Разлика между версии на „Условия за растене“

Текуща версия към 21:28, 27 септември 2016

Неделни беседи

Неделни беседи - 1930 г.

Условия за растене, XIII серия, том IV, (1930)

1. Условия за растене

1. Беседа от Учителя, държана на 31 август, 1930 г. София. – Изгрев.

„И когато се свечери, слязоха учениците Му на морето." [ Йоана 6:6]

Ще преведа този стих на класически език. Той е езикът на най-учените хора. Само учените могат да разберат, защо учениците на Христа слязоха на морето. На научен език слизането означава растене. Какво отношение има между слизането на учениците на морето и растенето? Значи, има нещо, заради което и Христос слезе от невидимия свят на земята. Той минал пространството, от невидимия свят до морето, и от морето до сушата, с цел да се учи. Нищо в природата не става случайно, нито безразборно. Нещата не стават механически. Всичко в природата е разумно. Земята има своето велико предназначение в космоса, затова и съществата, които са слезли на нея, имат определена цел. Ако целта им е определена за самите тях, колко по-определена е за онези, които са създали земята. Целта им е толкова ясна, колкото е ясно и на професорите, защо са създали университета. Обаче, студентите, които следват университета, едва сега изучават неговата програма. Ученикът се чуди на ума на тези, които са създали училището. Студентът от университета или от академията на изкуството се чуди на създателите на тези учебни заведения. Много просто, няма какво да се чудите. Това са опитни хора, като астрономите, които насочват своите тръби към звездното небе и следят пътя на всяка звезда. След това правят точни изчисления за разстоянието й от земята, както и за пътя, който тя изминава. Ама чудни били техните инструменти. Чудни са, разбира се, това са учени хора. За невежия всичко е чудно. Той гледа и се чуди на голямата тръба, с която астрономът наблюдава небето.

Съвременните хора приличат на онези учени, на онези астрономи, които боравят със законите, без да разбират техния вътрешен смисъл и взаимно, отношение помежду им. Като четеш Библията, ти казваш: Това е книга на неизчерпаемо богатство. Така е, Библията е склад на неизчерпаемо богатство. Тя е жив свят. И ако четеш Библията, без да се свържеш с този жив свят, тя остава без значение. Същото може да се каже за числата и формулите в математиката. Ако ги изучавате само, без да се свържете с тях, като с живи светове, за вас математиката е наука без значение и смисъл. Всяка сила, разумно използвана, регулира нещата. Тя се използва разумно, ако се знаят числото и формулата, които я представят. Например, и любовта, като сила, има свое число, своя формула. Ако искаш да я придобиеш, трябва да знаеш нейното число и формула. Като сила в органическия свят, любовта има своя обективна страна. Щом знаеш това, можеш да се ползваш от нея.

Всеки иска да осмисли живота си, но не знае по какъв начин. Ще го осмислиш, когато познаеш неговата същина. Ако разглеждаш живота само отвън, нищо не разбираш. То е все едно, да видиш един човек отвън и да кажеш: Този човек е религиозен. По какво познаваш, че е религиозен? За друг казваш, че е светски; за трети, че е учен и т. н. Това са фази в човешкия живот. Ако под „религиозен" разбираш честен и добър човек, прав си; ако под „учен" разбираш просветен човек, който носи светлина на хората, прав си; ако под „културен" разбираш благороден човек, с добра обхода, пак си прав. Обаче, ако под "културен" човек разбираш външната обстановка на неговата къща, външния му живот, ти не си прав. То е все едно, да се занимаваш със скъпоценностите на умрелия. Каквито скъпоценности да има, той е умрял. Пръв той не може да се радва на тях. Какво значение имат за вас скъпоценностите на умрелия? Какво значение имат за вас надгробните речи, които са му държали? Какво значение има това, че на погребението му присъствали видни хора? Какво от това? Важно е, дошли ли са на погребението му хора, на които той е направил поне едно добро. Според мене, на погребение могат да ходят само онези, на които покойният е направил добро. Може да е много казано, но така е. Че сега не става така, то е друг въпрос. Днес придружават умрелия онези, които имат да му дават. Като го изпращат, те казват: Хайде, добър път, но молим ти се, да не подадеш някакъв протест срещу нас и в другия свят, че и оттам да ни мъчат. Там пари не ти са нужни. Като дойдеш отново на земята, бъди по-добър към нас. Затова, именно, длъжниците държат надгробни речи на своя кредитор.

