Разлика между версии на „Природа и геометрия“

Текуща версия към 09:17, 26 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Младежки окултен клас

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

ПРИРОДА И ГЕОМЕТРИЯ

Размишление.

Кое е най-важното в яденето?

Кое е най-важното в храната?

Защо трябва хората да ядат? (– За да добият физическа сила.) Ако е тъй, тогава машините добиват по-голяма сила, като им се тури масло. Защо е силата на машината? (– Да работи.) Тази работа нужна ли е на самата машина? (– Не.) Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно, всяка една мисъл, всеки един акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един процес механически. Тази машина по-голяма може ли да стане? По-силна може ли да стане? Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е сама по себе си. Следователно, в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата. Да бъде умен и разумен, то е пак проявление на силата. Трябва да има проявление на силата. Силата е потребна само за разумното проявление на човека. А това е необходимо за вашето развитие, понеже, ако вие не си турите максими и норми, които сa верни вътре в природата, няма да се мине дълго време и вие ще изгубите смисъла на живота и ще минете през пътя на всички страдания, по които обикновените хора минават.

Вие, като ученици, ще бъдете изложени на изпитания. Вие не може да избегнете този закон на промените. Ако искате да живеете един обикновен живот, той по нищо не се отличава от живота на животните. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? Има, пробужда се и неговото съзнание. И ако вникнете в очите на това магаре, ще видите, че една голяма тъга се крие в очите му. Тъжно е магарето. Но в неговата скръб никой не влиза. Магарето забелязва това и казва: „Най-после сам съм, ще си нося товара, какво ще казвам на тия хора, които не ме разбират!”

Сега, за живата природа, за всички същества, които съществуват на земята, ще си съставите едно понятие не такова, каквото сегашните хора имат. Всички тия същества са разумни и страдат, само че са на градация. Това са все души закъснели, това са души в застой. Например, млекопитаещите са души, изостанали в развоя на своето развитие, закъснели са те, птиците – също. И всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души. Така ще има закъснели души и от човечеството. Те ще бъдат закъснели души от Бялата раса, както има закъснели души от черната раса. А един закъснял от черната раса много мъчно може да мине в бялата раса. От една раса в друга много мъчно се минава. В природата има известни междини или граници за такива души.

Искам всички от вас да имате по-пълно понятие за природата. Онези от вас, които сте естественици, знаете ли кои са ония елементи в почвата, които дават по-голям растеж на растенията? Кои са елементите, които стимулират повече растенето според съвременната наука? (– Калий, натрий и азот.) А ако тия елементи са в по-малък размер, какво ще бъде растенето? (– По-слабо.) Добре, от какво произтича това, че у някои почви тия елементи са повече, а у други са по-малко? (– Има различни почви по произход.) Как мислите, ако на мястото на една гора посадите една нива, почвата ще бъде ли по-плодородна? От какво се образува този чернозем? От клончетата и листата на тази жива материя. Следователно, всички тия елементи са взети от листата и са придадени на почвата, те са складирани в почвата от самите растения. Почвата е само това, каквото е един килер или една изба, а поотделно взети, всяко едно коренче, всяко едно клонче и всеки един лист приема известна енергия от слънцето чрез въздуха и я предава на почвата. Само излишното се складира в почвата. Растенията се развиват по-нормално, те не могат да затлъстеят тъй, както хората затлъстяват, а те винаги оставят излишъка си долу на земята.

От туй идвам до закона: ако вие не работите правилно, няма да можете да схванете ония елементи, които са потребни за духовния свят. И следователно, за бъдеще вашето растене, вашето развитие ще бъде ненормално. Да кажем, някой път вашата мисъл не работи. Защо? Понеже тия елементи, които дават подтик на ума ви, ги няма, как ще работите? Да кажем, искате да четете. – Е, нямате светлина. Искате да пишете. – Е, нямате книга, мастило. Искате да работите, но пръстите ви ги няма и т.н. Значи, има известни елементи, които липсват. Трябва да знаете, че животът е тясно свързан както със силите в природата, така и с вашите органи. До известна степен вие може да приготвите половина от ония елементи, които са необходими за вашето правилно развитие, а другата половина самата разумна природа доставя. Когато казвам, че трябва да живеем разумно, подразбирам спазването на ония закони, които са в природата и тогава те ще ни доставят материали, които са необходими за живота. Забелязали ли сте някой път, когато вашият живот е естествен, тогава тази фосфорна сила се събира у вас и лицето ви взема друг израз. Някой път пък някои от вас имат доста желязо, но в отрицателна, низходяща степен, кинетическо желязо, не потенциално, а сгурия, която вие не можете да употребите за живота. А това желязо дава друга краска на лицето ви.

