Разлика между версии на „Единният“

Текуща версия към 21:30, 16 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Божествените условия

Единният

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Връзки между две разумни същества.“

В математиката е казано, че между две точки може да се прекара само една права. Между четири точки колко прави могат да се прекарат? За точката се знае, че няма никакво измерение. Обаче, с какво се измерва правата линия? С какво се измерва плоскостта? – С права линия.

Всички ученици изучават математиката, но тя е основана на метафизиката. Значи, тя е отвлечена наука. Дълго време трябва човек да се занимава с математиката, за да я приближи до себе си, да стане реална наука, да се ползва от нейните резултати. Понеже в математиката се казва, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, ние си представяме точките толкова близо, че едва с микроскоп можем да ги видим. Значи, права линия е тази, която се отличава с по възможност микроскопическа дължина. Стане ли по-дълга, тя се изкривява вече. Правата линия не може да бъде точка, защото е образувана от две точки. Явят ли се три точки, тя става крива. Всяка точка, която се проявява в природата, може да се движи само в една посока. Тази посока, именно, наричаме права линия. Когато се казва за човека, че трябва да определи по принцип, накъде се движи, подразбираме само една посока – към чистия, идеален живот. Този живот представя път на правата линия.

Да се движи човек по права линия, това значи, да е дошъл до истинския морал, да се качва и слиза съзнателно. Който няма този морал в себе си, той губи равновесието си и пада. Страшно е, когато човек падне и не може да стане. Къде пада човек? Често хората падат в касата на богатите. Като намери крадеца в касата си, богатият се чуди, как е станало това. Едва сега той разбира, че има някаква грешка в ключа на касата му. Той мислел, че ключът на касата му се отвъртва само отдясно наляво, а крадецът го отвъртял в обратна посока – отляво надясно. Има случаи, когато падналият вижда касата, пожелава да я отвори, но не изпълнява желанието си; в друг случай той отваря касата, но не взима парите; и най-после, отваря касата и взима парите. Като падне, човек все ще стане, но някога забравя да се изчисти, да се освободи от праха по дрехите си. Защо забравя? – Защото той мисли за причината на падането. Иска да разреши задачата си, за да не пада и друг път по същия начин. Като реши задачата си, тогава изтръсва праха от дрехите си. Човек пада, когато среща препятствия на пътя си. Той е тръгнал по права линия, но препятствието не позволява на правата да се продължи. Обаче, силите, които започнали да се проявяват, не могат да се спрат, поради което човек пада. За да не падне, човек трябва да измени посоката на движението си. Той пак ще се движи по права линия, но вече не хоризонтално, а перпендикулярно, нагоре. Така се образува плоскостта. Следователно, когато човек срещне известно препятствие на пътя си, във форма на изкушение, изпитание, мъчнотия, нищо друго не му остава, освен да поеме посока нагоре, по перпендикуляр. Значи, перпендикулярът спасява положението.

И тъй, права линия се образува между две точки, а плоскост – между четири. Когато плоскостта се подвижи в посока, различна на своето движение, образува се тяло. Когато дойдете до тялото, животът става съзнателен, т. е. триизмерен. Кубът, като тяло, представя форма, в която зародишът крие своите възможности. Казахме, че правата линия е образувана от две разумни същества, плоскостта – от четири, а кубът – от осем. Според езика на метафизиката, правата линия се пази от два ангела, плоскостта – от четири, а кубът – от осем: 2 + 4 + 8 = 14. Всъщност, само 2 + 4 сили са впрегнати на работа. Шесторката представя кинетически сили, а осморката – потенциални. Оттук вадим следното отношение: потенциалните сили се отнасят към кинетическите, както числата 8:6.

