като се роди човекът, той казва... Дърветата създадоха идеята за високо, животните – за сила, птиците – за красота. Човек обърна внимание на своето лице, у човека се роди идеята за красотата на лицето. Всяка птица или животно, обърнете внимание: котката ще си погледне ноктите, птиците – перата, но никога – лицето. Ако покажете на някоя котка огледало, тя не обича да се оглежда. Защото няма какво да оглежда.
+
В природата има един Божествен закон, който регулира нещата, на който закон нашето съзнание трябва да се подчини. Съзнанието засега у човека не е будно. Например вземете във всички култури – у растенията, когато растенията преди милиони години са преминавали в една култура, у тях е било идеал да растат нависоко, то е било техният идеал и най-високото дърво е било най-интелигентното, най-разумното. Следователно те са изучавали понятията за дължините. Но като дошла културата у животните, у тях се заражда желанието да бъдат силни, да бъдат мускулести и те са развили своята сила. Когато е дошла културата у птиците... Дърветата създадоха идеята за височина, животните – за сила, а те [птиците] създадоха идеята за красивото, за дрехите, за хубавото, модата излезна от птиците. Те направиха най-хубавите дрехи. Обаче, като се роди човекът, той казва... Дърветата създадоха идеята за високо, животните – за сила, птиците – за красота. Човек обърна внимание на своето лице, у човека се роди идеята за красотата на лицето. Всяка птица или животно, обърнете внимание: котката ще си погледне ноктите, птиците – перата, но никога – лицето. Ако покажете на някоя котка огледало, тя не обича да се оглежда. Защото няма какво да оглежда.
  
 
Значи, първи хората създадоха идеята за образа, за лицето – веждите, носа, очите, всичко да е красиво. А всички други неща – за височина, за ръст, за сила, останаха на последен план. Всякога човек иска да бъде красив. То е идеал сега. Първата култура у човека – за лицето. Втората култура: у човека се появи понятието за ума. Почва да се стреми, почва да отделя вече челото от лицето. Почне да вижда вече, че в челото трябва да има нещо, което да отличава. Почна да обръща внимание на своето чело, на своята разумност. Тази е западната култура, която почва да залязва.
 
Значи, първи хората създадоха идеята за образа, за лицето – веждите, носа, очите, всичко да е красиво. А всички други неща – за височина, за ръст, за сила, останаха на последен план. Всякога човек иска да бъде красив. То е идеал сега. Първата култура у човека – за лицето. Втората култура: у човека се появи понятието за ума. Почва да се стреми, почва да отделя вече челото от лицето. Почне да вижда вече, че в челото трябва да има нещо, което да отличава. Почна да обръща внимание на своето чело, на своята разумност. Тази е западната култура, която почва да залязва.
Ред 37: Ред 41:
 
А новата култура, която идва в света сега, ще обърне внимание на сърцето – красивото сърце. Той високия ръст е опитал, своите мускули е опитал, своето лице, своя ум е опитал, сега идва развитието на сърцето. При сегашните условия всички ваши усилия трябва да насочим към сърцето, към облагородяване. То трябва да бъде един стремеж, един стимул. И там ще намерите новите методи за живеене и новите начини за работа. Човек, на когото умът е буден, неговата интелигентност се показва чрез очите, има един поглед бистър, ясен. А сърцето се показва чрез цялото лице. Човек, на когото сърцето е будно за бъдещата култура, неговото лице ще светне и има нещо приятно, магнетично, което излиза. То е приятно да гледаш цялото лице на неговата форма. Туй, което излиза от лицето, него обичаш. В старата култура ти обичаше само неговата форма, а в новата култура обичаш туй, което излиза, туй, живото, благородното. Живият човек, който постоянно се проявява. Туй се нарича вливане, или изтичане, или проява на неговото сърце.
 