Да се върнем към основната мисъл. Ние не се интересуваме от въпроса, как умират хората, как ги погребват, как се мъчат в другия свят, или на земята. Това са странични въпроси. Ние се интересуваме от въпросите: как се раждат хората, как растат и се развиват, как учат. Че хората вършат престъпления, това не ни интересува. Това са болезнени въпроси, с които се занимава патологичната и криминалната психология. С това се занимават само съвършените хора. Ако несъвършеният се занимава с такива болни въпроси, без да иска, ще си напакости. Затова се казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш." Онези учени, които посветили целия си живот за изучаване на мравките, в края на краищата, са придобили нещо от техните качества. Който изучава гущерите, придобива разположение да се грее на слънцето. Истинският учен е всякога млад, никога не остарява. Старият никога не може да стане учен. Като казвам, че старият не може да стане учен, имам пред вид отрицателната страна на старостта. Тази старост води към смъртта. Старостта има и положителна страна. От Божествено гледище, старост та е патологично явление в живота. В процеса на растенето, старостта се превръща в младост. Значи, в растенето се крият условия за превръщане на енергиите. Така, природата иска да внесе в живота на човека този стремеж, който някога имал. Всички същества от слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил. Те работят за създаването на новия живот. Като изследваме нещата, ние виждаме, че природата е дошла до положение, да тури равновесие в законите на света, да изключи смъртта от живота. Това значи, който умира, да не минава през такива големи мъчения, както сега.

Беседата, която днес говоря, бих озаглавил с думата „растене". Растенето е разумен процес, който става с всички живи същества – работници в човешкото битие, или работници в човешкия дух, в човешката душа, в човешкия ум, сърце и воля. Може да наречете тези човешки прояви с различни имена, но резултатите им са едни и същи. – Защо имат едни и същи резултати? – Защото при разумните процеси не е важно, кой действа – умът, сърцето, волята, душата или духът. Важно е, че крайните им резултати са едни и същи. Значи, макар че волята и духът, например, си служат с различни методи, но крайните резултати са еднакви.

И тъй, като изучаваме живота от новото гледище, ние трябва да се ръководим от обективната наука, т. е. науката на формите. Тази наука се е организирала вече. Ние я наричаме наука на рационалните числа, защото борави с тях. От физическо гледище, ние можем да определим всяко явление, защото силите, които действат в него, са точно определени. Обаче, в духовния свят е мъчно да определиш едно явление. Например, лесно е да се определи, какви качества ще има новороденото дете: дали ще прилича на баща си, или на майка си. Това може да се определи точно 99%. Когато се ражда детето, това не е произволен процес; то се ражда при строго определени условия. Който не знае законите, мисли, че човек се ражда произволно. Не е така. Когато зародишът се посажда в материята, за да излезе от него човек, разумните същества следят, при какви условия, кога и как трябва да се роди. Те се интересуват от неговото бъдеще, От целия му живот. Те искат да знаят, как расте той и как се развива. При растенето, като процес, разумните същества изчисляват, какви сили са изразходвани и какви са придобити. Колкото неуловима да е за човека душата, тя има свой външен израз. Сърцето, умът, духът също имат външен израз.