Затова, тази година най-първо ще се научите да се филтрирате. Защото без филтриране, тъй както сте сега, в школата на природата не биха ви пуснали. Пречистване ви трябва, защото ония разумни сили, с които трябва да дойдете в контакт, са чисти и ако вие сте нечисти, те ще произведат една силна реакция във вашите мозъци и вследствие на това се явяват неразположения, разболявания, ставате песимисти. Същото е и в света, там всички се разболяват: и артисти, и художници. После, дали сте или не в школата, щом не вървите по естествения път на природата, с вас ще се случи това. Видимата природа, това е Бог, Който се изявява спрямо нас. Той е снизходителен, но е толкова точен – не извинява и не прощава непоправените погрешки. Може да напълниш цяла каца със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си.“ Сега някои казват, че погрешката може да се измие със сълзи. Не, тя се мие, но пак остава.

Та, първото нещо, което е необходимо сега за вас, то е филтриране, пречистване, за да придобиете ония елементи, които са необходими за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. А няма друг начин. Този е правилният път за развиване. У мнозина състоянията, които сега имат, са ненормални. Някои от вас психически сте в трескаво състояние, някои имате слаб стомах, някои хрема, други имат слаби нерви, не могат да изтърпяват. Какъв е съставът на нервите? (– Главно фосфор, който им придава тази чувствителност.) По какво се отличава сивото от бялото вещество в мозъка? (– Сивото съдържа клетки, а бялото е сбор от нервни влакна.)

Сега, най-първо трябва да създадете разположение на ума си. А това, което вие наричате разположение, то по някой път е настроение. Всеки един от вас трябва да се стреми да създаде разположение на ума си. А това разположение се създава от онази, правата мисъл. Рекох, за да създадеш настроение или разположение, трябва ти работа. Значи, ти създаваш разположение чрез работа. А работата е благородно нещо, тя ще те улесни за създаване разположение.

Сега, вътре в човека има нещо, което се противи. То е наследствено. Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушите и другите плодове капели направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал човекът тогава и сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката да ми дойде“. Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи, да работи разумно. Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще ѝ се подчинявате.

Някой път казвате: „Не може без гняв.“ Но това са състояния животински, това е състояние на един неразумен живот, живот, в който няма последователност. Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?“ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал.

Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, а самият човек, това са моралните чувства. Общо взето, тогава обществените чувства, това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергията на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, но растенията в духовния свят седят по-високо от растенията на Земята. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е: човек всякога трябва да разчита на това, вложеното у него, т.е. в неговата природа. Като казвам „човешката природа“, включвам и Божественото, което е у него, Бога.

Един въпрос: ако вие сте написали 10 тома книги по разни научни въпроси и седнете, та прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни? Писали сте, да кажем, по разните науки: физика, астрономия, естествена и др., ако прочетете това, което сте писали, ще придобиете ли нещо ново? Как мислите? Или да кажем, един грънчар, който прави хиляди стомни, направил например 10 различни вида, колкото и безпогрешно да ги прави, все пак те ще съдържат ли онова, което може да се вложи в една стомна? – Не. Затова хората на земята се допълнят. Ако вземем всички тия писатели, те един друг се допълнят. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса по-другояче. Друг път ще внесе по-друга мисъл. Затова хората четат разните учени хора, защото черпят сила и допълнят знанията си, защото всеки един, който пише, влага нещо ново по един и същ въпрос. Затова, при тази голяма свобода, вие ще изучавате живата природа по начини, които са вложени във вас, така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота?

Има такива положения, когато човек може да свири на някой инструмент, разбира музика много добре, но не може вярно да пее. Може даже да поправя грешките на другите, но сам с гърлото си не може да вземе тона вярно. Тогава ще кажем: гърлото му е така устроено и неговата воля не може да го застави да вземе тона вярно с гърлото си. А има и обратното: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят. После, някой може да пише хубаво, писмено се излага отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той се спъва. От какво произтича това? Казват: „Понеже някои от центровете са по-силно развити, те черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слабо развити и вследствие на това са тези дефекти в проявите.“ Така е и в музиката, изискват се много развити центрове. Защото един музикант може да бъде само един изпълнител, а може да бъде и един музикален творец, композитор. Но за да може той да създаде нещо ново, много качества трябва да бъдат вложени у него: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, трябва да е развита горната част на челото му. В такава глава никакво творчество на музика не може да има. Това чело е на една китайска глава.

Челото трябва да се развие горе. Значи, трябва да има разширение на ума, за да може да има въображение. Колкото умът се повече разширява, толкова въображението става по-силно. Може всичко да си въобразявате. Не е лошо. Във въображението не може да има грях. Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко. Може да си мислиш, че си ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това. То е едно пътешествие. Когато човек няма работа, да се разхожда с ума си не е престъпление. Ами онзи актьор, на когото, като платят, излиза на сцената, носи корона и си мисли, че е цар, питам: цар ли е? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар и при това ще играеш на себе си, а той? – Плащат му пари и той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар.

