Текуща версия към 18:49, 14 юли 2012

УИКИПЕДИЯ

Уикицитати

За обществото и организациите

За обществото и организациите - НБ

1918

8 декември

Разделено царство

1921

29 май

Сегашният свят е направен само от конци и макари. Навсякъде чуваш машини „трак-трак“. Много неща се шият от конци и после се разшиват. Много естествено, от конци са направени. Човешките мисли и действия, човешкият морал са все от конци. Жената казва: „Аз живея честно и почтено, морал имам“. – Защо живее така? – Защото има господар, който прилага дървото. Жената се страхува от мъжа си, мъжът – от жена си; семействата се страхуват от обществото, обществото – от държавата, и т.н. Всички живеят честно и почтено, защото има дърво. Това дърво не е сурово, но сухо. Аз взимам дървото в широк смисъл, като символ на ония ограничения, които ви причиняват нещастия. Като не знаете как да се справяте с нещастията си, вие се натъквате на ред противоречия.

Да ги изпита

1927

27 март 1927 г.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той подразбира великия Божествен живот в нас. Когато става въпрос за организация, това подразбира Божествения живот. Само той е организиран. Животинският, както и човешкият живот още не са организирани.

Лозените пръчки

1931

21.06.

Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямате доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината - каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организират. Те искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молят хората? Това същество изисква от всички хора, които са членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената.

Учителю, да прогледам!

1933

31.12.

Аз какво подразбирам под думата „цар“? Нека ви изясня моята идея. Под думата „цар“ разбирам да бъда свободен. Свободен в пълния смисъл на думата. Не да правя каквото искам, но туй, което дава простор на моята душа. Аз да съм цар, да управлявам хората, това не е царуване, това е робуване. Ти като управляваш тия хора, те ще те заплашват, ще те убият. Ти като си цар в себе си, свободен в истината, то е царуване. Казва Писанието: „Да бъдем царе и свещеници.“ Всеки трябва да бъде цар и свещеник. Какво значи свещеник? Да бъдеш със светъл, велик ум, да разреши ония, великите въпроси. Тепърва има да се разрешават въпросите в този свят. И мъже, и жени, и българи, и англичани, и руси, и германци, и американци, туй, което става, тия противоречия, които сега ги имат, те след време ще изчезнат и един ден хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико семейство. Ще се образува връзка, всички ще образуват един организъм в зависимост, народите ще се уважават, ще се почитат, както ръцете се уважават. Едната ръка уважава другата; и краката се уважават. И тогава един ден ще бъдете зрители, вие тогава ще го видите. Кога? Някога. Някои сега го виждат. Някои за бъдеще ще го видят. Туй значи да живее Бог в нас и ние да живеем в Бога. Да постигнем копнежите на нашата душа, копнежите на нашия ум, копнежите на нашето сърце. То е смисълът на сегашния наш живот.

Да живее душата ми!

Постижимото (1933–1934) Том I

1935

12.05.

Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята.

Светите Твои градове

Този е живият хляб (1934–1935)