Изобщо, всички неща в природата имат свой външен израз, своя форма. Всеки човек има специфичен израз, специфична форма, по която определяме неговото развитие. Един човек има малки очи, друг – големи, изпъкнали. Един човек е нисък, а друг – висок, снажен. Има причини, които обясняват тези неща. Който не може да обясни причините за ръста на човека, не може да си обясни вътрешното му развитие. Казват за някого, че е интелигентен. Коя е причината за неговата интелигентност? Тя е скрита вътре в него. Интелигентността се изразява в неговата похватност. Виждате интелигентен човек, който се проявява като добър техник. Той прави точни изчисления, прави планове и виждате, един ден, по негов план, построили голям параход. В изчисленията си, той предвижда, каква тежест издържа този параход. По същия начин, може да се предсказва и за човека: какви сили и възможности се крият в него. Разумните същества, които са построили човешкото тяло, са имали пред вид възможностите на всеки човек поотделно и така са създали неговото тяло. На същото основание, по плана на парахода, даден от някой инженер, съдим за неговата интелигентност. Ако не познаваме законите и тяхното прилагане, не бихме имали никаква база за наука. Ето защо, изучавайте щателно законите на природата. Например, правили ли сте обективен анализ, да изследвате топлината на човешкото тяло, при различни случаи на неговия живот? Съвременните лекари измерват топлината само на болните. Например, забелязано е, че температурата на болните се повишава от 36°–41°, но това не е естествена температура. С обикновения термометър се измерва топлината на човешкото тяло. Но има психически термометър, с който се измерва, дали даден човек е добър, или лош. Ако топлината се увеличава, и добродетелта му се увеличава; ако топлината му се намалява, и добродетелта му се намалява. Във физическия свят е точно обратно: повишаването на температурата влошава състоянието на болния; намаляването на температурата подобрява състоянието му, и той постепенно оздравява. Повишаването на топлината в духовния свят е признак, че животът се увеличава. Колкото повече топлината се намалява, толкова повече и животът се намалява.

Време е да се хвърли мост между физическия и духовния свят, да се види, че те са аналогични. Обаче, отношението между законите на двата свята е обратно пропорционално. Това, което в духовния свят е реално, разумно и вярно, във физическия свят, в дадения момент не е вярно. Например, инженер - строител дава план за построяване на един параход. Гледате плана и се чудите, какъв параход ще излезе от него. Няма защо да се чудите, ще увеличите мерките, дадени в плана, и ще имате представа за големината на парахода. Планът е намален 10, 100, 1000 или 10 000 пъти от естествената му големина. Като го увеличите толкова пъти, ще имате представа за истинския му вид. Такъв е законът. Не можеш да сложиш на хартия истинския образ на телата. И във фотографията, първият образ на предмета е обратен, т. е. негативен. Като мине през няколко процеса, ще получите истинския му образ. В който свят да влезеш, навсякъде съществува голямо разнообразие: някъде разнообразието е отвън, някъде – отвътре. Искаш да възпиташ двама души. Каквото да правиш, колкото и да желаеш да бъдеш справедлив, ти ще си послужиш с два различни метода. Невъзможно е да възпитаваш двама души по един и същ начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има за възпитание. Един принцип може да се приложи при възпитанието, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механическо разбиране. Проследете движението на земята и ще видите, че то не е едно и също: всеки момент ту се ускорява, ту се намалява. И земната механика е под закона на вечното разнообразие. И земята не се движи механически. В движението й има известна разумност. Когато движението на земята се ускорява, тя се намира под влиянието на един род разумни сили; когато движението й се намалява, тя се намира под влиянието на друг род разумни сили. Който иска да си състави понятие за времето, трябва да вземе пред вид ускорителното и закъснително движение на земята.

Каквото знаете за движението на земята, същото се отнася и до човека. И в него стават ускорителни и закъснителни процеси. Казваш: Не зная, защо престанах да раста. Питам: През зимата цветята растат ли? В тропическия пояс растенето не престава, но в умерения пояс, през зимата настава почивка. През време на почивката, растенията събират енергия, за да могат, във време на ускорителните процеси, да обработят събраните материали. За да реализираш една мисъл, едно чувство и да дадеш ход на своя вътрешен подтик, трябва дълго време да събираш материал за съграждане на това, което желаеш. Трябва да знаеш още, отде да черпиш енергия и материал за работа. Човек черпи жизнените сили от няколко източника – от храната, от въздуха, водата и светлината. Той черпи енергия още и от мисълта, чувствата и постъпките си. Всеки употребява такава храна, която отговаря на развитието му. Обикновените хора се хранят по обикновен начин: приемат храната и я дъвчат. Адептите се хранят само с въздух. При това, някои от тях приемат въздух само един път в месеца, други – един път в годината, а най-напредналите – един път през целия си живот. Те се отличават от обикновените хора по това,че дълго време обработват храната си. Има адепти, които се хранят само със светлината. Аз изнасям тези факти като недоказани научно. Може да вярвате, може и да не вярвате в тях – свободни сте. Аз нямам време да доказвам тези факти, но и да ги докажа, вие няма да се ползвате от тях. Каква полза ще ви допринесе факта, че някои адепти се хранели със светлина, а други – с въздух?

