Разлика между версии на „Пред прага на новото в. "Братство"“

Текуща версия към 08:38, 23 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.4, изд. "Сила и живот", Бургас, 1998 г.

ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО

Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения.

Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела. В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството.

Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния. Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение.

Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават.

Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес. Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и трансформация на материята и енергията. За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска. Растенията са по-големи майстори в това отношение. Те са по-големи майстори да превръщат слънчевата енергия в органическа материя за строеж на организмите. Затова те живеят по-дълги години. Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира. Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения елексир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него.

Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка.

Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения.

Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане.

И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки.

Често се случват така наречените сърдечни припадъци. Това е един признак на пропукване на кръвоносните съдове и става събиране на големи количества енергия по повърхността на тялото, която чака само едно външно докосване, за да избухне. А това става, когато и навън в атмосферата има големи количества електричество, които взаимно се отблъскват и при този процес се чувства болка в сърцето. Когато, било в Земята, било в човека, действа само електрическата енергия, явява се голяма суша. Хората, в които преобладава електричеството, кожата им става груба и суха, косата също. Тогава е потребен другия процес на магнетизма, който внася мекота в човека, в мускулите и нервната система и дава възможност да се осъществяват правилно процесите.

Същото е и в природата. И когато стане атмосферна промяна от сухо във влажно, тази влага е носител на магнетични енергии, които през порите и космите проникват в организма. Космите имат свойството да привличат влагата. И всеки косъм привлича тези магнетични сили, докато стане обмяна между електричеството и магнетизма, докато се уравновесят. Когато времето се кани да вали и е задушно, чувства се една тежест и гнет, но когато започне да гърми и да вали, усеща се вече една лекота. Това показва, че чрез вашите косми е влязла достатъчно влага в организма и дава възможност на магнетичните сили да действат в него, а те регулират жизнените функции. Ако нямаше тази влага, ние щяхме да измрем от суша. Валенето на дъжда и снега е велико благо. Духането на вятъра е също едно благо. Вятърът носи в себе си електрически сили. Когато се събират облаците, това показва, че магнетизмът действа, а когато се разпръсват - това показва, че електричеството действа. И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират. И хората със своята отрицателна мисъл могат да разпръснат облаците. Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости. И ако ние спрем с нашата мисъл нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите.

Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот. Това е невъзможно.

В света иде едно пречистване. В сегашната епоха хората ще преживеят големи нещастия. Аз не искам да ви плаша, затова не разправям за тези работи. Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й.

Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.

Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи.

Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура. Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото. Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми. В миналото майката е умирала, а детето оставало. Сега и детето, и майката ще живеят. В невидимия свят имат желание да намалят страданията на хората, които са станали непоносими за човешкия дух.

Този ред на нещата, който днес съществува, няма да продължи повече от 100 години. Сто години - това е крайният предел. Крайният предел на сегашната епоха е 100 години още. След 100 години няма да има нито помен от сегашните културни разбирания на хората. След 100 години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество.

За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа.

Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.¹.

¹ Липсва дата