Като се говори нещо върху метафизиката, хората се смущават, отричат я. Те не подозират, че и да я отричат, и да не я отричат, тя действа в живота им. Животът е основан върху физическа и метафизическа основа. Човек трябва да изучава и двете основи. Например, докато е малко, детето живее само физически. То яде, диша, расте, без да има съзнателно отношение към тези процеси. Майка му го къпе, облича, но то не съзнава, какво тя прави за него. Като порасне, детето става голямо момче или момиче и започва да се оглежда в огледалото, първо за себе си, а после за друг никой. Това е вече съзнателно отнасяне на човека към нещата. Той иска да срещне приятел, на когото да се хареса. Тук се поражда отношение между две души и се образува права линия. Докато правата линия следва своя път, двамата млади са доволни ог живота си. Щом се яви трета точка между тях, равновесието им се нарушава, и те започват да се смущават.

Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви“. Кога не се смущава човешкото сърце? – Когато има само една мярка в живота си; когато има само една идея в ума си; когато служи само на Бога. Тури ли две мерки в живота си, внесе ли две идеи в ума си, служи ли на много богове, човек е изменил посоката на живота си и сам се излага на смущения и страдания. Следователно, ако се обличаш, ще правиш това заради Бога. Ще гледаш да се харесаш на Него. Дойдеш ли до това положение, ти си се пробудил вече. По много начини се облича човек, но, всъщност, един е истинският начин на обличане. Всички други са отклонения от правилния начин. Най-красивото и просто облекло е, когато човек се облича за Едного. Щом се облича за много хора, облеклото се усложнява. Много естествено, едно е положението, когато човек се облича за едного; друго е, когато се облича за мнозина. Много хора – много вкусове. Кой вкус ще задоволиш? Какъв роман ще напише писателят, ако иска с него да задоволи вкусовете на всички хора? Каква картина е тази, която задоволява вкусовете на всички хора? Не е лесно да задоволиш различните вкусове. Човек трябва да знае, за кого се облича, за кого пише книги, за кого рисува, за кого свири и т. н. Някой казва, че прави всичко само за себе си: живее, храни се, облича се, пише книги, рисува, свири само за себе си. Който живее само за себе си, е лош човек. Ако живееш за едного, този Единният трябва да бъде Бог, а не ти сам.

Представете си, че сте слуга при добър господар, който ви дава голяма сума пари и ви заставя да свършите една работа. Вие взимате парите в ръцете си и още първата вечер отивате в една кръчма и се напивате. Забравяте, че парите ви са дадени за работа и си купувате автомобил, да се разхождате с него по улиците. Разумният свят се интересува от вас и чака да види, какво ще правите.

Това са неща, които стават с вас. Ето защо, като тръгнеш на път, не се спирай пред никакви гостилници, не се запознавай с никого, не прави приятелство с никого. Като свършиш работата си, тогава посещавай гостилници. Не губи времето си напразно, за да не става нужда да дохождат ангели с меч в ръка, да те заставят насила да свършиш работата си. Отклониш ли вниманието си, ти непременно ще се спънеш. Ако си студент, ще пропаднеш на изпита; ако си музикант, ще сбъркаш като свириш. За да не се спъва и пропада, човек трябва да държи в ума си само един образ – на Бога, на Единния. Това е естественото положение в живота.

Кое положение наричаме неестествено? – Когато човек живее само за себе си. За да излезеш от това положение, живей само за Бога. Живей за Онзи, Когото обичаш. – Как познавате, че обичате Бога? – По проявите си. Ако любовта ви е неизменна, вие Го обичате. Щом се измени любовта ви, вие сте скъсали връзката си с Него. Любовта на човешката душа към Бога е вечна и неизменна. Онова начало, към което любовта на човека е вечна, неизменна, наричаме Вечно, Безконечно, Безначално, Необятна сила, Разумна природа и т. н. Човек може да обича само онова, което е над него. Ето защо, качествата на Вечното Начало са безгранична сила, доброта, разумност.