От научно гледище, задачата на човека е да се научи правилно да се храни, да пие вода, да диша; също така, той трябва да мисли, да чувства и да действа правилно. Това са живи, разумни процеси, свързани с живите сили на природата. Тези процеси определят развитието на човека. От тях зависи неговото бъдеще. Ако човек иска да нагласи мисълта и чувстването си според гамата на природата, с която иска да работи, всякога ще има успех. Ако не може да се нагласи според гамата, която природата е определила, той няма да има успех. Много естествено. Как ще разбереш учения, ако не знаеш неговия език? И природата, когато ни дава на разположение своите сили, тя разбира нашия език. Иначе, и тя не би могла да ни помогне. Не мислете, че с вашия език можете да отидете далеч. Следователно, когато природата със своите сили слиза при нас, тя си служи с нашия език. Когато ние отиваме при нея, трябва да знаем нейния език. В този случай,тя е крайно взискателна, Ако не знаем езика й, тя не ни приема. Махне с ръка и ни отминава. В това отношение, англичанинът постъпва като нея. Ако ти проговори, и ти не го разбереш, той маха с ръка и заминава. С това той иска да каже: За мене времето е пари, не мога да го губя. Той не говори надълго и широко, като българина. Ако го разбереш, добре; ако не го разбереш, ще махне с ръка и ще ти каже: Върви след мене! Ще ти даде картичката си и ще те изпрати при някой свой приятел, той да ти услужи. Англичаните не са хора на чувствата. Външно те са студени, хладни, но са добри психолози. Като хвърли поглед върху тебе, англичанинът веднага има представа, какъв човек си. И те изучават окултизма, имат свои методи за прилагане па окултните науки. Дали методите им са прави, бъдещето ще покаже. Същото може да се каже и за нашите методи. И за тях бъдещето ще говори. Времето и резултатите ще покажат, кои методи са по-добри.

Не се произнасяйте преждевременно за нещата. Че управлението на даден народ било лошо – не се произнасяйте. На друг народ управлението било добро – и за това не се произнасяйте. Времето ще разреши въпросите. Аз се спирам на факта: не можеш да приложиш един и същ метод при възпитанието на двама души. Нещо повече: И върху себе си не можеш да приложиш един и същ метод при два различни случая. Един ден ще употребиш един метод, на другия ден – друг метод. Методът, който си употребил на младини, е различен от онзи, който употребяваш на старини. Природата се отличава с крайно разнообразие. Красотата на природата се заключава в крайното разнообразие. Онези, които не разбират закона на разнообразието, се стремят към еднообразие. Те не знаят, че единството в живота се крие в разнообразието. Поради еднообразието, в което живее, човек е навлязъл в областта на страданията. Като не разбира причината на страданията си, той се стреми към разнообразие, дето не трябва, и казва: Аз имам много идеи. – Не, ти трябва да имаш само една идея, един принцип, а много методи за прилагане на принципа или на идеята. Не мислете, че щастието е в разнообразието на принципите.

