(→1932) |
(→1928) |
||
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Ред 7: | Ред 7: | ||
= За обществото и организациите - МОК = | = За обществото и организациите - МОК = | ||
+ | ==1928== | ||
+ | |||
+ | 9 ноември | ||
+ | |||
+ | Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита. | ||
+ | |||
+ | [[Главният фактор]] | ||
+ | |||
+ | [[КНИГА: Божествените условия]] | ||
+ | ==1931== | ||
+ | |||
+ | 1 май | ||
+ | |||
+ | Докато живее на земята, човек не може да бъде свободен, да се проявява, както намира за добре. Щом е станал видим, облечен в плът и кръв, човек трябва да спазва известни условности. Друг е въпросът, ако той не беше слязъл на земята и беше останал невидим. Като невидим, човек е свободен да прави, каквото иска. Стане ли видим, той сам се ограничава. Влезе ли в едно общество, човек е длъжен да спазва реда и порядъка, който съществува там. Мнозина искат да се проявяват свободно, да не зачитат реда и порядъка на обществото, за да покажат, че са оригинални. Оригиналността е вътрешно качество, а не външно. Ако изявява външно своята оригиналност, човек минава за ексцентричен. | ||
+ | |||
+ | Следователно, докато има отношение към индивидите, към обществата и към народите, човек трябва да се съобразява с техните нрави и обичаи. Човек трябва да има отношение към лица, общества и народи, които стоят по-високо от него. В този случай, той ще спазва техните нрави и обичаи, ще се подчинява на известни условия, но същевременно се ползва от тях. Това наричаме ние отношение. Обаче, влезе ли във връзка с лица, общества и народи, които стоят по-ниско от него, той не се ползва, нищо не придобива от тях. Тази връзка не представлява никакво отношение. Ето защо, под думата "отношение”ние имаме предвид само такива връзки, които повдигат човека. Връзки, които не го повдигат, наричаме забави. Те лесно се късат и развързват. Отношенията разбират трайни връзки, а забавите - временни и преходни. | ||
+ | |||
+ | [[Разумно прилагане]] | ||
+ | |||
+ | [[КНИГА: Методи на самовъзпитание]] | ||
== 1932 == | == 1932 == |
Текуща версия към 20:53, 22 юли 2012
За обществото и организациите - МОК
1928
9 ноември
Вярно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но те трябва да се съединят в едно цяло. Индивидът, семейството, обществото, народът са удове на Божествения организъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на големите, а големите не трябва да се противопоставят на Бога. Народите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И те са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от човечеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми в зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на целокупния живот. Най-после човек ще дойде до законите на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
1931
1 май
Докато живее на земята, човек не може да бъде свободен, да се проявява, както намира за добре. Щом е станал видим, облечен в плът и кръв, човек трябва да спазва известни условности. Друг е въпросът, ако той не беше слязъл на земята и беше останал невидим. Като невидим, човек е свободен да прави, каквото иска. Стане ли видим, той сам се ограничава. Влезе ли в едно общество, човек е длъжен да спазва реда и порядъка, който съществува там. Мнозина искат да се проявяват свободно, да не зачитат реда и порядъка на обществото, за да покажат, че са оригинални. Оригиналността е вътрешно качество, а не външно. Ако изявява външно своята оригиналност, човек минава за ексцентричен.
Следователно, докато има отношение към индивидите, към обществата и към народите, човек трябва да се съобразява с техните нрави и обичаи. Човек трябва да има отношение към лица, общества и народи, които стоят по-високо от него. В този случай, той ще спазва техните нрави и обичаи, ще се подчинява на известни условия, но същевременно се ползва от тях. Това наричаме ние отношение. Обаче, влезе ли във връзка с лица, общества и народи, които стоят по-ниско от него, той не се ползва, нищо не придобива от тях. Тази връзка не представлява никакво отношение. Ето защо, под думата "отношение”ние имаме предвид само такива връзки, които повдигат човека. Връзки, които не го повдигат, наричаме забави. Те лесно се късат и развързват. Отношенията разбират трайни връзки, а забавите - временни и преходни.
КНИГА: Методи на самовъзпитание
1932
Здравето подразбира първо, мисълта да бъде организирана. Без такава мисъл, човек може да попадне в дисхармоничен свят. Ако влезете в една външна организация, тя ще окаже особено влияние върху вас. Във всяка организация законите са едни и същи. Ако влезете между религиозни хора, които мислят криво и вие ще мислите като тях. Ако влезете в политическа партия и там може да придобиете криви възгледи. И земеделецът, като не разбира законите, сам изопачава мисълта си. Целта ми е да се усвоят правите неща, които помагат на човека. Като мисли и чувствува правилно, човек ще знае, как да постъпва в обществото и като го слушат хората с внимание, той ще умее да прокара своите възгледи. Ако не знае, как да постъпва, веднага ще предизвика реакция.