Разлика между версии на „Съобразяването с природните закони и здравето“

Текуща версия към 12:05, 27 август 2013

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 3

С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО

В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“

Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка. Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите. А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“

Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации? Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно. Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“)

В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко. Разумният принцип, който работи в организма, се проявява и при загуба на кръв, като комбинира няколко най-целесъобразни метода за постигането на поставената цел. Ето и думите на д-р Алекси Карел: „При кръвоизлив всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изпитва жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма предишния ѝ обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и навлизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възстановяването на кръвта. Значи в тялото се създава верига от физико-химични и градивни процеси, които приспособяват организма към кръвозагубата.“

Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните проблеми, ако не ни е ясна връзката между психичните и физичните процеси, а тя днес е установена и чрез множество опити и наблюдения; именно чрез нея се отключва широк диапазон от възможности. На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“

Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме. Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора. Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени. Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“

I. Психичен живот и здраве

Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест. Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два свята, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие. При наличието на психични причини човек може да добие предразположение към болест. Тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган.

Учителя на много места в лекциите е разяснявал подробно както външните, така и вътрешните, психични условия за здравето. Ето някои Негови думи, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето:

„Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на Любовта, на неправилно дишане и хранене.“

„Лошите мисли влияят зле върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото.“

„Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото. С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб, стомах, всичката гениалност, която има. Отрицателните мисли слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, разрушава се съответният физически орган.“

„Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния.“

„Безпокойството води към болест, между другото и към парализа.“

„Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после – болест.“

Ето как Учителя обяснява действието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: „Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тази промяна в организма? Като излъже, човек започва да се страхува, а това свива кръвоносните съдове, както и тъканите.“ (“Влиянието на цветовете“ от книгата „Жива реч“)

„Ако се разсърдите или ако направите някоя неестествена постъпка, в тялото ви настава война и настъпва едно болезнено състояние, което ви отнема няколко месеца или няколко години, докато се съвземете от настанилата се във вас болест. На какво се дължи това? – На неправилните мисли.“ (“Лечебното действие на музиката“, ООК, лекция от 2.05.1938 г.)

„Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб и ако не ги контролирате, то тогава той ще се разстрои. А това ще повлече разстройство на всички други системи. Трябва да контролирате вашата гордост и алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб. Също така не проявявайте нервност – тя също разстройва черния дроб.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.)

Едно голямо вътрешно притеснение или разочарование в живота може да подпуши жизнените енергии; едно подрязване на крилата, при което човек се чувства смазан и разбит, може да доведе до болестта рак. Дисхармонията и разочарованията в чувствата могат да се проявят в белодробни болести. Нека разгледаме по-подробно как неправилни психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята е кондензирана енергия и е в състояние на постоянно трептене. Френският редиестезист инж. Л. Тюрен, работейки в тази област, създава апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат организмите. Така той констатира специфичните дължини на вълните при разни видове растения и животни, нещо повече – оказва се, че дори всеки орган от един и същ организъм изпуща вълни с нееднаква дължина. Понеже мислите, чувствата и стремежите съответстват също така на известен вид трептения, то е ясно, че може да има взаимодействие между трептенията в разните области. Отрицателните мисли и чувства като стрес, скърби и тревоги, съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма, затова и действат пагубно върху него. Проучено е, че психичните състояния със своите трептения могат непосредствено да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях и анатомичния им строеж. Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му.

Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.)

Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?“

II. Условия и възможности за здравето

Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата. Тази погрешка имала вътрешна връзка със заболяването му. „Мога да Ви излекувам – казал лекарят. – Това, което ще направя за Вашето лечение, представляват външните условия, но преди това Вие създайте вътрешните възможности: още днес телеграфически съобщете на вдовицата, че ѝ пращате чек с милионите, които сте ѝ ограбили.“ Болният сторил това и още същата вечер усетил голямо облекчение. После лекарят чрез билки и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време. Като разговарял със своя пациент, той му изяснил, че неговата болест може да бъде сравнена със следната изолация: болният се намира заключен в една стая, където сам е турил напречни железни пръчки отвътре на вратата, която пък е заключена и отвън. Оздравяването – това е излаз извън този затвор, но за да се освободи, той първо сам трябва да махне напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре – да поправи собствената си неправда спрямо вдовицата; после докторът лесно ще може да отключи вратата отвън – лечението с външни средства; по този двустранен начин той отново придобива свободата си или своето здраве.