А новата култура, която идва в света сега, ще обърне внимание на сърцето – красивото сърце. Той високия ръст е опитал, своите мускули е опитал, своето лице, своя ум е опитал, сега идва развитието на сърцето. При сегашните условия всички ваши усилия трябва да насочим към сърцето, към облагородяване. То трябва да бъде един стремеж, един стимул. И там ще намерите новите методи за живеене и новите начини за работа. Човек, на когото умът е буден, неговата интелигентност се показва чрез очите, има един поглед бистър, ясен. А сърцето се показва чрез цялото лице. Човек, на когото сърцето е будно за бъдещата култура, неговото лице ще светне и има нещо приятно, магнетично, което излиза. То е приятно да гледаш цялото лице на неговата форма. Туй, което излиза от лицето, него обичаш. В старата култура ти обичаше само неговата форма, а в новата култура обичаш туй, което излиза, туй, живото, благородното. Живият човек, който постоянно се проявява. Туй се нарича вливане, или изтичане, или проява на неговото сърце.
  
Следователно, като станете сутрин, ще се изправите, ще кажете: «Ние преживяхме културата на високия ръст на растенията.» Изправете се, проточете ръцете и краката си и кажете: «Преживяхме културата на животните, на силата.» След туй ще се погледнете в огледалото, ще видите лицето си и ще кажете: «Лицето ни е красиво, втората култура – на ума, и туй опитахме.» Ще погледнете очите си – изразителни са. Туй показва, че в нас има интелигентност; и туй опитахме – нали казват: «Изразителни очи има той.» Нима очите на една змия не са изразителни, на една мечка, на едно куче – изразителни са те. Но засега най-красивото в света, то е цялото лице, то е сърцето на човека. Всички тези неща – и височина, сила и красота, и ум, то са сили, които са ангажирани в лицето, то е човекът. Затуй културата на бъдещето ще бъде култура на сърцето, култура на братството в най-проста форма – побратимяване. Тогава в новата култура ще има нов начин и за разяснение, и за разбиране, и за живот.
+
Следователно, като станете сутрин, ще се изправите, ще кажете: – Ние преживяхме културата на високия ръст на растенията. Изправете се, проточете ръцете и краката си и кажете: – Преживяхме културата на животните, на силата. След туй ще се погледнете в огледалото, ще видите лицето си и ще кажете: – Лицето ни е красиво, втората култура – на ума, и туй опитахме. Ще погледнете очите си – изразителни са. Туй показва, че в нас има интелигентност; и туй опитахме – нали казват: – Изразителни очи има той. Нима очите на една змия не са изразителни, на една мечка, на едно куче – изразителни са те. Но засега най-красивото в света, то е цялото лице, то е сърцето на човека. Всички тези неща – и височина, сила и красота, и ум, то са сили, които са ангажирани в лицето, то е човекът. Затуй културата на бъдещето ще бъде култура на сърцето, култура на братството в най-проста форма – побратимяване. Тогава в новата култура ще има нов начин и за разяснение, и за разбиране, и за живот.
  
