Разлика между версии на „Възпитателната сила на страданието“

Текуща версия към 09:17, 26 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Младежки окултен клас

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИЛА НА СТРАДАНИЕТО

Любовта ражда доброто!

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!

Размишление.

Прочетоха се темите: „Отношение между психология, логика и етика“.

Тема 2: „Първата отличителна черта на мисълта.”

Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса:

Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта?

Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа?

Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.

Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите. Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега.

Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо ? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.

Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя? (– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.

Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек? (– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад? (– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее. Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.

В новата психология трябва да се пазите от следующето: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост. И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе [има] смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.

Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа. Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти. Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата. Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднаж направил същото и го кръстил.

Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението. Техният потик иде от внушението. Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него. Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. Сега възпитанието в какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.

Вие в школата има да се борите с някои наследствени мисли, които вие може да преодолеете и трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все таки може да си помогне. Научно има много данни. В геометрията запример има определени черти на порока. Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.

Запример вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия. Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа. После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице. Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.

Сега ние говорим за правата мисъл. Може ли някой от вас да ми каже по какво се отличава правата мисъл? Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не? И най-после една права мисъл с каквато и да е дума може ли да я изкажете?

Първичният език на човечеството е бил образен. Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе. Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи са те. И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи. Има шанс за тях.

Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”? Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни. Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен. Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.

Сега често говорим за добрия живот. Добър живот, но в какво? Туй понятие добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи. А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.

А в какво седи правата мисъл? Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия?“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти. Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия. А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.

Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не? (– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система. Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия. Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.

Ако тъй се научите да се радвате, не да иде[те], да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.

Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава потик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.

Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание. Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непреривност, а в физическите страдания тази връзка я няма. Запример вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.

Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е цярът, с който може да се възстанови доверието? (– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.

(– Сега какъв е цярът, за да се възстанови това доверие пак?) Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си. Ето ви цярът. Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е цярът.

Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им. Та той правил често такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън. А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.

Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента. А това е един от опасните опити. Там се забатачват хората сега. Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко. В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.

Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкарин там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.

Запример някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъстствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той ѝ даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което ѝ се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете.

Да направим едно упражнение с ръцете.

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

IV година, 3 школна лекция на

I Младежки Окултен Клас

2.ХI.1924 год., неделя, 7 часа вечерта,

София