Вътрешните психични причини за болестите са погрешните, криви мисли, чувства и постъпки, които създават предразположение към болестта, или тъй наречените възможности за заболяване, при които и най-малката външна причина може да доведе до болест. Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др. Възможностите и условията вървят успоредно, но вътрешните психични причини правят външните условия по-активни. При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия. Учителя казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм.“

Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å. Космичните лъчи са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни, а зад тях се нареждат мисловните или изобщо психичните вълни, които са още по-къси и чийто брой на трептенията в секунда е още по-голям. Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.

Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган.

Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав. Тази страна на вярата е добре разгледана в книгата „Лекуване с вяра“ на Емил Куе77. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му придаде каквато форма и строеж пожелае. Че това е точно така, се вижда от множество опити и наблюдения. На същия закон се основава и стигмата. При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва.

Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот. Дойдем ли до тази мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм, ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързите вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги, а те обновяват и преобразяват материята.

Христос, когато е лекувал, е казвал: „Да бъде според твоята вяра.“ И от Христа като извор на Любовта и Живота е изтичала към болния животворна струя, която той е трябвало само да приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него. В Евангелието на Марка, 5:25-34, е описано възприемчивото състояние, което дава вярата: „И една жена, която бе имала кръвотечение двадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив – беше ѝ станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението ѝ и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус, като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му Му казваха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мене? Но Той се озърташе, за да види тая, която бе сторила това. А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“

И Любовта повишава трептенията на организма. Тя има мощно лечебно действие и носи живот. Чрез нея човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от Божествения свят. Те вливат в него живот, който коренно обновява и претворява организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича. Именно затова, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителя е категоричен: „Не можете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича.“

И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести. Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов. Но тук говорим за Космичната любов и когато изневерим на нея, когато слезем в по-долни области, ставаме и податливи и за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот.

III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване

Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново.

Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на сърцето ви.“ Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя причинява пулсирането. А чувствата или изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това сърдечно електромагнитно течение. При страх и тревоги то протича неправилно, което се отразява физиологически върху сьрдечния мускул, даже влияе и върху неговия анатомичен строеж. И затова при лечение на сърцето преди всичко е необходимо да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.)

Душата е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност. Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава. В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат. В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното?“ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли? – смръщила вежди жената. – Тогава не умирам!“ И наистина, с това свое желание да не умре тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла.

Това бяха примери, когато човек несъзнателно, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух. Но той може, когато познава законите, съзнателно да ги включи на работа и така да победи болестното състояние. Как става това? – Чрез повишаване на трептенията. Но това не означава, че при лекуването на дадена болест трябва да се прибягва само към вътрешния метод – необходим е и външният. Христос е употребявал и двата метода, например при лекуването на слепородения: „Ние трябва да вършим делата на Тогова, който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. Когато Съм в света, светлина Съм на света. Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал.“ (Йоан 9:4-7) Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния, и силата, която му изпраща, са психичният метод. Спасителя препоръчва двата метода едновременно – пост, който спада към външните методи, и молитва, която спада към вътрешните.

Учителя непрестанно лекуваше страдащите, които го молеха и очакваха изцеление. По този въпрос Той изтъкваше: „Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не съдейства, всяка външна помощ е недостатъчна. Болестите не са нищо друго, освен нисши същества, които влизат в човека и почват да се размножават за негова сметка. На научен език ги наричат микроби. Христос казва, че освобождаването от тях може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може за една нощ да разруши града. За тях Христос казва: „Този род не може да излезе навън освен с пост и молитва.“ Какво представлява молитвата? Тя е връзката на човешката душа с Първичната причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската и щом я лишите от храна, тя се принуждава да отстъпи.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 60-61)

Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее. Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица. И така, атакувани от две страни – чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма. Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 61)

Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“

Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина.

IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм

„Правилните мисли, чувства и постъпки са регулатори на електромагнитните течения в човешкия организъм“, изтъква Учителя. Следващите редове изясняват илюстративно този въпрос: представете си кон, впрегнат в кола и подкаран от колар – аналогия на тялото е колата, електромагнитните течения в организма са конят, който я тегли, докато разумното, което работи в организма, или психичният фактор, е коларят, който подкарва коня. Между тези три страни на човешкото естество има взаимодействие и взаимна зависимост и който иска да изучи основните закони на здравето, трябва да се спре и да ги опознае.