Съществуват три главни принципа: принципът на любовта, на мъдростта и на истината. И до днес още те не са разбрани, затова често смесват любовта с чувствата. Любовта ражда живота, а проява на живота е движението. Животът организира формите. Значи, и формите са под закона на любовта. Който разбере любовта, като принцип, ще разбере и нейните видоизменения. Щом разбере любовта, той ще приложи методите на живота, изявен в движението. Ако не може да приложи тези методи в движението, той не може да ги приложи и във външните форми, произлезли от движението. Вторият принцип – на мъдростта, има отношение към светлината и знанието, както и към човешкия ум. Който вярва в ума, ще се ползва от знанието, което придобива чрез него. Същото може да се каже и за сърцето, за душата и за духа. Който вярва в сърцето, ще се ползва от науката за сърцето; който вярва в душата, ще се ползва от науката за душата; който вярва в духа, ще се ползва от науката за духа. Ще кажете, че съществуването на душата не е доказано научно. Че съществува душата, това е факт; въпрос е да се докаже научно. Досега никой не е доказал съществуването на душата. И съществуването на ума не е доказано. Обаче, лесно се познава умният човек. Дето ходи, той свети. Това се вижда особено вечер.

Как ще познаете сърдечния човек? – По това, че и в най-студения зимен ден той излъчва топлина. Само той може да бъде по риза, без да усеща студ. Той прилича на вечна пролет, в която всичко цъфти. Следователно, разумен човек е онзи, който излъчва светлина. Сърдечен е онзи, в душата на когото цари вечна пролет. Това са факти, които не се нуждаят от научни доказателства. Както по кривата линия на барометъра и по вдигането и спадането на живака съдим за външната температура и налягане, така и по интензивността на светлината и топлината съдим за разумността и сърдечността на човека. Дължината на линията определя интензивността на светлината и топлината. Също така, и дължината на носа определя интелигентността на човека. Значи, колкото по-интензивна е светлината, толкова по-дълги са нейните линии. Оттук вадим заключението, че носът на човека се удължава по причина на светлината, която прониква в неговия ум. Ухото пък се удължава по причина на топлината. Големите уши показват добре развити чувства. Ако ушите са малки, чувствата са слабо развити. Човек с малки уши е скържав, не обича да дава. Когато измервате дължината на носа и на ушите, ще видите, че тази мярка не е достатъчна. Ще измервате и тяхната широчина. От значение са и гънките по тях. Гънките на носа показват също степента на развитието на мозъка. Ако носът растеше непрекъснато на дължина, щеше да достигне неимоверни размери. Същото можем да кажем и за мозъка, който расте на дължина и на широчина. Това растене се ограничава от черепа, в който е затворен. Като няма възможност да расте на дължина и широчина, той започва да се нагъва. В тези гънки се развиват различните мозъчни центрове, т. е, фабриките и заводите на човека. Няма по-голям завод от човешкия мозък. Никой завод в света не може да се сравни с него. В него работят три билиона и 600 милиона клетки – работници. Някои от тези клетки са толкова учени, че нито един от съвременните капацитети не може да се сравни с тях. И тъй, ако търсите истински учени химици, физици, математици, биолози, ясновидци, ще ги намерите в мозъка. От тях се учат всички хора. Някой събере знанието на тези учени клетки и казва: Аз мисля така. – Ти нищо не мислиш. Учените клетки са мислили преди тебе, а ти възпроизвеждаш това, което те знаят. Като ме слушате, ще дойдете до едно противоречие и ще се запитате: Тогава, де остава човекът? Външният човек е временна проява на вътрешното единство в човека, изразено чрез неговия ум, сърце и воли – от една страна, и чрез неговата душа и дух – от друга страна. Той е свързан посредством една нишка с вътрешния човек, т.е. с вътрешното единство в него. Всяка клетка има свой специфичен метод на работа. Значи, мозъкът разполага с три билиона и 600 милиона методи. Какво разнообразие на дейност се крие в него! – Вярно ли е това? – Няма да се минат 100 – 200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука. Ще кажете, че това са илюзии. Не, илюзии са само онези неща, които не съществуват в природата. Обаче, това, което съществува в природата, е реалност. Всяко нещо, което, в даден момент, човек съзнава и вижда, е реално. Питат ме, вярвам ли в Бога. – Когато виждам Бога и Го съзнавам, вярвам в Него. Той е реалност за мене. Обаче, като не Го виждам и не Го съзнавам, не вярвам в Него. – Защо не вярваш? – Нямам никаква връзка с Него. Аз се свързвам само с, онези неща, които, в даден момент, виждам и съзнавам.