Какво нещо е любовта от гледището на новата култура? От гледището на старата култура любовта започва с радост и свършва с плач. Сега аз вземам първия човек – тъй започна радостта в райската градина, а после, като ги изпъдиха, дълго време се връщаха, плакаха пред райската градина. Оттам научихме ние плача. Казаха им: «Ще работите.» (- Защо не са ги простили?) Защото не удържаха първия изпит, който в него им дадоха. Представете си, че жената поиска от змията плода на дървото. То са два символа. Дървото е идея на първата култура – на растенията. Поискаха да бъдат високи. И змията, която се увива около туй дърво, това е силата. Значи, жената поиска да бъде висока и да бъде силна. Е, какво може да се добие и с височината, и със силата? Следователно пратиха ги навън да опитат какво може [да се добие с] дългите рала и силните волове. И тогава, кое е дългото рало? Дървото го впрегнаха, понеже те поискаха тази култура, впрегнаха воловете. Казва Господ: «Вие си избрахте вашата култура, вие избрахте дървото и животното за ваш идеал. Опитайте.» Казват: «Ралото храни цял свят.» Вярна ли е тази поговорка? За българския ум и за всички е вярна, но то е изопачаване на една идея. Някой път ще ви разясня, че тази мотика и туй рало не хранят никакъв свят. Мотиката заравя хората, а ралото разкъсва хората. Когато хората почнаха да орат, почнаха да се разкъсват, да се бият, да умират. А самата идея, че ралото и мотиката хранят целия свят, то не е вярно. Вярно е в туй отношение, че растенията хранят хората – помагат си.
+
Какво нещо е любовта от гледището на новата култура? От гледището на старата култура любовта започва с радост и свършва с плач. Сега аз вземам първия човек – тъй започна радостта в райската градина, а после, като ги изпъдиха, дълго време се връщаха, плакаха пред райската градина. Оттам научихме ние плача. Казаха им: – Ще работите. (- Защо не са ги простили?) Защото не удържаха първия изпит, който в него им дадоха. Представете си, че жената поиска от змията плода на дървото. То са два символа. Дървото е идея на първата култура – на растенията. Поискаха да бъдат високи. И змията, която се увива около туй дърво, това е силата. Значи, жената поиска да бъде висока и да бъде силна. Е, какво може да се добие и с височината, и със силата? Следователно пратиха ги навън да опитат какво може [да се добие с] дългите рала и силните волове. И тогава, кое е дългото рало? Дървото го впрегнаха, понеже те поискаха тази култура, впрегнаха воловете. Казва Господ: – Вие си избрахте вашата култура, вие избрахте дървото и животното за ваш идеал. Опитайте. Казват: – Ралото храни цял свят. Вярна ли е тази поговорка? За българския ум и за всички е вярна, но то е изопачаване на една идея. Някой път ще ви разясня, че тази мотика и туй рало не хранят никакъв свят. Мотиката заравя хората, а ралото разкъсва хората. Когато хората почнаха да орат, почнаха да се разкъсват, да се бият, да умират. А самата идея, че ралото и мотиката хранят целия свят, то не е вярно. Вярно е в туй отношение, че растенията хранят хората – помагат си.
  
 
Ще ви дам едно упражнение за през седмицата, следующото. За седем дена през тази седмица ще наблюдавате:
 
Ще ви дам едно упражнение за през седмицата, следующото. За седем дена през тази седмица ще наблюдавате:
Ред 57: Ред 61:
 
В неделя – Слънцето като изгрява.
 
В неделя – Слънцето като изгрява.
  
Ще наблюдавате времето какво е и ще отбележите. Ветровито ли е, облачно или ясно. Наблюдения ще правите. Идната седмица ще говорим върху вашите наблюдения. Ще се ползувате от онези, които знаят. Някои ще срещнете големи мъчнотии, не знаят къде е Меркурий. Това са като «Хиляда и една нощ». Но има някои от вас, които са добре запознати. Някоя вечер може да излезете на «Изгрева». Може целият клас да излезете, когато има хубави вечери. Онези, които имат туй силно желание, силен ламтеж, любов към науката.
+
Ще наблюдавате времето какво е и ще отбележите. Ветровито ли е, облачно или ясно. Наблюдения ще правите. Идната седмица ще говорим върху вашите наблюдения. Ще се ползувате от онези, които знаят. Някои ще срещнете големи мъчнотии, не знаят къде е Меркурий. Това са като „Хиляда и една нощ". Но има някои от вас, които са добре запознати. Някоя вечер може да излезнете на „Изгрева". Може целият клас да излезнете, когато има хубави вечери. Онези, които имат туй силно желание, силен ламтеж, любов към науката.
  
 
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
 
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

Текуща версия към 16:56, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока и растене - Жануа

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО

VI година (1926-1927)

2'"' лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на З.Х. 1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

(Брат Боев чете резюме на основните мисли и идеи от лекциите на изминалата година.

Четоха се темите: „Ролята на поезията, музиката и религията".)