Научните изследвания са установили, че човешкият организъм, както и всяко друго същество, е източник на електричество. Подробно са изследвани електричните явления в мозька, сърцето, мускулите, черния и белия дроб и във всички други органи. Берлинският лекар Фридрих Краус установява електричния характер на сърдечната дейност, като прави изследвания с цайсов галванометър и регистрира електрични искри при всеки удар на жабешкото сърце. Като говорим за електромагнитни течения в човешкия организъм, ние си служим с този термин поради липса на по-подходяща терминология и така обозначаваме не само електричеството и магнетизма, но още и тъй наречения од на Райхенбах, жизнения магнетизъм на Дюрвил, митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на Лаковски и др. Някои от тези видове енергии са тъждествени, а други са различни, но всички те не са нищо друго, освен тъй наречените в окултизма етерни строителни сили.

Електромагнитните течения в организма участват в строежа, растежа и функциите на органите. Те са строителни сили и са главният фактор, който дирижира физиологичните процеси в организма. Те циркулират из тялото, както кръвта. Ако при изучаването на нормалните и патологичните физиологични процеси, както и на терапевтичните проблеми, не вземем предвид електромагнитните течения, то винаги ще останем с ограничени разбирания и постижения в биологията и медицината. Електромагнитните течения, които минават през всеки орган, са от голямо значение за неговото състояние. Природата е разумна и икономична, не ѝ е присъщо разпиляването на енергиите – естествено е, че наличието на електромагнитни сили в човешкия организъм играе особена роля в живота на организма. Психичните процеси регулират електромагнитните течения в организма и упражняват голямо въздействие върху тях, като характерът на влиянието им зависи от естеството на мислите и чувствата. Ако са правилни, те влияят благотворно и на електромагнитните течения, които запазват своя естествен ритъм, а това е важно условие за здравето. Ако мислите или чувствата са отрицателни – например ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм – всичко това отклонява електромагнитните течения от естествения им ритъм, което се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите. Така, вече видоизменени, електромагнитните течения причиняват ред неестествени, болезнени промени в организма, например свиване на капилярните съдове, неправилно пулсиране на сърцето и артериите, промени във функциите на черния и белия дроб, стомаха и червата, мускулатурата, мозъка и др. А тези нередности във функциите водят към разстройство и в строежа на органите. Има съответствие между известни психични процеси и съответни електромагнитни течения при дадени телесни органи и затова никак не е случайно, че един вид отрицателни психични процеси атакуват черния дроб и причиняват заболяването му, друг вид – белия дроб, трети – сърцето и т.н.

Всичко, казано дотук, обяснява нормалните и болезнените процеси в организма. Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина като простуда, неправилно хранене, преумора и др. Нека обърнем внимание на факта, че след война обикновено избухват епидемии. Като външни причини могат да се посочат упадъкът в хигиенните условия, недояждането и мизерията, което е вярно, но трябва да се разгледа и действието на психичните причини. Учителя ни бе обяснил, че по време на война атмосферата се изпълва с разрушителни психични сили, които разклащат етера и изменят електромагнитните течения, а това причинява промени в организма и предразположение към болести. Следователно, при лекуване трябва да се прибягва освен до външни средства – храна, вода, въздух, светлина и т.н., и до фактора, който може да регулира електромагнитните течения, а именно психичните сили в Природата. Тази дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор.“ За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с приложените тук две таблици на електромагнитните течения. В първата таблица са отразени октавите на различните видове трептения, а във втората – дължината на вълната им. И двете съдържат броя на трептенията в секунда за различните сили в Природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който човешкото ухо може да долови. Етерните вълни при двадесетата октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от двадесет и шестата до тридесетата октава се проявяват като електричество, от четиридесетата до четиридесет и петата октава са непознати; трептенията на четиридесет и деветата октава се проявяват като светлина. При петдесетата октава имаме химични лъчи; петдесет и първата и петдесет и втората октава са непознати. Трептенията на петдесет и осмата и петдесет и деветата октава са рентгеновите лъчи. При шестдесет и втората и при по-горните октави се проявяват космичните лъчи, а над тях са мисловните вълни.

От втората таблица се вижда, че колкото се увеличава броят на трептенията в секунда, толкова вълните стават по-къси. Например космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни, но още по-къси са мисловните вьлни. Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно. Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? – При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние.

При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли?“, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб?“ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила. Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта. Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот. А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“

V. Любовта като най-мощен трансформатор

„Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми.

Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“

Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове.

От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот. Докато при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото; така, лишен от притоците на Великия космичен живот, у него се създава предразположение към болест и смърт. Същата мисъл Учителя изразява така: „Не дадем ли на Божественото да минава през нас, тогава спираме извора на Божествените блага. Това наричам подпушване на Любовта и то води към болести. Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“

В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това?“ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“

Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния. Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез обичта и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира. Ако в нас влезе Божественият ток на Любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през теб Любовта, ти ще възкръснеш. Ако болният познае Любовта на Бога, ще оздравее моментално.“