Имате две житни зърна. Едното посявате в земята, а другото оставяте в хамбара. След време, посятото зърно покълва и започва да расте нагоре. Ако го питате, познава ли слънцето, то казва: Познавам слънцето, защото ме е гряло и продължава да ме грее. Задавате същия въпрос и на другото зърно, и то казва: Не познавам слънцето, не съм го виждало. То не е проникнало в хамбара, не ме е огрявало. И това житно зърно има възможност да види слънцето. – Кога? – Когато го посеят в земята. Следователно, когато някой каже, че не вярва в Бога, отговарям: Не вярваш, защото си още в хамбара. Когато те посеят в земята и видиш слънцето, ще повярваш и в Бога. – Не си прав. – Не съм прав по отношение на тебе, който си затворен в хамбара. Обаче, аз съм посят на нивата, раста нависоко, виждам слънцето. Между мене и тебе има голяма разлика. Ние се различаваме и по форма, и по съдържание, и по смисъл, но тази разлика не може да ни спъва. И ти можеш да дойдеш на моето място и да видиш, че това, което говоря, е вярно. Също и аз мога да дойда на твоето място. И мене, като ме ожънат и овършеят, ще ме турят в хамбара. Тогава и аз ще кажа, че не съществува Бог. Какво означават думите: Няма Бог. Това означава, че страданията на човека са свършени, т. е. той е в хамбара. Кажеш ли, че има Бог, ти имаш господар. Щом имаш господар, няма да бъдеш гледан като писано яйце. Той ще ти каже: Хайде на нивата – да ореш, да сееш, да жънеш. Като ореш и сееш на нивата на господаря си, без да ти плаща нещо, ти казваш: Аз съм свободен вече от своя господар. Това е разбиране! Мнозина имат такова разбиране. Те казват: Ние не вярваме в Бога. Това е привидно положение. Ще знаете, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Да мислиш обратното, това е заблуждение. Как ще говориш за Бога, без да си го видял, без да си говорил с Него? Щом е така, как можеш да мислиш, че страданията идат от Бога? Ако отидете при добрите майки и бащи, при добрите учители и свещеници, при добрите държавници, при напредналите адепти, какво ще ви кажат те за Бога? Те ще ви кажат, че Бог е любов; че страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране на великите принципи и закони, с които природата си служи. Ако човек си служи със законите на природата, пак ще има страдания, но по-малки. Тогава, при сто случая в живота си, само в един от тях ще има страдание или неуспех. Да имаш един неуспех или едно страдание в живота си, това е на място.

Като сте дошли на земята, вие трябва да се справите с мъчението. Щом се натъкнете на едно мъчение или страдание, потърсете причината за това. То може да се дължи на разстройство на черния дроб, на дишането, на сърцето или на някое разстройство в мозъка. Неправилният живот причинява разстройство на целия организъм. Важно е да се намери причината на това разстройство и да се отстрани. Неправилното кръвообращение се дължи на неправилната мисъл. Някой не ходи правилно, клати се на една, на друга страна. Това се дължи на някакво разстройство на малкия мозък. В този човек е нарушено равновесието. Ето защо, първа задача на човека е да концентрира своята мисъл. Мислите трябва да се нареждат хармонично. И в чувствата трябва да има хармония. Школата, която следвате, разполага с правила, закони и методи. Ако ги прилагате правилно, вие ще преобразите лицето си. Ако днес хората не успяват, то се дължи на факта, че очакват всичко наготово. Значи, искат други да работят за тях. Те казват: Ние ще повярваме в Бога, ако Той ни даде, каквото пожелаем. Те не знаят, какво представя вярата. Да вярваш в учения човек, това значи, да постъпващ според законите, с които той работи. Да вярваш в художника, това значи, да постъпваш според неговите принципи. Същото се отнася и до музиканта. Колкото да е велик, той не може да предаде своето изкуство. Ти ще вярваш в неговите принципи, ще ги прилагаш и тогава ще придобиеш изкуството му. Без учене и работа, нищо не се постига. Като учиш и работиш, ще възприемеш методите и законите на великия музикант и ще придобиеш неговото изкуство. И природата, въпреки своята добра воля, ако не учим, не може да ни предаде своето знание. Като знаете това, не питайте, защо страдате. Страдате, защото не учите.