Кого обича човек? – Само онзи, когото не може да замести с никого нито по ум, нито по сърце, нито по постъпки. Можеш ли да заместиш своя възлюбен с друг някой, твоята любов е временна. Временните, преходните неща не са реални. Те са сенки на нещата. Колко струва сянката на едно плодно дърво? Самото дърво има цена, но сянката му не струва нищо. Много мисли, желания и чувства на човека са подобни на сенките на дърветата. На тях не може да се разчита. Човек разчита само на онези неща, които при всички случаи в живота си не може да замести с други. Мома обича някой момък, но се страхува да не го изгуби. Момък обича една мома, но се страхува да не му изневери. Каква е тази любов? – Временна. Щом любовта на едного може да се замества с любовта на друг някой, тя се отнася към преходната любов, която малко издържа. Любовта на Единния, обаче, е вечна и неизменна. Тя се проявява извън времето и пространството. Тя е безконечен процес, без начало и без край.

Къде можете да приложите идеята за вечната любов, т. е. за любовта на Единния? – При всички мъчнотии, противоречия и обезсърчения, които срещате в живота си. Представете си, че сте неразположен, обезсърчен, недоволен от себе си. Какво трябва да правите? Започнете да мислите за майка си и за баща си, които са ви родили; за създаването на света, за създаването на животните и на растенията; за смисъла на живота. Като разсъждавате върху нещата метафизически, т. е. отвлечено, неразположението и недоволството ви ще изчезнат. Как е постъпил онзи млекар, който всеки ден продавал млякото си? Животът му не бил розов, но той носел гърнето с млякото на главата си и размишлявал за красиви неща. Той си мислел, как ще продаде млякото, как с парите ще купи една-две кокошки, ще развъди пиленца; като ги продаде, ще си купи агне, после крава и т. н. Като забогатее, ще се ожени за царската дъщеря. От радост той подскочил, но гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Той си въздъхнал горчиво и казал: Разлях млякото, но поне се ожених за царската дъщеря.

Ще кажете, че не искате да бъдете като този млекар, който си въобразявал, че ще се ожени за царската дъщеря. Философ е той, оптимистически гледа на живота. Защо човек да не гледа с радост на живота? За предпочитане е да мислите, че всичко можете да постигнете, отколкото да се обезсърчавате и да гледате мрачно на живота. Може би за дадения момент желанието ви да е непостижимо – това нищо не значи. Един ден ще го постигнете.

Като ученици, вие трябва да се пазите от обезсърчения и отчаяния. Дойдете ли до такова състояние, приложете въображението си. Не мислете, че сте беден, че работите ви не се нареждат добре, но си представяйте, че заемате високо положение в обществото, като професор, висш началник на някое министерство и работите ви вървят добре. Дето и да се обърнете, каквото и да поискате, всички ви услужват, всички нужди ви се задоволяват. Така ще прекарате няколко часа в мечти и надежди. Като се огледате и видите, че истинското ви положение не е добро, ще си наложите философско търпение, ще станете стоик. Мислете тогава за Единния, Който ви обича, за да опитате Неговата сила и любов. Той ще ви помогне чрез някой човек, близък или далечен. Все някой ще възприеме мисълта ви, ще схване положението ви и ще се притече на помощ.

Прилагайте въображението си и не се страхувайте. Казано е, че въображението е майка на идеите. Богат човек е онзи, който има идеи. Колкото по-възвишени са идеите му, толкова по-богат и силен е той. Ако идеите му не могат да се реализират днес, ще се реализират утре – важно е, че непостижимото ще стане постижимо, макар и в далечното бъдеще. Не е лошо, когато идеите не се реализират; лошо е, когато изворът им пресъхне. Следователно, не желайте да измерите количеството на водата на една чешма. Речете ли да измерите водата й, тя ще спре. Щом е така, не казвай, че някога си много обичал, или много страдал. Радвай се, че си обичал, че си страдал и не се отказвай и днес от радостта и от страданието. Благодари за всичко, което е станало с тебе и се радвай на всичко, което днес става.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

10. Лекция от Учителя, държана на 26 октомври, 1928 г. София. – Изгрев.