Значи, въображението е потребно. В него ти си свободен. Разбира се и въображението си има закони, има си своите граници, до които е позволено на човек да отива и извън тия граници той не може да престъпи. Значи, въображението си има зона, граници. Ти можеш да помислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си богат… и най-после да помислиш, че всичко това го употребяваш за благото на човечеството.

Да кажем, беден си, три дни не си ял. Влезеш и мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб… и всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Но тия илюзии, щом са за добро и за напредък на твоята душа, един ден ще се реализират. И ако ти, при такова състояние на духа, когато 3 дни не си ял, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от теб може да излезе нещо.

И хубаво е някой път да опитате характера си така, да изпитате вашата издръжливост. Например, представете си, че вие сте бедна: обущата ви са окъсани, роклята също, три дни не сте яли. Излизате вън на улицата и виждате някоя хубаво облечена мома, роклята ѝ с панделки, шапката ѝ и обущата ѝ нови, вие в тоя момент да почувствате радост заради нея, а не да ви се стисне сърцето, но да се радвате, че тя има хубави дрехи. Това е разширение на сърцето, това е характер. А това качество е необходимо за всички ви. Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има. Съревнованието е хубаво, а завистта е една спънка. А на вас ви трябва съревнование, за да напреднете. Как наричате тези фигури в геометрията?

(– Ромбове.) То е едно движение на физическото поле. Това са две физически същества, които имат само една допирна точка, това е точката Д. Тези същества слизат и се качват по тези линии. Могат ли тия същества да имат и други допирни точки? – Могат. Ако продължим А и А1 нагоре и В и В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът, в по-пълен смисъл, е един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите по една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. [Вие] сте в центъра Д, развивате се там и образувате един малък кръг около себе си. Но, ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, но по посока А, А:В или В, вие ще обиколите света. Когато, ако седите само в Д, ще разберете само от една страна света.

Та, всяка една идея, която живее вътре в човека, тя може да живее само при известни условия, може да се развива в много отношения, а ако остане само около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Сега, разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ваше развитие, аз не искам вие да се нагърбите с една работа, която не е по силата ви, защото има известни идеи, които всички не можете да възприемете, понеже на всички умовете не са готови и всички идеи трябва да дойдат последователно. Но поне отчасти с някои от тия идеи вие трябва да се запознаете и да ги приложите. Има някои неща, които са необходими за вас. Например, чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум скъперници; има хора с широк ум, а с тясно сърце.

Защо тази фигура я наричате ромб? Какво значи ромб? Тя е гръцка дума. Втори път вижте думата на гръцки какво значи.

Елементите, които геометриците са турили в геометрията, са ги взели от живата природа. Същевременно, това са линии и фигури, които съществуват и у човека. В това се състои живата геометрия. Линиите в лицето на човека се чертаят геометрически, те са данни за геометрията и ние работим върху тях. И по тези линии ние можем да знаем кой човек на каква степен на развитие е. Какви са линиите, които образуват неговото [лице]? Кривите линии едноцентрови ли са или двуцентрови? Защото има линии, които с двуфокусни. Такъв човек разглежда нещата от две гледища. Той няма един център, веднаж разглежда нещата по един начин, а друг път по друг начин. Такова е състоянието на неговия ум. Казва: „Аз така мислех, но сега мисля иначе.“ И всеки ден все се мени, от единия полюс на другия и никога не можеш да го намериш на едно място, като на една преходна почва се намира той. А в схващанията на един човек трябва да има широта. Трябва да се научите да се изслушвате, без да се критикувате. Най-първо научете се да констатирате дали мисълта е права или не, без да ѝ придавате някакъв личен характер. Какво значи да се придаде личен характер на една мисъл. Може да приемем, че този, който говори, има някаква тенденция. За самите нас това вреди, ние си вредим, ние трябва само да констатираме мисълта дали е права или не. Нищо повече! Така също, кои страни на неговата мисъл са прави и кои не са прави. А и за себе си можем да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави.

Да допуснем сега друго: линиите почват да се отклоняват от правия път . Какво заключение ще направите тогава? Представете си, че А е едно живо същество и си има свой определен път АС. Обаче, това същество, при всяко движение все прави известно отклонение при движението си: АС, Аh, Ah1, Ah2, Ah3… Какво означава това? То ще измени страната на ромба. Едната страна на ромба ще се увеличи и ние казваме: Имало е външни причини, които са действали на това същество да си измени пътя. Такива линии на отклонение ще забележите и в човешкото лице.