Казва се, че науката не може да обясни всичко. – Не, науката е в състояние да обясни всички факти и явления, но трябва да се знаят нейните принципи и закони. Някой страда от изобилие, от много знания, а друг – от недоимък, от малко знания, Някой страда от много любов, а друг – от малко любов или от безлюбие. – Как е възможно, човек да страда от много любов? Много просто. Сто души обичат едновременно един човек. Всеки иска да го целуне и прегърне. Какво ще бъде неговото положение? Ако си богат, и сто души те спират на пътя, всеки да си каже молбата и да си опише положението, как ще се чувстваш ти? Това не е ли страдание? Ако десетки хора посещават учения всеки ден, да се разговарят върху неговите научни изследвания, какво ще чувства той? Ако съм на мястото на учения, за да не ме безпокоят хората, ще отворя едно училище, в което ще назнача няколко професори, да им дават сведения за това, което ги интересува, както и да им преподават нужните знания.

Съвременният свят се нуждае от работници, а не от философи. Светът трябва да се спаси. Мнозина казват, че трябва да се ходи на училище, да се работи, да се домогнат до известно знание, до методите и правилата на науката. Един учен френолог, доктор Гал, като изучавал мозъчните центрове на човешката глава, влязъл във връзка с един прост човек, от когото научил нещо ново. Простият човек отглеждал кокошки и петли и, като наблюдавал, кои петли са добри борци, открил причината за това. От тези наблюдения, доктор Гал направил едно ново откритие, а именно: той намерил центъра на смелостта в човека. Дето е мястото на този център в смелия петел, там е и у човека. Макар че главата на петела е по-малка от човешката, с известни изчисления може да се намери точно мястото на този център у човека. Смелият петел е готов да се бори до смърт. Той вади ножа си и умира, но не отстъпва. Ако и смелият човек е готов да вади нож и да коли, какъв смисъл има това чувство?

Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост. Всеки се безпокои, тревожи се, какво ще стане с него. Всички се питат: Какво ще стане с нас? Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят разположението си, без да могат да си помогнат. Има чувствителни инструменти, с които може да се намери причината на това неразположение. Като поставите този инструмент на челото си, ще определите точно мястото на възбудения мозъчен център. Той е причина за неразположението в човека. Колкото повече се увеличава топлината на организма, толкова по-болезнени състояния го нападат. Топлината на мозъка трябва да бъде постоянна. Няма по-опасно нещо от това, да се повишава топлината на човешкия мозък. Може да се повишава дейността на мозъка, както и неговото напрежение, но никога неговата топлина. Щом се повиши топлината му, явяват се различни болезнени състояния, които медицината нарича с общо име „мозъчни разстройства." Най-малкото повишение на тази топлина се отразява болезнено върху стомаха, дробовете, жлезите и други органи. Това се отразява вредно върху целия организъм, върху нервната система. Тази е причината за неврастенията. – Как може да се справи човек с повишената топлина на мозъка? – Чрез мисълта. Като мисли право, той постепенно понижава температурата на мозъка си и така я нормализира. Когато в мозъка става известно триене, тогава топлината се повишава. Триенето се дължи на несбъднати желания. Колкото повече настоява човек да реализира известно желание, толкова по-голямо триене става между мозъчните частици. Оставете това желание да се реализира след няколко години. До това време, реализирайте друго желание. Колко нови мисли и желания ще дойдат в ума ви! Има какво да реализира човек.

