(Нова страница: '''Не ти ли думах''' [http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=cP_o6yIl3S8]) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Не | + | '''Не ли думах''' |
| + | |||
| + | |||
| + | Не ти ли думах, мила мамо, не ти ли казавах, | ||
| + | |||
| + | да не седи наша Донка край огнище, | ||
| + | |||
| + | в къщи само да се гуши, | ||
| + | |||
| + | а да иде, мамо, вече на школото, | ||
| + | |||
| + | да започне да се учи. | ||
| + | |||
| + | Наша Донка, мила мамо, е родена | ||
| + | |||
| + | мома умна, даровита, | ||
| + | |||
| + | та е време от школото за живота | ||
| + | |||
| + | нещо добро да научи. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | Да не ходи вечер, мамо, на чешмата | ||
| + | |||
| + | на момците пълни стомни да поднася, | ||
| + | |||
| + | росни китки да им обещава, | ||
| + | |||
| + | а на болни вечер из селото | ||
| + | |||
| + | нека тя вода разнася. | ||
| + | |||
| + | Наша Донка, мила мамо, | ||
| + | |||
| + | по душа е блага, кротка, милостива, | ||
| + | |||
| + | но сърце си трябва да научи, мамо, | ||
| + | |||
| + | момците да не посмива. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | Сутрин рано на чешмата да отива | ||
| + | |||
| + | в бели менци, мамо вода да малива, | ||
| + | |||
| + | бодра весела засмяна, | ||
| + | |||
| + | с чиста бяла риза, с хубава премяна, | ||
| + | |||
| + | та за пример тя да стане. | ||
| + | |||
| + | Кой я види как работи из селото, | ||
| + | |||
| + | как на всекиго помага, | ||
| + | |||
| + | да обикне и да прояви Доброто | ||
| + | |||
| + | като тая душа блага. | ||
| + | |||
[http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=cP_o6yIl3S8] | [http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=cP_o6yIl3S8] | ||
Текуща версия към 10:46, 30 март 2012
Не ли думах
Не ти ли думах, мила мамо, не ти ли казавах,
да не седи наша Донка край огнище,
в къщи само да се гуши,
а да иде, мамо, вече на школото,
да започне да се учи.
Наша Донка, мила мамо, е родена
мома умна, даровита,
та е време от школото за живота
нещо добро да научи.
Да не ходи вечер, мамо, на чешмата
на момците пълни стомни да поднася,
росни китки да им обещава,
а на болни вечер из селото
нека тя вода разнася.
Наша Донка, мила мамо,
по душа е блага, кротка, милостива,
но сърце си трябва да научи, мамо,
момците да не посмива.
Сутрин рано на чешмата да отива
в бели менци, мамо вода да малива,
бодра весела засмяна,
с чиста бяла риза, с хубава премяна,
та за пример тя да стане.
Кой я види как работи из селото,
как на всекиго помага,
да обикне и да прояви Доброто
като тая душа блага.