После, човешките очи не са симетрични. Ако погледнете по-внимателно, ще забележите, че едното око е по-голямо, а другото по-малко. Всяко изменение на вашето лице си има причини. Например, ако вие увеличите вашето милосърдие, ако милосърдието стане един подтик у вас, върховете на тези два ромба ще се съединят и ще образуват една правилна крива линия О – този чертеж, това е човешкото лице.

Двата ромба, това са дясната (Д) и лявата (Л) страна на лицето. Значи, в този случай горната част на лицето израства – О. Същото става и когато въображението се развива. Щом пък развиете вашата чувствителност, носът ви ще се развие – долу ще стане широк. А щом станете много скържав, носът ви ще се сплесне. Когато чувствата са добре развити, дихателната система взема по-голямо участие и носът се развива. А когато чувствата не са развити, дихателната система работи по-слабо и вследствие на това носът се сплесва. И у всички слабогръдни хора дупките на носа с сплескани.

На някои хора носът представлява права линия – англичаните го наричат „чип нос“. На други носът е гърбав (а), на трети – завит надолу (б), а на някои вдигнат нагоре (с). Това не е нищо друго, освен отклонение на енергиите в човешкия организъм. Например, когато у човека се е появило чрезмерно желание да разглежда чуждите неща, носът му се е вдигнал нагоре. Това е навик от животните. Най-напред човек, като животно, е ходил да подушва всичко и тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагоре. Това е станало у много любопитните хора. Такъв човек, като имаш нещо да му казваш, ще ходи около тебе ден, два, три, ще те пита, ще те разпитва. И кажеш ли му го, той си мисли, че много е научил. А има и друга крайност – хора крайно открити, у тях носът е завит. У песимистите носът е завит надолу.

Но ще знаете това: всички енергии, които се проявяват като качество у човека, оказват известно влияние върху известни органи на лицето, все ще положат своя отпечатък. Ако тази енергия е хармонична, ще се появи хармонична черта на лицето ти, а ако е нехармонична, тя ще направи нехармонична линия на лицето ти. Не можете да избегнете това. А веднаж тази енергия сложила известен отпечатък на лицето ти, тази промяна ще се отрази и върху мозъка ти. И тази линия ще предизвика известни сили или ще се привлекат известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са елементи, крайно дисхармонични и тогава внасят една отрова в живота ви. Та всичките линии и разумни, и неразумни, вървят по известни геометрически форми. Всички хармонични сили на доброто се движат по най-правилните линии на геометрията. А линиите на злото спадат към дисхармоничните линии в геометрията. Затова вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. Ще се спреш в себе си, ще кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права!“ Какво значи това? Правата линия, това е най-малката единица мярка, с която всичко можете да мерите. Тогава ще кажеш:

Мисълта ми трябва да бъде права!

Чувствата ми трябва да бъдат прави!

Действията ми трябва да бъдат прави!

Това винаги трябва да си го казвате.

Прав трябва да бъда и всичките ми прояви трябва да бъдат прави!

Отрицателните неща у вас трябва да стоят като неща чужди, наследствени, атавистически. Има много недъзи на миналото, които се преповтарят периодически. Те не се придобиват сега. Вие сте на земята при завършване на своята еволюция и трябва да изправите всичките форми, в които сте съгрешили. Та, предстои ви една велика задача за създаване характера и за правилното мислене. Не мислете, че можете да мислите каквото искате. Не, човек не трябва да мисли каквото иска. Той трябва да мисли, каквото не иска! Туй е правото при сегашното развитие: да мислиш, каквото не искаш! Казваш: „Не искам да уча, не ми е приятно.“ А трябва да научиш урока си. Тогава, именно, ще постъпиш съгласно туй правото – ще учиш, без да искаш. Друг път не искаш да направиш добро, а при това трябва да го направиш. Тогава ще го направиш, без да искаш.

Следователно, ако правим това, което не искаме, ние сме на правата посока. Сега, где седи противоречието на тази мисъл? Да правиш това, което не искаш – това значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, което иска да му го наложи. Тогава това, което нисшето същество иска, ти ще му го откажеш, а това, което то не иска, ти ще му го наложиш, по всичките правила на приятелското изкуство.

Размишление.

Ще имате нов поздрав.

Аз ще ви кажа:

“Любовта ражда доброто!”

Вие ще отговорите:

“Доброто носи за нас живот, светлина и свобода!”

“За нас“ е общо, а когато употребявате тази формула за себе си, ще казвате: „Доброто носи за мене живот, светлина и свобода“. Разбираме Божественото добро, Божественото благо.

2 лекция на Младежкия Окултен клас

26.Х.1924 година, неделя, София