Защо някои тела горят и изгарят, а някои горят и не изгарят? Отговорете си на този въпрос. Аз питам: защо дългият път не се изхожда? Представете си, че има един път до Алфа Центауриус и друг път – до Варна. За колко милиона години ще изходите първия път? (- Може би ние сме малки.) Сега питам: защо едни хора са големи, други – малки? Само малките неща се движат. Колкото едно тяло е по-голямо, толкова движението е по-слабо и най-голямото тяло никак не се движи. Най-бързо се движат най-малките тела. Земята движи ли се? (- Движи се.) Защо казват: Земята се обръща около себе си, а се движи около Слънцето? Защо не казваме, че се движи около себе си, а казваме, че се обръща около себе си? „Движи се около себе си" може ли да се каже? Върти се около себе си, върти се около Слънцето. (- В науката се казва: върти се около себе си, обикаля около Слънцето.) Когато колелото се движи, какво прави? Мели брашно. А когато момъкът обикаля, какво прави? Има някоя красива мома, обикаля около някоя къща. Вие вземете, съпоставете. Резултатите не са едни и същи. И в двата случая се казва «върти се». Въртележките се въртят, а този момък обикаля – обикаля някъде. И когато човек обикаля около университета, какво показва? Че не учи много. Вземете в българския [език] думата „обикаля", имате „о" – условия, но условията може ли да обикалят? Съществува направление – „б". И едва накрая се намира съзнанието на човека - „и". В дадения случай то е човек, който търси само условия на живот и този човек обикаля, той иска да живее, няма нещо идейно в него; и когато се създават думите във всеки един народ – обикаля, върти се около някого, не само обикаля, но сегиз-тогиз търси и удобен случай.

На въпроса. Защо някои тела горят и не изгарят, а някои изгарят? Ако запалите една малка лампа и има в нея един малък приток на туй масло, щеше ли да изгори? Постоянно ще гори. Щом изгаря, няма никакъв приток, има само изтичане. Известни тела, на които енергията е влята, имат изтичане, те изгарят, свършват се. [В] Тела, в които няма нито вливане, нито изливане, може ли да има горене? Не може. Значи телата изгарят и изгаряне значи: прилив няма на енергия.

Защо остарява човек? Няма прилив на енергии. Подмладява се защо? Защото има прилив на енергии от природата. Ако човек спазва тези два процеса: на вливане и на изливане, ще намери този закон на подмладяването, на вечното живеене. Колкото се прелива, толкова се излива.

Добре, друго: практично ли е, ако имаш една лампа, да я угасяш с вода? Една обикновена газова лампа. Умно ли е? Кое е най-умното? Да я духнете. Питам тогава: Защо лампата, като я духнете, угасва, а огънят, като го духате, се разпалва? Психологически отговорите са много лесни. Пламък, който изгасва, той е кратковременен. Тела, които имат пълно горение, никога не може да ги изгасите. Никакво духане не е в състояние да изгаси едно тяло.

Туй е вярно и в друго отношение – има известни идеи, които изгасват от най-малкото духване. Например ти вярваш в Бога. Обаче четеш някой автор и казваш: „пфу!" И изгасва твоята идея. Това е една слаба идея. Ти казваш: – Имах една лампичка, но като я изнесох на вятъра, той я изгаси, духна я. Тъй свети една слаба мушичка. Това е мисъл на мухите. Идеи, които се изгасват, са слаби, горението не е пълно в тях. А онези тела, които нямат нито вливане, нито изливане, няма никакво горение – мъртви хора. В тях само се произвежда процесът на разлагане.

Приложението в новата психология. Да допуснем, във вас се заражда едно чувство на страх. С какво може да се излекува страхът? Представете си, един ваш приятел е дошел на гости по важна работа и трябва да се върне в дома си в 9 часа. Вий сте на полето, дошла е една мечка и е седнала пред прага. Какво трябва да направите вие? Вашият приятел в 9 часа ще може ли да си иде? Какво трябва да правите с тази мечка? Страхът и мечката са едно и също нещо, те са синоними. Страхът – значи мечката е отвън. Хубаво, какво ще правите тази мечка? Когато имате един професор много учен и сприхав, и трепериш, скъсва те. Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш дома. Давам ви един ребус: Ако някой не може да иде в дома си в 9 часа. Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече.

Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с цигани и те му дали да носи един тъпан. Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: – Твойта мечка изпочупи грънците. Завеждат го в града пред кадията. Пита го: – Вярно ли е, което казват тези грънчари? – Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но моята мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците."

Щом има мечка, ще имаш тъпан. А що значи да биеш тъпан? Значи да мислиш. Ще разсъждавате. Втори път ще засегна този въпрос – психологически на мечката как може да се въздействува. Но този страх, то е едно особено състояние у човека, едно мече състояние, аз го наричам, на физическото поле. Каквото кажеш, противното става у тебе. Кажеш: – Ще свърша училище – няма да го свършиш. Казваш: – Ще ида някъде – няма да идеш. После казваш: – Няма да ида, а отидеш. Този закон – всички велики хора, те са се въздигнали, когато вече са се отчайвали, като са казвали: – Тази работа няма да бъде – тогава се завземат и се повдигат. И най-мързеливите ученици от училището са ставали най-способни, а даровитите после са пропадали. Та, не се радвайте, не мислете, че ако някой ден сте много силен... Нали има такива случаи – напишеш си речта: „тъй ще кажа, инак ще кажа", какво ли не, дойдеш отвън – нито буква не можеш да кажеш. Не каквото си [планирал]. Не мислете, че както вие сте си планирали, тъй ще си живеете. Някой си планира: – Аз, като стана учител..., намисли; по всички педагогически правила, и по тях няма, ще говоря по съвсем други правила, па и учениците, както си ги представя, и те няма да бъдат такива. Значи (...)

В природата има един Божествен закон, който регулира нещата, на който закон нашето съзнание трябва да се подчини. Съзнанието засега у човека не е будно. Например вземете във всички култури – у растенията, когато растенията преди милиони години са преминавали в една култура, у тях е било идеал да растат нависоко, то е било техният идеал и най-високото дърво е било най-интелигентното, най-разумното. Следователно те са изучавали понятията за дължините. Но като дошла културата у животните, у тях се заражда желанието да бъдат силни, да бъдат мускулести и те са развили своята сила. Когато е дошла културата у птиците... Дърветата създадоха идеята за височина, животните – за сила, а те [птиците] създадоха идеята за красивото, за дрехите, за хубавото, модата излезна от птиците. Те направиха най-хубавите дрехи. Обаче, като се роди човекът, той казва... Дърветата създадоха идеята за високо, животните – за сила, птиците – за красота. Човек обърна внимание на своето лице, у човека се роди идеята за красотата на лицето. Всяка птица или животно, обърнете внимание: котката ще си погледне ноктите, птиците – перата, но никога – лицето. Ако покажете на някоя котка огледало, тя не обича да се оглежда. Защото няма какво да оглежда.

Значи, първи хората създадоха идеята за образа, за лицето – веждите, носа, очите, всичко да е красиво. А всички други неща – за височина, за ръст, за сила, останаха на последен план. Всякога човек иска да бъде красив. То е идеал сега. Първата култура у човека – за лицето. Втората култура: у човека се появи понятието за ума. Почва да се стреми, почва да отделя вече челото от лицето. Почне да вижда вече, че в челото трябва да има нещо, което да отличава. Почна да обръща внимание на своето чело, на своята разумност. Тази е западната култура, която почва да залязва.

А новата култура, която идва в света сега, ще обърне внимание на сърцето – красивото сърце. Той високия ръст е опитал, своите мускули е опитал, своето лице, своя ум е опитал, сега идва развитието на сърцето. При сегашните условия всички ваши усилия трябва да насочим към сърцето, към облагородяване. То трябва да бъде един стремеж, един стимул. И там ще намерите новите методи за живеене и новите начини за работа. Човек, на когото умът е буден, неговата интелигентност се показва чрез очите, има един поглед бистър, ясен. А сърцето се показва чрез цялото лице. Човек, на когото сърцето е будно за бъдещата култура, неговото лице ще светне и има нещо приятно, магнетично, което излиза. То е приятно да гледаш цялото лице на неговата форма. Туй, което излиза от лицето, него обичаш. В старата култура ти обичаше само неговата форма, а в новата култура обичаш туй, което излиза, туй, живото, благородното. Живият човек, който постоянно се проявява. Туй се нарича вливане, или изтичане, или проява на неговото сърце.