„И когато се свечери, слязоха учениците Му на морето." Морето представя живота с неговите закони и методи, които се прилагат вечер. Под „вечер" се разбират условията, при които външният свят не може да стимулира човека. Понеже той няма условия в себе си, връща се вечер у дома си и, ако е женен, казва на жена си: Този си направил къща, онзи си направил къща, а ние нямаме никаква възможност. От нас нищо няма да излезе. След това и мъжът, и жената не могат да спят спокойно. Гледаш към този, към онзи, всички заемат високи служби, и светлината на деня, вместо да внесе успокоение в тебе, повече те тревожи и безпокои. Някога е нужно да дойде вечер, да изглади всички тежки впечатления и преживявания на деня. Ако е за къщи, има кой да гради. Достатъчно е да има инструменти и материал, за да се съгради една къща. Може да съградиш един палат и след време да го разрушиш. Същото прави и природата. Тя, която е създала най-висшия завод – човешката глава, в един момент може да я разруши, за да внесе в нея известно подобрение. В процеса на развитието, каквито възгледи да имате за живота, те са дотолкова валидни, доколкото разбирате великите закони и принципи, с които можете да си служите. От вас зависи да поставите живота си на устойчива или неустойчива основа. Ако в усилията на вашия живот видите, че имате нещо непостигнато, изменете методите си. Ако не можеш да постигнеш нещо по един начин, промени метода си. Ако и чрез него не можеш да постигнеш резултати, промени го. Може да промениш много методи, но никога не стой на едно място. Не постъпвай като мухите. Виждал съм, как мухи влизат в стаята ми и започват да се блъскат в един, в друг прозорец. Аз им отварям прозорците, вратите, да излязат, но като не разбират това, те се блъскат от едно място на друго. Като се блъскат по прозорците, те казват: Оттук искаме да излезем. – Мухата има право да се блъска в прозореца, но човек не трябва да се блъска като нея. Щом се блъснеш веднъж, втория път ще кажеш: Не е това мястото, дето отивам. – Ти гледай да излезеш от вратата, която господарят ти отворил. Дето върви той, и ти върви след него. Гледай, какво правят умните хора. Господарите са умните хора в света. Наблюдавай, през кои пътища и през коя врата минават те. През която врата минава разумният човек, през нея ще минеш и ти. Тя ще те изведе на спасителния бряг. Който може да се домогне до учения човек, в пълния смисъл на думата, той е придобил нещо. Ученият никога няма да ти каже, че не разбираш живота. Той казва: Всичко, каквото говориш, е вярно, но за реализирането му са нужни условия, време и стремеж. Вече 20–30 години, как се занимавам с известен въпрос; имам малки постижения. Ти, който ме следваш, ще имаш по-малки постижения от моите. И да следваш пътя на учения, не може да имаш неговите постижения.

Сега Божественото работи в света. Великият Учител, Който работи за човечеството, има за цел да измени съзнанието на хората, да придобият нов начин на възпитание и разбиране. Старите форми на човешките вярвания ще се заместят с нещо ново. Оставете старите си дрехи навън, и облечете новите. Не мислете повече за старите си дрехи. Изучавайте себе си; изучавайте сърцето и ума си; изучавайте душата и духа си. Изучавайте онези методи, които можете да занесете на онзи свят. Това значи, да се използува разумно съвременната наука. Ще кажете: Да сме сега при своя Учител! Да сме на мястото на Христовите ученици!

Желая ви сега, да слезете с Христовите ученици на морето. Вечерта е почивка. Така ще си дадете отчет за живота. Ще започнете с новия живот, с новите разбирания. Не се занимавайте повече със старото. Не оплаквайте вашето минало, не мислете, какво сте били някога. Забравете старото, и вървете напред. Никакви сълзи, никакви скърби, никакви страдания. Който е плакал, да не плаче повече; който е скърбял, да не скърби; който се обезсърчавал, да не се обезсърчава; който, се гневил, да не се гневи. Започнете с обратното. Който не е обичал, да обича; който не е чувствал, да чувства; който не е мислил, да мисли; който не е действал, да действа. Всеки да придобие кротост, въздържание и смирение. Само силният човек е смирен; слабият не може да бъде смирен. Само богатият може да бъде щедър. И добрият може да бъде щедър.

„Слязоха учениците Му на морето." Слезте и вие при онова море в природата, за да придобиете нейните методи. Вслушвайте се в нейните закони и от резултатите, които придобивате, градете вашето бъдеще. Това изисква сегашният живот.

Да растем според образа на идеалния и съвършения човек, който бъдещето може да създаде.

1. Беседа от Учителя, държана на 31 август, 1930 г. София. – Изгрев.