Следователно, като станете сутрин, ще се изправите, ще кажете: – Ние преживяхме културата на високия ръст на растенията. Изправете се, проточете ръцете и краката си и кажете: – Преживяхме културата на животните, на силата. След туй ще се погледнете в огледалото, ще видите лицето си и ще кажете: – Лицето ни е красиво, втората култура – на ума, и туй опитахме. Ще погледнете очите си – изразителни са. Туй показва, че в нас има интелигентност; и туй опитахме – нали казват: – Изразителни очи има той. Нима очите на една змия не са изразителни, на една мечка, на едно куче – изразителни са те. Но засега най-красивото в света, то е цялото лице, то е сърцето на човека. Всички тези неща – и височина, сила и красота, и ум, то са сили, които са ангажирани в лицето, то е човекът. Затуй културата на бъдещето ще бъде култура на сърцето, култура на братството в най-проста форма – побратимяване. Тогава в новата култура ще има нов начин и за разяснение, и за разбиране, и за живот.

Какво нещо е любовта от гледището на новата култура? От гледището на старата култура любовта започва с радост и свършва с плач. Сега аз вземам първия човек – тъй започна радостта в райската градина, а после, като ги изпъдиха, дълго време се връщаха, плакаха пред райската градина. Оттам научихме ние плача. Казаха им: – Ще работите. (- Защо не са ги простили?) Защото не удържаха първия изпит, който в него им дадоха. Представете си, че жената поиска от змията плода на дървото. То са два символа. Дървото е идея на първата култура – на растенията. Поискаха да бъдат високи. И змията, която се увива около туй дърво, това е силата. Значи, жената поиска да бъде висока и да бъде силна. Е, какво може да се добие и с височината, и със силата? Следователно пратиха ги навън да опитат какво може [да се добие с] дългите рала и силните волове. И тогава, кое е дългото рало? Дървото го впрегнаха, понеже те поискаха тази култура, впрегнаха воловете. Казва Господ: – Вие си избрахте вашата култура, вие избрахте дървото и животното за ваш идеал. Опитайте. Казват: – Ралото храни цял свят. Вярна ли е тази поговорка? За българския ум и за всички е вярна, но то е изопачаване на една идея. Някой път ще ви разясня, че тази мотика и туй рало не хранят никакъв свят. Мотиката заравя хората, а ралото разкъсва хората. Когато хората почнаха да орат, почнаха да се разкъсват, да се бият, да умират. А самата идея, че ралото и мотиката хранят целия свят, то не е вярно. Вярно е в туй отношение, че растенията хранят хората – помагат си.

Ще ви дам едно упражнение за през седмицата, следующото. За седем дена през тази седмица ще наблюдавате:

[В понеделник] – Месеца, може да наблюдавате последната или първата фаза. И първата мисъл, която влезне в ума ви, запишете я, каквато и да е – първата идея.

Във вторник ще потърсите Марс – ще отбележите и какво е времето, може да е облачно. Ще си отбележите пак първата мисъл, която ви е дошла след виждането на Марс.

В сряда ще потърсите Меркурий. Да видим колцина от вас ще може да я видят. Ще гледате каква мисъл ще ви дойде.

В четвъртък – Юпитера.

В петък – Венера.

В събота – Сатурна.

В неделя – Слънцето като изгрява.

Ще наблюдавате времето какво е и ще отбележите. Ветровито ли е, облачно или ясно. Наблюдения ще правите. Идната седмица ще говорим върху вашите наблюдения. Ще се ползувате от онези, които знаят. Някои ще срещнете големи мъчнотии, не знаят къде е Меркурий. Това са като „Хиляда и една нощ". Но има някои от вас, които са добре запознати. Някоя вечер може да излезнете на „Изгрева". Може целият клас да излезнете, когато има хубави вечери. Онези, които имат туй силно желание, силен ламтеж, любов към науката.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!